№70
гр.Силистра, 04.08. 2017 год.
Силистренският окръжен съд
гражданско отделение в открито
заседание на шести
юли
през две хиляди и
седемнадесетата година в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА
ВАСИЛЕВА
при секретаря Ели Николова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Т. Василева т.
д. № 143 по описа
за 2017 год.
и като
взе в предвид данните
по делото, прие
за установено следното
Настоящото дело е образувано по искова молба, предявена от „ОДЕСОССТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково, ул. „Здравец“ №4, представлявано от Ангел Илиев Ушев, в качеството си на Управител, против ОБЩИНА СИТОВО, БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета Сезгин Басри Алиибрям. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимата сума от 199 998 лева /сто деветдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и осем лева/ по Фактура №**********/14.12.2011 год., съставляваща изпълнени и приети строително-монтажни работи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на настоящата искова молба, до окончателното и изплащане и направените по делото съдебноделоводни разноски, както и обезщетение за забава при изпълнение на парично задължение по Фактура №**********/14.12.2011 год. в размер на законната лихва за периода от 10.10.2013 год. до 10.10.2016 год. в размер на 61044,45 лева /шестдесет и една хиляди и четиридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/.
Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства, в изпълнение на Договор за възлагане на обществена поръчка , сключен между страните по настоящото дело на 10.03.2009 год. с предмет: „Рехабилитация на тласкателен водопровод от БПС „Реней - 1“, р.Дунав до ПС „Втори водоем“, с Попина, община Ситово, ищецът в качеството си на изпълнител изпълнил възложените му от Общината строително-монтажни работи, които били приети в цялост. За изпълнените работи са издадени и респективно получени девет броя фактури, представени в копие към исковата молба и подробно описани в нея по номера и стойност. Първите осем по хронология представляват авансово и междинни плащания по договора съобразно изпълнените СМР, а последната - фактура №**********/14.12.2011 год. - за сумата от 199998 лева - окончателно плащане за изпълнени СМР по договора.
Дължимите суми по първите осем фактури са заплатени, с изключение на последната фактура №**********/14.12.2011 год. Според ищеца, строителният обект е предаден на Възложителя с Протокол обр.15 (Акт за установяване годността за приемане на строежа) на 18.02.2010 год. Видно от същия всички възложени строително-монтажни работи са изпълнени в пълно съответствие с проектната документация и законовите и подзаконовите нормативни изисквания. Съгласно взетите решения на Комисията участваща при съставянето на цитирания протокол, а именно т.2 от същия: „ До издаване на разрешение за ползване строежът остава на съхранение на „Одесосстрой“ ООД“. Ищецът твърди, че забавяне на процедурата по изготвяне и съгласуване на проектната документация относно трасето през което преминава прокарания водопровод, се дължи на факта, че едва на 24.06.2011 год. с писмо с изх.№ 24-00-006 са изпратени от Община Ситово нужните Заповед №246/27.10.2010 год. и Констативен протокол от 24.06.2011 год. на РДНСК „Северен Централен Район“ гр. Русе. Със Заявление с изх.№ 08-09-56/29.06.2011 год. е депозирано искане на Община Ситово за назначаване на Държавна приемателна комисия за приемане на строителен обект „Рехабилитация на тласкателен водопровод от БПС „Реней - 1“, р.Дунав до ПС „Втори водоем“, с Попина, община Ситово“, респективно за въвеждане на същия в експлоатация. Тези обстоятелства наложили окончателното плащане на изпълнените и приети строително-монтажни работи да се отложеио във времето. Издадената Фактура № **********/14.12.2011 год. - за сумата от 199998 лева е получена от представляващия Община Ситово, към датата на издаването и, а именно от инж. Николай Неделчев, в качеството си на Кмет. Развити са доводи , съгласно които, според ищеца, в настоящата хипотеза уредена в сключения помежду им с Община Ситово, Договор от 10.03.2009 год. вземането за изпълнената и приета работа е изискуемо след представянето освен на всички съпътстващи изпълнената работа документи и след представянето на фактура. Такава е издадена и получена от Кмета на Община Ситово на 14.12.2011 год. Следователно, вземането е изискуемо и ликвидно и същото не е погасено по давност и с оглед характера на същото като срочно, поставено в зависимост от настъпването на определени правно релевантни факти и обстоятелства за обуславяне неговата изискуемост и ликвидност, се ползва с общата погасителна давност по чл. 110, предложение първо от ЗЗД.
Предвид гореизложеното и тъй като въпреки многократните разговори с представители на Община Ситово и опити да получат дължимото им плащане за изпълнената и приета работа, такова не е реализирано, ищецът счита, че е налице правен интерес да предяви настоящите искови претенции.
С депозирания по делото на 14.11.2016г. писмен отговор от ОБЩИНА СИТОВО, БУЛСТАД *********, чрез процесуален представител, в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, ответникът признава, че от всички описани в исковата молба фактури, не е заплатил единствено тази с №**********/14.12.2011 година. Твърди, че не дължи плащане по нея, тъй като ищцовата страна не е изпълнила договорното си задължение, произтичащо от кумулативното тълкуване на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, в/ка чл. 4, ал. 2, във в/ка с чл. 4, ал. 3 от сключения между страните в настоящото производство Договор за изработка от 10.03.2009 година. Според ищеца, не е изпълнена нито втората, нито третата уговорена между страните предпоставка за изискуемост на претендираното с настящата искова молба вземане, а именно не е представена нито подробна количествено-стойностни сметка (КСС) за извършените видове строителни дейности, проверени от инвеститорския контрол, нито въпросната Фактура №**********/14.12.2011 година за извършената услуга, а с непредставяне на посочените документи не е настъпил и падежът на плащане на тази сума, което от своя страна обосновава пълна неоснователност на предявените обективно съединени искове, като по този начин е нарушено договорното изискване едновременно да бъдат представени двустранно подписани протоколи за завършен етап от строителството или (алтернативно) подписан отчет за действително извършени разходи за изпълнение на СМР; подробни количествено-стойностни сметки (КСС) за извършените видове строителни дейности, проверени от инвеститорския контрол и издадена от изпълнителя фактура. Довод за несвоевременното представяне на процесната фактура за плащане, според ответника е фактът, че винаги след представяне на фактура от „Одесосстрой“ ООД Общината е била добросъвестна и е извършвала плащане, а в настоящия правен спор, плащане по Фактура №**********/14.12.2011 година не е осъществено именно поради факта, че последната не е представена.
На следващо място ответникът оспорва датата на съставяне на фактура №**********/14.12.2011 година, като счита, че последната, освен че не е предявена на възложителя, е антидатирана и е съставена и представена в настоящото исково производство само с цел за да бъде направен опит да се удовлетвори материалноправен интерес на ищеца. Твърди, че представената в настоящото производство Фактура №**********/14.12.2011 година е неистинска и оспорва подписа на получателя в нея, като твърди, че подписът поставен за Николай Неделчев не е положен от него. В подкрепа на съображенията си ответникът посочва обстоятелството, че фактура №**********/14.12.2011 година е издадена чак две години след датата на издаване на предходната фактура (с № ********* от 04.12.2009 година) и след повече от две години след съставяне на Протокол обр. 19 от 15.10.2009 година, във връзка с който по твърдения на ищеца е издадена и Фактура №**********/14.12.2011 година, като изобщо не е съобразено законодателното изискване предоставените услуги да бъдат фактурирани в срок не по-късно от 5 дни от тяхното извършване, както е сторено за предходните фактури. Обръща внимание и на явната разлика между бланките на издаваните фактури през 2009 година с тази, издадена (по твърдение на ищеца) на 14.12.2011 година. Развива доводи и относно авторството на подписа за получател, като изтъква аргументи за неговата неистинност.
На следващо място, ответникът счита, че е необосновано и нелогично през 2009 година действащият кмет Николай Неделчов да сключи изобщо процесния договор за изработка на 10.03.2009 година с това му съдържание, предвид факта, че един месец по-рано е прието Постановление на МС №27 от 09.02.2009 година за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2009 година и съобразно Приложение №5, към чл. 2, ал. 1 от него, предвидената целева субсидия за капиталови разходи за екологични обекти, (колона №7 от Приложение №5) от Републиканския бюджет за община Ситово е намален от 2 000 000 (два милиона) лева на 1 800 000 (един милион и осемстотин хиляди) лева, в сравнение с предвиденото в чл. 10 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. и изложената под него таблица. Друг аргумент за наличие на пълна недобросъвестност във възникването и осъществяването на създаденото с процесния договор за изработка правоотношение, според ищеца е и факта, че действащият тогава законен представител на община Ситово веднага и непосредствено след прекратяване на неговия мандат като кмет през 2015 година, е встъпил в трудово правоотношение с ищцовото дружество, което е било прекратено непосредствено преди завеждане на настоящата искова молба.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове. Счита, след като изпълнителят не е осъществил поетото от него задължение и не е представил описаните в чл. 4 от договора документи и това неизпълнение е продължава толкова дълго, то давността за предявяване на настоящите искове не може да започва да тече от визираната от ищеца дата (14.12.2011 година), въпреки цитираната от него практика на ВКС, която в настоящият случай не е приложима. Неизпълнението на това уговорено задължение не може да трансформира задължението за плащане, произтичащо от договора за изработка, в срочно такова, тъй като постигнатите уговорки, които именно ищецът твърди, че са го трансформирали в такова, не са изпълнени от последния, с оглед на което давността за предявяване на настоящия иск следва да тече от момента, в който възложителят е приел работата. Този момент е 15.10.2009 година, на която дата е създаден Протокол обр. 19 и от който започва да тече 5 годишната давност, предвидена в Закона за задълженията и договорите, която е изтекла към момента на завеждане на настоящата искова молба.
По реда на чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която заявява, че оспорва в цялост изложените твърдения на ответника, че с оглед договореното между страните по процесния договор, не са представени кумулативно изискуемите предпоставки на Възложителя по договора за обществена поръчка и това по своята същност съставлявало липса на настъпила изискуемост на вземане. Възразява и се противопоставя на изложените от страна на ответника „възражения за неистинност“ тъй като счита че фактурата като частен свидетелстващ документ, по своята същност, може да бъде оспорена единствено относно нейната автентичност. Счита, че съгласно трайно установената практика на ВКС няма правнорелевантно значение кой е разписал счетоводния документ, а правнообвързващо действие има единствено и само нейното осчетоводяване, поради което счита за неоснователно искането на ответника за назначаване на съдебно- графологична експертиза, както и искането за откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК. Заявява, че желае да се ползва от представения с исковата молба документ, а именно Фактура №**********/14.12.2011 год. - за сумата от 199998 лева. Изложените твърдения, неподкрепени с доказателства от страна на ответника, че издадената фактура е антидатирана и същата е съставена на дата значително по-късна от отразената на счетоводния документ счита за несъстоятелни и опровержими от съдебно счетоводната експертиза,която ще се запознае с справките за данъчно облагане и ДДС, които се съхраняват в НАП и респективно счетоводствата на страните в настоящото производство. Направено е и изявление, че отрицателни факти не подлежат на доказване от страна на „Одесосстрой“ ООД.
Опровергава твърденията на ответника, във връзка с факта, че процесната фактура е издадена почти две години след подписването на акт обр.19, като отбелязва, че още с исковата молба са изложили и подкрепили с убедителни писмени доказателства какво е наложило това, като отново ги преповтаря.
Относно изложените от ответника твърдения за липса на финансов ресурс при възлагане на обществената поръчка от страна на Възложителя Община Ситово представените избирателни извадки от Закона за държавния бюджет за 2009 год и Постановление №27 от 09.02.2009 год. на Министерски съвет, ищецът счита, че представляват изначално неуспешен опит на ответника да въведе в заблуждение настоящия съдебен състав. Твърди, че описаните целевите субсидии за капиталови разходи разпределенни по общини, но на 90% от гласуваните и влезли в сила такива със Закона за държавния бюджет. Останалите 10% от одобрените капиталови разходи се изплащат по предвидения законов ред по реда на чл.17 и чл.18 от ЗДБ за 2009 год. Това е видно от приложение №7 към чл.13, ал.1 от ЗДБ са утвърдени екологичните обекти, за които приоритетно са гласувани целевите субсидии за капиталови разходи. За Община Ситово одобрената субсидия е в размер на 2000 000 лева и то точно за строителен обект „Рехабилитация на тласкателен водопровод от БПС „Реней - 1“, р.Дунав до ПС „Втори водоем“, с Попина, община Ситово, чието изпълнение е възложено на „Одесосстрой“ ООД по силата на договора от 10.03.2009 год.
На следващо място счита за недопустими и неотносими депозираните от ответника доказателствени искания за снабдяване със справка от НАП за наличните трудови договори на Николай Неделчев. В какви правоотношения е Николай Неделчев след прекратяването на мандата му на Кмет е неотносимо и по своята същност, не може да донесе каквато и да било корелативна връзка обосноваваща наличието на задължение на ответника към „Одесосстрой“ООД, респективно да докаже по безспорен, обоснован и убедителен начин неговата липса.
Не приема и аргументите на ответника относно твърдяната липса на срочно задължение, като отново излага аргументи за обратната теза, която е развита в исковата молба.Категорично и в цялост поддържа предявената претенция и счита, че същата не е погасена по давност.
На основание чл. 373 ГПК е депозиран и допълнителен отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва всички доводи на ищеца, опровергаващи първоначално заявените от ответника възражения в отговора по чл. 367 ГПК.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Преди всичко, съдът е приел неправилна правна квалификация на предявения иск по отношение на претендираната главница от 199 998 лева /сто деветдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и осем лева/ по Фактура №**********/14.12.2011 год., съставляваща изпълнени и приети строително-монтажни работи, с определението от 16.03.2017 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 140 , ал.3, предл.второ ГПК,във вр. с чл. 146, във вр. с чл. 377 ГПК, като е посочил , че същата е по чл. 327, ал.1 ТЗ. В случая исковата претенция е по реда на чл. 266, ал.1 ЗЗД.
По делото не се спори, че в изпълнение на Договор за „Водопровод от ЧПС Раней – 1“ , р. Дунав до ПС „Втори подем“, с. Попина, община Ситово от 10.03.2009 г., сключен между представители на ищеца като изпълнител и ответника, като възложител, първият е извършил строително – монтажни работи, като поетапно за изпълнените части са издавани и респективно получавани девет броя фактури, представени в копие към исковата молба и подробно описани в нея по номера и стойност. Първите осем по хронология представляват авансово и междинни плащания по договора съобразно изпълнените СМР, а последната - фактура №**********/14.12.2011 год. - за сумата от 199998 лева - окончателно плащане за изпълнени СМР по договора.ищецът е извършил.
Видно е, че , докато осемте фактури са издавани ритмично и почти ежемесечно в рамките на 2009 г., през която е текло изпълнението на договора, то процесната фактура – от 14.12.2011 г., е съставена след две години спрямо осмата. Според ищеца, това се дължи на факта, че едва на 24.06.2011 год. с писмо с изх.№ 24-00-006 са изпратени от Община Ситово нужните Заповед №246/27.10.2010 год. и Констативен протокол от 24.06.2011 год. на РДНСК „Северен Централен Район“ гр. Русе. Със Заявление с изх.№ 08-09-56/29.06.2011 год. е депозирано искане на Община Ситово за назначаване на Държавна приемателна комисия за приемане на строителен обект „Рехабилитация на тласкателен водопровод от БПС „Реней - 1“, р.Дунав до ПС „Втори водоем“, с Попина, община Ситово“, респективно за въвеждане на същия в експлоатация, а съгласно Договора от 10.03.2009 год. вземането за изпълнената и приета работа е изискуемо след представянето освен на всички съпътстващи изпълнената работа документи и след представянето на фактура. На чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 3 от сключения между страните в настоящото производство Договор за изработка от 10.03.2009 година се позовава ищеца, според който не е изпълнена нито втората, нито третата уговорена страните предпоставка за изискуемост на претендираното с настящата искова молба вземане, а именно не е представена нито подробна количествено-стойностни сметка (КСС) за извършените видове строителни дейности, проверени от инвеститорския контрол, нито въпросната Фактура №**********/14.12.2011 година за извършената услуга, а с непредставяне на посочените документи не е настъпил и падежът на плащане на тази сума, което от своя страна обосновава пълна неоснователност на предявените обективно съединени искове, като по този начин е нарушено договорното изискване едновременно да бъдат представени двустранно подписани протоколи за завършен етап от строителството или (алтернативно) подписан отчет за действително извършени разходи за изпълнение на СМР; подробни количествено-стойностни сметки (КСС) за извършените видове строителни дейности, проверени от инвеститорския контрол и издадена от изпълнителя фактура.
Към исковата молба е приложено копие от Договора за „Водопровод от ЧПС Раней – 1“ , р. Дунав до ПС „Втори подем“, с. Попина, община Ситово от 10.03.2009 г. Представеният текст, обаче, е непълен и не съдържа цели страници от договора. Съдът няма възможност да се запознае с чл. 4 от същия, нито с текстовете, предвиждащи обезщетение, каквато е една от исковите суми. При това положение недоказано остава твърдението, че ликвидността на вземането за остатъчната стойност на изпълнението на договора, каквото представлява задължението по процесната фактура е зависело от изпълнението на определени договорни условия :
1) двустранно подписани протоколи за завършен етап от строителството или подписан отчет за действително извършени разходи за изпълнение на СМР;
2) подробни количествено-стойностни сметки (КСС) за извършените видове строителни дейности, проверени от инвеститорския контрол;
3) издадена
от изпълнителя фактура.
Фактът, че все пак е безспорно обстоятелството, че между страните съществува договор, насочва към пряко приложение на разпоредбата на чл. 266, ал.1 ЗЗД относно изискуемостта и ликвидността на задължението. По делото е приложен и протокол образец 19 за установяване завършването и за заплащането на натуралните строителни и монтажни работи от 15.10.2009 година, приложен е и Протокол обр.15 (Акт за установяване годността за приемане на строежа) на 18.02.2010 год. И двата документа са подписани от представителите на страните, и двата документа съдържат реквизити, от които може да се направи извод, че извършената работа е приета от възложителя и същият, съгласно чл. 266, ал.1 ЗЗД дължи плащане от този момент. За съда са недоказани твърденията за условията по чл. 4 от Договора от 10.03.2009 г., защото по делото такъв текст не фигурира, поради което и издаването на фактура не е условие за ликвидност на вземането. Ако се приеме, че по – късната дата - 18.02.2010 г. е датата на приемане на обекта, то, очевидно, до деня на завеждане на иска- 11.10.2016 г. е изтекла петгодишната погасителна давност за претендиране на плащане по договора за изработка. Обстоятелството, че на 14.12.2011 г. е съставена процесната фактура не променя този извод, тъй като, както е посочено по – горе, съдът няма как да приеме, че издаването и е част от фактическия състав, водещ до ликвидност на вземането, след като не разполага с пълния текст на договора от 10.03.2009 г., а също и поради факта, че фактурата, според заключението на назначената по настоящото дело ССЕ, не е осчетоводена от Общината и до настоящия момент. Фактът, че същата е подписана в деня на издаването и от тогавашния кмет на Община Ситово Николай Неделчев, съдът счита за недоказан. Понастоящем лицето заема ръководен пост в дружеството ищец, поради което и съмненията на ответника, че фактурата е подписана в по- късен от посочената на нея дата момент са резонни, независимо , че автентичността на подписа не е дискусионна, след заключението на назначената по настоящото дело съдебно – графологична експертиза,съгласно което подписът е положен от Неделчев Ищецът не доказа, въпреки, че негова е доказателствената тежест относно момента на ликвидност на вземането, че в този ден фактурата е изпратена с куриер в Общината или, че Кметът Неделчев, действащ като такъв към 14.12.2011 г., е посетил офис на дружеството, за да я подпише или пък представител на ищеца я е донесъл в Общината за подпис на този ден, или че където и да е другаде на този ден Неделчев е имал възможност да я подпише. В този аспект възраженията на ответника, че Неделчев е подписал фактурата по – късно, когато е започнал работа при ищеца звучат резонно след като не са опровергани с доказателства от последния. Това обстоятелство с наказателно правен привкус е ирелевантно в този аспект за изхода на настоящото дело, поради което и съдът оставя на заинтересованите страни да предприемат стъпки в тази насока, ако преценят за нужно, а и ако разполагат с достатъчно доказателства в тази насока. По тези съображения и съдът не споделя становището на ответната страна, че неосчетоводяването на фактурата от ищеца е нарушение на Закона за счетоводството, тъй като няма категорични данни, че му е представена и подписана от негов представител. И ако се позовем на довода на ищеца в допълнителната искова молба – не е важно кой е подписал фактурата за длъжник, а дали е осчетоводена, то в случая същата не е осчетоводена, поради което е налице и още един аргумент за изтичане на погасителната давност.
Независимо от обстоятелството, че искът е неоснователен, поради изтичане на погасителната давност за предявяването му, следва да се отбележи, че същият е и недоказан по размер. Непълнотата на съдържанието на представеното по настоящото дело копие от Договора от 10.03.2009 г. не дава възможност да се прецени как е формирана сумата, която се претендира като обезщетение за забава, съгласно чл. 16 от Договора, която е посочена като законната лихва за периода 10.10.2013 г. до 10.10.2016 г., но съдът няма данни за наличие на такава договорка. По делото не е поискана и назначена и експертиза относно преценка размера на исковите претенции, поради което и предвид липсата на количествено- стойностна сметка или друга форма на документ, който да калкулира дължимите суми точно по тази фактура, а не като цялостни задължения по договора, както е със споменатите вече Протокол образец 19 за установяване завършването и за заплащането на натуралните строителни и монтажни работи от 15.10.2009 година и Протокол обр.15 (Акт за установяване годността за приемане на строежа) на 18.02.2010 год., съдът не може да прецени основателността на исковата претенция по отношение на главницата, като в случая следва да се има предвид, че тази преценка касае и наличие на специални знания, каквито съдът няма, за да я извърши сам, а би следвало да се установи чрез съдебно техническа и ценова експертиза, каквато не е поискана от ищеца. Въвеждането на преклузията за представяне на доказателства и извършване на редица процесуални действия след настъпването на определени предпоставки в настоящото гражданско съдопроизводство гарантира развитието на едно рационално производство пред първата инстанция, с обезпечаване събирането на релевантни доказателства. По този начин косвено се реализира основната цел на ГПК – бързина и ефективност на процеса. Като е приложил копие на Договора от 10.03.2009 г. във вид, който не доказва исковата му претенция и твърдените обстоятелства, ищецът е преклудирал възможността на защити позицията си в рамките на този процес.
Останалите възражения на ответника във връзка с приетото Постановление на МС №27 от 09.02.2009 година за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2009 година и чл. 10 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., съдът счита за неоснователни, като възприема тезата на ищеца, че описаните целевите субсидии за капиталови разходи разпределени по общини в Постановлението са на 90% от гласуваните и влезли в сила такива със Закона за държавния бюджет. Останалите 10% от одобрените капиталови разходи се изплащат по предвидения законов ред по реда на чл.17 и чл.18 от ЗДБ за 2009 год. Този факт, обаче, не влияе на окончателния извод на съда относно основателността на исковите претенции.
Предвид гореизложеното ОС счита, че предявените искове са неоснователни, както поради изтекла погасителна давност, така и поради недоказаност на исковите претенции по размер. Същите следва да бъдат отхвърлени като такива, като ищецът заплати на ответника направените от него разноски по делото пред тази инстанция в размер на 8560 лв. Съдът не приема за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на ответника, по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК, направено от ищеца в с. от 06.07.2017 г., , тъй като същото в размера си от 8160 лв. е завишено само с 266, 73 лв. спрямо сумата от 7893,27 лв., която е минимума по чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения спрямо размера на исковите претенции, а като се има предвид фактическата и правна сложност на делото, завишението с 266,73 лв. над него е резонно, особено като се съобрази и бавния ход на делото до приключването му, наложен по обективни причини. Ето защо, това възражение следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ОДЕСОССТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково, ул. „Здравец“ №4, представлявано от Ангел Илиев Ушев, в качеството си на Управител, искове против ОБЩИНА СИТОВО, БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета Сезгин Басри Алиибрям, с които претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимата сума от 199 998 лева /сто деветдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и осем лева/ по Фактура №**********/14.12.2011 год., съставляваща изпълнени и приети строително-монтажни работи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на настоящата искова молба, до окончателното и изплащане и направените по делото съдебноделоводни разноски , както и обезщетение за забава при изпълнение на парично задължение по Фактура №**********/14.12.2011 год. в размер на законната лихва за периода от 10.10.2013 год. до 10.10.2016 год. в размер на 61044,45 лева /шестдесет и една хиляди и четиридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ възражението на „ОДЕСОССТРОЙ“ ООД, ЕИК ********* за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 8160 / осем хиляди стои шестдесет лева/ лв., заплатено от ОБЩИНА СИТОВО, БУЛСТАТ ********* на процесуален представител за адвокатска защита пред тази инстанция, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА „ОДЕСОССТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково, ул. „Здравец“ №4, представлявано от Ангел Илиев Ушев, в качеството си на Управител, да заплати на ОБЩИНА СИТОВО, БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета Сезгин Басри Алиибрям, направените от последната разноски по делото пред тази инстанция в размер на 8560 / осем хиляди петстотин и шестдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните по делото.
СЪДИЯ: