№ 396
гр. С., 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20241800100299 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.
Г. В. от гр. С. срещу Г. Д. З. от с. Р., с която е предявен иск с правно основание
чл. 5 от ЗЛС вр. чл. 336, ал. 1 от ГПК за поставяне на ответника под
запрещение.
Ищецът – вуйчо на ответника твърди, че последният страда от „умерена
умствена изостаналост – еретичен вариант и епилепсия“, за което е издадено
експертно решение на ТЕЛК № 0608/19.04.2007 год. при ОДПЗС-С. област, с
което му е призната 91% трайно намалена работоспособност пожизнено, със
значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение.
Поддържа, че вследствие на заболяването ответникът не може сам да се грижи
за своите работи и да контролира своите действия, което е основание за
поставянето му под пълно запрещение.
Ответникът, действащ чрез особен представител адв. Ж. от САК е подал
отговор на исковата молба. В о.с.з. взема становище за основателност на
молбата.
Представителят на СОП счита, че предявеният иск е основателен и са
1
налице предпоставките на закона за поставяне на ответника под запрещение.
При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено
следното:
Ответникът е роден на 15.09.1976 год., като видно от приетите по делото
удостоверения за наследници, издадено от община С., ищецът е вуйчо на
ответника /последният е син на сестрата на ищеца/.
Видно от експертно решение на ТЕЛК № 608/19.04.2007 год. на ТЕЛК
към ОДПЗС-С. област ответникът страда от „умерена умствена изостаналост и
епилепсия“, поради което му е призната трайно намалена работоспособност
91% с чужда помощ пожизнено, като се нуждае от чужда помощ при битовото
обслужване.
Според показанията на разпитания по делото свидетел В. – син на
ищеца, ответникът е негов братовчед, като умствената недоразвитост при него
е по рождение. Не може да общува с околните и да се самообслужва. Близките
му са наели жена, която да живее в дома му и да го гледа. Ищецът го
посещава всяка седмица. Ответникът не може да се справя сам с
елементарните битови дейности. Не познава парите. Не излиза сам извън
двора на къщата. Разпознава хората, но не може да говори.
Според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза на
в.л. Г. от 23.10.2024 год. ответникът е прегледана за нуждите на експертизата в
ЦПЗ-С., доведен от ищеца. Ответникът към момента на прегледа е
неконтактен, при задаване на въпроси отговаря с неразбираем говор. Не може
да се ориентира относно средата, в която се намира. Заключението на вещото
лице е, че освидетелстваният страда от умствена изостаналост умерена към
тежка степен, като в резултат на заболяването не може да разбира свойството
и значението на действията си и не може да ръководи постъпките си и да се
грижи за себе си. Състоянието му може да се приравни на слабоумие. Според
устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 31.10.2024 год. ответникът не
може да се обслужва сам, не може да се социализира, като няма изгледи за
подобрение.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на
ответника. Същият е неадекватен, като не разбира зададените от съда и от
страните въпроси. Отговаря неразбираемо, не знае възрастта си и не се
ориентира в заобикалящата го среда.
2
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от близък
роднина на ответника – негов вуйчо, който е активно легитимиран, с оглед
разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на
заболяването на ответника същият следва да бъде поставен под пълно
запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или
отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания
дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване,
което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл.
5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива
страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено
запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение
на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за
правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на
лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон
на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че
сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а
болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите
интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение, т.е. за да
се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две
предпоставки-лицето да страда от душевна болест или слабоумие и на второ
място невъзможност само да се грижи за своите интереси.
От събраните в производството по делото доказателства безспорно се
установи, че ответникът страда от умствена изостаналост по рождение –
умерена към тежка степен, поради което му е призната трайно намалена
работоспособност 91% с чужда помощ пожизнено. Състоянието му е
равнозначно на слабоумие, в резултат на което ответникът не може да общува
с околните; не може да се грижи сам за себе си, като състоянието му не
подлежи на подобряване, предвид тежестта на уврежданията и възрастта му.
3
Същият не може да комуникира с външния свят, като разбира незначителна
част от случващото се около него. Т.е. налице е първият критерий -
медицински за признаването му за недееспособен по чл. 5 от ЗЛС. Налице е и
втората предпоставка, а именно - ответникът не може пълноценно да се грижи
за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Този извод
съдът прави въз основа на събраните по делото гласни доказателства и
приетата експертиза. По делото се установи, че същият не може да се грижи
сам за себе си, като състоянието му е сериозно увредено и освидетелстваният
не може да преценява и защитава личните и имуществените си интереси.
Изводът на вещото лице е, че в резултат на заболяването ответникът не може
да разбира свойството и значението на действията си и да се грижи за своите
работи.
С оглед изложеното съдът намира, че състоянието на ответникът е
толкова тежко, че обуславя поставянето му под пълно запрещение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Г. Д. З. ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Р., община С., ул. „И-Д-“ № 6, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр.
с чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се
изпрати на органа по настойничество при община С., С. област, за учредяване
на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4