№ 1420
гр. Варна, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Георгиева
в присъствието на прокурора З. Ат. З.
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100101298 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Д. К. Д., ЕГН ********** от **** срещу Прокуратура
на Република България, административен адрес гр. София, бул. Витоша №2 за
осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 26000 лева за
причинени му неимуществени вреди под формата болки и страдания
вследствие от повдигнато му обвинение за престъпления по чл. 144, ал.3 вр.
ал.1 НК, чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. ал.26, ал.1 НК и по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК,
по които е оправдан с присъда № 148/14.07.2022г. постановена по НОХД
№3171/2021г. по описа на Варненски районен съд, влязла в законна сила на
23.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателно заплащане на задължението,
на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 18.03.2021г. ищецът е
привлечен в качеството му на обвиняем по три отделни престъпления - по чл.
144, ал.3 вр. ал.1 НК, чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. ал.26, ал.1 НК и по чл. 144, ал.3,
вр. ал.1 НК, първото с пострадало лице К. Д.а, второто с пострадал М. Д. и
трето с пострадал Д.Я., за които е образувано ДП № 847/2020г. по описа на
Трето РУ при ОД на МВР Варна. На 27.04.2021г. на ищеца е наложена МНО
„Подписка“, съответно е изготвена и криминална регистрация по ЗМВР. На
04.08.2021г. е внесен в съда обвинителен акт от прокуратурата, с които му е
било повдигнато обвинение по трите отделни престъпления, и за което е
образувано НОХД № 3171/2021г. на ВРС. По така образуваното НОХД са
проведени множество съдебни заседания с участие на ищеца, вследствие на
което е постановена на 14.07.2022г. оправдателната присъда по повдигнатите
му обвинения. На датата на постановяване на оправдателната присъда е
отменена и наложената на ищеца МНО „подписка“. Срещу съдебният акт на
първоинстанционния съд са постъпили въззивни жалби и протест, при което е
образувано ВНОХД № 1219/2022г. по описа на ВОС, по което е постановено
решение № 20/23.01.2023г., с което оправдателната присъда е изцяло
1
потвърдена. Поддържа се, че наказателното производство срещу ищеца е
водено за периода от 27.04.2021г. до 23.01.2023г. или общо 1 година, 8 месеца
и 27 дни.
Твърди, че с оглед повдигнатото му обвинение, криминална регистрация
и взета МНО „Подписка“ е изпаднал в унизително положение, изпитвал е
срам и неудобство. Наблюдавали се проблеми със съня и липса на
концентрация в работата му. При провежданите съдебни заседания изпитвал
тревожност, напрежение, срам, безнадеждност и безизходица. Допълнително
бил унизен от осъществената криминална регистрация по ЗМВР, при която му
били снети отпечатъци и бил фотографиран.
По изложените съображения желае присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 26 000 лева ведно със законната
лихва считано от влизане в сила на оправдателната присъда.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
прокурор при ВОП, с който предявените иск се оспорва по основание и
размер.
Не се оспорва фактът, че за периода 27.04.2021г. – 23.01.2023г. срещу
ищеца е водено наказателно производство за три отделни деяние по по чл.
144, ал.3 вр. ал.1 НК, чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. ал.26, ал.1 НК и по чл. 144, ал.3,
вр. ал.1 НК, за които е внесен обвинителен акт, при което е образувано НОХД
№ 3171/2021г. на ВРС, по което е постановена оправдателна присъда.
Ответникът не е предоставял официална информация за повдигнатите
обвинения срещу ищеца. Поддържа се, че за периода преди привличане на
ищеца в качеството му на обвиняем, ответникът не носи отговорност по
ЗОДОВ. Поддържа, че наказателното производство в неговата досъдебна и
съдебна фаза е приключило в разумни срокове, като взетата му МНО
„подписка“ не е нарушила неговите права и законни интереси. Излага
възражения, че ищецът е осъден по друго наказателно производство – НОХД
№358/2023г. на ВОС и ВНОХД №14/2024г. на ВОС, а предходна криминална
регистрация за него е била направена още през 2011г. В евентуалност намира
предявения иск за завишен по размер, като несъобразен с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД.
Релевират се възражения за дължимото възнаграждение за процесуално
представителство.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С постановление за привличане на обвиняем по ДП № 847/ 27.04.2021г. по
описа на Трето РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, ищецът Д. Д. е привлечен
в качеството му обвиняем, за това че на 23.04.2020г. в гр. Варна се е заканил
на К. И.а Д.а с убийство, за времето от 22.04.2020г. до 23.04.2020г. се е
заканил на М. К. Д. с убийство, на 22.04.2020г. се е заканил на Д.М.Я. с
убийство, престъпления по чл. 144, ал.3 НК, за които се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ до шест години. С постановлението за привличане на
ищеца в качеството на обвиняем е взета по отношение на него мярка за
неотклонение „Подписка“.
С протокол за предявяване на разследването от 11.06.2021г. са предявени
на ищеца материалите по образуваното досъдебно производство, като ищецът
не е посочил необходими за събиране доказателства.
2
Представен е обвинителен акт във връзка с образувано ДП № 847/2020г.
по описа на Трето РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, с който на ищецът са
повдигнати обвинения за препълнения по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК, по чл. 144,
ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, както и по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК, във
връзка с осъществени от него наказуеми деяния: закана на К. И.а Д.а с
убийство, закана на М. К. Д. с убийство, както и закана на Д.М.Я. с убийство.
Въз основа на внесения обвинителен акт в съда е образувано НОХД №
3171/2021г. на ВРС. От представеното и прието като приложение НОХД №
3181/2021г. на ВРС се установява, че на 14.10.2021г. е проведено открито
съдебно заседание, на което лично се е явил ищеца. На 11.11.2021г. е
проведено второ съдебно заседание с лично участие на ищеца в същото, на
20.01.2022г. – трето съдебно заседание с лично участие на ищеца, на
19.05.2022г. – четвърто съдебно заседание с участие на ищеца, като на
14.07.2022г. е проведено пето открито съдебно заседание с участие на ищеца,
в което той се е възползвал от правото си на последна дума в качеството му на
подсъдим.
С присъда № 148/14.07.2022г. постановена по НОХД № 3171/2021г. на
ВРС ищецът в качеството му на подсъдим е оправдан и по трите повдигнати
срещу него обвинения за препълнения по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК, по чл. 144,
ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, както и по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК.
С определение №3203/14.07.2022г. е отменена наложената на ищеца
мярка за неотклонение „Подписка“.
Въз основа на протест от ВРП е образувано ВНОХД № 1219/2022г. по
описа на ВОС, по което е проведено открито съдебно заседание на
24.11.2022г., в което участие е взел ищецът, който се е възползвал от правото
си на последна дума в качеството му на подсъдим.
Постановено е решение № 20/23.01.2023г., по ВНОХД № 1219/2022г. на
ВОС с което изцяло е потвърдена присъда 148/14.07.2022г., постановена по
НОХД № 3171/2021г. на ВРС, което решение е окончателно.
Приета по делото е справка за съдимост на ищеца, от която се установява,
че с решение № 238/19.09.2023г. по НОХД № 385/2023г. на ВОС е признат за
виновен за осъществено от него престъпление по чл. 342, ал.2 НК, като със
съдебния акт и на осн. чл. 78а НК ищецът е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1000 лева.
Приета по делото е служебна справка от ОД на МВР – Варна, от която се
установява, че на 27.04.2021г. по отношение на ищеца Д. Д. е осъществена
полицейска регистрация №81527 във връзка с образуваното ДП №847/2020г.
по описа на Трето РУ – Варна за деяние по чл. 144, ал.3 НК.
Прието по делото е заключение по съдебно – психологична експертиза на
вещото лице А. Ц.. В заключението си вещото лице посочва, че при ищеца се
наблюдава дисхармоничност на личностновата структура, социална изолация,
повишена тревожност и усилване на факторите предизвикващи тревога, което
експертът определя, като нарушение в обичайния статус. При изготвяне на
заключението си вещото лице акцентира върху събитието с най – голяма
отзвук върху психологичното състояние на ищеца, като откроява това по
осъществената спрямо него полицейска регистрация. Отчита се загубата на
телесно тегло веднъж 10 килограма, а след това и още 20 килограма, както и
нарушението в съня, което се наблюдава и към момента на изготвяне на
3
заключението, които данни посочва, че следва да бъдат потвърдени от ключов
информат. В съдебно заседание при защита на заключението си уточнява, че
ключов информат е лице имаща качество на свидетел, което да потвърди
състоянието на ищеца във връзка със загубата на тегло и нарушения на съня,
които състояния са обичайни при събитие от травматичен характер. Изрично
посочва, че при изготвяне на заключението и във връзка с проведеното
интервю с ищеца, последният е бил предимно фокусиран върху полицейската
регистрация, което е му е осъществена, което за него е указало основно
събитие с негативен ефект. Обстоятелствата, които обосновават това
разбиране се основават на факти във връзка с предходна заемана длъжност от
самия ищец в системата на МВР, при което полицейската регистрация за него
била възприета като унизителна и обидна дейност.
В заключението си вещото лице посочва, че няма данни във връзка с
образуваното наказателно производство ищецът де е търсил психологична
помощ. Към момента на изготвяне на заключението при него се наблюдават
негативни психологически реакции, спомени и емоции, като точна прогноза за
заличаване на същите не може да бъде дадена от експерта.
Разпитана в хода на съдебното производство е Д. С. Д.а – съпруга на
ищеца. В разпитът си посочва, че допреди образуване на наказателното
производство с предмет обвинение за закана с убийство срещу съпругът й, той
е бил весел човек. Споделя, че той е работил в системата на МВР като
полицай. От момента, в който му били снети пръстови отпечатъци станал
раздразнителен, затворил си в себе си, наблюдавали си проблеми със съня,
като почти всяка вечер се събуждал от това притеснения, че бива третиран
като престъпник. Смущенията в съня, свидетелят посочва, че продължават и
към настоящият момент. До образуване на наказателното производство преди
2021г. ищецът е бил отказал тютюнопушенето, но след образуването му
отново е започнал да пуши. Отношението на ищецът към свидетеля Д.а в
качеството й на негова съпруга се променило, като той спрямо нея станал по-
избухлив, което поведение не се наблюдавало преди да бъде образувано
наказателното производство.
Разпитана в хода на съдебното производство е С.Д. Д.а – дъщеря на
ищеца. В разпитът си излага, че допреди повдигнатото му обвинение през
2021г. ищецът е бил весел, усмихнат човек, който е обичал да се забавлява.
След повдигане на обвинението се променил, като се затворил в себе си,
нямал желание да излиза, което му състояние продължава и към момента.
Поведението му се променило спрямо всички, като постоянно се оплаквал, че
няма желание да живее. Посочва, че обвинението му се отразило и чисто
физически, като в тази връзка в разпитът си излага, че ищецът е бил
отслабнал, започнал е отново да пуши, като допреди това е бил отказал
тютюнопушенето за период от около 10 години.
Преди образуване на процесното наказателно производство не й е
известно срещу ищеца да е водено друго такова. Знае за друго производство,
по което му е било наложено наказание парична глоба, което наказание не
било изживяно по начинът, по който ищецът приел процесното наказателно
производство. По данни на свидетелката, ищецът непрекъснато повдигал
въпроса във връзка с делото за заплаха с убийство, като досежно другото
производство същата посочва, че той не е акцентирал.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
4
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е
предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретният случай.
С ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО се дадоха задължителни указания по
приложение на закона, като се прие, че Прокуратурата на Република България
участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е
ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ),
упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по
спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който отговаря пред съда
в изпълнение на компетентност, възложена от върховния закон и предвидена в
законите. Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за
ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ е обективният факт, че
ищецът е уличен в извършване на престъплениe, повдигнато му е обвинение,
а впоследствие е оправдан. При наличие на тази хипотеза законодателят
квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Изложеното сочи на извод, както вече съдът посочи, че
отговорността по ЗОДОВ е обективна, като обективността на отговорността се
заключава в обстоятелството, че ищецът не трябва да доказва вина при
вредоносните актове на правозащитния орган, схващана като определено
субективно отношение към техния резултат. С други думи казано, държавата
ще отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от
наличието на вина у правозащитния си орган, като тази липса или наличие на
вина ще има значение само за регресната отговорност на виновните
длъжностни лица спрямо държавата. Обективната отговорност се дефинира в
доктрината като просто носене на риска от действия и бездействия, но никъде
тази нейна особеност не се свързва със законова презумпция, че с
осъществяването на деянието настъпват вреди и този факт не трябва да се
доказва. Общият принцип на отговорност за реално предизвикани вредоносни
последици не се дерогира от ЗОДОВ, нито се създава по някакъв начин
законова презумпция за настъпването на такива вредоносни последици и така
чрез нея да се размести тежестта на доказване от ищеца върху ответника.
В случая предмет на претенцията на ищеца са настъпили за последния
неимуществени вреди вследствие повдигнатото му обвинение за
престъпление от общ характер, което той не е извършил, което обстоятелство е
признато с оправдателна присъда от съда. Не се спори между страните, а и се
установява от събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства, че въз основа на постановление за привличане на обвиняем от
27.04.2021г. по ДП № 847/2020г. по описа на Трето РУ – Варна при ОД на
МВР Варна, ищецът Д. е привлечен в качеството му на обвиняем по три
престъпления от общо характер свързани с заплаха за убийство на три
отделни лица – престъпление по чл. 144, ал.3 НК, за което законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест години. В същият момент, в
който Д. е привлечен в това му процесуално качество по отношение на
5
последния е взета и мярка за неотклонение „Подписка“. Образуваното
досъдебно производство е приключило с предявяване на материалите от
същото на ищеца, в което действие ищецът е взел участие, внесен е
обвинителен акт в съда, въз основа на който е образувано наказателно
производство от общ характер № 3171/2021г. по описа на ВРС. Съдът от
приобщеното наказателно дело приема, че в рамките на същото са проведени
пет открити съдебни заседания, в които лично се е явил ищеца, като в
последното такова същият се е възползвал от правото се на последна дума.
Постановена е на 14.07.2022г. от ВРС оправдателна присъда по трите
повдигнати му обвинения, като съдът се е произнесъл и досежно наложената
МНО, като е отменил същата. Срещу оправдателната присъда е подаден
протест от прокуратурата, въз основа на който е образувано ВНОХД №
1219/2022г. на ВОС, по което е проведено едно открито съдебно заседание с
лично участие на ищеца в него, като по това наказателно производство е
постановено на 23.01.2023г. решение, с което първоинстанционната присъда е
потвърдена. Постановеното решение на въззивния наказателен съд е
окончателно, поради което съдът приема, че на 23.01.2023г. ищецът е
окончателно оправдан по така повдигнатото му обвинение.
От така приетата от съда фактическа обстановка следва да бъде направен
извода, че периодът от време, за което ищецът е привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл. 144, ал.3 НК е времето обхващащо периода
от привличането му в качеството му на обвиняем – 27.04.2021г. до
окончателното му оправдаване – 23.01.2023г., или период от време обхващаш
приблизително една година и девет месеца. За периода от 27.04.2021г. до
постановяване на първоинстанционната оправдателна присъда – 14.07.2022г.,
или за време от около една година и три месеца по отношение на ищеца е била
взета мярка за неотклонение „Подписка“, съответно към момента на
привличането му в качеството на обвиняем – на 27.04.2021г., по отношение на
Д. е осъществена и полицайка регистрация по реда на чл. 68 ЗМВР.
Образуваното наказателно производство вследствие депозирания обвинителен
акт в съда е обосновало провеждане на пет съдебни заседания при
първоинстанционно разглеждане на делото, съответно едно през въззивната
инстанция, в които открити съдебни заседания ищецът е взел лично участие,
при което в съдебната фаза на наказателното производство Д. е окончателно
оправдан с влязла в сила присъда.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че воденото
наказателно производство срещу Д. се е отразило на емоционално –
психическото му състояние. Следва да бъде посочено с оглед наведените в
отговора на исковата молба възражения от ответника, че от доказателствата по
делото се установява, че срещу Д. е било водено и друго съдебно
производство, по което той е освободен от наказателна отговорност, при което
му е наложено административно наказание „Глоба“. По така образуваното
срещу ищеца производство не се събраха данни то да е указало
неблагоприятни последици спрямо неговата личност, за да бъде прието от
съда, че и това производство е указало своите неблагоприятни последици
спрямо ищеца, които да имат отношение към процесния казус. Изрично
вещото лице Ц. в заключението си по съдебно – психологичната експертиза,
която напълно се кредитира от съда като обективно и компетентно дадена
посочи, че не се разкриват данни за психологични травми от предходен процес
воден спрямо ищеца. Наред с това от показанията на свидетеля С. Д.а,
кредитирани при приложение на ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК,
6
с оглед родствената й връзка с ищеца, може да бъде направен извода, че за
ищецът Д. не са настъпили вредоносни последици досежно неговата
личностна структура от предходното съдебно производство, по което той е
било освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, при което възражението на ответника застъпено отговора на
исковата молба остава недоказано.
От заключението на съдебно – психологическата експертиза съдът
приема, че образуваното наказателно производство е допринесло за
настъпване последици свързани с дисхармоничност в личностовата структура
при ищеца, която като последица се изразява в социална изолация и повишена
тревожност. В заключението си експертът установява и водещия елемент при
ищеца, който е допринесъл до настъпване на тези негативни за него
емоционални последици, а това е осъществената в наказателното
производство полицейска регистрация. Посочва се, че доколкото в миналото
ищецът е бил служител в системата на МВР, то тази дейност е обидна за него,
като същия свързва същата с личностно унижение. Тези заключения на
вещото лице напълно се подкрепят от показанията на свидетелите Д. Д.а и С.
Д.а /съпруга и съответно дъщеря на ищеца/, които показания следва да се
разглеждат съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, от които съдът приема, че
именно полицейската регистрация е онзи фактор с негативен характер, който в
най-висока степен е засегнал неговото емоционалното състояние, водещо до
изпитване на чувство на срам, унижение и обида. От показанията на
свидетелите съдът приема, че ищецът непрекъснато е повдигал въпроса
досежно воденото наказателно производство, като е акцентирал именно върху
осъществената в рамките на провеждане на същото полицейска регистрация,
която той като бивш служител на МВР е приел като унизителна спрямо
неговата личност дейност. В тази връзка изрично свидетелката Д.а в разпитът
си посочи, че многократно ищецът е акцентирал, като е излагал своите
притеснения, че той е бил третиран като престъпник при снемане на пръстови
отпечатъци, като от този момент е станал неспокоен и раздразнителен.
Данни във връзка осъществени неблагоприятни последици относно
личността на ищеца се разкриват от заключението на вещото лице и във
връзка с проявата форма на стреса и тревожността, която той е изпитал. От
заключението се установява, че ищецът за времето на воденото наказателно
производство е загубил значителна част от телесното си тегло, което
заключение напълно се кредитира от показанията на двамата разпитани
свидетели, които потвърдиха констатациите на експерта. От показанията на
свидетелите се потвърждава и настъпилите последици свързани със смущения
в сънния, които се наблюдават при ищеца. Загубата на тегло и смущенията в
съня, които са установиха при ищеца вещото лице Ц. посочва, че са в пряка
последица от събитие с травматичен за ищеца характер.
В обобщение съдът приема, че предвид привличането на ищеца в
качеството му на обвиняем и повдигнатото му обвинение за наказуемо деяние,
по което той е оправдан с влязла в сила присъда, са нанесени неимуществени
вреди изразяващи се в болки и страдания. По изложените съображения
претенцията на ищеца се явява основателна, доколкото е налице фактическия
състав на разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно повдигнато
обвинение за престъпление и впоследствие постановяване на оправдателна
присъда.
Спорен е и въпроса относно размера на дължимото обезщетение, която от
7
Прокуратурата се посочва, че е завишен.
Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Според трайната практика на ВКС
- решение по гр.д. №582/18 г. на четвърто г.о., решение по гр.д. №85/12 г. на
четвърто г.о. и др., при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
по искове с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ от значение са тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се
е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също
има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир.
Повдигнатото срещу Д. обвинение е за три отделни престъпления от
общ характер, за което законодателят е предвидил наказание „Лишаване от
свобода“ от шест години, поради което същите представляват тежки
престъпления по см. на чл. 93, т.3 НК. Наказателното производство срещу
ищеца е продължило за периода от 27.04.2021г. до влизане в сила на
оправдателната присъда – 21.01.2023г. или за период от около една година и
девет месеца. В рамките на периода от привличането му в качество на
обвиняем до постановяване на първоинстанционната оправдателна присъда на
Д. е била взета и МНО „Подписка“, а именно за период от около една година и
три месеца. От изложеното следва, че наказателното производство срещу
ищеца образувано въз основа на обвинителен акт макар и да не е продължило
в един значителен период от време, то следва да бъде посочено, че
обвинението, което е било поддържано от ответника е за три отделни деяния,
като извършени срещу три отделни лица и то за тежки умишлени
престъпления, за които законът е предвидил наказание по вид „лишаване от
свобода“ за период в случая от шест години. От привличане на ищеца в
качество на обвиняем до оправдаването му с присъда на ВРС е наложена
МНО „Подписка“, която макар и най–лека мярка за неотклонение, същата
ограничава правото на свободно придвижване на лицето привлечено като
обвиняем, без съответното разрешение от ръководно – решаващия орган. Като
част от образуваното досъдебно производство и в момент след привличане на
8
ответника в качеството му обвиняем е осъществената и по отношение на него
полицейска регистрация по реда на ЗМВР. Именно това е и онзи най –
съществен факт, който е допринесъл до настъпването на негативни последици
при ищеца. Еднопосочни в тази посока са както показанията на разпитаните в
хода на съдебното производство свидетели, така и данните извличани от
заключението на вещото лице по назначената съдебно – психологическа
експертиза. Като допълнително и утежняващо обстоятелство за настъпилите
негативни преживявания у ищеца е и фактът, че той е бивш служител в
системата на МВР, което само по себе си в още по-голяма степен е допринесло
до насаждане у Д. на чувство за срам и унижение от извършените с негово
участие процесуално – следствени действия. Съдебната фаза на наказателното
производство е протекла в също един неголям период от време, като в рамките
на тази фаза са проведени шест открити съдебни заседания, в които ищеца е
участвал.
От изложеното следва, че при определяне на вредите следва до бъде
взето негативното отражение върху личността от образуваното наказателно
производство, от проведените с участие на ищеца действия в рамките на
същото, които обстоятелства разгледани под аспекта, че ищецът е бивш
служител в системата на МВР, а от там и личност към която обществото има
по-високи очаквания от гледна точка на почтеност и спазване на установения
в страната правов ред. Следва да бъде прието от съда, че тези действия
каквито се явяват полицейската регистрация, участието в съдебни заседания
по наказателното производство са допринесли до нанасяне на неимуществени
вреди за Д. в по-голяма степен от такива, които биха настъпили за лице, срещу
които е водено наказателно производство, което в професионално отношение
не е било част от системата на МВР.
При ищеца воденото наказателно производство е допринесло до
промяна на неговата личност, като и тук данни се извеждат, както от
заключението по съдебно – психологическата експертиза, така и от
свидетелските показания. Установи се, че наказателното производство е
обусловило настъпване на последици при ищеца, които са свързани с неговата
социална изолация. Това му поведение изразяващо се в затваряне в себе си, не
кореспондира със същността на личността на Д. допреди привличането му в
качество на обвиняем за процесното деяние, за което той в последствие е
оправдан. Налице и към момента са признаци изразяващи се в негативни
психологически реакции – спомени, емоции на Д. за воденото срещу него
наказателно производство, за които експертът не може да даде точна прогноза
за заличаването им. Тези данни на вещото лице са в унисон със свидетелските
показания, които дадоха свидетелите Д. Д.а и С. Д.а, които посочиха, че
ищецът Д. и към момента продължава да бъде тревожна личност, съответно
лесно раздразнителен с различно отношение към своите близки, различно от
това допреди повдигане на процесното обвинение. Признак за дълбоко
причинените негативни изживявания, тревожност, променя в поведение са и
чисто физическите промени, които са настъпили при ищеца, които се
изразяват в съществена загуба на тегло, както и възстановяване на
тютюнопушенето от него, при услови, че се събраха данни по делото, че той се
е отказал от този си навик за период от около 10 години преди привличането
му за обвиняем. Смущенията в съня са друг признак за тази обща тревожност
при ищеца, която тревожност е в резултат на повдигнатото му обвинение.
Като бъде отчетено действителното отражение на незаконното
обвинение във всички сфери на живота на ищеца, негативния ефект върху
9
неговото лично достойнство и чувство за чест, продължителността на
наказателното производство, видът на повдигнатите му три отделни
обвинения, така и взетата по отношение на него мярка за неотклонение, съдът
намира, че по справедливост следва да определи обезщетение в размер на
15000 лева. За разликата над уважената сума от 15 000 лева до пълно
предявеният размер от 26000 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на дължимата законна лихва, съдът намира следното:
Съобразно дадените разяснения в ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-
т.4 е прието,че отговорността на Държавата по чл.2 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение. При така изложеното съдът
намира, че следва да присъди законна лихва върху сумата от 15000 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, считано от влизане в сила
на присъдата, а т.е. от 23.01.2023г.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно уважената част на предявения иск. При произнасяне по
въпроса за дължимостта на разноските следва да бъде взето в предвид и
направеното своевременно от ответника възражение за прекомерност, на осн.
чл. 78, ал.5 ГПК.
Съобразно съдебната практика по въпроса за приложимостта на
разпоредбата на чл. 38 ЗА и в частност посоченото в определение №
365/17.07.2017г., постановено по ч.т. дело № 894/2017г. на ВКС, правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатската помощ на лице посочено в
разпоредбата на чл. 38 ЗА, е установено по силата на закона. В съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 ЗА на
адвокатът, оказал безплатна правна защита, като последния имат право на
адвокатското възнаграждение, в размер който е определен от съда, което
възнаграждение се присъжда в полза на адвоката. За да упражни това си
право, е достатъчно да представи сключен договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е по реда на
чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че
клиентът е близък на адвоката.
В процесната хипотеза е представен договор за безплатна правна помощ,
от който е видно, че ищецът е лице, което е близко на адвоката, договорът е
подписан от страните по него, поради което фактическия състав на
разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА се явява изпълнен, при което възраженията
на ответника за недължимост на възнаграждението се явяват неоснователни.
Възнаграждение за процесуално представителство се дължи, като същото
следва да бъде определено по размер от съда.
Предвид разпоредбата на чл. 633 ГПК постановяваща задължителен
характер за всички съдилища на решение на СЕС по дело C-438/22, както е
прието и в определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о.,
размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/09-07-2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на размер на
възнаграждения и дължими разноски за процесуално представителство, но без
10
да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
При използване на посочените в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални
стойности на възнагражденията за процесуално представителство, съдът
намира, че съобразно размера на уважения иск следва да определи
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1750 лева.
Делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, образувано е
през 2024г., в която години същото приключи пред настоящата инстанция, не е
обемно по своя характер, не са провеждани множество съдебни заседания,
което обосновава и извода, че не следва да бъде определяно допълнително
възнаграждение над посоченото минимално такова.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. К.
Д., ЕГН ********** от **** сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнато
му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е
оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №148/14.07.2022г.
постановена по наказателно общ характер дело №3171/2021г. по описа на
Варненски районен съд, влязла в законна сила на 23.01.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от влизане в сила на
оправдателната присъда – 23.01.2023г. до окончателно заплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за разликата над
уважения размер от 15000 лева до пълно предявения размер от 26000 лева, на
осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. К.
Д., ЕГН ********** от ****72 сумата от 8,65 /осем лева и шейсет и пет
стотинки/ лева сторени съдебно – деловодни разноски по делото съразмерно
размера на уважения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М. И. П., ЕГН **********, **** сумата от 1750 /хиляда
седемстотин и петдесет/ лева определено от съда възнаграждение за
процесуално представителство в производството по гр. дело № 1298/2024г.
по описа на Варненски окръжен съд, по което е предоставена правна
помощ на ищеца Д. К. Д., ЕГН ********** от ****72, на осн. чл. 38, ал.1,
т.3 вр. ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12