Р Е Ш Е Н И Е
№ 368
гр. Велико Търново,1.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на десети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №562 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.118 , ал.1 от
Кодекс за социално осигуряване – КСО и чл. 145 и сл. От Административно-
процесуалния кодекс – АПК.
Образувано е по жалба на В.Н.Н. *** против Решение № 1012-04-124#5/22.7.2022г.. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна негова жалба срещу Разпореждане № 12113-04-616#3/15.06.2022г на длъжностно лице - Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ, с което му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. чл.168,ал.1, т.2 от КСО, чл. 69б от КСО.
В нея се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваните административни актове, като постановени при съществено нарушение на административно- процесуалните правила, вкл. И на принципа на служебното начало, и при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че неправилно оправомощеното длъжностно лице Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ В. Търново е приело, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 68, ал.1, т.1 от КСО, доколкото в случая се касае за претендиране отпускането на пенсия при условията на чл. 69б, ал.2 от КСО. Същият е положил труд втора категория повече от 15 години, има определената от закона възраст, поради което следва да му бъде отпусната пенсия по посочения текст. От съда се иска да отмени обжалваните актове и върне преписката на АО за постановяване на ново законосъобразно решение.
В о.з. се явява лично и поддържа така подадената жалба.
Ответник жалба - Директорът на ТП на НОИ гр. В.Търново чрез процесуалния си представител ***В., изразява становище, че жалбата е неоснователна,а оспорваните два акта са постановени при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в решението. Жалбоподателят не е успял да докаже наличието на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което решението и потвръденото с него разпореждане се явяват законосъобразни.
Административен съд Велико Търново, осми състав като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление с вх. № 2113-04-616/10.5.2022г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж по чл. 69б от КСО. Административният орган е разгледал същото, както и приложените към него писмени доказателства за положен стаж втора и трета категория- УП2 и стаж и по данните, подадени в Регистъра на осигурените лица на Националната агенция за приходите е приел, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят има осигурителен стаж втора категория от 17 г. 5м. 17 дни преди 2000 г., трета категория -4г.1м.17 дни, като след превръщането на осигурителния стаж втора категория в трета такава по реда на чл. 104 от КСО общият негов осигурителен стаж е 25 г. 11м. 16 дни. Възрастта към датата на подаване на заявлението е 60 г. 10 м. 2дни, поради което общият сбор осигурителен стаж и възраст се явява 86 т 9 м. 18 дни. Тези факти не се спорят от жалбоподателя.
АО е приел, че не са налице предвидените кумулативно предпоставки по чл. 69б, ал.2 от КСО а именно: да е работил 15 г. при условията на втора категория труд, да е навършил възраст за мъжете от 58 г. 10 м. и да имат общ сбор от осигурителен стаж и възраст -100т. Няма спор, че жалбоподателят отговаря на първите две условия, но не е изпълнено третото такова, тъй като неговия сбор от възраст и осигурителен стаж и възраст е 86 т. 9 м. 18 дни, а не законово установения минимум от 100т.
С Разпореждане № 12113-04-616#3/15.06.2022г длъжностното лице - Ръководител на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ В. Търново е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основанията по чл. 69б, ал.2 от КСО и чл. 168, ал.1, т. 2 от КСО. Същото е връчено на Н., който в указания срок го е оспорил по административен ред пред Директор на ТП на НОИ В. Търново, който е намерил подадената жалба за неоснователна и е изложил подробни съображения за това в Решение № 1012-04-124#5/22.7.2022г. АО е посочил, че правото на ранно пенсиониране по чл. 69б,ал.2 от КСО е свързано с полагането на вреден труд, в случая втора категория, което съответно дава право на получаване на ЛПОСВ преди навършването на възрастта по чл. 68 от КСО.Лицата, придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО могат да се възползват от възможността за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал.2 от КСО само при условие, че са избрали да променят осигуряването си от Професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване по реда на чл. 4в от КСО.АО изрично е посочил, че съгласно чл. 69б, ал. 5 от КСО пенсията се отпуска ,ако лицата не са придобили право по чл. 168 ии са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. Изрично в решението е посочено, че съгласно чл. 168, ал.1,т.2 от КСО с изменението от 1.1.2016г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране при не по- малко от 15 г. осигурителен стаж след 31.12.1999г.втора категория труд и при пет години по- ниска възраст от тази по чл. 68, ал.1 от КСО. С оглед удостоверения от жалбоподателя осигурителен стаж е видно, че същият е положен преди 1.1.2000г., поради което същият не отговаря на изискванията за ранно пенсиониране по чл. 168, ал.1,т.2 от КСО. Органът е разгледал и другата законова възможност, тази по чл. 69б, ал.2 от КСО, като както е посочено и в обжалваното Разпореждане, жалбоподателят отговаря на двете условия, а именно има навършена възраст от 60 г.10 м 2 дни и има осигурителен стаж повече от 15г при условията на втора категория труд. Единствената неизпълнена законова предпоставка се явява изискването за общ сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 т., доколкото жалбоподателят има сбор от 86г 9м 18 дни. Изложени са съображения, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО, доколкото няма навършената възраст от 64 г. 5 м. и осигурителен стаж в размер на 39 г. 2м. Евентуално за същия съществува възможност за пенсиониране по чл. 68, ал.3 при недостатъчен осигурителен стаж, като право на пенсия по този текст се придобива след 1.1.2022г. при 15 години осигурителен стаж и навършена възраст от 66г. 10 м, каквато жалбоподателят няма. С оглед на така изложеното Директор на ТП на НОИ В. Търново е оставил жалбата без уважение и е потвърдил обжалваното Разпореждане. Решението е връчено на жалбоподателя и в указания по чл. 149 ,ал.1 от АПК срок същото е оспорено пред Административен съд Велико Търново.
По делото като доказателства са приети тези , съдържащи се в административната преписка, както и тези по Разпореждане № 2113-04-195#4/19.4.2018г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на нОИ В. Търново, потвърдено с Решение №1012 – 04 – 50#4/15.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, обжалвано пред Административен съд В. Търново, който е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството с Определение № 248/13.7.2018г. постановено по адм.д. 486/2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното: Жалбата срещу Решение № 1012-04-124#5/22.7.2022г.. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна, негативно засегната от постановения административен акт, годен за оспорване в срока за обжалване по чл.118, ал.1 от КСО.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи - ръководителя на териториалното поделение на НОИ в гр. В.Търново и ръководителя „Пенсионното осигуряване“, които са определени като компетентни органи да се произнасят по искания за отпускане на пенсии и по жалби срещу разпореждания, с които е отказано отпускане на пенсия с нормите на чл. 98, ал.1,т.1 и чл.117, ал.1, т.2, б“а“ от КСО.
И двата акта отговарят на изискванията за форма, визирани в чл. 59, ал.2 от АПК, доколкото същите са в писмен вид, съдържат предвидените от закона реквизити, посочена е изчерпателно установената фактическа обстановка, въз основа на кои доказателства и формираните от АО правни изводи.
По отношение спазването на административно- процесуалните правила, съдът намира, че е налице тяхно съществено нарушение, което е засегнало правото на защита на жалбоподателя, и се явява самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт. и На първо място нито от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ нито от Директор на ТП на НОИ е изяснена фактическата обстановка съгласно изискванията на чл. 35 от АПК. Нарушен е нарушен един от основополагащите принципи в административния процес – принципа на служебното начала, залегнат в нормата на 9, ал.2 от АПК, която разпорежда, че"Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. "В случая органът е направил преценка на доказателствата, придружаващи подаденото заявление- съответни УП 2 удостоверения, издадени от работодателите на жалбоподателя, както и извлеченията от публичния регистър на ТД на НАП досежно регистрираните трудови договори и осигурителни стажове. Но органите са следвали в изпълнение на горния принцип да извършат проверка за наличието на допълнителен осигурителен стаж, включително и чрез запитване за наличие на регистрация в Бюро по труда гр. Елена, както и ТП на НОИ касаещи изплащаните обезщетения по безработица. Такова проучване се е съдържало при постановяване на първия отказ през 2018г., но тези доказателства не са надлежно приобщени в настоящото производство, нито такива са събирани служебно.
При така изложените съображения съдът приема, че оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане се явяват необосновани и постановено в нарушение на процесуалния закон. Същото следва да се отмени на основанията по чл. 146, т. 4 от АПК. След отмяната му преписката следва да се върне на административния орган за издаване на ново законосъобразно разпореждане по подаденото заявление след отстраняване на допуснатите нарушения на административно- процесуалните правила.
По приложението на материалния закон, съдът изцяло споделя доводите на Директор на ТП на НОИ за приложението на чл. 168, ал.1 от КСО, чл. 69б,ал.2 от КСО , чл. 68, ал. 1 и ал.2 от КСО и чл. 68, ал. 4 от КСО, които са подробни посочени по горе и не следва да бъдат приповтаряни.
Жалбоподателят не претендира заплащането на разноски в производството, освен това такива не са и направени.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Н.Н. *** Решение № 1012-04-124#5/22.7.2022г.. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, както и Разпореждане № 12113-04-616#3/15.06.2022г на длъжностно лице - Ръководител на „Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, с което му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. чл.168,ал.1, т.2 от КСО, чл. 69б,ал.2 от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от В.Н.Н. *** заявление, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона и определя месечен срок за новото произнасяне, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.
Решението, подлежи на обжалване в 14- /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:.