05.04.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на пети март две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№37 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК
във вр. с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност.
Образувано е по жалба от ООД Т. 2000 – Й.И.–
гр.С., ЕИК ***, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №ФК-770-0079098/07.12.2020г., издадена на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.А от ЗДДС във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник Отдел Оперативни
дейности – Пловдив, в ЦУ на НАП, относно запечатване на търговски обект – магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр.С., обл.Х., ул.К. Ч., стопанисван от дружеството-жалбоподател,
и е забранен до него за срок от 14 дни. Жалбоподателят счита заповедта и
мярката, наложена с ния, за несъразмерна с оглед на установеното от
проверяващите нарушение. Посочено било, че били взети тежестта на нарушението и
последиците от същото – неиздаване на фискални касови бележки, което
препятствало данъчна проверка и водело до укриване на приходи и намаляване на
внесените данъци. Посочено било и че издаването на съответен документ за всяка
продажба било нормативно установено. Предвид неспазването на реда за издаване
на касова бележка, доказано и от констатираната касова разлика съгласно изведения
дневен финансов отчет, се считало и че вероятно били извършвани и други
нарушения, свързани с неиздаване на отчетен документ. Отчетено било създадената
потенциална възможност реализираните приходи да не се отчитат по надлежния ред,
още повече че в обекта се продавали предимно хранителни стоки, които били
бързооборотни. При определяне на продължителността административният орган бил
спазвал принципа на съразмерност, като се считало че срокът бил съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и за създаване на нормална организация и отчитане дейността на търговеца.
Органът приел и че ако не бъде наложена принудителна административна мярка, то
съществувала възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска щели
да настъпят значителни или труднопоправими вреди. Жалбоподателят изрично сочи,
че не оспорва извършеното нарушение, но счита, че мярката не била съобразена с
целта на закона, а при определянето на продължителността не били взети всички
релевантни факти. Търговският обект бил стопанисван под наем, като в него
действително се продавали хранителни стоки, а някои от тях и с кратък срок на
годност. Обслужвали населението предимно от квартала, а и имали наето по трудов
договор лице, което трябвало да пуснат в отпуск, ако бъдел запечатан обектът.
Оборотът не бил голям и печалбата едва стигала за заплащане на разходите, които
имали за поддържане на обекта. Мярката така имала по-скоро репресиращ отколкото
превантивен характер. Иска оспорената заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Ответникът – Началник отдел Оперативни дейности –
Пловдив, при ЦУ на НАП, оспорва жалбата и счита, че следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, като претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 30.11.2020г. в 10.35ч. била извършена проверка от контролни
органи от отдел Оперативни дейности -
Пловдив при ЦУ на НАП на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ
се в гр.С., обл.Х., ул.К. Ч., стопанисван от дружеството-жалбоподател.
Резултатите от същата са обективирани в Протокол за извършена проверка №0079098/30.11.2020г.
Констатирано било, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
екслоятация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите
на същата наредба – за извършената контролна покупка на 30.11.2020г. на 2
бутилки 0,500 мл мин.вода на обща стойност 1,00 лева, платени в брой преди
легитимацията от Д.Т.Д. – в качеството на проверяващ, Г.Д. Г. – назначена за
продавач-консултант в описания търговски обект, не е издаден фискален касов бон
от въвединето в екплоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на наредбата. Установено било и наличие на положителна
касова разлика в размер на 144,40 лева между наличните средства в касата –
270,00 лева, и разчетената касова наличност – 125,65 лева по данни от ФУ, от
които 50,00 лева били служебно въведени пари съгласно изведения дневен финансов
отчет №0020309/30.11.2020г.
На 07.12.2020г. е издадена оспорената в настоящото
производство заповед, с която на основание чл.186, ал.1 т.1 б.А от ЗДДС е
наредено запечатване на посочения проверен търговски обект и е забранен на
основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС достъпа до него за срок от 14 дни. Прието е, че
търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. е допуснал нарушение на чл.3 от същата наредба във вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС – не спазило реда и начина
на издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред.
Оспорената ЗППАМ е връчена на представител на
дружеството на 22.12.2020г., а жалбата срещу нея е подадена в деловодството на административния
орган на 30.12.2020г., видно от поставения входящ номер.
На 30.11.2020г. на дружеството бил съставен АУАН №F581311 за установено нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, връчен на управителя
на дружеството.
Като доказателства по делото са представени Дневен
отчет за 30.11.2020г., Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в
законоустановения преклузивен срок и е насочена срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС във вр. с чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП - л.14.
Не се констатират
допуснати съществени нарушения на формата на акта и административнопроизводствените
правила при издаването му. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
законоустановените реквизити – наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията
на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и
подпис на издателя.
Посочени са фактическите и правни
основания за издаването ѝ.
В случая са налице и
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. В чл.186, ал.1 от ЗДДС са регламентирани основанията за прилагане на ПАМ. Тя се прилага след
установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в
нормативния текст правила за поведение. Нормата на чл. 186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице,
за което се установи, че не спазва реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. В съответствие със
законовата регламентация на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба от
Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006г. Съгласно чл.3, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В настоящия случай
не е спорно, че дружеството – жалбоподател, има качество на лице по чл.3, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г., както и няма спор относно извършеното и
установено нарушение. Дадената правна квалификация на нарушението съответства
на посочената в издадения АУАН, с който е констатирано нарушение на чл.3, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят не
оспорва извършеното нарушение, но счита, че срокът на принудителната мярка не е
правилно определен, като изложеното в тази посока като твърдение също не е
спорно – обектът е магазин за хранителни стоки, има наето лице на трудово
договор.
При установено по
съответния ред неспазване на задължението за подаване на данни в НАП по реда на
чл.118 от ЗДДС, то административният орган, действа в условията на обвързана
компетентност и е длъжен да приложи ПАМ. Оперативна самостоятелност е
предоставена на последния единствено при определяне срока на ПАМ.
Съдът приема, че
определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за същия срок, определен около средата на законово определения, отговаря
на тежестта на нарушението, както и е съобразен с всички установени по делото
обстоятелства, и е съобразен с целта за налагане на ПАМ, поради което е
законосъобразен. Административният орган е изложил съображения за определената
продължителност, при определянето на срока на правното действие на мярката е
отчел характера на извършеното нарушение и цялостното поведение на търговеца.
Не е нарушен и
принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Както беше посочено, при извършената проверка безспорно е установено нарушение
на данъчното законодателство, а обстоятелството, че е хранителен магазин с
наето едно лице по трудово договор е неотносимо към факта на нарушението.
Срокът на мярката от 14 дни кореспондира на установените по делото
обстоятелства, при които то е извършено, като следва да бъде отчетено
положителната разлика между наличните парични средства в касата и разчетената
касова наличност – почти наполовина.
Оспорената заповед
е постановена както в съответствие с приложимия материален закон и с неговата
цел. Процесната принудителната мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН
- има превантивен характер, като целта ѝ е да осуети възможността на
нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се
предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита
на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от
лицата доставки, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни
приходи.
По изложените
съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, основателно се явява
искането на ответника за присъждане на разноски по делото. Съобразно
разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира претенцията на ответника за присъждане
на разноски по делото – юрк.възнаграждение, за основателна до размер от 80,00
лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба от ООД Т. 2000 – Й.И.– гр.С., ЕИК ***, против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-770-0079098/07.12.2020г., издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник Отдел Оперативни дейности –
Пловдив, в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ООД Т.2000 – Й.И.– гр.С., ЕИК ***, да заплати на
Национална агенция за приходите направените по делото разноски 80,00 лева, представляващи юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия :