Определение по дело №1207/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……..…..……./……....11.2018г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1207 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

І. По редовността на разменените книжа

 

С искова молба заведена с вх. №23012/01.08.2018г. по описа на ВОС от Д.М.М., ЕГН **********, от гр. Варна, действаща чрез своя баща и законен представител М.Д.М.,***, чрез пълномощника адвокат С.С. ***, съдебен адрес:***, офис 4, срещу „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, са предявени следните искове:

 

1.   за заплащане на сумата 200 000 лева, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на баба й Веселина Станева Иванова, починала вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2014г. в гр. Варна, с МПС - л.а. „Фиат Браво” с ДК № ТХ 4887 ХН, управляван от водача Георги Петюв Петров и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №02114002143106, издадена от „ЗД „БУЛ ИНС” АД,  със срок на действие от 19.08.2014г. до 19.08.2015г.

 

2.   за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 200 000 лв., считано от датата на настъпване на пътно транспортното произшествие (09.10.2014г.) до окончателното й плащане.

 

Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството.

 

В хода на осъществената размяна на книжа между страните са депозирани писмен отговор вх. №27020/20.09.2018г. и допълнителна искова молба вх. №27926/01.10.2018г., в които страните са изложили твърденията и възраженията си, обосновали са и доказателствени искания.

 

ІІ. По допустимостта на претенциите

Предявените от ищеца искове са допустими.

Същите намират своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно в чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” и настъпила смърт на наследодателката на ищцата. Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран застраховател. Предвид влизането в сила от 01.01.2016г. на новия Кодекс на застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г./, който отмени Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г.), съдът съобразява, че в § 22 от ПЗР на КЗ /2016г./ е уреден въпроса относно заварените към датата на влизане на новия кодекс застрахователните договори като е прието, че ако са сключени преди тази дата, се прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс. От приложените към исковата молба, отговорите и допълнителните такива документи не се установява такава уговорка между застрахователя и деликвента. Сезиран е компетентен съд. Съдът приема, че предявените искове са допустими.

С оглед цената на главния иск, определена по реда на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и предвид разпоредбите на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата за производството по делото държавна такса е в размер на 8000 лева.

По акцесорната претенция за присъждане на следващата се законна лихва, считано от датата на извършване на увреждащото деяние, държавна такса не се дължи.

Ищецът не дължи предварителното внасяне на държавни такси – чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

Страните не са направили възражение относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК).

С оглед обстоятелството, че предпочитаният от ищеца ответник е търговско дружество, като отговорността му по делото се ангажира именно с осъществяваната от него търговска дейност, съответно във връзка със сключена със собственика на л.а., с който е причинено увреждането, конкретна сделка, имаща характер на търговска такава (чл.286 от ТЗ), и на основание чл.365, т.1 от ГПК съдът приема, че приложими към настоящото производство са правилата за разглеждане на търговски спорове гл.32 ГПК.

 

ІІІ. По доказателствените искания на страните

Представените от ищцата с исковата молба писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.

Като допустимо съдът преценява и доказателственото искане на ищеца за допускане на гласни доказателствени средства за установяване на твърдените от нея факти, свързани с претърпените душевни мъки, страдания, болки от загубата на своята баба, пострадала нелепо и загинала вследствие на процесното ПТП.

 

Доколкото твърденията на ищцата не са за единичен, конкретно проявил се в действителността факт, а за продължителен процес и състояние, съдът намира, че за тяхното установяване е допустимо да се ползва от показанията на двама свидетеля.

Независимо, че фактът, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за процесния автомобил, като водачът Георги Петюв Петров е бил обхванат от нейната застрахователна закрила, на основание чл.155 от ГПК на страните следва да се укаже служебно установения от съда чрез справка в сайта на Гаранционния фонд факт за наличието на оповестена активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Фиат Браво” с ДК № ТХ 4887 ХН ”, към датата на настъпване на ПТП – 09.10.2014г. (http://eisoukr.guaranteefund.org/ searchpolicy?pc =1,3&l=bg).

Следва да се уважи и искането с правно основание чл.186 от ГПК да бъде изискано и приложено към настоящето дело НОХД №284/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, ведно с ДП №337/2014г. по описа на ПП ОД МВР – гр. Варна.

 

Направеното от ищцата доказателствено искане да бъде задължено на основание чл.190 от ГПК „ДЗИ ЕАД“ да представи „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №02114002143106 валидна от 19.08.2014г. до 19.08.2015г., съдът намира за неясно както по отношение на третото лице, от което следва да се изиска конкретно сочения документ, така и по отношение връзката му с настоящия спор. Ето защо произнасянето по това искане следва да се отложи за открито съдебно заседание като на ищеца се даде възможност да поясни и/или конкретизира същото.

 

Като допустимо съдът преценява искането на ответника за допускане на гласни доказателствени средства във връзка с направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат чрез разпит на деликвента Георги Петюв Петров, поради което последният следва да се допусне като свидетел по делото.

 

Направеното от ответника с отговора на исковата молба искане за задължаване на ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба документи е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, доколкото последните са основно за установяване на родствената връзка между ищцата и починалата й наследодателка, както и постановената присъда по повод процесното ПТП, които факти не са оспорени от ответника. Освен това се уважава и доказателственото искане НОХД №284/2014г. по описа на ВОС да се изиска и приложи към настоящото дело. По изложените съображения искането за последващо откриване на производство по оспорването на представените документи по реда на чл. 193 ГПК също следва да бъде оставено без уважение.

 

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави окончателния доклад по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

 

Във връзка с искането на страните да им се присъдят сторените за производството разноски, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК). В случай, че страна, представлявана от юрисконсулт, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в списъка за разноски същото следва изрично да се заяви като основание и размер. Наред с това, при обосноваване на претенцията си за присъждане на разноски страните следва да съобразят дадените от ВКС разрешения по този въпрос в решение от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК.

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на Д.М.М., ЕГН **********, от гр. Варна, чрез своя баща и законен представител М.Д.М.,***, чрез пълномощника адвокат С.С. ***, съдебен адрес:***, офис 4, срещу „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87,, с правно основание в чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД

1. за заплащане на сумата 200 000 лева, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на баба й Веселина Станева Иванова, починала вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2014г. в гр. Варна, с МПС - л.а. „Фиат Браво” с ДК № ТХ 4887 ХН, управляван от водача Георги Петюв Петров и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №02114002143106, издадена от „ЗД „БУЛ ИНС” АД,  със срок на действие от 19.08.2014г. до 19.08.2015г.,

 

2.  за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 200 000 лв., считано от датата на настъпване на пътно транспортното произшествие (09.10.2014г.) до окончателното й плащане.

 

 

Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

 

Към момента на предявяване на исковете, в съответствие с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, дължимата държавна такса в общ размер на 8 000 лева не е внесена предварително от ищеца.

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

 

ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от ищеца с исковата молба.

 

ДОПУСКА при условията на водене от страна на ищцата Д.М.М. двама свидетели, за установяване на факти, свързани с претърпените от нея душевни мъки, страдания, болки от загубата на баба й Веселина Станева Иванова, пострадала нелепо и загинала  вследствие на процесното ПТП.

 

УКАЗВА на страните, на основание чл.155 от ГПК, че чрез справка в сайта на Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?pc =1,3&l=bg) служебно е установен от съда факта, че към датата на настъпване на ПТП – 09.10.2014г. е налице оповестена активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Фиат Браво” с ДК № ТХ 4887 ХН, сключена по полица №02114002143106 със срок на действие от 19.08.2014г. до 19.08.2015г., издадена от ЗД „БУЛ ИНС” АД.

 

ДА СЕ ИЗИСКА от Варненски окръжен съд, наказателно отделение, НОХД №284/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, ведно с ДП №337/2014г. по описа на ПП ОД МВР – гр. Варна, за послужване.

 

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата Д. да бъде задължено на основание чл.190 от ГПК „ДЗИ ЕАД“ да представи „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №02114002143106 валидна от 19.08.2014г. до 19.08.2015г.“, за открито съдебно заседание след поясняване и/или конкретизиране на това искане.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД за задължаване на ищеца представи в оригинал приложените към исковата молба документи, както и искането за откриване на производство по оспорването им по реда на чл.193 ГПК.

 

ДОПУСКА на ответната страна гласни доказателства чрез разпит като свидетел на Георги Петюв Петров от гр. Нови пазар, ул. „Цар Асен“ №32а, при режим на призоваване.

 

ОПРЕДЕЛЯ депозит за покриване на евентуални разноски на свидетеля в размер на 30 лева, вносим от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД в едноседмичен срок от уведомяването с представяне на доказателства за това.

 

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

 

УКАЗВА на страните, че могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

 

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК), като в тази връзка

 

УКАЗВА, че в случай, че страна, представлявана от юрисконсулт, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в списъка за разноски същото следва изрично да се заяви като основание и размер, както и, че при обосноваване на претенцията си за присъждане на разноски страните следва да съобразят дадените от ВКС разрешения по въпроса за разноските в решение от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК.

 

УКАЗВА на страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай половината от внесените държавни такси ще бъдат върнати на страните (чл.78, ал.9 ГПК).

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото търговско дело №1207 по описа за 2018г. за 10.01.2019г., от 11,00 часа, за която дата да се призоват страните, като с призовките СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от настоящото определение.

 

Ведно с призовките на страните по делото ДА СЕ ИЗПРАТИ и изготвения проект за доклад по делото, като им се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становища във връзка с него.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                              СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

 

 

 

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

 

По търговско дело №1207/2018г.

по описа Варненски окръжен съд, т.о.

 

1.                 Предмет на иска е прякото право на ищцата Д.М.М., ЕГН **********, от гр. Варна, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗД„БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баба й Веселина Станева Иванова, починала вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2014г. в гр. Варна, с с МПС - л.а. „Фиат Браво” с ДК № ТХ 4887 ХН, управляван от водача Георги Петюв Петров и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №02114002143106, издадена от „ЗД „БУЛ ИНС” АД,  със срок на действие от 19.08.2014г. до 19.08.2015г.

 

2.                 Правно основание на претенциите – чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.

 

3.                 На основание чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението се претендират ведно със законната лихва от датата на извършване на увреждащото деяние до окончателното му плащане.

 

4.                 Отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от ЗЗД е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано по смисъла на чл.257 от КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която противоправност в причинно-следствена зависимост е настъпил вредоносния резултат.

 

5.                 Фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумция за вина в случаите на доказана противоправност и причинна - следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

 

6.                 В настоящия случай, с оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда №35/31.03.2015г. по НОХД №284/2015г. на Варненски окръжен съд има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя Георги Петюв Петров от гр. Варна, и неговата противоправност, за което му е било наложено съответното наказание.

 

7.                 С оглед на това ищцата носи доказателствена тежест за установяване на следните факти:

7.1.           настъпили в резултат на деянието на Георги Петюв Петров от гр. Варна (установено с влязлата в сила присъда на наказателния съд) вреди за ищцата, в т.ч. техния вид, обем, продължителност, съответно

7.2.           обосноваване на техния размер.

7.3.           причинно – следствена връзка между деянието на водача – Георги Петюв Петров от гр. Варна (установено с влязлата в сила присъда на наказателния съд) и вредите, претендирани като претърпени от ищцата в резултат на това деяние.

7.4.           наличието на сключена между ответното дружество – застраховател и деликвента, валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на действие на която е причинено увреждането на ищцата, евентуално

7.5.           че виновният за причинените вреди водач Георги Петюв Петров е застраховано лице по смисъла на чл.257, ал.2 КЗ, обхванат от застрахователната закрила на сключена между застрахователното дружество – ответник и собственика на автомобила, с който е причинено увреждането, задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

 

8.                 Допълнително следва да се укаже, че ищцата дължи да обоснове и докаже размера на претендираното като справедливо, според нея, обезщетение за причинените й неимуществени вреди, като окончателното разрешение на този въпрос се дължи от съда при произнасяне по същество (чл.52 ЗЗД).

 

9.                 Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП – 09.10.2014г., е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Фиат Браво” с ДК № ТХ 4887 ХН по полица №02114002143106 с начална дата на покритие 19.08.2014г. и крайна дата на покритие 19.08.2015г.

 

10.             На първо място, обосновава възражение за съпричиняване на настъпилите в резултат на процесното ПТП вреди от страна на пострадалата Веселина Станева Иванова, тъй като в нарушение на чл.113 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП не е положила необходимата грижа за предотвратяване на ПТП, с което сама е поставила себе си в риск от увреждания.

 

11.             Това възражение се приема като допустимо в настоящото исково производство.

 

12.             С оглед правилото на чл.154 от ГПК и като съобразява, че се касае в случая за правоизключващо отговорността на прекия причинител, респ. неговия застраховател, възражение, съдът указва, че неговото установяване е в доказателствена тежест на възразилия ответник.

 

13.             На следващо място, ответникът обосновава възражение за погасяване по давност на главния иск и този за лихва.

 

14.             С оглед правилото на чл.154 от ГПК и като съобразява, че се касае в случая за правопогасявашо отговорността на прекия причинител, респ. неговия застраховател, възражение, съдът указва, че неговото установяване е в доказателствена тежест на възразилия ответник.

 

15.            Това възражение се приема като допустимо в настоящото исково производство.

 

16.             Изложените от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД аргументи за необоснована завишеност на размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и за отговорността му за лихви за забава върху претендираното обезщетение, съставляват правни доводи, които следва да се ценят от съда при произнасянето по същество на заявените претенции, след приключване на доказателствения процес и устните състезания между страните.

 

17.             За доказване на твърденията и възраженията си ищцата е представила писмени доказателства, направила е и доказателствени искания за събиране на други доказателства, по допустимостта на които и тяхната относимост към предмета на доказване съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 от ГПК.

 

18.             Съобразно разпоредбата на чл.375, ал.1, във вр. с чл.374, ал.2 от ГПК съдът указва на страните да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

 

 

                                   Съдия – докладчик по делото:

                                                                                         /Даниела Томова/