№ 112
гр. Варна, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500128 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Г. С. Я., действащ чрез законния си представител С. Г. Я., С. Г. Я. /в
лично качество/ и С. Зл. С., всички представлявани от адв.Ш., против решение
№ 1084/24.10.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 215/2024г., с което
са отхвърлени предявените от въззивниците против Детска градина № 12 „Я.
Б.“, гр.Варна искове както следва:
1/. Иск на малолетния Г. С. Я., действащ чрез законния си представител
С. Г. Я. за заплащане на сумата от 30 000 лева, претендирана като обезщетение
за претърпени от детето неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие
счупване на крак при осъществен на 11.05.2023г. инцидент в детската градина,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 11.05.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл.49
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
2/. Иск на С. Г. Я. за заплащане на сумата от 1 442.04 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
изразяващи се в направата на разходи – заплащане на медицински изделия,
използвани при оперативното лечение на сина му Г. С. Я., проведено в
резултат на увреждането при описания инцидент в детската градина, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заплащането на
разхода – 16.05.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл.49 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
3/. Иск на С. Зл. С. за заплащане на сумата от 1 456 лева, претендирана
1
като обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между неполучено трудово възнаграждение и изплатеното
обезщетение от НОИ за ползван болничен за отглеждане на детето Г. С. Я. за
периода 11.05.2023г. – 13.08.2023г. поради полученото от него увреждане при
описания инцидент в детската градина, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.08.2023г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалваното
решение като постановено при допуснати процесуални нарушения при
обсъждането на събрания доказателствен материал и заявените в исковата
молба фактически твърдения, направата на изводи в противоречие с
действително установеното от доказателствата и неправилно приложение на
материалния закон. Изложени са аргументи по съществото на спора.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и
уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – Детска
градина № 12 „Я. Б.“, която с доводи по съществото на спора оспорва жалбата
като неоснователна.
След срока за обжалване е постъпило писмено становище от
въззивниците, чрез адв. Н., с което се навеждат допълнителни правни
аргументи по съществото на правния спор.
Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от Детска градина
№ 12 „Я. Б.“ против определение № 5517/12.12.2024г. на първоинстанционния
съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на обжалваното
решение в частта му относно разноските. По изложени доводи срещу
направения от съда извод за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение се иска неговата отмяна и
присъждане на пълния претендиран размер.
С подаден в срока по чл.276 ГПК писмен отговор частната жалба е
оспорена от насрещната страна като неоснователна.
В о.с.з., чрез процесуалните си представители жалбите, съответно
подадените отговори, се поддържат.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС – Варна се е произнесъл по предявени искове с правно основание
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Изложените в исковата молба фактически основания са, че на
11.05.2023г. детето Г. С. Я. е претърпял инцидент в посещаваната от него
детска градина „Я. Б.“ – Варна – при опит да вдигне друго дете се е спънал в
поставен на земята воал, след което двете деца са паднали и в резултат на
което е получил спираловидно счупване на бедрената кост на едното краче. По
повод на това се е наложило провеждането на оперативно лечение под пълна
анестезия – първоначално за наместване и поставяне на два титаниеви пирона,
а впоследствие за тяхното отстраняване. Твърди се, че както при получаване
на травмата, така и по време на лечението детето е търпяло силни болки, било
2
уплашено и стресирано, трябвало да бъде обслужвано и периодично водено на
превръзки, към настоящия момент продължава да изпитва болки в крачето,
оплаква се и го е страх на стъпва на него, да ходи на градина и да контактува с
други деца. По повод на това травматично увреждане бащата – въззивникът С.
Я. е направил разходи за закупуване на посочените два пирона в размер на
сумата от 1 442.04 лева, а майката – въззивницата С. С. е ползвала за периода
11.05.2023г. – 13.08.2023г. отпуск за отглеждане на дете, в резултат на което е
пропуснала да реализира доход, изразяващ се в разликата между трудовото
възнаграждение, което би получила и изплатеното й обезщетение от НОИ за
отпуска, която разлика след направено по реда на чл.214 ГПК изменение се
претендира да е в размер на сумата от 1 456 лева. Считат, че отговорност за
претърпените от детето Г. неимуществени вреди и от родителите му описаните
имуществени вреди носи ответната детска градина, поради това че
учителката, която към настъпването на инцидента е била на смяна, е оставила
децата без надзор и по този начин не е изпълнила задълженията си да опазва
живота и здравето им. С оглед на това са предявени и исковете за заплащане
на сумата от 30 000 лева, претендирано обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от детето Г. С. Я., действащ чрез законния си
представител С. Я., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - 11.05.2023г., на сумата от 1 442.04 лева, претендирана
от С. Г. Я. като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди –
направени разходи за лечение на детето му, ведно със законната лихва,
считано от 16.05.2023г. до окончателното й изпащане и за сумата от 1 456
лева, претендирана от С. З. С. като претърпени от нея имуществени вреди –
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за
периода 11.05.2023г. – 13.08.2023г. и съставляващо разликата между
изплатеното обезщетение за ползвания отпуск за гледане на сина й и
възнаграждението, което би получила ако беше работила, ведно със законната
лихва, считано от 14.08.2023г.
С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковите претенции
са оспорени с възражения за тяхната неоснователност. Не се отрича
настъпилия на 11.05.2023г. инцидент и получената травма от детето, но се
оспорват твърденията, че причината за това е виновно поведение на техния
служител – учителят Ст. Ст.. Сочи се, че случилото се е случайно събитие,
настъпило по време на провеждане на педагогическа ситуация когато
възпитателката се е обърнала, за да вземе балон, без да напуска помещението,
в същото време всички деца са били подредени в кръг и им било указано да
стоят по местата си. След падането учителят е предприел всички следващи се
действия по оказването на помощ от медицинското лице в градината,
уведомяване на родителите и обаждане на тел.112. Твърди се, че към
настоящия момент Г. посещава същата група в градината, не се оплаква от
болки в крака, не показва страх и ограничения при игрите и общуването с
другите деца. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с твърдения, че детето само е предприело действието – вдигане на
3
друго дете, довело до настъпване на вредоносния резултат. Относно
претендираните имуществени вреди се сочи, че същите са недоказани, както и
че следва да бъдат намалени с изплатено застрахователно обезщетение по
сключена в полза на децата от детската градина застраховка „Злополука на
учащи“.
По същество на правния спор, съобразно наведените във
въззивната жалба оплаквания, ангажираните по делото доказателства и
приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна приема за
установено от фактическа и правна страна страна следното:
Към настоящия момент между страните не е налице спор относно
установената с ангажираните пред първоинстанционния съд доказателства
фактическа обстановка - Въззивниците С. З. С. и С. Г. Я. са родители на
въззивника Г. Я., роден на *г., който към м.май 2023г. е бил записан в ІІІ Б
група на ответната детска градина. На 11.05.2023г. детето е било на детска
градина, където при настъпил инцидент е получило спираловидно счупване на
дясна бедрена кост в долна трета. По повод на това са били проведени две
оперативни интервенции под пълна анестезия – първата на 15.05.2023г., при
която е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация
/поставяне на два титаниеви еластични пирона/ и на 27.09.2023г. за
отстраняване на тези фиксиращи елементи.
Не е спорно и това, че в резултат на така полученото травматично
увреждане детето е претърпяло физически болки и страдания, също и
негативни изживявания по повод на провежданите лечебни процедури и
неудобства от временното обездвижване на крайника /установени както от
неоспореното заключение на СМЕ, така и от показанията на свидетелите Ал.
С. и Г. Я./. Съгласно СМЕ счупването е обусловило трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник за период от около 4-5 месеца като към
настоящия момент оздравителния процес е приключил, функцията на крака е
възстановена без дефицити /самостоятелна походка и възможност за сгъване и
разгъване на дясна колянна става в пълен обем/, установени са единствено
белези в областта на дясното бедро, свързани с проведеното оперативно
лечение.
По повод процесната травма на детето Г. въззивникът С. Я. е направил
разходи за закупуване на нужните импланти в размер на сумата от 1 442.04
лева /фактура от 16.05.2023г./, а въззивницата С. С. е ползвала отпуск за
придружаване и отглеждане на дете до 18 години за периода 11.05.2023г. –
13.08.2023г. Съгласно заключението на ССЕ полученият от нея нетен доход за
този период по КСО е с 1 456.09 лева по-малък от нетното трудово
възнаграждение, което би получила ако не беше ползвала отпуска за гледане
на детето.
По заявена от С. Я. като законен представител на детето претенция по
договор за групова застраховка „Злополука на учащи“, сключен между ЗАД
„Армеец“ и ДГ № 12 „Я. Б.“ за настъпилата злополука му е било изплатено
застрахователно обезщетение за направени разходи в размер на 120 лева.
4
Спорният въпрос по който са и направените във въззивната жалба
оплаквания е това дали за обезщетяването на така установените
неимуществени и имуществени вреди, претърпени от въззивниците, следва да
бъде ангажирана отговорността на ответната детска градина, явяваща се
работодател на учителката на групата, която е била на смяна по време на
инцидента. Съобразно отговора по него спорни са и въпросите относно
размера на следващото се справедливо обезщетение за претърпените от детето
Г. неимуществени вреди, наличието на съпричиняване, както и дължимия
размер на имуществените вреди, предвид изплатеното застрахователно
обезщетение.
Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 7/1958г. и ППВС №
9/1966г., както и константната съдебна практика, отговорността по чл.49 ЗЗД е
отговорност за чужди виновни противоправни действия. Тя има
обезпечително-гаранционна функция, не произтича от вината на лицето, което
е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и
за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата
може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което
е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не
са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод
на възложената му работа. С оглед на това и необходими предпоставки за
ангажиране отговорността на възложителя на първо място са наличието на
възлагане и виновно противоправно поведение от лицето, на което е
възложена работата, по повод/при изпълнението на която са причинени
вредите. В цитираното ППВС № 9/1966г. е прието, че такова противоправно
поведение е налице, когато вредите са причинени виновно от това лице чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата; когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него /в този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на
възложената работа/. Отговорността по чл.49 ЗЗД съществува и когато
причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или
надлежните правила за извършване на възложената му работа.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
доказването на противоправно поведение на изпълнителя, било то действие
или бездействие, е за ищеца – лицето, което твърди, че са му причинени вреди,
като само по отношение на вината важи презумпцията на чл.45 ЗЗД.
В настоящия случай между страните не е налице спор относно
механизма на получаване на увреждането, потвърден и от СМЕ, а именно, че
счупването на крака е станало след като пострадалото дете Г. е вдигнал друго
дете, последвано от падане на двамата и удар в подлежащата настилка.
Недоказани обаче се явят твърденията на въззивниците, че по време на
този инцидент децата са били оставени без надзор от учителя на групата,
5
който е бил на смяна – Ст. Ст., съответно, че същата не е изпълнила
вмененото й по закон /чл.219, ал.2, т.2 ЗПУО/, аналогично с длъжностна
характеристика и с Правилника за осигуряване на безопасни условия на
възпитание, обучение и труд, одобрен със заповед на директора на детската
градина, задължение за опазване живота и здравето на поверените й деца.
От взаимно кореспондиращите си показания на разпитаните по делото
свидетели Н. Н. и Ст. Ст., ангажирани от ответната страна и неопровергани от
останалия доказателствен материал, се установява, че инцидентът е станал в
стаята на групата, където възпитателят /св.Ст./ е провеждала учебно-игрови
процес. Макар и св. Н. да не е била пряк свидетел на случилото се, същата
свидетелства за това, че се е намирала в съседно помещение, където е
почиствала посудата след следобедната закуска на децата, учителката е била с
децата, провеждайки урока и до случилото се не е напускала стаята с децата.
След това свидетелката била помолена от Ст. да остане при децата, а тя завела
Г. при медицинската сестра.
Св.Ст. също сочи, че през цялото време е била с децата, като излага
подробно, че при провеждане на игрова ситуация „морето се вълнува“ се е
обърнала да вземе необходим й балон от шкаф, находящ се в същата стая, при
което е предупредила децата да останат в кръг, готови за следващия етап от
играта, но след като направила няколко крачки чула вик и плач, видяла децата
К. и Г. да плачат, като Г. лежал на земята. От К. разбрала, че паднали когато Г.
се опитал да го вдигне. А тъй като Г. продължавал да плаче и отказвал да
стъпи на крачето, го вдигнала и отнесла при медицинската сестра на
градината, след което уведомили родителите и Спешна помощ.
Няма съмнение, че и двете свидетелки са в трудови правоотношения с
ответната датска градина, поради което и заинтересовани лица по см. на
чл.172 ГПК. В същото време изложеното от тях относно обстоятелствата, при
които е настъпил инцидента не е опровергано от останалия доказателствен
материал, а в частта относно механизма на настъпване на инцидента
/повдигане на друго дете и последвало падане/ показанията на св.Ст.
кореспондират на твърденията по искова молба и СМЕ. Посоченият в
утвърдения график дневен режим е примерен, поради което и
обстоятелството, че според него педагогическата ситуация се провежда в
интервала 16:00 – 16:30 часа не изключва соченото от двете свидетелки, че
увреждането е получено именно при започнал педагогически урок
/педагогическа ситуация/.
В същото време, от страна на въззивниците, които носят
доказателствената тежест за установяване противоправното поведение на
учителя /както е указана и от първоинстанционния съд в определението по
чл.140 ГПК/, не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод за
неосъществен надзор /оставяне на децата сами/ или за действия на
възпитателя, с които е поставил под заплаха здравето на децата /зле изпълнени
задължения, както се твърди в исковата молба/. Неоснователен е доводът, че
израз на последното е това, че необходимият балон не е бил приготвен
6
предварително. Напълно логично и обосновано е, в хода на провежданата чрез
игра педагогическа ситуация да възникне необходимост от допълнителни
помощни материали, в каквато насока са и показанията на св.Ст.. В същото
време не се установява към момента на отправяне на учителя към шкафа в
стаята, в който се е намирал балона, ситуация касателно поведението на
децата, която да е предпоставяла осъщественото между Г. и другото дете
взаимодействие, при което е последвало падането им. Касае се за случайно
събитие, което не е могло да бъде предвидено и предотвратено, което
изключва отговорността за вреди.
Следователно липсва противоправно поведение от страна на учителя Ст.
Ст. /действие или бездействие при или по повод възложената й работа/, което
да е в причинна връзка с претърпените от въззивниците вреди и което на
основание чл.49 ЗЗД да ангажира отговорността на ответната детска градина.
С оглед на това съдът приема, че предявеният иск е неоснователен, поради
което и постановеното в същия смисъл първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
По частната жалба на ДГ № 12 „Я. Б.“:
Обжалваното с тази частна жалба определение е постановено по реда на
чл.248 ГПК по подадена от въззиваемата ДГ № 12 „Я. Б.“ молба за изменение
на първоинстанционното решение в частта относно присъдените й разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение чрез присъждане на пълния размер на
същото. Същата е оставена без уважение като настоящият състав изцяло
споделя мотивите на първостепенния съд.
За осъщественото процесуално представителство от страна на детската
градина по трите обективно съединени иска е заплатено общо адвокатско
възнаграждение в размер на 3 050 лева. При това положение и доколкото в
сключения договор за правна защита и съдействие не е упоменат размер на
възнаграждението за всеки един от исковете правилно съдът е приел, че
същото следва да бъде определено по равно за всеки иск, т.е. по 1 016.66 лв. С
оглед на това, при отчитане фактическата и правна сложност на спора,
следващите се възнаграждения от по 1 016.66 лева за исковете за имуществени
вреди, при цена на същите 1 442.04 лв. и 1 456 лв., са прекомерни, поради
което и основателно са намалени по реда на чл.78, ал.5 ГПК до размерите по
Наредба № 1/2004г.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По разноските за настоящата инстанция:
С оглед изхода от спора въззивниците дължат на въззиваемата страна
сторените от последната разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно представените доказателства заплатеното такова е в размер на 3 050
лева, от които 2 450 лева е по иска за неимуществени вреди и по 300 лева за
всеки един от другите два иска. Срещу така претендираните възнаграждения
своевременно е направено възражение за прекомерност, което настоящият
състав намира за основателно само досежно възнаграждението по иска на
детето Г. /иска за неимуществени вреди/.
7
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства, спорът
не се отличава с фактическа и правна сложност, същият е разгледан само в
едно съдебно заседание, осъществената процесуална защита от страна на
процесуалния представител на ДГ № 12 „Я. Б.“ се изразява в подаването на
писмен отговор и писмени бележки, както и представителство в съдебното
заседание. Отчитайки всичко това, защитавания материален интерес и
визираните в Наредба № 1/2004г. размери като ориентир за пазарната оценка
на адвокатския труд, съдът намира, че претендираното възнаграждение от
2 450 лева за този иск е прекомерно и същото следва да бъде намалено до
размер на сумата от 1 525 лева /1/2 от размера по Наредбата/.
Претендираното възнаграждение от по 300 лева за другите два иска не е
прекомерно.
Или общият размер на разноските, които въззивниците следва да
заплатят на ДГ № 12 „Я. Б.“ е сумата от 2 125 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1084/24.10.2024г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 215/2024г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5517/12.12.2024г. на ОС - Варна,
постановено по гр.д. № 215/2024г.
ОСЪЖДА С. Г. Я., ЕГН **********, лично и като законен представител
на детето Г. С. Я., ЕГН **********, както и С. Зл. С., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Детска градина № 12 „Я. Б.“, Булстат *********, гр.Варна
сумата от 2 125 /две хиляди сто двадесет и пет/ лева, представляваща
направени разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд само в частта относно иска за неимуществени вреди, при
условията на чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8