№ 139
гр. гр.Н., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150100992
по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХVІ от ГПК.
От ищцата ИВ. Д. Д. е предявен иск с правно основание чл. 49 СК за развод с ответника Р.
Г. Д., поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака им по изключителна вина на Д..
Ведно с този иск са съединени и брачни искове по чл. 322, ал. 2 ГПК вр. чл. 53 СК, чл. 56 СК, чл.
59, ал. 2 СК и чл. 143, ал. 1 СК за упражняване на родителските права върху малолетното дете,
родено по време на брака, личните отношения и издръжката на детето, за фамилното име и за
ползването на семейното жилище. Ищцата сочи, че сключила брак с ответника на 28.05.2018г.
Твърди, че от брака е родено дете – Д. Р. Д. – на 16.05.2021г. Излага, че ответникът неколкократно
търпял наказания „Лишаване от свобода“ в Затвора, като през 2020г. излязъл, а до януари 2021г.
живели съвместно. Сочи, че през януари 2021г. ответникът й заявил, че заминава за чужбина да
работи, а по-късно разбрала, че е издирван за ново престъпление. Обръща внимание, че след всяко
излизане от затвора й обещавал, че се е поправил и няма да върши нови престъпления. Описва
поведението на ответника по време на съжителството, като счита, че той е виновен за
разстройството на брачните отношения. Твърди, че след януари 2021г. се преместила да живее в
жилище, осигурено й от нейния баща – в гр. Н., ж. к. „Ч.м.“ бл.**, ап. **. Сочи, че на 16.05.2021г.
се родил синът им Д. Д. и оттогава майката и детето живеят в посоченото жилище, а ответникът не
се интересува от тях. Намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.
С тези доводи моли бракът да бъда прекратен по вина на съпруга, упражняването на родителските
права да й бъде предоставено, да бъде определен режим на лични контакти между бащата и детето,
ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка в полза на детето – в размер на 175 лв., считано от
подаване на исковата молба, да бъде постановена промяна на фамилното име на съпругата – в
предбрачното й „М.“, а ползването на семейното жилище в гр. Б., ж. к. „Б.М.“ бл.**, да бъде
предоставено на Р. Г. Д.. Претендира разноски.
1
Ответникът, Р. Г. Д., чрез особения си представител, заема становище за основателност на
иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следна фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак (на л. 7 от делото) И.Д. М. и Р. Г. Д.
сключили граждански брак на 28.05.2018г. Ищцата приела за свое фамилно име след брака – „Д.”.
Видно от удостоверение за раждане (на л. 8 от делото) по време на брака на съпрузите се родило
детето Д. Р. Д. – на 16.05.2021г.
От справка за съдимост на ответника Д. се установява, че същият е осъждан многократно,
вкл. на „Лишаване от свобода“, като за последно изтърпял такова наказание на 09.03.2020г.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП Поморие, от който се установява, че са
събрани данни за заинтересованост на майката от здравето и развитието на детето, от нея са му
осигурени потребности от здравеопазване, срещи с роднини, близки или значими хора.
Физическото развитие на детето отговаря на календарната му възраст. Констатирано, че
апартаментът, в който живеят майката и детето – в гр. Н., ж. к. „Ч.м.“ бл.**, ап. **, разполага с
добри условия за отглеждане и възпитание на дете.
От личното изслушване на явилия се в съдебно заседание родител – ищцата Д., се
установява, че тъй като ответникът бил издирван, два месеца преди да се роди детето, той заминал
за чужбина. Установява се, че бащата не е виждал детето от раждането му. Ищцата разчита на
помощ от родителите си, като й е осигурено жилище от нейния баща – св. М..
От показанията на свидетеля М. (баща на ищцата) се установява, че след като дъщеря му и
ответника сключили брак Р.Д. влязъл в затвора. След като излязъл те отново заживели заедно и
ищцата забременяла, но няколко месеца преди да се роди детето Р.Д. заминал за чужбина и не
присъствал на раждането. Установява се, че до този момент съпрузите живеели в гр. Б., ж. к.
„Б.М.“, бл.**, но след като Д. заминал ищцата се преместила да живее в Н. в жилище, осигурено от
св. М.. Р.Д. се обаждал на съпругата си, като и заявил, че живее в Германия с друга жена. Св. М.
осигурява помощ при отглеждане на детето.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 49 СК:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен граждански брак.
Следва да докаже реализирането на факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Следва да докаже, че дълбокото и непоправимо разстройство е настъпило
по вина на съпруга.
Както вече се посочи по делото са представени доказателства, че между страните е сключен
граждански брак. С оглед ангажираните по делото доказателства (свидетелски показания,
социален доклад), съдът стигна до извод, че между страните са преустановени нормалните
съпружески отношения. От всички тези доказателства се установява по един безпротиворечив
начин, че няколко месеца преди раждането на детето (т.е. от около месец март 2021г.) Р.Д.
напуснал семейното жилище и се укрил в друга държавата под страх да търпи наказателна
отговорност, като са събрани данни, че към момента се намира на територията на Федерална
Република Германия. От този момент и до сега съпрузите са в трайна фактическа раздяла, като
въпреки, че ищцата била в напреднала бременност, няма данни ответникът да се е интересувал от
2
раждането, от детето, или да е подпомагал по какъвто и да било начин отглеждането му. Налага се
извод, че между съпрузите липсва привързаност и поведението им не е насочено към осигуряване
благополучието на семейството с общи грижи и взаимни усилия. Към момента страните са
преустановили лични контакти. Живеят във фактическа раздяла от над една година, през което
време контактите им са редки и то единствено по телефон. Брачната връзка е изчерпана от
съдържание. Формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Следователно искът
за развод се явява основателен, предвид установеното дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че следва да се произнесе относно
вината за разстройството на брака, тъй като такова искане фигурира в исковата молба. Във връзка
с вината следва да се съобразят на първо място твърденията на ищцата, които се потвърждават от
постъпилата по делото справка за съдимост, че ответникът излязъл от затвора непосредствено
преди сключване на брака, но няколко месеца след това – на 19.09.2018г., отново бил задържан,
като изтърпял наказание от 1 година и 9 месеца „Лишаване от свобода“ и бил освободен от
затвора на 09.03.2020г. Установява се също така, че след 09.03.2020г. съпрузите отново заживели
заедно, ищцата забременяла, но ответникът я оставил сама в напреднала бременност, а след това и
да отглежда детето си, като не проявил никакъв интерес към нея, или към роденото от брака дете.
Тези твърдения се установяват и от всички други доказателства по делото. В правната теория
последователно е застъпено разбирането, че „вината” е психично отношение, а брачната вина е
субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. В такъв смисъл е и съдебната практика – напр. Решение №
2679 от 19.Х.1973 г. по гр. д. № 2072/73 г., II г. о. Безспорно по сега действащия СК
възможностите при искане по чл. 49, ал. 3 от СК са три: 1. вината за разстройството на брака да е
на двамата съпрузи; 2. вината да е на единия съпруг; 3. разстройството на брака да се дължи на
обективни причини, поради което да липсва така наречената „брачна вина” за настъпилото
разстройство. В случая по делото са събрани множество доказателства, които са в насока, че
ответникът по своя инициатива напуснал съпругата си преди раждането на общото им дете и от
този момент, за период от над една година, не проявил никакъв интерес към тях. Ето защо съдът
намира, че настоящият случай е такъв, при който бракът е разстроен поради наличието на вина на
единия съпруг – ответникът Д.. Следователно в настоящото съдебно решение следва да се посочи,
че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга Д.. Не са събрани никакви данни
ищцата да има каквато и да е вина за разрива на отношенията между съпрузите.
По предявения брачен иск по чл. 322, ал. 2 ГПК вр. 59, ал. 2 СК за родителските права
върху децата:
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск за упражняване на родителските
права по чл. 59, ал. 2 от СК е да докаже, че ответникът е баща на малолетното дете, както и че тя е
по-пригоден родител за еднолично упражняване на родителските права с оглед необходимостта от
правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност,
обезпечаване на жилище и битови условия.
Определянето на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права следва да
се осъществи в интерес на детето. В това понятие се включват необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност,
обезпечаване на жилище и битови условия. Съдът следва да осъществи преценка за родителските
3
качества, полагането на грижи и умението за възпитание, подпомагане подготовката за
придобиване на знания, моралните качества и желанието на родителя, социалното му обкръжение
и битови условия, възрастта и пола на детето, привързаността между него и родителя, както и
възможността за помощ от трети лица.
Правилното възпитаване на децата зависи от личността и възпитателските качества на
родителите, както и от умението на родителя добре да направлява децата в живота и да им дава
положителен пример. От събраните доказателства по делото се налага извод, че майката има
родителски качества, като притежава умения за възпитаване и подпомагане на детето. Тези факти
се установяват от изготвения социален доклад от ДСП Поморие, от личното изслушване на
майката и от разпита на св. М.. Както се установява за момента детето се отглежда от майката и от
нея са осигурени потребностите за тази възраст. Същевременно пълноценна връзка между бащата
и детето не е установявана, като за момента между тях дори не е имало контакт. Ето защо се налага
извод, че към момента Р.Д. трудно би могъл да изпълнява ефективно задължението си да възпитава
и отглежда детето. Съдът счита, че и социалната среда, в която се намира детето към момента – в
Н., е добра. От съществено значение е фактът, че в социалното обкръжение на майката влизат
нейните близки, които могат при необходимост да помагат за отглеждането, като такива активни
действия се осъществяват от бащата на ищцата, а при необходимост и от майката. По делото не се
установява майката на децата да е извършвала антиморални прояви, които да се пречка за
упражняване на родителски права от нейна страна.
Налице са множество доказателства, от които може да се направи извод, че единствено
майката полага лични усилия за отглеждането на детето. Ето защо с оглед фактическата раздяла
между родителите и събраните данни, че практически липсват контакти между бащата и детето,
настоящият съдебен състав счита, че майката е единствената, която има желание да отглежда
детето и полаганите от нея грижи до момента са единствените такива.
Съдът отчита, че в момента е налице и нужната жилищна обезпеченост на майката за
осигуряване нормални условия на живот за детето.
Ниската възраст на детето също е факт, който предполага по-голяма пригодност на майката
за отглеждането му – арг. от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г. и т. II, „ж” от
същото.
Като се вземе предвид всичко изложено до тук се налага извод, че е налице изключителен
превес във възможностите на майката за отглеждане на детето. Ето защо упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката, както и местоживеенето на детето да
бъде определено при нея – на обитавания към момента адрес в гр. Н., ж. к. „Ч.м.“ № **, ап. **.
Съгласно чл. 59, ал. 3 от СК при произнасяне относно упражняването на родителските
права, съдът е длъжен да определи мерките относно личните отношения между родителя, на който
не е предоставено упражняването на родителските права, и детето. Касае се за неотменимо право
на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични отношения. При
определяне на подходящи мерки решаващ е интересът на детето, който следва да бъде охранен в
максимална степен, като следва да се има предвид съществуващата между родителя и детето
кръвна връзка. Съдът намира, че принципно на бащата следва да се даде възможност да участва в
отглеждането на детето. От друга страна следва да се съобрази и липсата на заинтересованост на
бащата, която е довела до липса на контакти между него и детето през първата година от живота
на детето. На практика за момента детето се отглежда без присъствието на баща и не познава своя
4
баща. Безспорно това обстоятелство би довело до стрес за детето при евентуални бъдещи срещи с
бащата (ако в бъдеще той прояви желание за такива). Т.е. при моментното фактическото
положение е необходимо да се определи стеснен режим на контакти между бащата и детето, а
именно – всяка първа събота в месеца за времето от 10:00 часа до 16:00 часа, в присъствието на
майката. Режимът следва да е по стеснен, за да се даде възможност (при желание на бащата)
контактите между родителя и детето да стартират поетапно и постепенно да се разширяват. За
момента този режим ще бъде достатъчен, като при пълната незаинтересованост на бащата към този
момент не следва да му се определя по-широк режим (вкл. и за другите предвидени в чл. 59, ал. 3
СК периоди). Евентуална бъдеща заинтересованост на бащата би била основание за изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, но към момента с оглед изключително ниската
възраст на детето и липсата на контакти между него и бащата, в интерес на детето е определяне
именно на посочения по-горе режим.
Във връзка с разпоредбата на чл. 56 СК съдът намира, че такъв иск не е предявен от
ищцата, тъй като същата няма претенции за ползване на семейното жилище, поради което със
съдебното решение следва да бъде посочено декларативно, че семейното жилище след
прекратяване на брака ще се ползва от бащата.
По предявения иск с правно основание чл. 322, ал. 2 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 СК:
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 143 СК е да
докаже, че ответникът е баща на малолетното дете. Следва да докаже и твърденията си за
наличието на конкретни нужди на детето, които предпоставят необходимост от заплащането на
издръжка в претендирания размер.
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на дължимата
издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на минималната работна заплата. Минималният
размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 177,50 лв.
месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК. Ето защо с оглед предоставянето на родителските права на
майката следва да бъде присъдена и издръжка. Съдът намира, че издръжката следва да бъде
определена в търсения от майката размер от 180 лв., тъй като същият е много близък до
минималния, а по делото не са събрани доказателства за реализирани от бащата доходи. Ето защо
неговите възможности предпоставят заплащане на издръжка именно в размер, близък до
минималния.
Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че искът за издръжка следва да бъдат
уважен до размер от 180 лв. месечно, считано от момента на подаване на исковата молба.
По предявения иск с правно основание чл. 322, ал. 2 ГПК вр. 53 от СК:
В доказателствената тежест на ищцата е да докаже какво е било фамилното й име преди и
след сключването на брака. От удостоверението за сключен граждански брак се установява, че
ищцата (при сключване на брака) е приела фамилията „Д.“, а преди това фамилията й е била „М.“.
Ето защо искът по чл. 53 СК е основателен и ищцата следва да върне фамилното си име от преди
брака.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 77 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
5
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 20 лева, която следва да се внесе и от ответника по делото с оглед констатираната вина.
С оглед възприетото от съда, че е налице вина на ответника за прекратяване на брака и предвид
изричната разпоредба на чл. 329, ал. 1, изр. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят
направените от нея разноски в размер на 25 лв. за платена държавна такса. На основание чл. 78, ал.
6 от ГПК Д. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд Н. държавна такса в
размер на 259,20 лв. върху уважения размер на претендираната издръжка и сумата от 600 лв. –
изплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, сключен с акт за граждански брак
№ 0060 от 28.05.2018г., съставен от Община Н., между Р. Г. Д., ЕГН **********, и ИВ. Д. Д., ЕГН
**********, като дълбоко и непоправимо разстроен ПО ВИНА НА СЪПРУГА Р. Г. Д., ЕГН
**********.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака семейното жилище в гр. Б., ж. к. „Б.М.“
бл.**, следва да се ползва от съпруга - Р. Г. Д., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да върне предбрачното си фамилно
име „М.“.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. Д. Р.,
ЕГН **********, на майката И.Д. М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Д. Д. Р., ЕГН **********, при майката
И.Д. М., ЕГН **********, на адрес в гр. Н., ж. к. „Ч.м.“ № **, ап. **.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между малолетното дете Д. Д. Р., ЕГН
**********, и бащата Р. Г. Д., ЕГН **********, както следва: всяка първа събота от месеца за
времето от 10:00 часа до 16:00 часа, в присъствието на майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК Р. Г. Д., ЕГН **********, да заплаща на малолетното
дете Д. Д. Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Д. М., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от подаване на исковата молба –
03.08.2021г., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа й до окончателното й
изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в
частта му за издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 329, ал. 1, изр. 1 от ГПК вр. чл. 77 от
ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Р. Г.
Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Д., ж. к. „Б.л.“ № *, вх. *, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Н. сумата от 259,20 лв. - държавна такса,
съобразно присъдената издръжка, сумата от 20 лв. – държавна такса при решаване на делото за
развод и сумата от 600 лв. – заплатено от бюджета на Районен съд Н. възнаграждение за особен
представител.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 329, ал. 1, изр. 1 от ГПК Р. Г. Д., ЕГН
**********, с настоящ адрес в с. Д., ж. к. „Б.л.“ № *, вх. *, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д. М., ЕГН
**********, сумата от 25 лв., представляваща направени по делото разноски за платена държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Б.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7