Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

24.08.2020  г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 13 август

ХІІІ наказателен състав година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1131 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на адв. ***от САК, със съдебен и служебен адрес – ***в качеството й на процесуален представител на ***, с ЕГН: ********** против наказателно постановление № 35-0000254 от 01.04.2020 г. на ***на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен,  с което на основание чл. 53 и чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложил на *** глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за извършени нарушение по чл. 89, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му представител адв. ***, редовно призовани, не се явяват и не ангажират допълнителни писмени и гласни доказателства в подкрепа на изложеното в жалбата

         За ответната страна по жалбата РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество на спора.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, ДОПУСТИМА Е.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното наказателно постановление № 35-0000254 от 01.04.2020 г. е издадено от ***на РД “Автомобилна Администрация” – Плевен, в качеството му на административно наказващ орган въз основа на Акт  за установяване на административно нарушение Серия А-2018 № 260010 от 12.03.202017 г., от който е видно, че:

         На 12.03.2020 г. около 10:55 часа в гр. Луковит изход за гр. София срещу бензиностанция „Петрол“ в посока гр. София, като водач на влекач „***“, с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, с Б-т ***и полуремарке, с рег. № ***собственост на „***“ ЕООД извършващ превоз на товари /бяла техника/ с товарителница сер. ***г., пътен лист № *** г. и заверено копие към лиценз № ***, като допуска следното нарушение:

         Водачът извършва превоза без да притежава удостоверение за психологическа годност.

         Направена справка в електронния регистър на ИА „АА“ – гр. София.

         Нарушение на чл. 89, т. 6 от Наредба 33/03.11.1999 г. на МТ.

Съдът счита, че образуваното административно-наказателно производство е проведено правилно и законосъобразно.

В хода на извършената проверка, проверяващите установили, че в момента на проверката водачът е без удостоверение за психологическа годност и не притежава такова.

 За констатираното нарушение е издаден Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2018 № 260010 от 12.03.202017 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние –извършва превоз, като в момента на проверката е не притежава удостоверение за психологическа годност.

 Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като в графа възражения не е изложил такива.

Впоследствие жалбоподателят дори не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 4356-0000254 от 01.04.2020 г. на ***на РД “Автомобилна администрация” гр.Плевен, с което на *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди / лева, на основание чл.93, ал.1,т.1от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелите по делото следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Производството е от административно- наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.

Предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно-наказващия орган. 

Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.

Съгласно чл. 89 от Наредба № 33/1999г. на МТ, по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи:

1. Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза).

2. Попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз.

3. Товарителница (приложение № 15).

4. Карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.

5. Свидетелство за водач, извършващ превоз на опасни товари – когато се извършва превоз на опасни товари.

6. Удостоверение за психологическа годност.

 

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на датата на извършване на проверката от органите на РД “Автомобилна администрация” гр.Плевен, жалбоподателят, като водач на товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари между два пункта на територията на Република България, видно от товарителница от дата 12.03.2020 г., в момента на проверката е без удостоверение за психологическа годност.

Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетелите.

Разпоредбата на чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАП предвижда , че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.

Нормата на чл. 93, ал.2 от ЗАП регламентира, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.

 От анализа на  описаните норми следва извод, че чл. 93, ал.2 от ЗАП се прилага в случай, че водачът има валиден и действащ към момента на проверката документ, но  не го представя в момента на проверката. В конкретния казус не сме изправени пред такава  ситуация, доколкото , валиден към момента на проверката документ, а именно удостоверение за психологическа годност, жалбоподателят няма и съдът намира, че санкционната норма по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП, е относимата и правилно приложена за извършеното.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващия орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения и фиксиран размер.

Съдът намира, че в настоящия казус не е приложима и разпоредбата на  чл.28 от ЗАНН. 

По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.

С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен. 

Съобразно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Преценката на съда е относно материалната законосъобразност на наказателното постановление от гледище на нормата на чл.28 от ЗАНН. 

Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 28, б."а" от ЗАНН, касаеща маловажност на деянието.

Преценката за маловажност следва да се прави на базата на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване и други, които от своя страна обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

В случая не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. С деянието, обявено за наказуемо се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за извършване на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и конкретно документите, които водачите, извършващи такъв превоз следва да представят на контролните органи , който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи санкции за нарушаването му, се ползва с висока степен на защита.

Освен това, деянието не е резултатно - не е свързано с настъпване на вреди, за да е възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите, съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова- следва да бъде потвърдено, а жалбата- като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 35-0000254 от 01.04.2020 г. на ***на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен,  с което на основание чл. 53 и чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложил на ***, с ЕГН: ********** глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за извършени нарушение по чл. 89, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

        

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: