Р Е Ш Е Н И Е
№….........../….........2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1885
по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт П.Н., срещу решение № 1003/21.07.2022 г. по
н.а.х.д. № 2031/2022 г. на ВРС, VІ състав, с което е отменено наказателно
постановление № 13-87623/10.12.2013 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП – Варна, с което на „Бит ИТ“ ООД за нарушение на чл. 92 ал. 2 вр. ал.
1 ЗКПО е наложена, на основание чл. 261 ал. 1 ЗКПО, имуществена санкция в
размер на 500 лв. С оплакване за допуснато от районния съд нарушение на закона
поради неправилност на решаващата му преценка за изтекла относно наказателното
преследване абсолютна давност по чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК се иска
решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго от касационната инстанция по съществото на
правния спор, с което наказателното постановление да се потвърди. Претендира се
и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото
процесуално представителство по отношение на касатора директор
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.10.2022
г. директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, редовно призован,
не се явява и не се представлява. От пълномощника му юрисконсулт Д.Ф. е
подадено писмено становище с. д. № 15150/11.10.2022 г. /с приложено към него
пълномощно за процесуално представителство/, с което касационната жалба се
поддържа изцяло на изложените в нея основания за неправилност на въззивното
решение.
Ответната по касация страна „Бит ИТ“ ООД, редовно
призована, също не се представлява в заседанието. От пълномощника й адвокат З.Д.
на електронна поща на съда е подадена молба с. д. № 15900/25.10.2022 г.,
подписана с валиден електронен подпис, с която касационната жалба се оспорва
изцяло като се претендира при оставяне в сила на въззивното решение в полза на
„Бит ИТ“ ООД да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение
съгласно представен с възражението срещу касационната жалба списък по чл. 80 ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Касационната жалба е
предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната
разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал.
1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211
ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от
касатора на 25.07.2022 г. /л. 37 от н.а.х.д. № 2031/2022 г. на ВРС/, а касационната
жалба според поставения върху нея печат на ВРС е предявена чрез въззивния съд
на 28.07.2022 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд.
Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки
обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление № 13-87623/10.12.2013 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Бит ИТ“ ООД по чл. 261 ал. 1 ЗКПО за това, че като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, дружеството не е изпълнило задължението да подаде в ТД на НАП – Варна до 01.04.2013 г. годишна данъчна декларация по чл. 92 ал. 1 ЗКПО за данъчната 2012 г.
Районният съд е отменил наказателното постановление с решаващия мотив, че въпреки установената обективна съставомерност на административното нарушение по смисъла на чл. 261 ал. 1 ЗКПО, по отношение на административнонаказателното преследване е изтекла абсолютната давност по чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК, която е четири години и шест месеца от извършването на нарушението.
Решението е правилно.
Съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Доколкото в ЗАНН няма конкретна уредба на въпроса за давността, изключваща административнонаказателното преследване, то по силата на изричната препратка към общата част на НК се прилага установената в нея абсолютна давност относно административнонаказателното преследване за нарушението.
Абсолютно в същия смисъл се е произнесъл и смесен състав на ВАС и ВКС в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, като в т. 2 на това тълкувателно постановление изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност по НК.
Както се посочи, съгласно чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Коментирайки препратката, съдиите от ВКС и ВАС сочат в мотивите на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., че според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност, са три групи като в първата група попадат обстоятелствата, изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които е и давността като обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Посочено е, че в чл. 34 ЗАНН, уреждащ погасителната давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният административнонаказващ орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, няма обаче разпоредба, аналогична на тази по чл. 81 ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. По тази причина съдиите от ВАС и ВКС сочат, че при наличието и на двете уредени в чл. 11 ЗАНН предпоставки – отсъствие на изрична регламентация в ЗАНН на въпроса за абсолютната давност като обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, празнината следва да се преодолее с приложението на чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК. В мотивите на тълкувателното постановление е подчертано, че е неоснователно да се изключи въобще приложението на института на давността в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, тъй като по този начин ще се допусне възможността административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на неопределен период във времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в правния мир. Разяснено е, че подобна възможност не съществува нито по отношение на извършителите на противообществени прояви с най-висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията, нито по отношение на граждански деликти, дисциплинарни простъпки и др., като е неоснователно да се счита, че административните нарушения представляват изключение от общото правило. В противовес на посоченото от касатора в подадената му до съда касационна жалба срещу постановеното от ВРС решение № 1003/21.07.2022 г. по н.а.х.д. № 2031/2022 г., в мотивите на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. никъде не се прави разграничение по въпроса за абсолютната давност относно административнонаказателното преследване за нарушенията, извършени от ФЛ и ЮЛ.
Поради това районният съд правилно се е позовал в мотивите на обжалваното решение на изтекла в случая абсолютна давност четири години и шест месеца по чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК, считано от момента на извършване на нарушението. След като административното нарушение, за което е издадено обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление № 13-87623/10.12.2013 г., е извършено на 02.04.2013 г., то към 02.10.2017 г. абсолютният давностен срок за административнонаказателното преследване е изтекъл, което обуславя и правилността на решаващия извод на ВРС за незаконосъобразност на наказателното постановление, подлежащо на отмяна само на това основание.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН и при този изход на спора ТД на НАП – Варна следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, за извършването на които е представено доказателство на л. 12 от делото – сключен на 05.08.2022 г. договор за правна защита и процесуално представителство, в чл. 2 ал. 3 на който изрично е посочено, че уговореното между страните възнаграждение за адвокатска защита в размер на 600 лв. е заплатено в брой в деня на подписването на договора. Като се съобрази обаче направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната по касация страна адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно предвид невисоката правна сложност на делото, при присъждането му с решението, на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК, то следва да бъде редуцирано на основание чл. 63д ал. 2 ЗАНН до нормативно установения минимум от 300 лв. по чл. 7 ал. 2 т. 1 вр. чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет /редакция до изменението, обн. ДВ бр. 88/04.11.2022 г./. Приложимостта на старата редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. се обуславя в случая от обстоятелството, че устните състезания по делото са приключили и то е обявено за решаване още преди обнародваното в ДВ бр. 88/04.11.2022 г. изменение на наредбата.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1003/21.07.2022 г. по н.а.х.д. № 2031/2022 г. на ВРС, VІ състав, с което е отменено наказателно постановление № 13-87623/10.12.2013 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на „Бит ИТ“ ООД за нарушение на чл. 92 ал. 2 вр. ал. 1 ЗКПО е наложена, на основание чл. 261 ал. 1 ЗКПО, имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на „Бит ИТ“ ООД, ЕИК *********, направените разноски за касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/