Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ-57 23.05.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На четиринадесети май
година 2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина
Пенева
2. Кремена
Лазарова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 401 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 5532/04.10.2018г. на АРС от Д.Г.А.,
ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законна представителка Л.А.Б.,
ЕГН: **********, с пост.адрес: с.С., ул.“И.“ № **, общ.З., обл.С., чрез
адв.Е.Мосинов, против решение № 155/31.08.18г., поправено с решение №
42/18.02.2019г. и двете по гр.д.№ 461/16г. на АРС, с които съдът е уважил
предявения от Т.А.Д., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.****,
вх.*, ет.*, ап.**, действаща лично и със съгласието на своя попечител А.Т.Д.,
ЕГН: **********, със същия постоянен адрес, иск с правно основание чл.108 ЗС,
като е осъдил въззивника, действащ чрез своята майка и законна представителка
Л.Б., да предаде на въззиваемата владението върху описаните в диспозитива на
атакуваното решение недвижими имоти. Твърди, че решението не е правилно по
подробно изложените във въззивната жалба аргументи и моли да бъде отменено,
като искът бъде отхвърлен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемата
Т.А.Д., действаща лично и със съгласието на своя попечител А.Т.Д., чрез адв. Б.Боянова,
оспорва въззивната жалба. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно и
моли да бъде потвърдено. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на
разноски.
Жалбата е
подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Предявеният
иск пред районния съд е с правно основание чл.108 ЗС.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред АРС е образувано по искова молба
от Т.А.Д., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.Б., ж.к. “М. р.“, бл.****, вх.*,
ет.*, ап.**, действаща лично и със съгласието на своя попечител А.Т.Д., ЕГН: **********,
против Д.Г.А., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законна
представителка Л.А.Б., ЕГН: **********, с пост.адрес: с.С., ул.“И.“ № **, общ.З.,
обл.С.. Твърди се, че въззиваемата е собственик на подробно описаните в
исковата молба недвижими имоти. В резултат от наследствено заболяване, същата е
поставена под ограничено запрещение и за нея се грижи нейният попечител, но без
негово знание тя се е разпоредила с имотите си в полза на Г. А., като в резултат
от упълномощаване и оправомощаване да замени част от тях с негова движима вещ –
телевизор, както и да продаде останалите, включително и на себе си, без да е
упомената цена, същите са станали собственост на А.. В деня на придобиването
им, преобретателят е дарил част от тях, а останалата част – продал, на сина си
– въззивника, действащ чрез своята майка и законна представителка Л.Б..
След многократни уточнения на исковата молба, с молба
вх.№ 2621/30.04.2018г. на АРС е предявен ревандикационен иск. Изложени са
твърдения, че праводателят на малолетния Д.А. не е придобил собствеността върху
процесните имоти. Ето защо извършените от него в полза на сина му Д.А.,
действащ чрез своята майка и законна представителка Л.Б., прехвърлителни сделки
не са породили вещно-правен ефект. Излагат се аргументи. Моли съда да постанови
решение, с което осъди въззивника да й предаде владението върху тях. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Въззивникът, действащ чрез своята майка и законна
представителка Л.Б., е оспорил иска чрез процесуалния си представител. В
депозирания по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор – стр.263 и сл., е изложил
аргументи за отхвърлянето му. Заявява, че постановеното съдебно решение, на
което се основава искът, няма сила на присъдено нещо по отношение на него.
Позовава се на придобиване на имотите преди завеждане и вписване на исковата
молба. Въвежда довод, че към датата на сделките Т.Д. е съзнавала ясно
действията си, последиците от тях и е желаела настъпването им. Счита
уговорената по тях цена за съответстваща на пазарната, а освен това обосновава
и допълнително плащане от страна на преобретателя Г. А.. Въвежда възражение за
придобиване на имотите по давност. Заявява, че малолетният Д.А. е придобил
имотите в резултат от упражнявано добросъвестно владение, като към датата на
уточнението на исковата молба, с която срещу него е насочен иск с правно
основание чл.108 ЗС – 30.04.2018г., вече е изтекъл предвиденият в закона 5-годишен
срок по чл.79, ал.2 ЗС. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Също ангажира доказателства.
Искът е с правно основание чл.108 ЗС и има за предмет
установяване на правото на собственост на ищеца върху вещ или вещно право,
установяване на завладяването им без основание от страна на ответника и
възстановяване на владението в полза на
собственика.
Видно от приложеното на стр. 250 решение № 149 от
25.04.2014г. по гр.д.№ 2161/2013г. по описа на БОС, Т.Д. е поставена под
ограничено запрещение. Решението е влязло в сила на 11.06.2014г., съобразно
отразяването върху самия акт, като Органът по настойничеството и
попечителството при Община Бургас е учредил попечителство и е назначил баща й –
А.Т.Д. за неин попечител по право – удостоверение изх.№ 94-01-29617 ( 2) / 03.09.2014г. – стр.249 по делото.
Преди поставянето й под запрещение, с две пълномощни,
с официално удостоверен на 16.01.2012г. и на 05.03.2012г. подпис и съдържание (стр.19 и стр.20), Т.Д. е упълномощила Г. А. да се
разпорежда с нейни недвижими имоти : ДВОРНО МЯСТО с площ
от 618кв.м., находящо се в с.Тополица и представляващо част от неурегулиран ПИ №
236, в кв.34 по плана на с.Тополица, за който е отреден УПИ Х-236, в кв.34 по плана на с.Тополица и ДВОРНО МЯСТО с
площ от 747кв.м., находящо се в с.Тополица и представляващо част от
неурегулиран ПИ № 236 в кв.34 по плана на с.Тополица, за който е отреден УПИ II-236 в кв.34 по плана на с.Тополица, ведно с построените в
имота жилищна сграда, със застроена площ от 74 кв.м., навес с оградни стени, със
застроена площ от 30 кв.м. и навес с оградни стени, със застроена площ от 18кв.м, като и в двете
пълномощни е дадена възможност на пълномощника да договоря и
сам със себе си, като продаде
имотите „при цена и условия, каквито
сметне за необходимо”.
С друго пълномощно, с нотариално удостоверени на
04.04.2012г. подпис и съдържание – стр.18, Т.Д. е овластила Г. А. да замени
собствениците й части от земеделски земи, както следва: 1. земеделска земя от 1,761 дка, с начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот № 013035 по
плана за земеразделяне в земл. на с.Тополица, с ЕКАТТЕ 72727, общ.Айтос, обл.Бургас,
находяща се в местността „К.“; 2. земеделска
земя от 3.437дка, с начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот №
015042 по плана за земеразделяне в земл. на с.Тополица, с ЕКАТТЕ 72727, общ.
Айтос, обл. Бургас, находяща се в местността „Б.К.; 3. земеделска земя от 14,210дка с начин на трайно ползване – нива, съставляваща имот № 019026 по
плана за земеразделяне в земл. на с.Тополица, с ЕКАТТЕ 72727, общ.Айтос, обл.Бургас,
находяща се в местността „Т.Г.“; 4. земеделска земя от 2,940 дка с начин на
трайно ползване – нива, съставляваща имот № 023026 по плана за земеразделяне в
земл. на с.Тополица, с ЕКАТТЕ 72727, общ.Айтос,
обл. Бургас, находяща се в местността “А.“ и 5. земеделска земя от 1.960дка с начин на трайно ползване – ливада, съставляваща имот № 027019 по
плана за земеразделяне в земл. на с.Тополица, с ЕКАТТЕ 72727, общ.Айтос, обл.Бургас,
находяща се в местността „Л.“, при граници на описаните имоти – подробно
упоменати в пълномощното.
Съгласно упълномощаването, Г. А. е можел да договаря
сам със себе си, като замени горните имоти за своя движима вещ – телевизор,
също описан по пълномощното.
С н.а. № **, том *, рег.№ ***, дело № **/25.01.****г.
на нотариус Г.Г., гр.Айтос и с н.а. № **, том **, рег.№ ****, дело № ***/22.03.****г.
на нотариус Г.Г., гр.Айтос, Г. А., в качеството си на пълномощник на Т.Д., е
продал на себе си имота, описан по първите две пълномощни – две дворни места –
едното с площ от 618кв.м. и другото – с площ от 747кв.м. и двете – находящи се в
с.Тополица и представляващи неурегулиран ПИ № 236 в кв.34 по плана на
с.Тополица, за който са отредени УПИ Х-236 и УПИ II-236 в кв.34 по плана на с.село, ведно с упоменатите
по-горе постройки.
От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че с друг н.а. № ***, т.**, рег.№ ****, д.№ *** от 21.04.****г. на
нотариус Г.Г., гр.Айтос, Г.А., в качеството си на пълномощник на Т.Д. е
извършил замяна на собствения си телевизор, описан по н.а., със собствените на
упълномощителката идеални части от горните
земеделски земи.
Впоследствие, с н.а. за дарение на идеални части от
недвижими имоти № *, т.***, рег.№ ****, д.№ *** от 02.04.****г. на нотариус Г.Г.
гр.Айтос Г. А. е дарил на въззивника Д.А., действащ чрез своята майка и законна
представителка Л.Б. описаните по н.а. № *** т.**,
рег.№ ****, д.№ *** от 21.04.****г. на нотариус Г.Г., гр.Айтос земеделски земи
– стр.24. С последващ н.а. № *, т.***, рег.№ ****, д.№ *** от 02.04.****г. на
нотариус Г.Г. гр.Айтос, Г. А. е продал на въззивника двата имота, описани по
н.а. № **, том *, рег.№ ***, дело № **/25.01.****г. на нотариус Г.Г., гр.Айтос
и по н.а. № **, том **, рег.№ ****, дело № ***/22.03.****г. на нотариус Г.Г.,
гр.Айтос.
С решение № II-73 от
19.07.2016г. по в.гр.д.№ 1338/2015г. БОС, при участието на Д.А., действащ чрез
своята майка и законна представителка Л.Б. като трето лице-помагач на
ответника, е прогласена нищожността на двата договора за покупко-продажба,
извършени с н.а. № **, том *, рег.№ ***, дело № **/25.01.****г. и с н.а. № **,
том **, рег.№ ****, дело № ***/22.03.****г. на нотариус Г.Г., гр.Айтос, както и
на договора за замяна на земеделски земи с телевизор, извършен с н.а. № ***, т.**,
рег.№ ****, д.№ *** от 21.04.****г. на нотариус Г.Г., гр.Айтос. В частта
досежно двата договора за покупко-продажба решението е влязло в сила на 17.05.2017г.,
а в останалата част – на 19.07.2017г., както е отбелязано на самото решение. То
е вписано в служба по вписванията гр.Айтос, на 19.10.2017г. – стр.272.
При така изложеното се поставя въпросът за наличие на
транслативен ефект от извършените с н.а.
за дарение на идеални части от недвижими имоти № *, т.***, рег.№ ****, д.№ ***
от 02.04.****г. и н.а. за покупко-продажба на недвижими имоти № *, т.***, рег.№
****, д.№ *** от 02.04.****г. на нотариус Г.Г. гр.Айтос, разпореждания от
страна на Г.А. в полза на въззивника.
При положение, че правата на праводателя Г. А. са
отречени, като е прогласена нищожността на сделките, легитимиращи го като
собственик на процесните имоти, неговият правоприемник не би могъл да обоснове
права на собственост върху същите имоти, освен на собствено правно основание. Такова е придобивната давност, на
която се е позовал Д.А., чрез своята майка и законна представителка Л.Б., като
е твърдял, че от извършване на разпорежданията, т.е от 02.04.2013г., до
изменението на иска, с което се претендира предаване на владението върху
имотите – 30.04.2018г. (стр.240), е изтекла 5-годишната придобивна давност по реда на
чл.79, ал.2 ЗС.
В тази връзка съдът, след като съобрази всички
извършени процесуални действия по делото, приема следното: първоначално
исковата молба, входирана на 28.06.2016г. – безспорно в петгодишния давностен
срок по чл.79, ал.2 ЗС, е насочена срещу въззивника Д.А., чрез неговата майка и
законна представителка Л.Б., с иск за установяване на нищожност, евентуално
унищожаемост на извършените с цитираните
по-горе н.актове разпореждания в полза на малолетния Д.А.. Впоследствие, след
многократни уточнения и разяснявания, с допълнителна молба от 30.04.2018г.,
като се е твърдяла нищожност на сделките, по които Г. А. е придобил процесните
имоти, отново са отречени правата на Д.А., понеже той не може да ги придобие от
несобственик и е добавен нов петитум, а именно – да се предаде владението върху
имотите. Първоначално предявеният иск също е бил насочен към отричане на
правата на преобретателя Д.А. върху процесните недвижими вещи, затова съдът
приема, че заведеният с исковата молба, входирана на 28.06.2016г., начален иск
е такъв, годен да прекъсне давността, по смисъла на Решение № 80 от 11.06.2015
г. на ВКС по гр. д. № 7444/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен
Стоев и чл.116, б.“б“ ЗЗД и чл.129, ал.5 ГПК. Ето защо, макар и към датата на
придобиване на имотите да е била налице добросъвестност у преобретателя, т.като
нищожността на придобивните сделки на неговия праводател Г. А. все още не е
била прогласена и той е придобил права в законоустановената форма и без да
знае, че прехвърлителят не е собственик, със завеждане на исковата молба по
настоящото дело давността е прекъсната и фактическият състав на придобиване на
имотите по реда на чл.79, ал.2 ЗС не е завършен. Затова въззивникът не може да
обоснове собственост върху тях и по този начин да отрече правата на
въззиваемата Т.Д. върху спорните имоти. Следва заключение, че е налице първата
предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно – да се установи
правото на собственост на ищеца.
От събраните гласни доказателства – св. М.И. и св.Р.Р.
се установява, че Г. А. – праводателят и баща на малолетния Д.А., е в имота в
с.Тополица, като Т.Д. и баща й не могат да влязат в него.
Свидетелските показания на св.Г. А. съдът цени, като
взе предвид факта, че той е заинтересуван от изхода на делото, защото е
прехвърлител на спорните вещни права и защото ги е прехвърлил на сина си.
Що се отнася до земеделските земи: от приложеното на
стр. 248 удостоверение от ЗКПУ „Съзнание“ с.Тополица се установява, че за
стопанските 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. рентата за 8.103дка земеделски земи
– на колкото възлиза делът на Т.Д. от наследствените й земеделски земи, е
получавана от бащата на Д.А. – Г. А.. От тук може да се направи обосновано
заключение, че процесните вещи се владеят от въззивника, чрез неговия баща и
праводател по договорите по н.а. № *, т.***, рег.№ ****, д.№ *** от 02.04.****г.
и н.а. № *, т.***, рег.№ ****, д.№ *** от 02.04.****г. на нотариус Г.Г.
гр.Айтос, без да е налице основание за това.
Налага се заключение за правилност на решението на АРС
и за потвърждаването му. В полза на въззиваемата страна се следват направените
в настоящата инстанция разноски в размер на 600лв., съобразно приложения списък
на разноските.
Водим от изложеното БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155/31.08.18г., поправено с решение №
42/18.02.2019г. и двете по гр.д.№ 461/16г. на АРС.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законна представителка Л.А.Б., ЕГН: **********, с пост.адрес: с.С., ул.“И.“ № **,
общ.З., обл.С., да заплати на Т.А.Д.,
ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.****, вх.*, ет.*, ап.**,
действаща лично и със съгласието на своя попечител А.Т.Д., ЕГН: **********, със
същия постоянен адрес, направените в настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен
срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: