Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен
брачен състав, в публично съдебно
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Маргарита Димитрова, с участието на
прокурора Мария Малинова от Софийска градска прокуратура, като разгледа
докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 4221 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.К.И., срещу
Решение № 20031078/02.02.2021 г., постановено по гр. дело № 34037/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 158-ми
състав, с което е отхвърлена молбата по чл. 19, ал. 1 ЗГР на въззивника за
промяна на фамилното му име от „И.“ на „П.“.
Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното съдебно
решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като са изложени
съображения за това.
Моли се да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да бъде уважено искането на въззивника за промяна на фамилното му име от
„И.“ на „П.“ и цялото му име да стане С.К. П.,
както и да се изпрати препис от влязлото в сила решение на
заинтересованата страна, за да бъде отбелязана промяната в акта за раждане, със
законните последици.
Столична община не взема становище по жалбата.
Представителят на Софийска градска
прокуратура счита, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното
решение е правилно и законосъобразно.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК
от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК
валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите
доказателства и доводи, приема за установено следното:
С Решение № 20031078/02.02.2021 г., постановено по гр.
дело № 34037/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158-ми състав, е отхвърлена молбата по
чл. 19, ал. 1 ЗГР на С.К.И. за промяна на фамилното му име от „И.“ на „П.“.
Пред въззивната инстанция са постъпили: справка
от НСС, от която е видно, че по
отношение на въззивника има данни за неприключени наказателни производства към датата на справката (26.04.2021 г.);
справка за съдимост от Софийски районен съд
с дата на издаване – 26.01.2022 г., от която е видно, че въззивникът не
е осъждан; справка от МВР, Дирекция „Български документи за самоличност“, от
която е видно, че към 29.04.2021 г. в информационните фондове спрямо въззивника
няма данни за наложена принудителна административна мярка и санкция по ЗБЛД,
както и данни за въведена мярка по чл. 68 от НПК.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност
на обжалваното решение са неоснователни. Настоящият съд споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря
тези изводи и препраща към мотивите на първостепенния съд (чл. 272 от ГПК).
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В решение № 77
от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, е прието, че
важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се явяват онези, които
създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с
държавните институции; тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в
нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, и на други
императивни разпоредби на посочения закон. Аналогично е разрешен въпросът и в
решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1164/2009 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС –
предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства,
които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо;
тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания
на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно
начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.
Според чл. 14, ал. 1 от ЗГР фамилното име на всяко
лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите налагат друго.
Разпоредбата на
чл. 14, ал. 2 от ЗГР регламентира, че фамилното име при сключване на граждански
брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.
Съгласно чл. 12 от СК, при съставянето на акта за
сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва
своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя
фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или
добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.
Съгласно чл. 18, ал. 4 от Закона за гражданската
регистрация (ЗГР) при прекратяване на осиновяването по съдебен ред на
осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието
на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното
лице да запази името, дадено при осиновяването.
В настоящия случай въззивникът желае да бъде
променено фамилното му име от „И.“, на „П.“, с което твърди, че е известен сред
обществото, като фамилното име „И.“ е
придобил от осиновителя си – бивш съпруг на неговата майка, с когото не
поддържа отношения и който след развода с майката на молителя подал молба за
прекратяване на осиновяването, което не е било допуснато.
Изложените в молбата по чл. 19, ал. 1 от
ЗГР важни обстоятелства са в противоречие
с императивните правила, въз основа на които се образуват фамилните имена на
българските граждани. При заявените от въззивника твърдения фамилното му име
може да бъде променено ако осиновяването му от Кирил Светославов И. бъде прекратено, като
понастоящем не са налице данни такова прекратяване да е налице с влязъл в сила
съдебен акт.
Придобиването на известност е основание за добавяне на
псевдоним към фамилното име на лицето на основание чл. 14, ал. 4 ЗГР –
посочената разпоредба регламентира, че когато едно лице е известно в обществото
с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към
своето име.
Настоящият случай не е такъв - в случая въззивникът не иска добавяне на
псевдоним към фамилното име, а промяна на фамилното му име, без да доказва
други обстоятелства, които могат да бъдат счетени като важни, за да се допусне
исканата от него промяна на фамилно име.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е
правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20031078/02.02.2021 г., постановено по гр. дело № 34037/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 158-ми
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.