№ 17129
гр. С., 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110120472 по описа за 2024 година
Предявени са следните искове от И. С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Б.“ №
19Б, вх. А, ет. 2, срещу „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване
недействителността на Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № ********** от 23.06.2023 г., сключен между страните;
евентуален иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата,
уреждаща допълнителна закупена услуга „Фаст“ от процесния договор;
евентуален иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата,
уреждаща допълнителна закупена услуга „Флекси“ от процесния договор;
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 14,46 лв., представляваща сбор на заплатени без основание суми по
процесния договор.
Ищецът твърди, че сключили с ответника процесния договор, по силата на който
му била предоставена сумата от 600 лв., при лихвен процент 40,90 % и ГПР 47,74 %,
при 11-месечен срок на кредита и съответно общо дължима сума от 715,09 лв.
Съгласно т. VI от договора ищецът закупил услугата „Фаст“, предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита за сумата от 240 лв., както и
услугата „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на кредита
за сумата от 360 лв. Допълнително начислените суми за горепосочените две услуги
било уговорено да бъдат разсрочено заплащани заедно с вноските за главница и лихва,
но по този начин общата заемна сума възлизала на 1315,09 лв. Ищецът заплатил
сумата от общо 614,46 лв., като претендира с втория главен иск
неоснователнозаплатените суми от 14,46 лв. Сочи, че клаузите относно двете
допълнителни услуги са нищожни поради следните съображения:
не са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като се касае за
1
действия относно усвояването и управлението на кредита;
клаузите са във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като
длъжникът заплаща „нещо, което не ползва“ и без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде реално използвана от потребителя, с което се нарушавал
принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето, като така
поставят изпълнението на задължението на търговеца единствено зависимо от
неговата воля (чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП);
въвеждат задължение за заплащане на нещо, на което страната има право по
силата на закона, което нарушава принципа на равнопоставеност между страните;
с клаузите се цели обезщетяване на вредите от неплатежоспособност на
длъжника в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като заплащането за тези услуги
прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката на неговата
кредитоспособност, за което потребителят по правило не дължи такси и
комисионни съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК;
накърняват добрите нрави, като заобикалят разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като не представляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита,
обременяващи неоправдано потребителя;
не са индивидуално уговорени, тъй като възнаграждението за тях е включено в
договора, поради което длъжникът не е могъл да се откаже от тези клаузи, без да
се откаже от сключването на самия договор
Сумите по двете услуги не са включени като част от общите разходи при
изчисляването на ГПР по кредита като индикатор за общото оскъпяване на кредита,
което води до нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, определящ размер на
ГПР до 5-кратния размер на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни по подробно изложени съображения. Не оспорва сключването на
процесния договор, по силата на който предоставил на ищеца сумата от 600 лв.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже сключен между него и ответника договор за паричен
заем с посоченото в исковата молба съдържание, както и сочените от него пороци на
договора, водещи до нищожност на договора/процесната клауза – противоречие със
закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност. А в
тежест на ответника е да докаже наличие на валидни и равноправни клаузи в
процесния договор/процесната клауза.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже извършено плащане на процесната сума в полза на
ответника на основание процесната клауза. А в тежест на ответника е да докаже
наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми въз основа на
валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на
отпуснатия кредит в размерите на така извършеното плащане, както и своите
възражения.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на 26.06.2024
г. открито съдебно заседание, съдът на основание чл. 146, ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, по силата на който на
2
ищеца е била отпусната сумата от 600 лв.
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № ********** от 23.06.2023 г., същият е сключен при следните
параметри: сума на кредита – 600 лв.; срок на кредита – 11 месеца; размер на вноската
по кредита – 65,02 лв.; ГПР – 47,74%; годишен лихвен процент – 40,90%; лихвен
процент на ден – 0,11%; дължима сума по кредита – 715,09 лв. Посочено е, че при
кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи
допълнителна незадължителна услуга, посочена в т. V „Поискани от клиента
допълнителни възможности“ в договора. Посочено е, че допълнителната
незадължителна услуга „Фаст“ е предоставена на клиента, съответно използвана от
последния, към сключването на договора. Редът за използването на закупената
незадължителна услуга „Флекси“ е подробно описан в общите условия на кредитора
към договорите за потребителски кредит на физически лица.
Видно е от договора, че дължимото възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“ е в размер на 240 лв.; а а за закупена допълнителна услуга „Флекси“ –
360 лв. Посочено е, че размерът на вноската по закупена допълнителна/и ислуга/и е
54,55 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга
става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока на ДПК на
равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В
случай, че клиентът поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди
уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флески“ за
периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а
ко клиентът е закупил услуга „Фаст“ – дължи пълния размер на възнаграждението за
същата. Посочено е, че общото задължение по кредита и по закупена допълнителна
услуга е 1315,09 лв., общият размер на вноската е 119,57 лв. при дата на погасяване –
10 ден от месеца.
Съгласно чл. 15 от общите условия на „П. К. Б.“ ЕООД към договорите за
потребителски кредит, приложени по делото и неспорени от страните, клиентите могат
да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една или повече
допълнителни услуги към договора за кредит. Съгласно т. 15.1. от ОУ всеки клиент,
пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получава
приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски
кредит преди кредитоискателите, без закупена услуга „Фаст“ и в рамките на един час,
считано от постъпваето на искането за отпускане на потребителски кредитв системата
на „П. К. Б.“ ЕООД. Съгласно т. 15.2 от ОУ, всеки клиент, пожелал и закупил
допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, получава правп да променя
едностранно погасителния план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3.
Към процесното правоотношение по отпускане на кредит са приложими
правилата на Закона за потребителския кредит, тъй като по делото липсват както
твърдения, така и данни процесният кредит да е отпуснат на ищеца като физическо
лице в рамките на евентуално осъществявана от него професионална или търговска
дейност (арг. чл. 9, ал. 3 ЗПК, § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и Решение № 50056 от 29.05.2023 г.
на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о.). Предвид изложеното, сключеният между
страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на
3
Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В конкретния случай според договора и общите условия към него
„допълнителната услуга „Фаст“ гарантира получаване на отговор на искането за
отпускане на кредит до един час от постъпването му при кредитора. Възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст
да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на
договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Възнаграждението
за „допълнителната услуга „Фаст“ следва да се квалифицира като такова за действия,
свързани с усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по отпускане
на кредита и като такива не могат да бъдат събирани от длъжника по силата на чл.10а,
ал. 2 ЗПК. Не може да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на
кредит кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да
изисква отделно възнаграждение. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се
разгледа бързо от служители на ответното дружество не представлява допълнителна
услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Следователно клаузата
„допълнителната услуга „Фаст“ в процесния договор за кредит, противоречи на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Предвид изложеното, се извежда, че
възнаграждението за „допълнителната услуга „Фаст“, без значение как е именувано от
кредитора, в случая представлява възнаграждение за отпуснатия кредит –
възнаградителна лихва, приход за кредитора. Следователно тази същото съставлява
разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора
при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Възнаграждението за „допълнителна услуга „Флекси“ също представлява
печалба за кредитора и съответно разход по кредита, който също следва да бъде
включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита –
чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.
Видно от съдържанието на чл. 15 от ОУ, в които са дефинирани
„допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, се касае за услуги, изразяващи се в
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и до
възможността да бъдат отложени погасителни вноски, респективно да се измени
погасителния план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в
чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. (право на кредитополучателят да отложи
погасяването на вноски при наличието на обективни причини за невъзможност на
плащането). С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС, което е
постановено по напълно идентичен казус и с участието на същия кредитор, е прието,
че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
4
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и
дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява
техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен
процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването
на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит
или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи
по този кредит.
Действително, в частност е видно от съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, че закупуването на пакет от допълнителни услуги не е
задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му
при предлаганите условия. От друга страна, уговореното възнаграждение очевидно не
е предназначено да покрие административни разходи на кредитора при предоставянето
на тези допълнителни услуги, тъй като последните не са различни от основната услуга
по предоставяне на кредит – те са свързани само с действия по усвояването и
управлението на кредита, за които както вече беше посочено, кредиторът не може да
изисква плащането на такси и комисионни, съгласно императивната норма на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. В този смисъл се налага изводът, че с уговорката за предоставянето на
пакет от „допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се цели прикриване на част от
възнаграждението за заетата сума по начин, че то да не се съдържа изцяло в договора
за кредит и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“, нито на понятието „годишен процент на разходите“ по
смисъла Директива 2008/48, респ. по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1
ЗПК, което като краен резултат постига заобикаляне на императивното изискване,
установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (така Решение № 4265/12.07.2024 г. по
в.гр.д. 10784/2023 г. по описа на СГС, възз. III-Б състав и др.).
В случая сборът на възнагражденията за двете „допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ е общо 600 лв., т.е. равна на размера на главницата по договора за
потребителски кредит (или 100% от отпуснатия кредит), като посочената сума не е
била отчетена като разход по кредита при формирането на оповестения ГПР – 47,74%,
въпреки че е включена в общия дълг и месечните погасителни вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
На следващо място, в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е установено
императивно изискване, според което годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република Б., която към датата на сключване на договора – 23.06.2023 г., е била в
размер на 12,96 % (ОЛП 2,96 % (служебна справка на сайта на БНБ) + десет
процентни пункта). Това означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 64,80% от взетата сума. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5
тези клаузи са нищожни. Вземайки предвид сегашния размер на ГПР и съотношението
между главницата, възнаградителната лихва и отчитането на възнагражденията за
„допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ като несъмнен разход по кредита,
действителният размер на ГПР би бил различен, т.е. в пъти по-висок и би надхвърлил
5
законовото ограничение.
Следователно може да се направи извод, че при сключването на процесният
договор за кредит не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
ГПР, като е посочен размер, който е в пъти по-нисък от действителния размер. Съдът
намира за необходимо да отбележи, че текстът на тази норма не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а
нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както
подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде
потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в
заблуждение. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22
ЗПК. Следователно и на основание чл. 23 ЗПК кредиторът има единствено вземане за
чистата сума по процесния кредит в размер на 600 лв.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира главния иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № ********** от 23.06.2023 г., сключен между страните, за доказан и следва
да се уважи.
Предвид основателността на главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия,
съдът не следва да се произнася по предявените евентуални искове с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите, уреждащи допълнителни
закупени услуги „Фаст“ „Флекси“ от процесния договор.
Що се касае до предявения в условията на кумулативност осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 14,46 лв., представляваща сбор на заплатени без основание суми по
процесния договор, съдът намира същия за недоказан, доколкото от съвкупния анализ
на доказателствата по делото не се установява по безспорен начин, че ищцата е
заплатила посочената сума в полза на ответника, респ. че последният я е получил. Ето
защо искът подлежи на отхвърляне.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
Ищецът е сторил разноски в размер на 100 лв. за държавна такса. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с
уважената част от иска, а именно сумата в общ размер на 98,91 лв.
Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по настоящото дело минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 400 лв. Същевременно с Решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС
във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено
е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели,
които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. С оглед
даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата –
чл. 633 ГПК) при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при
приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и
действително извършената работа. Съдът намира, че в случая осъществената по
делото защита се изразява единствено в депозиране на искова молба без
упълномощеният адвокат да се е явил в откритото съдебно заседание. Спорът, предмет
на настоящото производство, не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че справедлив размер
на възнаграждението съобразно действително извършената от адвоката работа по
защита интересите на ищеца, се явява сумата в общ размер на 100 лв. С оглед
уважената част от иска в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Д. Г.,
следва да бъде присъдена сумата от 98,91 лв.
Съдът определя в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
ответника от 50 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, броя на проведените открити съдебни заседания, както и липсата на
фактическата и правна сложност на делото, както и относително ниския материален
интерес по делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част, а именно на
сумата от 0,54 лв.
При компенсация на разноските по искане на ответника, на ищеца се дължат
разноски в размер на 98,37 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. С. Б., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 19Б, вх. А, ет. 2, срещу „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, че
Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от
23.06.2023 г., сключен между страните, е нищожен поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Б.“ №
19Б, вх. А, ет. 2, срещу „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14,46 лв.,
представляваща сбор на заплатени без основание суми по Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 23.06.2023 г., сключен между
страните, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати
на И. С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 19Б, вх. А, ет. 2, сумата от 98,37
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
да заплати на адв. Д. Г. от АК-Ловеч, личен номер ********, служебен адрес: гр. Т., ул.
„З. С.“ № 7, ет. 4, сумата от 98,91 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана в настоящото производство безплатна правна помощ и съдействие на ищцата
И. С. Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8