РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120105982 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Министъра на
правосъдието против Д. А. Д., с ЕГН **********, с която се претендира осъждането
му за заплащане на сумата от 4930 лева, представляващи изплатена финансова
компенсация по реда на ЗПФКПП на законния наследник на починалото лице К. Г. К. ,
а именно на пострадалото лице Г. И. К. , ведно със законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на изплащане на сумата - 09.09.2021г. до окончателното
й изплащане.
В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД
№ 12/2018 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, ответникът е признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 115 НК, а именно в убийството на К. Г. К. извършено
на 18.02.2017г. Присъдата е влязла в сила на 09.03.2019 г. В Закона за подпомагане и
финансова компенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/ е регламентирана
възможността за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали
от престъпления български граждани или граждани на държави - членки на
Европейския съюз. Съгласно чл. 3 от ЗПФКПП, подпомагане и финансова
компенсация могат да получат пострадали претърпели вреди от престъпленията:
тероризъм; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство и
изнасилване, от които са настъпили тежки увреждания на здравето; трафик на хора;
престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана
1
престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като
съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда. За
осъществяване и координиране на дейностите по този закон към министъра на
правосъдието е създаден Национален съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления. Сочи се, че е постъпила молба в Националния съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления при Министерството на
правосъдието от законния наследник на починалия - а именно на пострадалото лице Г.
И. К. , на когото е изплатена сумата от 4930 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от
ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата
компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или
неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. Затова ищецът
счита, че е налице правен интерес от предявяването на иска по смисъла на чл. 16
ЗПФКПП и осъждане на ответника да възстанови заплатеното обезщетение.
Претендират се разноски. Ангажирани са писмени доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. Не
е ангажирал доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 16 ЗПФКПП и чл. 86 ЗЗД.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл. 16 ЗПФКПП Министърът на правосъдието незабавно след
изплащане на финансовата компенсация предявява иск срещу извършителя на
престъплението за възстановяване на изплатената парична сума. С посоченото се
предвижда суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от
престъпление. За да се породи това регресно право на министъра на правосъдието
следва да са налице следните предпоставки – влязъл в сила съдебен или прокурорски
акт, с който ответникът е признат за виновни в извършването на престъпление молба
от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, респ. неговите законни
наследници, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления /чл. 24, ал. 3 от закона/,
както и доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова
компенсация от извършеното престъпление.
В случая по делото е установено, че с влязла в сила присъда № 112/21.09.2018
г., постановена по НОХД № 12/2018 год. по описа на Окръжен съд – Ямбол, изменена с
решение № 175/15.02.2019г. , постановено по ВНОХД № 231/2018г. по описа на
Апелативен съд – Бургас, ответникът е признат за виновен в това, че на ................... год.
в .................., умишлено умъртвил К. Г. К. , ЕГН **********, чрез нанасяне на удар с
2
метален нож в областта на корема. Посоченото попада в хипотезите на чл. 12, т. 1-3
ЗПФКПП. Присъдата е влязла в сила на 09.03.2019 г. На основание чл. 300 ГПК влязла
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, при което
извършеното от ответника престъпление е безспорно установено.
По повод молба на Г. И. К. и М. А. К. - законни наследници на починалия
вследствие на престъплението К. Г. К. , Националният съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления е постановил решение № 1/2020 г., с
което на основание чл. 3, ал. 3, чл.12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 3
ЗПФКПП, е постановил предоставянето на финансова компенсация в общ размер на
4 930 лева. Видно от данните по делото с платежно нареждане от 09.09.2021 г. сумата е
преведена по банкова сметка на бащата Г. К. .
С оглед изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките за
уважаване на регресния иск по чл. 16 ЗПФКПП, като Министърът на правосъдието
надлежно е встъпил в правата на увреденото лице и ответникът следва да бъде осъден
да възстанови на държавата сумата като финансова компенсация.
Предвид липсата на доброволно плащане на главницата и тъй като ищецът е
суброгиран кредитор на вземане за вреди от непозволено увреждане, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва от деня на плащането до предявяването на иска, а именно върху
сумата от 4 930 лева, за периода 09.09.2021 г. – 18.09.2022 г. На основание чл. 161
ГПК съдът определи размера на задължението на 513,55 лева. Главницата следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на
19.09.2022 г. до окончателното плащане.
Доводите на ответника, че се намира в затвора и вече има наложен запор на
трудовото възнаграждение, не могат да обосноват неизпълнение на задължението,
респ. липсата на действия по принудително изпълнение на настоящото решение, в
случай, че липсва доброволно плащане. Искане за разсрочване на задължението може
да бъде отправено и в хода на изпълнението.
С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски, поради което на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва в тежест на ответника да се постави заплащането на сумата от 197,20 лв.
- държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание ................... в
......................, да заплати на Министерство на правосъдието на Република България,
3
представлявано от Министъра на правосъдието, адрес: ........................, сумата от 4 930
лева /четири хиляди деветстотин и тридесет лева/, представляваща изплатена на
09.09.2021 г. финансова компенсация по Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления, въз основа на решение №1/2020 г. на
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, на
Г. И. К. и М. А. К. - законни наследници на лицето К. Г. К. с ЕГН **********,
починал от престъпление по чл. 115 от НК, извършено от Д. А. Д. с ЕГН **********,
за което е влязла в сила присъда № № 112/21.09.2018 г., постановена по НОХД №
12/2018 год. по описа на Окръжен съд – Ямбол, изменена с решение №
175/15.02.2019г., постановено по ВНОХД № 231/2018г. по описа на Апелативен съд –
Бургас, както и сумата от 513,55 лв. /петстотин и тринадесет лева и петдесет и пет ст./,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 4 930 лв. за периода
от влизане в сила на присъдата - 09.09.2021 г. до 18.09.2022 г. включително, ведно със
законна лихва за забава върху главницата от 4 930 лева от датата на подаването на
исковата молба – 19.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
297,20 лв. /двеста деветдесет и седем лева и двадесет стотинки/ за направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му настраните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4