Р
Е Ш Е Н И Е
Номер / 31.08.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 09.02.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 264 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявените
искове са с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм.) във вр. с
чл. 45 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба, депозирана от Я.Т.Д. с ЕГН **********, със съгласието на нейната
майка и законен представител А.Я.Я. и от Н.Т.Д. с ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител А.Я. ***, действащи чрез пълномощника си адв. А.С.
***, с размер на претенциите
220 000 лв. общо (по 110 000 лева за всеки ищец), представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба М. Г. Д.,
починала при ПТП на 18.08.2014г. Исковете са предявени против Н. б. б.а. з. -
гр. С. ул. „Г. И.” №**, ет.* с ЕИК ***.
Съдът е
констатира, че т.д.№265/2019г. е образувано по искова молба, подадена от
М.Т. ***, чрез адв.А.С.И. от САК против гр.
С. ул. „Г. И.” №**, ет.* с ЕИК *** с цена на иска 110 000 лева, като е налице
връзка между делата, тъй като исковите претенции произтичат от едни и същи
факти – смъртта на М. Г. Д, баба на ищците по двете горепосочени дела, починала
в резултат на ПТП.
Поради изложеното,
с определение №803/03.08.2020 г. съдът на осн. чл.213 от ГПК е съединил в едно производство т.д.
№265/2019г. и т.д.№264/2019г., като производството по двете дела е продължило
по т.д. №264/19г. по описа на СтОС, а производството
по т.д.№265/19г. по описа на СтОС е прекратено и присъединено към т.д.
№264/19г. по описа на СтОС.
Ищците
сочат, че са наследници на починалата, вследствие на
ПТП - Минка Георгиева Димитрова на 52 години.
Изложени са обстоятелства, че на 18.08.2014г. около 14:30 часа в Гърция,
района Пирго, Архонон-Астерусион, водачът С. Т. М., управлявал мотоциклет с peг.
№ ВBN 0062, с посока Стернес към Асими по ул. „Стернон Асимиу“ на 2-ри
километър, нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно
законодателството на държавата и реализирал удар с крайпътно маслиново дърво. В
резултат на ПТП е причинена смъртта на М.
Г. Д, която е била пътник, возещ се на седалката
зад водача на мотоциклета. При процесното ПТП на място е загинал и виновният
водач на мотоциклета С. Т. М..
По случая е образувано предварително разследване с протоколен номер № 2514/9/7/по
описа на Дирекция Ираклио-Полицейски участък - Пирго, Гърция, като случаят е
предаден в Районна прокуратура - Ираклио. Преписката е архивирана. В хода на
производството е установено, че виновен е водачът М., като няма друго лице,
допринесло за настъпване на пътния инцидент. Посочено е, че в случая съществува
пряка причинна връзка между деянието на водача С. Т. М.и настъпилите
общественоопасни последици - смъртта на М.
Г. Д.
Описаното ПТП е настъпило в Гърция и е причинено от МПС с гръцка
регистрация, като пострадалата е българска гражданка. Ищците твърдят, че са увредени лица по смисъла на приложимото
гръцко право, а ответника по делото, НББАЗ, заплаща обезщетение за вреди, в
качеството на компенсационен орган. Задължението за бюрото възниква дори да не
може да се установи застрахователя на виновния водач. Българският съд е
компетентен да разгледа спора, съгласно чл. 4 и чл. 18 КМЧП.
В резултат на инцидента е загинала М.
Г. Д, на 52 години, баба на ищците. Същата е
получила тежки, несъвместими с живота телесни увреждания. Непосредствена
причина за настъпването на смъртта е нараняване на главата и гръдния кош,
причинени при автомобилна катастрофа.
Ищците сочат, че са внуци на
починалата. Пострадалата е била жена на 52 г., в работоспособна възраст и
работещ човек, в добро здравословно състояние. Смъртта е настъпила неочаквано и
несвоевременно и е огромен шок за семейството. Наведени са твърдения, че между
баба и внуци са съществували отношения, характеризиращи се с изключителна
близост, обич, уважение, взаимна привързаност, поддържали са постоянна връзка,
били са много близки и постоянно взаимно са си помагали. Сочи се, че внуците,
независимо от възрастта си, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на
роднините си. Твърди се, че моралните страдания от неочакваната и
несвоевременна загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им
живот. Загубата на баба им се отразила изключително негативно на здравословното
им и емоционално състояние, търпят много болки и страдания във връзка с
причинената смърт. Сочи се, че никой не е очаквал смъртта й и несвоевременната
загуба е огромен шок и трагедия за семейството.
Ищците считат, че причинените им болки и страдания следва да бъдат компенсирани,
като сочат, че безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се
оценяват по-високо. Паричното обезщетение, не може да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар
и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Считат, че справедливо обезщетение за компенсиране моралните вреди от
загубата на баба, е сумата в размер на 110 000 лева за всеки ищец. Заявяват, че
предявеният иск е съобразен с принципа за справедливост, установен от съдебната
практика на съдилищата в Република Гърция, правните норми от приложимо право в
конкретния спор, с оглед действително претърпените болки и страдания от
безвъзвратната и несвоевременна загуба на баба, а от друга страна с лимита на
отговорност на „Помощния фонд”, съгласно европейското законодателство и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Ищците заявяват, че е предявена претенция за доброволно уреждане на спора
по образувана щета при ответника с № CB-GR-15-011 и по нея е платено
доброволно, но ответникът е заплатил обезщетение в размер само на по 4 000
евро, при практиката за подобни вреди на гръцките съдилища в размер около 60
000 евро, като твърдят, че в случая е приложим лимит на отговорност за гръцкия
„Помощен фонд” до тази сума.
Тъй като в конкретния случай е приложимо гръцкото законодателство, като
място на настъпване на преките вреди, самото произшествие, а и то е с МПС с гръцки
регистрационни номера, то приложимо е гръцкото законодателство (този въпрос
също не е спорен между страните в производствата по посочената щета). Излагат
аргументи, че съгласно Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 юли 2007 година, относно приложимото право към извъндоговорни
задължения („Рим II“) чл. 15, буква „е” и решение на Съда по дело С-350/14 т.
26, по приложение на посочения регламент, приложимото към извъндоговорни
задължения право определя и кръга на лицата, които имат право на обезщетение за
лично претърпени от тях вреди. Съгласно гръцкото законодателство, право на
обезщетение имат и внуците на покойния наследодател, поради което ищците предявяват
настоящата претенция, като внуци М. Г. Д и деца на нейната дъщеря А.Я.Я..
Молят да се има предвид, че правата на увредените лица не могат да бъдат
ограничавани до лимити, установени специално за определени лица в това число
„Помощния фонд” на Република Гърция и съответно различен от лимита на
отговорност на застрахователните дружества. Подобна правна норма, както е
изложено и от Върховния съд на Република Гърция (решение №4/2017 година и
решение № 5/2017 година), противоречи на Конституцията й (принципа на
пропорционалност, залегнал в разпоредбата на чл.25 от Конституцията на Р.
Гърция), както и на международни договори (Международния пакт за гражданските и
политическите права, част от Гръцкото законодателство, по силата на Закон
2462/1997 година) и Конвенции, по които тази държава е страна и които
нормативни актове имат примат над вътрешното й законодателство, когато си
противоречат. Тълкуването на закона с въвеждане на специален лимит за „Помощния
фонд”, противоречи на международното право, както и на вътрешното право на
Република Гърция, което е приложимо право. Изрично в съдебната практика на
съдилищата на Република Гърция било посочено, че Закон 4092/2012 година,
въвеждащ лимит на отговорност от 6 000 евро (4000 евро, в зависимост на кръга
на правоимащите) на „Помощния фонд” е невалиден”, защото противоречи на чл.1 §
4 от Втора Директива 84/5/ЕИО (чл. 10 § 1 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета). Ограничаването на отговорността на
„Помощния фонд” противоречи и на чл.1 от допълнителния протокол от Европейската
конвенция за правата на човека, ратифицирана от Р. Гърция с указ 53/1974 година
и в съответствие с чл. 28 от Конституцията на Р. Гърция има увеличена спрямо
законите сила”. Подробни съображения са изложени в цитираните решения на
гръцкия Върховен съд. Въвеждането на „специален” лимит на отговорност (различен
от лимита на отговорност на застрахователите), по отношение на „Помощния фонд”,
влизало в противоречие с международното право и вътрешните правила, установени
с Конституцията на Р. Гърция.
Молят да се отчетат разпоредбите на чл.43, ал.1 КМЧП (да се установи
приложението на гръцкото право), чл.44, ал.1 КМЧП (отчете как гръцкия ВС
тълкува и прилага специалния лимит, установен за гръцкия „Помощен фонд”) и
чл.45 КМЧП (специалния лимит установен за „Помощния фонд” противоречи на
българския обществен ред).
Молят при определяне размера на обезщетенията да се отчете приложимото
право, за установяване на справедливи стойности на обезщетението за
неимуществени вреди и практиката по определянето им по стойност на държавата,
чието е приложимото право. Размерът на обезщетенията за подобни вреди, според
приложимото право на държавата по мястото на извършване на деликта, прилагано
от местния съд, установява стойности по 60 000 евро за съответния кръг наследници
от претенцията на лицата.
Ищците правят искане да се осъди ответника Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи - гр. София, да им заплати сумата от по 110 000
лева, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба М. Г. Д,
както и законната лихва върху дължимото се обезщетение от датата на непозволеното
увреждане 18.08.2014г. до окончателно изплащане.
Претендират за разноските по делото и адвокатски хонорар на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като молят настоящата молба да се счита за списък на
разноски.
С оглед разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК посочват банкова сметка.
***. 43 ал. 1 КМЧП съдът
да установи служебно съдържанието на чуждото право, както и начина на
прилагането му (съдебната практика), с оглед спазване разпоредбата на чл. 44
ал. 1 КМЧП.
Правят искане делото да се
гледа в отсъствие на ищците.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който
ответникът изразява следното становище:
По отношение на процесния мотоциклет не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на
събитието, което е видно от приложеното към исковата молба копие от книгата за
нарушения - събития и оплаквания на 18.08.2014г.
Според ответника обстоятелствата по случая са следните:
На 18.08.2014 г. е настъпило ПТП на 2-ри км, ул. „Стернон Асимиу“, община
Гортинас, в посока Стернес към Асими, Р. Гърция, с мотоциклет с гръцки peг. №
BBN 0062, управляван от С. Т. М., който се е отклонил от курса си и се е
блъснал в крайпътно маслиново дърво. При произшествието е починала М. Г. Д (баба
на ищците) - пътник на мотоциклета.
На 25.06.2018 г. от името на ищците е подадена претенция до НББАЗ, в
качеството му на Компенсационен орган, за обезщетение на търпени от внуците на М. Г. Д (в
това число и от М.Д.) неимуществени вреди от смъртта на баба им в резултат на
описаното ПТП.
На 23.08.2018г., въз основа на изрично одобрение от гръцкия Спомагателен
(Гаранционен) фонд (органът, който изплаща обезщетения при събития, причинени
от МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите),
на лицата е определено обезщетение в размер на по 4 000 евро за всеки, съгласно
приложимия гръцки закон.
Посочено е, че съгласно гръцкото законодателство, преди изплащане на
обезщетението, лицето е следвало да представи декларация, че приема така
определеното му обезщетение като окончателно и няма други претенции към гръцкия
Спомагателен (Гаранционен) фонд или към Компенсационния орган.
На 19.09.2018 г., след представяне на поисканата декларация, на лицата е
изплатено определеното им обезщетение по посочената от тях банкова сметка, ***.А.И..
При така изложената фактическа обстановка, ответникът заявява следното:
Исковата молба е нередовна. Прави
искане да се укаже на ищците да уточнят как е формирана исковата сума в размер
на по 110 000 лева. В исковата молба се сочело, че всеки от ищците е получил по
4 000 евро преди завеждане на делото, но от заявения петитум не ставало ясно
дали пред съда се претендира допълнително обезщетение, извън вече платеното от
НББАЗ или сумата от 110 000 лева е пълният размер на обезщетение, което всеки
от ищците претендира за себе си. Т.е., не е ясно на каква сума ищците оценяват
твърдените неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба - на 110 000 лева
плюс платените им вече 4 000 евро или общо на 110000 лева.
Заявено е, че в исковата молба не е посочена банкова сметка ***, съгласно
изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК, като прави искане да се укаже на същите
да посочат такава.
По отношение на приложимото към процесния спор материално право:
Ответникът сочи, че в случая е налице частноправно правоотношение с
международен елемент, възникнало в резултат на пътнотранспортно произшествие от
18.08.2014 г., настъпило в държава-членка на ЕС (Гърция), с участник - МПС с
гръцка регистрация, при което е причинена смъртта на гражданин на Р. България.
Това правоотношение следвало да бъде уредено съобразно едни и същи
материалноправни норми, независимо къде се разглежда спорът.
Изложени са аргументи, че приложимото право се определя съобразно
разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета
относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II“),
който се прилага за вредоносни факти, настъпили след 11.01.2009 г.
Нормата на чл. 4, пap. 1 от Регламента гласи: „Освен ако не е предвидено
друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт
“.
Посочва се, че когато може да се установи, че е настъпила пряка вреда,
какъвто обикновено е случаят при ПТП, мястото на тази пряка вреда е
релевантният за определяне на приложимото право критерий за привързване, а
непреките последици са без значение. Пряката (непосредствената) вреда от
непозволеното увреждане, към която се фиксира привръзката относно приложимото
право, касае всеки случай, при който е нарушен телесният интегритет на
непосредствено пострадалото лице - нарушаване на телесната цялост, увреждане на
здравето, смърт и др. под. Второто изречение на съображение № 17 от Регламента
(видно от текста на Регламента на английски език) гласи: „В случай на телесно
нараняване/увреждане на здравето (personal injury), държава, в която настъпва
вредата е държавата, където е претърпяно нараняването/увреждането на здравето
(injury) Привръзката относно приложимото право е фиксирана към относително
сигурния факт къде е претърпяно увреждането на непосредствено пострадалото
лице, независимо от непреките последици, които произтичат от телесното
увреждане, тъй като с оглед международния характер на казусите, регулирани от
Регламента, тези непреки последици могат да настъпват поетапно и в рамките на
различни държави.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 10.12.2015 г. по дело С-350/14 е
извършено тълкуване на понятието „място, в което е настъпва вредата и е даден
отговор на въпроса „Представляват ли за целите на прилагането на член 4, пap.1
от Регламента имуществените и неимуществените вреди, претърпени в страната на
тяхното пребиваване от родствениците на лице, починало в настъпило в държавата
на съда пътнотранспортно произшествие, „вреди“ по смисъла на първата част от
член 4, пар. 1, или „ непреки последици“ по смисъла на втората част от тази
разпоредба. Според Съда на Европейския съюз, разпоредбата на чл. 4, пap. 1 от
Регламент „Рим II“ трябва да се тълкува за целите на определянето на
приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от ПТП, в смисъл,
че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие в една
държава-членка и които са претърпени от негови близки роднини с
местопребиваване в друга държава-членка, трябва да се квалифицират като
„непреки последици“ от това събитие.
Изложено е, че тези вреди се третират като непреки последици и те не
въздействат върху определянето на приложимия национален закон. При причинена
смърт не са непосредствени вреди за целите на застрахователните правоотношения
всички по-нататъшни последици от смъртта на лицето, като напр. страданията и
мъката на близките, търпени от смъртоносното увреждане на непосредствено
пострадалото лице, загуба на издръжка от починалото лице, загуба на доход, погребални
разходи и др. под. Така се гарантира, че всички претенции от нараняването на
определено лице или лица ще се уреждат от едно и също приложимо право.
В процесния случай, според ответника, непосредствената вреда -
смъртоносното увреждане на здравето на пострадалото лице М. Г. Д-
е настъпила в Гърция и приложимо относно непозволеното увреждане е гръцкото
право. Допълнително, по делото се претендира обезщетение по задължителна,
съгласно гръцкия закон застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
относно мотоциклет с гръцки регистрационен номер. Съгласно този закон, за
вредоносни събития, настъпили на територията на Гърция, застраховката покрива
гражданската отговорност до степента и за сумите, предвидени в специалните
гръцки правни разпоредби от областта на застрахователното и гражданското право.
Ответникът
счита, че такава е правната уредба и съгласно относимото общностно право -
Директива 2009/103/ЕО (кодифицирана версия), както и съгласно приложимите
правила на международното частно право.
Посочено е, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите относно моторни превозни средства, обичайно намиращи се на
територията на държави-членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП),
покрива гражданската отговорност, произтичаща от загуба или увреждане на
здравето, причинени на територията на държава- членка, съгласно законодателството на тази
държава-членка. В случая, ответникът сочи, че пътнотранспортното произшествие и
смъртоносното увреждане на здравето на М.
Г. Д са настъпили на територията на Гърция,
следователно гражданската отговорност, произтичаща от това, се урежда съобразно
гръцкото право.
Оспорва изцяло предявените по настоящото дело искове, като недопустими и
неоснователни, съгласно приложимото гръцко законодателство.
Наведени са доводи, че преди завеждане на настоящия иск пред съда, ищците са
получили обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната
баба, чийто размер е определен съгласно приложимия гръцки закон и съдебна
практика.
Сочи се, че в настоящия случай, към датата на ПТП, относно моторното
превозно средство - мотоциклет с гръцки peг. № BBN 0062 - не е имало сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този
случай, гръцкият Спомагателен (Гаранционен) фонд поема изплащането на
обезщетения по претенции по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, вкл. и тези, които са предмет на настоящото дело.
Основанията за ангажиране отговорността на гръцкия Спомагателен (Гаранционен)
фонд и размера на неговата отговорност се уреждат от Закон №489/1976 г. за
задължителното застраховане при ПТП на гражданска отговорност, допълнен и
изменен от Закон № 1569/1985 г. и Президентски укази № 1019/1981 г. и №
118/1985 г., кодифициран с Президентски указ № 237 от 10.06./18.07.1986 г.
Изложени са аргументи, че съгласно чл.19, ал. 1 от Президентски указ №237/1986г.,
гръцкият Спомагателен (Гаранционен) фонд изплаща обезщетение за неимуществени
вреди при смърт и телесни увреждания, в резултат от ПТП, когато: виновният
водач е неизвестен; по отношение на увреждащото МПС не е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; гарантира
застрахователни вземания при отнемане на лиценз и несъстоятелност на
застраховател; увреждащото МПС е със специална регистрационна табела.
Конкретно, съгласно чл. 19, ал. 1, б. „б“ от указа, Спомагателният
(Гаранционният) фонд е длъжен да изплати обезщетение на лицата, претърпели
вреди в резултат на смърт, когато произшествието е причинено от автомобил, по
отношение на който задължението за сключване на договор за застраховка,
обезпечаващ гражданската отговорност на водача, не е изпълнено. Съгласно чл.19,
ал. 2 от указа, „обезщетението, изплащано от Спомагателния (Гаранционния) фонд
за парично удовлетворение поради емоционално страдание, не може да надхвърля
сумата от 6 000 евро за всеки бенефициент”. Именно въз основа на тази
разпоредба е определен размерът на обезщетението, платено на ищците в рамките
на извънсъдебното уреждане на претенцията им.
Ответникът сочи, че в случая, българският Компенсационен орган не може да
прави преценка по същество, а следва инструкциите на чуждестранния
застраховател, респ. Спомагателен/ Гаранционен фонд или Компенсационен орган.
Съгласно чл. 3.4. и чл. 7.2. на Споразумението между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове (към което препращат чл. 6 (3), б. „а“ от Директива
2000/26/ЕО (отм.), респ. чл. 24 (3), б. „а“ от Директива 2009/103/ЕО, съгласно
които сключването му представлява условие за функциониране на Компенсационните
органи и урежда задачите и задълженията на Компенсационните органи и условията
за възстановяване на сумите между тях, поради което има нормативен характер),
относно платимите от Компенсационния орган обезщетения последният е задължен да
спазва приложимото право на държавата, където е настъпило произшествието.
Съответно, само тези суми подлежат на реимбурсиране на българския
Компенсационен орган от насрещната чуждестранна институция.
Наведени са твърдения, че ищците са приели определените им размери на
обезщетение от 4 000 евро като окончателен, което съгласно приложимия гръцки
закон (чл. 454 от Гражданския кодекс на Гърция) препятства предявяването на
последващи съдебни искове от тях срещу Спомагателния (Гаранционния) фонд на
Гърция, а оттам - и срещу Компенсационния орган, чиято отговорност възниква при
предпоставките и в обема, при които възниква отговорността на чуждестранния
застраховател (при наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите), респ. Спомагателен или Гаранционен фонд (при незастраховани
МПС). Съгласно приложимия гръцки закон, когато кредиторът се съгласи с длъжника
относно уреждането на дълга /задължението или изрично признае, че няма дълг,
тогава отговорността/ задължението на длъжника отпада/ не възниква. В случая, с
представената пред Компенсационния орган декларация, ищците са приели
определеното им обезщетение от 4 000 евро, като окончателно и са заявили, че
нямат други претенции към гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд, във връзка
със същото събитие. Последица от подписването на декларация с това съдържание е
невъзможността за предявяване на съдебен иск за същите вреди от същото събитие.
Прави възражение за изтекла давност и/или преклузия по приложимия гръцки
закон по отношение на претендираното по настоящото дело вземане за обезщетение
на неимуществени вреди.
При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на загиналата М. Г. Д, съгласно приложимия
закон относно непозволеното увреждане, поради следното:
- същата се е возила на мотоциклета без поставена предпазна каска, което е
допринесло в значителна степен за причинените й тежки увреждания по главата, в
резултат на които е настъпила смъртта й (видно от съдебномедицински доклад,
приложен към отговора) - чл. 300 от Гражданския кодекс на Гърция;
- качила се е на мотоциклет, управляван от водач, който е бил в тежка
степен на алкохолно опиянение - 3%0 (видно от токсикологичен
доклад, приложен към настоящия отговор) и е бил неправоспособен към датата на
настъпване на събитието (видно от приложеното към исковата молба копие от
книгата за нарушения - събития и оплаквания на 18.08.2014 г.), с което сама се
е поставила в риск от настъпване на ПТП и на тежките за нея последици.
Според ответника, съгласно приложимото гръцко законодателство, приносът на
пострадалата следва да бъде отчетен при определяне на обезщетение за
неимуществени вреди на нейните близки.
Оспорва претърпяването и обема на твърдените неимуществени вреди, съгласно
гръцкото законодателство. Оспорва исковите претенции и по размер, съгласно
приложимия гръцки закон и съдебна практика.
Счита, че в конкретния случай следва да се има предвид, че видно от
приложения към исковата молба документ „Подаване на приложение“ - Протоколен №
2514/9/7-0, пострадалата баба на ищците М.
Г. Д е живяла в Гърция към датата на смъртта си,
притежавала е гръцка лична карта, била е жител ***. Нейните внуци, от своя
страна, живеят в България. Същите не са живеели в едно домакинство със своята
баба, не са имали постоянни контакти с нея, внуците не са били отглеждани от
бабата.
Оспорва предявените искове по изложените съображения и съобразно
българското законодателство.
Оспорва дължимостта и периода на претенцията за лихва към Компенсационния
орган, съгласно българския закон.
Ответникът заявява, че претенцията за лихва е неоснователна, като излага
съображения по чл. 285, ал. 2, изр. 2 от Кодекса за застраховането (отм.),
респ. чл. 516, ал. 4 от Кодекса за застраховането.
Прави възражение за частично погасяване на предявения иск за лихви по
давност. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, претенцията за лихви е погасена за период,
превишаващ 3 години преди завеждане на иска (от 18.08.2014 г. до 08.08.2016
г.).
Предвид извънсъдебното поведение на гръцкия Спомагателен (Гаранционен)
фонд, както и на НББАЗ като Компенсационен орган, не оспорва обстоятелството,
че съгласно гръцкия закон правоимащи лица да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на близък родственик са внуците на починало при
непозволено увреждане лице.
Ответникът е направил особено искане на
основание чл. 43, ал. 1 от КМЧП, да бъде установено относимото към спора гръцко
законодателство, по реда на Европейската конвенция за обмен на правна
информация между държави, по следните въпроси:
Обезщетение за нематериални вреди по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите в случай на причинена смърт при пътнотранспортно
произшествие, с всички негови компоненти - вид на покритите вреди; деяние,
противоправност и вина; начин на доказване и доказателствена тежест; размер на
дължимото плащане; предпоставки за плащане на обезщетението; подписване на
декларации за отказ от понататъшни претенции за обезщетение и др. под.;
Разпоредбите, уреждащи функциите и отговорността на гръцкия Спомагателен
(Гаранционен) фонд при обезщетяване на вреди, причинени от незастраховано МПС
(и конкретно разпоредбите на Закон № 489/1976 г. за задължителното застраховане
при ПТП на гражданска отговорност, Закон № 1569/1985 г., Президентски указ №
1019/1981 г., Президентски указ № 118/1985 г. и Президентски указ № 237/1986
г.);
Погасителната давност и/или преклузия на правото да се търси обезщетение за
нематериални вреди по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
при причинено пътнотранспортно произшествие - начален момент, срок, начин на
изчисляване на срока;
Разпоредбите, уреждащи последиците от подписване на декларация, с която
кредиторът се съгласява с длъжника относно уреждане на задължението и неговия
размер и заявява, че няма друго вземане/ претенции към длъжника (и конкретно
чл. 454 от Гражданския кодекс на Гърция), вкл. по отношение правото на лицата за
предявяване на съдебен иск за същите вреди след подписване на такава
декларация;
Непозволеното увреждане - фактически състав, доказване, основания за
намаляване или изключване на отговорността;
Задължения на пътниците на мотоциклет за поставяне на предпазна каска и
последици върху правото на обезщетение за нематериални вреди, в случай на
неспазване на това задължение (и конкретно чл. 300 от Гражданския кодекс на
Гърция);
Последици върху правото на обезщетение за нематериални вреди, когато
увреденото трето лице е знаело или е било длъжно да знае, че водачът на
моторното превозно средство, при който се е возило, е бил под въздействието на
алкохол по време на пътнотранспортното произшествие или е бил неправоспособен, като
се посочат нормативните актове, които уреждат тези въпроси, в редакцията им към
18.08.2014 г., както и относимата съдебна практика за размер на обезщетението
за неимуществени вреди на внук от смъртта на баба/дядо.
Претендира за разноски по делото, които към настоящия момент възлизат на 8
952 лева - разноски за адв. възнаграждение, съгласно фактура №739/ 17.10.2019
г. и извлечение от сметката на адв. дружество от 18.10.2019 г. Моли настоящото
да се счита за списък на разноските по чл.80 от ГПК, при необходимост.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която
ищците заявяват, че са съгласни изцяло, с посочената в отговора
на исковата молба фактическа обстановка, относно процесното ПТП, а именно: На 18.08.2014 г. е
настъпило ПТП на 2-ри км, ул. Стернон Асимиу“, община Горгинас, в посока
Стернес към Асими, Р. Гърция, с мотоциклет с гръцки peг. № В BN 0062,
управляван от С. Т. М., който се е отклонил от курса си и се е блъснал в крайпътно маслиново
дърво. При произшествието е починала М.
Г. Д (баба на ищците) - пътник на мотоциклета. Посочват, че в
исковата молба се твърди практически същото, като молят да се отдели като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.
Не оспорват, че по доброволен ред на 25.06.2018 г. е подадена претенция до
НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган, за обезщетение на търпени от
внуците на М. Г. Д (в това число и от ищците) неимуществени вреди от смъртта на баба им в
резултат на описаното ПТП.
Не оспорват, че на 23.08.2018 г., въз основа на изрично одобрение от
гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд (органът, който изплаща обезщетения при
събития, причинени от МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите), на лицата е определено обезщетение в размер по 4 000 евро за
всеки наследник, съгласно приложимия гръцки закон, в това число и на ищците.
Не оспорват, че представената с отговора на исковата молба нотариално
заверена декларация от 08.08.2018 година изхожда от А.Я.Я., като майка и
законен представител на ищците, както и представената нотариално заверена
декларация от М.Д. изхожда от този ищец. Оспорват, че така определеното им
обезщетение окончателно е репарирало причинените им вреди. Ищците сочат, че има
претенция към гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд или към Компенсационния
орган, като е отразена с представената в съда искова молба.
Ищците не оспорват, че на 19.09.2018г. им е изплатено определеното им по
доброволен ред обезщетение в размер на левовата равностойност на по 4 000 евро,
съгласно приложените с отговора на исковата молба платежни документи.
По възраженията за нередовност на исковата молба, заявяват, че исковата
сума в размер 110 000 лева е формирана, като разлика между изплатеното
обезщетение, в размер на 7 823.32 лева и действителния размер на вредата.
Дължимото се обезщетение за подобен род вреди следва да е съгласно практиката
на гръцките съдилища за съответния ред наследници, в случая внук на покойната.
Сумата, на която се оценяват неимуществените вреди е приблизително в размер на
присъжданата от гръцките съдилища от 60 000 евро, което в левова равностойност
е 117 349 лева, от която сума е извадена платената сума от по 7 823.32 и се
получава приблизително, с малка разлика сумата от 110 000 лева.
В исковата молба не е посочена банкова сметка, ***да, с молба.
По отношение приложимото към правния спор материално право:
Ищците заявяват, че в исковата молба е изложено становище, че приложимо е
гръцкото законодателство, като място на настъпване на преките вреди, самото
произшествие, а и то е с МПС с гръцки регистрационни номера. Съгласно Регламент
(ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година,
относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим ІІ“) чл. 15 буква
„е” и решение на Съда по дело С-350/14 т.26, по приложение на посочения
регламент, приложимото към извъндоговорни задължения право определя и кръга на
лицата, които имат право на обезщетение за лично претърпени от тях вреди.
Съгласно гръцкото законодателство, право на обезщетение имат и внуците на
покойния наследодател. Считат, че тези въпроси също не са спорни между страните
и в производствата по посочената щета, както и видно от отговора на исковата
молба.
По отношение оспорването на исковете като недопустими и неоснователни,
съгласно приложимото гръцко законодателство, макар да считат, че е по
съществото на спора, ищците заявяват, че определеното и изплатено на ищците обезщетение
от по 4 000 евро, не е съобразено с принципа за справедливост, установен от
съдебната практика на съдилищата в Република Гърция, правните норми, на която
са приложимо право в конкретния спор, с оглед действително претърпените болки и
страдания от безвъзвратната и несвоевременна загуба на баба, а от друга страна
с лимита на отговорност на „Помощния фонд”, съгласно европейското
законодателство и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Платено е доброволно, но ответникът е заплатил обезщетение в размер само на по
4 000 евро, при практиката за подобни вреди на гръцките съдилища в размер около
60 000 евро, като твърдят, че в случая е приложим специален лимит на
отговорност за гръцкия „Помощен фонд” до тази сума. В действителност законовата
норма (чл. 19 от президентски Указ №237/1986 година), която въвежда лимит на
отговорност за помощния фонд до 4 000 евро за внуци на покойния, не се прилага
от гръцките съдилища, като противоречаща на Конституцията на Република Гърция,
европейското законодателство, като страна членка на ЕС и международни договори,
по които Република Гърция е страна и които имат примат над гръцкото
законодателство. В този смисъл сумата, която е изплатена доброволно е и в противоречие
с чл. 45 КМЧП, макар случая да не е съдебен към датата на доброволно уреждане
на претенцията.
Ищците твърдят, че не са имали друга възможност, освен да подпишат
декларацията, защото иначе, НББАЗ щели да постановят отказ, а са имали спешна
нужда от средства поради крайно тежкото им финансово състояние. Касаело се за
декларация, за приемане на обезщетение, което е определено по доброволен ред, а
не за подписано споразумение или отказ от право да се търси репариране на
вредата в пълен размер. Нямало формирана правнозначима воля, с което деклараторът
да се отказва от законовото си право да получи справедливо обезщетение.
Декларацията, според трайната практика на българския ВКС, нямала
правопогасяващо действие за вреди в по - голям размер от декларирания.
Декларацията е подписана и при условията на крайна нужда и при явно неизгодни
условия, тъй като ищците са в много тежко финансово състояние, а ответникът не
би изплатил доброволно определеното обезщетение, ако не се подпише
декларацията. От друга страна се сочи, че сумата е явно неизгодна, предвид
стойностите на обезщетенията, които се определят от гръцките съдилища за този
ред наследници, за неимуществени вреди, при загубата на близък в ПТП. Ако се приеме
декларацията за валиден отказ от права, то ищците молят съда да се произнесе по
тези насрещни възражения, с окончателния съдебен акт.
Посочва се, че давността не е изтекла, тъй като и по гръцкия закон тя е 5
години от датата на ПТП. Исковата молба е депозирана на 08.08.2019 година, а
ПТП настъпва на 18.08.2014 година.
Оспорват възражението за съпричиняване като неоснователно, като посочват,
че Минка Димитрова умира вследствие на тежка съчетана травма в областта на
главата и гръдния кош. Наличието или липсата на предпазна каска не може да я
предпази или да допринесе за гръдната травма, която в случая сама по себе си е
била смъртоносна. С оглед скоростта, с която настъпва ПТП предпазната каска,
също така не би могла да предпази М. Г. Д. На следващо място, оспорват тя да е знаела, че водачът е употребил
алкохол и че е неправоспособен.
Заявяват, че оспорването на неимуществената вреда е неоснователно и сочат,
че в тази връзка са ангажирани свидетелски показания, като държат на това
доказателство. Считат, че изложените в отговора на исковата молба факти не
водят да направения от ответника извод, още повече, че те са непълни, като не
отчитат реалните отношения между покойната и ищците.
Ищците считат, че съобразно законодателството и на двете държави имат право
на обезщетение.
Поддържат иска за лихва, както е предявен.
Молят да се отдели като безспорно, че ищците попадат в кръга на
правоимащите лица, съгласно гръцкия закон, който е приложимото право, като
сочат, че твърденията на ответника и ищците съвпадат.
Придържат се към изразеното особено искане, във връзка с чл. 43 ал.1 КМЧП и
поставените въпроси. Считат, че следва да се изиска и съдебната практика на
гръцкия съд относно приложимост на лимита от 4000 евро, установен специално за
Помощния фонд в чл. 19 от президентски Указ №237/1986г., при обезщетяване на
вреди от загубата на починал в ПТП близък. Считат, че е наложително да се
изиска съдебна практика, с оглед разпоредбата на чл.44, ал. 1 КМЧП и
установеното с приложените с исковата молба две съдебни решения на гръцкия
Върховен съд, относно неприложимост на материално правни норми, пряко засягащи
настоящия казус, предвид противоречието им с европейското законодателство,
Конституцията на Република Гърция и международни договори, по които Република
Гърция е страна. Спорният въпрос се концентрирал основно върху това, дали
определената сума от 4 000 евро, което е максималният лимит на обезщетение за
този кръг наследници, платимо от Помощния фонд на Република Гърция, се прилага
или не, като противоречаща правна норма на нормативни актове от по - висша
степен. Счита, че е относим въпросът дали се полага обезщетение до този лимит
или за Помощния фонд се прилага общия лимит на отговорност като за
застрахователните дружества, с цел пълноправното репариране на вредата. По
принцип, твърдението на ищците се покривало с изразеното становище в мотивите
към решенията на гръцкия Върховен съд, както е и по нашето законодателство -
Гаранционен фонд отговарял в лимитите, в които и застрахователите, така следвало
да е и за гръцкия Помощен фонд, както приемал гръцкия Върховен съд, както
следвало да се приложи и от българския съд, най - малко с оглед чл. 45, ал. 1
КМЧП.
Постъпил е допълнителен отговор, с който
ответникът заявява, че поддържа всички възражения
и оспорвания на исковите претенции, изложени в отговора на исковата молба и
държи на всички доказателствени искания, както и на исканията, касаещи
установяване на приложимото към спора материално право.
Не възразява срещу направеното уточнение относно размера на исковите претенции,
като запазва възраженията си срещу допустимостта, основателността и размера на
предявените срещу Компенсационния орган искове.
Поддържа оспорването по отношение размера на отговорността на гръцкия
Спомагателен (Гаранционен) фонд при обезщетяване на причинени вреди на трети
лица от незастраховани МПС.
Конкретно по отношение действителността и правните последици на представените
с отговора на исковата молба нотариално заверени декларации, подписани от ищците,
че приемат така определеното им обезщетение в размер на по 4 000 евро, като
окончателно и нямат други претенции към гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд
или към Компенсационния орган, счита, че същите следва да бъдат преценявани
съобразно приложимото гръцко материално право, а не по българския закон и
съдебна практика.
Поддържа заявеното в отговора на исковата молба, че съгласно приложимия
гръцки закон (чл. 454 „Отпадане/опрощаване на дълг/задължение“ от Гражданския
кодекс на Гърция) съгласието/ волеизявлението, изразено в тези декларации,
препятства предявяването на последващи съдебни искове от лицата срещу
Спомагателния (Гаранционния) фонд на Гърция, а оттам - и срещу Компенсационния
орган, чиято отговорност възниква при предпоставките и в обема, при които
възниква отговорността на Спомагателния (Гаранционния) фонд.
Поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналата М. Г. Д, поради това, че се е возила на мотоциклет без поставена
предпазна каска, което е допринесло в значителна степен за причинените й тежки
увреждания по главата, в резултат на които е настъпила смъртта й, както и
поради това, че се е качила на мотоциклет, управляван от водач, който е бил в
тежка степен на алкохолно опиянение - 3%0 и
е бил неправоспособен към датата на настъпване на събитието, с което сама се е
поставила във висок риск от настъпване на ПТП и на тежките за нея последици.
Поддържа оспорването по отношение претърпяването и обема на твърдените
неимуществени вреди, както и по отношение на техния размер, съобразно приложимия
гръцки закон и съдебна практика.
Поддържа оспорването по отношение дължимостта и периода на претенцията за
лихва към Компенсационния орган, съобразно българския закон, вкл. и
възражението за частично погасяване на предявения иск за лихви по давност.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
По делото не
е спорно, че на 18.08.2014 г. е настъпило ПТП на 2-ри км, ул. “Стернон Асимиу“,
община Горгинас, в посока Стернес към Асими, Р. Гърция, с мотоциклет с гръцки
peг. № В BN 0062, управляван от С.
Т. М.,
който се е отклонил от курса си и се е блъснал в крайпътно маслиново дърво. При
произшествието е починала М. Г. Д (баба на
ищците) - пътник на мотоциклета.
На
25.06.2018 г. е подадена претенция до ответника НББАЗ, в качеството му на
Компенсационен орган, за обезщетение на търпени от внуците на М. Г. Д– ищците по делото неимуществени
вреди от смъртта на баба им в резултат на описаното ПТП.
На
23.08.2018 г., въз основа на изрично одобрение от гръцкия Спомагателен
(Гаранционен) фонд (органът, който изплаща обезщетения при събития, причинени
от МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите),
на ищците е определено обезщетение в размер на по 4 000 евро за всеки от тях,
съгласно приложимия гръцки закон.
Не е спорно,
че на 19.09.2018 г. на ищците е изплатено, чрез адвоката им адв. И.,
определеното им по доброволен ред обезщетение в размер на левовата
равностойност на по 4 000 евро / в левова равностойност от 7 823.32 лева
по фиксинга на БНБ/ за всеки от двамата ищци, съгласно приложените с отговора
на исковата молба платежни документи.
По
настоящото дело е изготвена съдебна поръчка по реда на Европейската конвенция
за обмен на правна информация, с която е изискана информация за действащите към
18.08.2014 г. /датата на настъпване на процесното ПТП/ и приложимите нормативни
актове от на Република Гърция за уреждане на отговорността за обезщетение на
увредените лица при причинена смърт в резултат на пътно-транспортно
произшествие.
С
придружително писмо от Министерство на правосъдието с вх. №264480/30.11.2020 г.
е постъпила изисканата от съда информация от Гръцкия институт по международно и
чуждестранно право.
С оглед
изясняване на делото от фактическа страна беше назначена комплексната
автотехническа и медицинска експертиза. От заключението й се установяват
обстоятелства, свързани с механизма на ПТП и получените от починалата при ПТП Минка
Георгиева Димитрова телесни увреждания.
Видно от
експертното заключение, механизмът на произшествието е следният: На 18.08.2014
г година около 14:30 часа, в Р.Гърция на остров Крит район Пирго,
Архонон-Астерусион, водачът С. Т. М. с мотоциклет
с рег. № ВВИ 0062 в посока от с. Стернес към с. Асами, се движил с по-висока от
максимално допустимата скорост Vмах =64, 52
км/ч, при което центробежната сила възникнала при извършване на маневрата десен
завой, мотоциклетът е напуснал платното за движение в ляво спрямо посоката си
за движение, движейки се по допирателната на кривата/завоя, при което се е ударил
в крайпътно маслиново дърво. В резултат на удара в дървото е настъпила смъртта
на водача С. Т. М.и возещата се пътничка на седалката
зад него М. Г. Д.
При
настъпилото на 18.08.2014 г. ПТП М. Г. Де получила: Черепно-Мозъчна
Травма – множество счупвания на костите на черепа; контузия на
мозъка; счупвания на носни кости охлузвания и кръвонасядания по лицето и
главата. Гръдна
травма - счупвания на ребра в двете гръдни половини; контузия на
сърцето с развил се хемоперикард /излив на кръв в около сърцевата торбичка/;
контузия на белите дробове. Охлузвания и
кръвонасядания по горни и долни крайници.
Загиналата М. Г. Дне е носила предпазна каска към
момента на ПТП.
При
пострадалата са били налице тежка черепно- мозъчна травма и тежка гръдна
травма, които както в съвкупност, така и всяка по отделно биха довели до смърт.
Носенето на предпазна каска в конкретния случай вероятно би намалило тежестта
на черепно-мозъчната травма, но гръдната травма, самостоятелно също щеше да
доведе до летален изход.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза, извършена от специалист-токсиколог,
се установява, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача на мотоциклета С. Т. М.е повече от 3%о.
Установеното
съдържание на алкохол отговаря на тежка степен на алкохолна интоксикация
(алкохолно повлияване) по клинични данни за българското население.
Същевременно може да се приеме, че е била налична индивидуална характеристика
на значителна „устойчивост” на токсичното въздействие у М., която е позволявала
да управлява МПС безкритично и самоуверено.
Според
експерта, тази степен на алкохолно опияняване се отразява драстично и значимо
на индивидуалното движението, координацията, наблюдателността, мисловната
дейност и възможностите да управлява мотоциклет като снижава рефлексите,
променя координацията, възприемането на обстановката и надценява
възможностите. Същото състояние може да предшества и от пълна загуба на висша
нервна дейност - сензорна и двигателна в последващ етап от време, но за това
липсват данни в документите по делото.
Обичайно
видимите/външни признаци в поведението на лице с установеното съдържание на
алкохол в кръвта са добре познати (дъх на алкохол, зачервено лице и конюнктиви,
залитане, „фъфлене” при говор, дискоординация на движението, действия на
надценени възможности, моменти на унесеност и заспиване - всичко това е видимо
за околните, като белег на алкохолното опияняване. Описаното се отнася за лица
с висока поносимост към алкохол или в ранната резорбционна фаза преди
повлияването, характерно за тежката степен - нарушение на съзнанието, общо
увреждане, сопор- кома - смърт.
По делото са
събрани гласни доказателства за установяване на претърпените от ищците
неимуществени вреди-болки истрадания от загубата на баба им.
Свидетелката
С. Х. К. посочва, че познава М. и М. Г. Д, тъй като
живеели на една улица с М.. М. живеел с майка си на същата улица. Според
свидетелката, М. много добре се грижела за внуците си, били в добри отношения с
тях, винаги като се връщала от Гърция им носела дрехи и подаръци, помагала с
пари. М. трудно преживял загубата, много плакал на погребението. Свидетелката
посочва, че М. живеела в Гърция около десет години и се прибирала в България за
няколко месеца.
Свидетелката
П. П. И. посочва, че познава М. и М., тъй като били съседи. Всеки от внуците й
живеели в техните си къщи, а М.в нейната си къща. Според свидетелката, М. била
в Гърция от около 9 – 10 години. Когато заминала, М. бил малък. Била много
грижовна баба, винаги като се връщала от Гърция носела дрехи и подаръци на
внуците си. След смъртта на баба си М. бил много разстроен.
Свидетелката
Н. М. М. познава Я. и М., тъй като живеят на една улица. Според свидетелката, М.била
в Гърция от около 9 – 10 години, като в България се прибирала за няколко
месеца. Когато се прибирала в България се грижела за внуците си и им купувала
подаръци.
Свидетелката
Ж.Х. К. посочва, че познава Н. и М., които били в много добри отношения. Според
свидетелката, М. заминала в Гърция през 2004 г. Когато се връщала в България,
тя се грижела за внуците си, когато родителите им били на работа, винаги им
носела подаръци.
При така установено от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм.) НББАЗ в качеството си на Компенсационен
орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България и
когато в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава
членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят
на виновния водач. В настоящия случай безспорно е установено, че събитието е
настъпило на територията на Република Гърция и е причинено от водач на МПС, за
което липсва сключен застрахователен договор „гражданска отговорност, поради което
приложение намира нормата на чл. 284, ал. 3, т.2 от КЗ /отм./.
Безспорно е,
че към настоящия случай приложение следва да намери
правото на Република Гърция, в която
е настъпила пряката вреда от осъществения деликт, а именно – смъртта на бабата
на ищците, съгласно чл. 4, параграф 1 на Регламент ЕО № 864/2007 г. на
Европейски парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни
задължения.
Като взе
предвид постъпилите по делото доказателства от Гръцкия институт за международно
и чуждестранно право, което е компетентния орган на Република Гърция по реда на
Европейската конвенция за обмен на правна информация, за приложимото
законодателство на Република Гърция от областта на застрахователното и
гражданското право, съдът намира
следното:
Безспорно е,
че на 18.08.2014 г. около 14:30 часа в Гърция, района Пирго,
Архонон-Астерусион, водачът С. Т. М., управлявал
мотоциклет с рег. № ВВN 0062, с посока Стернес към Асими по ул. „Стернон
Асимиу“ на 2-ри километър, нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно
законодателството на държавата и реализирал удар е крайпътно маслиново дърво. В
резултат на ПТП-то е причинена смъртта на М.
Г. Д,
която е била пътник, возещ се на седалката зад водача на мотоциклета. При
процесното ПТП на място е загинал и виновният водач на мотоциклета С. Т. М..
Не е оспорено,
че на 23.08.2018 г., въз основа на изрично одобрение от гръцкия Спомагателен
(Гаранционен) фонд (органът, който изплаща обезщетения при събития, причинени
от МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите),
на ищците е определено обезщетение в размер по 4 000 евро.
Безспорно е,
че на 19.09.2018 г. на ищците, чрез адвоката им, е изплатено определеното им по
доброволен ред обезщетение в размер на левовата равностойност на 4 000 евро за
всеки от тях.
Първият
спорен въпрос между страните е, че след като ищците са получили обезщетение за
търпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба в размер на по
4 000 евро (в левова равностойност от 7 823, 32 лв. по фиксинга на БНБ) и
са подписали декларации, съгласно
приложимия гръцки закон (чл. 454 от Гражданския кодекс на Гърция), това
обстоятелство препятства ли предявяването на съдебни искове от тях срещу
Спомагателния (Гаранционния) фонд на Гърция, а оттам - и срещу Компенсационния
орган. Според ответника с подписване на декларациите, ищците са приели
определеното им обезщетение от по 4 000 евро, като окончателно и са заявили, че
нямат други претенции към гръцкия Спомагателен (Гаранционен) фонд във връзка
със същото събитие, което води до недопустимост на предявените искове.
Видно от
нормата на чл. 454 от Граждански кодекс на РГърция, когато заемодателят се
договори с длъжника за опрощаване на дълга или с договор с него признае, че дългът
не съществува, настъпва отпадане на вината. В този смисъл съдът намира, че
подписването на декларациите от страна на ищците не представляват договор, а
представляват едностранно изявление, поради което не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 454 от Граждански кодекс. Поради това, съдът намира, че
предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Приложимите
към настоящия случай норми от гръцкото законодателство се съдържат в
Президентски указ № 237/1986 г. Според чл. 2, § 1 от указа, собственикът или
притежателят на МПС, което е в движение в Гърция, е длъжен да има застраховка
"гражданска отговорност" срещу трети лица. Съгласно чл. 19, § 1, б.
„б“, когато инцидентът е причинен от автомобил, по отношение на който задължението
по чл. 2 не е изпълнено /няма застраховка „гражданска отговорност/, Помощният
фонд е длъжен да изплати на лицата, претърпели вреди, според § 2 на чл. 19 в
резултат на смърт или телесни повреди. Поради това, съдът намира, че в
настоящия случай е налице осъществено противоправно деяние, а именно нарушение
на чл. 19, § 1, б. „б“, връзка между деянието и вредите и вина, съгласно
разпоредбата на чл. 914 от ГК. Съгласно нормата на чл. 19, § 2, дължимото
обезщетение при душевно страдание не може да надвишава 6 000 евро за всеки
бенефициент.
Другият
спорен въпрос между страните е дали действително ищците са претърпели
неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната баба.
Съдът
намира, че от приложения към исковата молба документ „Подаване на приложение“ -
Протоколен № 2514/9/7-0 е видно, че М. Г.
Де
притежавала гръцка лична карта, била е жител ***, от което може да се направи
извод, че М. Г. Д е била
трайно установена в Гърция. Това се установява и от свидетелските показанията,
като всички свидетели посочват, че М. Г.
Д живее
в Гърция още преди 2004 г. и се прибира в България за няколко месеца. Към момента
на заминаване на М. в Гърция, ищцата Я.Д. е била на около една година, Н.Д. не
е била родена, а М.Д. е бил на около пет години. Поради това, следва да се
направи извод, че ищците и баба им не са контактували постоянно и следователно
не може да се приеме, че са съществували особено трайни и близки отношения между
тях. Основните обстоятелства, които установяват свидетелите е, че внуците на М.
основно свързвали баба си с купуване на подаръци. Поради това, съдът намира, че
свидетелските показания не установяват конкретни факти, от които може да се
направи извод за причинените на ищците болки и страдания в значителна степен.
Освен това съдът преценява свидетелските показания като твърде общи и
неубедителни относно действителните отношения на ищците със загиналата им баба.
Ето защо, с оглед изложеното, съдът намира, че ищците не установяват, с оглед
разпределената им доказателствена тежест, какви душевни страдания са преживели
вследствие на смъртта на тяхната баба.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен и
недоказан предявения иск от Я.Т.Д. с ЕГН **********, със съгласието на нейната
майка и законен представител А.Я.Я. против Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи за заплащане на сумата от 110 000 лв. за
причинени неимуществени вреди от смъртта на нейната баба М. Г. Д, ведно със законната лихва върху
обезщетението от датата на непозволеното увреждане 18.08.2014 г. до окончателно
изплащане.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен и
недоказан предявения иск от Н.Т.Д. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител А.Я.Я. против Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи за заплащане на сумата от 110 000
лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейната баба М. Г. Д, ведно със законната лихва върху
обезщетението от датата на непозволеното увреждане 18.08.2014 г. до окончателно
изплащане.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения иск от
М.Т.Д. против
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи за заплащане на
сумата от 110 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на неговата
баба М. Г. Д, ведно със
законната лихва върху обезщетението от датата на непозволеното увреждане
18.08.2014 г. до окончателно изплащане.
С оглед отхвърлянето на предявените искове, съдът не
дължи произнасяне по възраженията на ответника за съпричиняване и за изтекла
погасителна давност.
По отговорността за разноски:
Процесуалният
представител на ищците е направил възражение за прекомерност на заплатеното от НББАЗ
адвокатско възнаграждение в размер на 8 952 лв.
По силата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В производството са предявени
три иска с материален интерес, както следва:
По предявения иск от Я.Т.Д. с ЕГН
**********, със съгласието на нейната майка и законен представител А.Я.Я. за неимуществени вреди в
размер на 110 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на
основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 3 730 лв. Видно от
представените доказателства, върху адвокатското възнаграждение е начислено ДДС,
поради което дължимото възнаграждение е в размер на 4 476 с ДДС /3 730 лв.
х 20% = 4 476 лв.
По предявения иск от Н.Т.Д. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител А.Я.Я.
за неимуществени
вреди в размер на 110 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 3 730 лв. Видно от
представените доказателства, върху адвокатското възнаграждение е начислено ДДС,
поради което дължимото възнаграждение е в размер на 4 476 лв. с ДДС /3 730 лв. х 20% =
4 476 лв.
По предявения иск от М.Т.Д. за
неимуществени вреди в размер на 110 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
сумата от 3 730 лв. Видно от представените доказателства, върху адвокатското възнаграждение
е начислено ДДС, поради което дължимото възнаграждение е в размер на 4 476
лв. с ДДС /3 730 лв. х 20% = 4 476 лв.
Поради изложеното, общият
размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 13 428 лв., като видно от
представените банкови извлечения НББАЗ е заплатило адвокатско възнаграждение именно в този размер, поради
което същото не следва да бъде намалявано, тъй като е в минимално предвидения
размер.
Ответникът НББАЗ е заплатило
следните разноски: възнаграждение за комплексната съдебна автотехническа и
медицинска експертиза в общ размер на 1 197,
30 лв.; възнаграждение за съдебна медицинска
експертиза от вещо лице токсиколог в общ размер на 500 лв.; депозит за
превод на документи в общ размер на 750 лв.
Съдът не следва да присъжда
поисканите от ответника пътни разходи в размер на 21, 38 лв., тъй като разходът
за пътуване на адвоката не съставлява съдебно-деловодни разноски по делото и не
може да се претендира на осн. чл.78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV
г. о. на ВКС). Довереник и доверител
имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и
с оглед предстоящите пътни разходи.
С оглед изхода на делото, ищците следва да заплатят на
Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”
направените по делото разноски в общ размер на 15 875, 30 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Я.Т.Д. с ЕГН **********, със
съгласието на нейната майка и законен представител А.Я.Я. с адрес: *** против НББАЗ гр. С. ул. „Г. И.” №**, ет.* с ЕИК *** за заплащане
на сумата от 110 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на
нейната баба М. Г. Д, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата
на непозволеното увреждане 18.08.2014 г. до окончателно изплащане като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Т.Д. с ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител А.Я.Я. с адрес: *** против НББАЗ гр. С. ул. „Г. И.” №**, ет.* с ЕИК *** за заплащане
на сумата от 110 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейната
баба М. Г. Д, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на
непозволеното увреждане 18.08.2014 г. до окончателно изплащане като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М.Т.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***
против НББАЗ гр. С. ул. „Г. И.” №**, ет.* с
ЕИК *** за заплащане на сумата от 110 000 лв. за причинени неимуществени
вреди от смъртта на неговата баба М. Г. Д, ведно със законната лихва върху
обезщетението от датата на непозволеното увреждане 18.08.2014 г. до окончателно
изплащане като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Я.Т.Д. с ЕГН **********, със съгласието на нейната
майка и законен представител А.Я.Я. с адрес: ***, Н.Т.Д. с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител А.Я.Я. с адрес: *** и М.Т.Д. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплатят на НББАЗ гр. С. ул. „Г. И.” №**, ет.* с ЕИК *** направените
по делото разноски в общ размер на 15 875, 30 лв. /петнадесет хиляди
осемстотин седемдесет и пет лв. и 30 ст./
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: