О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./……………… 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 18 март 2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при
участието на секретаря Марияна Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско дело № 2716 по описа
за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на член 423, алинея 1 от ГПК.
Образувано е по повод възражение,
подадено от
С.Н.И. срещу заповед за изпълнение, издадена по реда на член 410
от ГПК по ч.гр.д.№ 2543 по описа за 2017 г. на Районен съд - Варна, дванадесети
състав, с която е осъден да заплати на И.С.И. сумата от 8 390,51 лева
главница, ведно със законната лихва от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 1 175,62
лева.
Във възражението са
наведени твърдения за ненадлежно връчване на заповедта на длъжника, поради
обстоятелството, че на адреса, на който е поставено уведомлението, къщата е
съборена, а от 2016 г. живее на друг адрес. Също така се твърди наличие на
непредвидими обстоятелства, попречили на длъжника да узнае своевременно за
връчването на заповедта.
Насрещната страна И.С.И.
чрез адвокат Б.Д. е депозирала отговор, в който изразява становище за
неоснователност на възражението. Сочи се, че длъжникът знае за образуваното
заповедно, а по-късно и изпълнително дело, че се е явил в кантората на съдебния
изпълнител и се е държал арогантно, а на следващия ден се е обадил на адвоката
на взискателя, в който разговор потвърдил дължимостта на сумата по заповедта и
липсата на намерение за нейното заплащане. Сочи се, че по жалба на взискателя
срещу длъжника е образувано досъдебно производство № 209/2018 г. на ОД на МВР.
Излага се, че липсват доказателства за друга адресна регистрация на длъжника. Поради
изложеното счита, че не са налице предпоставките за приемане на възражението.
След като
прецени данните по делото, съдът приема за установено следното:
Производството е
образувано по възражение от 05.11.2018 г. по член 423, алинея 1 от ГПК на
длъжника С.Н.И. срещу заповед № 1380 от 24.02.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по член 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2543
по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, с която С.И. е
осъден да заплати на И.С.И. сумата от общо 8 390,51 лева, представляваща сбор
от главници по неформални договори за парични заеми, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда /23.02.2017
г./ до окончателното изплащане на задължението; както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 1 175,62 лева.
Посоченият в заявлението
адрес на длъжника е град Варна – ул. „Райна княгиня“ № 42, на който е изпратено
съобщение ведно с посочената заповед за изпълнение, и който адрес е постоянен и
настоящ на длъжника видно от изисканата от съда служебна справка от НБД
„Население“. Поради ненамиране на длъжника на адреса е залепено уведомление по
реда на член 47, алинея 1 от ГПК. След изтичане на двуседмичния срок за
получаване на заповедта, заповедният съд е приел същата за редовно връчена на
основание член 47, алинея 5 във връзка с алинея 7 от ГПК. Приел е също, че
срокът за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл, не е
постъпило възражение, поради което е разпоредил издаването на изпълнителен
лист.
Съгласно член 423 от ГПК
възражение пред въззивния съд на основанията, посочени в член 423, алинея 1, точки
1 - 4 от ГПК може да бъде подадено в едномесечен срок от узнаване на заповедта
за изпълнение от длъжника. В настоящия случай длъжникът твърди, че е узнал за
издадената срещу него заповед случайно след справка в деловодството на съда в края
на месец октомври 2018 г. По повод възраженията на насрещната страна досежно
допустимостта на възражението не са събраха писмени и гласни доказателства, включително
и пред въззивната инстанция, от които да се установи длъжникът да е узнал за
издадената заповед преди посочения от него момент. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира възражението за подадено от надлежна страна, в срока по член 423,
алинея 1 от ГПК за допустимо.
Разпоредбата на член 423
от ГПК предоставя възможност на длъжника да подаде възражение срещу издадена
срещу него заповед за изпълнение при определени хипотези, предпоставящи
нарушаване на процесуалните му права при връчване на същата или обстоятелства,
възпрепятстващи правото му на възражение по реда на член 414 от ГПК.
Хипотезата на член 423,
алинея 1, точка 1 от ГПК, за наличието на която са наведени доводи във
възражението, предполага привидност на иначе редовно от външна страна връчване,
тоест съобщението за връчването е оформено редовно, но самото то е невярно като
съдържание. В конкретния случай се установява, че в заявлението като постоянен
адрес ***, което обстоятелство се потвърждава както от извършената към датата
на образуване на делото служебна справка в НБД „Население“, така и от
извършената такава пред въззивната инстнация. Съобщението за издадената заповед
е изпратено на постоянния адрес на длъжника и е връчено чрез залепване на
уведомление на входната врата на адреса. Длъжностното лице по призоваване е
посочило във върнатото в цялост съобщение и в уведомлението, че при посещение
лицето не е открито, както и че на адреса е съществувала къща, която към момента
е съборена. Като е констатирал редовно връчване на заповедта и липсата на
подадено възражение в срока по член 414, алинея 2 от ГПК, първоинстанционният
съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя. Липсват
доказателства, а и твърдения, че удостовереното в съобщението е невярно, а
именно, че към момента на връчване длъжникът се е намирал на постоянния си
адрес, но независимо от това заповедта не му е връчена. Обстоятелствата, че
имотът е продаден на публична продан и че къщата е съборена са неотносими към
правния спор, доколкото правото на собственост и действителното съществуване на
жилището са ирелевантни относно постоянния адрес на гражданите, който те
заявяват лично и предоставят за официална кореспонденция с държавни и общински
институции. Ето защо въззивният съд приема, че удостовереното в съобщението е
вярно и правилно районният съд го е приел за редовно връчено.
Досежно твърдението на
длъжника за наличието на особено непредвидими обстоятелства, попречили му да
узнае своевременно за връчването на заповедта, което следва да се квалифицира
като основание по член 423, алинея 1, точка 3 от ГПК, не са представени никакви
писмени доказателства. Разпитаният пред въззивната инстанция свидетел И.К.И. дава
общи сведения, без никаква конкретика, че С. доста време изкарал в София 2015
г.-2016 г. във връзка с бременността на жена си. Съобщението е за изготвената
заповед е от 27.02.2017г., а адресатът е търсен на 6 и 14 март 2017 г., които
дати следват неговото евентуално пребиваване в град София през 2015 г. - 2016
г..
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира за недоказани твърдените
основания по член 423, алинея 1, точка 1 и точка 3 от ГПК, поради което
депозираното възражение се явява неоснователно и като такова не подлежи на
приемане.
По разноските
С оглед изхода на спора и
съобразно разпоредбата на член 78, алинея 3 от ГПК жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответната по жалбата страна направените пред
настоящата инстанция разноски. Същите са в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение
съобразно представения списък по член 80 от ГПК и доказателства за заплатено
такова.
Водим от горното и на основание член 423
от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НЕ
ПРИЕМА възражението
на С.Н.И. ЕГН ********** *** срещу заповед за изпълнение, издадена по реда на
член 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2543 по описа за 2017 г. на Районен съд - Варна,
дванадесети състав.
ОСЪЖДА С.Н.И. ЕГН ********** *** да заплати
на И.С.И. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
сторени в производството по възражението разноски, на основание член 78 от ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.