Номер 17214.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасII въззивен наказателен състав
На 11.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Събчо А. Събев
Членове:Станимира А. Иванова
Красен П. Вълев
Прокурор:С. Здравков Маринчев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Станимира А. Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20202100600930 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Галина Колева –
упълномощен защитник на подсъдимия А. И. Х. , срещу присъда № 118/06.08.2020 г.,
постановена по НОХД № 4473/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият А. И. Х. с ЕГН:
********** бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1,
т.4 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр с чл.26, ал.1 НК, поради което бил
осъден и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/
година, като на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС бил определен първоначален общ
режим за изтърпяване на наказанието. С атакувания съдебен акт, на основание чл.59,
ал.1 НК, било приспаднато от така наложеното наказание и времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК или е изтърпявал мярка за
неотклонение „домашен арест“ във връзка с процесното деяние. Първоинстанционният
съд е постановил на подсъдимия да бъдат върнати веществени доказателства, както и е
осъдил Х. да плати разноските по делото.
В хода на първоинстанционното производство ощетеното юридическо лице
или пострадалите такива не били конституирани като страни в качеството им на
граждански ищци или частни обвинители.
1
Присъдата на Районен съд-Бургас се атакува като неправилна и
незаконосъобразна в частта, в която подсъдимият Х. е бил признат за виновен да е
извършил процесното деяние чрез използването на техническо средство и МПС, което
изпълва квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.4 НК, както и в частта, в която на
подсъдимия е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода.
Защитникът моли да се измени акта на първостепенния съд, като Х. бъде признат за
невинен и оправдан по обвинението да е извършил инкриминираното деяние при
условията на точка четвърта на чл.195, ал.1 НК, както и да се приеме от въззивната
инстанция, че са налице основанията на чл.55, ал.1, т.1 НК и на Х., при приложение на
тази законова разпоредба, бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6
/шест/ месеца, като се приложи съответно правилото на чл.59 НК с приспадане на
времето, през което подсъдимият е бил задържан.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита присъдата на
първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание за
справедливо и съобразено с всички обстоятелства по делото, поради което пледира за
потвърждаване на съдебния акт.
Защитникът на подсъдимия излага становище, че поддържа подадената
въззивна жалба на основанията, посочени в нея и в допълнителното писмено
изложение, поради което моли да се постанови съдебен акт, с който да се измени
атакуваната присъда в поискания смисъл.
Подсъдимият Х. изразява съжаление за стореното и моли да бъде уважена
въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо
от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка
по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради
подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и
срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество - за неоснователна.
Въззивният съд намира, че по делото по предвидения в НПК ред и форма са
събрани достатъчно доказателства, позволяващи правилното му решаване. След
самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност настоящата
инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с изложените от
първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда, както следва:
Подсъдимият А. И. Х. е роден на 13.07.1981 г., в гр. София и е с ЕГН:
**********. Той е ***, ****, със *** образование и ****.
Към 01.07.2019 г. подсъдимият А. Х. бил **** за престъпление по чл. 195,
2
ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК, във връзка с чл. 18 вр. чл. 28, ал. 1 НК, с влязло в
сила на 10.02.2014 г. споразумение по НОХД № 2179/2014 г., по описа на РС София,
като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено с изпитателен срок
от три години.
В края на месец юни 2019 г., подсъдимият А. Х. пристигнал в гр.
Черноморец, с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е270“, с рег. № СВ **** МС,
и се настанил на квартира.
На 01.07.2019 г., св. М. Х.а и св. С. М. – служители в „БТК“ ЕАД, били на
работа и се придвижвали със служебния автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с
рег. № СВ **** КВ, управляван от св. М.. В служебния автомобил се намирали
следните вещи: 1 бр. куфар с размери 45x24x19, 1 бр. изолирбланд – употребяван, 2 бр.
отвертки; 1 бр. гаечен ключ; 1 бр. телбод (такер) марка „RAPID“; 1бр. електронно
устройство „CABEL TESTER“ - тестер за „УТП“; 1бр. телефонна слушалка марка
„Тесла“; 1бр. калъф; 1бр. електронно устройство - генератор марка „FLUKE networks“;
3 броя инструменти за обработка на телефонни кабели от марки „KRONI”, „HUAWEI”
и „Алкател“; 2 бр. секачи; 1 бр. клещи - кримпващи за лан кабел; 1 бр. клещи за
високоволтово напрежение; 1бр. мултицет; 1бр. макетен нож; 1 бр. шпиц, 170, оребрен;
1 бр. стрипер за кабели, които били собственост на „БТК“ЕАД, и били зачислени на св.
М. Х.а. Също така в автомобила се намирали и собствените на св. М. вещи - 1 бр.
калъф от плат „Filstar TROPHI“ за риболовни принадлежности; 1 бр. рибарска въдица
марка „FILSTAR“ с дължина 2,70 м. и 1 бр. рибарска въдица марка
,,CHUNQINSFIUN~5,6“ с дължина 1,6 м. Около обяд, на посочената дата, св. М.
паркирал служебния автомобил в гр. Созопол, до магазин „Болеро“, заключил го и със
св. М. Х.а влезли в магазина. В това време подс. А. Х. също се намирал в гр. Созопол, в
близост до магазин „Болеро“, с л. а. марка „Мерцедес“, модел „Е270“ с рег. № СВ ****
МС, когато до него спрял посочения служебен автомобил на „БТК“ ЕАД. Като видял
автомобила подсъдимият Х. решил да извърши кражба на вещите, които се намирали в
него. За целта, с неустановено в хода на делото техническо средство, подс. Х.
отключил автомобила и от него взел всички подробно посочените по- горе вещи, които
били собственост на „БТК“ ЕАД и св. М.. След което ги поставил в багажника на
управлявания от него автомобил и потеглил със същия в посока към гр. Бургас. Малко
след това св. Х.а и св. М. излезли от магазин „Болеро“, качили се в служебния
автомобил и потеглили. След което установили, че от автомобила са отнети описаните
вещи, за което подали сигнал в полицията.
На същата дата - 01.07.2019 г., следобед, св. А. А., гражданин на Русия,
пристигнала в гр. Бургас, като управлявала нает от нея лек автомобил марка „Хюндай“,
3
модел „Соната“ с рег. № В ***** ВВ. Свидетелката А. напазарувала различни стоки от
МОЛ Галерия, които след това оставила в автомобила, а именно: 1 бр. одеяло -
олекотена завивка; 1 бр. долен чаршаф; 1 бр. детска дреха тип „Елек“; З бр. „Ританки“
за новородено; 1 бр. горна дреха за новородено; 1 бр. покривка, 100% полиестер; 1бр.
покривка, 100% полиестер; 1бр. олекотена завивка; 1бр. черна на цвят мъжка тениска с
къси ръкави; 2бр. детски „Ританки“ марка „Н&М“; 2 броя детски „Ританки“; 2бр. цели
дрешки за новородено, с къси ръкави; Збр. цели дрешки за новородено, с дълги ръкави;
1 бр. конструктор марка „Лего“; 1 бр. хавлия; 1 бр. спален комплект марка „GAVI“; 1
бр. дамска чанта от еко кожа; 1 бр. къси, спортни детски панталонки/шорти марка
„ARENA“; 1бр. детски бански марка „ARENA“; 1 бр. детски бански марка „ARENA“; 1
бр. детска залъгалка марка „СН1ССО“; 1 бр. детска биберон; 1 бр. дамско портмоне; 1
бр. дамски слънчеви очила; 400 щатски долара, 200 евро и 150 лв. След това св. А.
потеглила с автомобила и се придвижила до центъра на гр. Бургас, където около 14,30
ч. го паркирала в близост до ресторант „Златна котва“. Слязла от автомобила,
заключила го и отишла в ресторант „Златна котва“. В това време подс. Х., с
управлявания от него л. а. марка „Мерцедес“, модел „Е270“ с рег. № СВ **** МС, се
придвижил от гр. Созопол до гр. Бургас. Подсъдимият се намирал в близост до
мястото, където паркирала св. А., видял как тя слиза от колата и тръгва в неизвестна за
него посока. Подсъдимият Х. отишъл до автомобила на свидетелката и го отключил с
помощта на неустановено в хода на делото техническо средство. След това отворил
багажника на автомобила и от там взел всички подробно описани по-горе вещи.
Занесъл отнетите вещи до автомобила си, поставил ги в багажника му и потеглил в
посока към гр. Черноморец. Малко по-късно, св. А. се върнала и установила, че вещите
й ги няма, за което подала сигнал в полицията.
След като отнел вещите, на същия ден, подс. Х. отишъл в гр. Черноморец,
където потърсил автомивка. В това време св. К. Г. и св. Д. Я. – служители в РУ
Созопол, се намирали в гр. Черноморец, тъй като няколко дни по-рано получили
информация, че подс. Х. се намирал в града, бил обявен за ОДИ и бил заподозрян в
извършването на кражби от автомобили. Двамата свидетели извършвали обход, който
имал за цел да бъде установен и задържан Х., когато забелязали последния, който
управлявал л. а. марка „Мерцедес“, модел „Е270“ с рег. № СВ **** МС. Полицаите
чули, че Х. попитал случаен минувач за автомивка, след което потеглил, а свидетелите
тръгнали направо към автомивката, тъй като знаели, къде се намирала. Когато
пристигнали св. Г. и св. Я. установили, че управлявания от подсъдимия автомобил е в
една от клетките на автомивката, която се намирала в гр. Черноморец, в двора на
бившия стопански двор, срещу магазин „Фууд маркет“. Подсъдимият Х. не бил до
автомобила си, но свидетелите го забелязали как пресича главния път Бургас - Созопол
и се насочва към бензиностанция „Лук Ойл“, преминал през нея, след което продължил
по пътя, който водил към гр. Черноморец и къмпинг „Градина“. Пристигналият на
4
място автопатрул останал до автомобила на подсъдимия, а св. Г. и св. Я. се насочили
към автогарата в гр. Черноморец, като по пътя забелязали Х. и го задържали. Първо
отишли до квартирата на Х., след това при неговия автомобил. След извършено
претърсване на автомобила, в багажника му били открити и иззети следните вещи:
един бр. радиостанция, един бр. дистанционно устройство, един бр. куфар, черен със
оранжев капак, съдържащ инструменти, един бр. калъф, черен на цвят, съдържащ два
бр. въдици, шест бр. торби съдържащи, детски дрехи, одеало, покривки, чаршаф,
хавлии, детска играчка „Нинджа“ / опаковани; един бр. торба на „Била“ съдържаща,
четири бр. бутилки с алкохол от марките „Чочо сан, бакарди , два бр. и водка
Финландия“, един бр. слънчеви очила; един бр. кашон, бял на цвят с изображение на
барбекю.
На същия ден – 01.07.2019 г., с протокол за доброволно предаване (л. 76 от
ДП) подсъдимият Х. предал следните вещи – 1 бр. дамска чанта, съдържаща опакован
биберон „Chicco“, двойна кутия за залъгалки на „Chicco“, 4 бр. банкноти с номинал от
100 щатски долара, банкнота от 20 лв., дамски слънчеви очила „СОАСН“, 2 бр. дамски
бански „Arena“, 1 бр. мъжки бански „Arena“.
За горните деяния било образувано досъдебно производство № 112/2019 г.
по описа на РУ Созопол, в хода на което подсъдимият признал за извършеното и
оказал пълно съдействие на органите по разследването.
От изготвената по делото оценителна експертиза се установява, че
стойността на отнетите вещи е както следва: 1 бр. одеяло – олекотена завивка на
стойност 82,53 лв.; 1 бр. долен чаршаф на стойност 64,90 лв.; 1 бр. детска дреха тип
„Елек“ на стойност 4,99 лв.; 3 бр. „Ританки“ за новородено на стойност 17,97 лв.; 1 бр.
горна дреха за новородено на стойност 6,20 лв.; 1 бр. покривка, 100% полиестер на
стойност 13,50 лв.; 1 бр. покривка, 100% полиестер на стойност 27,00 лв.; 1 бр.
олекотена завивка на стойност 29,99 лв.; 1 бр. черна на цвят мъжка тениска с къси
ръкави на стойност 14,99 лв.; 2 бр. детски „Ританки“ марка „Н&М“ на стойност 11,20
лв.; 2 броя детски „Ританки“ на стойност 10,00 лв.; 2 бр. цели дрешки за новородено, с
къси ръкави на стойност 8,70 лв.; 3 бр. цели дрешки за новородено, с дълги ръкави на
стойност 12,90 лв.; 1 бр. конструктор марка „Лего“ на стойност 20,90 лв.; 1 бр. хавлия
на стойност 42,33 лв.; 1 бр. спален комплект марка „GAVI“ на стойност 65,03 лв.; 1 бр.
дамска чанта от еко кожа на стойност 170,00 лв.; 1 бр. къси, спортни детски
панталонки/шорти марка „ARENA“ на стойност 43,99лв.; 1 бр. детски бански марка
„ARENA“ на стойност 31,99 лв.; 1 бр. детски бански марка „ARENA“ на стойност
37,54 лв.; 1 бр. детска залъгалка марка „CHICCO“ на стойност 7,00 лв.; 1 бр. детски
биберон на стойност 16,00 лв.; 1 бр. дамско портмоне на стойност 10,00 лв.; 1 бр.
дамски слънчеви очила марка „СОАСН“ на стойност 312,00 лв.; 1 бр. куфар с размери
5
45x24x19, на стойност от 20,00 лв.; 1 бр. изолирбланд – употребяван, на стойност 0,40
ст.; 2 бр. отвертки, на стойност 3,00 лв.; 1 бр. гаечен ключ, на стойност 6,00 лв.; 1 бр.
телбод (такер), марка „RAPID“, на стойност 10,00 лв.; 1 бр. електронно устройство
„CABEL TESTER“ - тестер за „УТП“, на стойност 20,00 лв.; 1 бр. телефонна слушалка,
марка „Тесла“, на стойност 15,00 лв.; 1 бр. калъф на стойност 10,00 лв.; 1 бр.
електронно устройство - генератор марка „FLUKE networks“, на стойност 30,00 лв.; 3
броя инструменти за обработка на телефонни кабели от марки „KRONI”, „HUAWEI” и
„Алкател“, на стойност 12,00 лв.; 2 бр. секачи, на стойност 2,00 лв.; 1 бр. клещи -
кримпващи за лан кабел, на стойност 5,00 лв.; 1 бр. клещи за високоволтово
напрежение, на стойност 7,00 лв.; 1 бр. мултицет на стойност 20,00 лв.; 1 бр. макетен
нож на стойност 0,50 ст.; 1 бр. щпиц, 170, оребрен, на стойност 6,00 лв.; 1 бр. стрипер
за кабели на стойност 4,00 лв., 1 бр. калъф от плат „Filstar TROPHI“ за риболовни
принадлежности на стойност 20,00 лв.; 1 бр. рибарска въдица марка „FILSTAR“ с
дължина 2,70 м. на стойност 76,00 лв. и 1 бр. рибарска въдица марка
,,CHUNQINSFIUN~5,6“ с дължина 1,60 м. на стойност 40,00 лв.
По делото е установено, че сумата от 400 щатски долара се равнява на 689,34
лв., а сумата от 200 евро на 391,17 лв., като общата стойност на всички вещи е в размер
на 2599,06 лв.
От представените по делото разписки се установява, че отнетите вещи са
върнати на правоимащите лице.
Доказателствената съвкупност е достатъчна в обемно и съдържателно
отношение за установяване на обстоятелствата по чл.102 НПК. При действията по
събиране, приобщаване, проверка и оценка на доказателствените източници органите
на досъдебното производство и първоинстанционният съд са спазили съответните
процесуални изисквания. Доказателственият анализ е направен от
първоинстанционния съд при спазване правилата на формалната логика, а
доказателствените носители са изследвани и обсъдени обстойно поотделно и във
връзка помежду си, като съдържанието им е установено и тълкувано коректно
Въззивната инстанция след поотделна и съвкупна оценка на събраните по
делото доказателства достигна до аналогичен на направения от първоинстанционния
съд извод, че доказателствената съвкупност дава категоричен и несъмнен отговор
относно факта и характеристиките на деянието, неговият автор, съставомерния
престъпен резултат и виновното поведение на подсъдимия Х.. По делото по несъмнен
начин се установява, че инкриминираните вещи са били оставени от свидетелите Х.а,
М. и А. в ползваните от тях автомобили, от където са били взети от подсъдимия Х..
Последният не е имал тяхното разрешение за това. В тази връзка, отново обосновано и
в съгласие със закона, след подробен анализ на доказателствата, районният съд е
6
достигнал до правилен извод да кредитира частично обясненията на подсъдимия. След
като ги е съпоставил с останалия доказателствен материал и най-вече с показанията на
свидетелите М., Х.а и А., съставът на БРС е приел, че обясненията му в частта им, в
която твърди, че взломените от него автомобили не били заключени, са средство на
защита. Правилно и обосновано РС е посочил, че обясненията на подсъдимия в тази им
част са опит за изграждане на защитна версия, като те не само не се подкрепят от
останалия доказателствен материал, а напротив - те се опровергават от гласните
доказателствен средства, инкорпорирани в показанията на посочените свидетели,
които от своя страна са последователни, логични и подкрепени от останалия
доказателствен материал. Св.Х.а е заявила в своите показания, дадени пред
първостепенния съд, че св.М. е заключил колата с дистанционно. От своя страна св.М.
изрично заявява, че е заключил колата с дистанционно и ясно посочва, че си спомня
как е натиснал бутона на същото с цел да заключи лекия автомобил. В приобщените
чрез прочитането им на основание чл.281, ал.1, т.3 НПК показания на св.А. също се
съдържа информация относно оспорения факт от защитата на подсъдимия- а именно
дали е бил заключен от нея управлявания автомобил след напускането му. Тя посочва,
че категорично е чула характерния за заключването звук, който се издава при
използване на дистанционно. С оглед това, настоящият съдебен състав намира
изложените възражения за неустановеност на факта били ли са заключени или не двата
автомобила за неоснователно. По делото е установено по несъмнен начин и че за
извършване на инкриминираното деяние Х. е използва и МПС. В своите обяснения той
посочва, че след като е взел вещите от двете коли се е отдалечил като е използвал
управлявания от него такъв, а именно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е270“
с рег.№ СВ **** МС. Обясненията му в тази им част се потвърждават и от протокола за
претърсване и изземване, видно от съдържанието на който от управлявания от Х.
автомобил са отнети част от инкриминираните вещи.
Въз основа на правилно установените фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи
относно престъпната деятелност на подсъдимия Х., като правилно е квалифицирал
деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр.
с. чл. 26, ал. 1 НК. Правните квалификации на деянията са законосъобразни и не са
налице основания за тяхното изменение.
От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените
отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на
кражбата е осъществено от Х., който е отнел горепосочените вещи от владението и без
съгласието на собствениците им, прекратявайки фактическата власт върху същите и
същевременно е установил своя фактическа власт върху тях. Престъпният резултат е
именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството,
7
настъпила вследствие на деянието.
Налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК. Използването
на моторно превозно средство е било предназначено за установяване от подсъдимия на
своя фактическа власт върху вещите – предмет на кражбата, по начин безпрепятствено
да се разпорежда с тях. Използвано е и техническо средство, посредством което си е
осигурил достъп до вътрешността на автомобилите. Това техническо средство, макар
да не е установено по делото, е послужило на Х. да установи своя фактическа власт
върху вещите и без което деянието не би могло да бъде осъществено.
Налице е и квалифициращият признак на чл. 195, ал. 1, т. 7 НК с оглед на
данните, че Х. е извършил деянието, което не представлява маловажен случай, след
като е бил **** за друго такова престъпление - с влязло в сила на 10.02.2014 г.
споразумение по НОХД № 2179/2014 г., по описа на РС-София му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК
било отложено за срок от три години за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1 НК във връзка с чл. 18 вр. чл. 28, ал. 1 НК. В мотивите си районният съд е
изложил достатъчно основания за немаловажност на деянието на Х.. Правните му
изводи в тази насока са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и закона. С оглед на това, въззивният съд напълно споделя
мотивите на районния съд, поради което намира за ненужно тяхното повтаряне или
допълване.
Правилно е разсъждавал районният съд, квалифицирайки престъпната
деятелност на подсъдимия като продължавано престъпление. Деянията му, макар да
осъществяват поотделно състава на престъплението кражба, са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вина, което от своя страна дава основание да се приеме, че последващите престъпни
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Правилни са и изводите на районния съд относно субективните признаци на
престъплението. То е извършено от Х. при пряк умисъл, който е съзнавали
общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е и са искал настъпването на
общественоопасните им последици. Умисълът на подсъдимия се обективира от начина
на извършване на престъплението и от поведението му след отнемането на вещите,
като обхваща и това, че деянието е осъществено след като е бил **** за друга
немаловажна кражба, както и че е използвал МПС и техническо средство.
Възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи,
настоящата инстанция намира за правилни.
8
Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на наложеното
наказание. В тази връзка, първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ
всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или
отегчаващи отговорността на дееца. Действително извършеното от подс.Х. се явява с
висока степен на обществена опасност. Вследствие неговата деятелност за били
засегнати три лица, като правилно е отчетено като отегчаващо обстоятелство и
сравнително високата стойност на отнетото, както и това, че са налице повече от едно
квалифициращи обстоятелства (с оглед извода на въззивната инстанция за
доказаността им). Висока е и личната обществена опасност на подсъдимия, която се
установява от ****ията на подсъдимия, извън това, което обосновава настоящото
деяние да е извършено в условията на повторност. Като смекчаващи обстоятелства
правилно е отчетено от първостепенния съд оказаното от Х. съдействие при
установяване на действителната фактическа обстановка, признаване на вината от
негова страна и възстановяване на вредите на пострадалите и ощетени лица.
При отчитане на тези обстоятелства, Районен съд-Бургас е достигнал до
извода, че не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо
подсъдимия при условията на чл. 55 НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи обстоятелства. Тези изводи се споделят от БОС.
Проверяваната инстанция правилно е достигнала до извод, че не може да се приеме, че
най-лекото предвидено в закона наказание, което в случая е 1 година лишаване от
свобода и което е наложено на подсъдимия, би се оказало несъразмерно тежко.
Изводите на първоинстанционния съд за определяне на наказание на Х. при
приложение на чл.54 НК и при превес на смекчаващите обстоятелства са правилни и
законосъобразни, поради което наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода в размер на 1 година е правилно и законосъобразно.
Определяне на размера на наказанието при приложение на правилото на
чл.55 НК би било напълно неоправдано, тъй като няма да отговаря на целите на
наказателната репресия. Наказанието е законосъобразно и справедливо, защото е
налице изискуемото от закона съответствие между отмереното наказание, степента на
обществена опасност на извършеното престъпление и тази на личността на дееца.
Уважаване на претенцията за изменение на атакуваната присъда в насока приложение
на чл.55 НК с оглед обстоятелствата по делото би било в разрез с целите на
наказателната репресия.
Така определена санкцията, от една страна, в съчетание с невъзможността за
прилагане на условното ****е, предвид предходните ****ия на подсъдимия, ще окажат
необходимото превъзпитателно и поправително въздействие върху подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави и най-вече към зачитане на човешката личност,
9
ще му покаже укоримостта на неговото поведение и ще въздейства предупредително
върху него, като му отнеме възможността да извърши и други престъпления.
Въззивният съд не констатира допуснати нарушения по отношение на
режима за изтърпяване на наказанието, който е определен от първостепенния съд по
правилата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, съобразно съдимостта на подсъдимия.
Правилно съдът е приложил правилото на разпоредбата на чл.59, ал.1 НК,
като е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМвР, по НПК
и е бил задържан с мярка „Домашен арест“ във връзка с деянието, предмет на делото.
Правилно съдът е присъдил разноските по делото и е отсъдил касателно
веществените доказателства.
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменяване на присъдата или нейното отменяване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 118/06.08.2020 г., постановена по НОХД №
4473/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10