за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.390 и следващите от ГПК. Постъпила е молба от „Байдано – Младост – 95” ЕООД гр.Пловдив, за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.124 от ГПК чрез спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20098120400041/ 2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Росен Сираков, вписан под № 812 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие КОС. Твърди , че изпълнителното дело, чието спиране се иска, било образувано въз основа на издаден изпълнителен лист № 2456/ 2006 г. на основани чл.237, 242 до 249 от ГПК /отменен, в сила към момента на издаване на изпълнителния титул/ въз основа на издаден запис на заповед, като „Байдано – Младост – 95” ЕООД било осъдено да заплати сумата от 44 627.88 лева, дължими по издаден на 16.02.2006 г. запис на заповед и предявен на плащане на 30.05.2006 г. Изпълнителният лист бил издаден по ч.гр.д.№ 2456/2006 г. по описа на Старозагорски районен съд. Твърди се, че изпълнителният лист бил издаден от съда при липса на валидни доказателства за наличието на изискуемо задължение, без да е била дадена на дружеството възможност да се защити и да докаже своя процесуална теза, тъй като изпълнителният лист бил издаден въз основа на несъдебно основание – запис на заповед, при което производство липсвало състезателност между страните и не могли да защитят изцяло правата си. Твърди, че подписа, положен върху цитирания запис на заповед не бил полаган от управителя на дружеството, дори не съответствал на подписа, при което и дружеството не дължало претендираната от ответника сума. Представил писмени доказателства, които удостоверявали използвания от него подпис. Доказателствата били в противоречие с твърденията на ответното дружество, без сочи кога и къде са правени такива твърдения , че именно в качеството си на управител е издателя на записа на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителния лист. В настоящата редакция на ГПК не била възпроизведена изцяло специфичната процесуална възможност за защита на правата на дружеството чрез завеждане на иск с правно основание чл.254 от ГПК /отменен/ във връзка с чл.97 от ГПК /отменен/. Съгласно чл.439 от ГПК, при които длъжникът може да иска защита по исков ред само когато обосновава твърденията си на факти , настъпили след приключване на производството по издаване на изпълнителен лист , а представените от него доказателства не представляват такива факти и именно поради липсата на възможност за защита в действащата редакция на ГПК, за дружеството възниквал правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 44 627.88 лева по посочения запис на заповед. Счита, че са налице предпоставките за допускане на исканото обезпечение на бъдещ иск и по-точно налице е обезпечителна нужда , тъй като за него ще бъде затруднено осъществяването на правата по бъдещото решение. Налице били убедителни писмени доказателства , както и такива , имащи материална доказателствена сила , установяващи вероятната основателност на иска. Освен това счита, че вземането по изпълнителния лист е обезпечено чрез наложен запор на движими вещи за сумата от 1 373 680 лв. и за недвижимо имущество за сумата от 4 521 347 лв. , при което ответника не би претърпял вреда , тъй като към момента имало насрочена публична продан на възбранено имущество на дружеството , при което ако не бъде спряно изпълнението ще се затрудни при реализирането на правата му . С този факт всъщност обосновава обезпечителната нужда . Окръжния съд след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Молбата за обезпечение на бъдещ иск е неоснователна. За съда е служебно известно, че по молба на молителя “Байдано-Младост 95” ЕООД със седалище г. Пловдив е образувано ч.гр.д. № 55/2009 г. по описа на КОС. С определение № 108/ 12.02.2009 г. Окръжен съд – Кърджали е допуснал обезпечение на бъдещ иск от “Байдано- Младост 95 “ ЕООД – Пловдив срещу “Наткис-Галия “ ООД г. Ст. Загора с правно основание чл.124 от ГПК , за установяване недължимост на сумата от 44 627.88 лв. по издаден на 16.02.2006 г. запис на заповед с място на издаване г. Момчилград, място на плащане – г. Ст. Загора , падеж – 30.05.2006 г. , чрез спиране изпълнението по изпълнително дело № 20098120400041/2009 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, ако бъде внесена парична гаранция в размер на 60 096 лв. Постановено е да се издаде обезпечителна заповед след внасяне на гаранцията , както и едномесечен срок за предявяване на иска , считано от влизане в сила на определението и му е указан¯ , че ако не представи доказателства за предявяване на иска обезпечението ще бъде отменено. Против определението на съда е подадена частна жалба в частта относно определената от съда парична гаранция. Обезпечението на иска охранява заплашеното материално право и прави възможно практическото осъществяване на целената с иска защита и е форма на защита на материални права. Правото на обезпечение на иска е налице при предвидените по чл. 391 от ГПК предпоставки , а именно : ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението или да се осуети възможността ответника да попречи на изпълнението на решението, и то, ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определен от съда размер. В разглеждания случай липсва първата необходима предпоставка за допускане на обезпечение – обезпечителна нужда , която се преценява конкретно от съда . Както се посочи по-горе налице е съдебен акт , с който са гарантирани правата на молителя при осъществяване на правата му при евентуално позитивно решение на съда. Друг е въпроса, ако по същото искане бе постановен отказ за допускане на обезпечение , тогава съдът ще бъде изправен пред хипотезата на чл.389, ал.1 от ГПК, според която във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда , пред който делото е висящо , да допусне обезпечение на иска . Вярно е, че в случая се касае за обезпечение на бъдещ иск, но законът не поставя ограничения за отправяне на ново искане при отказ на съда да допусне обезпечение или при искане за постановяване на нова обезпечителна мярка, ако са налице условия за това. Тогава единственото условие за недопустимост на искането ще бъде влязло в сила решение, с което е решен повдигнатия спор. Искането на молителя и в двата случая съвпада, с изключение на искането за определяне на парична гаранция по предходното дело. Независимо от това обаче по настоящото дело съдът следва да прецени налице ли е обезпечителна нужда от обезпечаването на бъдещ иск по чл.124 от ГПК. Както се посочи по-горе, по друго дело за същото искане и основания съдът е преценил , че е налице обезпечителна нужда, т.е. за молителя практическото осъществяване на правата при евентуално позитивно решение по същия спор е възможно, независимо от това , че е допуснато обезпечение под условие. Или за същото искане повторна преценка на съда на обезпечителната нужда не е необходима. До влизането на определението в законна сила по предходното искане правата на молителя при евентуално позитивно решение на съда са гарантирани. С оглед на това съдът намира, че при обосноваването на обезпечителната нужда е без значение какви обезпечителни мерки са взети по изпълнителното дело за запазване имуществото на длъжника и дали са гарантирани правата на взискателя, тъй като искането касае обезпечение на бъдещо съдебно производство, а не на изпълнително дело. Или от изложеното следва , че при отсъствието на една от кумулативно предвидените представки на чл.391,ал.2 от ГПК, съдът следва да приеме молбата за неоснователна и да я остави без уважение. Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Байдано-Младост 95” ЕООД със седалище и адрес на управление г. Пловдив, ул. “Константин Геров” № 16 , ет.1, ап. 1 за обезпечение на бъдещ иск по чл.124 от ГПК срещу “Наткис- Галия “ ООД със седалище и адрес на управление г. Ст.Загора, ул.”Граф Игнатиев” № 41 . Определението може да се обжалва пред АС-Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
|