Решение по дело №1142/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 28.05.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав  - наказателна колегия, в открито заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1142 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С наказателно постановление №20-0906-001149/23.11.2020 година на Николай Васков Недялков - началник  на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, упълномощен с 259 з -340/22.02.2018 г., е наложена на М.М.Н., ЕГН ********** ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ, глоба в размер на 400,00 лева /няма ЗЗ „ГО” видно от пролежаната към АНП справка Гар. фонд/, за това, че на 10.11.2020 г. в 22.53 ч. в гр. Ловеч на ул. Княз Имеретински като водач на лек автомобил – Н.М. с рег. №********държава България, при обстоятелства: в гр. Ловеч на ул. Княз Имеритински с посока на движение към ж.к. Червен бряг управлява л.а. Н.М. с регистрационен номер ********собственост на С.Д.С., ЕГН ********** без да има сключен и действащ към момента на проверката договор за ЗЗГО за автомобилистите, с което е извършил:

            1. Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което  виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя М.М.Н., който го обжалва в срок чрез адв. П. от ЛАК и моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че при съставянето на АУАН са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. На следващо място твърди, че преценката на тежестта на нарушението и размера на санкцията не съответстват на виновността на обстановката, вкл. степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на обстоятелствата. Счита, че са налице условията на чл.28 от ЗАНН и моли да се отмени обжалваното НП.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява адв. П. от ЛАК, който моли съда да отмени обжалването НП на посочените в жалбата основания, които доразвива в с.з. Излага, че не претендира адвокатско възнаграждение.

            Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Д., В.Б.М., Д.Д.С.и С.Д.С., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            10.11.2020 година бил съставен Акт с бл. №GA №290787 за установяване на административно нарушение от св. С.Л.Д. в присъствието на св. В.Б.М. срещу М.М.Н., ЕГН ********** ***, за това, че на 10.11.2020 г. в 22.53 ч. в гр. Ловеч на ул. Княз Имеретински при следните обстоятелства: в гр. Ловеч на ул. Княз Имеритински с посока на движение към ж.к. Червен бряг управлява л.а. Н.М. с регистрационен номер ********собственост на С.Д.С., ЕГН ********** без да има сключен и действащ към момента на проверката договор за ЗЗГО за автомобилистите, с което е извършил:

            1. чл.638, ал.3 - Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. С АУАН е иззето като доказателство – СУМПС № ********* и к.т. №5438382. В АУАН е вписано в графа възражения „Нямам възражение”, такива не са били депозирани и в предвидения от закона 3 дневен срок. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

            При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. С.Л.Д. – мл. автоконтрольор при ОД на МВР Ловеч, Сектор ПП за когото  не се спори, че е компетентен да съставя АУАН по КЗ. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков - началник  на сектор ПП при ОД МВР Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с №259 з -340/22.02.2018 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч, се установява, че административно - наказващия орган е определен за такъв.

            Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”. Цитираната норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. Безспорно установено по делото е, че по време на проверката жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Няма спор между страните, че той не е негов собственик. Безспорно установено е, че за автомобила, управляван от жалбоподателя към момента на извършване на проверката е имало сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, но че заплащането на същата е било разсрочено на вноски, като част от вноските не били платени, което е равнозначно на липса на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите валидна към датата и часа на проверката, както и че МПС - то не е спряно от движение. С оглед на което правилно АНО е приел, че с деянието си жалбоподателят е извършил нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. По същество, извършеното нарушение  не се отрича от жалбоподателя. В подкрепа на изложеното по – горе са представените от жалбоподателят по делото, приети и вложени писмени доказателства, в т. ч. договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите /л.17 от делото/ застрахователна полица №BG/22/121000096045/07.04.2020 г., за процесния л.а., от която е видно, че е бил сключен договор за ЗЗ ГО на автомобилистите с действие от 00.00 ч. на 08.04.2020 г. до 23.59 ч. на 07.04.2021 г., която е била на разсрочено плащане с падеж на 07.04.2020 г.; 08.07.2020 г.; 08.10.2020 г. и 08.01.2021 г., като по делото не са представени доказателства от които да е видно, че са били платени всички вноски, което обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателят.  В подкрепа на констатациите в акта и НП, АНО е представил /1 бр. Проверка за сключена застраховка „ГО“ от Гаранционен фонд/ от която е видно, че към дата 10.11.2020 г. процесния л.а. не е имал активна застраховка „ГО“ на автомобилистите. С оглед ангажираните от жалбоподателят писмени доказателства, съдът намира, че по делото не бяха събрани доказателства, които да оборят констатациите в акта и НП. 

Жалбоподателят е представил като писмено доказателство по делото и застрахователна полица №BG/22/121000096045/07.04.2020 г., от която е видно, че за процесния л.а. е бил сключен ЗЗГО на автомобилистите на 11.11.2020 г., с действие от 12.17 ч. на 11.11.2020 г. до 23.59 ч. на 11.11.2021 г., т.е. веднага след констатиране на нарушението същото е било отстранено от собственика на процесния л.а.

            АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, като му е бил връчен препис от последния, което е удостоверено с неговия подпис. При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове относно тяхното съставяне, респективно издаване.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани собственика на процесния л.а. С.Д.С. и нейната майка Д.С.. От показанията на св. С.С.се установи, че е собственик на процесния л.а. “Н.М.“. Установи се, че е студентка в гр. Варна и понеже автомобилът бил малък и неудобен за дълъг път двамата с баща й си разменили автомобилите, като тя взела неговият автомобил, който бил по – голям и по – удобен за дълъг път, а тя му предоставила процесния л.а. Установи се, че за 2020 г. ЗЗГО за процесния л.а. бил сключен от нейния баща в гр. Плевен, както и че същата година той и върнал автомобилът, но не и казал, че е платил само две от вноски. Установи се, че обявила процесния автомобил за продажба, както и че жалбоподателят Н. проявил интерес да го закупи. Установи се, че именно поради тази причина, за да изпробва техническото състояние на автомобилът го управлявал процесната вечер.  Установи се, че били двамата в автомобила, че жалбоподателят  „…завъртя покрай кв. „Червен бряг“ едно кръгче и ни спряха полицаите..“. Установи се, че тя останала изненадана, че автомобила няма заплатена ЗЗГО, и че до този момент не подозирала, че това е така, защото винаги преди това застрахователят им звънял и майка и, понеже тя била студентка и не работела плащала вноските.  В подкрепа на показанията на св. С.С.са и показанията на св. Д.С. от които се установи, че е майка на св. С.С., и че през 2017 г. и закупила процесния л.а., който дъщеря временно разменила с автомобилът на своя баща и неин бивш съпруг, за да пътува по – спокойно и комфортно до гр. Варна, където била студентка, като за времето през което автомобилът се намирал във владение на нейния съпруг той имал задължение да сключи ЗЗГО и да заплаща вноските по него. Установи се, че през 2020 г. закупила на дъщеря си нов автомобил, при което тя върнала на баща си автомобила и си прибрала процесния л.а. Установи се, че бившия и съпруг при връщането на автомобила не ги уведомил, че е заплатил само част от вноските. Установи се, че решили да продадат процесиня л.а., който няколко месеца стоял пред домът и в кв. Младост, неизползваем, както и че жалбоподателят проявил интерес да го закупи, но понеже работил на бензиностанция Лукойл където бил на смени, не успял да дойде по – рано през деня, за да го изпробва и да прецени дали ще го купи. Установи се, че процесната вечер - 10.11.2020 год. дошъл в тях и двамата с дъщеря и тръгнали с автомобила, че било около полунощ, както и че няколко минути по – късно дъщеря  и се обадила по телефона за да я уведоми, че процесния л.а е спрян от патрулна кола на КАТ и че на водача е бил съставен акт за липса на ЗЗГО, като предвид на това, че било нейно задължение плащането на застраховката, дъщеря и я помолила да представи съответното платежно. Установи се, че тя потърсила такова и не го открила, както и че във връзка с проверката разбрала, че бившият и съпруг не е платил всички вноски, и че поради това и тя не била заплатила същите. Установи си, че още на следващия ден слючила ЗЗГО и изпълнила задължението си.

От части в подкрепа на показанията на св. С.С.и св. Д.С. са показанията на св. Д. от които се установя, че при извършената от него проверка, в следствие на която бил съставен процесния АУАН поискали от водача полицата, като пътничката в дясно  до него – св. С.С.казала, че най – вероятно полицата е у тях и за това отишла да я вземе, но тъй като не се върнала бил съставен процесния АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят формално е осъществил състава на визираното в акта и в НП нарушение на  чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са налице основания да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да се премине към прилагане на чл. 28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл. 28, б. "а" от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до конкретната ситуация и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл. 28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение.

Настоящия съдебен състав приема, че е налице един явно "маловажен случай" на административно нарушение по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и във вр. с чл. 93, т. 9 от НК. Същия може да се уточни така - "маловажен случай" е този, при които извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност, личността на нарушителя и т. н., при съобразяване с характера и целите на административно-наказателната отговорност. Предвид посочените по-горе критерии, фактите установени по делото сочат, че безспорно са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН за определяне на извършеното административно нарушение, като "маловажно". Действително за управляваното от жалбоподателя, МПС не е имало сключен договор за задължителна застраховка "ГО", който да е бил действащ към момента на извършване на проверката. Процесния автомобил обаче е бил управляван от жалбоподателят в рамките на не повече от 5 минути, и то в района, където е домът на собственичката на автомобилът. Безспорно се установи по делото, че собственичката на процесния автомобил се е намирала вътре в автомобилът, както и че е предоставила автомобилът на жалбоподателят, за да прецени, какво е техническото му състояние и да го купи, в случай, че го хареса. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи и че дори собственичката на автомобила не е знаела, че за автомобилът не са заплатени всички вноски по сключения ЗЗГО, поради което и предоставила автомобилът на жалбоподателят със съзнанието, че всичко по автомобила и в технически аспект и документален е изрядно. Съдът отчете в тази връзка фактът, че по делото е представен договор за сключена застраховка „ГО” с дата - денят следващ процесното нарушение. Ето защо и следва да се заключи, че показанията на собственичката на процесния л.а. и на нейната майка, че са считали, че автомобилът  има валидна застраховка и че случаят е инцидентен се явяват отговарящи на обективната истина. Очевидно, констатирайки липсата на сключен валиден договор собствениците на процесното МПС веднага са предприели действия за поправяне на допуснатия пропуск. Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач е също така, че жалбоподателят има правоспособност като водач на МПС считано от 19.12.2014 г., от който период до момента, настоящото нарушения се явява първо такова за него. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че е следвало да не се налага административно наказание, а жалбоподателя да бъде предупреден, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание - съгласно чл. 28 б. "а" от ЗАНН. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл. 28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, като нарушителят е следвало да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

В случая искане за присъждане на разноски не е направено, поради което и този въпрос не следва да се обсъжда.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №20-0906-001149/23.11.2020 година на Николай Васков Недялков - началник  на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, упълномощен с 259 з -340/22.02.2018 г., с което е наложена на М.М.Н., ЕГН ********** ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ, глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: