№ 2062
гр. Бургас, 27.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Марина Николова
при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от
съдията Николова административно дело № 1687 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл. от
Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на Решение № 11118 от
17.07.2019 г. по адм. дело № 9767/2018 г. по описа на ВАС, с което е ОТМЕНЕНО
Решение № 1253/25.06.2018 г. по адм. дело № 2835/2017 г. на Административен съд
– Бургас и делото е ВЪРНАТО на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав. Указано е, при новото разглеждане на делото съдът да изследва
предпоставките за търпимост на незаконния строеж по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127,
ал. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г., както и да изясни дали е налице нарушение на
принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, респ. на чл. 8, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи.
Адм. дело № 2835/2017 г. по описа на
Административен съд Бургас е било образувано по жалба на Р.В.М., ЕГН: **********,
с адрес: *** против Заповед № 2744/04.10.2017 г., издадена от заместник - кмета
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас. Със
заповедта на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ,
във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е разпоредено на жалбоподателя да
премахне собствения си незаконен строеж „Масивна постройка“ /обект 12 по
схемата/, построен в поземлен имот, публична общинска собственост –ул. “Индже
войвода“, между о.т. 57 и о.т. 59, кв. “Победа“, гр. Бургас. В жалбата, сезираща съда
жалбоподателят иска заповедта да бъде отменена, като твърди допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното
производство и неправилно приложение на материалния закон.
По делото е представена административната
преписка по издаване на оспорения административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът – Заместник-кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, редовно уведомен, се
представлява от главен юрисконсулт Б., която оспорва жалбата и моли за оставяне
на същата без уважение.
Бургаският административен съд, осемнадесети
състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира следното:
Жалбоподателят М. е адресат на оспорената заповед, правата му
са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице
правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, тъй като заповедта е постановена на 04.10.2017г., обявена
е лично на М.
на 11.10.2017г., а жалбата е депозирана, чрез органа на 12.10.2017г. По изложените
съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните причини:
На 01.09.2017 г. служители при Община Бургас
извършили проверка на обекти, находящи се в улична регулация на ул. „Владислав“
и ул. „Индже войвода“, около кв. 27 и кв. 28 по плана на кв. „Победа“, гр.Бургас,
за която съставили констативен протокол № 232/01.09.2017 г.
Въз основа на извършената проверка, на 04.09.2017г.
служители в отдел „БКСВЕ“ при Община Бургас съставили констативен акт № 63 за
строеж - обект № 12 по схема – строеж: „Масивна постройка“, изградена в
поземлен имот публична общинска собственост – ул.“Индже войвода“, между о.т. 57
и о.т.59 кв.Победа, гр.Бургас, съгласно одобрен Подробен устройствен план –
план за регулация /ПУП-ПР/ и Подробен устройствен план – план за улична регулация
/ПУП-ПУР/, кв.“Победа“, гр. Бургас, приет с Решение № 25-11/28.03.2017г. на
Общински съвет – Бургас. Строежът е определен като V-та категория, съгласно
чл.10 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и
чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Проверката е извършена в присъствието на Р.В.М., който
е заявила, че е извършител на строежа. Според акта, М. е строител и възложител
на строежа. Отразено е, че за строежа няма одобрен проект, в т.ч. съгласувани и
одобрени части от проекта, разрешение за строеж и протокол за определяне на
строителна линия и ниво. Според описанието в констативния акт, строежът
представлява постройка с приблизителни размери 4.50/3.00 м. и височина 2.50м.,
изградена от тухлена зидария с плосък стоманобетонов покрив. Постройката е
трайно закрепена към земята, електрифицирана, водоснабдена и се ползва за
живеене. За строежа не са представени строителни книжа и документи.
Проверяващите са установили нарушения,
изразяващи се в това, че строежът е без одобрени проекти, без разрешение за
строеж и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП-ПР и ПУП-ПУР
(чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ).
Видно от нарочно съставения Акт за резултатите
от обявяването на КА № 63/04.09.2019 год., КА е връчен на жалбоподателя на 12.09.2017г.
като не е обжалван в законоустановения срок (л.14). Въз основа на констативният
акт, заместник-кметът по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас е издал процесната Заповед № 2744/04.10.2017 година (л.12-13), в
мотивите на която е възпроизведено съдържанието на констативния акт, като
предвид обстоятелството, че строителството е извършено върху имот публична
общинска собственост, представляващ част от улична регулация с предназначение
за улица, без изискващите се строителни книжа и в несъответствие с действащия
ПУП-ПР и ПУП-ПУР, в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, на
основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е наредено
премахване на изпълнения незаконен строеж. Заповедта е обявена лично на Р.В.М.,
който в законоустановения срок я е оспорил по съдебен ред.
В хода на съдебното производство по адм. дело
№ 2835/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, с оглед необходимостта
от използване на специални знания, съдът е допуснал извършването и е приел
заключението на съдебно-техническа експертиза (л.69-77) и допълнителна съдебно-техническа
експертиза (л.96-98), изготвени от вещото лице Стоян Илчев. Видно от заключението на
вещото лице плановете, изработени през годините за процесния имот са както
следва: План за улична и дворищна регулация на Кумлука и ромската махала на гр. Бургас от 28.10.1930 г. (приложение №1), видно от който ул. “Индже войвода“ е с широчина 10 метра; кадастрален
план на гр. Бургас (част кв. Победа) от 1956/58 година (приложение № 2), на който ул. “Индже войвода“ е също с широчина 10
метра, като процесната постройка не е нанесена; ПУП-ПРЗ на кв. Победа, одобрена
със Заповед № 165/16.02.1998г. и кадастрална карта - Заповед за одобрение на КККР № РД-18-9/30.01.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК по-голяма част от процесната постройка попада в
обхвата на ул. “Индже войвода“. Направеното изменение с Решение
№25-11/28.03.2017г. на ОС Бургас (л.29) не съдържа промяна на ул.“Индже
войвода“, като тя остава с ширина 10 метра. Съгласно допълнителното заключението
на вещото лице в по-голямата си част строежът попада в обхвата на ул.“Индже
Войвода“.
Пред настоящия съдебен състав са представени
писмени доказателства, както следва: Справка за неплатени задължения на Р.В.М.;
Справка локална база данни „Население“ към дата 16.10.2019 г., както и преписка,
съдържаща се в ОП „Общински имоти“ за лицето Р.В.М., видно от която М. не е
настанен в жилище от фонда за настаняване на граждани с установени жилищни
нужди и същият не е отправял искане за настаняване в резервно общинско жилище. М.
е декларирал, че живее в имота заедно с майка си, съпругата си, едно пълнолетно
и едно непълнолетно дете. М. притежава лек автомобил, а на съпругата му са
изплатени помощи/добавки по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Непълнолетната дъщеря на М.
на 04.10.2017 год. е описана от обучение в ОУ „Христо Ботев“, с удостоверение
за преместване.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни
изводи:
Оспорената заповед е издадена в предвидената
от закона писмена форма и от компетентен орган. Съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по
смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. Съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на правомощията
му, предвид представената Заповед № 572/02.03.2016 година (л.21-23), при
спазване на процесуалния ред, предвиден с разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ, в
изискуемата от закона писмена форма, като при издаването й не се установи да е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
поради което направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни. При
изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 225а, ал.2 от ЗУТ е съставен
констативен акт № 63/04.09.2019г. за проверка, извършена в присъствието на жалбоподателя.
КА е връчен на жалбоподателя на 12.09.2017г. и по същия не са постъпили
възражения в законоустановения срок (л.14).
За да бъде издадена заповед по реда на чл. 225а,
ал. 2 от ЗУТ е необходимо, да са налице следните материалноправни предпоставки
– да е налице обект, който да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и
той да е извършен от констатирания като негов автор правен субект.
Съобразно оспорената заповед,
на премахване подлежи строеж V-та категория, съгласно нормата на чл.137, ал.1,
т. 5 от ЗУТ, който предвид описаното в нея представлява масивна постройка с
приблизителни размери 4.50/3.00 м. и височина 2.50м., изградена от тухлена
зидария с плосък стоманобетонов покрив. Постройката е трайно закрепена към
земята, електрифицирана, водоснабдена и се ползва за живеене. В заповедта е
посочено, че Р.В.М. е собственик на строежа и има качеството на строител на
обекта. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Обектът на премахване е индивидуализиран в
достатъчна степен в процесната заповед, като са разграничени и основните му елементи.
Част от констативният акт е и ситуационна скица на разположението на строежа в
ПИ, поради което съдът приема, че за жалбоподателя не е съществувала неяснота
относно неговото описание. Индивидуализацията на строежа е извършена чрез
местоположение, материали и параметри на строежа и същата е достатъчна, за да
се формира извод за точно конкретизиране предмета на премахване. Следва, че не
е допуснато нарушаване правото на защита на оспорващия.
Относно правната квалификация „строеж” :
Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ „строежи” са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното
наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението. Следователно, по аргумент от легалното
определение, строеж е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или
начина на ползване на земята или на съществуваща сграда.
В настоящата хипотеза, както от констативен
акт № 63/04.09.2017г., така и от приетата и неоспорена по делото
съдебно-техническа експертиза, където строежът е описан като „масивна постройка“,
пристройка от юг към жилищна сграда, се установява, че постройката съдържа
белезите на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съобразно описанието си,
изграденото от жалбоподателя несъмнено съответства и на разбирането за
застрояване в контекста на разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗУТ.
Съдът намира, че обжалвания акт не противоречи
и на материалните разпоредби по издаването му, тъй като установените в хода на
административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.
За да намерят приложение посочените разпоредби
на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е необходимо да са установени елементите на
фактическия състав.
Съгласно чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията
на действащия ПУП. Според чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
1. По отношение несъответствието с
предвижданията на действащия ПУП:
Съобразно събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира тази правна квалификация за точна и правилна, тъй като действащият
ПУП за тази част от територията е одобрения с Решение по т.11 от Протокол № 25/28.03.2017г.
на Общински съвет - Бургас, представляващ по отношение на „предходен“ план
изменение на ПУП-ПР и ПУП-ПУР, според който имота, върху който е разположен
спорния по делото строеж, е публична общинска собственост и представлява част
от улична регулация с предназначение за улица, т.е. имотът се намира в терен, за който не е
предвидено застрояване. Същото се потвърждава и от приетите по делото експертизи,
къде вещото лице посочва, че процесният строеж по „ПУП-ПР“ на кв. „Победа“,
одобрен със Заповед № 165/ 16.02.1998 год. и „ПУП-ПУР“ и ПР, кв. Победа,
одобрен с Решение № 25/11/28.03.2017 год. попада в обхвата на ул. „Индже
войвода“, в частта й от о.т. 57 до о.т. 59
Доколкото по делото не бяха представени
доказателства, въз основа на които да бъде направен безпротиворечив извод, че
строежът е извършен в съответствие с предвижданията на действащия ПУП, съдът
намира за правилен извода на заместник-кмета на община Бургас, че този строеж е
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.
2. По отношение липсата на одобрени
инвестиционни проекти и на разрешение за строеж съдът приема следното:
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да
се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл.137,
ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на този закон. Съобразно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни
проекти и без разрешение за строеж.
От
констативният акт и заключението на съдебно-техническата експертиза съдът
приема за установено, че строителството е извършено без необходимите строителни
книжа, като Р.В.М., в качеството си на строител, е изпълнила процесния стоеж. Пред
съда не бяха представени, а и не се твърди от оспорващото лице, че постройката
е изградена въз основа на одобрени
инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. Нито в рамките на
административното производство, нито пред съда, жалбоподателят не твърди за
наличието на строителни книжа, а и не се представят такива за процесната постройка
(в нито един от етапите на изграждане й). Това обосновава правно и фактически
постановяването на спорната заповед, която правилно е била адресирана срещу
жалбоподателя заради доказаното авторство на незаконните постройки в негово
лице. Доколкото по делото не се доказа наличие на одобрени инвестиционни
проекти и разрешение за строеж, съдът приема, че обектът – „масивна постройка“
предмет на премахване по процесната заповед е незаконен по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т.1 и т. 2 от ЗУТ. Следва, че строежът подлежи на премахване.
Относно въпроса за търпимостта на процесния
строеж, съдът намира, че процесната сграда не отговаря на условията за
търпимост.
В тази връзка следва да се направи
уточнението, че въпросът за търпимостта е въпрос фактически, а не правен,
доколкото съдебните и административни актове, постановени в полза на
извършителите на подобен строеж нямат за цел и не узаконяват строежите от този
тип. Последните продължават да бъдат незаконни, на основанието на чл. 225, ал. 2
от ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето лице следва да се съобразява
с това фактическо положение.
Съдът счита, че в случая не са налице
предпоставките, установени в нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР
на ЗИДЗУТ. За да се приеме, че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ,
постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от
08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при
хипотезата на ал.3, като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е
декларирана пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в
шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. В хипотезата на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001
г. Следва да се отбележи, че разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва
приложението на §16 от ПР за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово
допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за „търпими“
и се отнася до строежите, изградени през периода след изтичането на срока по
§16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 г. (в този смисъл решение № 14460/30.11.2017
г., постановено по адм.д. № 4257/2017 г., решение № 4555/02.04.2014 г.,
постановено по адм.д. 16704/2013 г., решение № 5436/25.04.2018 г. по адм.д.
13500/2017 г., Решение № 3352 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2017
г., решение № 6832/31.05.2017г. на ВАС по адм.д.№ 13408/2016г., решение №
5265/15.04.2014г., постановено по адм.д.№ 16706/2013 г., решение №
14460/30.11.2017г. постановено по адм.д.№ 4257/2017г.).
Следователно, за да е търпим един строеж и да
не подлежи на премахване, то той следва да отговаря на следните няколко
кумулативно дадени условия, а именно: да е построен в посочените по-горе четири
периода, да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и
правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на
извършването им или по сега действащите такива, като законът изисква
кумулативното наличие на посочените условия, за да се приеме строежът за
търпим.
В депозираната пред съда жалба е посочено, че
строежът е изпълнен преди повече от 30 год., от което би могло да се заключи,
че е налице първата предпоставка относно момента на извършване на строежа, като
предвид липсата на точната дата може да се приема, че е извършен преди
07.04.1987 г. Не е налице обаче втората предпоставка - същият да е допустим по
действалия към момента на извършването му подробен градоустройствен план или по
сега действащия. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице се
установява, че процесната постройка попада в обхвата на улица „Индже войвода“,
която е с широчина 10 метра, съгласно всички действащи планове - План за улична
и дворищна регулация на Кумлука и ромската махала на гр. Бургас от 28.10.1930
г. (приложение №1); кадастрален план на гр. Бургас (част кв. Победа) от 1956/58
година (приложение №2) и настоящият ПУП-ПР и ПУР от 2017г. Изграждането на
процесния строеж върху улична регулация, не е допустимо нито съгласно правилата
и нормативите на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) (отм.) и
Правилника за прилагането му (отм.), действали по време на изграждането му,
нито съгласно сега действащия ЗУТ. Съгласно нормите на ЗТСУ, ППЗТСУ, а сега и
ЗУТ, се допуска застрояване само ако същото е предвидено с влязъл в сила
застроителен план в дворищен парцел, а понастоящем урегулиран поземлен имот. След
като по делото не се установи отреждане в плана „за жилищно строителство“ по
отношение земята върху която тя е построена, а на още по-силно основание,
защото се намира върху терен, предвиден за изграждане на улица, без значение
кога ще се извърши това, то е налице очевидно противоречие с действащия ПУП и
постройката не може да бъде квалифицирана като търпим строеж. Доколкото това
съответствие е една от кумулативно предвидените в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ предпоставки за
търпимост на строежите, то в случая цитираната разпоредба е неприложима, което
прави процесния незаконен строеж нетърпим и съответно - подлежащ на премахване.
Както се установи, процесният строеж не отговаря на действащия ПУП и попада в
имот общинска собственост.
Не отговаря и на изискванията на § 127 ал.1 от
ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Както се установи процесната постройка не отговаря на
изискванията на действащия ПУП, не отговаря на изискванията на сега действащите
разпоредби на ЗУТ. В тази връзка правилни са изводите на административния
орган, който в оспорената заповед е приел, че стоежът не попада в хипотезата на
§ 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
Във връзка с изложеното следва да се заключи,
че безспорно е установен строеж, за който не са представени строителни книжа и
който не е търпим и неподлежащ на премахване, поради което заповедта, с която е
наредено премахването му е законосъобразна.
Относно наличието или липсата на нарушение на
принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, респ. на чл. 8, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, съдът намира за необходимо да
посочи, че в хода на проведеното съдебно заседание, въпреки указаната
доказателствена тежест и предоставената възможност за ангажиране на
доказателства, от страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства, че
процесната сграда е единствено негово жилище, доколкото въобще може да се
приеме за жилище процесната постройка, предвид размерите и местоположението й. Напротив,
от наличната по делото справка, че непълнолетната дъщеря на М. на 04.10.2017
год. е описана от обучение в ОУ „Христо Ботев“, с удостоверение за преместване,
може да се направи извод, че семейството понастоящем и считано от 04.10.2017
год. не живее на посочения адрес. Ето защо, съдът приема, че с издаването на процесната
заповед не се нарушава чл. 8 от ЕКПЧ, още повече, че премахването на
незаконните строежи е предвидено в закона средство на намеса на държавата, като
служи за осигуряване на законност, сигурност и защита на здравето и правата на
цялото общество. Тази намеса е необходима и в случая пропорционална, тъй като е
предвидено премахването на имот, разположен в обхвата на улица, предназначена
за обществено ползване.
По тези съображения, настоящият съдебен състав
приема, че липсва нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи и не е налице нарушение на принципа за съразмерност,
предвиден в чл. 6 от АПК, тъй като правата на жалбоподателя не са засегнати в
по-голяма степен от необходимото.
Ето защо, съдът намира, че възраженията на
жалбоподателя се явяват неоснователни, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран
и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от
АПК, Административен съд Бургас, XVIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***
против Заповед № 2744/04.10.2017 г., издадена от заместник - кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, с която на
основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал .2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, във
вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е разпоредено на жалбоподателя да премахне
собствения си незаконен строеж „Масивна постройка“ /обект 12 по схемата/,
построен в поземлен имот, публична общинска собственост –ул. “Индже войвода“,
между о.т.57 и о.т.59, кв. “Победа“, гр. Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: