Определение по дело №1153/2020 на Административен съд - Пловдив

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№  2057

 

гр. Пловдив,  08.12.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ                                                                          

 

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1153 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Образувано е молба от Р.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.К., с искане поправка на очевидна фактическа грешка или изменение на постановеното решение № 1672 от 01.10.2020г. по адм. дело № 1153 по описа за 2020г. на Административен съд - Пловдив в частта за разноските.

Ответникът не взема становище по допустимостта и основателността на исканията.

Основното производство е образувано по жалба на Р.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Н.К., срещу заповед № РД-09-506 от 11.05.2020 г. на кмета на община Марица, с която е наредено да се премахне сграда с идентификатор 62858.501.791.3 по кадастралната карта на с. Рогош, община „Марица”, област Пловдив, одобрена със заповед № РД-1834/06.03.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: „Жилищна сграда", брой етажи: 1, със застроена площ от 72 кв.м., находяща се в ПИ № 62858.501.791 по кадастралната карта на с. Рогош.

Съдът е постановил  решение № 1672 от 01.10.2020г., с което е отменил оспорения административен акт и съобразно изхода на спора е осъдил община Марица да заплати на Р.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 410 (четиристотин и десет  лева), представляваща разноски за производството. Размерът на разноските съдът е установил като сбор от: 10 лева за държавна такса, 200 лев за възнаграждение на вещо лице и 200 лева за адвокатска защита, последните отразени в договор за правна защита и съдействие на л. 5 от делото. Съдът не е съобразил втория представен договор за правна защита и съдействие на л. 65 от делото, отразяващ заплатен допълнителен адвокатски хонорар в размер на 550 лева. В този аспект съдът намира, че не иде реч за допусната фактическа грешка, за непълно произнасяне по претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски.

Искането за изменение на решението в частта му за разноските е направено от надлежна страна в срока за обжалване на решението, поради което се явява процесуално  допустимо.  

Разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на постановеното вече съдебно решение. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, е налице възможността решението да бъде допълнено. В случай, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е постановил нещо различно от заявеното от страната, то тогава, установената в закона възможност е решението да бъде изменено в тази част.

Видно от находящите се по делото доказателства претендираните от жалбоподателя разноски са доказани в размер на 960 лева, от които 10 лева за държавна такса, 200 лев за възнаграждение на вещо лице и 750 лева (200 лв. + 550 лв.) за адвокатска защита. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.2, т. 1, от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър минималното възнаграждение е в размер на  900 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита в разумен размер над минималния. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Заявените разноски са реално извършени и заплатени видно от представен по делото договори за правна защита и съдействие, а неприсъждането им с решението е пропуск на съда.  

Разноски в настоящото производство не са заявени, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗМЕНЯ решение № 1672 от 01.10.2020г. по адм. дело № 1153 по описа за 2020г. на Административен съд - Пловдив, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА община Марица да заплати на Р.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 960 (деветстотин и шестдесет)  лева, представляваща общо извършените съдебни разноски за производството.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: