№ 645
гр. Благоевград, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20221200500823 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Й. К. С., Б., ул. И.М.
№ подадена чрез особен предствител, против решение №458/09.08.22г на РС-
Благоевград по гр.д.№1532/21г., с пр. осн. чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени исковите претенции и в полза на
ищеца са присъдени разноските по делото.
Недоволна от атакувания акт е останала жалбоподателката, която го
счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция, ведно с
всички произтичащи от това последици.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също
подробно се обосновава. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това и при отсъствието на нови доказателства настоящият състав намира за
безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към
констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по
спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че на
16.08.2016 г. между Й. К. С. и "Т." (сега "Й") е бил сключен договор за
мобилни услуги, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на
ответницата подробно уговорените мобилни услуги с избрана абонаментна
програма „Нонстоп“ 29,99лв, а ответницата да ги заплаща. Договорът е
сключен за срок от двадесет и четири месеца, влиза в сила на 16.08.2016г и
изтича на 16.08.2018г. Страните са уговорили още, че с подписването на
същия е предоставено на ответницата един брой мобилно устройство марка
„"S"
На същата дата -16.08.2016г - "Т." и Й. С. са сключили и договор за
лизинг, по силата на който лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване описаното по-горе
мобилно устройство, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 367,77лв с ДДС.Съгласно чл.3 от Договора за
лизинг, лизингополучателят се е задължил да заплати цената на 23 равни
месечни вноски, всяка от които в размер на 15,99лв с ДДС, като в договора се
съдържа и изготвен погасителен план, в който липсват посочени падежни
дати.В договора обаче е уговорен начина на изплащане на лизинговите
вноски, а именно на 23 вноски, всяка по 15,99лв с ДДС. Предвидено е още, че
ако лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството
подлежи на връщане в срок от 1 (един) месец след изтичане на срока на
договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично и в
писмена форма, че желае да върне устройството. Предвидено е, че ако
устройството не бъде върнато или ако лизингополучателят заяви, че не желае
да го закупи, същият дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на
15,99лв(чл.1, ал. 3).
С декларация-съгласие от 16.08.2016г, подписана от жалбоподателката,
същата е декларирала, че е получила подписан от представител на оператора
2
екземпляр от общите условия на "Т." за взаимоотношенията на потребителите
на мобилни услуги, съгласна е с тях и се е задължила да ги спазва, както и, че
операторът й е предоставил информацията по чл. 4, ал.1 ЗЗП.
Според дубликата на издадената от въззиваемото дружество фактура
№**********/20.01.2018г, жалбоподателката е задължена за отчетния период
20.12.2017г-19.01.2018г, с краен срок за плащане – 04.02.2018г., за сумата от
103,01лв с ДДС, формирана от месечна такса в размер на 17,99лв, вноска за
лизинг 15,99лв и 69,03лв задължения от предходни периоди.
С кредитно известие №**********/20.02.2018г е извършена корекция по
дълга, като е сторнирана сумата в размер на - 6,38лв /с ДДС/ за върнати на
абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
начислена е и дължимата се лизингова вноска №19 в размер на 15.99лв, и е
отразен незаплатения баланс в размер на 103,01лв, за предходни отчетни
периоди, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на
112,62лв.
С издадена от въззиваемия фактура №**********/20.03.2018г са
начислени суми в размер, както следва: 151,57лв - за дължима договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти (която сума
не се претендира в настоящото производство); 79,95лв – лизингови вноски
(която сума се претендира в настоящото производство); 112,62лв - баланс от
предходен период с ДДС. Фактурата е за отчетен период от 20.02.2018г-
19.03.2018г.
Според съдебносчетоводната експертиза дължимата сума за мобилен
номер 0876/961162 по издадените текущи фактури за периода от 20.12.2018г
до 19.02.2019г е в размер на 43, 59 лева с ДДС и се отнася за два вида
плащания: за мобилни услуги (месечни абонаментни такси) - 11,62 лв и за 2
броя лизингови вноски - 31,98 лева. Вещото лице посочва, че няма данни за
извършено плащане от страна на абоната по процесните фактури и за
процесния период по договора за мобилни услуги. В експертизата се сочи
още, че лизинговите вноски, дължими за мобилното устройство до
19.12.2017г са платени от ответницата до датата на образуване на делото и не
са предмет на делото. Що се касае обаче до тези за периода 20.12.2017г -
19.02.2018 г. и от 20.02.2018 г. до края на лизинговия договор (5 броя по
15,99лв – за 79,95лв), то същите са включени в задълженията на ответницата
3
по издадените фактури и в счетоводството на ищеца липсват данни за
плащането им.
Видно от приложените по делото материалите по ч.гр.д.№82/21г. по
описа на БРС, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК ищецът е поискал и респ. получил от РС заповед за изпълнение срещу
длъжника за сумите: 32,62лв, представляваща незаплатена цена за месечни
абонаментни такси и получени мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги от 16.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението в съда (15.01.2021г.) до окончателното
погасяване; 79,95лв дължими лизингови вноски по договор за лизинг от
16.08.2016г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда (15.01.2021г) до окончателното погасяване; 25лв платена
държавна такса и 180лв заплатено адвокатско възнаграждение. Тъй като
заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, заявителят е предявил
в срок настоящия иск по силата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките за
признаване съществуването по реда на чл.422 ГПК на заявените вземания до
уважените размери, основани на представения договор за мобилни услуги и
договор за лизинг. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло
от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата
съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав
препраща към мотивите на БРС.
Неоснователни са оплакванията на особения представител на
жалбоподателя, според които неправилно районният съд е приел за
неоснователно възражението за настъпила погасителна давност, тъй като това
възражение било оттеглено в първото открито съдебно заседание. От
протокола за о.с.з. от 06.04.2022 г. е видно, че особеният представител не е
заявил оттегляне на споменатото възражение, вкл.до края на съдебното
производство, поради което възраженията на особения представител в
горната насока са несъстоятелни. Дори и да се приеме обаче, че това
възражение е било оттеглено, произнасянето на районния съд по същото не
опорочава по никакъв начин атакувания съдебен акт.
Неоснователно е и подробно обоснованото възражение на особения
представител, че договорът за лизинг е нищожен на основание чл.11, ал.1,
4
т.12, вр. с чл.22 ЗПК, тъй като в него изцяло липсвал погасителен план,
съдържащ падежни дати на лизинговите вноски. В тази насока следва да се
посочи най-напред, че в правната теория и съдебна практика се приема, че
договорът за финансов лизинг, представлява особен вид инвестиционен
кредит, поради което и доколкото в случая една от страните по него има
качеството на потребител, приложими към него са разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбата на чл.11,ал.1,т.12 ЗПК действително предвижда, че договорът за
потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, който да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания. В случая, не може да се сподели възражението на жалбоподателя
за липса на падежни дати на всяка лизингова вноска. В тази насока следва да
се посочи най-напред, че според чл.3,ал.2 от договора за лизинг месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги съгласно сключения договор за мобилни услуги и общите условия към
него. Според т.5 от договора за мобилни услуги датата на издаване на
фактурата е 20-то число от всеки месец, а според чл. 26 и чл. 27 от ОУ към
договора за мобилни услуги заплащането става в срок до осемнадесет дни от
датата на издаване на фактурата, като не е необходимо връчването й на
задълженото лице. С оглед на горното, съдът приема, че падежът за
заплащане на всяка лизингова вноска съвпада с падежа за заплащане на
мобилните услуги, а именно до осемнадесет дни от издаване на фактурата.
Отделно от това, следва да бъде посочено, че дори и падежите на вноските да
не бяха конкретизирани, обстоятелството, че страните са договорили
погасяването на лизинговата цена посредством двадесет и три месечни
вноски (вж. чл.3, ал.1 от Договора за лизинг) е достатъчно основание да се
приеме, че всяка вноска е дължима до края на съответния месец, т.е. че
падежът съвпада с последния ден от месеца и в този смисъл е налице яснота и
за двете страни относно падежа на всяка лизингова вноска.
Ето защо и с оглед установените от експертизата суми за неплатени от
ответницата мобилни услуги – в размер на 11,62лв (вж. отговора на въпрос
№1 от ССЕ, и за незаплатени лизингови вноски – в размер на 79, 95 лв. (вж.
отговора на въпрос №2 от ССЕ), претенциите се явяват доказани по
основание и в посочените размери, поради което правилно са били уважени.
5
В контекста на изложеното атакуваният акт в частта, с която са уважени
исковите претенции, се явява правилен и законосъобразен, което налага
потвърждаването му. За яснота следва да се посочи, че за жалбоподателя
липсва правен интерес от обжалване на решението в отхвърлителната част,
поради което съдът на въззивна проверка е подложена само частта от
решението, с която претенциите са уважени.
Впредвид изхода от делото в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят сторените разноски за заплащане на депозит за особения
представител на въззивника в размер на 300 лв. В полза на въззиваемия не
следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, каквото
искане се съдържа в отговора на въззивната жалба, тъй като липсват
доказателства за извършването на такива (липсва договор за правна защита,
респ. доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение).
Отделно жалбоподателката следва да заплати по сметка на ОС-
Благоевград дължимата се за разглеждане на жалбата държавна такса в
размер на 50 лв.
С оглед осъществяването на особеното представителство от адв. Вяра
Станкова пред настоящата инстанция на жалбоподателката, на същата следва
да се заплати възнаграждение в рамките на внесените разноски в размер на
300лв(вж. платежното нареждане на л.38 от делото).
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №458/09.08.22г. на РС-Благоевград по гр.д.
№1532/21г. в частта, с която исковете са уважени.
ОСЪЖДА Й. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Б., ул. И.М да заплати
на "Й" (с предишно наименование "Т."), ЕИК- седалище и адрес на
управление в гр.С., р-нМ сумата от300лв, представляваща разноски за особен
представител пред въззивния съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.В.С сумата от 300лв съгласно внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото особено
представителство на въззивника пред настоящата инстанция.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7