№ 3686
гр. Варна, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110116162 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива по предявен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, от
ищеца Г. Б. А., ЕГН ********** срещу ответника Р. К. Я., ЕГН ********** , за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца по делото, сумата от
20000.00лв./двадесет хиляди лева/, представляваща главница по договор за заем от 17.
01.2011г., сумата от 6 474.00лв, представляваща мораторна лихва върху посочената
главница, начислена за периода от 01.04.2020г до 07.12.2022г., ведно със законна лихва от
датата на предявяване на иска – 08.12.2022г. до погасяване на задължението.
Претендират се с исковата молба за присъждане и направените по делото разноски: 50лв. за
държавна такса в обезпечително проиводство, 5лв. д.т. за обезпечителната заповед и
държавна такса в размер на 1035.44лв. за завеждане на настоящото дело.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право, според
изнесеното в исковата молба, се свеждат до следното: На основание договор за заем от
17.01.2011г., ищецът сочи, че е предоставил в собственост на ответника сумата в размер от
20 000.00 лева, срещу което последния е подписал разписка за получаването й. Заемът не е
уговорен като лихвоносен до настъпване на падежа. Като дата на връщане на заема е
договорена - 31.03.2020г. Ищецът настоява, че от 01.04.2020г. ответникът е в забава по
отношение на предоставения заем. Сочи се, че до настоящия момент заетата сума не му е
върната. Въпреки проведените между страните разговори, изпълнение не е последвало, вкл.
и към деня на подаване на настоящата молба. Ответникът, според изнесеното, не отговаря и
1
на телефонните обаждания на ищеца.
Настоява се от ищцовата страна, че съгласно чл. 5 от договора за заем, при забава заемателят
дължи на заемодателя неустойка (лихва) от 11% годишно върху главницата на дълга за
всеки ден забава. Към настоящия момент забавата, според посоченото възлиза на 981 дни.
Дължимата лихва на ден е 0,33% (365 : 11 : 100). Следователно натрупаната лихва за периода
от 01.04.2020г. до датата на подаване на настоящата молба е 32,37%. Поради това
задължението, възникнало на основание чл.5 от договора за заем, към настоящия момент
възлиза на 6 474.00лв. (20 000 х 32,37%).
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Р. К. Я., ЕГН
**********, с който се изразява становище, че така предявеният иск е допустим, но
разгледан по съществото си - неоснователен. Отправя се искане да бъде отхвърлен.
Настоява се, че ищецът не е предоставял заем и не е предавал реално сумата от 20 000.00
лева на ответника, поради което последния не дължи изпълнение по договора. В
отношенията между страните реално предаване на сумата се сочи, че е липсвало, поради
което фактическият състав на сделката по чл. 240 ЗЗД не е осъществен. Оспорва се от
ответникът истинността на представената разписка, като документ с невярно съдържание,
неносещ подписа на ответника. Ответникът твърди, че не е получавал посочената сума от
ищеца, нито на посочената дата, нито на по- късен етап. Сочи се, че на датата 17.01.2011г.,
посочена от ищеца, като дата на сключване на договора за заем, както и дата на получаване
на сумата по разписката, не се е намирал на територията на гр.Варна, както и на
територията на РБългария. В този ден, заедно със семейството си е бил в Кейптаун, ЮАР,
като всички заедно са отпътували същия ден 17.01.2011г. за Абу Даби, където са
пребивавали, поради което практически е било невъзможно да подпише разписката на
17.01.2011г., както и да получи сумата по договора за заем, каквито са твърденията на
ищеца. Представя Банково удостоверение от „УниКредитБулбанк" АД, с изх.№ *****/
30.01.2023г., от което е видно, че през периода от 17.01.2011г. до 19.01.2011г.
картодържателя Р. Я. е извършвал транзакции, чрез посочената в удостоверението дебитна
карта, свързана с упоменатата в същото удостоверение банкова сметка на титуляра, именно
от територията на Кейптаун, ЮАР и от територията на Абу Даби. На следващо място,
излага че посочения постоянен адрес в гр.Варна, кк „Св.Константин и Елена", ул.50- та, № 1,
че не е бил актуален негов постоянен или настоящ адрес към датата 17.01.2011г. на
съставяне и подписване на представените по делото документи: договор за заем и разписка.
В тази връзка ответникът представя две удостоверения, а именно: Удостоверение за
промени на постоянен адрес с изх.№ *****/ 18.01.2023г., изд. от р-н „Приморски", Община
Варна и Удостоверение за настоящ адрес с изх.№ *****/ 10.04.2013г., изд. от Община Варна,
от които е видно, че посочения в разписката и договора за заем постоянен адрес на
ответника, не е бил възможен към 2011-та година, като е станал действителен адрес едва две
години по- късно, към дата 10.04.2013г. По тази причина сочи, че към датата 17.01.2011г.,
на която ищеца твърди, че са подписани двата документа, и на която твърди, че е
предоставил на ответника заем в размер на 20 000.00 лева, не е било възможно Р. Я. да се
2
легитимира с документ за самоличност, в който да е посочен горепосочения адрес, и който
да бил отразяван в частни договори, или официални документи. Ответникът оспорва
верността /съдържанието/ на договора за заем от 17.01.2011г., на основание чл.193 ГПК и
навежда правоунищожаващо възражение по чл.30 от ЗЗД, досежно действителността на
договора, като твърди, че последния е бил сключен при заплашване и опорочаване на
волята му при подписването. Сочи, че подписа върху договора е положен на по- късна дата:
17.12.2019г. А волята на ответника при подписване на договора на дата 17.12.2019г. е била
опорочена, поради реална заплаха, отправена към него от страна на ищеца, че ще осуети
упражняването на реално съществуващи имуществени права на Р. Я., поради което
последния е бил принуден да сключи договора. Ищецът, според твърденията на ответника, е
възбудил основателен страх у последния, че ще бъдат засегнати в значителна степен лични и
негови имуществените права, както и ще бъдат нанесени значителни вреди в неговата
материалните сфера. Заплахите са били срещу реални имуществени права на ответника и
тяхното упражняване на датата 17.12.2019г., при следните обстоятелствата: -На датата
17.12.2019г. в нотариалната кантора на нотариус *****, рег.№*** на НК, ВРС, находяща се
в гр.Варна, ***** , ответника сочи, че е участвал в бизнес среща, завършила с подписването
на множество свързани помежду си сделки, дружествени протоколни решения, декларации,
нотариален акт и др.документи, на която среща е участвал и ищеца, от една страна лично за
себе си, в качеството си на съдружник на "*****" ООД, ЕИК *****, а от друга страна в
качеството си на правен консултант на *****, изпълнителен директор на "*****" АД, което
дружество е било прието, в качеството си на нов съдружник в "*****" ООД, ЕИК *****, и
като правен консултант на ***** изпълнителен директор на „***** Варна" АД, в което
дружество към 17.12.2019г. ищецът е бил едновременно и член в Съвета на директорите /до
04.03.2022г./. На срещата са присъствали и участвали още адв.*****, в качеството си на
адвокат и втори правен консултант на гореизброените дружества, както и нотариус *****, и
служителите в нотариалната кантора в служебно качество. Сочи, че всички предварителни и
окончателни договори и документи на тази среща, са били взаимно свързани, като преди
подписването, всички документи са били подробно прочетени в присъствието на
гореизброените лица, и едва след одобрението от страна на всички участници и страни по
сделките, на финала е започнала процедурата по полагане на подписи върху документите,
като част от тях са били с нотариални удостоверявания, в изпълнение на законовите
изисквания за форма. На тази бизнес среща в нотариалната кантора, продължила около 6
/шест/ часа, след окончателната проверка на всички представени проекти, ищеца в
настоящото производство, според изнесеното от ответника, е отправил заплаха към
ответника, че ако не се съгласи да подпише заемния договор за 20 000.00 лева, то ищеца, в
качеството си на съдружник в "*****" ООД, ЕИК *****, няма да разпише протоколното
решение, което от своя страна е предпоставка за сключването на останалите договори, а като
правен консултант и член в Съвета на директорите на „***** Варна" АД, ще осуети
реализирането на тези сделки. Тази реална заплаха, отправена в нотариалната кантора, се
сочи че е представлявала влияние от такова естество, което е принудило ответника да
направи опороченото волеизявление и да сключи процесния договор за заем. Сочи се от
3
ответника, че протоколното решение на "*****" ООД, ЕИК *****, което е било нотариално
заверено на 17.12.2019г., е зависело пряко от волята на ищеца Г. А., в качеството му на
съдружник и участник в ОСС, като именно това решение е поставило началото на
поредицата от следващите свързани помежду си сделки. Имуществените вреди, които би
претърпял Р. Я., в хипотезата, че откаже да подпише в договора за заем, се настоява, че биха
увредили имуществени му права към 17.12.2019г., в размер стократно надвишаващ
записаната заемната сума от 20 000.00 лева. Ето защо след отправената заплаха от страна на
Г. А., че би могъл да възпрепятства поредицата сделки, всички сключени на дата
17.12.2019г., и всички с място на подписване - нотариалната кантора на нотариус *****,
находяща се в гр.Варна, *****, е бил възбуден основателен страх у ответника, което е
опорочило волята му при подписването на въпросния договор за заем, по който обаче реално
никога не е получавал от ищеца цитираната заемна сума. Ответникът заявява, че прави
предположение, че датата 17-ти януари през далечната 2011 - та година, е била произволно
избрана от ищеца, именно защото през 2019- та година, към реалната дата на подписването
на процесния договор -17.12.2019г., вече са били в сила строгите правила в българското
законодателство, които ограничават извършването на плащания в брой на суми над
10 000.00 лева. Тези правила обаче не са действали през м. януари 2011-та година, като
ограниченията при плащанията в брой на територията на страната са влезли в сила от
22.02.2011г. Предвид всичко изложено, твърденията на ответника, че в нотариалната
кантора на нотариус *****, на датата 17.12.2019г., е бил поставен в ситуация на
изключително напрежение и емоционален стрес, като са били заплашени реално
съществуващи негови имуществени права във връзка с реализацията на договорни
правоотношения с трети лица, през същия ден, са подкрепени със съдържането на
множеството писмени документи, подписани на горепосочената дата. Сочи се от ответника,
че съгласно клаузите на заемния договор е следвало да бъде издадена и Запис на заповед,
каквато не е предоставяна от ответника на ищеца, поради което такава ценна книга не е
депозирана с исковата молба в настоящия и в обезпечителния процес. Във връзка с
настоящото производство сочи, че е допуснато обезпечение на бъдещ иск по молба на Г. Б.
А., като е наложен запор върху собствените на Р. К. Я. 1032 (хиляда и тридесет и два) броя
безналични акции, от капитала на „***** Варна" АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. Варна 9000, *****. Това действие на ищеца
изключително негативно е увредило финансови интереси на ответника, който е потърпевш,
поради безвиновно неизпълнение на сделката и към настоящия момент. В тази връзка
ответника декларира в настоящото гражданско производство, че нищо в изявленията в
електронната кореспонденция между страните след наложеното обезпечение, не
представлява признаване на негови задължения, които произтичат от процесния договор,
както и не следва да се разглежда, като признание на факти или обстоятелства, във връзка с
изпълнението на договорни задължения по недействителен договор. С предприетото
обезпечение на бъдещ иск, като и наложения запор върху акции на ответника в
обезпечителния процес, практически три години по-късно, се настоява, че ищеца е изпълнил
заплахата по недействителния договор, като реално е осуетил планираната сделка между
4
ответника и купувача „*****" АД- Варна, ЕИК *****, в изпълнение на сключен между
страните предварителен договор за покупко- продажба на акции от 17.12.2019г., с цена на
сделката в размер на 200 000.00 /двеста хиляди/ лева, който е бил част от веригата договори,
подписани на 17.12.2019г. в гр.Варна, с място на сключване: нотариалната кантора на
нотариус ***** и в изпълнение на окончателния договор между страните, подписан на
02.12.2022г. Във връзка с горепосочения предварителен договор, се сочи, че на 24.11.2022г.
ответника и „*****" АД- Варна, са постигнали съгласие да финишират сделката на датата
02.12.2022г. Това съгласие е обективирано в Констативен протокол *****, ВРС. Още на
следващия ден - 25.11.2022г. ищеца депозирал молбата за обезпечение на бъдещия иск,
очевидно във вреда на ответника, както и за да постигне изпълнение по един недействителен
договор в своя полза със завеждане на иска в настоящото производство. Тези действия на
ищеца, се счита, че потвърждават още веднъж твърденията на ответника, че заплахата за
разваляне на сделките е била съвсем реална към момента, когато се е наложило да подпише
недействителния договор на 17.12.2019г. Във връзка с исканията на ищеца за заплащане на
6 474.00лв., мораторна лихва за периода от 01.04.2020г до 07.12.2022г., както и законна
лихва от датата на предявяване на иска до погасяване на задължението, и направените по
делото разноски 50лв. за държавна такса в обезпечителното производство, 5лв д.т. за
обезпечителната заповед, и държавна такса в размер на 1035.44лв. за завеждане на
настоящото дело, ответникът възразява, поради неоснователността на заведения иск и
наложеното обезпечение. Предвид изложеното, се отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции и за присъждане направените в хода на настоящето съдебно
производство разноски.
В с.з., страните поддържат становищата си, изложени в исковата молба и в отговора, като
ищцовата страна настоява за уважаване на исковата претенция, а ответника – за
отхвърлянето й.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на иска, е необходимо ищцовата страна за установи при
условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: наличие на
валидно установени договорни отношения между страните по сочения договор за заем, в
сочените от страна на ищеца аспекти, както и настъпването на неговата изискуемост. В
тежест на ответната страна по делото е да установи всички наведени положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума, при условие че
ищецът докаже горепосочените факти, за които му е указана доказателствената тежест,
която носи.
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем, заемодателят предава в
собственост на заемателя парична сума, а заемателят се задължава да върне заетата сума. По
5
своята правна природа, договорът за заем е неформален и реален, тъй като законът не
изисква съгласието на страните да бъде облечено в определена форма с оглед
действителност на облигационното правоотношение, като за валидността на същия е
достатъчно постигане на съгласие между страните, придружено с предаване на заемната
парична сума. Ето защо по иск с правна квалификация чл.240 от ЗЗД, в тежест на ответника
е при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на твърдяната
облигационна връзка, като установи параметрите на договора /размер на заемната сума,
падеж на задължението за връщането й и т.н./,както и че сумата е предадена от заемодателя
на заемателя. Съгласно задължителната за съдилищата практика, постановена по реда на чл.
290 от ГПК и съответно обективирана в Решение № 524 от 28.12.2011 год. по гр.д. №
167/2011 г. IV г.о. на ВКС "Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а
другата получи в заем парична сума.
В разглежданият случай, видно от представен в заверен вид Договор за заем на парична
сума, сключен на 17.01.2011г., ищецът Г. Б. А., от една страна, като заемодател и ответника
Р. К. Я., от друга страна, като заемател, са се споразумели за следното: заемодателят
предава на заемателя парична сума в размер на 20 000.00лв., със срок на връщане – до
30.03.2020г./чл.1 и чл.2 от Договора/. Уговорено е, че заемната сума се връща по банкова
сметка на заемодателя в „Уникредит Булбанк“АС, с конкретно изписан номер.
В чл.5 от Договора, е уговорено, че при забава на заемателя да върне заемната сума в срока
по чл.2, ал.1 от договора, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 11%
годишно върху дължимата сума за всеки ден забава, до окончателното й изплащане.
Посоченият Договор е подписан от заемодател и заемател.
На датата на сключване на договора за заем – 17.01.2011г. Р. К. Я. е подписал разписка, с
която е декларирал, че на същата дата е получил от Г. Б. А. в брой сумата от 20 000.00лв., на
основание Договора за заем на парична сума от 17.01.2011г.
Прието заключение по допусната СГЕ по делото, изготвено от вещото лице В. Н. В., което
съда кредитира като компетентно, ясно и обосновано, вкл. във вр. с дадените отговори на
поставени задачи при изслушването му в с.з., установява по повод оспорената
автентичност от ответника на положените от него подписи в договора за заем от
17.01.2011г. и в разписката от същата дата, удостоверяваща получената заемна сума, че тези
подписи, положени от ответника Р. К. Я., в качеството му на заемател, са изпълнени от
самия него.
С полагането на подпис в Договор за паричен заем, сключен на 17.01.2011г., съдът
приема, че между ищеца Г. Б. А., от една страна, като заемодател и ответника Р. К. Я. от
друга страна, като заемател, е възникнала облигационна обвързаност по посоченото в този
договор заемно правоотношение.
Реалното предаване на заетата сума в размер на 20 000.00лв., се установява от разписката от
същата дата 17.01.2011г., удостоверяваща получаването на заемната сума, съгласно
6
обективираната в тази разписка декларация на ответника за получаването на посочената
сума.
С полагането на подписа си в разписката от 17.01.2011г.,отв.Р. К. Я. е потвърдил
получаването на заетата сума 20 000.00лв., вписана в нея и в договора за заем.
На практика, автентичността на подписите, положени в Договора за паричен заем от
17.01.2011г. и в разписката от същата дата, приложена в заверен вид на л.5 от делото, не е
надлежно оборена от страна на ответника.
По делото не са представени писмени доказателства, които да установят изпълнение на
поетото задължение от ответната страна към заемодателя, уговорено в чл.2, ал.1 от
Договора за паричен заем от 17.01.2011г., факта на връщането на паричния заем в размер на
20 000.00лв. в срок до 31.03.2020г.
Предвид изложеното, предявената главна искова претенция подлежи на уважаване в цялост.
Възраженията на ответника, че Договора за заем не е подписан на дата 17.01.2011г., а на
дата 17.12.2019г., не са подкрепени с никакви безспорни доказателства, а се обосновават
със сключването на поредица от свързани сделки помежду си на 17.12.2019г. пред нотариус
*****, които по никакъв начин не установяват факти, свързани с възникването на
задължението на ответника по процесния договор за заем от 17.01.2011г. Твърдението на
ответника, че е отпътувал същия ден 17.01.2011г. за Абу Даби, не изключва възможността
в същия ден преди отпътуването му да е подписал договора за заем. Напротив,
доказателство че е сторил това подписване, се явява безспорно установената автентичност
на подписа му в този договор, доказана посредством специалните познания на вещото лице
по проведена по делото СГЕ.
Съдът не приема и възражението на ответника, че Договора за заем от 17.01.2011г. е
унищожаем на основание чл.30 ЗЗД. Заплахите, според изнесеното от ответника, са били
отправени в кантората на нотариус ***** срещу реални негови имуществени права и
тяхното упражняване на датата 17.12.2019г. Съдът счита, че така твърдяното от ответника
„заплашване“, не попада в дефиницията за „заплашване“, тъй като съдържанието на
заплашването може да се извлече от нормата на чл.144, ал.1 от НК, което се изразява в
закана да се извърши престъпление спрямо личността на страната по договора или спрямо
негов имот, както и спрямо личността и имота на негови близки. Самото заплашване, трябва
да е обективирано така, че да възбужда основателен страх от осъществяване на
престъплението. По делото не е установено от ответната страна осъществяването от ищеца
спрямо ответника на 17.01.2011г. на такова психическо въздействие, което се състои във
възбуждане на основателен страх, който да е станал причина за обективираното
волеизявление по сделката/договора за заем от 17.01.2011г./. Отделно от посоченото, следва
да се има предвид, че твърденията за възбуждане на основателен страх у ответника, се
отнасят за дата 17.12.2019г., на която дата не е доказано страните по делото да са сключили
процесния договор за заем от 17.01.2011г.
При изложеното и така наведеното възражение по чл.30 ЗЗД, не се приема за основателно и
7
доказано.
Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва за забава, за периода от 01.04.2020г до 07.12.2022г., която също следва да
бъде уважена във визирания размер, съгласно и на основание чл.5 от Договора за заем от
17.10.2011г.
По разноските:
Предвид направеното искане, приложен списък по чл.80 ГПК/л.196/, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски по настоящото дело, както
и тези в обезпечителното производство, явяващи се сбор от следните суми: за заплатена
държавна такса по делото 1058,96лв. ведно с преводна такса, за заплатен депозит за СГЕ
200.00лв., за разноски по обезпечението 171.00лв.
Съобразно изхода от правния спор и направеното искане по делото, ответника следва бъде
осъден да заплати в полза на процесуалния представител на ищеца адв.възнаграждение в
размер от 2200.00лв., определено на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.240 от ЗЗД, ответника Р. К. Я., ЕГН ********** , с
адрес: гр.Варна, *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца Г. Б. А., ЕГН **********, с
адрес: гр.Варна, *****, сумата от 20 000.00лв./двадесет хиляди лева/, представляваща
главница по договор за заем от 17. 01.2011г., сумата от 6 474.00лв, представляваща
мораторна лихва върху посочената главница, начислена за периода от 01.04.2020г до
07.12.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
08.12.2022г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. К. Я., ЕГН ********** , с адрес:
гр.Варна, *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Г. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
*****, сумата от в общ размер от 1429,96лв., представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв., Р. К. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.М. Н. Д., с адрес:
гр.Варна, б*****, сумата от в размер от 2200,00лв., представляваща адв.възнаграждение,
определено на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1,
т.2 от ЗАдв.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9