Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1578
21.10.2021 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, III-ти административен състав,
на шести октомври две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
при секретаря Гергана Славова
като разгледа докладваното от съдията
Димитров административно дело № 772 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.96 ЗДАНС във вр. чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Г.П.Х. със съдебен адрес ***,
против заповед № З-616 от 17.03.2021г. на Председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност“ гр.София.
В сезиращата съда
жалба се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на заповедта,
поради издаването й в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят
навежда доводи за заинтересованост на участник в производството, което е в
нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.2 АПК. Обяснява се, че органът е следвало
да се отведе от провежданото производство. Касае се, според обясненията му, за
Директора на САД Инспекторат и негови служители, за които налице било основание
за самоотвод. На следващо място се подчертава образуването на три отделни и
самостоятелни дисциплинарни производства, произтичащи от едни и същи факти, по
които са формулирани три нарушения и са определени три отделни наказания. Като
отделно нарушение се сочи и това, че в мотивната и диспозитивната част на
заповедта действията на жалбоподателя са описани по различен начин. Според
жалбоподателя така практически са били описани различни по вид нарушения, за
които са предвидени различни по вид наказания. По натам като дефект се излага
обстоятелството, че самото наложено наказание не е мотивирано, нито относно
вида нито относно реазмера, което се счита за съществено нарушение на
материалния закон, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Като
съществено нарушение на административно производствените правила се сочи и
обстоятелството, че наказанието е наложено по реда чл.110д, ал.1, т.11 ППЗДАНС,
а самата норма е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен - чл.94,
ал.1 ЗДАНС. Подлага се на съмнение и изборът на ответния орган да даде вяра на
обясненията на лица от други дирекции, вместо на служителите от ТДНС Бургас. По
същество, според процесуалния представител на жалбоподателя приетите за
установени факти не представляват нарушение на сочените от ДНО норми на Етичния
Кодекс - чл.53, и чл.61. В крайна сметка се търси отмяна на издадения
административен акт. Ангажират се доказателства.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адвокат С. ***, която поддържа
жалбата на основанията, посочени в нея, ангажира допълнителни доказателствени
искания, чрез които цели попълване на делото с допълнителни гласни и писмени доказателства.
Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение и сторените съдебноделоводни
разноски.
Ответникът – Председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност“ гр.София, чрез служители с юридическо образование и
правоспособност, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Ангажира
доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството е било образувано по сигнал на Зам.
Председателя на ДАНС гр. София - Недялко Недялков до САД „Инспоекторат“ при
ДАНС, във връзка с представена му, Заповед
за командировка № БС-191 06.10.2020г. без
подпис на ръководител, за командироване на жалбоподателя Х. до гр.Сливен
и обратно на 07.10.2020г. със задача „Координация по ДОО“, подписана и
подпечатана в ТДНС-Сливен, и доклад „Относно осъществена командировка до гр.
Сливен“. По повод на констатациите, с които не бил съгласен зам. Председателя
Недялков била извършена проверка и изготвен Доклад, рег.№ ИС-872/22.10.2020г. от
Директора на САД „Инспекторат“ - ДАНС до Председателя на ДАНС и зам.
Председателя Недялков за това, че от предварителносъбраната информация са
налице данни за осъществени от страна на Г.Х. „незаконни или неправилни действия/бездействия
на директора на ТДНС - Бургас, изразяващи се в неспазване на нормативни или
вътрешноведомствени актове, регламентиращи реда за командироване на държавните
служители на ДАНС“. В доклада същият служител подробно обяснява, че в САД
„Инспекторат“ е постъпил доклад № БС-31-4133 от 09.10.2020г. от директор на
ТДНС-Бургас по отношение на служебна командировка в гр.Сливен на 07.10.2020г. с
приложена Заповед за командировка №
БС-191 06.10.2020г. без подпис на
ръководител/зам. председател, който е разпоредил командировката. На 14.10.2020г.
Зам. председателя на ДАНС се е запознал с доклада, но не е подписал „post factum”приложената заповед за командировка, като в разговор е посочил, че не е
разпореждал, нито е давал предварителна санкция за извършване на
командировката.
Върху доклада липсва резолюция за започване на
дисциплинарно производство, както и такава за продължаване на проверката, но
явно такива разпореждания са били дадени, по повод на което на 26.10.2020г. Зам
председателят на ДАНС Недялков издал Заповед Рег. № З-2797/26.10.2020г., с
която назначил комисия в състав: Директор на САД „Инспекторат“ при ДАНС Петко
Илиев и членове Деян Делев - Директор на СД „Сигурност на ДАНС“, гл. агент
Богдана Ганчева - началник сектор в отдел“2“ на САД „Инспекторат“ и началник на
сектор в отдел I на САД Инспекторат със задачи да бъде извършена проверка на
данните, изложени в доклада на Директора на ТДНС - Бургас до зам. Председателя
на ДАНС - Недялков. Срокът на проверката бил определен до 22.12.2020г., а по
късно удължен с допълнителна заповед Рег. № З-3270/21.12.2020г. От страна на
САД Инспекторат били изискани и събрани двукратно обяснения от присъствалите на
мястото на спорната среща в гр. Сливен служители, приложени по делото, както и
от Директора на СД „М“ - ДАНС Държавен агент Iст. Цветан Цветанов. Сред тях са
следните писмени доказателства: Обяснение рег. № БС-31-4622 от 05.11.2020г.
и Обяснение рег. № БС-31-4805 от
19.11.2020г. от Ясен Славов, Обяснение рег. № БС-31-4634 от 05.11.2020г. и Обяснение рег. № БС-31-4794 от 18.11.2020г.
от Динко Лулев, Обяснение рег. № БС-31-4616 от 05.11.2020г. и Обяснение рег. № БС-31-4801 от 18.11.2020г.
от жалбоподателя.
В неговия отговор с рег. № М-8274 от 19.11.2020г.
Директорът на СД „М“-ДАНС е посочил, че директорът на ТДНС-Бургас не е
съгласувал с него необходимост от осъществяване на работна среща между
служители на ТДНС-Бургас, Сливен и Ямбол с цел обсъждане средата за сигурност
по направление на дейност „М“, като според личното му мнение не е била
необходима координация и взаимодействие по воденото в ТДНС-Бургас ДОР.
Приложени към проверката били и Заповед за
командироване № БС-192 от 06.10.2020г.
на директор на ТДНС-Бургас за командироване на Ясен Славов и Заповед за
командироване № БС-193 от 06.10.2020г.
на директор на ТДНС-Бургас, за командироване на Динко Лулев до гр.Сливен на
07.10.2020г. със задача „координация по ДОО“, тримата служители е следвало да
извършат пътуването със служебен автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ СА 8941 ХТ.
Изготвен е бил и доклад от директор на
САД“Инспекторат“, с рег. №ИС-910 от 09.11.2020г. по повод проведена среща със
Сливенския митрополит Йоаникий, с оглед изясняване на обстоятелствата по
проведената среща с директора на ТДНС-Бургас, директора на ТДНС-Сливен и Славов
в качеството му на началник отдел в ТДНС-Бургас. Изяснило се, че срещата не
била с конкретна насоченост, а израз на уважение към него и църквата.
От Формуляр за оценка степента на изпълнение на
методическите указания по линиите на СД „М“ в ДАНС за периода 01.07.2020г. до
30.09.2020г.
и формуляр за оценка за следващ период 01.10.2020г. до
31.12.2020г. се установява, че ТДНС –Бургас не е получила оценка.
С писмо рег.№ ЧР-557 от 24.02.2021г. е изискано
писмено обяснение от жалбоподателя в срок до 02.03.2021г. Писмото е връчено на
02.03.2021г. Постъпило е обяснение с отговори на поставените въпроси с рег. №
0Б-41-1 от 03.03.2021г.
Със Заповед № З-616 от 17.03.2021г. ДНО- Председател
на ДАНС е приел, че на 07.10.2020г.
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.61 и чл.53 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в ДАНС като е докладвал за свое участие в проведена на 07.10.2020г.работна среща със служители
на ТДНС - Сливен, без реално да е присъствал на същата, с което Х. е дал пред
Непосрествения си ръководител неточен отчет за извършена от него служебна задача, което обстоятелство
представлява нарушение на етичните правила и норми на държавните служители,
мотивиран от личен интерес, обоснован с изводи за мотивиране посещението в гр.
Сливен с предварително насрочена среща на Х. със сливенския Митрополит и така е
неглежирал професионалните си задължения, като не е взел участие в обсъжданията
на служебните въпроси в рамките на инициираната от самия него работна среща.
Подчертано е, че Х. е бил запознат с етичния кодекс на 29.10.2018г., за което
обстоятелство е подписал и декларация. Със заповедта на основание чл.92, ал.1,
изр.1, вр. чл.90, ал.1, т.4, вр. чл.88, ал.2, т.4 от ЗДАНС, вр. с чл.110д, ал.1
т.11 от ППЗДАНС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „понижаване
в ранг, степен на ранг или длъжност за срок от три месеца до една година“,
считано от датата на връчване на заповедта, а именно понижаване в ранг
„специален агент I степен“ за срок от три месеца. Същата била връчена на 24.03.2021г.
Наред с настоящата заповед по делото са били
представени други две заповеди на същия административен орган, като на съдебния
състав е известно, че същите са предмет на оспорване пред Административен съд
Бургас. С тях е била ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за
други две дисциплинарни нарушения, приети като допуснати при и по повод същото
посещение на жалбоподателя до гр. Сливен, а именно Заповед № З-613 от
17.03.2021г. на Председателя на ДА „Национална сигурност“, с която е наложено
наказание „недопускане до израстване в длъжност за срок от една година“ за това
че на 06.10.2020г. жалбоподателят е издал заповед за командировка № БС-191 06.10.2020г. без служебна необходимост
и Заповед № З-614 от 17.03.2021г. на Председателя на ДА „Национална сигурност“,
с която е наложено наказание „недопускане до израстване в длъжност за срок от една година“, за това че на
08.10.2020г. жалбоподателят е осъществил пътуване до гр.Сливен, в работно
време, със служебен автомобил без да е налице служебна необходимост за
изпълнение на конкретна служебна задача в гр.Сливен и без да има предварително
издадена писмена заповед от упълномощено длъжностно лице от ДАНС
В хода на съдебното производство е представена и
Заповед на Председателя на Държавна агенция Национална сигурност от
06.04.2010г. №З-512, относно реда и начина за командироване на служители на
Държавна Агенция „Национална сигурност“ и определяне на размера на средствата
при командироване в страната, справка за извършените проверки от САД
„Инспекторат“ в ТДНС-Бургас за периода 2019г.-2021г., писмо №БС-31-2528 от
07.12.2015г. за унищожаване на втори екземпляр на документи, поради отпаднала
необходимост, подписано от директор ТДНС-Бургас.
В съдебното производство са разпитани в качеството на
свидетели – Динко Георгиев Лулев и Ясен Янчев Славов. Двамата свидетели са
служители в ТДНС-Бургас.
Свидетелят Лулев, заедно със свидетеля Славов и жалбоподателя
са били със служебния автомобил при пътуването до гр.Сливен, предмет на
обследване в споменатите три производства. И двамата свидетели са категорични,
че са били надлежно командировани до Сливен, като за предстоящата среща са
знаели предварително, т.е. тя не е била спонтанна, а организирана. От самото
начало се е знаело, че ще присъстват служители и на ТДНС Ямбол за обсъждане на
противоправна дейност, която касаела трите административни области, но основно
била развивана на територията на ТДНС-Ямбол, като са засечени адреси на
територията на гр.Сливен. Според показанията и на двамата свидетели, при
пристигането им ги посрещнал директорът на ТДНС-Сливен, който казал, че
служителите от ТДНС-Ямбол няма да могат
да дойдат, поради друг служебен ангажимент в гр. София. И двамата служители са
категорични, че тази информация са получили едва след пристигането си в
сградата на ТДНС Ямбол. В тази ситуация ръководителят им взел решение срещата
да продължи с обсъждането на общи въпроси по направленията на дейност, които
обслужва сектора „М“. Х. указал на служителя Лулев да бъдат засегнати въпроси
като добри практики в Бургас. Изрично разпоредил да не се обсъждат въпроси,
касаещи конкретното дело, тъй като колегите от ТДНС Ямбол отсъствали. След
полученото устно разпореждане според Лулев започнало първоначално обсъждане на
което присъствали всички, а по-късно директорите на ТДНС Бургас и Сливен
станали и излезли заедно с началника на отдела. Свидетелят Лулев не разполага с
информация къде са били.
По мнението на Лулев в отговор на въпроси на адв. С., през последните години са зачестили проверките
от инспектората. Споделя за служител, който е напуснал службата поради отношението,
което показват проверяващите към служителите. По негово мнение при тези
проверки се задавали провокативни въпроси, като отговорите на служителите
подлежали на предварителен контрол преди да бъдат входирани. Прави доуточнение,
че третото тримесечие на 2020г. са нямали оценка по направление „М“, но след
проведената среща и обмяната на добри практики за следващото тримесечие
дейността по направлението била оценена с оценка 3, която съответствала на
преценка задоволителна, т.е. че се изпълняват поставените задачи. Обяснява, че
е бил наказван по повод на други проверки и е обжалвал наказанията пред
настоящия съд.
Свидетелят Славов по повод на командировката
обосновава необходимостта от среща за координация между трите ТДНС-та, предвид
административната подопечност на някои държавни структури от едната територия
към такива от другата, както и с оглед дейността на част от наблюдаваните лица
на територията на трите области, както и на последно място поради запознатост
на директора на ТДНС Сливен с казуса, като бивш Директор на ТДНС Ямбол.
Потвърждава присъствието на Х. при започване на обсъждането, Потвърждава и
това, че е разполагал с командировъчно
подписано от непосредствения му ръководител и заведено в регистратурата, като
визуално е възприел, че и другите му двама колеги са разполагали с такъв
документ, но не го е разглеждал подробно и не е обърнал вмимание дали
командировъчното на Х. е било подписано то Зам. Председателя на ДАНС. Същият
потвърждава за опити от въздействие от страна на инспектората при изготвяне на
доклади и обяснения.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
и в рамките на съдебната проверка на основание чл.168, вр. чл.146 от АПК,
Административен съд - Бургас, в настоящия си състав намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от
жалбоподател - адресат на индивидуалния административен акт, който засяга
правната му сфера, заради постановеното по отношение на него дисциплинарно
наказание и за което в този смисъл заповедта е неблагоприятна, поради което
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по
следните правни съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗДАНС . Според цитираната норма
дисциплинарните наказания се налагат от Председателя на ДАНС, поради което
съдът намира, че са били спазени изискванията за валидност на оспорената
заповед.
Заповедта
е в предвидената от закона писмена форма.
Производството
е започнало при хипотезата на чл.111, ал.2 и чл. 115, ал.1 от ППЗДАНС, с оглед
установени от САД „Инспекторат“, факти и
отправено предложение за откриване на дисциплинарно производство.
Дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в
срока, регламентиран в разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДАНС и чл. 113, ал.
1 от ППЗДАНС - двумесечен, считано от датата на откриване на
нарушението и едногодишен от тази на извършването му. В закона за ДАНС липсва
изрична норма, като тази на чл.196 ЗМВР, но въпреки това практиката е
установила същите критерии в настоящата материя, т.е. „Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган.“
При провеждане на дисциплинарното производство ДНО е
разчитал на събирането на писмени доказателства, вкл. обяснения и доклади, като
са спазени формалните изисквания на закона. Дисциплинарнонаказващият орган е спазил изискването на
чл. 93, ал. 1 от ЗДАНС като е приел писмените обяснения на жалбоподателя преди
налагане на дисциплинарното наказание, видно от представените му писмени
обяснения. Така наказаното лице е реализирало правото си да даде обяснения по
фактите, установени в хода на производството. Дадените обяснения са разгледани
от дисциплинарно наказващия орган, но развитата в тях защитна теза не е била
възприета.
Оспореният акт съдържа всички, изискуеми от закона
реквизити.
Касае са за констатирано и санкционирано от страна на
наказващия орган нарушение от вида на чл.88, ал.2, т.4 от ЗДАНС - „неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна
агенция "Национална сигурност", чието изпълнително деяние може да
бъде реализирано както чрез действие, така и чрез бездействие. Описаното от
дисциплинарнонаказващия орган „изготвяне
на неверен доклад до непосредствен ръководител“, представлява реализиране
на нарушението чрез действие, което се отклонява от установения с вътрешни
правила на администрацията ред. Като нарушена се сочи от страна на
дисциплинарнонаказващият орган нормата на чл.53 и чл.61 от Етичния кодекс на
държавните служители в държавна агенция национална сигурност. Според същите „Държавният служител дава точен и обективен
отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените му задачи.“, както и „Държавният служител в качеството си на ръководител е пример за
професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебната дейност.“ Посочените норми изискват тълкуване и
преценка за наличието на предпоставки за подвеждане поведението на
жалбоподателя под смисловото им съдържание. В тази връзка съдебният състав
взема предвид обстоятелството, че същата се намира в ГЛАВА ВТОРА „Общи правила
за етично поведение на държавния служител“, раздел V - „Взаимоотношения между
държавните служители“. Същият урежда взаимоотношенията между колегите в ДАНС
при и по повод изпълнение на служебните им задължения, където именно са
установени от една страна принципа на йерархическа субординация а от друга този
на взаимодействие и координация.
Съгласно §1, т.6 ЗДАНС - "Действия при изпълнение
на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които
съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата
длъжност.
Според §1, т.7 ЗДАНС "Действия по повод
изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия,
които не съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от
заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна
връзка с тях.
Твърденията на ДНО са, че както участието в служебната
среща в ТДНС Сливен, така и изготвянето на доклад за това представляват
служебни задължения на жалбоподателя. В същото време чрез събраните по делото
доказателства се въвежда като съществено за фактическата обстановка
обстоятелство това, че служителят не е бил надлежно командирован - с
предварителноизготвена заповед на прекия му ръководител - зам. Председател
ДАНС, поради което не е имал основание да пътува и присъства на каквато и да е
среща, като именно обстоятелството, че не е разполагал с надлежна (подписана от
прекия му ръководител) заповед е станало основание за иницииране на
предварителната проверка и откриване на самото дисциплинарно производство. В
този случай според настоящия съдебен състав изначално е липсвало задължение за
жалбоподателя да изготви и представи такъв доклад, доколкото следва да се
възприеме, че същият не е присъствал намясто в служебно качество. Задължението
по чл.53 от Етичния кодекс изисква представяне на точен и обективен отчет за
изпълнението на поставените му задачи. В конкретната хипотеза както от страна
на Зам. Председателя на ДАНС Недялков, така и в обясненията на Директора на СД
„М“ - ДАНС - Цветанов се сочи, че задачи идентични с изпълнените при срещата в
ТДНС Сливен не са му били възлагани от страна на висшестоящите длъжности и
изпълнението на такива не е било необходимо. В тази връзка, след като
извършените действия на държавния служител Х. по пътуване и посещаване на ТДНС
Сливен не са му възложени със заповед за командироване и не са били по служба,
същте няма как да попаднат и в хипотезата на чл. 61 от цитирания по-горе Етичен
кодекс, тъй като излиза, че Х. не е присъствал там в качеството си на ръководител
(а на нарушител на правилата за командироване и в лично качество, както твърди
това и самият ДНО) и не е изпълнявал служебна дейност, за да е бил задължен в
конкретната ситуация да дава пример на своите колеги. Още повече, че липсват
каквито и да е доказателства първо за това сочения доклад да е невярно/неточно
изготвен. От писмените показания на разпитаните следва това, че органът и
жалбоподателят тълкуват по различен начин съдържанието на термина „среща“, като
органът счита, че среща е събитието случило се в присъствието на гл. агент
Динко Лулев и гл. Агент Петър Василев, докато служителите на ТДНС Бургас
разглеждат като среща цялото си пребиваване в ТДНС Сливен. Тези различни
тълкувания, водят до разлика в изводите на двете спорещи страни. В същото време
и двамата служители (Лулев и Славов) обясняват, че не са били наясно разполагал
ли е прекият им ръководител с надлежноподписана заповед за командироване, тъй
като не е било тяхна работа да се интересуват. Сочат, че са видели Х. да носи
документ, но не са запознати със съдържанието му. Т.е., за да е дал лош пример
на колегите си би следвало твърденият като ненадлежно изготвен (без подпис
документ) да е достигнал до знанието на двамата служители и останалите
присъствали в централата на ТДНС Сливен лица, което не се твърди и доказва.
Напротив, такасочените като лош пример обстоятелства за всички тези трети лица
са станали ясни едва при извършване на предварителната проверка, респ.
провеждане на дисциплинарното производство, което от своя страна е спорно пред
съдебната инстанция и не е приключило. Няма даннни и за това, чрез присъствието
си и изготвянето и представянето на командировъчния си доклад Х. да е повлиял
негативно върху поведението на тези лица, т.е. да им е дал лош пример. Във връзка
с изложеното, следва да бъде заключено, че неправилната правна квалификация на твърдяното
като допуснато нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед.
На самостоятелно основание, дори да бъде хипотетично
допуснато, че жалбоподателят е пътувал в служебно качество, то от обясненията
на присъствалите намясто служители в ТДНС Сливен и от разпита на свидетелите в
о.с.з., се установява това, че Х. е пристигнал и
присъствал физически в сградата на ТДНС Сливен, където са се срещнали страните,
като поради отсъствие на представителите на Ямбол е реагирал професионално намясто,
променяйки формата и съдържанието на срещата от такава по конкретен казус в
обща, засягаща практики и принципи на работа. По този начин в съответствие с разпоредбата
на чл.3, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на класифицираната информация е
преценил, че липсва необходимост подробностите от конкретната разработка да се
знаят от лица неучастващи в същата. Това само по себе си е достатъчно да
обоснове извод за адекватна и навременна реакция на ръководител, като всички
останали индиции за извършени посещения на места извън служебноопределените в
спорната заповед за командироване не биха могли да се приемат за нарушение. Житейски
и служебно обосновано е след изчерпване на задачите при командироване,
командированият да разполага с останалата част времето в мястото на
командироване до отпътуването си. Няма яснота и категоричност, до която би
могло да се стигне относно това имала ли е служебен или личен характер срещата
със сливенския Митрополит, но дори да е била служебна, за която Х. е бил длъжен
да докладва, видно от изложените в оспорената заповед като възприети от страна
на ДНО обстоятелства, Х. не бива санциониран за пропуск да посочи в доклада си
събраната от Митрополита информация, а заради претендираното от страна на ДНО
да е невярно твърдение, че е присъствал на срещата в ТДНС Сливен, поради което
този факт е правноирелевантен за конкретния дисциплинарен спор.
По повод на направените по-горе допускания от страна
на съдебния състав за това действително ли е бил командирован Х. или не е
разполагал със служебнопоставени задачи и заповед за командироване, същият
намира за необходимо да уточни, че колебанията на състава са в резултат на
констатирано като допуснато от страна на ДНО съществено нарушение на правото на
защита на жалбоподателя, което възпрепятства и самият съдебен състав да
възприеме с категоричност виждането на органа относно някои съществени
обстоятелства, свързани с проведеното дисциплинарно производство, каквото
например е обстоятелството дали жалбоподателят е бил командирован или не според
самия орган. По този въпрос съдът намира като възприети от страна на органа
различни фактически положения във всяка от посочените заповеди за налагане на
дисциплинарните наказания, приложени по делото. При едни и същи факти и
паралено провеждане на трите дисциплинарни производства, ДНО е направил
различни правни изводи по отношение на фактите, при които се сочи да са
извършени дисциплинарните нарушения, които взаимно се изключват и които
единствено обслужват неговата тезата по всяка от съответните заповеди. По този
начин жалбоподателят е бил поставен в ситуация при едни и същи факти да се
защитава по взаимно противоречащи си тези на наказващия орган. Така например,
по настоящата заповед е прието че жалбоподателят е бил командирован, като
отговорността е по отношение на депозирания доклад от командировката, докато в
Заповед № З-614/17.03.20201г. се оспорва обстоятелството надлежно ли е
командирован той. Това води до извод за превратно тълкуване на едни и същи
факти, с единствената цел потвърждаване на поне едно от наложените три наказания.
Подобно поведение е в противоречие с целта на дисциплинарното производство за
безпристрастно установяване на обективната истина и макар да не представлява
доказателство за пряка заинтересованост на разследващата комисия и ДНО е
самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, поради ограничаване
правото на защита на сочения за нарушител, поставяйки го в хипотеза, при която
за него не съществува верен ход.
В тази връзка, за пълнота на изложението следва да се
посочи, че по отношение на възражението направено от жалбоподателя за
нарушаване на чл.10, ал.2 от АПК, поради участие в проверката на лице, което е
заинтересовано от изхода или има с някои от заинтересованите лица отношения,
които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност, съдът намира,
че макар да е изложил подобно твърдение, самият жалбоподател не се е възползвал
от правото си на отвод на основание чл.10, ал.2 от АПК. В този смисъл съдът намира
възражението за неоснователно.
Недоказана по делото остана и тезата за извършвани
тенденциозни проверки от страна на САД Инспекторат при ДАНС, тъй като от
представената справка за периода 2019-2021г. (л.214-216) се установява, че
голяма част от проверките са инициирани от страна на самия жалбоподател в
качеството му на ръководител на ТДНС Бургас.
Липсва и соченото от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя процесуално нарушение по ангажиране на
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя многократно за едно и също
дисциплинарно нарушение. Безспорно, касае се за идентична фактическа
обстановка, но в хода на реализацията й органът сочи с отделни действия, респ.
бездействия да са допуснати различни дисциплинарни нарушения, квалифицирани по
различен начин, което е допустимо.
В случая наказващият орган е наложил наказание при
хипотезата на чл.110д, ал.1, т.11 от ППЗДАНС- нарушаване на етични правила за
поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в Държавна агенция "Национална сигурност", т.е. такова съотвестващо
на сочената в самата оспорена заповед формулировка на допуснатото нарушение,
като предвид минималният размер на наказанието липсата на мотиви за неговата
продължителност не би могло да бъде приета за съществено процесуално нарушение,
явяващо се самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт.
Не така стои въпросът с избора на наказание по вид. Цитираната по-горе
разпоредба предвижда три алтернативни хипотези на сакции „понижаване в ранг,
степен или длъжност“. Изборът на една от трите винаги следва да бъде мотивиран,
доколкото същите водят до различни последици за наказаното лице, т.е. различни
са по тежест. Обосновката за това защо на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание понижаване в ранг, а не в длъжност например е
съществена част от санкционния акт в дисциплинарното производство. Липсата му
засяга пряко правото на защита на жалбоподателя и представлява самостоятелно
основание за отмяна на оспорената заповед.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед следва да бъде отменена, като издадена при неправилно приложение на
материалния закон и в противоречие с целта на закона.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски в съдебното
производство. По отношение на държавната такса, същата следва да бъде присъдена
в полза на жалбоподателя като доказана. Що се отнася до претенцията за
заплащане на адвокатски хонорар, процесуалният представител на ответника
представя пълномощно и договор за правна помощ № 24 от 08.06.2021г., а в
последното по делото заседание и Анекс към същия договор, според който анекс
страните се договарят за това начинът и срокът за плащане да бъде по чл.38,
ал.1, т.3, предложение второ. Разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата
урежда друг ред за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по
чл. 78 от ГПК вр.144 от АПК. Това е право на адвоката да претендира възнаграждение,
а не страната да търси реално извършени от нея разноски, защото защитата е
безплатна. За да упражни правото си за присъждане на адвокатско възнаграждение
за предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие, адвокатът трябва да
изпълни конкретно условие - да представи писмен договор със страната, в което
да е вписано някое от основанията по чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата /
определение № 11057 по адм.д.№ 10184/ 2017 г. на ВАС, определение № 12518/
18.10.2017 г. по адм.д.№ 10142/2017 г. на ВАС/ и за соченото основание да бъдат
представени доказателства. В представения в последното по делото заседание
анекс е посочено основание по „чл. 38, ал.1, т.3, предложение второ от
цитирания закон“, но самото то не се сочи фактически. Т.е. липсват изявления и
съгласие от двете страни по договора за това, че са „близки“ по смисъла на
закона, поради което жалбоподателят не заплаща правна помощ на адвоката. Т.е. в
конкретният случай нито адвокатът твърди в договора, че е близък на
жалбоподателя, нито последният се съгласява с това, като правната квалификация
не е задължителна част от съдържанието на договора и сама по себе си не
разполага с правно значение, още повече че клиентът не е юрист и най-вероятно
не е наясно със съдържанието на основанието, посочено цифром в анекса.
(противното би било основание за посочване на разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3,
предложение трето от ЗА). Като не са договорили помежду си, че възнаграждение
няма да се дължи, тъй като са близки, липсва доказателство това обстоятелство
да е налице. Поради изложеното претендираното адвокатско възнаграждение не
следва да бъде присъждано. Поради изхода на спора разноски не се дължат и на
ответната страна.
Затова и на основание чл. 172 от АПК, Административен
съд гр.Бургас, III-ти състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Г.П.Х. ***, заповед № З-616 от
17.03.2021г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“
гр.София, с която на Г.П.Х. в качеството му на директор на ТДНС-Бургас, на
основание чл.92, ал.1, изр.1, вр. с чл.90, ал.1, т.4 и чл.88, ал.2, т.4 от
ЗДАНС, вр. с чл.110д, ал.1 т.11 от ППЗДАНС е наложено дисциплинарно наказание
„понижаване в ранг за срок от три месеца“, считано от датата на връчване на
заповедта.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Национална сигурност“
гр.София да заплати на Г.П.Х. с ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 10,00 лева заплатена по делото държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: