Р Е Ш Е Н И Е
№ 151 12.11.2019
година град Стара Загора
Старозагорски окръжен
съд, наказателно отделение,
трети състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: РОСИЦА РАДЕВА
ПРОКУРОР:
като разгледа докладваното от
съдия КАМЕНОВА ВНЧХД № 1170 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по глава ХХІ
на НПК.
С Присъда № 34/15.05.2019 г.,
постановена по НЧХД № 962/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
подсъдимият Д.Х.К., ЕГН **********, е
признат:
-за виновен в това, че на
25.02.2018 г., в град ***, обл. Стара Загора, на кръстовището на бул. "***"
и ул. "***", причинил на частния тъжител Т.К.П., ЕГН ********** лека
телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - ламбовидна рана по хватателната повърхност на лявата ръка; кръвонасядане
по лявото бедро; двойно контурирано кръвонасядане и оток по лявата подбедрица -
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лв.;
-за виновен в това, че на 25.02.2018 г., в град ***,
обл. Стара Загора, на кръстовището на бул. "***" и ул. "***",
казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго - на частния тъжител
Т.К.П., в негово присъствие, а именно: „Майка ти да еба, да ти еба майката!",
като обидата е нанесена публично - престъпление по чл.148, ал.1, т. 1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, за
което на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Със същата присъда
подсъдимият Д.Х.К. е осъден да заплати на частния тъжител Т.К.П.:
-сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 25.02.2018 г. до окончателното изплащане, като в
останала част - до размера на 2000 лв., искът е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
-сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл.148,
ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 25.02.2018 г. до окончателното изплащане, като в останала част – до размера
на 1500 лв., искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С присъдата подсъдимият Д.Х.К.
е осъден да заплати:
-в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Казанлък сумата от 174.98 лв.,
представляваща остатък над внесения от тъжителя депозит за изготвяне на СМЕ; направени по делото
разноски от 420 лв. за изготвяне на СМЕ и направени по делото разноски в размер
на 436 лв. за изготвяне на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, както и
държавна такса върху уважените размери
на гражданските искове в размер на 60 лв.
-в полза на частния тъжител Т.К.П. сумата от 230 лв., представляваща внесен от
тъжителя депозит по сметка на Районен съд - Казанлък за изготвяне на СМЕ, както
направените от него по делото разноски в размер общо на 612 лв., от които 12 лв.
държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия Д.Х.К..
В жалбата е повдигнато
оплакване за постановяване на присъдата в нарушение на закона, тъй като
първоинстанционният съд следвало да прекрати образуваното пред него наказателно
дело от частен характер на основание чл.24, ал.1, т.6, предложение трето от НПК. Освен това присъдата била и неправилна, поради доказателствена
необоснованост на решаващите фактически изводи на първоинстанционния съд.
ИСКАНЕТО в жалбата е за отмяна
на присъдата и прекратяване на наказателното производство.
Чрез писмени възражения,
които чрез повереника си поддържа в съдебно заседание, частният тъжител оспорва доводите във
въззивната жалба.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в
жалбата оплаквания, прие следното:
Обжалваната присъда е
постановена въз основа на тъжба от Т.К.П. срещу Д.Х.К., в която са изложени обстоятелства за това, че на
25.02.2018 г., в град ***, обл. Стара Загора, на кръстовището на бул. "***"
и ул. "***" в хода на възникнала помежду им, като водачи на моторни
превозни средства, конфликтна ситуация,
подсъдимият причинил на частния тъжител лека телесна повреда,
представляваща временно разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и
чл.129 от НК и му нанесъл обида.
Приети са за съвместно
разглеждане граждански искове от частния тъжител срещу подсъдимия за претърпени
в резултат на деянията неимуществени вреди, ведно със законните последици - 2000 лв., произтичащи от причинената лека
телесна повреда и 1500 лв. от нанесената обида.
По оплакването на подсъдимия
за наличие на прекратително основание по смисъла на чл.24, ал.1, т.6 от НПК:
На 25.02.2018 г. в РУ –
Казанлък е образувано ДП № 284-ЗМ
320/2018 г., за това, че на 25.02.2018 г., в град ***, са извършени непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е извършено при управление на моторно превозно
средство – престъпление по чл.325, ал.3 във връзка с ал.1 от НК. Това се
установява от Уведомление по чл.212, ал.2 и ал.3 от НПК, съдържащо се на л.2 от
СЛ.Д. № 25/2018 г. по описа на ОСлО в Окръжна прокуратура – Стара Загора.
С Постановление от 23.03.2018
г. на Районна прокуратура – Казанлък (л.21 СЛ.Д. № 25/2018 г.), поради наличие
на данни, че и двамата участници в инцидента – водачи на моторни превозни
средства, „самостоятелно, са изпълнили признаците на престъпление с горната
правна квалификация, поради което деятелността
на всеки от тях следва да бъде предмет на изследване в отделно досъдебно
производство“, е постановено чрез отделяне на заверени копия от всички доказателствени
материали образуването на отделно досъдебно производство срещу Д.Х.К. за
престъпление по чл.325, ал.3 от НПК - ДП № 284 ЗМ-488/2018 г. по описа на РУ –
Казанлък.
С Постановление от 07.06.2018
г. – л.31 от ДП № 284 ЗМ-488/2018 г., Д.Х.К. е привлечен като обвиняем по това
дело за това, че на 25.02.2018 г., в град ***, обл.Стара Загора, на светофара
преди кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
отправил обиди, заплахи и закани по отношение на Т.К.П. с думите: „Сега ще
видиш, сега ще те смачкам, ще ти еба майката!“ и му нанесъл удари по тялото с
черен маркуч, с поставена в сърцевината му метална пръчка с дължина около 70 см
– престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
С Постановление от 28.03.2018
г. на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Стара Загора – л.19 от СЛ.Д. №
25/2018 г., разследването по ДП № 284-ЗМ 320/2018 г. по описа на РУ – Казанлък
е възложено на следовател при ОСлО в Окръжна прокуратура – Стара Загора.
С Постановление от 10.07.2018
г. – л.98 от СЛ.Д. № 25/2018 г. – Т.К.П.,
е привлечен като обвиняем за това, че на
25.02.2018 г., в град ***, обл.Стара Загора, на светофара преди кръстовището на
бул. „***“ и ул. „***“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: слязъл
от автомобила си, въоръжен с метална тръба, отишъл до спрелия пред него
автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК № ***, управляван от Д.Х.К. и нанесъл
множество удари по предната му лява врата, като счупил стъклото на прозореца до
мястото на водача – престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
От изложеното е видно, че
както срещу частния тъжител в настоящото производство – Т.К.П., така и срещу жалбоподателя - подсъдимият Д.Х.К., с оглед поведението им на
25.02.2018 г. на светофара преди кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ в град ***,
са водени две досъдебни производства, всяко за престъпление по чл.325, ал.1 от НК:
-СЛ.Д. № 25/2018 г. по описа на ОСлО в Окръжна прокуратура – Стара Загора
спрямо Т.К.П.;
-ДП № 284 ЗМ-488/2018 г. по
описа на РУ – Казанлък спрямо Д.Х.К..
Въз основа на Постановление
на Районна прокуратура – Казанлък по чл.375 от НПК, внесено с материалите по СЛ.Д. № 25/2018 г., пред Районен съд –
Казанлък е образувано АНД № 740/2018 г., приключило с Решение № 30/22.01.2019
г., влязло в сила на 06.02.2019 г. С посоченото решение Т.К.П. е признат за
виновен в това, че на 25.02.2018 г., в град ***, обл.Стара Загора, на
кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а
именно: слязъл от автомобила си, въоръжен с метална тръба, отишъл до спрелия
пред него автомобил марка „***“, модел „Поло“ с ДК № ***, управляван от Д.Х.К.
и нанесъл множество удари по предната му лява врата, като счупил стъклото на
прозореца до мястото на водача – престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за което
на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Развитието на другото
наказателно производство (ДП № 284 ЗМ-488/2018 г. по описа на РУ – Казанлък) –
спрямо Д.Х.К., е следното:
С Постановление на Районна
прокуратура – Казанлък от 06.07.2018 г. (л.26, НЧХД № 962/2018 г.), е
постановено на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК
прекратяване на наказателното производство по ДП № 284 ЗМ-488/2018 г. по описа
на РУ – Казанлък, водено срещу Д.Х.К. за престъпление по чл.325 от НК. За да
постанови прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел, че „Д.Х.К.
е осъществил хулигански действия, които не могат да бъдат квалифицирани като
такива по смисъла на чл.325 от НК, предвид недостатъчната степен на обществена
опасност на извършеното от него. Безспорно обществено неприемливите действия –
нанасянето на закани („Сега ще видиш какво ще стане, ще те смачкам!“), обиди (…
ще ти еба майката!“) и удар с импровизираното оръжие – гумен маркуч с метална
сърцевина, по тялото на свидетеля Т.К.П., който непосредствено преди това
блъска по прозореца на автомобила му, са осъществени на публично място и в
присъствието на други хора, но те следва да се приемат като част от фактическия
състав на извършено дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ.“. По
тези съображения прокурорът е приел, че образуваното наказателно производство,
поради липса на извършено престъпление от общ характер следва да бъде
прекратено, което е и сторено, като е постановено след влизане в сила на
същото, копие от него и досъдебното производство да се изпратят в Районен съд –
Казанлък за налагане на административно наказание по реда на УБДХ. В диспозитива
на постановлението отсъства разпореждане препис от същото да бъде изпратен на
пострадалия, тъй както изисква чл.243, ал.4 от НПК.
По жалба на Д.Х.К. срещу
горепосоченото постановление, пред Районен съд – Казанлък е образувано ЧНД №
795-Д/2018 г., приключило с Определение
№ 225/16.08.2018 г., влязло в сила на 31.08.2018 г. (завереният препис
от този съдебен акт, приет от първоинстанционния съд като доказателство по
делото в с.з. от 04.12.2018 г., е прикрепен върху корицата на АНД № 1022/2018
г. по описа на Районен съд – Казанлък). С посоченото определение, въпреки
констатацията в мотивите по отношение на пострадалия Т.К.П., че „Районна
прокуратура – Казанлък не му е осигурила правото да обжалва постановлението, с
което му е ограничила процесуалните права“, съдът е постановил, че на основание
чл.243, ал.6, т.1 от НПК потвърждава Постановление на Районна прокуратура –
Казанлък от 06.07.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
284 ЗМ-488/2018 г. на РУ – Казанлък.
С писмо от 10.09.2018 г. на
Районна прокуратура – Казанлък (след влизане в сила на горепосоченото
определение), материалите по прекратеното ДП № 284 ЗМ-488/2018 г. на РУ –
Казанлък са изпратени в Районен съд – Казанлък за налагане на Д.Х.К. на
административно наказание по реда на УБДХ.
Образуваното пред Районен съд – Казанлък АНД № 1022/2018 г. е приключило
с Разпореждане № 1214/12.09.2018 г., което, като необжалвано и непротестирано,
е влязло в сила. С посоченото разпореждане, позовавайки се на ТР № 3/22.12.2015
г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на ВКС на РБ, съдът на основание чл.24,
ал.1, т.6 от НПК е прекратил административнонаказателното производство по АНД №
1022/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък, водено срещу Д.Х.К. за деяние
по чл.1, ал.2 от УБДХ.
За да остави без уважение,
направеното и пред него искане от подсъдимия Д.Х.К. за прекратяване на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК на образуваното
срещу му по тъжба на Т.К.П. наказателно
дело от частен характер, в съдебно
заседание от 04.12.2018 г. и в мотивите на обжалваната присъда, Районен съд –
Казанлък е изложил съображения в следната насока: Позовавайки се на влязлото в
сила Разпореждане № 1214/12.09.2018 г., постановено по АНД № 1022/2018 г. по
описа на Районен съд – Казанлък, за прекратяване на
административнонаказателното производство срещу Д.Х.К. за деяние по чл.1, ал.2
от УБДХ, е посочил, че тъй като Д.Х.К. не е наказван по
административнонаказателен ред няма пречки за същото деяние да бъде ангажирана
наказателната му отговорност - в случая
от частния тъжител Т.К.П. за извършени спрямо него в идеална съвкупност с
хулиганската проява престъпления от частен характер. Приел е, че такава пречка
не представлява и Постановлението на Районна прокуратура – Казанлък от
06.07.2018 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 284 ЗМ-488/2018 г. по описа на РУ –
Казанлък, водено срещу Д.Х.К. за престъпление по чл.325 от НК,
потвърдено от съда на основание чл.243,
ал.6, т.1 от НПК, тъй като с това постановление било прекратено единствено
наказателното производство, водено за престъплението от общ характер
хулиганство.
Въззивният съд споделя извода
на първостепенния съд, че в случая отсъства прекратително основание по чл.24,
ал.1, т.6 от НПК, воден от следните съображения:
Внимателният прочит на
прокурорския акт - горепосоченото Постановление на Районна прокуратура –
Казанлък от 06.07.2018 г. - не оставя съмнение, че с него не е прекратено наказателното производство по
делото, а досъдебното такова, макар и в постановлението да е посочено, че се
издава на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Принципно всяко досъдебно производство е
наказателно, но не всяко наказателно производство е досъдебно, тъй като
последното се образува и води само за престъпления от общ характер. Прекратяването на наказателното производство
на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК означава,
че разследваното деяние не съставлява въобще престъпление - както такова от общ характер, така и такова
от частен характер. В случая, видно от мотивната част на обсъжданото
постановление, е, че диспозитивът му е
обусловен от извода, че липсва извършено престъпление от общ характер и че
деянието съставлява административно нарушение. Никъде в постановлението прокурорът не е изложил
изводи съставлява ли или не деянието престъпление от частен характер, въпреки фактическите констатации
в него за осъществяване на хулиганските действия от
страна на Д.Х.К. чрез отправяне на обиди и
удар към Т.К.П., в резултат на който, съгласно
постановлението, последният е претърпял разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е.,
въпреки наличието на данни за две престъпления от частен характер - обида и лека телесна повреда по чл.130,
ал.1 от НК. С приетите изменения на НПК
– ДВ бр.63/04.08.2017 г. и ДВ бр.44/29.05.2018 г., действащи към момента на
постановяване на прокурорския акт (06.07.2018 г.) са редактирани основни
текстове от процесуалния закон – чл.50 от НПК и чл.81, ал.3 от НПК, ясно регламентиращи какви са правомощията на
прокурора когато се установи, че престъплението, за което е било образувано и водено досъдебно производство, се преследва по тъжба
на пострадалия. Съгласно чл.50 от НПК (в редакцията към време на постановяване
на разглежданото постановление), когато на досъдебното производство се
установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното
производство не се прекратява, като прокурорът е натоварен със задължението да
уведоми пострадалия за правото му в едномесечен срок да подаде тъжба по реда на
чл.81 от НПК. Това свое право пострадалият, видно от чл.81, ал.3 от НПК (в редакцията към време на изготвяне на
обсъжданото постановление) може да
упражни в едномесечен срок от деня, в който е получил съобщение за прекратяване
на досъдебното производство, на основание, че престъплението се преследва по
тъжба на пострадалия. В случая,
прокурорът е постановил прекратяване на наказателното производство, поради
липса на престъпление от общ характер на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, без
да коментира наличните данни за престъпление от частен характер и без да
постъпи, тъй както е изисквала разпоредбата на чл.50 от НПК (в редакцията й към
време на изготвяне на постановлението). Нещо повече, както вече се посочи
пострадалият Т.К.П. въобще не е бил
уведомен чрез връчване на препис от постановлението, за правото си да обжалва
същото.
По изложените съображения
Окръжен съд – Стара Загора посочи по-горе, че с Постановлението на Районна прокуратура –
Казанлък от 06.07.2018 г. не е прекратено наказателното производство по ДП №
284 ЗМ-488/2018 г. по описа на РУ – Казанлък,
водено срещу Д.Х.К. за
престъпление по чл.325 от НК, а само досъдебното такова. По тази причина, тъй
като разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, както в редакцията й към времето на
постановяване на прокурорския акт, така и в тази понастоящем, предвижда
възможност за обжалване пред съда само на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, обсъжданото
постановление не е подлежало на съдебен контрол.
С постановеното по ЧНД №
795-Д/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък Определение № 225/16.08.2018
г., влязло в сила на 31.08.2018 г.,
вместо да остави без разглеждане жалбата на Д.Х.К. срещу Постановлението
на Районна прокуратура – Казанлък от 06.07.2018 г. и да прекрати съдебното производство по делото, поради
това, че не е изпратен препис от постановлението на пострадалия като лице
активно легитимирано да го обжалва и поради това, че обжалваното
постановление не слага край на наказателното производство, Районен съд –
Казанлък се е произнесъл по реда на чл.243, ал.4 от НПК по отношение на акт, който не подлежи на съдебен
контрол и спрямо който съдът няма правомощия да преценява неговата обоснованост
и законосъобразност. Посоченото
определение категорично противоречи на закона и постановено при очевидни
нарушения на процесуалните правила,
което не му позволява да породи целените от закона правни последици.
От изложеното е видно, че
няма нарушение на принципа "nе bis in idem". Забраната за повторно
съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние – nе bis in idem - е
класически принцип на наказателното процесуално право, чиято цел е да не се
допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в
сила акт. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато
някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с
влязъл в сила акт. Член 4, § 1 от
Протокол № 7 към Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи поначало не забранява
паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по
повод на същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно
решение, придобило силата на res judicata. Следователно, първото производство
се счита за приключило, когато с влязъл в законна сила акт, окончателен по
смисъла на Конвенцията, е разрешен правен спор относно конкретно деяние
(административно нарушение или престъпление). Закрилата на принципа действа от
момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото
преследване, когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността
на властите, възниква състояние на нарушение
на правилото (ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК). В случая закрилата на принципа не е в сила,
тъй като ДП № 284 ЗМ-488/2018 г. по описа на РУ –
Казанлък, не е приключило с окончателен акт по съществото на спора, постановен при спазване на
процесуалните права на всички заинтересовани
лица, в който да е направена оценка за вината на подсъдимия
по настоящото дело, за да се приеме, че е имало окончателно осъждане или
оправдаване. Безспорно е, че фактите в широк смисъл, изложени в тъжбата и в обстоятелствената част на Постановлението
на Районна прокуратура – Казанлък от 06.07.2018 г., потвърдено от съда с
определение на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, са идентични, но към датата на постановяване
на обжалваната Присъда № 34/15.05.2019 г. по НЧХД № 962/2018 г. по описа на
Районен съд – Казанлък, не е налице произнасяне с окончателен акт по тях по
същество, защото, както вече се посочи,
ДП № 284 ЗМ-488/2018 г. по описа на РУ – Казанлък е прекратено не поради
причина, че деянието не съставлява престъпление въобще, а поради това, че не съставлява престъпление от общ
характер. След като не е обсъждан основен въпрос по същество – относно
виновността на Д.Х.К. в извършването на
престъпление/я от частен характер, влизането в сила на прокурорския акт чрез
потвърждаването му с постановеното по
ЧНД № 795-Д/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък Определение №
225/16.08.2018 г., влязло в сила на 31.08.2018 г., последното не препятства
провеждане на настоящото наказателно частно производство спрямо същото лице. Обратното
би означавало, че във всички случаи, в които прокурорът прекрати наказателното
производство, поради липса на престъпление от общ характер на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, без да коментира наличните данни за престъпление от частен
характер и без да постъпи така, както изисква разпоредбата на чл.50 от НПК (в
актуалната й редакция, след измененията с ДВ бр.7/2019 г. е предвидено спиране
на наказателното производство), да се
приеме, че е преградена възможността пострадалото
лице да подаде тъжба за извършено спрямо него престъпление от частен характер.
По съществото на делото:
За да постанови обжалваната
присъда, Районен съд – Казанлък е приел за установени следните фактически
обстоятелства:
На 25.02.2018 г., около 16.00
часа тъжителят Т. К.П. управлявал лекия
си автомобил м.“***“, бял на цвят, с ДК №***, по ул.“***“ в град ***. Пътник в
автомобила на тъжителя била баба му - свидетелката П.И.М..
На кръстовището, южно от фабрика “***“,
тъжителят предприел маневра завой на ляво, в посока изток и се включил в
движението по бул.“***“, отнемайки предимството на движещия се по този път лек
автомобил м.“***“ с ДК № ***, управляван от подсъдимия Д.Х.К.. Последният, в
отговор на действията на тъжителя, застигайки автомобила му, подал продължителен
звуков сигнал. В огледалото си за обратно виждане тъжителят Т.К.П. видял как подсъдимият
Д.Х.К. пресвятква с фарове, ръкомаха с
ръце и отправя към него неприлични жестове, говорейки нещо, което не разбрал.
Двете моторни превозни средства били в непосредствена близост едно след друго. Тъжителят Т.К.П. престроил лекия си автомобил в дясната лента
за движение, предоставяйки възможност на превозното средство, управлявано от
подсъдимия, да го подмине. Задминавайки го, подсъдимият Д.Х.К. продължил да натиска клаксона на автомобила си,
както и да отправя неприлични жестове към водача на л.а. „***“.
Подсъдимият Д. Х.К.
стигнал до кръстовището на бул. “*** с ул. “***“. Поставеният там светофар
подавал червен сигнал и той спрял управляваното от него МПС. Около 15 секунди
след това зад л.а. „***“ спрял и л.а. „***“.
Водачът на последния - тъжителят Т.К.П.,
излязъл от автомобила и се насочил към
предната лява врата на управляваното от подсъдимия МПС. Тъжителят Т.К.П.
поискал обяснение от подсъдимия за действията му малко по-рано. Тъжителят
блъснал с ръка стъклото на предния ляв прозорец на автомобила на подсъдимия. Подсъдимият
започнал да сваля стъклото на прозореца, но то се откачило и паднало
наполовина. След това тъжителят Т.К.П. още няколко пъти с ръце блъснал рамката
на предния ляв прозорец на превозното средство на подсъдимия, питайки последния какво иска и той ли ще му казва как да шофира. После посочил на
подсъдимия с дясната си ръка болната си
баба, която седяла в автомобила му. От купето на своя автомобил подсъдимият Д.Х.К. крещял на
тъжителя и ръкомахал. След това подсъдимият взел в ръцете си черен гумен маркуч
с поставена в него метална сърцевина с дължина около 70 см, който държал между
двете предни седалки. В това време тъжителят Т.К.П. се бил обърнал и се придвижвал
към своя автомобил. Подсъдимият излязъл
от лекия си автомобил, държейки маркуча и крещял: „Майка ти да еба, да ти еба
майката!“. Тъжителят, възприемайки с периферното си зрение действията на подсъдимия,
се обърнал и тръгнал към него.
Подсъдимият Д.Х.К. замахнал с маркуча към тялото на тъжителя, но последният
вдигнал лявата си ръка, за да се предпази и така първият удар попаднал в дланта
на тази му ръка, причинявайки й ламбовидна рана по хватателната повърхност, в
близост до третия пръст. Тъжителят
извикал на подсъдимия, че така няма да се реши проблемът. Въпреки това подсъдимият
продължил да го преследва и нанесъл втори удар с импровизираното си оръжие, който
попаднал в областта на лявото бедро и лявата
подбедрица на тъжителя, причинявайки му кръвонасядане по лявото бедро и
двойно контурирано кръвонасядане и оток по лявата подбедрица.
Подсъдимият Д.Х.К., размахвайки
маркуча и продължавайки да псува тъжителя, подгонил последния, който бягайки се придвижил до задната част на автомобила
си. Тогава подсъдимият се върнал при своя автомобил, влязъл и седнал на
шофьорското място като затворил вратата. В този момент пристигнал тъжителят Т.К.П.,
държейки метална тръба, която взел от
автомобила си. С нея нанесъл три удара по автомобила на подсъдимия, при един от
които стъклото на предната лява врата на
л.а. „***“ се счупило. Подсъдимият отворил вратата и се опитал да излезе от
автомобила си, но тъжителят не му позволил това, блъскайки вратата. През
прозореца тъжителят нанесъл няколко
удара на подсъдимия с тръбата, с които му причинил масивен оток в областта на
лявата скула и петнисто червеникаво кръвонасядане в същата област, както и оток
на долния клепач на лявото око. Мястото, на което се развило събитието, било
комуникативно - кръстовище, в непосредствена близост до автобусна спирка и
кооперативен пазар. Имало много хора - на
пътното платно, на двата тротоара и на
автобусната спирка, които възприели станалото.
След като конфликтът бил
преустановен с участието на присъстващи на мястото хора, тъжителят Т.К.П. се
качил в своя автомобил и закарал баба си
до дома й, а подсъдимият Д. Х.К. останал на място и подал сигнал на спешен
телефонен номер 112.
На място пристигнал екип на
РУ – Казанлък.
Приетите от първоинстанционния съд факти се основават
на събраните при спазване изискванията на процесуалния закон доказателства, преценени
поотделно в тяхната взаимовръзка и съвкупност в съответствие с правилата на закона
и формалната логика.
Чрез заключение на
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л.46) и на допълнителна съдебно-медицинска
експертиза (л.81) – и двете изготвени от
вещото лице д-р Е.Н.Б., специалист по съдебна медицина, второто от които – след
като вещото лице се е съобразило с видеозаписа
от охранителна камера на Община Казанлък (веществено доказателство по сл.д. №
25/2018 г. - вж Протокол за доброволно предаване от 26.02.2019 г., л.10),
инкорпорирано в доказателствената съвкупност по настоящото дело чрез
възпроизвеждането му в с.з. от 15.05.2019 г.) е
уточнен броят, характерът и механизмът на причиняване на претърпените от
тъжителя травматичните увреждания, за които същият е потърсил медицинско
освидетелстване в деня, следващ инцидента – Съдебномедицинско удостоверение на
живо лице № 73/2018 г. (л.4). Аргументирано първостепенният съд, проследявайки хронологията
на отделните епизоди от цялостния развой
на случилото се, е отхвърлил
по отношение на ламбовидната рана по
хватателната повърхност на лявата ръка, определена
като разкъсно-контузна рана, причинила разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, възможността тя да е от парче стъкло, останало по
рамката на предната лява врата на автомобила на подсъдимия, получена когато тъжителят е хванал рамката на тази
врата и е възприел механизъм на причиняването й, посочен при излагане
на установените факти по делото. По
отношение на останалите телесни увреждания – кръвонасядане на лявото бедро и на
лявата подбедрица, причинили болка - чрез двете посочени експертни становища е
изяснено, че отговарят да са получени
чрез удар със замах от предмет, виждащ се на видеозаписа, чиято дължина
многократно надвишава широчината.
В деня на деянието,
подсъдимият Д.Х.К. също медицински е освидетелствал причинените нему
травматични увреждания, видно от съдържащото се на л.58 - Съдебномедицинско удостоверение на живо
лице № 70/2018 г. От заключението на
назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 111/2019
г. (л.68), изготвена от вещото лице д-р Т. Г.Т., специалист съдебен лекар, както
и от разясненията към същото, направени от вещото лице в с.з. от 17.04.2019 г.,
се установява, че подсъдимият е получил следните травматични увреждания: масивен
оток в областта на лявата скула и петнисто червеникаво кръвонасядане в областта
на лявата скула, оток на долния клепач
на лявото око, които в медикобиологичен
аспект са от характер да причинят страдание и за които възстановителният период
е продължил около 10 дни. Установява се, че механизмът за причиняването на тези
увреждания отговаря да са получени по начина, посочен при
излагане на установените факти по делото.
По делото са налице и
показания на свидетели – очевидци на случилото се – П.И.М. (л.37) и Д.И.М.(л.37),
които първоинстанционният съд е анализирал, съпоставяйки ги взаимно и с
останалите доказателства по делото. Аргументирано е прието, че макар и
свидетелката П.И.М. да е баба на тъжителя,
разказът й относно видяното е добросъвестен
– свидетелката признава, че внукът й първи е излязъл от автомобила си,
тръгвайки към другия водач да дири сметка за поведението му, после признава и,
че, след като видяла подсъдимия да замахва към внука й „с нещо метално“, си притворила очите, т.е.,
че няма наблюдение върху цялостната динамика на ситуацията, което е и
обяснението за това, че съобщава само за едно замахване на подсъдимия към
тъжителя. Свидетелят Д.И.М.е водач на случайно преминаващо МПС, който виждайки
инцидента, преустановил движението на управлявания от него лек автомобил и
станал очевидец на разправията между двамата водачи. Този свидетел съобщава за чутите от него обидни реплики, отправени от
подсъдимия към тъжителя, както и за последвалата помежду им физическа саморазправа,
като разказът му относно случилото се е подробен, съответства на видеозаписа от
охранителна камера на Община Казанлък и установеното чрез останалите
доказателства по делото.
Тезата на подсъдимия, че не е
отправял обиди към тъжителя, че само е замахнал да го удари, без да му
причинява удар, е анализирана обстойно
от първоинстанционния съд, който аргументирано я е приел за защитна позиция,
опровергаваща се от установеното чрез горепосочените доказателствени материали.
При така установените факти
по делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че след като на 25.02.2018 г., в град ***, обл. Стара
Загора, на кръстовището на бул. "***" и ул. "***", подсъдимият
Д.Х.К.
-е причинил на частния
тъжител Т.К.П. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, е извършил престъпление по чл.130, ал.1 от НК;
-е казал нещо унизително за
честта и достойнството на другиго – публично и в присъствие на частния тъжител Т.К.П.,
го е напсувал, е извършил престъпление по чл.148, ал.1, т. 1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
Неправилно обаче и в
противоречие със закона – чл.78а, ал.7 от НК, първостепенният съд след като е
признал подсъдимия Д. Х.К. за виновен в
извършването на всяко от посочените две престъпления, го е освободил от
наказателна отговорност за съответното престъпление на основание чл.78а от НК и
му е наложил глоба за всяко от тях в размер на 1000 лв.
Съгласно чл.78а, ал.7 от НК,
алинеи 1-6 не се прилагат при множество престъпления. Както е прието в
задължителната съдебна практика - ТР № 2/ 21.10.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСНК - "множество престъпления" е особена
форма на осъществяване престъпна дейност. Налице е, когато деецът извърши
едновременно или последователно две или повече престъпления, при които, с оглед
реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните
престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях, или новото
престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила
присъда за друго предходно престъпление. В настоящия случай подсъдимият е извършил
две престъпления, като между отделните деяния няма влязла в сила присъда, т. е.
тези две деяния представляват "множество престъпления" по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК. Деянието от съвкупността не престава да губи своята
характеристика на част от множеството престъпления, независимо от това дали са
били реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността.
Макар и в случая, поради
това, че става въпрос за "множество престъпления" и по аргумент от чл. 78а, ал.
7 от НК институтът на
освобождаване от наказателна отговорност да е
неприложим, обжалваната присъда да се
явява постановена в нарушение на закона, поради забраната за влошаване на положението
на подсъдимия (reformatio in pejus), единствено по жалба на който е образувано
въззивното производство, Окръжен съд – Стара Загора няма правомощия да коригира
посочената част от присъдата.
По отношение на
гражданските искове:
Правилно, първоинстанционният
съд е приел, че извършените от подсъдимия Д.Х.П. деяния са не само наказателно
съставомерни, но и че ангажират гражданската му отговорност пред пострадалия Т.К.П.
на основание чл.45 от ЗЗД.
Размерът на неимуществените
вреди се определя по правилата на чл.52 ЗЗД.
По справедливост,
съобразявайки се с конкретните обстоятелства на причиняване на непозволеното
увреждане – в случая публична обида и с конкретното съдържание на обидните
реплики, първоинстанционният съд правилно е приел, че претърпените от гражданският ищец
неимуществени вреди следва да бъдат удоволетворени чрез обезщетение в размер на
500 лв., като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част – до размера на
1500 лв., като неоснователен и недоказан.
Въззивният съд няма основание
да коригира и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от гражданския ищец в резултат на причинените
му травматични увреждания, който е отмерен на 1000 лв. Размерът на това обезщетение съответства на
броя и вида на травматичните увреждания, съобразен е с продължителността на
оздравително-възстановителния процес и с
неудобствата по време на протичането му, произтичащи от тях. В останалата част
– до размера на 2000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
И тъй като съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, правилно първоинстанционният съд е присъдил законна лихва
върху всяко от присъдените обезщетения за неимуществени вреди, считано от
25.02.2018 г.
По отношение
на направените разноски пред него от частния тъжител, първоинстанционният съд
се е произнесъл в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК.
По
изложените съображения Окръжен съд –
Стара Загора прие, че на основание чл.338 от НПК следва да потвърди обжалваната присъда.
Подсъдимият Д.Х.К. следва да
бъде осъден да заплати на частния тъжител Т.К.П. направените от последния
разноски в хода на въззивното производство – 400 лв., платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 34/15.05.2019 г., постановена по
НЧХД № 962/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.Х.К., ЕГН
********** да заплати на частния тъжител Т.К.П., ЕГН ********** сумата от 400 лв.
(четиристотин лв.) - разноски в хода на
въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.