№ 4083
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110104968 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ХА БЕ БЪЛГАРИЯ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Езерово,
местност „Тепертарла“, складова база „ХА-БЕ“ срещу „ГИНКОВИ 2017“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул.
„Александър Стамболийски“ 21 и С. Т. Г., ЕГН **********, с адрес:
***********, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:
1) по чл.327 от ТЗ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата
от 3204 лева, представляваща неизплатена цена на доставени стоки по
договор за покупко-продажба от 05.05.2020г., обективирана във Фактура №
**********/30.06.2020г. на стойност 1686 лева и Фактура №
**********/16.09.2020г. на стойност 1518 лева; 2) по чл.92 от ЗЗД за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 697,20 лева,
представляваща неустойка за забава по чл.4.1. от договор за покупко-
продажба от 05.05.2020г., от която 443,52 лева, начислена върху главницата
от 1686 лева по Фактура № **********/30.06.2020г. за периода от
08.07.2020г. до 05.04.2021г. и 253,68 лева, начислена върху главницата от
1518 лева по Фактура № **********/16.09.2020г. за периода от 17.10.2020г.
до 02.04.2021г.; 3) по чл.258 от ЗЗД за осъждане на ответника „ГИНКОВИ
2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
1
Балчик, ул. „Александър Стамболийски“ 21 да заплати сумата от 25,20 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за възлагане на
изпитване на бетон от 30.06.2020г.; 4) по чл.258 от ЗЗД за осъждане на
ответника „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Балчик, ул. „Александър Стамболийски“ 21 да заплати
сумата от 25,20 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по
договор за възлагане на изпитване на бетон от 23.12.2020г. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцовото
дружество и „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД по заявка на ответника е сключен
договор за покупко-продажба от 05.05.2020г. на стоки, произведени от ищец.
По силата на чл.4, ал.4 и чл.5 от договора С. Т. Г. се задължила да отговаря
като поръчител за изпълнение на задълженията на „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД
за заплащане на сумите по договора.
В изпълнение на договора на 30.06.2020г. от складовата база на ищеца в
с. Езерово ответникът „Гинкови 2017“ ЕООД закупил следните стоки:
PANTARHIT U /FM/ парт. номер БГ 025/20 – 11150 кг при единична цена от
1.10 лева или общо на стойност 1265 лева без ДДС, както и бетонова
киселина CEMENTO парт. номер 10/20 – 20 литра при единична цена 7 лева
на литър или общо на стойност 140 лева без ДДС. За продажбата била
издадена Фактура № **********/30.06.2020г. на стойност 1686 лева с ДДС, а
срокът за плащане бил договорен до 07.07.2020г.
В изпълнение на същия договор на 16.09.2020г. от складовата база на
ищеца в с. Езерово ответникът „Гинкови 2017“ ЕООД закупил следните
стоки: PANTARHIT U /FM/ парт. номер БГ 41/20 – 1150 кг при единична цена
от 1.10 лева или общо на стойност 1265 лева без ДДС. За продажбата била
издадена Фактура № **********/16.09.2020г. на стойност 1518 лева с ДДС, а
срокът за плащане бил договорен до 16.10.2020г.
По заявка на ответника от ищеца била осъществена и услуга изпитване
на бетон на 30.06.2020г. при количество 3 при единична цена 7 лева, или
общо 21 лева без ДДС, за което била издадена Фактура №
**********/30.06.2020г. на стойност 25,20 лева с ДДС със срок за плащане до
07.07.2020г.
По заявка на ответника от ищеца била осъществена и услуга изпитване
2
на бетон на 23.12.2020г. при количество 3 при единична цена 7 лева, или
общо 21 лева без ДДС, за което била издадена Фактура №
**********/23.12.2020г. на стойност 25,20 лева с ДДС със срок за плащане до
22.01.2021г.
Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило изцяло задълженията си
по посочените договори, но не е получило плащане на дължимата цена.
В законоустановения срок от ответното дружество „Гинкови 2017“
ЕООД не е депозиран писмен отговор.
Назначеният от съда особен представител на ответницата С. Т. Г. е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който предявените
срещу ответницата искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че
шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, в който поръчителят е задължен е
изтекъл.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуален представител на ответниците не се явява и не изразява
становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представен от ищеца е рамков договор за покупко-продажба №
2020ИЗ002 от 05.05.2020г., сключен между ищцовото дружество в качеството
му на продавач, ответното дружество в качеството му на купувач и
ответницата С. Т. Г. в качество на „поръчител“. Записано е, че с договора се
определят условията и реда на продажба и доставка на предлаганите от
продавача стоки, както и други продукти на купувача, както и че същият
служи и като общи условия за сключване и изпълнение на еднократни
договори за покупко-продажба между страните. Уговорено е продавачът да
прехвърля на купувача правото на собственост върху стоките срещу
заплащане на цената им, като цените ще се договарят в лева съобразно ценова
листа на продавача. Съгласно договора цената на стоките ще се заплаща в 30-
дневен срок от издаване на фактура. В чл.4.1 от договора е уговорено, че при
забава в плащането на цената, купувачът дължи на продавача неустойка в
3
размер на 0,10 % на ден за всеки ден забава върху неплатената сума, като
неустойката може да надвиши размера на сумата, за която се начислява.
Съгласно чл.4.4 от договора с подписването на същия поръчителят се
съгласява неотменимо, солидарно и безусловно да гарантира изцяло
изпълнението на всички задължения на купувача към продавача по същия
договор, както и по други сключени между тях договори.
Представени по делото са Фактура № **********/30.06.2020г. на
стойност 1686 лева и Фактура № **********/16.09.2020г. на стойност 1518
лева с издател ищцовото дружество и получател – ответното дружество.
Предмет на фактурата от 30.06.2020г. са следните стоки: PANTARHIT U /FM/
парт. номер БГ 025/20 – 11150 кг при единична цена от 1.10 лева или общо на
стойност 1265 лева без ДДС, както и бетонова киселина CEMENTO парт.
номер 10/20 – 20 литра при единична цена 7 лева на литър или общо на
стойност 140 лева без ДДС, а на фактурата от 16.09.2020г. са PANTARHIT U
/FM/ парт. номер БГ 41/20 – 1150 кг при единична цена от 1.10 лева или общо
на стойност 1265 лева без ДДС. Фактурите не са подписани за получател. Във
Фактура № **********/30.06.2020г. е отразен срок за плащане 07.07.2020г., а
във Фактура № **********/16.09.2020г. – 16.10.2022г.
Представени са още Фактура № **********/30.06.2020г. на стойност
25,20 лева с ДДС и Фактура № **********/23.12.2020г. на стойност 25,20
лева с ДДС, с издател ищцовото дружество и получател – ответното
дружество, като вписаната и в двете фактури услуга е „такса за изпитване на
втвърден бетон“ – 3 бр. при единична цена от 70 лева. Фактурите не са
подписани за получател.
Приети по делото са също 2 броя товарителници от 30.06.2020г. за с
изпращащ „Ха-Бе България“ ООД и получател „Гинкови 2017“ ЕООД
подписани за изпращач и получател.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че Фактура № **********/30.06.2020г. на
стойност 1686 лева, Фактура № **********/16.09.2020г. на стойност 1518
лева и Фактура № **********/23.12.2020г. на стойност 25,20 лева са
осчетоводени от ответното дружество „Гинкови 2017“ ЕООД, отразени са в
дневника за покупки по ДДС в съответния данъчен период и по тях е ползван
4
данъчен кредит. Фактура № **********/30.06.2020г. на стойност 25,20 лева
не е отразена в дневника за покупки на ответното дружество и за нея не е
ползван данъчен кредит. Процесните 4 броя фактури са осчетоводени при
ищцовото дружество и са включени в дневниците му за продажби в
съответните данъчни периоди. В счетоводството на ищеца няма отразено
плащане по Фактура № **********/30.06.2020г. на стойност 1686 лева,
Фактура № **********/16.09.2020г. на стойност 1518 лева, но има отразено
банково плащане от 17.02.2021г. по Фактура № **********/23.12.2020г. на
стойност 25,20 лева и Фактура № **********/30.06.2020г. на стойност 25,20
лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
По предявения иск по чл.327, ал.1 от ТЗ
Съобразно правилото на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
сключване на процесния договор за покупко-продажба на стоки, изпълнение
на задължението си по него, както и твърдяното основание за възникване на
солидарност между ответниците. Ответниците следва да докажат
правопогасяващ факт по отношение на задълженията си – плащане, давност и
др.
Безспорно се установи обстоятелството, че между страните е сключен
рамков договор за покупко-продажба на стоки от 05.05.2020г. От
представените по делото фактури, макар и неподписани, при съпоставка с
товарителниците от същите дати, както и от заключението на съдебно
счетоводната експертиза, се установява, че ищецът е изпълнил задължението
си да достави на ответното дружество стоки, описани във фактурите, с оглед
на което за „Гинкови 2017“ ЕООД е възникнало задължение за плащане на
посочената цена на стоките. Осчетоводяването на същите от ответното
дружество, включването им в дневника за покупки и ползването на данъчен
кредит по тях съставлява извънсъдебно признание на задължението по
фактурите. Ответното дружество не е и оспорило същото. Не се установи от
доказателствата по делото заплащане на посочената във фактурите цена на
доставени стоки. С оглед на изложеното, съдът намира, че искът се явява
изцяло основателен по отношение на ответника „Гинкови 2017“ ЕООД.
По отношение на ответника С. Т. Г. се установи, че същата е подписала
5
рамковия договор в качеството на поръчител. В чл.4.4 от същия изрично е
уговорено, че поръчителят се задължава солидарно с купувача да отговаря за
задълженията му по договора. С оглед на изложеното може да се приеме, че
между кредитора „Ха-Бе България“ ООД и С. Токова Г. е сключен договор за
поръчителство, инкорпориран в рамковия договор за покупко-продажба,
който отговаря на изискванията на чл.138 от ЗЗД. Със същия поръчителят се е
задължил да отговаря за задължението на купувача за заплащане цената на
доставените стоки.
От ответницата е направено възражение за отпадане на солидарната
отговорност на поръчителя, предвид изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа
на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Посочената разпоредба представлява специално
основание за прекратяване на поръчителството по право - ако кредиторът не
предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното
задължение. Съгласно разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
срокът е краен и преклузивен.
В настоящия случай се установи, че според уговорките в договора за
покупко-продажба задължението на купувача за плащане на цената падежира
в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата. Макар и фактурите да не
са подписани от получателя, се установи от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, че същите са осчетоводени и отразени в дневниците
за покупки в съответния месец на издаване на фактурата, което означава, че
главният длъжник е бил информиран за датата на падежа им. Доколкото в
самата Фактура № **********/30.06.2020г. е посочен различен падеж от
общо уговорения с договора, а именно 07.07.2020г., следва да се приеме, че
страните са постигнали съгласие за изменение в срока за плащане по
отношение на конкретните стоки. Задължението по Фактура №
**********/16.09.2020г. е падежирало съобразно уговорките в рамковия
договор и посочената в самата фактура дата на 16.10.2020г. Исковата молба,
по която е образувано настоящото производство е подадена на 06.04.2021г.,
което означава, че същата е подадена след изтичане на шестмесечния срок по
отношение на фактурата от 30.06.2020г. и в рамките на същия по отношение
на фактурата от 16.09.2020г. По изложените съображения съдът намира, че
6
искът за солидарно осъждане на ответницата С. Г. е основателен по
отношение на сумата от 1686 лева по Фактура № **********/30.06.2020г. и
неоснователен по отношение на сумата от 1518 лева по Фактура №
**********/16.09.2020г.
По исковете по чл.92, ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се
осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение, е наличие на валидно договорно
задължение, неизпълнение на задължението и валидно уговорена неустойка.
Когато в съдържанието на договора е уговорена неустойка, настъпилите
вреди, както и размерът на вредите не подлежат на доказване.
В настоящия случай безспорно се установи, че с процесния рамков
договор за покупко-продажба е уговорена клауза за неустойка за забава по
чл.4.1, съгласно която се купувачът дължи на продавача неустойка в размер
на 0,10 % на ден за всеки ден забава върху неплатената сума, като
неустойката може да надвиши размера на сумата, за която се начислява.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК
на ВКС не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и
търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до
който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора.
При преценка дали уговорената неустойка нарушава добрите нрави,
когато е без уговорен краен срок, следва да се отчитат фактори като
равнопоставеност на страните, реципрочност на задълженията, неоправдано
висока база за начисляване, превишаваща многократно действителните вреди
на кредитора, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част, както и
7
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване /Решение № 140 от 20.03.2006 г. по т. д. №
408/2005 г. на ВКС, I т.о., Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г.,
на ВКС, I т. о., ТК, Определение № 7 от 12.01.2010 г. по т. д. № 626/2009 г. на
ВКС, II т. о. и Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №
1/2009 г. на ОСTK на ВКС/.
В настоящия случай с клаузата на чл.4.1 от процесния рамков договор
не е уговорен краен срок, но това не води до нейната нищожност, поради
накърняване добрите нрави. Следва да се има предвид, че договорът е
сключен между търговски дружества, които са равнопоставени. От
съдържанието му съдът прави заключението, че клаузата на чл.9, ал.2 е
предвидена, с цел да защити кредитора от евентуалната забава на длъжника и
цели да го обезщети за вредите от неизпълнението в срок, като страните са
упражнили свободната си воля при уговарянето на клаузата за неустойка и са
приели, че същата следва да бъде в размер на 0,10 % на ден от неизплатеното
в срок парично задължение. Следва да се има предвид, че посоченият размер
в конкретния случай на ден надвишава законната лихва с по-малко от два
пъти, което води на извода, че не се набляга на санкционната фунция на
неустойката. Действително има уговорено и друго обезпечение –
поръчителство, но следва да се има предвид че същото е дадено от
физическото лице, собственик на капитала на едноличното дружество
длъжник, както и че с оглед уговорения конкретен размер на неустойката,
същата не излиза извън обезпечителната, обезщителната и санкционната си
функция. Натрупването на по-голям размер на неустойката във времето се
дължи на продължителното неизпълнение от страна на длъжника.
По гореизложените съображения съдът намира, че процесната клауза за
неустойка е валидна и предвид неизпълнението на задължението за плащане
на цената на стоките по Фактура № **********/30.06.2020г. падежирало на
07.07.2020г. и Фактура № **********/16.09.2020г., падежирало на
16.10.2020г., от датите следващи падежа на фактурите до деня преди датата
на завеждане на исковата молба купувачът „ГИНКОВИ-2017“ ЕООД дължи
неустойка в посочения в договора размер, а именно 0.10 % на ден.
Следователно дължимата неустойка върху главницата от 1686 лева по
Фактура № **********/30.06.2020г. за периода от 08.07.2020г. до
8
05.04.2021г.,вкл. /или общо за 272 дни/ е в размер на 458,59 лева, а върху
главницата от 1518 лева по Фактура № **********/16.09.2020г. за периода от
17.10.2020г. до 05.04.2021г., вкл. /или общо 171 дни/ е в размер на 259,58
лева. Предвид че претенцията на ищеца е за по-малки от посочените суми
същата се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена по отношение
на ответника „ГИНКОВИ-2017“ ЕООД.
По отношение на поръчителя С. Т. Г. отново следва да се съобрази
разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД. В мотивите към Тълкувателно решение
№ 5/2019 г. от 21.01.2022 г. по тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС
изрично е посочено, че според цитираната разпоредба, отговорността на
поръчителя съществува в срок от шест месеца от падежа на главното
задължение и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявява
иск срещу главния длъжник. Следователно с изтичане на шестмесечния срок
от падежа на главния дълг отговорността на поръчителя не може да бъде
ангажирана повече, включително и по акцесорните задължения за лихви за
забава, неустойки и разноски. В този смисъл и съобразно изложеното по-горе
по исковете по чл.327, ал.1 от ТЗ искът по отношение на ответницата С. Т. Г.
се явява основателен само по отношение на неустойката за забава върху
главницата по Фактура № **********/16.09.2020г., а за неустойката за забава
върху главницата по Фактура № **********/30.06.2020г. е неоснователен.
По исковете по чл.258 от ЗЗД
С оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже валидно сключени договори за предоставяне на
услуги по изпитване на бетон, изпълнение на задълженията си по тях, а
ответникът следва да докаже правопогасяващ факт по отношение на
задълженията си – плащане, давност и др.
В настоящия случай от представената по делото Фактура №
**********/23.12.2020г. на стойност 25,20 лева и от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което посочената фактура е
осчетоводена от ответника, включена е в дневниците за покупки и по не я е
ползван данъчен кредит, се установява, че между страните е сключен договор
за предоставяне на услугата за изпитване на бетон, като ответникът
извънсъдебно е признал задължението си за плащане на възнаграждение по
договора.
9
По отношение на Фактура № **********/30.06.2020г. на стойност 25,20
лева се установи от съдебно-счетоводната експертиза, че същата не е
осчетоводена от ответника, не е включена в дневниците за продажби и по нея
не е ползван данъчен кредит. Въпреки това и макар и фактурата да не носи
подпис за получател, съдът намира, че доколкото същата не е оспорена, може
да се приеме, че между страните е сключен договора за предоставяне на
услугата по изпитване на бетон.
От заключението на вещото лице се установи още, че посочените
задължения за плащане на възнаграждение в размер на по 25,20 лева по всеки
от двата договора, за които са издадени посочените два броя фактури, са
погасени чрез плащане от 17.02.2021г. по банков път, което е отразено в
счетоводството на ищцовото дружество.
По гореизложените съображения се налага извода, че исковете се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото
разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски в размер на 278,16 лева за държавна такса по разглежданите искове
/държавната такса по исковете в частта, по които производството е
прекратено остават за сметка на ищеца/, 300 лева за депозит за вещо лице, 600
лева за платено адвокатско възнаграждение и 503.08 лева за депозит за
възнаграждение на особен представител.
По отношение на разпределението на разноските по отделните искове
съдът намира следното:
Държавната такса по исковете по чл.327, ал.1 от ТЗ /субективно
съединени/ е в размер на 128,16 лева, по исковете по чл.92, ал.1 от ЗЗД /
субективно съединени/ е в размер на 50 лева и по исковете по чл.258 от ЗЗД е
по 50 лева за всеки иск. В договора за правна защита и съдействие не е
посочено в рамките на общо уговорената сума от 600 лева какво е
възнаграждението по всеки иск, поради което съдът счита, че адвокатското
възнаграждение е дължимо по равно за 4-те отделни претенции /без
субективно съединените да се броят като различни с оглед искането за
солидарно осъждане/, а именно по 150 лева. По идентичен начин следва да се
разделят и разноските за депозит за вещо лице, доколкото експертизата касае
10
всички искове, т.е. по 75 лева на иск. По отношение на възнаграждението за
особен представител предвид, че е определено без да се начислява отделно
възнаграждение за всеки иск, а при съобразяване на общия материален
интерес по всички претенции в минималния размер, посочен в Наредба № 1
от 2004г., следва да се приеме, че по исковете по чл.327, ал.1 от ТЗ същото е в
размер на 408,49 лева, по исковете по чл.92, ал.1 от ЗЗД е 88,89 лева и по
исковете по чл.258 от ЗЗД е по 3,21 лева за всеки от тях.
С оглед горното ответното дружество „ГИНКОВИ 2017“ дължи на
ищцовото разноски съобразно с уважената част от исковете в размер на
1125,54 лева. От посочения размер на дължимите разноски ответницата С. Г.
съобразно с уважената срещу нея част от исковете следва да отговаря
солидарно за 511,15 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Балчик, ул. „Александър Стамболийски“ 21 да
заплати на „ХА БЕ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Езерово, местност „Тепертарла“, складова база „ХА-БЕ“
сумата от 1686 лева, представляваща неизплатена цена на доставени стоки по
договор за покупко-продажба от 05.05.2020г., обективирана във Фактура №
**********/30.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 06.04.2021г. до окончателното плащане, на основание
чл.327, ал.1 от ТЗ, както и сумата от 443,52 лева, представляваща неустойка
за забава по чл.4.1. от договор за покупко-продажба от 05.05.2020г.,
начислена върху главницата от 1686 лева по Фактура №
**********/30.06.2020г. за периода от 08.07.2020г. до 05.04.2021г., вкл., на
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Балчик, ул. „Александър Стамболийски“ 21 и С. Т.
Г., ЕГН **********, с адрес: *********** да заплатят СОЛИДАРНО на „ХА
БЕ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
11
с. Езерово, местност „Тепертарла“, складова база „ХА-БЕ“ сумата от 1518
лева, представляваща неизплатена цена на доставени стоки по договор за
покупко-продажба от 05.05.2020г., обективирана във Фактура №
**********/16.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 06.04.2021г. до окончателното плащане, на основание
чл.327, ал.1 от ТЗ, както и сумата от 253,68 лева, представляваща неустойка
за забава по чл.4.1. от договор за покупко-продажба от 05.05.2020г.,
начислена върху главницата от 1518 лева по Фактура №
**********/16.09.2020г. за периода от 17.10.2020г. до 05.04.2021г.,вкл., на
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ХА БЕ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Езерово, местност
„Тепертарла“, складова база „ХА-БЕ“ срещу С. Т. Г., ЕГН **********, с
адрес: *********** искове да заплати солидарно с „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул.
„Александър Стамболийски“ 21 сумата от 1686 лева, представляваща
неизплатена цена на доставени стоки по договор за покупко-продажба от
05.05.2020г., обективирана във Фактура № **********/30.06.2020г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.04.2021г. до
окончателното плащане, на основание чл.327, ал.1 от ТЗ и сумата от 443,52
лева, представляваща неустойка за забава по чл.4.1. от договор за покупко-
продажба от 05.05.2020г., начислена върху главницата от 1686 лева по
Фактура № **********/30.06.2020г. за периода от 08.07.2020г. до
05.04.2021г., вкл., на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ХА БЕ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Езерово, местност
„Тепертарла“, складова база „ХА-БЕ“ срещу „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул. „Александър
Стамболийски“ 21 искове за заплащане на сумата от 25,20 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за възлагане на
изпитване на бетон от 30.06.2020г., обективиран във Фактура №
**********/30.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 06.04.2021г. до окончателното плащане, на основание чл.258
12
от ЗЗД, както и за заплащане на сумата от 25,20 лева, представляваща
незаплатено възнаграждение по договор за възлагане на изпитване на бетон
от 23.12.2020г., обективиран във Фактура № Фактура №
**********/23.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 06.04.2021г. до окончателното плащане, на основание чл.258
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Балчик, ул. „Александър Стамболийски“ 21 да
заплати на „ХА БЕ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Езерово, местност „Тепертарла“, складова база „ХА-БЕ“
сумата от 614,39 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски по уважената само спрямо този ответник част исковете.
ОСЪЖДА „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Балчик, ул. „Александър Стамболийски“ 21 и С. Т.
Г., ЕГН **********, с адрес: *********** да заплатят СОЛИДАРНО на „ХА
БЕ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Езерово, местност „Тепертарла“, складова база „ХА-БЕ“ сумата от 515,15
лева, представляваща направени в настоящото производство разноски по
уважената солидарно спрямо двамата ответници част исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13