РЕШЕНИЕ
№ 163/14.01.2020г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд гражданско отделение
На 18декември 2019 Г.
В публично съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ АЛБЕНА ЗЪБОВА
КАЛИНА ПЕНЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Христова в.т. дело № 316 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството по делото е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Д. П. С. , чрез представляващият го адв. В. , против решение № 255/04.07.2019 г. по т.д № 517/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд в отхвърлителната исковете част.
Жалбоподателят атакува решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и моли искът да бъде уважен до пълния предявен размер. Твърди противоречие на решението с практиката на ВКС, счита го за немотивирано , постановено при липса на анализ на събрания по делото доказателствен материал и постановено при съобразяване с неактулна съдебна практика по отношение на размера на обезщетението .
Навеждат се и оплаквания, че решението не е съобразено и с пълния обем на претърпените от ищеца телесни увреждания, констатирани от назначената по делото съдебно - медицинска експертиза. Не са отчетени в пълнота претърпените неимуществени вреди - липсата на пълно възстановяване и не е спазен критерия за оценката им съобразно обществено - икономическата обстановка в страната. Недооценени са болезнеността и сложността на болничното и извънболнично лечение, невъзможността ищецът да води обичайния си начин на живот за продължителен период и евентуалната необратимост на уврежданията.
Въззивна жалба против решението в частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди над размера от 7000 лв. е подадена от „Б“ЗД, ЕИК *, чрез адв. И. . Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което искът над посочения размер да бъде отхвърлен.
Навеждат се оплаквания за неотчетено от съда съпричиняване от страна на ищеца - качването му в автомобила, при знание, че водачът е употребил алкохол. Съдът неоснователно е приел това обстоятелство за неотносимо.
Навеждат се и оплаквания за неправилно приложен принцип на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Представената по делото епикриза счита за неконкретизирана и неясна, съставена за нуждите на Здравната каса. Останалата медицинска документация въззивникът тълкува като сочеща нормализиране на състоянието на дясното коляно и на общото състояние на пострадалия.
Отговор на тази жалба е подаден от адв. В. , пълномощник на Д. П. С. Оспорва я като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Сочи, че констатациите на вещото лице по делото опровергават твърденията в нея за съпричиняване и страната не е доказала такова по делото.
На следващо място намира размера на присъденото обезщетение за правилно определен, в съответствие с практиката на ВКС . Телесните увреждания на ищеца счита за безспорно установени по делото съгласно доказателствата и изслушаните експертизи. Несъмнено е получена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, довела до обездвижване на ищеца и необходимост от употреба на помощни средства, три леки телесни повреди и остатъчни белези по лицето на ищеца.становени са и негативните последици в качеството му на живот .
Ищецът Д. П. С. чрез адв. В. е подал и жалба против определение № 1152/26.09.2019 г. по делото, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Поддържа доводите за прекомерност, изложени в предходната инстанция и моли разноските, присъдени на ответника да бъдат намалени в съответствие с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Сочи, че е лишен от възможността да вземе становище по тях в предходната инстанция.
Бургаски апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и след цялостен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд, по предявения пряк иск на увреденото лице, е осъдил ЗД „Б“АД , ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр. С., представлявано от С. П. и К. К. да заплати на Д. П. С. от гр. Б., ЕГН-********** сумата в размер общо на 12 000 / дванадесет хиляди/ лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди за преживени болки и страдания вследствие причинени телесни повреди - открита рана по окосмената част на главата с мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и разкъсно – контузна рана на дясно коляно вследствие на виновно причинено ПТП на 08.11.2017 г. от В. З. при управление на застраховано МПС със задължителна застраховка „ГО“ в ЗД „Б“АД ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като претенцията в частта над уважения размер на претендираната главница до предявения размер от 25 500 лв. е отхвърлил като недоказана и поради това неоснователна.
За да присъди обезщетението, съдът е приел за доказано увреждането, настъпилите вреди, наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя предвид валидната застраховка Гражданска отговорност. По направеното от страна на ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване съдът е намерил, че знанието на пътника за обстоятелството, че водачът е употребил алкохол е без пряка връзка с настъпилите вреди и не е намалил обезщетението.
Безспорно установено е, че на 08.11.2017 г.,в кв. К., гр. Б., ищецът като пътник в л.а. „Ф“ е претърпял ПТП, при което е получил наранявания на главата, десен крак и дясна ръка. Вторият ответник – В. З. е бил водач на автомобила, като същият, управлявайки автомобила след употреба на алкохол е катастрофирал самостоятелно. Назначената по делото съдебна автотехническа експертиза установява механизма на пътното произшествие – автомобилът е напуснал очертанията на пътното платно , навлязъл е в тротоарната площ и след множество удари в металните колчета се е ударил косо с предния си десен ъгъл в бетонна ограда, като ангажиментът на удара е бил в дясната челна част и предната дясна страна. Поради това намиращият се отпред вдясно пътник в автомобила , а именно – ищеца Д. С. е понесъл удара в най-голяма степен. Като причини за произшествието вещото лице е посочило несъобразената скорост при навлизане в кръстовището за ляв завой и употребата на алкохол, която е повлияла водача при неправилната преценка за допустимата скорост.
По отношение на увреждането на ищеца съдът е приел заключението на вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза според което , като неоспорено от страните се установят следните наранявания: открита / разкъсно – контузна / рана в окосмената част на главата; мозъчно сътресение; локално охлузване в дясна лицева половина; разкъсно контузна рана на дясно коляно. При ревизия на раната на коляното е намерена лезия на сухожилието на пателата. Извършено е зашиване на сухожилието и му е направена стерилна превръзка. Първоначално е бил хоспитализиран в НХО на УМБАЛ – Б. на 09.11.2017 г. до 12.11.2017г. Направено му е било изследване на главата, констатирана е липса на травматични увреждания. Впоследствие хоспитализиран в ООТ при У. на 12.11.2017 г. като е изписан на 15.11.2017 г. за оперативно лечение на коляното. При прегледа на ищеца от вещото лице се констатира оперативен цикатрикс по предната повърхност на дясното коляно с дължина на горното рамо – 6 см , на страничното рамо – 6 см и на вътрешното – 4.5 см. Под брадата вляво има белег от рана по дължина на долночелюстния ръб с дължина 1 см. Белези от рани по челото , слепоочието и главата не са установени. Движенията в дясната колянна става са в пълен обем. Вещото лице сочи , че оздравителния процес е бил в рамките на 2 , не повече от 3 месеца, време през което му е било нарушено качеството на живот. Възстановяването е протекло без усложнения. Вещото лице изследвайки механизма и увредените места по тялото на ищеца сочи , че травмата на коляното е от съприкосновение с остри ръбести предмети на автомобила, като в механизма участва и притискане от такива части на автомобила. Травмата на дясната половина на лицето и главата са в резултат от съприкосновение със страничните части на купето – греда , врата. При този механизъм на получаване на уврежданията, същите според вещото лице могат да се получат и при поставен предпазен колан. Този извод на експерта е от значение поради направеното възражение от страна на застрахователя за причинната връзка между носенето на предпазен колан и получените увреждания. Вследствие на така описаните увреждания ищецът за около 2 месеца е понесъл болки и страдания от вида и степента съответни за съпътстващия оздравителен процес- болки по наранените места на тялото и главата, затруднения при хранене и движение, ограничение при самообслуждането, общ продължителен дискомфорт, за които въззивният съд приема за справедливо съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД присъденото му обезщетение от 12 000лв.
Въззивният съд обаче не намира основание да потвърди изцяло така постановеното решение, поради допуснато при произнасянето му неправилно приложение на материалния закон по отношение на преценката за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, което е дало отражение при определяне на размера на обезщетението при прилагане на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Изводите на окръжния съд, че не е налице поведение на ищеца, което да обуславя наличие на съпричиняване, са в разрез с постановките в т.7 на Тълк. решение № 1/23.12.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСТК на ВКС, с които е прието, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В мотивите към т.7 от цитираното тълкувателно решение е направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникването на самото ПТП като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ГПК и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който също води до приложението на чл.51, ал.2 ГПК. Въпросът дали поведението на пострадалия пътник, качвайки се в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол е рисково, и дали то е допринесло за увреждането в смисъла на направеното по-горе уточнение, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Предпоставка да се определи такова поведение като рисково е наличието на знание у пострадалия пътник, че водачът е употребил алкохол, или възможност за узнаване за това при проявена нормална грижа.
От изложеното следва, че за да е налице съпричиняване от страна на пострадалия пътник, е необходимо същият да е знаел, или да е имал възможност да узнае, че в резултат на употребата на алкохол водачът не е бил в състояние безопасно да управлява автомобила, без да се изисква знание у пътника за точната концентрация на алкохол в кръвта на водача.
В настоящия случай е безспорно с оглед дадените обяснения по чл. 176 ГПК както на ищеца, така и на втория ответник знанието на ищеца че водачът е управлявал автомобила след употребата на алкохол. При тези данни според въззивния съд ищецът е поел необоснован, но предвидим риск за своя живот и здраве, като е игнорирал факта, че отв. З. управлява автомобила след употреба на алкохол, което обосновава наличие на съпричиняване на вредоносния резултат съобразно постановките в т.7 на ТР№1/23.12.2015г. по т.д. №1/2014г. на ВКС, ОСТК. Обстоятелството, че водачът и пътникът са консумирали алкохол заедно обуславя извода, че ищецът е знаел за количеството и вида алкохол, употребено от отв. З.., което с оглед резултата от последващото изследване на кръвта на водача /1.38 промила/, предполага, че при проявена от ищеца нормална дължима грижа, същият е следвало да не пътува в автомобила. При определяне на степента на съпричиняване съдът съобрази допуснатите от страна на втория ответник по-тежки нарушения, което обуславя и по-големия му относителен дял в обема на отговорността.
По изложените съображения на основание чл.51, ал.2 ЗЗД определеното обезщетение за неимуществени вреди общо в размер 12 000лв. следва да бъде намалено с 1/3 и да бъде присъдено в размер на 8 000лв. При определяне на относителния дял на съпричиняването от страна на ищеца, съдът възприема изцяло съображенията, оформящи трайна съдебна практика по тези случаи, като напр. Решение №22/07.02.2019 по дело №895/2018 на ВКС, ТК, II т.о.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение над размера на 8 000 лв., а в останалата част да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на оплакването за неправилно присъждане на разноски въззивният съд приема следното:
Поради частично отменяване на решението на окръжния съд по отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва и отмяна на решението в частта относно разноските пред първата инстанция, които да бъдат определени съобразно приетото в настоящото дело. Окръжният съд е приложил чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата и Наредбата по чл. 36, ал. 2 и като е определил размер от 1 300лв., дължими за адвокатско възнаграждение по иска, е осъдил другата страна да го заплати съразмерно на уважената част от иска, съобразявайки съдебната практика /определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /.
Поради намаляване на размера на дължимото обезщетение от 12 000лв. на 8 000лв. следва съответно да бъдат намалени и присъдените суми за адвокатско възнаграждение в размер от присъдените 611,76 лв. на 416лв.
Разноските на ответника също следва да бъдат съобразени с отхвърлената част от иска. З. то дружество е заявило общо направени разноски по списък 2700 лв. и съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на 1836лв.
Ищецът Д. П. С. чрез адв. В. е подал и частна жалба против определение № 1152/26.09.2019 г. по делото, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по съображения за прекомерност.
За да остави без уважение молбата, съдът е съобразил обстоятелството, че възражение за прекомерност от страна на ищеца не е направеното до приключване на делото в първата инстанция. Това разрешение е взето при съобразяване с трайно установената съдебна практика по този въпрос и въззивният съд изцяло споделя извода на съда в обжалваното определение. В този смисъл са определение № 364 от 08.08.2012 г. по т.д. 865/12 г., ВКС, ІV ГО и определение № 372 от 16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
След като до приключване на устните състезания в първата инстанция страната не е заявила възражението си прекомерност на съдебните разходи на насрещната страна направеното от нея такова възражение в молбата й по чл. 248 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, а подадената против това определение частна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Пред настоящата инстанция адв. В. е заявил 1915лв. възнаграждение, което да му бъде заплатено при условията на чл. 38 Закона за адвокатурата. Предвид изхода на делото такива му се дължат единствено в размер на 102 лв. / поискано възнаграждение от 680 лв. съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на ответника над 5000лв. до 8 000лв. /
Ответникът е заявил разноски по списък по чл. 80 ГПК за тази инстанция в размер на 1 000лв., възнаграждение за един адвокат, оспорено като прекомерно от ищовата страна в съдебно заседание пред БАС.
Прекомерността на разноските за възнаграждение на адвокат съдът преценява съобразно правната и фактическа сложност на делото, обема на доказателствения материал, извършените с участието на защитата процесуални действия, броя и вида на предявените искове, общата продължителност на процеса, усложнения във връзка със съпътстващи процедури и пр. В конкретния случай, съоБразно заявения материален интерес , подадените две въззивни жалби против различни части от решението, подадена частна жалба против определение по чл. 248 ГПК, не се установява наличие на основание за въззивния съд да приеме наличие на прекомерност на сторените разходи. Съобразно отхвърлената част от жалбата на ищеца на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция общ в размер на 400лв.
Предвид крайния изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати държавна такса в размер на 320лв.вместо определената в обжалваното решение държавна такса от 530лв.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ
ОТМЕНЯВА решение № 255/04.07.2019 г. по т.д № 517/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта относно определеното обезщетение за неимуществени вреди над размера от 8 000лв., в частта за разноските и държавната такса като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. П. С. от гр. Б., ЕГН-********** ПРОТИВ ЗД „Б“АД , ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр. С., представлявано от С. П. и К. К. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за преживени болки и страдания вследствие причинени телесни повреди - открита рана по окосмената част на главата с мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и разкъсно – контузна рана на дясно коляно вследствие на виновно причинено ПТП на 08.11.2017 г. от В. З. при управление на застраховано МПС със задължителна застраховка „ГО“ в ЗД „Б“АД ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата над присъдения размер от 8 000лв. като
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Б“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр. С. представлявано от С. П. и К. К. да заплати на адвокат П. сумата от 416 лв. пред първата и 102 лв. пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА Д. П. С. , ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б“АД сумата в размер на 1846 лв. направени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска пред първата и 400лв. пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б“ АД, ЕИК *, гр. С. представлявано от С. П. и К. К. да заплати по сметка на Окръжен съд – гр. Б. сумата от 320 лева – държавна такса върху уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ