№ 9918
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П С
при участието на секретаря М Д
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20231110123146 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.05.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На девети април две хиляди двадесет и четвърта година
В публично заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П С
Секретар М Д
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело 23146 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Н..” ЕООД, с ЕИК ...1, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „И..“, ул. „С...“ №... вх. З, ет. 1,
представлявано от управителя М Д Р, исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против Д Г ... „..“, с ЕИК .., с адрес: гр. София, район „П..“, ул.
1
„..“ № 8, представлявана от ВЙА, за установяване по отношение на ответника, че Д Г ... „..“
дължи на „Н..” ЕООД сумата от 363,20 лв. за извършена доставка на плодове през месец
септември 2019 г. по фактура № .. със законната лихва върху главницата, считано от
26.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че по повод
подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК било
образувано гр.д. № 57985/2022 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на подадено от
длъжника възражение и дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция.
Твърди, че през месец септември 2019 г. ответникът е получил плодове, както следва: на
17.09.2019 г. – 27 кг грозде, на 19.09.2019 г. – 29,7 кг ябълки, на 24.09.2019 г. – 29,7 кг
круши и на 26.09.2019 г. – 29,7 кг банани. За получените плодове бил съставен приемо-
предавателен протокол № 1 за доставени продукти през месец септември 2019 г., въз основа
на който протокол била издадена фактура № .. от 30.09.2019 г. на обща стойност 363,20 лв. с
включено ДДС. Твърди, че извършената доставка е въз основа на акт за одобрение, издаден
на ищеца от изпълнителния директор на ДФ „Зе..“ за изпълнител по схема „У...“,
финансирана от Европейския фонд за гарантиране в зе..то и националния бюджет в Д Г ...
„..“. Също така твърди, че ответникът не е извършил плащане на доставените плодове, за
които е била издадена процесната фактура. Сочи, че са налице предпоставките на чл. 20, ал.
5 във връзка с ал. 4, т. 3 от ЗОП за възлагане на доставка и без сключване на договор. Излага
подробни съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д Г ...
„..“, с който исковата претенция се оспорва като недопустима и неоснователна. Оспорва
наличието на договорни отношения между страните, като твърди, че получаването на
доставки от ищеца е в изпълнение на разпоредбите на Наредбата за условията и реда за
прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти
в учебните заведения – Схема „У..“ и Схема „У...М“, като всички плащания с доставчици по
тази схема се извършват от ДФ „Зе..“. Също така твърди, че в изпълнение на посочената
наредба е попълнен и съставен приемо-предавателен протокол през месец септември 2019 г.
Излагат се твърдения, че през месец февруари 2023 г. ДФ „Зе..“, Дирекция
„Селскостопански пазарни механизми“, Отдел „У..“, ответникът е отправил запитване, на
което е получил отговор за извършени плащания. Също така твърди, че Д Г ... „..“ е на
бюджетна издръжка, като доставките на всички хранителни продукти се извършва от
доставчик, определен по реда на ЗОП. Излага подробни съображения. Моли съда да
прекрати производството по делото поради недопустимост.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените
поделото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Направено
е искане по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното гр.д. № 57985/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
07.02.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Д Г ... „..“, ответник в настоящото производство, е осъдена да заплати на
„Н..” ЕООД сумата от 363,20 лв. за извършена доставка на плодове през месец септември
2019 г. по фактура № .. със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. – разноски по делото, представляващи
платена държавна такса. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. В
2
предвидения едномесечен срок заявителят „Н..” ЕООД, ищец в настоящото производство, е
предявил установителен иск.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от приемо-
предавателен протокол за приемане/предаване на продукти по схема „У..“ се установява, че
през месец септември 2019 г. представител на ищеца е предал на представител на ответника
следните продукти: на 17.09.2019 г. – 27 кг грозде, на 19.09.2019 г. – 29,7 кг ябълки, на
24.09.2019 г. - 29,7 кг круши и на 26.09.2019 г. – 29,7 кг банани.
От представения заверен препис от фактура № .. от 30.09.2019 г. се установява, че
същата е издадена от „Н..” ЕООД с получател Д Г ... „..“ за плодове на обща стойност 363,20
лв. с включено ДДС, като във фактурата е посочено, че дължимата сума ще се плати до
размера, одобрен от ДФ „Зе..“ – Разплащателна агенция.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че по повод
запитване на ответника до ДФ „Зе..“, фондът е отговорил с писмо до ответника, от което е
видно, че ищецът не е подавал заявка за плащане пред ДФ „Зе..“ по схемата „У..“ за
извършени доставки на Д Г ... „..“ през месец септември 2019 г. по процесната фактура.
Останалите представени от ответника фактури съдът намира неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По делото е безспорно установено, че ищецът е търговец, регистриран съгласно
изискванията на ТЗ. Между страните се спори за наличието на договорни отношения, както
и за наличието на задължение за плащане от страна на трето лице, чуждо на правния спор.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ получателят по фактурата е бил длъжен да плати цената
при предаване на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че дължимата сума ще
се плати до размера, одобрен от ДФ „Зе..“ – Разплащателна агенция.
Съгласно § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения –
Схема „У..“ и Схема „У...М“, приета с ПМС №... от 27.09.2016 г., обн. в ДВ, бр. 77 от
04.10.2016 г., ответникът има качеството на учебно заведение. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от
Наредбата заявители по схемите могат да бъдат детските градини, а по смисъла на чл. 13, ал.
1, т. 2 от Наредбата – търговските дружества, които са поели задължение към едно или
повече учебни заведения за доставка на плодове и зеленчуци и/или мляко и млечни
продукти. В конкретния случай, съобразно със събраните по делото доказателства, за съда се
налага извод, че ищецът има качеството на заявител по смисъла на посочената наредба.
В наредбата е предвиден специален ред за заплащане на доставените плодове.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от посочената наредба, ДФ „Зе..“ изплаща одобрените суми на
заявителя в срок до 3 месеца от подаване на заявката. В приетата като доказателство фактура
е посочено, че макар получател на доставените плодове да е ответникът Д Г ... „..“, то
плащането следва да се извърши от трето лице – ДФ „Зе..“, така, както е посочено и в
издадената фактура, а редът за плащане е този, посочен в Наредбата. Ето защо и с оглед на
гореизложеното за съда се налага извод, че ответникът макар и получател на доставените от
ищеца плодове, не е задължен да плати доставените стоки, а това задължение е на трето
неучастващо по делото лице – ДФ „Зе..“, като редът за плащане е по чл. 19, ал. 4 от
Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „У..“ и Схема
3
„У...М“, приета с ПМС №... от 27.09.2016 г., обн. в ДВ, бр. 77 от 04.10.2016 г., който е
специален спрямо общия ред, поради което е претенцията на ищеца следва да бъде
отхвърлена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи платно адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от „Н..” ЕООД, с ЕИК ...1, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „И..“, ул. „С...“ №... вх. З, ет. 1, представлявано от
управителя М Д Р, против Д Г ... „..“, с ЕИК .., с адрес: гр. София, район „П..“, ул. „..“ № 8,
представлявана от ВЙА, за установяване по отношение на ответника, че Д Г ... „..“ дължи на
„Н..” ЕООД сумата от 363,20 лв. /триста шестдесет и три лева и двадесет стотинки/ за
извършена доставка на плодове през месец септември 2019 г. по фактура № .. със законната
лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Н..” ЕООД, с ЕИК ...1, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „И..“, ул. „С...“ №... вх. З, ет. 1, представлявано от управителя М Д Р, исковата молба
подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, ДА ЗАПЛАТИ на Д Г ...
„..“, с ЕИК .., с адрес: гр. София, район „П..“, ул. „..“ № 8, представлявана от ВЙА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5