Номер 43129.09.2020 г.Град Пазарджик
Окръжен съд – ПазарджикII Граждански състав
На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно
гражданско дело № 20205200500607 по описа за 2020 година
Производството е по чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1463, бул. "Витоша" № 146,
сграда А, Бизнес център "България", представлявано от И.М.Ш. - управител,
чрез пълномощника юрисконсулт В. Р. Г. , против разпореждане от
15.06.2020 г., съдържащо се в заповед № 142/15.06.2020 г., постановена по
ч.гр.д. № 352/2020 г. по описа на Велинградския районен съд, с което е
отказано да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата
от претендира 59.60 лева за периода от 14.10.2018 г. до 31.07.2019 г.,
представляваща договорна лихва. Жабоподателят твърди, че неправилно
районният съд е приел, че договорната клауза, на която заявителят основава
претенцията си за договорна лихва противоречи на добрите нрави. Към датата
на сключване на договора липсвали императивни правни норми по
отношение на възнаградителната лихва, а били налице такива единствено по
отношение на ГПР, който съдържа в себе си ГЛП. Искането е разпореждането
на бъде отменено, вместо което да се разпореди издаването на заповед по
чл.410 от ГПК и за тази сума. Претендират се разноски.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, намира обжалваният акт за валиден и допустим, тъй като не
страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
1
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК е въведен максимален размер на ГПР, който
не можел да бъде по-висок от 5-кратния размер на законната лихва по
просрочените задължения в левове и валута, а според ал.5 клаузи,
надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Съдебната практика
трайно приема, че лихва над трикратния размер на основния лихвен процент,
увеличен с 10 процентни пункта, уговорена по договор за потребителски
кредит, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В настоящия
случай договорът за кредит е сключен към на 12.10.2018 г. и към този момент
ОЛП /основният лихвен процент/, определен от БНБ, е 0.00%. Видно е от
Приложение № 1 към договора определеният лихвен процент е 41.24%, т.е.
надвишава максимално допустимия според практиката на съда трикратен,
което дава основание на съда да приеме, че тази договорна клауза
противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно трайно установена съдебна
практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр.
ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща
двукратния размер на законната лихва. Разбираемо е размерът на
възнаградителната лихва да бъде завишен, когато главницата по кредита е в
голям размер, а договорът е сключен за по-дълъг период от време, тъй като
тогава рискът, който носи кредитодателят, е по-голям. В конкретния случай
обаче предоставеният кредит е в размер на 300 лв., а срокът на погасяване е
само 10 месеца, поради което съдът преценя, че рискът, който носи
кредитодателят в никакъв случай не е висок и не може да обоснове по-
високия размер на договорената лихва.
Като достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.06.2020 г., съдържащо се в заповед №
142/15.06.2020 г., постановена по ч.гр.д. № 352/2020 г. по описа на
Велинградския районен съд, с което е отказано да бъде издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от претендира 59.60 лева за периода
2
от 14.10.2018 г. до 31.07.2019 г., представляваща договорна лихва.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3