№ 227
гр. Русе, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър И.ов
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254500600664 по описа за 2025 година
Производство е по гл. XXI от НПК.
С Присъда № 47/17.04.2025г. по HOXД № 403/2025г. по описа на
Районен съд Русе, Д. Й. А., ЕГН: **********, бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр.
чл. 194, ал.1 от НК, за което при условията на чл.58а от НК му било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3г. и 4м. при първоначален строг
режим на изтърпяване. На основание чл.25 и чл.23 НК с това наказание било
групирано предходно наказание, наложено на А., като му било определено
общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3г. и 4м. при първоначален
строг режим на изтърпяване. Със същата присъда, подсъдимият И. Й. Б., ЕГН:
**********, бил признат за виновен в извършването на престъпление по 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, и при условията на чл.
58а от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3г. и
4м., при строг режим на изтърпяване. На основание чл.25 и чл.23 от НК това
наказание било групирано с предходно наложени наказания на Б., като било
1
определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3г. и 4м., при
строг режим на изтърпяване. На двамата подсъдими били възложени
разноските по делото.
Срещу присъдата са подадени въззивни жалби от защитника на подс.Д.
А. – адв.Я. С. от АК-Русе и от подс.И. Б.. Жалбите съдържат идентични
оплаквания за несправедливост при определяне размера на наложените на
подсъдимите наказания „Лишаване от свобода“. Към жалбата на защитника е
депозирано и допълнение, в което се развиват подробни съображения, във
връзка с твърдението за несправедливост на наложеното наказание, като се
акцентира върху тежкото социално и материално състояние на подс.А.,
породено от липсата на нормална родителска среда и подкрепа още в
детството му. Срещу присъдата е подаден и протест от прокурор в Районна
прокуратура-Русе, с който се претендира изменение на присъдата в
санкционната й част, като на подсъдимите бъде наложено наказанието
„Лишаване от свобода“, в по-висок размер - този поискан от прокурора в хода
на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Постъпили са и
допълнителни съображения към протеста, в които са изложени пространни
аргументи в насока завишаване размера на наказанията.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура заявява,
че не поддържа протеста на прокурора от Районна прокуратура-Русе, но счита
жалбите на подсъдимите за неоснователни, като изразява становище, че
първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и обоснована и
следва да бъде потвърдена. Акцентира върху наличието на множество
осъждания на подсъдимите, които не оказват влияние върху правната
квалификация на деянията им. Предлага на съда да измени присъдата, като
отмени приложението на чл.25 вр. чл.23 от НК и по отношение на двамата
подсъдими, доколкото и двамата подсъдими имат осъждания, които не са били
взети предвид.
В съдебното заседание защитниците на подсъдимите Б. и А. – съответно
адв.К. С. и адв.Я. С. поддържат изцяло въззивните жалби по отношение
наличието на явна несправедливост при определяне размера на наказанието
„Лишаване от свобода“, като отново молят размерът на това наказание, за
всеки от подсъдимите, да бъде намален. Адв.С. изтъква, че Б. е оказал
съдействие на разследването и допринесъл за разкрИ.е обективната истина по
2
делото, както и че е изразил искрено съжаление, за това което е сторил.
Адв.С., поддържайки социалните и моралните си мотиви от жалбата, допълва,
че при преценка смекчаващите вината обстоятелства следва да бъдат отчетени
оказано съдействие на разследването, признанието на вината и изразеното
съжаление от А.. Подсъдимите И. Б. и Д. А., редовно призовани, се явяват
лично, заявява, че поддържат въззивните жалби, изразява съжаление за
стореното от тях и молят за намаляване размера на наложените им с
присъдата наказания „Лишаване от свобода“. А. моли да бъде отчетено, че при
извършване на престъплението е бил под въздействието на наркотици, и като
такъв бил неадекватен и твърди, че между него и другият подсъдим не е имало
предварителен сговор.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираните протест и
жалби, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени
събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и
чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за
установено следното:
Жалбите и протестът са процесуално допустими, като подадени в
законоустановения срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледани по същество и жалбите са основателни, а
протестът е неоснователен.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл.27 -
чл.371, т.2 от НПК /съкратено съдебно следствие/, по искане на защитниците
и подсъдимите и със съгласието на последните, поради което съдът е
пристъпил към незабавно провеждане на съдебното заседание и към
предварително изслушване на страните по реда на чл.370 от НПК. В хода на
това изслушване подсъдимите И. Б. и Д. А. заявили, че признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дали
съгласие за тези факти да не бъдат събирани доказателства. С определение по
чл.372, ал.2, вр. с чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд обявил, че при
постановяването на присъдата ще ползва направеното от подсъдимите
признание, подкрепящо се от доказателствата по делото, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
3
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
1/2008 г., ОСНК, цялостното признание от подсъдимия на фактите по
обстоятелствената част на обвинителния акт обуславя и пределите на
въззивната проверка. При проверката на първоинстанционна присъда,
постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3
НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази хипотеза, въззивният
състав следва да провери основно дали процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба
на диференцираното производство.
Настоящият въззивен състав намира, че проведеното от
първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е
било в пълно съответствие с процесуалните изисквания, визирани в
разпоредбите на глава 27 от НПК. Съдът е спазил всички принципни
изисквания към съкратеното съдебно следствие, обусловено от направените
признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изявленията на подсъдимите Б. и А. по чл.371, т.2 от НПК били дадени в
отрито съдебно заседание, в присъствие на защитниците им и при разясняване
на последиците от него. В този смисъл въззивната инстанция възприема
изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд,
доколкото по отношение на приетите доказателствени източници, с оглед на
предварително даденото съгласие от страна на подсъдимите, е прието, че са
безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по общия ред за
провеждане на съдебно следствие. Първоинстанционният съд е подходил към
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2 от НПК
законосъобразно, като е подкрепил решението си с мотиви, почиващи на
доказателствената съвкупност по делото.
При така установените фактически положения, изводът на
първоинстанционния съд, че подсъдимите Б. и А. са осъществили състава на
престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК,
тъй като на 20.03.2024г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, след
предварително сговаряне помежду си, в немаловажен случай, отнели чужди
движими вещи – 2бр. нощен крем против стареене марка „NOREVA
4
NORELIFT”, с вместимост 50мл и 2бр. дневен крем против стареене марка
„NOREVA NORELIFT”, с вместимост 40мл, всичко на обща стойност
277,04лв. от владението на „Сексагинта приста“ ЕООД – гр. София,
представлявано от Д.В.О.-Ц., без нейно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвоят, се явява правилен и законосъобразен.
От обективна страна са налице всички признаци на престъплението,
предмет на обвинението. Безспорно е установено, че на 20.03.2024г., около
обяд, двата подсъдими посетили Мол Русе, находящ се на бул. „Липник“ №
121. Като достигнали аптека от веригата „Субра“, собственост на търговското
дружество „Сексагинта приста“ ЕООД – гр. София, в аптеката първо влязъл
влязъл подс. Д. А., а малко след това и подс.И. Б.. А. обходил щандовете и се
спрял до този, върху който били изложени различни кремове, откъдето взел
две опаковки нощен крем против стареене марка „NOREVA NORELIFT”,
всеки с вместимост 50мл, след което тръгнал към изхода, преминал покрай
касовата зона и напуснал без да заплати взетите от него стоки. Малко по-
късно подс.Б. също отишъл при щанда с кремовете, от който взел две
опаковки дневен крем против стареене марка „NOREVA NORELIFT”, всеки с
вместимост по 40мл. и също напуснал аптеката без да ги заплати. По това
време в търговския обект, на смЯ. като „продавач-консултант“ била свид. Д.Ц..
След известно време тя открила липсата на четирите опаковки с кремове и
подала жалба до началника на Второ РУ към ОД МВР – Русе, с приложени
към нея видеозаписи.
В резултат от проведените оперативни мероприятия двамата подсъдими
били установени като извършители на кражбите, били призовани във Второ
РУ-Русе, където, в саморъчни обяснения, признали извършеното от тях. Поели
задължение да възстановят вредите от престъплението си, но до приключване
на настоящото въззивно производство това не било сторено от тях.
Правилно първостепенният съд е приел за доказани всички елементи от
обективната страна на състава на престъплението. Безспорно е установено, че
инкриминираните вещи били чужди за подсъдимите Б. и А.. Те били
собственост на „Сексагинта Приста“ЕООД и били в негово владение,
съхранявани в търговската зала на търговския обект. Несъмнено липсвало
съгласие от владелеца и собственик на вещите, за отнемането им от страна на
подсъдимите, още по-малко за разпореждане с тях.
5
Всеки от подсъдимите участвал сам в извършване на престъплението,
както във фаза на отнемането на вещите, като прекъснал фактическата власт
на юридическото лице над предмета на престъплението, а така също и във
втората фаза - установяването на трайната фактическа власт над отнетите
вещи, като след като ги вземали от търговската зала те я напуснали, без да ги
заплатят и се отдалечили с тях от местопрестъплението, с което си осигурили
възможност за безпрепятствено разпореждане с вещите.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй
като от установеното поведение на подсъдимите става ясно, че за извършване
на кражбата двамата са се сговорили предварително. В тази насока следва да
се отчетат фактите, че подсъдимите отишли заедно в МОЛ-Русе, без данни да
са пазарували или имали намерение да сторят това от някой от търговските
обекти там, насочили се едновременно към аптеката и в много кратък период
от време, по еднотипен начин, отнели само един и същ вид стоки, от едно и
също място в търговската зала. Тези обстоятелства, съчетани с признанието от
страна на двамата подсъдими на всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, изключват съмнението в извода, че те са взели
решение за извършване на деянието в един по-ранен етап, преди самото му
реализиране. В тази насока възражението на подс.А., изложено в съдебните
прения пред въззивния съд, че не било налице предварително сговаряне между
него и другия подсъдим, следва да се отхвърли като неоснователно. След като
подсъдимият сам доброволно е поставил началото на възможността за
провеждане на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК и съдът е
удовлетворил волята му, то подсъдимият се лишава по този начин да оспорва
повече фактите по обвинителния акт, с които вече се е съгласил. Като
процесуална последица от тези действия той и защитата му са лишени по
закон от възможността да оспорват пред по-горните инстанции
"недоказаността" на обвинението от фактическа страна.
Налице е и квалификацията "опасен рецидив" по смисъла на чл. 29, ал.1,
б.“б“ от НК и за двамата подсъдими, предвид осъжданията им и съдът
правилно е посочил присъдите, които обосновават тази правна квалификация.
Законосъобразно е прието, че подсъдимите са извършили
престъпленията при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2,
пр.1 от НК - с целени и настъпили общественоопасни последици.
6
Поради това, правилно първоинстанционният съд признал подсъдимите
И. Б. и Д. А. за виновни по предявените им обвинения.
Оплакването във въззивните жалби за явна несправедливост на
наказанията, наложени на подсъдимите, въззивният съд намира за
основателно, като аргументите за това са следните:
За извършеното от Б. и А. престъпление в закона е предвидено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три до петнадесет години.
Наказанията на двамата подсъдими съдът е определил при условията на
чл.54 от НК и чл.58а, ал.1 от НК с оглед процедурата на съкратеното съдебно
следствие по чл.371, т.2 от НПК. За единствено смекчаващо вината и на
двамата подсъдими обстоятелство е отчетена ниската стойност на предмета на
престъплението. Като отегчаващо вината им обстоятелство,
първоинстанционния съд е приел множеството техни осъждания, извън тези
оказващи влияние върху правната квалификация на процесното престъпление.
Същевременно съдът е отрекъл стойността на признанието на вината от
страна на подсъдимите, извън направеното самопризнание по реда на чл.371,
т.2 НПК и изразеното съжаление за извършеното, като смекчаващи вината
обстоятелства, с аргументи, които настоящият въззивен състав напълно
споделя. От друга страна обаче, оценявайки деянието осъществено от двамата
подсъдими, въззивният съд намира, че същото е с относително ниска степен
на обществена опасност. Очевидно е, че се касае за кражба на просто
извършване, в отсъствието на каквато и да било конспиративност и
задълбочено планиране, осъществена на обществено място, в светлата част на
денонощието и в присъствието на множество лица, без използване на
специални техники, съобразителност или находчивост, както и при липса на
предприети от подсъдимите съществени действия за прикрИ.е авторството
или заличаване следите от деянието им. От процесната кражба, на ощетеното
юридическо лице не били причинени никакви други вреди, извън
съставомерните. Тези характеристики на деянието, като фактор влияещ върху
определянето на наказанието, съобразно чл.54, ал.1 от НК, дават основание на
въззивния съд да приеме, че наложените на подсъдимите Д. А. и И. Б.
наказания „Лишаване от свобода“ в размер на 5 години, а след редукцията по
чл.58а, ал.1 от НК, в размер на 3 години и 4 месеца, се явяват несправедливи,
защото са завишени. За да бъде съобразен обема на отговорността с
7
разпоредбата на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК, както и да се постигнат пълноценно
целите на наказателната репресия по чл.36 от НК, следва размерът на
наказанията „Лишаване от свобода“ на подсъдимите да бъде намален на 4
години. С намаляването с 1/3 по чл.58а, ал.1 от НК, на подсъдимите А. и Б.
следва да се наложат окончателните наказания „Лишаване от свобода“ за срок
от 2 години и 8 месеца, в какъвто смисъл следва да се измени атакуваната
присъда. По същите съображения подадения протест за завишаване на
наказанията следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Законосъобразно, на основание чл.57, ал.1, т.2, б."б" от ЗИНЗС,
първоинстанционният съд е определен първоначален „Строг“ режима на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за всеки от подсъдимите.
Законосъобразно, на основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК, с присъдата в
тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски.
С обжалваната присъда, първоинстанционният съд е групирал
определените на подсъдимите наказания, с наказания по предходни техни
осъждания, като по отношение на подс.А., това е осъждането му по НОХД №
1783/2024г. на РС-Русе, а за подс.Б. – по НОХД 814/2024г. на РС-Русе и по
НОХД № 1783/2024г. на РС-Русе. От приобщените във въззивното
производство справки за съдимост на подсъдимите се установява, че и за
двамата са налице и други осъждания, които попадат в обхвата на чл.25, вр.
чл.23 от НК, но не били взети предвид от първоинстанционния съд. Поради
това, в частта, с която е извършено групиране на наказанията на двамата
подсъдими и им е определено общо наказание, присъдата се явява
необоснована и незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Въззивният съд
не разполага с възможност да коригира съдебният акт в тази насока, тъй като
решението му не подлежи на обжалване и по този начин ще бъде преградена
възможността за упражняване на инстанционен съдебен контрол след
произнасянето. Поради това, по въпросите на чл.25, вр. чл.23 от НК следва да
се произнесе съответният съд, съобразно правилата за подсъдността по чл.39,
ал.1 от НПК, в производство по чл.306 от НПК.
Изложеното дотук налага постановената присъда, на основание чл.334,
т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК, да бъде изменена, поради което и съдът
РЕШИ:
8
ИЗМЕНЯ Присъда № 47/17.04.2025г. постановена по HOXД №
403/2025г. по описа на Районен съд Русе, както следва:
НАМАЛЯВА наложеното на Д. Й. А., ЕГН: ********** наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за престъплението по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК на 4 (четири) години, което, на
основание чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от
НК редуцира с 1/3, до размер от 2 (ДВЕ) ГОДИНИ и 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА.
НАМАЛЯВА наложеното на И. Й. Б., ЕГН: ********** наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за престъплението по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК на 4 (четири) години, което, на
основание чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от
НК редуцира с 1/3, до размер от 2 (ДВЕ) ГОДИНИ и 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА.
ОТМЕНЯ Присъда № 47/17.04.2025г. постановена по HOXД №
403/2025г. по описа на Районен съд Русе, В ЧАСТТА, с която на осн. чл.25, вр.
чл.23 от НК е извършено групиране на наказанията на подсъдимите Д. А. и И.
Б. и за всеки от тях било определено общо наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 3 години и 4 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 47/17.04.2025г. постановена по HOXД №
403/2025г. по описа на Районен съд Русе в останалите й части.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
На основание чл.340, ал.2, пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9