РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД,
в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ Т.-ВЛАДИМИРОВА
При секретар Мария Д., като разгледа докладваното от съдия Т.-
Владимирова гр. дело № 1334 по описа на съда за
2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба, депозирана от К.Г.Б., с ЕГН **********,*** и Г.Н.П.,
с ЕГН **********,***, срещу ответниците Н.А.Н., ЕГН **********,
Д.А.Н., ЕГН ********** и Т.Д.П., и тримата с постоянен адрес:***, с която са предявени
обективно и субективно кумулативно и алтернативно съединени искове както
следва: с правно основание чл. чл. 26,
ал. 2, пр. 3, чл. 26, ал.1, пр. 2, и чл. 26, ал. 1, пр. 1, с които се иска
да бъде прието за установено, че съдебната спогодба за делба на построената в
имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 506.3513.1, одобрена с
определение по гр. дело №506/1994 г. е нищожна, поради заобикаляне на закона и
противоречие с императивните разпоредби на чл. 62 от ЗТСУ, чл. 109 а от ППЗТСУ
и чл. 88, ал. 1 от ППЗТСУ, не отговаря на законоустановената
форма за действителност - по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, накърнява добрите
нрави; с правно основание по чл. 108 ЗС,
с които се иска да се признае за установено, че ищците са собственици и да
ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на следните недвижими вещи,
които държат без годно правно основание:- западната част от монолитно
изградената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №506.3513.1,115
кв.м; ½ ид. част от сграда с идентификатор 506.3513.2,
с площ от 31 кв. м; ½ ид. част от сграда с
идентификатор 506.3513.4, с площ от10 кв. м; ½ ид. част от сграда
с идентификатор 506.3513.5, с площ от 27 кв. м и ½ ид.
част от реална част от имота с площ от 97 кв.м. площ XV.3513-A, с граници -
уличната регулационна линия; двата броя успоредни на страничните регулационни
линии - вътрешни прегради с дължини съответно 5 м. и 12, 20 м.; западната и
южната фасади на жилищната сграда с идентификатор № 506.3513.1., евентуално съединени с иск по чл.537, ал.2
от ГПК за отмяна на нот. Акт от 1997 г.; както и с правно основание по чл. 109 ЗС, с
които се иска да се установи, че въздействията в съсобствения
имот: строителството и преграждането на 97 кв.м. площ (Приложение №1-
XV.3513-A) на лицето на имота; строителството на сградата с идентификатор №
506.3513.2, ведно с козирката-тераса към нея; пробиването на отвори в носещата
стена - южната фасада на къщата; разполагането на трайните насаждения - лози и
овошка (оцветената в зелено площ „3” -Приложение №1), извършени от А.Н..П. и Т.Д.П.
и се приемат и поддържат от синовете им Н.А.Н. и Д.А.Н., са неоснователни и противоправни и създават ограничения и пречки за
осъществяването на правото на собственост на ищците, и да се осъдят ответниците
да възстановят законосъобразното състояние на ползване на преградената на
лицето на имота 97 кв.м. площ XV.3513-A, 506.3513.1, така, както е било преди
извършването на незаконосъобразното строителство, като преустановят едноличното
ползване и премахнат: 1/ полуподземната сграда с
идентификатор М 506.3513.2, ведно с козирката-тераса: 2/ трайните
насаждения-лози и овошка. заключени между южната й фасада, подпорната стена към
входа й откъм УПИ XIV.3512 и преградата от 7 бр. метални тръби № 2 (ощетената в
зелено площ „ 3 ” —Приложение №1) 3/ двете вътрешни прегради- № 1 и № 2.
разположени успоредно на страничните регулационни линии, съответно 5 м. и 12,
20 м.
Ищците
твърдят, че са собственици на следните имоти: 1/ ½ (една втора) идеална
част от Поземлен имот №3513 (три хиляди петстотин и тринадесет), за който е
образуван У ПИ XV (петнадесети), в квартал 185 (сто осемдесет и пет) по
кадастралния план на гр. Велинград, ЕКАТТЕ 10450, общ. Велинград, одобрен със
Заповед №1109/07.08.2014 г. на Кмета на Община Велинград, целият с площ от 759
кв.м. (седемстотин петдесет и девет квадратни метра), при граници и съседи на
имота: 506.9003 - улица на Община Велинград, 506.3512 - двор на В. П., 506.3516
- двор на Е.Д., 506.3517 - двор на Б.Д., 506.3518 - двор на Г. З., 506.3514 -
двор на И.Б., с идентификатор 506.3513, вид на територията: Урбанизирана, начин
на трайно ползване: Индивидуално застрояване, вид собственост: частна, тип на
обекта: имот, с адрес: гр. Велинград, ул. „Цар Калоян” №7; 2/ Построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда-еднофамилна -115 кв. м. с идентификатор
№ 506.3513.1 (Скица№882/07.09.2015 г.); 3. ½ ид. част от сграда
с № 506.3513.2 - 1 етаж, Масивна, хангар, депо, гараж, 31 кв. м. - свързано
застрояване с двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор № 506.3513.1;
4/ Построената през 1982 г. сграда с № 506.3513.3 - Масивна селскостопанска
сграда, 36 кв. м. - свързано застрояване със сграда от допълващото застрояване
на южната вътрешна регулационна линия с имот УПИ XIV.3512; 5/ ½ ид. част от сграда с № 506.3513.4 - 1 етаж, Масивна,
селскостопанска сграда, 10 кв. м. находяща се в
дъното на имота, с граници съответно: северната вътрешна регулационна линия;
източната вътрешна регулационна линия; северната стена на сградата с
идентификатор № 506.3513.5; 6/ ½ ид. част от
сграда с №506.3513.5 - 1 етаж, Полумасивна,
селскостопанска сграда, 27 кв. м. - свързано застрояване със сграда №
506.3513.4 в дъното на имота на вътрешната регулационна линия с УПИ IX.3517.
Излагат, че през 1964 г. Г.П. и М.П.. – наследодател на ищеца К.Б., са купили
поземления имот в режим на СИО, като през есента на 1965 г. са завършили в груб
строеж еднофамилна двуетажна жилищна сграда, с площ 115 кв. м. с идентификатор
№ 506.3513.1. През декември 1965 г. били дарили 1/2 ид.
ч. от празното дворно място на бащата на Г.П. Н.П.. За довършване на сградата
ищеца П. бил получил жилищностроителен заем, обезпечен с ипотека върху
имота. През есента на 1966 г.
семейството на ищците са преместили в единствената обитаема стая в източната
част на жилището. Сочат, че с дарение на ½ идеална част от празното
дворно място през м. април 1967 г., съсобственик в имота станал А.Н..П. - брат
на ищеца като от пролетта на 1968 г. той и съпругата му Т.Д.П. стават обитатели
на стая в западната част на вече построената в имота къща. Поддържат, че жилищната
сграда била изградена през 1965 г. без санитарни помещения - клозет и баня,
като твърдят, че А. П. не е придобил в собственост жилищната сграда, поради
недопускане в онзи момент на застрояване тип „калкан“ и поради това, че
последният не бил жител *** и нямал право да иска застрояване по реда на § 200
от ППЗПИНМ. Твърдят, че по иск за делба, било образувано гр. дело №506 от
15.04.1994 г. между ищците и техния праводател и ответниците и техния праводател. Поддържат,
че е налице порочност във воденото дело и оспорват допускането като съделители в делбеното производство
А. и Т. П. , тъй като А. и Т. П. без да
са имали вещни права в жилищностроителния парцел през 1965 г. и без да са
жители на града им е било признато право на собственост по отношение делбеният имот. Превид това се
поддържа, че правните последици от сключената спогодба за ищците са свързани с
прехвърляне на имуществени блага, чрез отказ от правото на собственост върху
западната част от жилището, което е самостоятелна правна сделка, която няма
характеристиките на двустранен договор. Твърдят, че не е спазена формата за
действителност за придобиване на имотите от ответниците, която е регламентирана
в чл. 18 ЗЗД. Западна част реално е съществувала, но не е била фактически
обособена като самостоятелен обект. Съгласно изискванията на Наредба № 5 за
правила и норми по ТСУ от 1977 г. тя е представлявала част от по-голяма
самостоятелна вещ - двуетажна еднофамилна къща, която по действащия застроителен план от 1983 г. на Велинград е еднофамилна
сграда - с едно жилище. Не е налице и изменение на ПУЛ по реда на чл. 88, ал. 1
от ППЗТСУ. Сключената спогодба на 15.04.1994 г. накърнявала добрите нрави, като
била опорочена и волята на ищците, тъй като те не желаели да се разпореждат
безвъзмездно. Сочат, че през 1997 г. бил сключен договор за дарение (НА № ш,
том IV, дело 2238 от 08.10.1997 г.), с което съпрузите А. и Т. П. прехвърлили на синовете си Н.Н. и Д.Н. права, каквито не притежавали - западната част
построената в имота жилищна сграда и две сгради от допълващото застрояване
наречени „гараж” и „плевня”, които не били с траен градоустройствен статут, не
били идентични по начин на ползване и площ с нито една от фактически
съществуващите сгради в имота, а и в крайна сметка не били изключени от
принципа на приращението. Твърди, че с последната сдЕ.е налице невярно нотариално удостоверяване, тъй като прехвърлителите не са били собственици на западната част от
жилищната сграда и два неиндивидуализирани обекти без самостоятелно
функционално предназначение, поради което тази сдЕ.се
явявала непротивопоставима за ищците. Излагат, че ползвали
сградата с идентификатор № 506.3513.3, 36 кв. м. и източната част от
двуетажната еднофамилна жилищна сграда (№506.3513.1), а Т.Д.П. ползвала без
правно основание западната й част, както и сградите от допълващото застрояване
- №506.3513.2, №506.3513.4 и №506.3513.5 (Скица №882/07.09.2015 г.), като това
обстоятелство не е оказало влияние върху правата на собственост. Сочат, че след
1985 г., А. и Т. П. започват
незаконосъобразно строителство в имота като застрояват приблизително 77 кв. м.
от празното дворно място с второстепенни сгради без строителни разрешения и
съгласието на ищецът и съпругата му. Така изграждат полуподземната
сграда с идентификатор №506.3513.2 и поетапно изграждат съоръженията към нея.
През 1987 т. - 1988 г. заедно със строителството на оградата на външната
регулационна линия, изграждат масивната част на преграда №1. През 2010 г. А. и Т.
П. самоволно построяват и новата
преграда № 2- замонолитени метални колове с метална
мрежа. Преградите започващи от уличната регулационна линия и продължаващи
перпендикулярно на нея в дълбочина на имота са дължини съответно 5 м. и 12,2
м.. С тях е заградена 97 кв. м. площ, която има около 13 м. лице, граничещо с
уличната регулационна линия, в която незаконосъобразно и трайно са прикрепени
към земята: 1/ полуподземна сграда-тераса с
идентификатор № 506.3513.2, 31 кв.м., ведно със стълбище с площадка-козирка от
около 8 кв. м, изградени пред външната линия на застрояване на жилижната сграда; 2/ подпорни стени - 2 бр. от двете страни
на прохода към сграда с № 506.3513.2; 3/стълбище,
осигуряващо достъп до прохода, разположено под котата
на средното ниво на прилежащия терен; 4/чешма, разположена в близост до
уличната регулационна линия; 5/ивични бетонови основи,
ограждащи правоъгълни площи с насипи от пръст, в които са засадени трайни
насаждения и цветя (оцветените в зелено площи „1”, „2” и „3”-Приложение №1).
Правото на ползване на тази част от двора е окончателно отнето през есента на
2014 г. с поставянето на 2 бр. метални врати, които се заключват - на вх. 2 и
вх. 4 на окомерната скица (Приложение №1). Поддържа се, че полуподземната
сграда с идентификатор №506.3513.2, заради която са построени и обслужващите я
съоръжения - 2 бр. стълбища, подпорни стени, ивични
бетонови основи, освен че е създала нетърпимо за ищците състояние в имота е
нетърпима и по закон. Сочи се, че с тези действия ответниците смущават и пречат
на правото на собственост на ищците, както по отношение на терена, така и на
сградите в имота, съобразно правата им. Твърди се, че с неправомерните си
действия - изграждането на преградата от 7 бр. метални тръби - №2, както и на полуподземната постройка с идентификатор №506.3513.2 с
козирката- тераса и с разполагането пред южната й фасада на лозови насаждения и
овощно дърво в насипа от пръст „3” (оцветената в зелено площ -Приложение №1), А.
и Т. П. незаконосъобразно са стеснили
южния проход откъм имот №506.3512 с вх. 3 (оцветената в зелено площ -Приложение
№1), поради което не може да влезе лек автомобил в двора или противопожарен
автомобил, с което създават опасност за живота и здравето им. Излагат, че по
повод това била извършвана проверка по административен ред за 2-та броя
вътрешни прегради, ограждащи лицето на имота, за които е дадено становище на
главния архитект на Община Велинград, че във вида си, не са заварени, не са узаконими и не са търпими строежи и подлежат на събаряне и
забрана за ползване. Твърди се, че в периода от 07.09.2015 г.-12.10.2015 г.
била извършена противоправна промяна в действащия
Кадастрален план, като за основание е използван подписа на ищцата К.Б. върху
неавтентично заявление, с която еднофамилната жилищна сграда с идентификатор №
506.3513.1 е незаконосъобразно раздЕ.на 2 сгради
(Скица №996/12.10.2015 г.). Исканията са 1./ Да се установи, че съдебната спогодба за делба на построената в имота
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 506.3513.1, одобрена с определение
по гр. дело №506/1994 г. няма вещнопрехвърлително
действие, поради което Протоколът от 15.04.1994 г. по гр. дело 506/1994 г. на
PC-Велинград не е документ за собственост и не легитимира права. Като
предварителен договор, спогодбата върху непозволен договор е нищожна. Основания
за нищожност: 1/Прехвърлянето на вещни права от Г.Н.П. и М.И.. П. върху западната част от сграда с
идентификатор №506.3513.1 на А.Н..П. и Т.Д. Стоянова не отговаря на законоустановената форма за действителност - писмена с
нотариално заверени подписи и не подлежи на валидиране
по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. 2/ Съдебната спогодба заобикаля закона и
противоречи на императивните разпоредби на чл. 62 от ЗТСУ, чл. 109 а от ППЗТСУ
и чл. 88, ал. 1 от ППЗТСУ; 3/ Сключеният договор-спогодба накърнява добрите
нрави. Иска се още да се признае за установено, че ищците са собственици и да
се постанови ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на следните
недвижими вещи, които държат без годно правно основание:- западната част от
монолитно изградената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор №506.3513.1,115 кв.м; ½ ид. част
от сграда с идентификатори №506.3513.2, с площ от 31 кв. м; ½ ид. част от сграда с идентификатори № 506.3513.4, с площ
от10 кв. м; ½ ид.
част от сграда с идентификатори №506.3513.5, с площ от 27 кв. м; ½ ид. част от преградената на лицето на имота 97 кв.м. площ
XV.3513-A (Приложение № 1), с граници - уличната регулационна линия; двата броя
успоредни на страничните регулационни линии - вътрешни прегради с дължини
съответно 5 м. и 12, 20 м.; западната и южната фасади на жилищната сграда с
идентификатор № 506.3513.1., като при уважаване на иска да се отмени нот. Акт от 1997 г./. Иска се да се установи, че
въздействията в съсобствения имот: строителството и
преграждането на 97 кв.м. площ (Приложение №1- XV.3513-A) на лицето на имота;
строителството на сградата с идентификатор № 506.3513.2, ведно с
козирката-тераса към нея; пробиването на отвори в носещата стена - южната
фасада на къщата; разполагането на трайните насаждения - лози и овошка
(оцветената в зелено площ „3” -Приложение №1), които са извършени от А.Н..П. и Т.Д.П.
и се приемат и поддържат от синовете им Н.А.Н. и Д.А.Н., са неоснователни и противоправни и създават ограничения и пречки за
осъществяването на правото на собственост на ищците, и да се осъдят ответниците
да възстановят законосъобразното състояние на ползване на преградената на
лицето на имота 97 кв.м. площ XV.3513-A, 506.3513.1, така, както е било преди
извършването на незаконосъобразното строителство, като преустановят едноличното
ползване и премахнат: 1/ полуподземната сграда с
идентификатор М 506.3513.2, ведно с козирката-тераса: 2/ трайните
насаждения-лози и овошка. заключени между южната й фасада, подпорната стена към
входа й откъм УПИ XIV.3512 и преградата от 7 бр. метални тръби № 2 (ощетената в
зелено площ „ 3 ” —Приложение №1) 3/ двете вътрешни прегради- № 1 и № 2.
разположени успоредно на страничните регулационни линии, съответно 5 м. и 12, 20
м.. Молят исковете им да бъдат уважени. Ангажират доказателства. Претендират
разноски.
С
писмения си отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответниците твърдят, че искът е
недопустим. Алтернативно смятат, че ако производство е допустимо, то следва да
бъде спряно. Оспорват основателността на исковете и твърденията, наведени в
исковата молба. Поддържат, че основната сграда била построена със средства на А.
и Т. П. , а на ищцовата страна е отпуснат кредит за
половината сграда. Твърдят, че с постигнатата съдебна спогодба сградата е разде.не на самостоятелни обекти по етажи, а на
самостоятелни две крила на сградата залепени едно за друго, което показвало, че
сградата била проектирана и строена за две семейства. Излагат, че разделянето ѝ
е станало доброволно с теглене на жребий, а спогодбата имала сила на пресъдено нещо, от където произтичали правата им. Поддържат,
че протоколът е вписан в Службата по вписванията, като страните са декларирали
собствеността си върху получените обекти. Релевират
възражения за изтекла придобивна давност по отношение
на сградите, като към давността на вторите двама ответници
следва да се прибави давността изтекла за техните праводатели
А. и Т. П. , които са им прехвърлили собствените си в имота сгради. Твърдят, че
сградите в имота са построени още с построяването на жилищната сграда, а
построените по-късно са в съответствие със строителните изисквания и е сторено
без противопоставяне на ищците, като освен това за тях е изтекла абсолютна придобивна давност. Излагат, че през цялото време са
считали частта от къщата и сградите от допълващото застрояване за своя
изключителна собственост и това не е оспорвано от останалите съсобствениците на
имота по никакъв начин. Излагат, че е разделено ползването на терена, съгласно
разположените в него сгради индивидуална собственост на страните и ищците
никога не са имали ключове от сградите собственост на ответниците, като е разделено
влизането в двете части на сградата. Твърдят, че са манифестирали пред всички
трети лица и останалите съсобственици, че считат за изключителна тяхна
собственост частта от къщата и сградите от допълващото застрояване, като се
отблъсквали евентуалните претенции на трети лица и не е имало претенции от останалите
съсобственици до този момент. Молят всички искове да бъдат отхвърлени.
Ангажират доказателства. Претендират разноски.
След като се запозна със събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
От
нотариални актове за покупко- продажба на недвижим
имот по реда на ЗПВПНИ от 15.11.1964 г. и от 29.12.1964 г. се установява, че Г.Н.П.
е придобил правото на собственост от Е.Г. Л.върху празно дворно място, находящо се в гр. Велинград, кв. Лъджене,
м. „Зайче блато“, цялото с площ от 703 кв.м., в която квадратура е включено и
придаващото се по регулация място, при съседи: улица, И.Б., С.П. и Б.Д., което
място съставлява имот пл. № 307, в кв.185, за който е отреден парцел XV по
плана на кв. Лъджене, гр. Велинград.
От
удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за женитба
№ 32 от 13.09.1960 г. се установява, че към момента на сключване на сделката по
покупко продажба на поземления имот ищецът Г.П. е бил
в брак с М.И. П..
От
удостоверение за наследници № 001707/17.07.2009 г. става ясно, че лицето М.И. П.
е починала на 05.07.2009 г. и е оставила за свой наследници по закон- Г.Н.П.-
съпруг и К.Г.Б.- дъщеря.
От
скица № 515, издадена от Градски народен съвет, отдел Благоустройство и
държавен технически контрол от 09.06.1965 г. е видно, че на 17.05.1965 е
разрешено строителство на нова жилищна сграда, с етажност-
два етажа на Г.Н.П. върху процесния поземлен имот-
негова собственост, съгласно н.а. № 221/64 г..
От
удостоверение, издадено от служба по вписванията гр. Велинград № 497/2016 г.,
става ясно, че по партида на ищеца Г.П. е вписана договорна ипотека в полза на
БИБ от 14.04.1966 г., но поради липса на архив от тази година не се знае кой е
имотът предмет на ипотеката.
От
протокол от открито съдебно заседание от 15.04.1994 г. става ясно, че съдът е
одобрил съдебна спогодба, съгласно която в общ дял на съпрузите А.Н.. Пеникин и Теменужкиа Д.П. е
поставена западната част от двуетажна масивна къща близнак, с обща площ от 118
кв.м., построена в парцел XV-3513, в кв. 185, по плана на гр. Велинград, а в общ
дял на съпрузите Г.Н.П. и М.И. П. е поставена източната част от двуетажна
масивна къща близнак с обща площ от 118 кв.м., построена в парцел XV-3513, в
кв. 185 по плана на гр. Велинград.
От
удостоверение от ТДУ гр. Пазарджик, данъчна служба гр. Велинград №
380/09.03.1994 г. е видно, че на името на А.Н..П. е записан следния недвижим
имот: пар. 2/68г. и къща 2 ет.-масива- стр. 1967 г.
на 59 кв.м. и дворно място от 352 кв.м..
От
удостоверение от ТДУ гр. Пазарджик, данъчна служба гр. Велинград №
429/15.03.1994 г. е видно, че на името на Г.Н.П. е записан следния недвижим
имот: пар. 2/64 г. и къща 2 ет.-масива- стр. 1967 г.
на 59 кв.м. и дворно място от 352 кв.м..
От
заключение, депозирано пред РС Велинград по дело за „делба на съсобствен имот“
е видно, че парцел XV-3513, в кв. 185 по плана на гр. Велинград е идентичен с
парцел XV-307, по плана на гр. Велинград от 1957 г. и описан в нот. Актове: №265/1964 г. и № 98/1967 г..
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 27.12.1965 г. се установява, че
ищецът Г.Н.П. е дарил на баща си Н.Г.П. ½ идеална част от процесния
поземлен имот.
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 08.04.1967 г. се установява, че Н.Г.П.
е дарил на сина си А.Н..П. ½ идеална част от процесния поземлен имот.
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 08.10.1997 г. се установява, че
съпрузите Н.Г.П. и Т.Д.П. са дарили на ответниците, техни синове с ½
идеална част от процесния поземлен имот, ведно с построената в него Плевня на
24 кв. м., като на Н.А.П. са дарили първи етаж от западна половина от къща
близнак, 59 кв. м. и собствения си гараж на 24 кв.м., а на сина си Д.А.Н.
дарили собствения си втори етаж от западна половина от къща близнак, 59 кв. м.,
построена в поземления имот, при общи изба и таван и общи части по чл. 38 ЗС.
От
строително разрешение № 68 от 30.07.1985 г. е видно, че на А.Н..П. е разрешено
да построи гараж върху 20 кв.м. върху процесния поземлен имот.
От
изслушаната и приета без възражения съдебно- автотехническа
експертиза се установява, че конфигурацията на имота е такава, че не е възможен
лек специализиран или друг автомобил към вътрешността на имота за доставяне на
тежки материали, както и за паркиране и гариране в двора, като пречка за достъп
и ползване по предназначение на имота по отношение на това е изградената в него
преградна стена с височина 30с м. и широчина на отвора на вратата 2,08 м..
2.
От заключение на вещото лице Б.Г. по
първоначална техническа експертиза, приета без възражения от страните се
установява, че съгласно действащия застроителен план
на гр. Велинград, одобрен през 1983 г. в процесния имот с отреждане за
индивидуално жилищно застрояване е предвидено да се запази съществуващата
двуетажна жилищна сграда, отразена в него. Вещото лице излага, че не е открило
и на са му представени квартална разработка- частично изменение на план за
застрояване за предвиждане на изградените сгради от допълващото застрояване в
имота. За поземлен имот № 353 е отреден УПИ- XV-3513 с урегулирана площ от 759 кв.м.
и начин на трайно ползване – дворно място в урбанизирана територия за
индивидуално ниско застрояване. В дворното място е изградена сграда от
основното застрояване с жилищно предназначение- масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 115 кв.м.,
разде.на две половини с образуване на самостоятелни
обекти в нея- източна половина с външен самостоятелен вход от север и западна
половина с външен самостоятелен вход от север. Самостоятелния обект в 2МЖС, собственост
на ищците представлява: -първи етаж, състоящ се от коридор, стая, кухненски
бокс и санитарен възел; -втори етаж с вход от коридора на първия етаж, състоящ
се от коридор, стая, кухненски бокс и санитарен възел, обитаемо таванска подпокривно пространство и избено помещение, вкопано в
земята. Самостоятелния обект в 2МЖС, собственост на ответниците представлява :
-първи етаж , състоящ се от коридор, стая, кухненски бокс и санитарен възел;
-втори етаж с вход от коридора на първия етаж, състоящ се от коридор, стая,
кухненски бокс и санитарен възел, обитаемо таванска подпокривно
пространство и избено помещение, вкопано в земята. Пристройка от юг към жилищната сграда - сграда на един полуподземен етаж от ж.б. конструкция и ограждащи стени
от плътна зидария с ж.б. плоча и начин на трайно ползване - гараж, хангар,
склад със застроена площ от 31м.кв.и светла височина от 2,16м.л., за която не са
открити и не са представени строителни книжа и документи, относно статута на
изграждането, а приложените строителни книжа за строеж на гараж към писменият
отговор на ответниците не се отнасят за нея. Вещото лице излага, че така изпълненият
строеж не е съобразен с действащите строителни правила и норми по следните
показатели: А/
Стоманобетоновата конструкция от колони, греди и
плочи са долепени до основите на 2МЖС, вкопани са в земята и без одобрени
строителни книжа не може да се гарантира носимоспособността
на конструкцията при свързването и с основната сграда. Б/ При свързано
застрояване на обекти, изградени по различно време нови и съществуващи, се
предвижда земетръсна фуга - задължителна за земетръсни райони, съгласно
нормите, посочени в Наредба № РД 02 - 20 - 2/07.01.2012г. за проектирани на
сгради в земетръсни райони, поставена на динамично зависими части между двете
сгради. В/ Сградата е изпълнена от три външни оградни
стени, като за трета стена е използвана външната ограждаща стена и основа на
съществуваща 2МЖС. Вещото лице сочи, че съгласно нормите, посочени в Наредба №
1з-1971/ 2009г. за строително - технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар се изпълнява противопожарна стена между две долепени
сгради за осигуряване безопасност при възникване на пожар, каквито в случая
липсват. Едноетажна сграда, на един
надземен етаж, разположена на имотната граница на съседен поземлен имот
№3512, с площ от 36 кв.м. и начин на трайно
ползване - стопанска сграда, собственост на ищците. Едноетажна сграда, на един етаж, разположена на имотната граница в
дъното на имота към съседен поземлен имот №3514 и №3518, с площ от Юм.кв. и ползвана от ответниците с начин на трайно ползване
- селскостопанска постройка. Едноетажна сграда, на един етаж,
разположена в дъното на имота към съседен поземлен имот №3518, с площ от
27м.кв. и ползвана от ответниците с начин на трайно ползване - селскостопанска
постройка. Вещото лице е установило, че трайно прикрепените
вещи- А/
От северозапад от лицето на поземления имот към 2МЖС с дължина от 4,50м.л.,
Ь=1,50м.л. с плътна част и ажурна метална ограда с вътрешна метална врата. Б/
От запад от лицето на поземления имот към МГ с дължина от 2,93м.л. и 4,74м.л.
плътни бетонови подпорни стени с част до 0,50м.л. над терена. В/От югозапад от
лицето на поземления имот към МС на ищците - ивична
бетонова основа с дължина от 12,20м.л., ширина до 0,12м.л. и височина от терена
от 0,20 - 0,30м.л.В тази ивична бетонова основа са
бетонирани 7бр. вертикални метални тръби с височина до 1,75м.л. и заемащи площ
от 61м.кв. от дворното място, както и стърчащия капак на шахта на
канализационна мрежа от 1м.кв., който е на разстояние от 7,80м.л. от северозападния
вход на дворното място, посока изток и на 0,50м.л. на север от 2МЖС върху
терена, възпрепятстват ползването на дворното място в тази част - правото на
свободен достъп и възможността за евакуация на живущите в процесния имот при
опасни за живота и здравето обстоятелства.
От
приетата без възражения първоначална съдебна-автотехническа
експертиза на вещото лице М. става ясно, че конфигурацията на имота е такава,
че не е възможен достъп на лек,
специализиран и/или друг автомобил към вътрешността на имота
за доставяне на тежки материали, както и за паркиране и гариране в двора, като
пречка за достъп и ползване по предназначение на имота по отношение на възможност за достъп на леки автомобили
или други (лекотоварни), е - изградената преградна стена с височина
30 см. и широчината на отвора на вратата - 2.08 м..
От
допълнително изслушаната съдебна-автотехническа
експертиза на вещото лице М. се установява, че има промяна изразяваща се частично разрушаване на
бетонова преграда която е ограничавала по широчина прохода за превозни
средства, като са премахнати са 7
стоманени тръбни и въпреки това конфигурацията на имота е такава,
че не е възможен достъп на лек,
специализиран и/или друг автомобил към вътрешността на
имота за доставяне на тежки материали, както и за паркиране и гариране в двора. Вещото лице излага, че в това състояние проходът може да се ползва само от
превозни средства с животинска тяга - каруци. Ширината на входа му (2.08 м.) не
е достатъчна за преминаване на автомобили. Частичното разрушаване на преградата
действително разширява прохода, мерено на ниво плоча на вкопания гараж, до
размер 2.75 м2, но на ниво терен практическа промяна няма.
Направените промени след 11.05.2017, не позволяват ползването на прохода в
източната част на имота, при запазената към настоящият момент врата към улицата
и остатъци от полуразрушената бетонова преграда на ниво
около 15-20 см над терена.
Към 08.09.2017 пречка за достъп и ползване по
предназначение на имота, по отношение на възможност за достъп на леки
автомобили ши други (лекотоварни) е - полуразрушената
преградна стена с височина 15-20 см. и непроменената широчина на отвора на
вратата - 2.08 м. След спиране на автомобил в рамките на прохода, между
автомобила (със затворени врати) и покривната плоча на полу- подземния гараж се оформя проход с широчина около
70-80 см., която е достатъчна за преминаване на пешеходци и осигурява
възможност да се качат в автомобила. При отворена врата пешеходен не може да премине край автомобила.
Свободната
площ за инвалидна количка е с ширина 80 см и дължина 130 см. Широчината
за движение на инвалиди в количка или с патерици е 90 см. Следователно след
спиране на автомобил в рамките на прохода, между автомобила (със затворени
врати) и покривната плоча на полу- подземния
гараж се оформя проход, който се явява недостатъчен за преминаване на инвалид.
В съдебно заседание вещото лице излага, че. пречат
трайно прикрепените лозници, тъй като те намаляват
правят под 2,75 м., прохода, което е пречка да се осигури свободен преход от
2,75 м., макар и формално между тях може да влезе автомобил. В състоянието, в
което е полуразрушената бетонна преграда, а именно разрушена до ниво 15-30 см.
от земята, а не е изцяло до дъно до терена тя е пречка съгласно изложеното от
вещото лице.
От комплексна съдебно-техническа експертиза и допълнителни
комплексни съдебно-техническа експертиза на вещите лица Т. и П. се установява,
че първата регулация на територията на целия град се извършва с приемането на
план за улична регулация (Заповед
4326/1955 г.) и план за дворищна регулация (Заповед № 3583/1957г.), по които се осъществява жилищното и
общественото строителство. Съгласно тези планове, за парцел XV-307, идентичен
с УПИ XV-3513, според
архивните масиви на ГЕОКАРТФОНД, посочения парцел (днес УПИ) е определен за малоетажно (два етажа), свободно жилищно застрояване.
Липсва информация този режим на застрояване да е бил одобрен от компетентния по
§32 (3) ППЗПИНМ (отм.) орган, а именно председателя на Държавния комитет по
строителство и архитектура. Групово строителство за парцел XV-307 (идентичен
с УПИ XV-3513) не
е било предвиждано. Това се потвърждава и чрез издадената Скица №515/09.06.1965
г. от Градски народен съвет, с която главния инженер е разрешил на лицето Г.Н.П.
(ищец), единствен собственик на
парцела към 09.06.1965 г., „...нова
жилищна сграда... два етажа, цокъл 1,20т...“. Освен това, според
действалата, по време на проектирането и строителството на жилищната сграда,
норма на §19. от „Строителни правила и
норми за изграждане на населените места" (СПНИНМ) (ДВ. бр.75от 18.09.1959) (отм.): „...Във всички строителни части в един
парцел, ... не се допуска
застрояване на сгради една зад друга." През 2014 г, с Решение
№415/27.11.2014 г. Общински съвет-Велинград е одобрил нов план за регулация на
част от гр. Велинград. По отношение на УПИ XV-3513, кв. 185, този „нов план“ не се различава от действалия
преди това план за регулация.
По метод на изграждане,
сградата с идентификатор №506.3513.1, е монолитна. Конструктивната система е безскелетна - със зидани носещи тухлени стени (външни и
вътрешни) с дебелина 25 cm и
основи от каменна зидария. Надлъжните и напречните стени са прекъснати на места
от отвори за врати и прозорци като в зоната над отворите в общия случай е
изпълнен стоманобетонен щурц. Над таванската подова
конструкция е изпълнен надзид, който е обрамчен с
бетонов пояс. За вътрешни /неносещи/ стени са използвани тухлени зидове с
дебелина 12ст. Подовата конструкция е смесена - дървен гредоред и стоманобетон.
Грубият строеж на сградата не е изграждан на етапи. При огледа на място е
установено, че сградата представлява една обща структура - с единна
конструкция, с общи основи, с обща покривна конструкция, с общ разделителен зид
между двете й части - източна и западна. Изпълнена е една сграда с два жилищни
етажа и цокъл с височина средно на около 1,20 m над средното ниво на прилежащия терен. В план,
разпределението на сградата е разделено на две части - източна и западна,
симетрични една спрямо друга. За всяка от двете части има отделен вход от
външна етажна площадка, до която се достига посредством външни стъпала - за
източната част те са шест на брой, за западната - десет на брой. Достъп до
първи жилищен етаж, в двете части на сградата, е осигурен и посредством
терасите към две от помещенията - едното в югоизточния край, другото -
югозападния край на сградата. Всяка от частите на сградата, първоначално, е
съдържала по три помещения на етаж. Вертикалната връзка между етажите се
осъществява посредством стълба - по една за всяка от двете части на сградата,
разположена в пространството на преддверието към стаите. В сградата са
извършвани преустройства, чрез които част от помещенията са преустроени в
санитарни възли. Първо по време е преустройството в първия етаж на източната
част от сградата - през 80-те години на миналия век. По свидетелски показания
тоалетните (с бани) в западната част на сградата са правени след 1998 г. В
сградата се установяват коминни отвори съсредоточени
на три места. Съгласно издадена Скица-виза № 515/09.06.1965 г. от Градски
народен съвет - Велинград и действалите по времето на проектиране и построяване
на същата, строителни правила и норми, жилищната сграда е еднофамилна. Проект
за жилищната сграда не е представен. При проверка в архива на община Велинград вещите
лица са установили, че такъв не се съхранява. Установено е, че архитектурен
проект за разделяне на сградата на два обекта - жилища, не е изготвян и
одобряван нито при действието на ЗТСУ от 1973 г. (отм.), нито при сега
действащия ЗУТ. Сграда с идентификатор 506.3513.1, съгласно Кадастрален
план на гр. Велинград, одобрен със Заповед №1109/07.08.2014 г., е построена като
едно цяло и представлява една обща структура с единна конструкция. В западната част на сградата
съществува едно жилище, развито в два надземни етажа, частично полуподземен (избен) етаж и подпокривно
пространство, използвано като склад. Вертикалната връзка между етажите се
осъществява посредством стоманобетонова стълба със
светла ширина на рамото около 90 cm, разположена в (пространството на) преддверието към
помещенията от етажите. Стълбите са изградени съгласно §51. от СПНИНМ (ДВ.
бр.75 от 18.09.1959) (отм.) - „Широчината на крилата на стълбите и на междуетажните площадки, ... 3). при едносемейни
двуетажни сгради - 90 cm". Дълбочината на жилищната сграда в УПИ XV-3513,
по данни от кадастралния
план, е 14,72 т. При установеното към 1965 г. свободно застрояване, най-малките
разстояния до страничните регулационни линии са посочени В §7. т.1 от СПНИНМ (ДВ. бр.75 от 18.09.1959)
(отм.): „... височина на сградата до 2
етажа - най-малко 3 метра". Разстоянието от жилищната сграда с идентификатор
№506.3513.1 до регулационната линия с УПИ XIV-3512
е 7,10 т. Разстоянието
между жилищните сгради в двата УПИ е 10,00 т. Построената жилищна сграда с
идентификатор №506.3513.1 е ситуирана в УПИ XV-3513
съгласно нормативните
изисквания и в съответствие с контура в издадената Скица №515/09.06.1965 г. от
Градски народен съвет. Свободната дворна площ около жилищната сграда
трябва да осигури безопасен достъп до сградата, нормално оттичане на
атмосферните води около сградата (без да се създават зони, в които да се
задържа вода), както и да създаде здравословна среда за ползвателите.
Нормативно изискване е имало към площта на незастроената част от парцела, която
съгласно §72. СПНИНМ (ДВ. бр.75 от 18.09.1959) (отм.) е: „...за парцели над 600 кв. м 70%“. Засаждането на подходящи
по големина и разположение дървесни и храстови видове...“ е ставало по реда на §211. ППЗПИНМ (отм.). Към настоящият момент,
собствениците на строежи имат задължението да ги поддържат в техническо
състояние, отговарящо на съществените изисквания, регламентирани в чл.169 ЗУТ и
чл.118 от „Наредба
№7 от 22 Декември, 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони“ (Наредба №7 ПНУОВТУЗ) — „...за създаването на
безопасна, устойчива, здравословна и достъпна среда. По делото не са представени
одобрени строителни книжа както за жилищната сграда, така и за преустройства
правени в нея. При оглед на място вещите лица са установили, че в източната
половина на сградата, в двата жилищни етажа, след построяването на сградата е направено
преустройство и за сметка на едно от помещенията на етажите са обособени баня с
тоалетна и кухненски бокс. При това преустройство част от дървената подова
конструкция е подменена със стоманобетонна. Съдейки по вида и състоянието на
вложените довършителни материали за банята - стар формат фаянсови и теракотни плочки, видимо доста остарели, износени, на места
с напукани и липсващи плочки, преустройството на първия жилищен етаж в
източната част на сградата може да се отнесе като извършвано в началото на
80-те години на миналия век. Преустройството на втория етаж от тази част на
сградата е правено по-късно. В западната половина на къщата е направено
аналогично преустройство в двата жилищни етажа. Западната част от жилищната
сграда, би могла по изключение да се определи като жилище, ако главния архитект
на общинския народен съвет тогава, съгласно чл.56 от Наредба 5 за ПНТСУ
(1977г.) (отм.), го разреши. Към 1994 г., в западната част на жилищната
сграда не е имало нито тоалетна (клозет), нито баня - това е потвърдено от
свидетели по делото. Не са намерени и не са представени строителни-
разрешения за вътрешни преустройства в сградата. Вещите лица са посочили, че към
момента на проектиране и изграждане на жилищната сграда, легална дефиниция за „калканна стена“ не е изграждана и е установено, с
плановете, действали към момента на проектиране и построяване на жилищната
сграда, че такова застрояване в УПИ XV-3513 не е предвидено. Стената, разделяща жилищната
сграда в УПИ XV-3513
на две части не представлява калканна, а обща разделителна стена. Дължината й, по данни
от кадастралния план на гр. Велинград, е 7,80 т. От измерване на място вещите
лица са установили, че дебелината на тази разделителна стена, в двата жилищни
етажа, е 25 cm
(1 тухла). В подпокривното пространство, съдейки по тухлената превръзка
- този зид е с дебелина 12 cm (1/2
тухла), а. Съгласно §66. СПНИНМ (дв.
бр.75от 18.09.1959), (отм.): стените между
отделни жилища е един етаж трябва да имат дебелина, равна най-малко на 1 тухла“
Над покривната повърхност тази стена не продължава с надзид.
Явявайки се разделителна стена между две жилища, същата и в подпокривното
пространство трябва да е с дебелина най-малко 1 тухла, т.е. 25 cm. Дървената покривна конструкция
е обща за двете части на сградата. Отводняването на покрива (улуци и водосточни
тръби) също е общо. Вещите лица излагат, че одобрен архитектурен или друг
проект за разделяне на сградата на самостоятелни обекти не е представен, като такива
не се откриват и в архива на Община Велинград.
Постройка с идентификатор
№506.3513.2, ведно със стълбището към покрива й, е без устройствен
статут. Строежът е изграден в груб вид, без входна врата, без външна и вътрешна
мазилки, без електро-инсталация. Постройката, към момента на огледа (м. Януари
и Февруари, 2018 г.), се ползва като склад за дърва за огрев и вещи от бита.
Покривът на постройка с идентификатор №506.3513.2 е изравнен с пода на
съществувала тераса на първи етаж в югозападния ъгъл на жилищната сграда, чийто
парапет е премахнат. По този начин са създадени условия покривът на полуподземната постройка да се ползва от живеещите в
западната половина на сграда с идентификатор №506.3513.1 като покривна тераса.
Върху нея са складирани строителни материали - тухли, стари мебели от бита,
монтирана е и метална конструкция за лозниците.
Изграденото стълбище пред западната фасада на жилищната сграда осигурява връзка
на прилежащия терен с описаната по-горе покривната тераса. Вещите лица са
установили, че съгласно утвърдени две частични квартални разработки - „Квартална
разработка за гаражи на кв.185, гр. Велинград“ през 1977 г. и 1980 г., в
УПИ XV-3513 (идентичен с УПИ XV-307), не се предвижда гараж
долепен до жилищната сграда. Постройката не е включена и в режима на
застрояване и на сега действащия застроителен план,
одобрен със Заповед РД-14-03-163/13.10.1983 г.. В архивът на Община Велинград
няма документи и данни за частично изменение на този план. В документите по
делото, ответниците са представили копие от „Проект на гаражм
за парцел XV-3513
в кв.185, одобрен на
19.07.1985 г. В писмо с изх.№94- 00/6753/16.11.2015 г. на кмета на
Община Велинград, приложено по делото, е посочено че Разрешение за строеж и
друга строителна документация на името на А.Н.. П. през 1985 г. не са намерени
в архива на Общината. Представеното копие от Разрешение за строеж №68/1985 и
копие от проекта са за гараж, който е надземен
не са вписани подпорни стени, рампа, стълби и пр., защото такива не са
били необходими и не са предвиждани в представения архитектурен проект за
гараж. Независимо от това, постройка с идентификатор №506.3513.2, ведно със
стълбището към покрива й, не съответстват на представения одобрен проект по
част архитектура. Одобреният проект е за едноетажна, сключено застрояване (по
южна имотна граница) със съседния УПИ XVI-3512, надземна постройка. Към постройката с
идентификатор №506.3513.2 има изградени: външна открита гаражна рампа за
преодоляване на денивелацията между прилежащия тротоар и пода на пристройката; еднораменна открита стълба от прилежащия по западната
фасада терен до покрива на постройката; еднораменна
открита стълба от прилежащия по западната фасада терен до пода на полуподземната постройка; подпорни стени от двете страни на
рампата; стърчащи фусове и метална конструкция за лозници върху покрива. Външните размери на постройката са:
дължина 8.85 m
и ширина 4.25 т. Полуподземната постройка е разде.на
две помещения посредством напречно изградена преградна (вътрешна) стена. Достъп
до тази разделителна стена, по време на огледите, бил възпрепятстван заради
складираните вещи, но независимо от това вещите лица преценяват, че би могло да
се гарира един автомобил с височина не по-голяма от 1.50 m и дължина не по-повече от
4.30т (среден клас) при условие, че успее да преодолее гаражната рампа. Рампата
за достъп до полуподземната постройка е с наклон
20.8%. Рампата не е изпълнена по начин, който да осигури условия за удобство и
безопасност на движение - липсват закръглявания с вертикални криви в чупките между
съседните участъци (преход от хоризонтален към наклонен); липсва набраздяване
на повърхността и пр. Макар наклона на рампата да е близък до максимално
допустимия за обслужване на единични гаражи (20%), рампата не е покрита с
подходяща конструкция съгласно изискванията на „Наредбата за планиране и
проектиране на комуникакационно-транспортната система
на урбанизираните територии“ (Наредба № РД-02-20-2 ППКТСУТ) и предхождащите
я (отм.) наредби.
Сграда с идентификатор
506.3513.3 е предвидена с „Квартална разработка за гаражи на кв.185,
гр.Велинград“ утвърдена на 12.06.1980 г.. За да влезе лек автомобил в
гаража с №506.3513.3, той трябва да направи S- образен завой (наляво и след това надясно) с отклонение от правата
линия около 5 (пет) градуса. Независимо от това, проходът (рампа) пред гаража с
№506.3513.3. може да се определи като прав и еднопосочен. Полуподземната
постройка с идентификатор 506.3513.2 (без устройствен
статут), отстояща от южната регулационна линия на
разстояние от 2.65 m до
2.85 т, е намалила предвиденото минимално разстояние от 3.00 т, което би
осигурило (в общия случай) нормален достъп до гараж с идентификатор 506.3513.3.
Освен това, установеното разстоянието 2.65 m до 2.85 т, допълнително е
намалено (с около 10 до 30 cm) от наличието на трайна
растителност - лози и овощно дърво, засадени по дължината на прохода, до южната
ограждаща стена на полуподземната постройка. Предвид
и това, че разстоянието между полуподземната
постройка с идентификатор 506.3513.2 и гараж с идентификатор 506.3513.3 е 3.55 m и полуподземната
постройка е „застъпила“ с около 1/3 част вратата на гаража, достъп на автомобил
(среден клас) до гараж с идентификатор 506.3513.3. е силно затруднен
(евентуално с многократни маневри). При спиране на лек автомобил по протежение
на прохода пред гараж с идентификатор 506.3513.3, не би останало достатъчно
свободно място за излизане/влизане в него и свободно пространство, осигуряващо
нормално пешеходно движение покрай него. Лек автомобил не би могъл да се
паркира и по алеята в северозападната част на УПИ, тъй като би възпрепятствал
пешеходния достъп до входа за източната част на жилищната сграда. В частта
заградена от т.н. „вътрешна ограда № 1“ и рампата към полуподземната
постройка с идентификатор 506.3513.2 също не е възможно да се паркира лек
автомобил, тъй като освен, че има денивелация между тази част от УПИ и
прилежащия тротоар, липсва и необходимата минимална дълбочината от 5,00 т.
Осигуряване на пешеходно (свободно) пространство за достъп до постройка с
идентификатор 506.3513.3 от източната част на жилищната сграда с идентификатор
506.3513.1 и обратно, не е възможно в рамките на УПИ XV-3513. Входовете за жилищната сграда
са по северната фасада, а постройка с идентификатор 506.3513.3. е в южната част
на имота. Гаражната рампа към полуподземната
постройка с идентификатор 506.3513.2 и подпорните стени от двете страни на
рампата са прекъснали пешеходната връзка между южната и северната част на УПИ XV-3513. Освен това, върху пешеходната
алея покрай северната фасада, с около 0,15 m над терена стърчи капак на водомерна (ревизионна) шахта (0,90/0,90 т),
която стеснява алеята до ширина 0.40 m и създава условия за препъване. При така реализираното строителство в
УПИ XV-3513, достъпен маршрут, по смисъла
на „Наредба №4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания от източната част на жилищната сграда с идентификатор 506.3513.1 до
постройка с идентификатор 506.3513.3 и обратно, не би могъл да се осъществи. Изискването за минималната
ширина на прохода изхожда от изискването свободностоящата
сграда в УПИ да е на минимум 3.00 m от страничната регулационна линия. А във връзка с изискванията за
достъпна среда, за да може да се ползва и от хора с увреждания, тази ширина
трябва да е минимум - 3.60 т..
Полуподземната постройка с идентификатор
506.3513.2 и откритите стълби по западната фасада на жилищната сграда са
изпълнени от стоманобетон - колони, греди и плоча, плътно (без фуга) до
външните ограждащи стени (южна и западна фасади) на жилищната сграда.
Тъй като представеният проект за гараж не се отнася за тази постройка, не може
да се каже какви правила и норми са нарушени при проектиране на същата и дали
сградата е осигурена на земетръс за тази зона. При огледа на място се
установява, че стоманобетонната плоча, служеща за покрив на постройката, не е
изпълнена така, че да осигури отводняването й от атмосферни въздействия, което
е причина за влошаване хигиенното състояние на сградата и комфорта на обитаване
на съответните помещения от първи жилищен етаж. Изпълнена е с непостоянен
минимален наклон (на места е почти водоравно) и по този начин са създадени
условия на определени места да се задържа атмосферна вода. Констатацията на
вещите лица е направена при оглед на място при топене на сняг. При частично
вкопани строежи с цел изолация на същите от подземни и надземни води върху
външните стени, които имат досег до почвата се полага хидроизолация, а под
нивото на основите се изгражда дренажна система. В случая няма данни това да е
изпълнено. Вещите лица сочат, че не са осигурени противопожарните изисквания за
отделен противопожарен зид на постройката към жилищната сграда. Противопожарен зид не е
изпълнен между жилищната сграда и полуподземната
постройка. Не е изпълнена разширителна (дилатационна)
фуга, за да бъдат отделени двете конструкции и те да действат самостоятелно при
деформации предизвикани от различия в характеристиките на различните строителни
материали или различни слягания на двете съседни
сгради, строени в различни години, не на последно място и при земетръс. За въпросната постройка няма
приложени към проекта статически изчисления от които да е видно, че сградата е
оразмерена на земетръс Съгласно чл. 2 от Наредбата за проектиране на
сгради в земетръсни райони се осигурява носимоспособността,
екслоатационната годност и дълготрайност на
конструкцията и земната основа при експлоатационни и сеизмични въздействия.
Всички строежи се оразмеряват на сеизмични въздействия чрез статически
изчисления. Такива за въпросния строеж липсват. Полуподземната постройка с идентификатор 506.3513.2 не
представлява „търпим строеж*. Същата не покрива нито хипотезите на §
16.(1) ПР на ЗУТ, нито тези на § 127.(1) ПЗР към ЗИД на ЗУТ. При изграждане на полуподземната постройка не е спазено изискването за
еднообразие и симетрия на сградите, както и разделяне на строежите на динамично
независими части чрез изграждане на деформационна
фуга, която в случая играе роля и на земетръсна такава. Това води до
неравномерна деформация на двете сгради и получаване на пукнатини в жилищната
сграда. Видими пукнатини има по фасадите на жилищната
сграда, както и отцепване на външното стълбище към северната фасада. Няма данни
дали при статическите изчисления на конструкцията на полуподземната
сграда е взето под внимание нерегулярността в план и височина на сградите и
влиянието на усуквателните движения на същите, както
и какъв е коефициента на реагиране. При извършения оглед на жилищната сграда
има видими пукнатини по фасадите, което води до извода, че това условие не е
спазено.
Преграда №1 и врата към нея,
заедно с подпорната стена от южната страна на гаражната рампа към полуподземната постройка с идентификатор 506.3513.2,
обособяват индивидуално пространство от УПИ XV-3513, което се използва от живеещите в западната половина
на жилищната сграда.
От
разпита на свидетеля В.Н.И., съсед на страните става ясно, че процесната къща е
построена през 1965 г., когато е било световното първенство по футбол, което
той си спомня, тъй като единствено в неговата къща имало телевизор и го гледали
там по време на строежа й. Свидетелят излага, че в него участвали Г.П., жена му
и баща му, като помагали и други хора от махалата за построяването й.
Свидетелят сочи, че в момента в имота има построен гараж, който се ползва от Г.П.,
като има и още един, който се ползва от А. П. и в неговата част от имота, там
също е разположена лятна кухня и гълъбарници. Свидетелят излага, че в едната
половина на къщата живее Г.П., а в другата е живял покойният А. П., а сега ответниците, като къщата е еднофамилна. Св. И.установява,
че в поземления имот има подземен гараж, който излиза на 50 см. над земята и до
него има допълнително лозници, като ограничетел, който намалява разстоянието и от там не може
да мине лек автомобил, нито каруца, този гараж е строен и се е ползвал от А. за
дърварник, а другия гараж в имота е строен от Г.. Свидетелят сочи, че след построяването на
къщата Г. запознал да живее в нея, а едва след около четири пет години в нея
започнали да живеят и А. със съпругата му Т., която по това време била
бременна. Свидетелят излага, че до преди 10-15 г. ползвали външна тоалетна,
нямало и баня, като я правили едва 90- те години, но точен спомен няма.
Свидетелят не знае между страните по делото да е имало претенции, договорки за
ползването на мита, нито едните да имат ключ от имота на другите и обратното.
От
разпита на свидетеля Е.Д. Б.- приятЕ.на ищцата К.Б.,
която познава и ответника Д. става ясно, че от колежката си е разбрала за спорове
свързани с къщата. Свидетелката не знае кога е построена тя, но знае, че имат
спорове, тъй като в имота има изградени огради, които пречат на ищците да го
ползват свободно- например да паркират кола, да си прибират дървата за огрев,
като мястото, което е свободно позволява единствено през него да преминава
човек. Отделно от това в една от стаите, под изградения от ответниците подземен
гараж има мухъл. Свидетелката сочи, че санитарни помещения в източната част на
къщата са изградени през 1997 г., а до 2007 г. твърди, че ответниците ползвали
външна тоалетна, изградена в двора, тъй като ги е виждала там. Свидетелката
излага, че не е виждала и не знае страните по делото да имат ключове от двете
половини на къщата.
От
показанията на свидетеля В. С.П.- съсед на страните и в приятелски отношения с
тях се установява, че къщата е строена през 1965 г. от ищеца Г., съпругата М.,
на които са помагали брат й, щурето й, като
първоначално в нея заживели Г. и съпругата му, а едва след четири- пет години
се нанесли и А. със съпругата му. Свидетелят излага, че къщата е строена като
еднофамилна и първоначално всичко било общо, докато Г. не построил гараж, което
било някъде около 1984-5 г., като тогава отношенията между страните се влошили.
Свидетелят излага, че санитарни помещения първоначално били в двора на къщата,
а едва след 1983 г., но не може да каже точно кога те били премахнати. Излага,
че в двора А. построил ограда, която била успоредно на улицата и когато Г. я
бутнал нещата утихнали. След това построил ограда перпендикулярно на улицата и
през средата на къщата.
От
разпита на свидетеля В.П.П., който познава ответникът
Н.от около 29 г. се установява, че последният живее на първия етаж от процесния
имот от както трае познанството му. Свидетелят излага, че там той е живял
заедно с майка си и баща си, а брат му впоследствие се е качил на втория етаж,
като М. живее в САЩ от около 10 години и се връща в България на 3-4 г. веднъж.
От
показанията на свидетелката З.Г. Н.- съпруга на ответника Д. става ясно, че
живее в процесния имот от 1998 г. и когато отишла там всичко било построено-
къща и допълнителните постройки. Къщата била разделена, както и всичко в двора,
всеки си имал отделен вход, ключове и си влизал от неговата страна. Твърди, че
къщата е строена на калкан, като
предната част е на съпруга й и брат му, а задната на чичо им. Те ползвали
гараж, който е долепен до къщата и две постройки в задната част, като не знае
кога са строени сградите. Излага, че спорове между страните започнали около
2015 г., тъй като ищцата претендирала, че не може да си вкарва колата. Знае, че
след построяването на къщата двамата братя хвърляли чоп и така си разпределили
кой коя част от нея ще ползва, като не знае да е имало дело за делба между тях.
Твърди, че съпругът й придобил имота, чрез дарение от родителите му. Излага, че
санитарното помещение вътре в къщата правили впоследствие, но не може да каже
кога точно, като когато се оженили на първия етаж нямало тоалетна. Свидетелката
твърди, че първият етаж е на съпругът й, а горният на брат му.
Свидетелят
А.М.Т.- приятел на ответника Д. излага, че двамата се познават от над 20 г.,
знае къде живее той- в къща на калкан с два входа, като всеки си живеел
поотделно. Ответникът живее в предната част на къщата откъм улицата, там имат и
гараж, който е залепен до нея.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
При
въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни
факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното
обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които
законът свързва с обявяването на нищожността са идентични. В този случай, съдът
следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се
произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно
естеството на твърдяния порок според основанията по
чл. 26 от ЗЗД (така Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г.,
I т. о.). Принципът е, че ако нарушението на императивна правна норма попада в
друго, специално предвидено основание по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД /например относно
формата/, то специалното основание изключва общото – по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Това правило е възприето и в ТР № 4/2009 г. от 07.07.2010
г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че основанието по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – невъзможен предмет, изключва общото основание за нищожност по чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД – противоречие със закона. Допустимо е кумулативно обективно
съединяване на искове за обявяване на нищожност на няколко различни основания,
ако прогласената от съда нищожност на сделката ще има различни правни последици
за страните с оглед на всяко едно въведено основание.
По
иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Нищожност
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
е налице само при нарушения на императивни правни норми, които уреждат начина
на сключване или съдържанието на сделката или когато има противоречие с правен
принцип, който, макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни
норми и е част от правната система. Валидността на сделката се преценява с
оглед закона, който е действал по време на сключването й.
Споразумението
на страните, отразено в съдебната спогодба, е договор по смисъла на чл. 365
– 367 ЗЗД.
Като всеки един договор то може да страда от пороци и всяка от страните, респ.
нейният наследник може да се позове на конкретен порок.
Съдебната
спогодба по делбено дело представлява двустранен
договор и заинтересованата страна може да се позове на нищожността й в случаите
по чл. 26 ЗЗД,
както и да иска унищожаването й и в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД
или развалянето й поради неизпълнение. Определението на съда, с което се
одобрява съдебната спогодба и последиците й, приравнени на влязло в сила
решение по силата чл. 125, ал. 3 ГПК (отм.); , респ. чл. 234, ал. 3 от
действащия ГПК няма самостоятелно значение и не
променя договорния й характер – в този смисъл задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 8 от Постановление № 7 от 28.11.1973 г., Пленум на ВС.
В
разглеждания случай ищците поддържат, че процесната съдебна спогодба-делба
противоречи на императивни правила за разделяне на съсобствени
жилищни сгради на отделни етажи или части от тях, а получените в реален дял
обекти от съделителите не отговаряли на изискванията за жилища и нямало одобрен
за това архитектурен проект.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗТСУ /отм./, за да се обособи един
обект на правото на собственост в самостоятелни дялове, които да се разпределят
между съсобствениците в индивидуална собственост следва да бъде одобрен
инвестиционен проект, който да отразява начина на обособяване на обектите. При
действието на тази норма, относно поделяемостта на
сгради, в които още при изграждането им са изградени отделни обекти, в т. 5 от
Постановление № 7 от 28.11.1973 г., Пленум на ВС се приема, че когато
обособяването на жилищата не е свързано с изменение на утвърдените архитектурни
проекти, не е необходимо да се изисква одобрен архитектурен проект. В Решение №
368 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г., II г. о., ГК, се приема,
че ако обектите са обособени като самостоятелни още при изграждане на сградата,
не е необходимо представянето на одобрен инвестиционен проект със всичките му
части.
За
да се извърши съдебна делба на жилищна сграда, жилище или друг обект, законът –
чл. 62, ал. 2 ЗТСУ
отм. и § 7 от ЗР на ППЗТСУ – отм./, изисква съответните дялове да могат да
бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без
неудобства, по-големи от обикновените. Тези понятия са дефинирани в съдебната
практика – Постановление № 7 от 28.11.1973 г., Пленум на ВС. Законът обаче не
установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се
определи като значителни и в кои случаи свързаните с него неудобства могат да
се окачествят като по-големи от обикновените. Това са фактически въпроси, които
се решават от делбения съд конкретно във всеки
отделен случай. Възможни са различни хипотези.
В
съдебната практика трайно се приема, че за да се направи извод дали
преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността
на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите
строително-монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него /Решение
№ 210 от 13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2009 г., I г. о., ГК/.
Правото
на собственост може да съществува само върху застроен обект, който съставлява
самостоятелен обект на вещни права съгласно действалите към момента на
построяването, обособяването му или понастоящем строителни правила и нормативи.
Преценката дали сградата е делима се извършва с оглед нормите на съответния
благоустройствен закон, а не с оглед жилищната нужда на съделителите. Следва да
се има предвид и дали сградата е заварена към момента на влизане в сила на
съответния благоустройствен закон и какво предвиждат разпоредбите на този закон
по отношение на заварените сгради. Нормативната уредба определя минималния брой
и характер на помещенията в жилищата – според чл. 54 от Наредба №
5 за правила и норми по териториално и селищно устройство
/обн., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г. и бр. 70 от 06.09.1977
г., отм., Бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г. /, приложим в
настоящия случай– жилището трябва да има помещения за клозет, за баня, за пране
и сушене на прането, които се обзавеждат съгласно действащите изисквания за
това. При жилища за един и двама обитатели клозетът може да бъде в едно
помещение с банята; според чл. 119, ал. 6 от
Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство
/обн., ДВ, бр. 62 от 07.08.1973 г., отм., бр. 1 от
02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г. /, приложим в настоящия случай- клозетът
трябва да бъде в самата жилищна или вилна сграда. При липса на водоснабдяване
на населеното място или на съответната му част се разрешава временно клозетът
да бъде извън жилищната сграда. Съответно чл. 122 от Наредба № 5 препраща към
ППЗТСУ (отм.); – Клозети извън жилищната сграда, чешми и попивни
септични ями в дворната част на парцелите се допускат и разполагат съгласно
изискванията на чл. 119 ППЗТСУ; според чл. 110, ал. 1 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони /Обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г., в сила от
13.01.2004 г. /, всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във
или извън жилището.
Горепосочените
нормативни правила не се отнасят единствено за жилища, които са заварени от
тези нормативни актове. Ако обособяването, използването на отделните жилища или
части от жилища или части от етажи като отделни самостоятелни обекти е станало
преди изменението на § 38 СПН /17.05.1963 г. /, в отклонение с изискванията на
тези нормативни актове, то разделянето е възможно.
С
Тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971 г. на ОСГК на ВС е прието, че при
решаване на въпроса относно възможността за самостоятелно ползване на етаж или
части от етаж, следва да се отчете, че § 155 ППИНМ от 1950 г. и § 38 и 39 от
Строителните правила и норми за изграждане на населени места до изменението на
последните от 05.04.1960 г., които уреждат положението на сградите, които
предстои да се изграждат след влизането им в сила. Взето е предвид, че
съобразно § 158 и сл. ППИНМ от 1950 г. и § 121, 290 и сл. от новия ППЗПИНМ,
построените по време на стари строителни правила и норми сгради си остават да
съществуват със старите им вид и архитектурно устройство и могат да бъдат само
преустройвани и съобразявани с новите строителни правила и норми при изрично
предвидените в цитираните текстове условия. Прието, че самостоятелното ползване
на тези заварени сгради, макар и частично неотговарящи на изискванията на
новите строителни правила и норми е позволено от закона. Според даденото
тълкуване при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени
жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и
да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от Строителните правила и норми за изграждане
на населени места, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени
по-рано отделни жилища. Когато обаче в производството за съдебна делба се
създават самостоятелни отделни жилища, следва да се имат предвид действащите
към момента на извършване на делбата строителни правила и норми, които са
задължителни.
В
Решение № 545 от 19.03.1977 г. на ВКС по гр. дело № 2882/76 г., I г. о., е
прието, че посоченото по-горе Тълкувателно решение има предвид всички жилища,
които реално са обособени и се ползват отделно и самостоятелно отпреди
17.05.1963 г., макар да не отговарят на строителните правила и норми както по
време на обособяването, така по време на подялбата. С оглед чл. 79, ал. 2 ЗТСУ
и чл. 252, ал. 2
ППЗТСУ е указано, че ако жилищната сграда е обособена и се
ползва по етажи или части от етажи, които не отговарят на изискванията на
Строителните правила и норми за самостоятелни жилища, и това е станало след
17.05.1963 г., но до 31.12.1965 г. за задоволяване на остра жилищна нужда,
разделянето може да стане и по съдебен ред и да принадлежат на отделни
собственици.
От
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В.Н.и.и В.
С.П., които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и коресондиращи
си помежду си, непредубедени и възприети лично и приетите съдебно- технически
експертизи безспорно се установява, че процесната сграда е построена през 1965
г., като еднофамилна, като едва около 1970 г. в нея се е нанесъл да живее А. П.
със съпругата му, от където следва изводът, че разясненията в ТР № 96/ 1971 г.
по приложението на чл. 38 от Строителните правила и норми не са приложими в
конкретни случай и следователно за разделянето й на две обособени самостоятелни
части следва да се спази процедурата по чл. 62, ал. 2 ЗТСУ
отм., доколкото тя нито е строена преди 1963 г., нито пък е изградена и се е
ползвала преди 1965 г. като две самостоятелни жилища. Напротив от показанията
на св. П. се установи, че първоначално всичко било общо. Други преки доказателства
по делото относно установяване годината на построяване на процесната сграда по
делото не се събраха, като вещите лица по приетите съдебно- технически
експертизи са категорични, че в община Велинград не се съхраняват строителни
книжа във връзка с това, като в този смисъл е и приетото като писмено
доказателство писмо от кмета на община Велинград. От друга страна свидетелските
показания си кореспондират напълно и със събраните писмени такива, а именно
издадената скица за строеж на жилищна сграда на името на ищеца Г.П. от
09.06.1965 г. и удостоверение, издадено от служба по вписванията гр. Велинград
№ 497/2016 г., които косвено свидетелстват за годината на построяване на къщата
и допринасят за изграждане на извод за достоверност на свидетелските показания.
При
съобразяване изложеното следва, че при извършването на сделката по дарение, обективирана в нотариален акт от 27.12.1965 г., по силата
на която ищецът Г.П. е дарил на баща си Н.П. ½ ид.ч.
от поземления имот след построяване на сградата върху него, то последният е
придобил вещни права върху него и върху изградената върху него постройка,
доколкото за да се запази собствеността върху сградата отделно от земята,
следва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, че предмет на прехвърлителната сдЕ.не е
собствеността върху сградата, като по този начин да се смята оборена
презумпцията на чл.92 ЗС.
Според съдебната практика, щом постройките не са изрично изключени при
прехвърляне собствеността на дворното място, по силата на правилото на чл. 92
ЗС се счита, че те също са прехвърлени, освен ако не е доказано друго, а по
делото не са ангажирани доказателства водещи до противен извод. По същия начин
следва да се приеме, че доколкото видно от нотариален акт за дарение от
08.04.1967 г. надарения Н.Г.П. е прехвърлил вещни права на сина си А. Г.П. върху
тази ½ ид. ч. от поземления имот, след
построяването на процесната сграда в него без изрично да е било уговорено, че
последната не е предмет на сделката и не се установява между тях да са
съществували уговорки в противен смисъл, то последният е станал собственик на
поземления имот и на построената върху него сграда, съответно на прехвърлените
му идеални части от тях. В този смисъл е константната съдебна практика,
съгласно която запазване на собствеността върху сградата, отделно от земята трябва да
е изрично уговорено в нотариалния акт / Решение №19/28.03.2016 г. на ВКС, по гр.д. №1600/2015
г., Решение №529 от 9.07.2010 г. по гр.д. №1129/2009 г. на ВКС, Решение №120 от
22.10.2014 г. по гр.д. №2928/2014 г. на ВКС/. При това положение ирелевантни се явяват възраженията на ищците, че
ответницата и покойният й съпруг не са извършвали застрояване тип „калкан“ и
поради това, че не са били жители на Велинград не са имали право да искат
застрояване по реда на § 200 от ППЗПИНМ,, тъй като те са придобили вещни права
върху един вече застроен имот.
От
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И.и Б.
става ясно, че ищците са изградили санитарни помещения в източната част на
къщата през 1997 г., а ответниците в западната й част някъде около 2000 г.,
което коресондира и със заключението на вещите лица
по комплексната съдебно- техническа експертиза и допълнителните такива.
Безспорно се установи по делото от изслушаните съдебно- технически експертизи /основна,
комплексна и допълнителни комплексни/ и представените писмени доказателства по
делото, че към момента на сключване на процесната съдебна спогодба двата дяла
обособени с нея не са отговаряли на действащите по това време строителни
правила и норми за обособяване на самостоятелни обекти, както и че не е спазена
процедурата по чл. 62, ал. 2 ЗТСУ /отм./, като не е налице одобрен архитектурен
проект за това. По никакъв начин не се установи основателността на твърдението
на ответниците, че сградата е била проектирана и строена, така че да бъдат
обособени два самостоятелни обекти в нея. От друга страна пак от приетите
съдебно- технически се установи, че към настоящия момент както западната част
на сградата, така и източната й, отговарят на строителните правила и норми за обособяването
им като самостоятелни обекти. Ето защо следва да се приеме, че доколкото е
налице възможност за преобразуване правото на собственост върху идеални части
от жилищната сграда - в такива на собственост върху реално обособени обекти,
съобразно сключената съдебна спогодба, то последната не е нищожна единствено
поради лисата на одобрен архитектурен проект, а същата следва да се счита
потвърдена с обратна сила при одобряването на такъв /Решение № 190 от 22.III.1994 г. по гр. д. № 1440/93 г., IV г. о./. При така доказаната липса на надлежно одобрен архитектурен проект за
разделянето на процесната еднофамилна жилищна сграда и за обособяването на два
отделни и самостоятелни жилищни обекта от нея – на западна и източна част съдът
приема, че съгласно задължителното разрешение на ТР № 3/ 28.06.2017 г. по дело
№ 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, тази сдЕ.не е породила
целеният вещно-правен прехвърлителен ефект.
От приетите
по делото заключения на СТЕ категорично се установява, че двете половини от
процесната еднофамилна сграда фактически и правно могат да бъдат обособени като
отделни и самостоятелни обекти, съгласно нормите, установени с приложимата към
момента на сключването им Наредба за площите и елементите на жилищата от 1973
г. (отм.); и Наредба за правилата и нормите по териториално и селищно
устройство от 1977 г. (отм.); и няма правна пречка да бъде одобрен архитектурен
проект за разделянето им и обособяването им като отделни жилищни обекти към
настоящия момент. Ето защо и съгласно посоченото ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС,
съдът приема, че съдебната спогодба е действителна сделка, но поради липсата на
надлежно одобрен архитектурен проект по чл. 62 от ЗТСУ (отм.),
приложим към релевантния минал момент на сключване на сделката, както и към
датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, то не е завършен
фактическият й състав, необходим за пораждане на вещно-правно прехвърлително действие. Този фактически състав ще бъде
завършен и съответно – съдебната- спогодба ще породи целеният ефект, в момента,
в който бъде одобрен по надлежният ред архитектурният проект за разделяне на
еднофамилната жилищна сграда на два отделни и самостоятелни жилищни обекта. До
този момент, еднофамилната сграда е общо притежание- в съсобственост между страните.
По
същите съображения следва да се приеме и че разпоредителната сдЕ.извършена от ответницата Т.П. и съпугът
й А.Н.е е породила вещно- прехвърлителен
ефект, доколкото по делото не се установява, нито към момента на извършването
й- 1997 г., нито към настоящия момент да е налице одобрен по надлежният ред
архитектурният проект за разделяне на еднофамилната жилищна сграда на отделни самостоятелни
жилищни обекти, а именно на 1 – ви и 2-ри етаж от западната й част, като от
изложеното по- горе следва изводът, че към този момент, цялата еднофамилната
сграда е общо притежание на страните по делото в съсобственост.
Предвид
неоснователността на предявения иск съдът следва да се произнесе по евентуално
заявените от ищците претенции с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 26,
ал. 2, пр. 3 ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
За
да се достигне до накърняване на добрите нрави няма значение дали страните
съзнават или искат несъответствието между сделката и добрите нрави. Няма
значение също какво е разбирането на страните за добрите нрави и дали те
считат, че с договора по някакъв начин се нарушават; това е правно ирелевантно. Дори
и една сдЕ.да се счита от едната или двете страни за противонравствена, тя е валидна и поражда правно действие,
ако не накърнява добрите нрави. Накърняването на
добрите нрави трябва да е по отношение на съдържанието на сделката и/или на
начина, по който е сключена. По принцип накърняването на добрите нрави се
осъществява чрез последиците от самата сделка, със съдържанието й.
Накърняването на добрите нрави може да се отнася както до същественото, така и
до несъщественото съдържание на сделката. Не е изключено обаче още към момента
на формиране на волеизявлението да е налице накърняване на добрите нрави. Дори
и мотивите, поради които се сключва сделката, да накърняват добрите нрави, това
няма да доведе до нищожност на сделката поради накърняването им.
Едно
от проявленията на нищожност поради противоречие с добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД е сключване на двустранна сдЕ.при
нееквивалентността на престациите. (Р № 1444 от
4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. V гр.о. на ВКС.). Съгласно
константната съдебна практика на ВКС нееквивалентността на престациите
е основание за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави.
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като
общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Съдът
преценява кога престациите са нееквивалентни до
степен, предизвикваща нищожност на сделката, но той не може да подменя волята
на страните при действие на принципа за свободата на договарянето (чл.9 ЗЗД).
Изключително голямата разлика в престациите (
двадесет и над двадесет пъти по-ниска цена) е опреде.като критерий за нищожност
на това основание в Р № 615 от 15.10.2010 г. гр.д. №1208/2009 г., ІІІ гр.о..
Значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации,
която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице и, когато
насрещната престация е практически нулева.
По
делото се установи, че ищецът и покойната му съпруга по време на бракът им са
придобили правото на собственост върху процесния поземлен имот и пак тогава са
изградили процесната жилищна сграда. Установи се, че по силата на дарение А. П.
е придобил ½ идеална част от същите. При съобразяване данните в
одобрената съдебна спогодба се установява, че всеки от съсобствениците е
получил в дял имущество, което изцяло съответства на правата му в
съсобствеността. Ето защо не може да се говори, че е налице нееквивалентност на
получените в следствие на нея дялове и следователно не е нарушен принципът на
добрите нрави на това основание. В утвърдената съдебна практика се приема, че
накърняването на добрите нрави обичайно се изразява в използване на договорната
свобода от страна по сделката, за да се възложат на насрещната страна, която е
в по-неблагоприятно положение, несъразмерни тежести; когато се ограничава
прекомерно личната свобода или се уговарят имуществени облаги в разрез с общоприетия морал. В случая по
делото не се установяват наличието на такива обстоятелства. Ето защо този иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по отношение на частта
от сделката (съдебната
спогодба),
касаеща правата на ищецът и покойната му съпруга,
както и покойния А. П..
Накърняването на добрите нрави може да доведе както
до пълна, така и до частична нищожност. Ако и без частта, обявена
за нищожна поради накърняване на добрите нрави, може да се предположи, че
страните биха желали сделката да бъде сключена, тя запазва действието си в
останалата част, която не накърнява добрите нрави (чл. 26, ал. 4 ЗЗД).
По
делото не се установява ответницата Т.П. преди сключване на съдебната спогодба
да е придобила по какъвто и да е начин вещни права върху недвижимият имот
предмет на спогодбата. Не са ангажирани никакви доказателства същата да е
демонстрирала собственически права по отношение на него пред останалите
съсобственици, а именно по отношение на ищците и по отношение на съпругът й,
поради което възражението й за придобиване по давност е недоказано и
следователно неоснователно. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства в
насока тя да е придобила право на собственост на основание извършена в нейна
полза разпоредителна сделка. Нотариалният акт, по силата на който съпругът й А.
П. е придобил право на собственост не е годен титул за собственост по отношение
на нея предвид действалите правила на СК към онзи момент и към момента на
прекратяване на бракът им, чрез смъртта на съпруга. С разпоредбата на чл. 13,
ал.2 СК /1968г./ от обхвата на имуществената общност са изключени недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и
права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл.
389 а-389д ГПК/ отм./, както и движимите вещи, придобити от единия съпруг през
време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване
или за упражняване на занятие. Нормата на чл. 13, ал.2 СК /1968г./ визира
изключение от правилото на чл. 13, ал.1, поради което тя не може да се тълкува разширително. При действието на СК от 1968г. и на СК от
1985г. правната уредба на имуществените отношения между съпрузите има
императивен характер и изключва възможността тези отношения да бъдат уредени от
съпрузите по начин, различен от предвидения в закона. Ето защо следва да се
приеме, че по силата на извършеното в негова полза дарение А. П. е станал
индивидуален собственик на прехвърлената му идеална част от процесния имот и
изградената върху него сграда и същите не представляват съпружеска имуществена
общност. Следователно може да се приеме, че сключената съдебна спогодба се
явява нищожна, но единствено по отношение на ответницата, която не може да
черпи права от нея и този иск спрямо нея следва да бъде уважен. Въпреки това
нищожността на спогодбата в тази част не влече след себе си нищожност на
съдебната спогодба в цялост.
По
иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.
Доколкото
по делото безспорно се установи, че съделителят А.Н..П.
по силата на нотариален акт за дарение от 1967 г. е придобил вещни права върху
имота предмет на процесната съдебна спогодба, то неоснователно е твърдението,
че той е придобил такива едва със сключването й, а още по- малко, че не е
спазена форма за придобиване на такива при съобразяване представения нотариален
акт от 1967 г..
Съгласно
разпоредбата на чл.18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за
учредяване вещни права върху недвижими имоти, трябва да бъдат извършени с
нотариален акт. Участието на несобственик в делбата за разлика от неучастието
на съсобственик не води до нейната нищожност – чл.75, ал.2 ЗН, но преценката за
валидност на сключената съдебна спогодба за делба с участие на лице, което към
този момент не притежава права в съсобствеността следва да се направи с оглед
особената форма за действителност, изискуема при прехвърляне на вещни права
върху недвижим имот, тъй като облекчената форма се отнася само за
съсобственици, а неспазването на предписаната от закона форма за действителност
на сделката води до нейната нищожност – чл.26, ал.2 ЗЗД. Следователно такова
лице не може да придобие права върху недвижим имот, който по силата на съдебна
спогодба за делба му е поставен в дял, поради неспазване на изискуемата се от
закона форма за действителност на договора - чл.18 ЗЗД, респ. неговата
нищожност съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. По
аргумент от тази разпоредба следва да се приеме, че този иск се явява
основателен, но единствено по отношение на ответницата Т. П., тъй като не се
доказа преди сключване на съдебната спогодба тя да е била съсобственик на делбената вещ. По отношение на останалите страни по нея
/ищецът, покойната му съпруга и покойният му брат/, които безспорно се
установява да са съсобственици на имота същата следва да се приеме за валидна.
По
възражението на ответниците за придобиване процесния имот- западна половина от
сграда по давност.
Предмет на придобиване на вещни права са само
самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи. Когато недвижимата вещ е
сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по
силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите
строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие
или др. подобни/. В този смисъл са разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от ЗТСУ
(отм.) и чл. 202 от сега действащия ЗУТ. Съответно и владението върху реална част от сграда
може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако
владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два
или повече обекта /жилища, ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен
/инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми.
От събраните гласни доказателства безспорно се
установи, че към настоящия момент и двете половини от къщата разполагат със
санитарни помещения и кухни. Същите кореспондират и с приетите по делото
съдебно- технически експертизи. От последните става ясно, че всяка от двете
половини на къщата отговаря на строителните правила и норми за самостоятелен
обект към настоящия момент. Безспорно се установи и че няма одобрен
архитектурен проект за разделяне на къщата на два или повече самостоятелни
обекта. На следващо място не се установи по делото всеки от етажите в западната
й част, върху които ответниците- Д. и Н. претендират
да са придобили вещни права по силата на упражнявано от тях давностно
владение да отговаря на тези изисквания.
По отношение на ответницата Т.П. възражението за
придобиване в индивидуална собственост по силата на упражнявано давностно владение върху западната част от сградата, която
безспорно се установи, че фактически е обособена като самостоятелен обект,
който поначало би бил годен обект на правото на собственост и отговаря на
изискванията на закона за такъв, като се установи, че и източната половина от
сградата отговаря на същите, съдът счита, че е неоснователно, тъй като не е
налице одобрен архитектурен проект за такова обособяване. Както при действието
на ЗУТ, така и при действието на идентичната норма на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ (отм.),
придобиването на реални части от обект в сграда, включително по давност, е
обвързано с изискването за одобряване на инвестиционни проекти /решение № 110/2009
г. по гр. д. № 4771/2007 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 30/2012 г. по гр. д. №
401/2011 г. на ВКС, I г. о./. В случаите на придобиване по давност на реално
обособена част от обект в сграда не може да се приложи пряко разрешението на
посоченото ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС. При придобиването на собственост чрез
правна сдЕ.следва да се осъществи юридическият факт
на сделката (волеизявление, постигане на съгласие), въз основа на който на
основание чл. 24, ал. 1 ЗЗД се прехвърля и собствеността. Поради това в някои
случаи е възможно да се раздели юридическият факт (сделката) и последиците му
във времето. Това е така не само в случая на сдЕ.относно
част от обект в сграда, без да е налице одобрен проект за обособяването й, но
също и при продажба на чужда вещ (която поражда вещен ефект, ако продавачът
придобие впоследствие собствеността), а също и при сделка, при която вещното
действие е отложено под условие или срок по волята на страните. В тези случаи
сделката е извършена, но вещно-прехвърлителният й
ефект се поражда в по-късен момент.
При давността обаче е налице изтичане на определен
период от време, след което, ако поначало е възможно придобиването на
собственост (напр. ако вещта не е публична собственост) и при позоваване на
изтеклата давност, владелецът на вещта придобива собствеността от момента на
самото изтичане на периода от време (така т. 2 на ТР № 2/2012 г. на ОСГК на
ВКС). Поради това, с оглед естеството на фактическия състав, не е възможно
вещното действие на придобивната давност да бъде
отложено или условно, както това може да стане при сделките. Необходимо е към
момента на завършване на периода на владението, нужен за придобиване на
собствеността, да са изпълнени всички изисквания на закона за придобиването му.
Това изискване в настоящия случай включва и наличието на одобрен инвестиционен
проект за преустройството на обекта в сградата. Поради това съдът приема, че
без да е налице одобрен инвестиционен проект за преустройство, не е налице
годен обект, върху който да бъде осъществявано владение, а същевременно
наличието на проект за разделяне на съществуващия обект е достатъчно, за да се
осъществява давностно владение, дори и да липсва
фактическо обособяване на обекта. Съответно позоваването на изтекла давност
преди одобряването на инвестиционен проект не може да доведе до придобиването
на право на собственост. Следователно в настоящия случай, тъй като не се
установява да е одобрен проект за преустройството на сградата и обособяване на
два отделни самостоятелни обекта в нея, то не е възможно ответницата Т. П. да е
придобили западната част от процесния имот по давност към настоящия момент. Отделно
от това лицето, което основава владението си на нищожна делба (извън
изключението на чл. 70, ал. 1, пр. 2 от ЗС) е недобросъвестен владелец (така
Решение № 313 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 351/2012 г., II г. о.).
Нищожната съдебна спогодба относно делбата на един недвижим имот не може да
бъде законно основание, годно да прехвърли правото на собственост. Затова и съделителят – приобретател не
може да се позовава на нея и да твърди, че е придобил правото на собственост.
Тя обаче може да послужи за начало на установеното от приобретателя
владение и да доведе, след изтичане на законоустановения
10-годишен срок, до придобиване на имота по давност (така Решение № 8 от
23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 138/2011 г., I г. о.). В случая обаче с оглед
правната невъзможност към настоящия момент ответницата да придобие по давност
собствеността върху процесния имот безпредметно е обсъждането на
обстоятелствата свързани с периода, в който е осъществявала фактическа власт
върху него, който само за пълнота съдът намира за недостатъчен (от 1994 г. до 1997).
По изложените съображения по- горе за неоснователни
следва да се приемат и възраженията на ответниците за придобиване в
индивидуална собственост както на цялата западна част от сградата, така и на
отделните етажи от нея. Упражняваното владение върху реална част от къщата от
ответницата и съпругът й не би могло да доведе до придобиването й по давност
независимо колко години е продължило то до извършването на разпоредителни
действия с нея, тъй като тази част не е разполагала с одобрен архитектурен
проект за разделяне, а и не е отговаряла на строителните правила и норми за
самостоятелен обект. Както бе посочено по- горе ответниците
Н.Н. и Д.Н. не установиха пълно и главно, че
владеният от всеки от тях етаж от западната половина на процесната сграда
отговаря на строителните правила и норми за обособяването му като самостоятелно
жилище, а още по- малко да е налице одобрен архитектурен проект за това.
Напротив от приетите по делото експертизи се установи, че цялата й западна
част, но не и отделните й етажи отговаря на изискванията за обособяване на
самостоятелен обект към настоящия момент. Ето защо владението на всеки от ответниците Н. и Д. на първия, съответно втория етаж не би
могло да доведе до придобиване по давност на тази реалната част от къщата след
като нито владяната част /първи, респ. втори етаж от западната половина/, нито
останалата част е била разде.на два или повече обекта
/жилища, ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект,
отговарящ на действащите строителни правила и норми, като не се установява и
към настоящия момент това да е възможно. Ето защо възраженията на ответниците
за придобиване по давност на западната част от сградата, респ. първия и втория
етаж от нея следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
възраженията на ответниците за придобиване по давност на обектите от допълващо
застрояване в процесния имот съдът намира следното:
Безспорно е по делото,
че процесните сгради са построени без отстъпено по законоустановения ред право на строеж и без одобрени строителни книжа, поради което
представяват незаконен строеж.
От приетите заключения на СТЕ се установява,
че същите не отговарят на строителните правила и норми по време на построяването им и към настоящия момент, и не са «търпим» строеж.
Нормата на чл. 92 ЗС предвижда, че собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея, освен ако
не е установено друго. От
своя страна разпоредбата на чл.63 ЗС урежда възможността собствеността върху земята и построеното в нея да не принадлежи на един собственик.
В разглеждания случай несъмнено
е установено, че спорните сгради са построени
в съсобственото между страните
и техните праводатели дворно място, но установените обстоятелства налагат извод, че презумпцията по
чл.92 ЗС не е оборена.
В решение № 679/11.04.67 г. по гр. д. № 2077/66 г. на ВС, I ГО е прието, че
правото на строеж може да се отстъпи и с тъй наречените търпими действия -
когато собственикът на земята допусне трето лице да строи за себе си сграда и
не му пречи на владението на сградата в продължение на десет години. В този
случай лицето, което е построило сградата за себе си, става неин собственик по
давност. Това разрешение, възприето и в по-новата практика на ВКС
/ Решение № 399 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2010
г., I г. о., ГК/, е израз на съчетаното прилагане на институтите на приращението, придобивната
давност и суперфициарната собственост. Не във всички
случаи собственикът на земята е собственик и на постройката върху нея. Разделна
собственост може да се създаде било чрез учредяване на право на строеж, било
при прехвърляне на собствеността на сградата отделно от мястото, било чрез
придобиване само на сградата по давност. В съдебната практика е прието е,
че когато собственикът на земята допусне трето лице да строи в имота му за себе
си, макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в
продължение на десет години на владението на сградата от това трето лице, също
възниква разделна собственост, тъй като третото лице придобива сградата по
давност. В разглеждания случай с оглед установените по делото факти може
да се приеме, че е налице отстъпване на право на строеж с т.нар. търпими
действия- ищците са допуснали ответниците и техния праводател да построят процесните
постройки за себе си, като преди това не им е било учредено по надлежен ред
право на строеж за тях. По делото обаче не бяха ангажирани никакви доказателства
за това упражнявана ли е от праводателя на ответниците, а и от тях самите фактическа власт върху
сградите, нито пък в какъв период е станало това, за да може тези действия да се
квалифицират като владение по смисъла на чл.69, ал.1 ЗС. Ето защо не може да се
направи извод, че праводателят на ответниците
е придобил собствеността върху процесните постройки
на осн.чл.79, ал.1 ЗС, която собственост след смъртта
му да е преминала у неговите наследници по закон- настоящи ответници,
нито че те самите са я придобили на наведеното оригинерно
основание. Що се отнася до незаконни строежи (полуподземен гараж), които не отговарят на изискванията за търпимост, в
съдебната практика е застъпено становището, че те не могат да бъдат обект на
разглеждания оригинерен способ за придобиване на
правото на собственост. Отделно от това в съдебната практика се прави извод, че
обект, който представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 ЗУТ не
може да се придобива по давност, като причината за подобен извод се основава на
положението, че обектите на допълващото застрояване не са обект по смисъла на
§5, т. 39 ДРЗУТ. Ето защо независимо от времетраене на владението върху такъв
обект и недопускането на трети лица до него, той не може да бъде придобит по
давност. Тук следва да се посочи, че наименованието на определен обект не е
достатъчно, за да се направи извод относно принадлежността му към обектите на
допълващото застрояване. Така например, възможно е гаражът да представлява
самостоятелен обект по смисъла на §5, т. 39 ДРЗУТ или обект на допълващо
застрояване, какъвто е и настоящия случай при съобразяване заключението на
вещите лица по комплексните съдебно- технически експертизи. Принципно гаражът,
като обект на основното застрояване може да се придобива по давност, но в
случаите, когато според ПУП гаражът е предвиден като обект на допълващото
застрояване, възможност за придобиване по давност не съществува, защото гаражът
не представлява самостоятелен обект, което решение следва да се приложи в
настоящия случай. По въпроса може ли да се придобие по давност сграда, която е
незаконен строеж, съдебната практика приема, че тя е обект на правото на
собственост и може да се придобива по давност, ако не подлежи на премахване. В
този смисъл са Решение № 1065 от 16.03.2009г. по гр.д. № 3428/2007г.,ІV гр.о. и
Решение № 1159 от 24.09.2008г. по гр.д.№ 4293/2007г. на ІV гр.о.. Съобразно Решение
№ 56 от 3.02.1997г. по гр.д. № 1018/96г. на І г.о. и Решение № 234 от
18.03.1998г. по гр.д. № 1177/96г. на І г.о. незаконни строежи, подлежащи на
узаконяване, могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, но настоящия
случай не е такъв, тъй като имот с идентификатор 506.3513.2 не подлежи на
узаконяване при съобразяване приетите експертизи.
По исковете с
правно основание чл. 108 ЗС
За успешното провеждане на иска за предаване на
владение върху имот, който се владее, без правно основание, е необходимо от
една страна да се установи, че ищецът е собственик на този имот и че ответника
държи имота без правно основание. Недопустимо е със съдебното решение по чл.
108 от ЗС да се обособява вещта, която е предмет на съдебна защита. Съдът може
да обособява нови вещи само в делбено производство,
при спазване на изискванията на чл. 201 – чл. 204 от ЗУТ, чл. 7, ал. 3 и 4 от
ЗСПЗЗ и чл. 54, ал. 3 от ЗКИР, но не и при разрешаване на спорове за
собственост.
По изложените по- горе съображения ответниците не са
придобили вещни права върху спорната част от сградата и останалите постройки в
имота нито по силата на извършеното в тяхна полза дарение, нито по силата на сключената
съдебна спогодба, нито на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Такива права обаче те са придобили въз основа на осъществено
наследствено правоприемство, доколкото между страните е безспорно, а и от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че А.Н..П. е починал, а
те са негови законни наследници. Следователно със смъртта му всеки от тях е
наследил притежаваните от него ½ идеална част от процесния поземлен имот
и сградите, построени в него, или по силата на чл. 9, ал. 1 вр.
чл. 5, ал. 1 ЗН, всеки от ответниците е станал собственик на 1/6 идеална част
от тях, а ищците са собственици на останалата ½ идеална част от тях по
силата на разпоредителната сдЕ.от 1965 г.,
наследствено правоприемство и приращение.
При това положение следва да се приеме, че исковете
на ищците против ответниците по отношение на западната част от монолитно
изградената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
№506.3513.1,115 са частично основателни до размер от ½ идеална част, тъй
като останалата ½ се притежава общо от ответниците. Ето защо следва да
бъдат уважени до този размер, а за разликата над него да бъдат отхвърлени. По
отношение на постройките в имота и при съобразяване правните изводи по- горе,
както и заявения петитум, то исковете на ищците са
изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
В практиката на ВКС по въпроса по предявен по реда
на чл.108 ЗС иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди
другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота е налице
противоречие. Така с решение №774 от 10.02.2011г., по гр.д.№643/2009г., IV ГО на ВКС по поставения въпрос за легитимацията на
съсобственика да ревандикира целия имот от всяко
лице, което го владее или държи без правно основание, е прието, че собственикът
на част от имот не може да претендира владението нито държането от собственика
на другата част от имота. Неговият ревандикационен иск ще бъде основателен в установителната част и изцяло неоснователен в осъдителната,
тъй като другият съсобственик също има правата по чл.31, ал.1 ЗС. По отношение
на другите съсобственици собственикът на част от имот може да иска само
разпределение на ползването съгласно чл.32 ЗС. В решение №15 от 02.08.2012г.,
по гр.д.№1299/2010г., I ГО на
ВКС е прието, че съсобственик може да търси защита чрез иска по чл.108 ЗС както
в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на
съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го
завладее без да има основание, тъй като основанието да се владее имотът е
обусловено от обема на притежаваното право. Изложени са съображения, че
исковете по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС не осигуряват предаване на
владението на съсобствената идеална част – с първия
иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория
се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е
възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността, но нито един от
тези три иска не може да замести защитата, която дава искът по чл.108 ЗС, а
именно предаване владението върху идеална част. В същия смисъл са и решение
№351 от 14.10.2011г., по гр.д.№1179/2010г., I ГО на ВКС и решение №882 от 01.12.2010г.,
по гр.д.№238/2009г. II ГО на ВКС. В решение №100 от 02.08.2017г., по
гр.д.№3560/2016г. I ГО на ВКС пък е прието, че искът за ревандикация може да се предяви не само срещу трето лице,
но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва
съобразно правата си. И само когато съсобствената вещ
се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не
съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е
нарушено е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща
на правата му. В тази хипотеза е прието, че търсената с иска по чл.108 ЗС
защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32 ЗС.
Тъй като към настоящия момент това противоречие не е
преодоляно, чрез постановяване на тълкувателно решение съдът счита, че следва
да се приложи разрешението, което е застъпено в преобладаващата част от
практиката на съдилищата по този въпрос, а именно, че съсобственикът може да
търси защита чрез иска по чл.108 ЗС както в случаите, когато върху имота се
упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение
на друг съсобственик, който го завладее без да има основание за това, тъй като
основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право, като
при съсобственост правото на собственост се съпритежава
от отделните съсобственици макар и в обем на идеална част, правото на
собственост на съсобственика включва и трите правомощия – да се владее
собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да
се разпорежда с нея, при известни ограничения предвид правото на изкупуване. Ето
защо съдът при зачитане правата на страните в съсобствеността, счита че следва
да се постанови диспозитив за предаване на владението
от единия съсобственик на другия съобразно с тях.
По искът с
правно основание чл.537, ал.2 ГПК:
Съгласно Тълквателно
решение № 3/2012 на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат
само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Поради
изложеното предявения иск се явява недопустим, доколкото не се иска отмяна на
констативен нотариален акт.
По
исковете с правно основание чл. 109 ЗС
С осъдителния негаторен
иск по чл. 109 ЗС се брани правото на собственост срещу всяко неоснователно
действие или бездействие, засягащо вещта, обект на вещното право. Искът
предоставя правна защита на правото на собственост или на ограничено вещно
право срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост. То може и да не
накърнява владението, но само да ограничава, смущава и пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение или да създава
опасност от такова въздействие. От характера на иска следва, че всяко увреждащо
въздействие върху имота на ищеца може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, т. е. всяко въздействие, което
противоречи на установения правен режим на ползуване
на имотите и по този начин накърнява чуждите права.
Такова неоснователно въздействие е и построяването
на сграда, попадаща в имота на ищеца, като без правно значение е дали сградата
е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа
или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните
правила и норми. Когато вредното въздействие се осъществява чрез изграждане на
постройка, или на елементи от нея в отклонение на строителните правила и норми
е без значение дали това е станало без, или със строителни книжа, или в
отклонение от предвиденото в тях. В този случай в исковото производство по
предявения иск по чл. 109 от ЗС се преценява спазването на техническите
изисквания при изграждане на строежа.
Всяко смущаване на правото на собственост може да
бъде предмет на негаторна защита, като пасивно
легитимирано по него е всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако
към момента на предявяването му поддържа противоправното
състояние в имота.
Този иск е основателен, когато при изграждането на
незаконен строеж се пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост
на собственика. Безспорно се нарушава правото на собственика при нарушение на
санитарно-хигиенни изисквания, които са установени с цел опазване здравето на
всички живущи в определено населено място или част от него, нарушението на тези
норми безспорно води до невъзможност собственика да живее в имота си или да го
ползва, без да излага живота и здравето си на опасност. В тези случаи самото
нарушение на такива строителни и санитарно-хигиенни норми предполага
ограничаване правата на собственика да ползва своя имот пълноценно и по
предназначение, поради което в този случай ищецът по иска с правно основание
чл. 109 от ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му
пречи.
Строеж, извършен само от единия съсобственик в
съсобствен имот без надлежно учредено право на строеж и без да е давано
съгласие за построяването от другия съсобственик, може да бъде определен като
неоснователно действие, което създава пречки на другия съсобственик да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, ако се намира в част от
дворното място, опреде.за общо ползване за всички съсобственици, както и в
хипотеза, при която ползването на дворното място не е било разпределено. В
подобна хипотеза съсобственикът не е длъжен да търпи построеното, ако не желае
неговото запазване, тъй като по този начин се ограничава правото му да ползва
цялото дворно място според обема от правата си в съсобствеността. Действително
според установеното в чл.92 ЗС правило
и този съсобственик ще придобие право на собственост върху съответната идеална
част от построеното, но при това ще следва да заплати на построилия сградата
съсобственик припадащата се на дела му в съсобствеността част от разноските за
построяването. Ако не желае запазването на постройката съсобственикът може да
иска нейното премахване по реда на чл.109 ЗС.
В конкретния случай от приетите съдебно- автотехническа и съдебно- технически (основна, комплексна и допълнителни) експертизи безспорно се установява, че трайно
прикрепените вещи- А/ От северозапад от лицето на поземления имот към 2МЖС с
дължина от 4,50м.л., Ь=1,50м.л. с плътна част и ажурна метална ограда с
вътрешна метална врата. Б/ От запад от лицето на поземления имот към МГ с
дължина от 2,93м.л. и 4,74м.л. плътни бетонови подпорни стени с част до
0,50м.л. над терена. В/От югозапад от лицето на поземления имот към МС на
ищците - ивична бетонова основа с дължина от
12,20м.л., ширина до 0,12м.л. и височина от терена от 0,20 - 0,30м.л., в която
са бетонирани 7бр. вертикални метални тръби с височина до 1,75м.л. и заемащи
площ от 61м.кв. от дворното място, както и стърчащия капак на шахта на
канализационна мрежа от 1м.кв., който е на разстояние от 7,80м.л. от
северозападния вход на дворното място, посока изток и на 0,50м.л. на север от
2МЖС върху терена, възпрепятстват ползването на дворното място в тази част -
правото на свободен достъп и възможността за евакуация на живущите в процесния
имот при опасни за живота и здравето обстоятелства. На следващо място е
установено, че конфигурацията на имота е такава, че не е възможен достъп на
лек, специализиран и/или друг автомобил към вътрешността на имота за доставяне
на тежки материали, както и за паркиране и гариране в двора, като пречка за
достъп и ползване по предназначение на имота е изградената преградна стена с
височина 30 см. и широчината на отвора на вратата - 2.08 м., като и след промяната
извършена в имота, изразяваща се частично разрушаване на бетонова преграда,
която е ограничавала по широчина прохода за превозни средства, конфигурацията му
е такава, че не е възможен достъп на лек, специализиран и/или друг автомобил
към вътрешността на имота за доставяне на тежки материали, както и за паркиране
и гариране в двора. Въпреки направените промени след 11.05.2017, е установено
безспорно, че не позволяват ползването на прохода в източната част на имота,
при запазената врата към улицата и остатъци от полуразрушената бетонова
преграда на ниво около 15-20 см над терена, като пречка за достъп и ползване по
предназначение на имота, е полуразрушената преградна стена с височина 15-20 см.
и непроменената широчина на отвора на вратата - 2.08 м..
Безспорно установено е още, че след спиране на
автомобил в рамките на прохода, между автомобила (със затворени врати) и
покривната плоча на полу- подземния гараж се оформя
проход с широчина около 70-80 см., която е достатъчна за преминаване на
пешеходци и осигурява възможност да се качат в автомобила. При отворена врата
пешеходен не може да премине край автомобила. Свободната площ за инвалидна
количка е с ширина 80 см и дължина 130 см. Широчината за движение на инвалиди в
количка или с патерици е 90 см. Следователно след спиране на автомобил в
рамките на прохода, между автомобила (със затворени врати) и покривната плоча
на полу- подземния гараж се оформя проход, който се
явява недостатъчен за преминаване на инвалид. Трайно прикрепените лозници в имота също пречат, тъй като те правят под 2,75
м., прохода, което е пречка да се осигури свободен преход от 2,75 м., макар и
формално между тях може да влезе автомобил.
Отделно от изложеното пак от приетите експертизи е
установено, че полуподземната
постройка с идентификатор 506.3513.2, отстояща
от южната регулационна линия на разстояние от 2.65 m до
2.85 т, е намалила предвиденото минимално разстояние от 3.00 m, което би осигурило (в общия случай) нормален
достъп до гараж с идентификатор 506.3513.3, като установеното
от вещите лица разстояние от 2.65 m до 2.85 m, допълнително е намалено (с
около 10 до 30 cm) от наличието на трайна растителност - лози и овощно
дърво, засадени по дължината на прохода, до южната ограждаща стена на полуподземната постройка. Предвид това, че разстоянието
между полуподземната постройка с идентификатор
506.3513.2 и гараж с идентификатор 506.3513.3 е 3.55 m и полуподземната
постройка е „застъпила“ с около 1/3 част вратата на гаража, съобразно
заключенията достъп на автомобил (среден клас) до гараж с идентификатор
506.3513.3., е силно затруднен (евентуално с многократни маневри). Вещите лица
са установили, че при спиране на лек автомобил по протежение на прохода пред
гараж с идентификатор 506.3513.3, не би останало достатъчно свободно място за
излизане/влизане в него и свободно пространство, осигуряващо нормално пешеходно
движение покрай него. Лек автомобил не би могъл да се паркира и по алеята в
северозападната част на УПИ, тъй като би възпрепятствал пешеходния достъп до
входа за източната част на жилищната сграда. В частта заградена от т.н.
„вътрешна ограда № 1“ и рампата към полуподземната
постройка с идентификатор 506.3513.2 също не е възможно да се паркира лек
автомобил, тъй като освен, че има денивелация между тази част от УПИ и
прилежащия тротоар, липсва и необходимата минимална дълбочината от 5,00 m.
Осигуряване на пешеходно (свободно) пространство за достъп до постройка с
идентификатор 506.3513.3 от източната част на жилищната сграда с идентификатор
506.3513.1 и обратно, не е възможно в рамките на УПИ XV-3513. Гаражната рампа
към полуподземната постройка с идентификатор
506.3513.2 и подпорните стени от двете страни на рампата са прекъснали
пешеходната връзка между южната и северната част на УПИ XV-3513. Вещите лица са
посочили, че при така реализираното строителство в УПИ XV-3513, достъпен
маршрут, по смисъла на „Наредба №4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания от
източната част на жилищната сграда с идентификатор 506.3513.1 до постройка с
идентификатор 506.3513.3 и обратно, не би могъл да се осъществи. Изискването за
минималната ширина на прохода изхожда от изискването свободностоящата
сграда в УПИ да е на минимум 3.00 m от страничната регулационна линия. А във
връзка с изискванията за достъпна среда, за да може да се ползва и от хора с
увреждания, тази ширина трябва да е минимум - 3.60 m..
На
следващо място от изслушаните експертизи се устновява
още, че стоманобетонната плоча, служеща за покрив на постройката с
идентификатор 506.3513.2, не е изпълнена така, че да осигури отводняването й от
атмосферни въздействия, което е причина за влошаване хигиенното състояние на
сградата и комфорта на обитаване на съответните помещения от първи жилищен етаж.
Изпълнена е с непостоянен минимален наклон (на места е почти водоравно) и по
този начин са създадени условия на определени места да се задържа атмосферна
вода. При частично вкопани строежи с цел изолация на същите от подземни и
надземни води върху външните стени, които имат досег до почвата се полага
хидроизолация, а под нивото на основите се изгражда дренажна система, а в
случая няма данни това да е изпълнено по отношение на постройката с
идентификатор 506.3513.2.. Вещите лица са посочили още, че не са осигурени
противопожарните изисквания за отделен противопожарен зид на тази постройката
към жилищната сграда, не е
изпълнена разширителна (дилатационна) фуга, за
да бъдат отделени двете конструкции и те да действат самостоятелно при
деформации предизвикани от различия в характеристиките на различните строителни
материали или различни слягания на двете съседни
сгради, строени в различни години, не на последно място и при земетръс, не
е спазено изискването за еднообразие и симетрия на сградите, както и разделяне
на строежите на динамично независими части чрез изграждане на деформационна фуга, която в случая играе роля и на земетръсна
такава. Вещите лица са посочили, че всичко това води до неравномерна деформация
на двете сгради и получаване на пукнатини в жилищната сграда, като видими такива
има по фасадите на жилищната сграда, както и отцепване на външното стълбище към
северната фасада. Установено е още, че преграда №1 и врата към нея, заедно с
подпорната стена от южната страна на гаражната рампа към полуподземната
постройка с идентификатор 506.3513.2, обособяват индивидуално пространство от
УПИ XV-3513, което
се използва от живеещите в западната половина на жилищната сграда.
Всички
тези безспорно установени факти мотивират съда да приеме, че предявените от
ищците негаторни искове са основателни, тъй като с
действията си по изграждане на постройката с идентификатор 506.3513.2, преграждането
на 61 кв.м. площ на лицето на имота и разполагането на трайните насаждения -
лози и овошки, ответниците ограничават, смущават и пречат на ползването на процесния
имот и/или създават опасност за това по отношение на ищците. Следователно
исковете следва да бъдат уважени изцяло, като ответниците бъдат осъдени да
премахнат полуподземната сграда с идентификатор М
506.3513.2, ведно с козирката й покривна терасатрайните
насаждения-лози и овошка, заключени между южната й фасада, подпорната стена към
входа й откъм УПИ XIV.3512 и преградата от останалите стърчащи железа от
премахнатите 7 бр. метални тръби , както и двете вътрешни прегради- № 1 и № 2.
разположени успоредно на страничните регулационни линии, съответно 5 м. и 12,
20 м..
По разноските
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се следват
разноски, съобразно уважената част от исковете или сума в размер на 2829,81
лв., съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, при
съобразяване обстоятелството, че им се дължи възнаграждение за един адвокат. На
ответниците и на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК им се следват разноски в
размер на 1250 лв..
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.Г.Б., с ЕГН **********,*** и Г.Н.П., с ЕГН **********,***, срещу ответниците Н.А.Н., ЕГН ********** и Д.А.Н., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ***, искове с правно основание чл. чл. 26, ал. 2,
пр. 3, чл. 26, ал.1, пр. 2, и чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с които се
иска да бъде прието за установено, че съдебната спогодба за делба на
построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 506.3513.1,
одобрена с определение по гр. дело №506/1994 г. е нищожна, като неоснователни.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от К.Г.Б., с ЕГН **********,*** и Г.Н.П., с ЕГН **********,***,
против ответницата Т.Д.П., с постоянен адрес:***, субективно съединени искове с
правно основание чл. чл. 26, ал. 2, пр. 3, чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, че
съдебната спогодба за делба на построената в имота еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 506.3513.1, одобрена с определение по гр. дело №506/1994 г. е
нищожна, поради това, че не отговаря на законоустановената
форма за действителност - по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и накърнява добрите
нрави, като ОТХВЪРЛЯ искът им с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, с който се иска да бъде прието за установено, че съдебната
спогодба за делба на построената в имота еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 506.3513.1, одобрена с определение по гр. дело №506/1994 г. е
нищожна, поради заобикаляне на закона и противоречие с императивните разпоредби
на чл. 62 от ЗТСУ, чл. 109 а от ППЗТСУ и чл. 88, ал. 1 от ППЗТСУ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от К.Г.Б., с ЕГН **********,*** и Г.Н.П., с ЕГН **********,***,
срещу ответниците Н.А.Н., ЕГН **********, Д.А.Н., ЕГН
********** и Т.Д.П., и тримата с постоянен адрес:***, искове с правно основание
чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на ½ идеална част от западната част
от монолитно изградената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
№506.3513.1,115 и ОСЪЖДА ответниците ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху
нея на ищците, като ОТХВЪРЛЯ искът за разликата над установения размер на
правата на последните в съсобствеността, а именно от ½ идеална част.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от К.Г.Б., с ЕГН **********,*** и Г.Н.П., с ЕГН **********,***,
срещу ответниците Н.А.Н., ЕГН **********, Д.А.Н., ЕГН
********** и Т.Д.П., и тримата с постоянен адрес:***, искове с правно основание
по чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на ½ от сграда с идентификатор 506.3513.2,
с площ от 31 кв. м; ½ ид. част от сграда с
идентификатор 506.3513.4, с площ от10 кв. м и ½ ид. част от сграда
с идентификатор 506.3513.5, с площ от 27 кв. м, както и на ½ ид. част от реална част от имота с площ от 97 кв.м. площ
XV.3513-A, с граници - уличната регулационна линия; двата броя успоредни на
страничните регулационни линии - вътрешни прегради с дължини съответно 5 м. и
12, 20 м.; западната и южната фасади на жилищната сграда с идентификатор №
506.3513.1. и ОСЪЖДА ответниците ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху тях
на ищците.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
от К.Г.Б., с ЕГН **********,*** и Г.Н.П., с ЕГН **********,***, срещу ответниците Н.А.Н., ЕГН **********, Д.А.Н., ЕГН **********
и Т.Д.П., и тримата с постоянен адрес:***, искове с правно основание по чл. 537, ал.2 от ГПК за
отмяна на нотариален акт от 08.10.1997 г., като недопустими.
ОСЪЖДА Н.А.Н.,
ЕГН **********, Д.А.Н., ЕГН ********** и Т.Д.П., и тримата с постоянен адрес:***,
на основание чл. 109 ЗС да ВЪЗСТАНОВЯТ законосъобразното състояние на
ползване на преградената на лицето на имота 97 кв.м. площ XV.3513-A,
506.3513.1, така, както е било преди извършването на строителство в имота и да ПРЕМАХНАТ1/
полуподземната сграда с идентификатор М 506.3513.2,
ведно с козирката-тераса, 2/ трайните насаждения-лози и овошка, заключени между
южната й фасада, подпорната стена към входа й откъм УПИ XIV.3512 и преградата
от остатъци от 7 бр. метални тръби, 3/ двете вътрешни прегради, разположени
успоредно на страничните регулационни линии, съответно 5 м. и 12, 20 м..
ОСЪЖДА Н.А.Н.,
ЕГН **********, Д.А.Н., ЕГН ********** и Т.Д.П., и тримата с постоянен адрес:***,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК ДА ЗАПАТЯТ на К.Г.Б., с ЕГН **********,***
и Г.Н.П., с ЕГН **********,***829,81 лв..
ОСЪЖДА К.Г.Б.,
с ЕГН **********,*** и Г.Н.П., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 4 ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.А.Н., ЕГН **********, Д.А.Н., ЕГН **********,
и Т.Д.П., и тримата с постоянен адрес:***, сумата от 1250 лв.
Решението
подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Пазарджишки окръжен съд. В частта, в
която съдът се е произнесъл по исковете с правно основание по чл. 537,
ал.2 от ГПК решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ Т.-ВЛАДИМИРОВА