№ 784
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20222120202081 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на „*“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, **** против наказателно постановление № 292-
F627858/28.02.2022г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на
основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба
№ Н-13/ 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. С жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност с искане за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване на наказателното
постановление от надлежна страна и е допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 20.09.2021г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, като не
е подал в срок данни с декларация образец 6 в ТД на НАП-Бургас за месец май 2020г.
Мястото на подаване на декларация образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас
лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас, ул.”Александровска” № 26, ет.1.
Декларация образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски,
вноските за фонд гарантирани вземания за работниците и служителите, следва де се подаде
в срока за подаване на декларация образец 1, както следва : а/ до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, б/ при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок /25-то число/- до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението – чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
Датата, посочена в декларацията на начисляване/изплащане на заплатите е
1
30.06.2021г. Декларацията е следвало да бъде подадена до 30.06.2021г. Декларацията е
подадена по Интернет с КЕП на 19.07.2021г. и приета и входирана с № 020022106352668.
До жалбоподателя е била изпратена покана с изх.№ 020022106352668/23.08.2021г. за
явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение за подадената след срока декларация. В указания срок, лицето или негов
представител не се е явил, поради което актът е съставен при условията и реда на чл.40, ал.2
от ЗАНН.
Административнонаказващият орган сезиран с акта, след като се е запознал с
преписката към него е счел фактическите констатации за безспорно доказани и е издал
обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и
чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
При съставяне на акта и при издаване на обжалваното наказателно постановление са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е съставен
в предвидения тримесечен срок от датата на установяване на нарушението. Срокът за
подаване на декларацията е бил до 31.12.2019г., т.е. от 01.01.2020г., нарушителят е бил вече
в забава. Именно от тази дата започва да тече тримесечния срок за съставяне на акта и с
оглед обстоятелството, че той е съставен на 28.02.2020г., това изискване е било спазено.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано, като фактите са правилно
подведени под посочените материално правни норми. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя до степен даваща основание на съда да отмени обжалваното наказателно
постановление само на това основание, без да разглежда спора по същество.
Установената с акта фактическа обстановка съдът прие за безспорно доказана въз
основа показанията на свидетелката М.К. и останалите доказателства по преписката, които
са непротиворечиви и допълващи се.
Задължението за осигурителя да подава декларация образец № 6 е регламентирано в
Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр.1 от 03.01.2020г., в сила от 03.01.2020г.- чл.2,
ал.2 и чл.4, ал.3, т.1. Не се спори, че жалбоподателят е осигурител, по смисъла на чл.5, ал.1
от КСО, и като такъв е следвало да подаде декларация образец № 6 в ТД на НАП-Бургас до
27.01.2020г. Същият е бездействал и е сторил това на 19.07.2021г. по интернет с КЕП. По
този начин чрез бездействието си е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради
което правилно е ангажирана неговата отговорност. Деянието правилно е квалифицирано
като нарушение на чл.5, ал.4, т.2 КСО вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13
17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, и подведено под санкционната норма на чл.355, ал.1 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО, който наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и
чл.6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от
50 до 500 лева за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лева, ако не подлежи
на по-тежко наказание.
Според съда не е налице маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН подлежи на
съдебен контрол. Съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че
не са налице данни деянието да се определи с по-ниска степен на обществена опасност от
2
типичните нарушения от същия вид. Нарушението е формално, на просто извършване и
липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация е без
значение.
При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е взел
предвид, срока на закъснението, както и обстоятелството, че нарушението е първо по ред,
предвид липсата на предишни нарушения на жалбоподателя и е определил санкция в размер
на предвидения минимум. Според съда, така определената имуществена санкция в
оптимална степен съответства на целите на административните наказания. Обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено. Наказанието е в минимален размер и не може да бъде намалено от съда. С така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е
благоприятен, има право на разноски. От изложеното следва, че в полза на Национална
агенция по приходите следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи в размер на 100 лева, съобразявайки правна
сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.
Предвид гореизложените съображения жалбата следва да се остави без уважение, а
наказателното постановление да се потвърди, поради което Бургаският районен съд на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 292- F627858/28.02.2022г., издадено
от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на
„*“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2,
ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/ 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
ОСЪЖДА „*“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
***, да заплати Национална агенция по приходите сумата от 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3