Решение по дело №96/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 63
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20192180200096
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№:                                       22.05.2019 год.                    Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                           наказателен състав

На двадесет и първи май                 две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:      Председател: Минчо Танев

Секретар: Н. Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 96 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З.И.П., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № ****************, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/, на З.И.П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, за нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено. Твърди се, че не е осъществен състава на нарушението.

Жалбоподателят пред съда, се представлява лично. Поддържа жалбата с наведените в нея основания.

За ответника по жалбата, се явява упълномощен представител- юрисконсулт. Пледира за потвърждаване на НП.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпита се актосъставителя и водения от страна на жалбоподателя свидетел.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.08.2018 год. актосъставителят, съвместно със свои колеги, извършвали проверки по спазване на Закона за туризма на територията на Община *****, касаещи извършването на търговска дейност, на територията на Общината. При извършване на проверка в обект- *********, било установено, че в обекта се извършват туристическа дейност- хотелиерство- като дейността се извършва без туристическия обект да е категоризиран по съответния ред. Проверяващите установили, че към момента на проверката в обекта няма настанени туристи. На място в къщата била установена жалбоподателя, който присъствала на проверката.

За извършената проверка бил съставен констативен протокол. Констатираното мотивирало актосъставителя  да състави АУАН № *****. където констатираното нарушение било описано ясно, точно, подробно и изчерпателно. Наказващият орган, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано, по същия като в АУАН начин. Наказващият орган е квалифицирал деянието, като нарушение по чл. 114, ал. 1 от ЗТ и го санкционирал по чл. 206, ал. 1 от същия закон.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства. 

Съда не кредитира показанията на водения от страна на жалбоподателя свидетел. Същите са противоречиви, неясни и категорично се оборват от ценените от съда писмени доказателства и показания на актосъставителя.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на КЗП, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на регионална дирекция към *******, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

В случая, съда приема за безспорно установено, че действително, в проверявания обект- *****- се извършва стопанска дейност- хотелиерство и са извършени нарушенията за които е привлечен към административно наказателна отговорност жалбоподателя. Това се доказва както от показанията на свидетеля, така и от приложените по делото писмени доказателства.

В тази връзка, съда счита, че факта на нарушението е безспорно установен и доказан от АНО.

При извършената от съда служебна проверка на НП обаче, настоящия състав констатира, че АНО не доказа по един безспорен и категоричен начин, че именно жалбоподателя следва да носи административно наказателна отговорност за констатираните нарушения. Така- на първо място- видно от представените по делото доказателства, ****** не е собственост на жалбоподателя, нито пък същата е регистрирана на този адрес. Действително, към момента на проверката тя е била в обекта, но това не доказва по никой начин, че именно жалбоподателя е извършвала търговска дейност в не категоризиран обект.

Ето защо, наказателното постановление- като незаконосъобразен акт, следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *****, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/, на З.И.П., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, за нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: