О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15-ти въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети март през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря …………,
като разгледа докладваното от съдията Маринкова ВНЧД № 905 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на адв.Л.К.в качеството му
на повереник и процесуален представител на – Б.Н.А. срещу
определение от 09.02.2021 г. по НЧД №10362/20 г. на СРС, НО, 14 състав, с което
е оставена без разглеждане жалбата на Б.Н.А., подадена чрез адв.К.срещу
постановление от 19.06.2020 г. на прокурор при СРП за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №785/19 г. по описа на 04
РУ- СДВР, пр.пр.№1836/2019 г. по описа на СРП, водено
за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на определението на
СРС, като се изтъква довод, че Б.А. в качеството му на управител на дружество М.К.ООД
има правен интерес от обжалване постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство по делото, тъй като с него се накърняват интереси на
управляваното от А. дружество и поради това и жалбата му се явява процесуално
допустима. Излага подробни съображения в тази насока. Иска от въззивния съд да отмени определението на СРС и да върне
делото за произнасяне по същество на същия съд.
Въззивният съд след като се запозна със събраните по делото
доказателства и депозираната жалба, намира същата за недопустима, поради което
счита, че следва да я остави без разглеждане. Съображенията на съда за това са
следните:
Видно от материалите по делото ДП е било
образувано по жалба на Б.А. в качеството му на управител на дружество М.К.ООД
срещу М.К.И.с твърдения за неправомерни действия на М.И. спрямо управляваното
от него дружество във връзка с наемни отношения между дружество М.К.ООД и
дружество М.ООД, представлявано от М.И.. Жалбата до СРП е била подадена чрез адв.Л.К.в качеството му на повереник
и процесуален представител на Б.А. като управител на дружество М.К.ООД. По
повод на тази жалба е било образувано и ДП за разследване на престъпление по чл.323,
ал.1 от НК.
С постановление на СРП от 19.06.2020 г. наказателното производство по досъдебно производство №785/19
г. по описа на 04 РУ- СДВР, пр.пр.№1836/2019 г. по
описа на СРП, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК е било прекратено
като е посочено, че препис от същото следва да се връчи и на управителя на
дружество М.К.ООД- Б.А. в качеството му на „пострадал“ от инкриминираното
деяние, за което се е водело ДП, респ. в качеството му на лице подало жалбата
до СРП и инициирало производството по делото.
Срещу това постановление е била депозирана и жалбата до СРС, която отново е
подадена чрез адв.К.. С определението СРС е оставил
жалбата без разглеждане жалбата на Б.А. подадена чрез адв.К.,
по съображения, че от престъплението за което е било водено ДП няма пострадало
лице, доколкото в състава на чл.323, ал.1 от НК не се включват съставомерни вредни последици, а дори да има настъпили
такива от деянието, то те не са елемент от състав на това престъпление. Ето
защо производството е прекратено.
Определението на СРС е било съобщено както на Б.А., така и на адв.К.- т.е. на лицето претендиращо да бъде увредено и в
този смисъл пострадало от инкриминираното деяние, както и на неговия процесуален
представител (повереник)- адв.К..
Видно от приложените призовки на адв.К.определението
е връчено на 19.02.2021 г., макар и не лично, а чрез негов сътрудник. На Б.А.
определението е връчено лично на 23.02.2021 г. Срокът за обжалване на същото е
7 дена.
Жалбата срещу определението на СРС е депозирана отново чрез адв.К.на 01.03.2021 г.,
Няма никакъв спор в съдебната теория и практика, че ощетеното (респ.
пострадалото) лице или лицето претендиращо да има това процесуално качество и
неговият повереник и процесуален представител в
рамките на наказателното производство не са отделни самостоятелни страни, а
една такава. Ето защо и няма как повереникът да
действа самостоятелно и отделно от пострадалия (ощетения), респ. от лицето
претендиращо да има това процесуално качество. Предвид това връчването на
съобщение до когото и да е било от тях е равнозначно на връчване на съобщение
на страната явяваща се пострадала (ощетена) от инкриминираното деяние или
претендираща да има това качество. В този смисъл срокът за обжалване на
съответния акт за тази страна започва да тече от момента, в който е връчено първото
съобщение за този акт било на повереника, било на
пострадалия (ощетения), респ. на лицето претендиращо да има това процесуално
качество. В конкретния случай това означава, че пострадалият, респ.
претендиращият да има това процесуално качество се счита уведомен за
определението на СРС със съобщението, което е било връчено на сътрудник на адв.К.още на дата 19.02.2021 г., като на тази дата се счита
уведомен за това определение и неговия процесуален представител- адв.К., който не е отделна самостоятелна страна, различна
от пострадалия (ощетения), респ. от лицето претендиращо да има това качество.
От този момент започва да тече и срокът за обжалване определението на СРС за тази
страна, който в случая изтича на 26.02.2021 г.- петък, работен ден. Това е бил
и последният ден, в който е могло да бъде депозирана в срок жалба срещу това
определение на СРС. Жалбата, отново подадена чрез повереника-
адв.К.е депозирана на 01.03.2021 г.- 3 дена след
изтичане срока за обжалване на определението на СРС и в този смисъл след
влизане в сила на същото. Обстоятелството, че съобщението за определението на
СРС е връчено на Б.А. лично на 23.02.2021 г. е ирелевантно,
тъй като той не е отделна страна от повереника си и
за него не тече отделно друг срок. Именно и поради това достатъчно е връчването
на съобщението било на повереника било на пострадалия
(ощетения), респ. на лицето претендиращо да има това качество, като не е
необходимо връчване съобщението на всеки един поотделно, за разлика от
хипотезата на обвиняем (подсъдим) и защитник. Те са отделни, самостоятелни
страни, разполагащи със самостоятелни права и поради това е наложително да се
връчи съобщение за определението на съда на веки един от тях поотделно, като за
всеки един от тях тече и самостоятелен срок за обжалване на съответния съдебен
акт. В хипотезата на пострадал- повереник нещата
стоят по друг начин, като срокът е един, общ и за двамата, поради което
уведомяването на когото и да е било от двамата е равнозначно на уведомяване на
съответната страна, както вече бе посочено по- горе и срокът за тази страна
започва да тече от първия по време момент на уведомяване било на повереника, било на пострадалия (ощетения), респ. на лицето
претендиращо да има това качество.
С оглед на изложеното въззивният съд счита, че
конкретната частна жалба се явява подадена извън срока по чл.243, ал.7 от НПК- т.е.
извън 7- дневния такъв за обжалване определението на СРС, поради което и като
просрочена следва да бъде оставена без разглеждане, а производство по делото
прекратено.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.7 вр.
ал.8 от НПК, СГС, НО, 15- ти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане жалбата на
адв.Л.К.в качеството му на повереник и процесуален представител на – Б.Н.А. срещу
определение от 09.02.2021 г. по НЧД №10362/20 г. на СРС, НО, 14 състав, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД №905/21 г. на СГС, НО, 15-ти въззивен
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.