Определение по дело №745/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебното производство е образувано по жалба подадена от В. А. Д. с постоянен адрес в [населено място] ***, общ.Х. и Т. А. З. с постоянен адрес в [населено място], - двете с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез пълномощник, против Заповед за премахване, инкорпорирана в Писмо изх.№ ОХ-05-1560/18.06.2024г. на Кмет на Община-Харманли.

Съдът като взе предвид, че нередовностите по жалбата са отстранени в срок и понастоящем същата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, намира че следва преди произнасянето по насрочване на делото в о.с.з. да се произнесе по искането на жалбоподателите, с правно основание чл.217, ал.2 от ЗУТ.

Съдът като взе предвид твърденията на оспорващия и като прецени събраните по делото писмени документи намира искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на оспорвания административен акт за допустимо, като направено в срок и от надлежна страна, но неоснователно, поради следните съображения:

С писмо изх.№ ОХ-05-933/04.04.2024г. на За Кмет на Община Харманли е наредено премахване на паянтов дървен навес, изпълнен върху заградена част от улица между осови точки 144 и 145 по плана на [населено място] *** - публична общинска собственост, както и освобождаване на заградена част от [УПИ], кв.31А по ПУП-ПР на [населено място] ***, собственост на П. К. К.. Определен е 30-дневен срок от датата на получаване на писмото за премахване на паянтовия дървен навес и освобождаване на заградената част от имота на П. К. К..

Служебно известно на съда е че посоченото писмо е оспорено пред АдмС-Хасково, като по оспорването е образувано адм.дело № 409/2024г., което е висящо.

С оспорения в настоящото производство акт - Писмо изх.№ ОХ-05-1560/18.06.2024г. на Кмет на Община-Харманли повторно е наредено премахване на паянтов дървен навес и освобождаване на заградена част от чужд недвижим имот собственост на П. К. К., като е определен нов 30-дневен срок за осъществяване на тези дейности. Този акт според съда представлява такъв по чл.195, ал.5 от ЗУТ.

Съгласно нормата на чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ обжалването на заповед по чл.195 от ЗУТ(какъвто според настоящия състав е и процесния независимо от наименованието му) не спира изпълнението й, но същото може да бъде спряно от съда на основание чл. 217, ал.2 от ЗУТ.

В посочения текст не са предвидени условията, при които спирането на изпълнението следва да бъде допуснато.При мълчанието на закона, допустимо е прилагане по аналогия на чл.166, ал.4 от АПК, който предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

За да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспореният акт, съдът следователно следва да установи наличие за молителя на някоe от основанията по 166, ал.2 от АПК-т.е., че от принудителното изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда. В жалбата не се излагат никакви доводи обосноваващи твърденията на оспорващите в тази насока и към нея не са представени доказателства удостоверяващи този факт. За да бъде уважено подобно искане обаче е необходимо представянето на доказателства за това, че съществува вероятност, такива вреди да настъпят поради изпълнението на оспорения акт, както и за вида и съответно размера им.

По аргумент от чл. 154, ал.1 от ГПК приложим съобразно препращащата норма на чл. 144 от АПК, доказателствената тежест за установяване на факта, че от допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, какъвто е и обжалвания в настоящото производство би могло да се причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, респ. наличието на свой интерес, равен по значимост на обществения, което да обори нуждата от допуснатото по закон предварително изпълнение, доколкото от тях жалбоподателя черпи благоприятни последици, е негова. В противен случай съдът не би могъл да извърши проверка налице ли са факти, които поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт биха били в състояние да причинят на жалбоподателя и молител по искането за спиране значителни или трудно поправими вреди.

В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на Върховния административен съд

В конкретния случай жалбоподателите не сочат конкретна вреда по вид и размер, която биха претърпели от предварителното изпълнение на административния акт. Твърдения в тази насока липсват, искането е бланкетно. Дали един обжалван административен акт е нищожен или незаконосъобразен такъв, е въпрос по същество на спора и в настоящото производството по чл. 166 от АПК е недопустимо съдът да вземе предварително решение по него и на това основание да спре изпълнението му. Ето защо настоящия съдебен състав приема за недоказани твърденията на жалбоподателите, че от допуснатото по силата на закона принудително изпълнение на оспорения акт биха непоправимо се увредили правата им. В този смисъл и постановената по идентичен случай, между същите страни съдебна практика на Върховен административен съд, обективирана в Определение № 9359 от 06.08.2024г. постановено по адм.дело № 7541/2024г. на ВАС, потвърждаващо определение на АдмС-Хасково, с което е отказано искане за спиране предварителното изпълнение на оспорения по адм.дело № 409/2024г. административен акт.

Поради изложеното направеното искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите В. А. Д. и Т. А. З., за спиране изпълнението на Заповед за премахване, инкорпорирана в Писмо изх.№ ОХ-05-1560/18.06.2024г. на За Кмет на Община-Харманли.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.