№ 343
гр. Пловдив, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20245001000281 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. Н. М., представляван от
адвокат Т. Н., срещу решение № 17 от 07.03.2024 година, постановено по т.
дело № 79/2023 година по описа на Окръжен съд – Хасково. Решението е
обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Н. М., ЕГН
**********, с адрес гр.Х.“ № 14А, ет.3, ап.11, против ответника ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК ...., с адрес гр.С. № 67А, иск по чл.432 ал.1 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размера над 50 000 лева до претендираните 80 000 лева, претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 20.09.2021 г., причинено от А. Х. Т., ЕГН
**********, живущ в град С., ул. „Б.“ № 31, конституиран като трето лице –
помагач на ответника по делото, при управлението на товарен автомобил,
марка „Ф.Т.“, с рег.№ ....., застрахован в ответното застрахователно дружество
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на решението в
1
обжалваната част. Поддържа се, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева не съответства на
претърпените от ищеца психични травми и физически увреждания, болки и
страдания, неудобства в ежедневието и настъпилото пожезнено затруднение
на движението на снагата, включително при извършване на труд. Има
позоваване на съдебна практика, според която бъдещите вреди също подлежат
на обезщетяване, ако настъпването им е сигурно, а размерът – установим,
каквито доказателства били събрани по делото във връзка с травмата на
ищеца.
Искането е да се отмени обжалваното решение в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 50 000
лева до 80 000 лева и да се постанови ново решение по същество, с което да
се уважи искът за обезщетение за неимуществени вреди за този размер, ведно
със законната лихва от 30.09.2021 година – датата на уведомяване на
ответника от ищеца, до окончателното изплащане на сумата. Има и искане в
случай на уважаване на жалбата да се отмени първоинстанционното решение
и в частта му за разноските, като същите се присъдят съобразно уважената
част от иска. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат Т. Н. за въззивната инстанция съобразно изхода на спора.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „З.к. Л.И.“ АД с
изразено становище за нейната неоснователност. Искането е за потвърждаване
на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски за въззивната
инстанция в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Оспорените
са твърденията на жалбоподателя, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е в занижен размер, несъобразен с установения в
материалния закон /чл. 52 от ЗЗД/ принцип за справедливост. Твърди се, че
става дума за увреждания, представляващи средни телесни повреди, които са
причинили на ищеца болки в продължение на два месеца и присъденото
обезщетение съответства на болките и страданията, свързани с тях,
установени по делото.
Страните не са посочили нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
2
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу
отхвърлителната част на решението. При подаването й е спазен
предвиденият срок в чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата. Очертаният с
нея предмет на въззивното производство касае само размера на
обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищеца В. Н. М. при
ПТП, станало на 20.09.2021 година. Всички останали обстоятелства, на които
се основават исковете за ангажиране отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетения на ищеца за вредите, причинени му при
процесното ПТП, са извън предмета на настоящия спор.
Първоинстанционното решение в частите, с които е осъден застрахователят да
заплати на ищеца обезщетения за имуществени вреди 630,40 лева и за
неимуществени вреди до размера на 50 000 лева, причинени му при ПТП от
20.09.2021 година по вина на А. Х. Т. при управление на застрахован при
ответника товарен автомобил Ф.Т. с рег. № ....., ведно със законната лихва от
30.09.2021 година до окончателното изплащане на сумите, е влязло в сила.
Страните са обвързани от силата на пресъдено нещо досежно наличието на
основания за ангажиране на отговорността на застрахователя, както и досежно
липсата на съпричиняване. Единственият спорен въпрос на този етап от
производството е размерът на обезщетението за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди, за които ищецът е претендирал първоначално
обезщетение от 40 000 лева, увеличено в хода на процеса на 80 000 лева,
посочени в обстоятелствената част на исковата молба, са следните: Твърди се,
че при процесното ПТП му е причинена средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на телата на гръдни прешлени 8,9,10 и поясен прешлен 5 с
десностранна медиолатерална херния до 5 мм на Л5-С1 на гръбначния стълб.
След удара ищецът почувствал силни болки в гърба и кръста, движенията
му станали силно затруднени. След посещение при лекар му бил поставен
ортопедичен пояс / лумбостат/, назначено било домашно лечение с лекарства
и обездвижване и покой на легло. Твърди се, че болките в гърба на ищеца били
3
много силни в първите дни след инцидента, впоследствие интензитет им
намалявал постепенно, но и до сега той продължавал да изпитва болки и
скованост на мястото на травмата. Ищецът изпитвал затруднения и
неудобства в ежедневието си, тъй като движенията му били почти изцяло
ограничени от поставения му ортопедичен пояс, като за период от около месец
той бил изцяло обездвижен. Заради болките и затрудненията с движенията на
тялото не можел да се обслужва изцяло сам за период от около шест месеца и
се нуждаел от помощта на близки и приятели. След ПТП ищецът бил
временно неработоспособен за период от 104 дни, през който бил в отпуск по
болест. През този период той не можел да изпълнява дейността на
търговското си дружество – ЕООД, в което работел сам и се наложило да
възлага на други търговци изпълнението на поетите от него договорни
задължения. Твърди се освен това, че в резултат на случилото се ищецът е
получил и психична травма. Лекуващият му лекар му обяснил, че лечението
му ще бъде дълго и трудно и ще се наложи операция за премахване на
травматичната херния, с вероятност от усложнения, поради което той
започнал да се чувства потиснат, натъжен и да изпитва страх от предстоящата
сложна операция. Заради обездвижването през първия месец той изгубил
социалните си контакти, не можел да общува с приятели и колеги,
притеснявал се, че не може да работи, тъй като търговската дейност, която
осъществявал сам, без наети лица, била единственият му източник на доходи,
притеснявал се и че може да загуби клиентите си и да остане без доходи, че
може да остане инвалид, че няма да може да се грижи за себе си. Поради това
изпитвал постоянно напрежение, потиснатост, уплаха, страхове, липса на
нормален сън и концентрация, натрапчиви и неприятни мисли, страх за
бъдещето, притеснение да шофира.
За установяване на неимуществените вреди, причинени на ищеца по
делото, в първоинстанционното производство е изслушана съдебно
медицинска експертиза, както и показанията на един свидетел – Г.Т.Т.. С
исковата молба е представена и медицинска документация – амбулаторни
листове и извлечение от личната амбулаторна карта на ищеца и от болнични
листове.
С тези доказателства се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът В. М. е получил травма на гръбначния стълб, включваща счупване на
телата на три гръдни прешлена - 8,9,10 и на поясен прешлен 5 с
4
десностранна медиолатерална/ дискова/ херния на ниво Л5 – С1. Травмата в
гръдния отдел е усложнена травма, както е обяснило вещото лице в съдебно
заседание и дестабилизира цялата колона на гръбнака. Най-силни са били
болките седем дни след катастрофата. Те са продължили повече от два
месеца, след което са затихнали. Проведеното лечение се изразява в
обездвижване с пояс „Лумбостат“ и покой на легло за 40 дни, след което и до
момента ищецът продължава да носи друг модел пояс. Вещото лице е
посочило, че травмите са затруднили движението на снагата на ищеца за
период по-дълъг от 30 дни и че той продължава да изпитва затруднения при
работа на височина и „изпълване на тялото“, както и болки при работа и при
промяна на времето, въпреки че прешлените вече са зараснали. Описаната
травма, според вещото лице, предполага затруднения в движението на снагата,
включително при извършване на труд, до края на живота. В съдебно заседание
е уточнено, че не става дума за неработоспособност или инвалидизиране на
ищеца, че той работи и се реализира професионално и че посочените
затруднения са най-вече в битов и социален план, тъй като той има увреда на
структурата на гръбнака, която не може да се възстанови, нарушена е
целостта на телата на прешлени. Вещото лице е заявило, че не могат да се
правят прогнози дали състоянието му ще се влошава. Ищецът е бил в отпуск
поради временна неработоспособност заради травмата за период от около
четири месеца. Преди ПТП ищецът не е имал оплаквания от гръбначния стълб
и не е провеждал прегледи и лечение по този повод.
Свидетелката Гергана Тенева – бивша съпруг на ищеца и майка на
неговите деца, която не е прекъсната контактите си с него въпреки развода им,
има преки впечатления от начина, по който се чувства и се е чувствал ищецът.
Тя установява, че след ПТП, когато я е посетил, ищецът бил променен. Преди
това той бил изключително жизнен, а след това външният му вид бил
променен, движел се по различен начин, не нормално и спокойно, тялото му
било превито, няколко дни след ПТП се оплакал от силни болки в гърба,
кръста и единия крак. Бил му поставен колан след посещение при ортопед,
пиел хапчета и си стоял вкъщи, не ходел на работа. Движенията на тялото,
включително сядането, лягането, придвижването и движенията на ръцете
били ограничени от колана, поради което му било много трудно да се
обслужва. В момента, при промяна на времето, ищецът все още ходел леко
прегърбен и леко замятал единия крак. Свидетелката установява, че преди
5
ПТП ищецът бил общителен, емоционален, спонтанен, весел, помагал на
всеки, който има нужда. След това се променил, станал съвсем различен –
затворен, замислен, понякога имал блуждаещ поглед, от време на време
избухвал. Ищецът имал търговско дружество, работел сам, без наети
работници, работата му била свързана с компютри, периферия и изграждане
на системи за видеонаблюдение, повечето му клиенти били извън дома му и
той пътувал до тях с автомобила си, понякога се налагало да вдига компютри
и техника, а не трябвало да го прави, тъй като все още не бил възстановен.
След ПТП ищецът бил притеснен, тъй като и той, и бившата му съпруга били
в болнични, той плащал и нейното лечение, както и издръжката на децата.
Притесненията му били дали ще се справи финансово, дали ще може да
продължи да работи, тъй като му били казали, че може да се наложи операция
и ако е неуспешна, може да остане инвалид за цял живот. Освен това му се
отразила негативно липсата на контакти с хората, докато бил затворен в дома
си. Ищецът получил някакви тикове на лицето, които се появявали, когато бил
притеснен и които преди ПТП нямал. Ищецът шофирал автомобил след
ПТП, но бил много по-внимателен, бил по-напрегнат като водач от преди.
Характерът на ищеца също се променил, той общувал повече с децата си,
станал по-добър като човек, но и продължавал да изпитва притеснения.
При така установените обстоятелства и съобразявайки критериите за
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и в практика на ВКС, съдът намира, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца,
е в размер на 50 000 лева, до какъвто извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
Този размер е съобразен от една страна с възрастта на ищеца към
датата на ПТП - 42 години, с получените увреждания и свързани с тях болки
и страдания, включително притеснения и промяна в характера, с това, че ще
изпитва физическите болки до края на живота си при натоварване и при
промяна на времето и че дефинитивно е невъзможно пълното му
възстановяване при наличие на увреда на структурата на гръбнака. От друга
страна съдът съобразява вида на лечението – само обездвижване с пояс, без
оперативна интервенция, факта, че болките от счупването са отшумели за
период от около два месеца, че ищецът е продължил работата си четири
месеца след ПТП и я изпълнява до момента, като травмата не му пречи за
6
това. Всяко счупване на кости от човешкото тяло е свързано с болки при
натоварване и при промяна на времето. Съдът отчита наличието на такива
болки и при ищеца. Те обаче не водят до неговата неработоспособност или
инвалидизиране, няма прогноза за влошаване на състоянието му.
Финансовите притеснения, както и липсата на социални контакти и
затрудненията в обслужването на ищеца в битов план са за сравнително
кратък период от време –40 дни за обслужването и социалните контакти, през
които е бил с пояса и до четири месеца, през които е бил временно
нетрудоспособен. След този период ищецът е възстановил начина си на живот
и трудовата си реализация. По делото няма данни за психическа травма при
ищеца, наложила посещения при специалист и провеждане на лечение.
Данните сочат за притеснения и промяна в отношението към околните, които
са нормална човешка реакция след събития като процесното. Отчитайки
всичко това, съдът намира, че обезщетението от 50 000 лева е справедливо и
съответства в пълна степен на действително претърпените и установени по
делото болки и страдания на ищеца.
Посоченият размер отчита икономическите условия в страната към
датата на ПТП – месец септември 2021 година, както и общественото
разбиране на справедливост, индиция за което са нормативно определените
лимити на отговорност на застрахователите по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Той е съобразен и с размерите, които се
присъждат от съдилищата като обезщетения за неимуществени вреди в сходни
случаи.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
съобразен с обективните критерии и установените по делото конкретни
обстоятелства, имащи значение за определянето му, не надхвърля 50 000
лева.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът над
този размер до претендираните 80 000 лева, е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция право на разноски
има ответникът „З.к. Л.И.“ АД. Претендираните такива са в размер на 300
лева юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят ги дължи на
7
ответното застрахователно дружество на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 07.03.2024 година, постановено
по т. дело № 79/2023 година по описа на Окръжен съд – Хасково, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО е отхвърлен предявеният от В. Н. М.,
ЕГН **********, с адрес гр.Х.“ № 14А, ет.3, ап.11, против ответника „З.к.
Л.И.“ АД, ЕИК ...., с адрес гр.С. № 67А, иск по чл.432 ал.1 от КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размера над 50 000 лева до
80 000 лева за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 20.09.2021 г., причинено от А. Х. Т., ЕГН **********, при
управлението на товарен автомобил, марка „Ф.Т.“, с рег.№ ....., застрахован в
ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
ОСЪЖДА В. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр.Х.“ № 14А, ет.3,
ап.11, да заплати на ответника „З.к. Л.И.“ АД, ЕИК ...., с адрес гр.С. № 67А,
разноски за въззивното производство в размер на 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено с участието на А. Х. Т., ЕГН **********, с
адрес град С., ул. „Б.“ № 31, в качеството му на трето лице – помагач на
страната на „З.к. Л.И.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9