Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ………….год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ Д.
При
участието на секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Д. адм.
дело № 1802/2019 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е
по жалба на Община Варна срещу Заповед № 18-4900 от 10.05.2019 г. на Началника
на СГКК Варна, с която на основание чл. 54, ал. 4, във вр. с ал. 1 и чл. 51,
ал. 1, т. 2 от ЗКИР по заявление вх. № 01-187758/23.05.2018 г. на Община Варна е
отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на
гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-32 от 26.04.2011
г. на ИД на АГКК, съгласно скица-проект № 15-956203/21.12.2018 г. за отразяване
в граници УПИ Х-3 и УПИ ХІ-4, кв. 567 в съответствие с ЧИРП на кв. 567, одобрен
със Заповед № Г-4 от 14.01.1999 г. на Кмета на Община Варна, засягащо границите
на имоти с идентификатори 10135.1026.189, 10135.1026.190 и 10135.1026.371.
С жалбата се настоява, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, немотивирана, неправилна, постановена в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че няма мотиви защо
административният орган смята за основателни възраженията на заинтересованите
лица, като не са изложени конкретни доводи и за неоснователност на искането
(фактически и правни основания за отказа), не е ясна волята на административния
орган, отказът е бланкетен и неясен за адресата. Сочи се, че от комбинирания
цифров модел между действащия ЧИРП и границите на ПИ 10135.1026.185,
10135.1026.184 и 10135.1026.198 по КК на район „Одесос“, гр. Варна се
установява, че в КК не са попълнени правилно границите съгласно ЧИРП. Според
оспорващия поправката на КК за трите общински имота (ПИ 10135.1026.185, 10135.1026.184 и 10135.1026.198), след
прилагане на действащия ЧИРП, е съобразена с чл. 19, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал.
1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на КККР. Поддържа се, че са налице непълноти на основните данни в КККР досежно
границите на имотите, поради което е налице основание същите да бъдат допълнени
съобразно нормата, субсумирана в чл. 53 от ЗКИР. Искането е да се отмени
оспорената заповед, да се укаже на СГКК – Варна да изпълни исканата със
заявлението услуга, като се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В хода по същество на делото оспорващият, чрез процесуалния си
представител – гл. юриск. С.Ц., поддържа доводите, изложени в жалбата, като
сочи и следното: От заключението на вещото лице се установява, че не е приложен
нито един от регулационните планове, както и че има несъответствие между
кадастрални и регулационни граници; Налице е разминаване между текстовата част
на заповедта на кмета на Община Варна за одобряване на изменение на ЗРП от 1999
г. с графичната част на този план, въз основа на който план Община Варна е
инициирала производството по изменение на КК; Административният орган, в
нарушение на чл. 35 от АПК, не е изследвал всички факти и обстоятелства от
значение за случая – кой е действащият РП и др. подобни в тази насока; Всички
последващи действия досежно привеждане в съответствие кадастър и регулация – те
не са предмет на настоящия спор, а Община Варна ще прецени дали да предприеме
процедура по изменение на ПУП от 1984 г. Претендира се присъждане на
юрисконсултски хонорар в размер на 200 лв. и направените разноски за експертиза
от вещо лице – 400 лева.
Ответникът – Началникът на СГКК-Варна в писмено становище
по жалбата поддържа неоснователност и недоказаност на жалбата, като искането е
същата да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия и се
иска редуцирането му до посочения минимален размер в Наредба №1/2004г.
Заинтересованите страни – А.К.С. и С.И.Г. (ПИ
10135.1026.190), с писмени становища (л. 288 и 287 от делото), както и в хода
по същество на спора, чрез адв. Д.К., поддържат неоснователност на жалбата и
правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Настоява се, че не са
налице основанията за изменение на КК поради грешка и непълнота, тъй като: От
доказателствата по делото и от експертизата се установява, че УПИ Х-3 и ХІ-4,
кв. 567 по плана на 14 м.р., чието отразяване на граници се цели с проекта за
изменение на КК, не попадат в обхвата на Заповед № Г-4/1999 г., която е
посочена като основание в обяснителната записка към проекта за изменение,
поради което проектът за изменение е незаконосъобразен и не почива на правно
основание; Планът от 1984 г. за имотите на Община Варна и планът от 1986 г. за
имота на двете заинтересовани страни не са приложени по отношение на
регулацията, поради което искането за отразяване на неприложена регулация е
неоснователно; С проекта за изменение на КК границите на имотите не
съответстват на правата на собственост на двете заинтересовани страни, като е
налице спор за материално право – за последния е достатъчно изразеното
несъгласие с проекта за изменение, което е отрицателно материалноправно условие
за отстраняване на грешка в КК до разрешаване му по съдебен ред. Искането е да
се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна – В.И.Г. (ПИ 10135.1026.190) с
писмено становище (л. 407 от делото) и в хода по същество на спора заявява, че
имотът им е неправилно ощетен и сега с нанасяне на некоректни данни, което е в
разрез с оригиналните документи за собственост от 1934 г., като има данни в кадастралните
карти от 60-те и 70-те години на ХХ век, които противоречат на съвременните
заснемания. Сочи се, че процесната земя, която е придадена към общинските имоти
е на ПИ ….190, като се иска съдът да остави в сила обжалвания отказ.
Заинтересованата страна – Д.А.А. – Ъ. (ПИ 10135.1026.186)
поддържа становище за неоснователност на жалбата, като счита, че следва да бъде
запазен имотът му.
Заинтересованата страна – Н.Р.Й. (ПИ 10135.1026.190)
заявява, че оставя на съда да прецени основателността на жалбата.
Заинтересованата страна - Р.Н.Й. (ПИ 10135.1026.190) сочи,
че се присъединява към заявеното от другите заинтересовани страни по делото за
неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни – М.Н.К., Б.Й.Ч., А.И.А., Б.З.Б., С.В.С.,
А.Г.П., С.Д.И., В.М.К., С.М.М., «Елис бюти студио» ООД, А.П.П., Д.С.Д., А.А.А.,
З.Д.Б., Д.З.Г., Г.О.М., В.С.И., Ж.А.А., П.Р.Й. не ангажират писмено становище
по жалбата, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание, за
което са редовно призовани.
Жалбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл. 150
и чл. 151 от АПК и е допустима като подадена от лице, имащо право на оспорване.
Подадената на 29.05.2019 г. жалба (видно от клеймото на пощенския плик – л. 42
от делото) е в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 54,
ал. 6 от ЗКИР, отказът за изменение на кадастралната карта, подлежи на
оспорване по реда на АПК, респ. жалбата е насочена срещу годен за оспорване
акт.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и предвид фактите, които се установяват от
събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168
от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
С оспорения в настоящото производство административен акт –
Заповед № 18-4900 от 10.05.2019 г. на Началника на СГКК Варна, е отказано
поисканото със заявление вх. № 01-187758/23.05.2018 г. на Община Варна
изменение на КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-32 от 26.04.2011
г. на ИД на АГКК, съгласно скица-проект № 15-956203/21.12.2018 г. за отразяване
в граници УПИ Х-3 и УПИ ХІ-4, кв. 567 в съответствие с ЧИРП на кв. 567, одобрен
със Заповед № Г-4 от 14.01.1999 г. на Кмета на Община Варна, засягащо границите
на имоти с идентификатори 10135.1026.189, 10135.1026.190 и 10135.1026.371. Поискано
изменение на КККР е свързано с ПИ 10135.1026.198, ПИ 10135.1026.185 и ПИ
10135.1026.184 със сгради с идентификатори 184.1, 184.2, 184.3 и 184.4
(съборени) и засяга съседните ПИ 10135.1026.371, ПИ 10135.1026.190, ПИ
10135.1026.189, ПИ 10135.1026.186 и ПИ 10135.1026.182.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден от материално и
териториално компетентния административен орган – началника на СГКК - Варна. Съгласно
чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, измененията в КККР при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на
СГКК по местонахождение на имота.
По отношение на спазването на установената форма:
Актът е писмен и е в съответствие, с изисуемия обем
съдържание, определен в чл. 59, ал. 2 от АПК. В отказа като фактически
основания за постановяването са посочени подаденото заявление с вх. №
01-187758-23.05.2018 г. на Община Варна и приложения към него проект и
същността на поисканото изменение на КК за ПИ 10135.1026.184, ПИ 10135.1026.185
и ПИ 10135.1026.190 - отразяване на границите на УПИ Х-3 и УПИ ХІ-4 в кв. 567 в
съответствие с ЧИЗРП на кв. 567, одобрен със Заповед № Г-4 от 14.01.1999 г. на
Кмета на Община Варна, във връзка с което се образуват имоти с проектни
идентификатори 10135.1026.412 и 10135.1026.413, като поисканото изменение
засяга граници на имоти 10135.1026.189, 10135.1026.190, 10135.1026.371. Като
фактически основания за постановяването на акта са посочени и постъпилите
писмени становища във връзка с изпратено уведомление по чл. 26 от АПК до
заинтересованите лица от А.К.С. и от С.И.Г., отразени като собственици в КР за
ПИ 10135.1026.190, с които се изразява несъгласие с исканото изменение. Визираното от органа правно основание за издаване на отказа
е чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, които
разпоредби касаят допълване или поправка на непълнота или грешка, Предвид
посочените в заповедта фактически и правни основания, от които се установят
юридическите факти, обосноваващи упражненото публично субективно право на
органа, следва извода, че не е налице неспазване на установената форма.
Неоснователно оспорващият твърди липса на мотиви на отказа.
Мотивите следва да се разглеждат като единство на фактическите и правните
основания за издаване на административния акт, а предвид визираното в
оспорената заповед (в какво се състои исканото изменение, наличието на изразено
несъгласие от заинтересовани лица, както и посочената разпоредба на чл. 54, ал.
1 от ЗКИР/, става ясно, че административният орган приема, че възражения срещу
изменението са пречката за одобряване на поисканото изменение, изразяващо се в
поправка на грешката в КК. Действително не е посочено изрично, че в случая е
налице спор за материално право и поради това е отказано поисканото изменение.
Фактът обаче на наличието на възражения за поисканото изменение на КК,
изразяващо се в промяна на границите, респ. площта на имотите, е достатъчен да
обоснове извод за наличие на спор за материално право.
По отношение на съответствието с
административнопроизводствените правила: Административното производство е започнато
по искане с вх. № 01-187758 от 23.05.2018 г. на Община Варна (л. 48 от делото)
за поправка на КК на район „Одесос“, гр. Варна, състоящо се в отразяване на
изменение за ПИ 10135.1026.184, 10135.1026.185 и 10135.1026.198 и трите
общинска собственост, основано на ЧИРП, одобрен със Заповед № Г-4/14.01.1999 г.
на Кмета на Община Варна, за които имоти са отредени съответно за ПИ 10135.1026.184
– УПИ-3, а за ПИ 10135.1026.185 и 10135.1026.198 – УПИ ХІ-4, кв. 567. Към
искането са приложени проект за изменение, АЧОС, както и графичната част на
плана, одобрен със Заповед № Г-4/14.01.1999 г. на Кмета на Община Варна,
извадка от ЗРП, одобрен със заповед № Г-124/26.11.1984 г.
След отстраняване на 04.07.2018 г. (л. 92 от делото) на
указаните с писмо от 08.06.2018 г. от Началника на СГКК – Варна недостатъци на
искането, е изготвена скица-проект № 15-956203/21.12.2018 г.
До заинтересованите от изменението страни е изпратено
уведомление на основание чл. 26, ал. 1 от АПК - писмо с изх. № 24-29860/28.12.2018
г. (л. 98 от делото).
С уведомление (л. 125 от делото), получено от Община Варна
февруари 2019 г., е указана необходимостта Община Варна да коригира проекта за
изменение и документацията, приложена към преписката, като представи данни от
преки геодезически измервания и комбинирана скица със съвместени всички данни.
На 12.02.2019 г. Общината представя платежен документ за внесена държавна такса
за исканата услуга и иска удължаване на срока за представяне на исканата
информация (л. 127 от делото).
В СГКК – Варна са постъпили възражения с вх. № 02-61 и №
02-62 и двете на 24.01.2019 г., съответно от А.К.С. и С.И.Г. (л. 140 и л. 139
от делото), с които категорично се изразява възражение за предложените от
Община Варна промени на КК, които засягат границите на собствеността им. С
писмо с изх. № 20-18053-19.03.2019 г. Началникът на СГКК-Варна изисква от
възразилите лица да представят документи за собственост (л. 129 от делото).
Видно от представените от А.С. в СГКК-Варна на 29.03.2019 г. 2 бр. нотариални
актове, същата е собственик на апартамент в сграда в ПИ 10135.1026.190, който
имот е с площ към 2017 г. 231 кв.м, каквато площ е посочена и в нотариалния акт
от 1934 г. (л. 131-138 от делото).
На 15.03.2019 г. Община Варна (л. 143-152 от делото)
представя изисканата с писмото от 29.01.2019 г. информация.
С писмо от 19.04.2019 г., „във връзка с постъпила жалба“, СГКК-Варна
изисква от Община Варна представянето на Разрешение за ползване и разрешението
за строеж за сграда, находяща се в УПИ VІ-9, кв. 567, ул. „Петко Т.“ № 64,
както и да се изрази становище относно „приложено УПИ VІ-9, кв. 567“ (л. 141 от
делото), получено от адресата на 25.04.2019 г. (л. 142 от делото). С писмо с вх. № 07-6238-07.05.2019 г. (л. 153
от делото) Община Варна уведомява СГКК-Варна, че в Дирекция „АГУП“ няма данни
за издадени разрешения за строеж за посочения имот преди 2002 г., като видно от
сайта на район „Одесос“, районната администрация е издавала разрешения за
строеж за този имот. По отношение на изисканото разрешение за ползване, Община
Варна посочва, че за периода от 2001 г. до 2003 г. всички строежи са въвеждани
в експлоатация от органите на ДНСК, като общината поддържа архив на издадените
УВЕ от 07.01.2004 година.
Със Заповед № 18-4900-10.05.2019 г. на Началника на СГКК-Варна е отказано поисканото от изменение на КК.
Съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да влекат и материална
незаконосъобразност на заповедта. В съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК
административният орган е положил усилия да уведоми заинтересованите лица за
започване на производството. Началникът на СГКК-Варна издава отказа, след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение по случая, т.е. не е налице нарушение на чл. 35 от АПК. Искането на оспорващия за изменение на КККР е ясно, дадена е възможност на
останалите заинтересовани страни да изразят становище по него, а и при
съдебното оспорване заявителят не установява факти и обстоятелства, които да
имат значение за крайния извод на административния орган, обуславящ отказ за
одобряване на исканото изменение на КККР.
По отношение на съответствието на заповедта с
материалноправните разпоредби:
Оспорващият – Община Варна се легитимира като собственик на ПИ 10135.1026.184, 10135.1026.185 и 10135.1026.198 по действащата КК – АЧОС № 5616 от 01.04.2009 г. (за имот № 4 с площ 216 кв.м, за който в АЧОС е посочено, че е одобрен ЗРП със Заповед № 124/26.11.1984 г.), АЧОС № 8056 от 20.11.2014 г. (за ПИ 10135.198 с площ 132 кв.м по КК, одобрена 2011 г.) и АЧОС № 8080 от 20.11.2014 г. (за ПИ 10135.10260.184 с площ 185 кв.м и сграда в имота с идентификатор 10135.1026.184.1) – л. 55-60 от делото. Оспорващият е вписан в КР като собственик на процесните три ПИ като площта общо на 3-те общински имота според АЧОС е общо 533 кв. метра.
Според одобрената КККР със заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на ИД на АГКК и действащите понастоящем КККР (скици на л. 208-211 от делото) ПИ 10135.1026.184 е с площ 185 кв.м, ПИ 10135.1026.185 – 105 кв.м, а ПИ 10135.1026.198 – 132 кв.м. Площта на 3-те общински имота общо според КК е 422 кв. метра.
Изменението, което е поискано (според обяснителната записка – л. 52-54 от делото и скицата-проект – л. 94-96 от делото) е трите поземлени имота да се отразят като два, а именно като ПИ 10135.1026.412, отговарящ на УПИ Х-3, кв. 567, с площ от 241,26 кв.м и ПИ 10135.1026.413, отговарящ на УПИ ХІ-4, кв. 567, с площ 231,85 кв. м. Площта общо на 2-та ПИ според искането изменение на КК е общо 473,11 кв. метра.
С поисканото изменение (според скицата-проект, проекта за изменение и обяснителната записка) се променят границите на 3-те общински ПИ, а именно ПИ …184, ПИ …185 и ПИ…198, като:
1. от ПИ …184 (с площ 185 кв.м) и част от ПИ …185 (целият с площ 105 кв.м) се оформя нов ПИ …412 с площ 241 кв.м, а от останалата част от ПИ …185 и целия ПИ …198 (с площ 132 кв.м) се оформя нов ПИ …413 с площ 214 кв.м;
2. променя се западната граница на ПИ ….184 (включен в нов ПИ …412), като се отдръпва навътре в нов ПИ …412 и съседният от запад имот ПИ …371, общински, от 205 кв.м (л. 188 от делото) става с площ 214 кв.;
3. променя се южната граница на ПИ …..184 (включен в нов ПИ …412) навътре към ПИ …..190 (на част от заинтересованите страни по делото), като се увеличава площта на общинския имот и се намалява същата на ПИ …190 и ПИ …190 от 207 кв.м става 194 кв.м;
4. променя се част от южната граница на ПИ ….185 и ПИ …..198 (отразени като нов ПИ …413), като се измества се същата надолу (навътре) в ПИ …189 (на заинтересованата страна Д.А.А. – Ъ.), като ПИ ….189 с площ 359 кв.м става с площ 329 кв.м.
5. премества се източната граница на ПИ …413 навътре в ПИ …186, като ПИ …186 с площ 378 кв.м, става с площ 375 кв.м.
По делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, заключението, по която не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото. Съдът намира, че заключението на вещото лице, уточнено при изслушването на експерта, следва да се кредитира като правилно и кореспондиращо с фактите, които се установяват от доказателствата по делото.
От заключението на вещото лице и от заявеното от вещото лице като уточнение в съдебно заседание, проведено на 25.02.2020 г. се установяват следните релевантни факти:
За ПИ ...184, …185 и …198 (общински) действащият ПУП-ПРЗ е одобреният със Заповед № Г-124/26.11.1984 г. на председателя на ОбНС Варна ЗРП на 14 м.р. (л. 68, 417-418 от делото), според който имотите към него момент с № 3 и 4 са отредени за „озеленяване“.
ЗРП от 1984 г. за общинските имоти не е приложен – имотите са били предвидени за обществени мероприятия.
Със Заповед № Г-4/14.01.1999 г. на Кмета на Община Варна за одобряване на ЧИЗРП и КЗСП, според вещото лице е одобрен РП само за УПИ VІІ-10,11, УПИ VІІІ-1 общ, УПИ ІХ-2, т.е. само за съседните от запад на процесните 3 общински имота (ПИ …184, …185 и ...198), а именно за имотите, които по действащата КК са ПИ… 371, …183, …192 и …191 (л. 61-67, л. 420, 420а от делото). Този извод вещото лице обосновава с това, че в текстовата част на Заповед № Г-4/14.01.1999 г. на Кмета на Община Варна не е посочено, че одобреният план е в обхват и УПИ, отредени за имоти, към него момент с № 3 и 4, въпреки че в графичната част на плана имоти с № 3 и 4 по предходен кадастрален план (по действащата КККР ПИ …184, …185 и …198) имат отреждане като УПИ Х-3 и УПИ ХІ-4.
Действащият ПУП-План за регулация за ПИ ….190 и ПИ …189 по действащата КК (на заинтересованите страни, южно от общинските имоти) е одобрен със Заповед № Г-35/31.10.1996 г. на Кмета на Община Варна за ЧИЗРП и на ЧКЗСП на кв. 567 на 14-ти м.р., обхващащ парцели ІV-7, V-8 и VІ- 9 (л. 523 от делото).
За УПИ VІ-9 и УПИ V-8 (на заинтересованите страни), намиращи се южно от трите общински имота е приложен планът - ЧИЗРП и ЧКЗСП, одобрени със Заповед № Г-135/31.10.1996 г. по отношение на застрояването.
Регулационните граници на имотите на заинтересованите страни (ПИ ...190 и ПИ …189) по одобрения регулационния план със Заповед № Г-35/31.10.1996 г. на Кмета на Община Варна съвпадат с границите на имотите по кадастралния план от 1965 г., ползван като кадастрална основа за изработване и на плана, одобрен със Заповед № Г-4/14.01.1999 г. на Кмета на Община Варна. Т.е. регулационният план, одобрен 1996 г. за имотите на заинтересованите страни не предвижда придаване или отнемани на площи между общинските имоти, тогава с №№ 3 и 4 по кадастралния план, действал към 1996 г., и имотите на заинтересованите страни, отредени за УПИ VІ-9 и УПИ V-8.
Разликите, които се получават по действащите КК и РП от 1996 г. са по-големи от допустимата грешка по чл. 18 от Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
Регулационните граници между, от една страна, общинските имоти с №№ 3 и 4 и, от друга страна, имотите на заинтересованите страни УПИ VІ-9, УПИ V и УПИ ІХ по Плановете за регулация от 1996 г. и от 1999 г. минават по имотните граници по Кадастралния план от 1965 г., като няма размиване между Плановете за регулация от 1996 г. и 1999 г., респ. няма нужда от уреждане на сметки по регулация, тъй като регулационните линии следват имотните по Кадастралния план от 1965 година.
Проблемът на действащата КК, според вещото лице, е че тя не дублира имотите по предходния Кадастрален план, а отразява някакви други граници, които дори и на място не са такива, т.е. сега действащата КК не отговаря на Кадастралния план и на регулационните граници по плана от 1996 г. и съответно по графичната част на плана от 1999 г., като при съпоставката на ЧИЗРП, одобрено със Заповед № Г-135/31.10.1996 г. с действащата КККР относно процесните имоти, предмет на исканото изменение се установява, че няма съответствие между тях.
Отразяването на имотите в действащите КККР не е в съответствие с документите за собственост по отношение на засегнатите от изменението имоти, с изключение на ПИ …198 (съгласно АЧОС № 8056, съставен на 20.11.2014 г. – л. 15 от делото) и за ПИ …184 (съгласно АЧОС № 8080, съставен на 20.11.2014 г. – л. 16 от делото).
Предвид установяващото се от заключението на вещото лице, съдът като съобрази и фактите, които се установяват от представените по делото извадки от одобрените планове за регулация и застрояване през 1984 г., 1996 г. и 1999 г., намира, че с исканото от Община Варна изменение на КККР не се постига отразяване на имотните граници според нито един от посочените планове за регулация.
Действащата КККР за процесните имоти е одобрена със Заповед № РД-18-32 от 26.04.2011 г. на ИД на АГКК.
Според поисканото изменение променените площи на ПИ …190, ПИ …189 и ПИ …371 не са съответните им такива, установени с плановете за регулация от 1996 и от 1999 г., т.е. поисканото изменение не отразява предвижданията за имотите по тези регулационни планове. Така например:
ПИ …190 (на заинтересованите страни) според действащата КК е с площ 207 кв.м (виж скица-предложение), според ЧИЗРП и ЧКЗСП, одобрени със Заповед № Г-135/31.10.1996 г. имотът (УПИ VІ-9, кв. 567) е с площ 231 кв.м – л. 523 от делото, а според отказаното изменение на КККР – 194 кв.м.
ПИ …189 (на заинтересованите страни) според действащата КК е с площ 359 кв.м, според ЧИЗРП и ЧКЗСП, одобрени със Заповед № Г-135/31.10.1996 г. имотът (УПИ V-8, кв. 567) е с площ 300 кв.м – л. 523 от делото, а според отказаното изменение на КККР – 329 кв.м.
ПИ …371 (на заинтересованите страни) според действащата КК е с площ 205 кв.м, според ЧИЗРП и ЧКЗСП, одобрени със Заповед № Г-4/14.01.1999 г. имотът (УПИ ІХ-8, кв. 567) е с площ 220 кв.м – л. 420б от делото, а според отказаното изменение на КККР – 214 кв.м.
В изготвената от вещото лице комбинирана скица, предвид уточнението, направено от експерта в съдебно заседание по отношение на имотните граници по Кадастралния план от 1965 г. и регулационните граници по Плана за регулация от 1996 г. и от 1999 г., съдът приема, че всъщност в синьо и червено са показани границите, които се цели да бъдат отразени в КК с исканото изменение, а не границите според Плановете за регулация от 1996 г. и 1999 година. При съпоставка с отразяването в графичните части на плановете за регулация от 1996 г. и от 1999 г. (л. 523 и л. 420 от делото), с отразяването в действащата КК на трите общински имота - ПИ …184, ПИ …185 и ПИ …198, както и на имотите на заинтересованите страни - ПИ …371, ПИ …190 и ПИ …189 (виж скицата предложение л. 94-96 и скици на л. 183, л. 186, л. 188 от делото), се установява, че в черен цвят на изготвената от вещото лице комбинирана скица, съдът приема, че всъщност са показани не границите на имотите според действащата КК, а според Плановете за регулация от 1996 г. и 1999 година.
Крайният извод на съда е, че границите на имотите по исканото изменение са с различна конфигурация от границите на съседните имоти според действащите Планове за регулация от 1996 г. и от 1999 г., съответно за УПИ VІ-9, УПИ V-189 и за УПИ ІХ-2, кв. 567. Доколкото в съдебно заседание вещото лице ясно и категорично заяви, че границите на процесните УПИ по одобрените планове за регулация от 1996 г. (за УПИ VІ-9, УПИ V-189) и от 1999 г. (за УПИ ІХ-2) следват имотните такива по действалия Кадастрален план към годините, когато са одобрени плановете за регулация, то исканото изменение на КККР, то в случая не става въпрос за отразяване на границите на трите общински имота в съответствие с действащите за УПИ VІ-9, УПИ V-189 и за УПИ ІХ-2, кв. 567 регулационни планове. В подкрепа на така приетото от съда е разминаването между площите на ПИ …190, ПИ …189 и ПИ …371 според съответно за първите два имота по плана от 1996 г., а за третия – плана от 1999 г., с площите на тези имоти според поисканото изменение. Както се посочи с двата регулационни планове от 1996 г. и от 1999 г. са урегулирани с регулационни граници съседните от запад и юг имоти, които имоти се явяват съседни на процесните три общински ПИ, за които е поискано изменението на КККР.
В случая е без значение дали устройственият план, одобрен през 1999 г., е в обхват и трите общински имота по действащата КК, доколкото този план безспорно установява регулационните граници на УПИ VІ-9, УПИ V-189 към тези общински имоти тогава по действащия кадастрален план с №№ 3 и 4, за които в графичната част на регулационния план от 1999 г. са отредени УПИ Х-3 и УПИ ХІ-4. Независимо от изложеното следва да се посочи, че при наличие на разминаване между графичната част на плана и текстовата част на заповедта/решението, с което се одобрява този план, се приема, че е налице неяснота на волята на одобряващия орган, водеща до нищожност на акта.
Същевременно според обяснителната записка към проекта за
изменение на КККР – л. 52-54 от делото става въпрос за поправка на КК за район
„Одесос“, гр. Варна на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от
05.12.2016 г. към ЗКИР, като е посочено, че се попълва КК с границите на ПИ
…184, ПИ …185 и ПИ …198, съгласно ЧИРП, одобрено със Заповед № Г-4/14.01.1999
г. на Кмета на Община Варна, в съответствие с определените такива за УПИ Х-3 и
УПИ ХІ-4.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, одобрените
КККР могат да се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за
обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на КККР; 2. непълноти
или грешки; 3. явна фактическа грешка Измененията в данните за обектите на
кадастъра, настъпили след влизането в сила на КККР, се допускат въз основа на
основанията, посочени в чл. 52, чл. 53, чл. 53а от ЗКИР. "Непълнотите или
грешките" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти
в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние - §1, т.16 от ДР на ЗКИР. "Явна фактическа грешка" е
несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1,
както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена)
трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана
територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и
карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на
определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 - § 1,
т. 9 от ДР на ЗКИР.
В случая, изменението е по искане на оспорващия в
качеството му на собственик на ПИ …184, ПИ …185 и ПИ …198 - чл. 51, ал. 3 от ЗКИР. Искането е за изменение на КККР поради непълнота или грешка, доколкото
става въпрос за несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
КК за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние – разминаване
между КК, одобрена през 2011 г. и Регулационния план от 1999 г.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотота или грешката се
допълва и поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение
на КККР. Правилно административният орган приема, че не са налице
предпоставките за поправяне на непълнота или грешка в КККР.
Подадените възражения от две заинтересовани лица – собственици
на ПИ …190, засегнат от исканото изменение, с което изменение се иска да се промени
северната им границата и се намалява площта на имота им, сочи на спор за
материално право, респ. че е налице пречка за одобряване на исканото изменение.
Спор за материално право безспорно е налице, тъй като с проекта за изменение на
КККР се променят границите на съществуващи, нанесени в КК обекти – поземлени
имоти, като се увеличава общата площ на трите ПИ на оспорващия (от 422 на 455
кв.м) за сметка на съседните му - ПИ …190, ПИ 189 и ПИ 186. Правилно
административният орган, при условията на обвързана компетентност и в
съответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е отказал исканото изменение на КККР.
Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със
спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в
КККР на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по
съдебен ред. Става въпрос за разрешаване на материалноправния спор по общия
исков ред. Наличието на спор за материално право следва да се преценява от
административния орган конкретно във всеки отделен случай във връзка с
подадените възражения от заинтересованите лица и представлява основание да се
откаже одобряването на проекта за изменение на КККР.
Ответникът не установява по делото в съответствие с
доказателствената си тежест (чл. 170, ал. 2 от АПК), че са били налице
условията за издаването на заповед за изменение на КККР. Напротив установява се
наличието на възражения от две заинтересовани страни за редуциране на имота им,
както и че с поисканото изменение на КККР не се привеждат границите на имотите
в съответствие с действащите регулационни планове от 1996 г. и 1999 година.
Посочената в обяснителната записка към проекта за изменение
на КККР разпоредба на чл. 65, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 05.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР е неотносима в процесното
производство за изменение на КККР. По аргумент от чл. 65, ал. 9 от посочената
наредба проекти за изменение на КККР за прилагане на ПУП, които не са
съгласувани по предходните алинеи или е отказано тяхното съгласуване, не се
отразяват в КККР, т.е. нормата на чл. 65, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 05.12.2016 г. е приложима за подробните
устройствени планове (ПУП) по чл. 110 ЗУТ и техни изменения, с които се
променят граници на поземлени имоти, но които са съставени след одобряването на
КККР или по време на изработването й и за които планове е процедирано
съгласуване със СГКК.
По отношение възражението на заинтересованите страни по
делото, следва да се посочи, че КККР нямат конститутивно
действие, а констативно, т.е. не създават права на собственост, а отразяват такива.
Оспореният акт, с който е отказано изменение на КККР е
правилен и законосъобразен.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, искането на оспорващия за
присъждане на разноски по делото не следва да се уважи. Адв. Д.К. - процесуален
представител на заинтересованите страни А.К.С. и С.И.Г. претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение. Представен е Договор за правна защита и
съдействие с отбелязване плащане в брой на сумата в размер на 600 лв. от С.И.Г.
(л. 532 от делото), поради които следва да се уважи искането и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК и § 1, т. 6 от АПК да се осъди Община Варна да заплати на Г.
процесната сума. Съдът съобрази, че платеното адвокатско възнаграждение е в минимално
предвидения размер на адвокатските възнаграждения, определен с Наредба № 1 от
2004 г., с оглед искането на ответника за редуцирането му.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, обективирано в жалба на Община Варна срещу Заповед № 18-4900 от 10.05.2019 г. на Началника на СГКК Варна, с която е отказано изменение на КККР на гр. Варна по заявлението на оспорващия с вх. № 01-187758-23.05.2018 година.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С.И.Г. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: