Р Е Ш
Е Н И Е № 129
гр. Кюстендил, 17.10.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение
в открито
заседание на седемнадесети октомври
две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА БРАТАНОВА
МЛ.СЪДИЯ:СИМОНА НАВУЩАНОВА
с участието на
секретаря М. С.
и прокурора от КОП Костадин Босачки
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ЧНД №
317
по описа за 2018
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции/ЗПИИРКОРНФС/.
В Окръжен съд- Кюстендил е
постъпило искане от компетентните власти
на Република Словения – Митническа служба Мурска Собота /Carinski urad Murska Sobota/ по дело №
714-3/20160444/2-АВ с дата 25.08.2018 г. с приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Окръжен съд в гр.Целе /Celje/ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции. Удостоверението по чл.4 е
издадено въз основа на решение за прилагане
финансови санкции
№ 16- 122193100010, постановено на 22.12.2016 г., влязло в сила на 31.12.2016
г. от несъдебен орган на Република Словения за прилагане на финансови санкции
по отношение на българския гражданин В.Г.М.,
роден на *** г. от гр.***. Финансовата санкция е в
размер на 300 € според записаното в
удостоверението и е наложена на
посоченото лице за извършено нарушение на §5 на чл.49 от Закона за
пътните такси и ал.1 на § 1 от чл.42 от същия закон. В искането се моли да бъдат упражнени правомощията по
споменатия закон, т. е. да се допусне признаване изпълнението на решението.
Санкционираното лице В.Г.М. е български гражданин, с постоянен адрес ***
постоянното му местопребиваване по см.
на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС е в РБългария. Производството срещу същия е
задочно при условията на чл.30, ал.3 ЗПИИРКОРНФС.
Служебният защитник на засегнатото лице- адв. И.А. изразява становище за
основателност на искането.
Представителят на КОП също изразява становище за частична основателност
на искането.
Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на
страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него,
визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16
ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна следното:
С посоченото писмо на посочения орган на Р Словения Кюстендилския окръжен съд е сезиран като
компетентен съд по силата на посочения закон за признаване и изпълнение на
посоченото решение от компетентните власти на Словения (издаваща държава по смисъла на закона) за прилагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 300 € за нарушение на правилата за движение по пътищата- извършено на 22.12.2016 г. на пункт за такси Дърново в 18,
39 ч. , като е установено, че М. е управлявал четириколесно превозно средство в
рег. № ***, като е използвал платен път
А2 без валидна винетка за съответната категория превозно средство, поставена по
съответния начин.
Към писмото е представено удостоверение по чл. 4 от посочения закон, от
чийто превод от словенски език, се установяват следните факти:
Издалият решението орган е компетентен орган по см. на чл.6 от закона.
Лицето е с посоченото име и адрес и
обичайно пребивава в изпълняващата държава по см. на закона, т.е.
Република България. Решението е влязло в сила на 22.12.2016 г. Паричната сума,
наложена с решението, е 300 €, или това е общият размер на финансовата санкция.
Нарушението е извършено на 22.12.2016 г. в гр. Дърново и е за нарушение на
разпоредбите за движение по пътищата. Издаващата държава не допуска в
изпълняващата държава да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, ако
решението за плащане на финансовата санкция не може да бъде изпълнено, или може
да бъде изпълнено само частично.
Според т.2, б”б” от удостоверението производството
по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението
е постановено от несъдебен
орган в издаващата държава въз основа на
наказуемо деяние по нейния национален закон; потвърдено е, че съответното решение е имало възможността да отнесе въпроса и до
съд по наказателни дела. В т.4 от удостоверението е посочено, че на извършителя
е представено извършеното нарушение и
доказателствата по него на разбираем език, обяснена е процедурата по подаване на жалба и
възможностите за съдебна защита
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1
във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения закон, компетентен да признае и
допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният
съд по местоживеенето на лицето или обичайното местопребиваване на лицето- Кюстендилския окръжен съд. Решението за изпълнение на наложената
финансова санкция е изпратено директно до Окръжен съд- Кюстендил.
Правилата за признаване на
този род решения са уредени от чл. 32 от Закона, който препраща към чл. 16,
ал.1-8 от него. И двете посочени норми препращат към субсидиарно приложение на
НПК за неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и на преведеното надлежно на български език
съд решение безспорно се установява, че българският гражданин В.М. е
санкциониран с влязъл в сила в Р
Словения акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по
пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна -
членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод
извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си
да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията на чл.3, ал.2
от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
Удостоверението по чл.4, ал.1 от същия закон съдържа
реквизитите, изискуеми по силата на член
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че
наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от
ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение
по чл.30, ал.2, т.1 от с.з. (поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не
се изисква.
В случая не е налице нито
една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на
процесното удостоверение, визирани в чл. 35, ал. 1, т.1-8 от Закона.
Удостоверението по чл. 4 е представено и е пълно по съдържание. Не са налице
данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение
за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по
българското законодателство и административното нарушение, извършено в Р
Словения, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които
да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Решението е постановено
срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна отговорност. От
съдържанието на удостоверението е видно, че производството е било писмено и е
потвърдено, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава относно правото си да обжалва
решението и следователно факултативното основание за отказ по чл.35, т.9 от
Закона не е налице.
Предвид изложеното съдът
прие, че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и 2 от Закона за признаване на
процесното решение и същото следва да изпълнено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.16,
ал. 8 от Закона съдът определи размера на паричното задължение в левова
равностойност според съотношението €-
български лев към деня на постановяване на решението. Размерът на наложената с
решението общата парична санкция от 300 € е с левова равностойност в размер на 586, 74 лева. Посочената
равностойност е съобразена с фиксирания курс на еврото към лева към датата на
постановяване на решението.
Предвид изложеното съдът на осн.чл.32, вр.чл.33 във вр. с чл.16 ал.7
от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА решение
по преписка компетентните власти / на Република Словения- Митническа
служба Мурска Собота /Carinski urad Murska
Sobota/
по дело № 714-3/20160444/2-АВ с дата 25.08.2018 г. с приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Окръжен съд в гр.Целе /Celje/ относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на
решение за прилагане финансови санкции № 16-
122193100010, постановено на 22.12.2016 г., влязло в сила на 31.12.2016 г. от
несъдебен орган на Република Словения за прилагане на финансови санкции по
отношение на българския гражданин В.Г.М.,
роден на *** г. от гр.***, с постоянен адрес *** за
заплащане на 300 € /левова равностойност 586, 74 лева/ за извършено
нарушение на §5 на чл.49 от Закона за пътните такси и ал.1 на § 1 от чл.42 от
същия закон на Р Словения.
Решението на издаващия орган
ведно с решението на окръжния съд да се
изпратят на Национална агенция
за приходите за изпълнение по реда на ЗНАП и по реда на ДОПК.
След получаване на
решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд
за предприетите действия по изпълнение му на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС, като след
приключването на изпълнението, съдът следва да бъде уведомен с цел уведомяване на компетентния орган на издаващата държава.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати
незабавно на компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведоми издаващата държава за признаване на решението.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати
незабавно на Министерство на правосъдието на Република България.
На осн. чл.42, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС ПОСТАНОВЯВА сумата, представляваща
наложената глоба, да остане в приход на бюджета на Република България-ТД
"НАП"-Кюстендил като изпълняваща държава.
Решението може да се обжалва
пред САС в 7-дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира
изпълнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.