№ 451
гр. *** , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ С. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20204430104503 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от *** против К. М. В. от гр.***, в която се
твърди, че на 24.08.2008г. между „*** като кредитодател и ответницата като
кредитополучател бил сключен договор за кредит, по силата на който банката
предоставила на ответницата кредит в размер на 5200 лева, а ответницата се
задължила да върне заетата сума заедно с лихви, такси и комисионни
съгласно договора. След подписване на договора, и след образуване на
заповедно производство по ч.гр.дело №1909/2018г. по описа на РС ***, било
вписано преобразуване чрез вливане на „*** в ***, а „*** била заличена като
търговец. В резултат на извършеното вливане, „*** универсален
правоприемник на цялото имущество на ***, а съгласно договора за
преобразуване, прехвърлителния ефект по отношение на всички права и
задължения, включени в имуществото на „*** възниква автоматично от
датата на вписване на преобразуването в ТР и Регистъра на ЮЛНЦ към ***.
Поради това и за ищцовото дружество е налице правен интерес от водене на
настоящето дело. Въз основа на сключения договор за кредит, страните са се
договорили, погасяването на кредита да стане на 120 месечни вноски с
1
годишна лихва в размер на 11,81 %, а крайния срок за погасяване на кредита е
25.09.2018г. Поради неизпълнение на задълженията за погасяване на кредита,
ответницата изпаднала в просрочие с начална дата 25.10.2015г. Поради това
на ответницата била връчена нотариална покана, с която била уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост. След изтичане на срока за доброволно
изпълнение, в който ответницата не заплатила просрочените си задължения,
за банката било възникнало право да претендира предсрочно дължимите
суми. Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на
02.02.2018г. На 16.03.2018г. било подадено заявление, образувано ч.гр.дело и
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми :
сумата от 2075,96 лева изискуема главница, 194,54 лева изискуема
възнаградителна лихва за периода 21.01.2016г. – 01.02.2018г., 332,81 лева
изискуема наказателна лихва за периода 12.01.2016г. – 14.03.2018г., 58,80
лева нотариални такси, законна лихва от 16.03.2018г. до изплащане на
вземането. Заповедта била връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което
ищецът е подал настоящата искова молба.
В законовия едномесечен срок, ответницата чрез определения и особен
представител оспорва претенциите по основание и размер. С оглед
направеното от ответницата оспорване, съдът счита, че следва да бъде
уважено направеното от ищеца доказателствено искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза със задачи в исковата молба.
С оглед обстоятелството, че на 12.11.2019г. под № 20101112155212 в
Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ към *** е вписано преобразуване
чрез вливане на „*** в *** *** е заличена като търговец, то съдът счита, че
ищцовото дружество е легитимирана страна в производството. Видно е, че
заповедното производство е образувано преди вливането и ищецът като
универсален правоприемник на кредитодателя има интерес от водене на
настоящето дело.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален
представител, който поддържа предявените искове.
По делото е представен в копие договор за потребителски кредит №
15233/CL/2008г, от който се установява, че между „*** клон *** и
2
ответницата К.М. *** е сключен договор по силата на който банката
предоставила на кредитополучателя в заем сумата от 5200 лева, като
усвояването на сумата е станало чрез превод по сметка на кредитополучателя
в същата банка. В договора страните договорили погасяването на кредита да
се извърши на 120 равни месечни вноски в размер на по 74,04 лева,
включващи главница и лихва. Установява се от договора, че първата вноска е
на 24.10.2008г., а крайният срок за погасяването му съгласно чл.5 от договора
е 24.09.2018г. Видно от договора, страните са договорили за ползвания
кредит кредитополучателят да заплати на банката годишна лихва в размер на
11,81 %. В договора е уговорено, в случай на забава в плащането на някоя от
вноските, по каквато и да е причина, както и при предсрочна изискуемост,
банката има право да олихвява просрочената част от главницата с лихва в
размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10 %, като размерът
на надбавката не може да надвишава приложимия законен лихвен процент.
Видно от договора, страните са договорили настъпването на предсрочна
изискуемост. Съгласно чл.14, потребителския кредит може да бъде обявен за
изискуем едностранно от банката преди края на уговорения срок без да е
необходимо уведомление или покана от страна на банката до
кредитополучателя от датата на непогасяване на която и да е вноска от
договора.
От заключението на вещото лице се установи, че ответницата е
направила последно плащане по договора на 11.01.2016г., с която е погасила
задължения с падежни дати 25.10.2015г., 25.11.2015г. и 25.12.2015г. За
настъпването на предсрочна изискуемост, ответницата е уведомена с покана,
връчена чрез нотариус чрез залепване на уведомление. Видно от приложените
по делото писмени доказателства, лице по връчването на съобщения е
посетило двата адреса на ответницата. След извършени четири посещения на
различни дати, ответницата не е намерена и на адресите са залепени
уведомления в двуседмичен срок да се яви в кантората на нотариуса, където
да получи книжата за връчване. На 23.01.2018г. е изготвен Протокол,
представен по делото, в който е отразено, че ответницата не е намерена на
адресите и не се е явила в указания срок в нотариалната кантора. Видно е, че
адресатът е потърсен на адресите в гр.*** на ул.***, които ответницата е
посочила в договора за кредит. Също в договора, в чл.12 б.“в“ страните са
3
уговорили задължение на кредитополучателя да съобщава незабавно писмено
на банката промените на име, адрес, прекратяване или промяна на
представителната власт. Допустимо е в договора да бъде предвидено, че
изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до другата страна,
без фактически същото да е получено. Съдът приема, че именно такъв е и
настоящия случай, като в договора страните са предвидили при промяна на
адреса кредитополучателят да уведоми кредитодателят за настъпила промяна
в адреса. В практиката си ВКС приема, „При необходимост от тълкуване на
договора следва да се приложат правилата на чл.20 ЗЗД като се съобрази, че
конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно
упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, и препятства
евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна.
Изпращането на съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата
страна.“ При така изложеното и с оглед на константната практика на ВКС,
съдът приема, че след като са били налице условията за обявяване на
настъпила предсрочна изискуемост поради неплатени вноски и банката е
изпратила уведомлението на посочените в договора адреси на ответницата, на
същите са залепени уведомления за получаване на книжата, то следва да се
приеме, че ответницата е редовно уведомена за предсрочната изискуемост.
Видно е, че уведомлението е залепено на 06.01.2018г., и в същото е указано на
ответницата кредитополучател да се яви в нотариалната кантора за връчване
на книжа. С изтичане на двуседмичния срок, предсрочната изискуемост е
настъпила. Ищецът е посочил, че същата е настъпила на 02.02.2018г. Съдът
счита, че няма пречка предсрочната изискуемост да бъде считана за
настъпила на 02.02.2018г. вместо на 20.01.2018г, тъй като 20.01.2018г. е най-
ранния срок, на който може да се приеме за настъпила. С настъпването и,
цялото вземане става изцяло и предсрочно изискуемо, поради което след тази
дата не се дължи възнаградителна лихва. Поради това и видно от
заключението на вещото лице, ищецът претендира възнаградителната лихва
до датата на настъпването на предсрочната изискуемост – 02.02.2018г.
В чл.8 ал.4 от договора страните са уговорили заплащане на
допълнителна надбавка от 10% от момента на изпадане в забава. От
заключението се установява, че последното плащане на ответницата е
направено на 12.01.2016г., като с него е погасено задължение с падеж
4
25.12.2015г. Считано от този момент, ответницата дължи уговорената
надбавка, която в исковата молба се претендира като наказателна лихва. В
заключението и в съдебно заседание вещото лице заяви, че с така уговорената
наказателна лихва или надбавка, ГПР не надвишава размера на три пъти
законната лихва, каквото е било ограничението съгласно практиката към
момента на сключване на договора.
При така изложеното, с оглед приетото заключение на вещото лице,
както и приетото от правна страна, че е настъпила предсрочна изискуемост,
за която ответницата е редовно уведомена чрез фингиране, съдът счита, че
предявените искове се явяват доказани по основание и размер. В тежест на
ответницата съдът е възложил да докаже изпълнение на задълженията си за
плащане съгласно условията на договора. Такива доказателства не са
представени, а и вещото лице е установило, че плащания по кредита не са
правени след 12.01.2016г. Основателна се явява претенцията за заплащане на
главница в размера на 2075,96 лева, за която вещото лице е установило, че е
останала дължима след заплащане на 3124,04 лева като част от дължимата
главница. Основателна се явява и претенцията за заплащане възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 21.01.2016г. до 01.02.2018г. в размер на
194,54 лева (платена е възнаглрадителна лихва в размер на 2882,96 лева),
както и на наказателна лихва за периода 12.01.2016г. до 14.03.2018г
(платената наказателна лихва е в размер на 121,75 лева), когато е подадено
заявлението за образуване на ч.гр.дело по реда на чл.417 ГПК в размер на
332,81 лева. В заключението си вещото лице е установило и размера на
нотариалните такси, платени на 11.12.2017г. – 58,80 лева, което прави и тази
претенция основателна.
При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е представил
списък на разноските, с който претендира разноски в размер на 1020,78 лева,
от които 129,78 лева за държавна такса, 240 лева за адвокатско
възнаграждение, 235 лева за депозит за назначена съдебно-счетоводна
експертиза и 416 лева за назначен на ответницата особен представител.
С оглед изхода на делото, ответницата дължи на ищцовото дружество и
разноските, направени по ч.гр.дело №1909/2018г. в размер на 53,25 лева
5
държавна такса и 120 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.124
ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че К. М. В.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.***, *** , ДЪЛЖИ на
„*** АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С***, сумата от
2075,96 лева изискуема главница, 194,54 лева изискуема възнаградителна
лихва за периода 21.01.2016г. – 01.02.2018г., 332,81 лева изискуема
наказателна лихва за периода 12.01.2016г. – 14.03.2018г., 58,80 лева
нотариални такси, законна лихва от 16.03.2018г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1216/19.03.2018г. по
ч.гр.д.№ 1909/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА К. М. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
гр.***, *** да заплати на „*** АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С***, разноски в общ размер на 1020,78 лв. за исковото
производство, и разноски в общ размер на 173,25 лв. за производството по
ч.гр.д.№ 1909/2018г. по описа на на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6