О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е № 380
гр.
Кюстендил, 02.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на втори юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Е. С.
с участието на прокурора от КнОП Камелия Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 289
по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по глава
ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно
освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на И.Р.Б.,
понастоящем в Затвора- Бобов дол за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода” в размер на
2 години и 8 месеца по НОХД № 221/2018 г. на Районен съд- Сандански при
първоначален „общ“ режим.
Представителят на затворническата
администрация- юрисконсулт Г., упълномощена
със заповед №685А/02.07.2018 г., изразява становище за неоснователност
на молбата и иска отхвърлянето й.
Прокурорът изразява становище за
неоснователност на предявената молба за допускане на УПО.
Защитникът на лишения от свобода – адв. М.
поддържа молбата и пледира за допускане на УПО.
Лишеният от свобода И.Р.Б. поддържа молбата.
Кюстендилският окръжен съд, след като събра
доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и
след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:
Лишеният от свобода И.Р.Б. е постъпил в Затвора- Бобов
дол на 01.11.2018 г. Понастоящем изтърпява едно общо най-тежко наказание ЛС в
размер на 10 месеца при първоначален „общ“ режим, постановено на основание
чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК по НОХД № 221/2018 г. на РС- Гоце Делчев,
определено измежду наказанията по НОХД № 542/2018 г. на РС- Сандански, с което
е осъден на ЛС в размер на 10 месеца при първоначален „общ“ режим и „глоба“ в
размер на 400 лв., за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, в сила на 19.10.2018
г.; и по НОХД № 221/2018 г.на РС- Гоце
Делчев , с което е осъден на ЛС в размер на 6 месеца при първоначален „общ“
режим за престъпление почл.235, ал.3, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК, в сила от 10.12.2018 г.
Начало на наказанието: 01.11.2018 г.
Към датата на
произнасяне от КнОС- 02.07.2019 г. е изтърпял фактически – 8 месеца и 1 ден; от
работа – 20 дни, всичко – 8 месеца и 21 дни; остатък – 1 месец и 9 дни.
От затворническото досие на лишения от свобода
се установява, че при постъпване в затвора е определен първоначален риск от
вреди- 47 точки, като е изготвена схема за оценяване на вероятността от ново
осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за изпълнение на присъдата
по чл.156 от ЗИНЗС, първоначален доклад и психологическо
становище. Като дефицитни зони са отчетени умението за мислене, обучение
и образование. Ресурсите са зрялата му възраст, професия, подкрепа от
близките и трудови умения. Рискът от вреди е определен като среден
за обществото, среден за персонала и среден за другите лишени от свобода, за
самия него- среден. По делото е
представена и справка от 17.05.2019 г. от ИСДВР, в която е проследено
поведението му.
Лишеният от свобода Б. е постъпил в
затвора на 01.11.2018 година, ав ЗООТ „Самораново“- на 15.11.2018 г. Спазва
режимните ограничения, произтичащи от ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Заема среден статус в
общността. Добронамерен е към останалите лишени от свобода; избягва конфликтни
ситуации; има дължимото поведение към служителите, взема участие в организираните мероприятия в групата
съгласно трудовата си ангажираност.
Не е проявил рисково поведение в
условията на изолация. По време на провежданите беседи е споделял, че приема отговорността само да
едното си деяние. Бил е назначен в изпълнение на трудов процес със заповед №
38/11.02.2019 г. като общ работник във фирма „Еко планет“. Не са констатирани
нарушения на трудовата си дисциплина. Поради влошеното си здравословно
състояние в момента не работи.
Награждаван е със заповед № 217/27.03.2019 г.
с удължено свиждане за срок от 4 часа. Не е
наказван по време на изтърпяване на наказанието. Поддържа контакт с
близките си под формата на телефонни разговори и свиждания и получава
необходимата морална и финансова подкрепа от тях.
Становището на Началника на
Затвора е, че поради краткия престой на лишения от свобода в ЗО и необходимост от следване на
прогресивната система, същият не следва да бъде освобождаван.
Предвид гореизложеното, КнОС
намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави
без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице
не са налице. Действително Б. е изтърпял фактически повече от ½ от
наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е
налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за
удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК
лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна
дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Посочената законова
разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по
време на престоя му в затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че
поправянето на осъдения не е завършено,
респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието,
като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е липсата на
отчетена промяна при изпълнение на
набелязаните цели и задачи при изпълнение на присъдата и липсата на напредък в
областта на констатираните дефицитни зони. Поправянето на осъдения не е пълно,
т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от
свобода.
Видно от справката от
затворническата администрация е, че при престоя си в мястото за лишаване от
свобода, Б. няма наказания и има една награда. Настоящият
съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати
основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана
не е завършена. Свидетелство за това е обстоятелството, че рискът от двреди
продължава да е в средните стойности и не е налице занижение на същия, респ. не
е отчетена промяна в дефицитните зони по
посока на намалението им. Това обстоятелство сочи, че процеса на превъзпитание
по отношение на осъдения е приключил. Действително, лишеният от свобода
упражнява обществено полезен труд, показал е поведение, свидетелстващо за
поправяне, но същото не е пълно и е необходимо напълно да се постигнат целите и задачите на индивидуалния план за
изпълнение на наказанието, свързани с промяна на отношението му към
правонарушението и необходимостта от формиране на умения за мислене, по които
дефицитни зони не са констатирани промени. В този аспект следва да бъдат
изпълнени поставените задачи по изграждане на критично отношение към
сериозността на извършеното деяние, приемане изцяло на отговорността за
действията му и преосмисляне на поведението му.
Съобразно плана на присъдата, задачите, по които трябва да се работи с
осъдения до края на престоя си в затвора, са насочени към извличане на поуки от
минал опит и разпознаване и законосъобразно решаване на проблемите. В
становищата си служителите на затворническата администрация, които осъществяват
пряко наблюдение и имат непосредствен контакт с осъдения, не оспорват доброто
му поведение, но същевременно са преценили, че работата с него следва да
продължи. В тази връзка следва да се отчете, че социалната дейност и
възпитателната работа по отношение на осъденото лице за постигане целите на
специалната превенция, обхващат целия период на изтърпяване на наказанието.
Липсата на напредък по отношение на посочените дефицитни зони сочи, че не е
постигната съществена промяна в отношението му към водене на законосъобразен
начин на живот, което пък мотивира извода, че Б. не се е поправил до степен, че
да се приеме наличие на завършеност на корекционния процес.
От друга
страна престоят в затворническото заведение е твърде кратък и е недостатъчен, за да се извърши цялостна
преценка относно проследяването на поведението му. Това обстоятелство е
необходимо с оглед нуждата от създаване на устойчиво поведение и самокритичност
у лишения от свобода, от постигане в пълна степен на необходимата пълнота и стабилност на постигнатите до този момент
положителни промени.
В този
аспект заключението на съда е, че изминалият фактически период на лишения от
свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната
превенция на наказанието. Липсата на
снижаване на риска от вреди през
изминалия период от време при изтърпяване на наказанието сочи, че процесът на
поправително въздействие в насока промяна на мисленето му и повишаване на уменията за адекватно
решаване на проблемите при лицето следва да продължи. Необходимо е да се
затвърдят настъпилите позитивни промени и да продължи индивидуалната работа с
него по посока на изграждане на способности за конструктивно решаване на
проблемите и на задълбочаване на постигнатите резултати по отношение на
незавършилия процес на превъзпитание и поправяне. И това е така, тъй като
съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г.,
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава
на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните
изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на
целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото
лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на
съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, характер и поведение, които да сочат, че
същият се е превъзпитал и поправил, както и по пълно изпълнение на заложените
цели при планирането на присъдата.
По тези съображения, съдът
намира, че молбата на осъдения И.Р.Б. за допускане на условно предсрочно освобождаване е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата И.Р.Б. ЕГН- **********, роден на ***г***,
с постоянен адрес ***_ „***"" № *** обл. *** неженен
/във фактическо, съжителство/, с начално образование, без професия, по
народност-българин, осъждан, категория – ОТ за допускане на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода” , постановено
по НОХД № 221/2018г. на РС- Гоце Делчев, /включващо НОХД № 542/18 г. на
РС- Сандански и НОХД № 221/18г. на РС – Гоце Делчев/, в сила от 10.12.2018 г.,
в размер на 10 месеца ЛС при
първоначален „общ“ режим. с неизтърпян остатък към 02.07.2019 г. в размер на 1 месец и 9 дни.
Предложения или нова молба
по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на
определението.
Определението може да се обжалва или
протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на
глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението
затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора- Бобов
дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: