Присъда по дело №5314/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 78
Дата: 30 май 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20212120205314
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 78 от 30.05.2022 г. по НОХД № 5314/2021 г. на РС -
Бургас, XXI – ви наказателен състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Бургас обвинителен акт срещу подсъдимия М. К. К., ЕГН **********, роден
на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Бургас,
ж.к. ************************, н*********** неосъждан за това, че на 16.01.2021г. в гр.
Бургас, на Пети километър, местност „Тъмното“ пред склад на фирма „С.**“ ООД, нанесъл
удар с юмрук в областта на челюстта на Г. К. Г., причинявайки му средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на 21-ви зъб и луксация на 11-ти, 12-ти, 13-ти и 22 –ри зъби, което
е довело до трайно затрудняване на дъвченето във фазата на отхапването – престъпление по
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа
повдигнатото обвинение. Счита, че същото е доказано по безспорен начин. Намира, че
авторството на подсъдимия относно извършване на деянието е безспорно установено по
време на досъдебното производство и на съдебното следствие. Оспорва поддържаната от
подсъдимия защитна теза, че деянието е било извършено от подсъдимия в състояние на
силно раздразнение, определено като физиологичен афект. Счита, че от събраните
доказателства (показанията на полицейските служители, които са пристигнали на място
веднага след инцидента) подсъдимият се е държал възпитано и съжалявал за случилото се.
Представителят на БРП поддържа, че в резултат от нанесения от подсъдимия удар,
свидетелят Г. е получил увреждане, имащо характер на средна телесна повреда, което се
изразява в избиване на един зъб и луксация на четири зъба. Счита, че следва да се признае
подсъдимият за виновен за извършеното престъпление и да му се наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. Акцентира върху обстоятелството, че по време
на извършване на деянието подсъдимият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, и същият се определя като личност с
ниска обществена опасност. Относно предявения граждански иск поддържа, че трябва да
бъде уважен в размер, определен от съда.
Частният обвинител и граждански ищец Г. К. Г. чрез повереника си адв. П. поддържа
обвинението и го счита за безспорно доказано. Излага, че подсъдимият умишлено е
причинил на пострадалия Г. средна телесна повреда, като го е ударил с юмрук в лицето, в
резултат на което е бил избит 21-ви зъб и лукасация на други зъби. Оспорва поддържаните
защитни версии на подсъдимия, като твърди, че от доказателствата и по-точно от видео
запис се установява, че подсъдимият извършва настъпателно движение и нанася удар.
Поддържа предявения граждански иск, претендира и направени деловодни разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. К. не оспорва изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка, като счита, че същата се установява от събраните в хода на
наказателното производство доказателства. Излага съмнение, че пострадалият е бил с добър
стоматологичен статус, което поставя под съмнение и наличието на причинно-следствена
връзка между нанесения от подсъдимия удар и настъпилото увреждане на пострадалия.
Поддържа, че деянието е било извършено от подсъдимия в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида „псуване на майка“. В тази
връзка прави искане за преквалифициране на деянието вместо по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК,
в престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК и да се приложи институтът на освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. Алтернативно пледира в случай, че съдът
не сподели защитната теза за извършено престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК, то съдът да
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Относно предявения граждански иск намира, че не са
събрани достатъчно доказателства, които да установяват продължителността на лечение и
1
степента на възстановяване.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума изразява
съжаление за извършеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. К. К., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Бургас,
българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к.
************************, *******, *********. Видно от справка за съдимост
подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На 16.01.2021 г., около 11:00 часа подсъдимият М. К. К. управлявал лек автомобил
марка „Хюндай Сантафе“ с рег. № ******* в гр. Бургас. Когато бил на Пети километър,
местността „Тъмното“, пред склад на фирма „С.**“ ООД“ той се разминал със спрян
служебен автомобил „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № *******, управляван от Г. К. Г.. Г.,
който работел като шофьор в склада предприел маневра на заден ход, при което ударил с
предната си дясна част автомобила на подсъдимия отзад вляво, в областта на бронята и
калника. Виждайки това К. веднага спрял автомобила и излязъл от него. В същото време Г.
също спрял автомобила и излязъл. Двамата шофьори започнали да оглеждат автомобилите
за причинените щети. От удара по управлявания от подсъдимия автомобил имало няколко
леки драскотини. Виждайки това К. се ядосал, тъй като управляваният от него лек
автомобил бил изцяло пребоядисан. Подсъдимият К. нанесъл удар с юмрук в областта на
челюстта на Г.. След удара Г. се отдръпнал няколко метра назад и усетил, че устата му
започнала да се пълни с кръв. От нанесения му удар паднал един от предните зъби на Г., а
други четири зъба хлътнали навътре. Г. влязъл в склада, където работел, за да се измие. В
това време в склада на работа бил свидетелят Ж. СТ. П., който имал отлична видимост към
двата леки автомобила, тъй като помещението било с голяма стъклена витрина. П. видял
удара с юмрук, който К. нанесъл на Г. и веднага излязъл навън. Той попитал подсъдимия
какво е станало, но К. нищо не му отговорил. След това свидетелят П. се обадил на тел. 112,
а подсъдимият се качил на автомобила си и потеглил. В същия момент на мястото
пристигнали полицейските служители на Пето РУ - Бургас свидетелят М. В. Ч. и колегата
му К. Г.. При пристигането си полицейските служители се разминали с управлявания от
подсъдимия лек автомобил, който тъкмо напускал мястото. След като разбрали, че именно в
него се намирал К., те веднага обърнали патрулния автомобил, последвали К. и го спрели. В
хода на направената проверка била установена самоличността на подсъдимия, който бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, на Г. К. Г. е било
причинено избиване на 21-ви зъб и луксация на 11-ти, 12-ти, 13-ти и 22-ри зъби, което е
довело до трайно затрудняване на дъвченето във фазата на отхапване.
По доказателствата:
В случая по делото са налични множество доказателства, които подкрепят
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение в настоящото производство. По делото са
събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на процесното
деяние, които водят до единствен възможен и безспорен извод, че подсъдимият К. е
извършил вмененото му с настоящото обвинение престъпление.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена предвид
събрани по делото писмени и гласни доказателства. На първо място до категоричен извод за
реализирането на установените от съда факти, изложени по-горе, и поддържани от
обвинението са свидетелските показания на пострадалия Г.Г.. Пострадалият Г. подробно
излага обстоятелствата за случилото се на 16.01.2021 г. между него и подсъдимия К..
2
Показанията на пострадалия Г. са подробни и последователни, и напълно разкриват
фактическия състав на престъплението, за което е обвинен К.. Показанията на пострадалия
са категорични и без противоречия. Фактите, които излага са хронологично следващ един
друг и оформят цялостната фактическа обстановка, която съдът прие за безспорно
установена по делото. Показанията на Г. изцяло се подкрепят от показанията на свидетеля
Ж.П. – колега на Г.. Свидетелят П. също дава категорични показания, че подсъдимият е
нанесъл удар с юмрук в лицето на Г., в областта на челюстта, което е довело до избиване на
зъб на Г.. Относно причиненото увреждане на Г. относими са и показанията на свидетелите
С.К. и Т.Б.-и двамата колега на пострадалия. Свидетелите не са били очевидци на
настъпилия удар между автомобилите и на нанесения удар с юмрук от подсъдимия в лицето
на пострадалия, но и двамата свидетели са видели, че по устата на пострадалия има кръв и
му е бил избит зъб. В допълнение свидетелят Б. посочва, че излязъл навън и видял
подсъдимия К. да стои със свити юмруци, като дясната му ръка била окървавена. Съдът
напълно кредитира показанията на свидетелите Г., П., К. и Б.. Показанията на свидетелите са
последователни и безпротиворечиви. Изложените от свидетелите факти изцяло се
потвърждават от изготвен видео запис от охранителна камера, предявен на страните чрез
неговото възпроизвеждане (чрез техническо средство – лаптоп). На записа подробно се
проследява хронологията на случилото се между подсъдимия и пострадалия. Заснето е
настъпилото ПТП между управляваните от подсъдимия и пострадалия автомобили, както и
последващите им действия, включително нанасянето на удар от страна на подсъдимия в
лицето на тъжителя.
В подкрепа на установената по делото фактическа обстановка са и показанията на
свидетеля М.Ч. – полицейски служител в Пето РУ при ОД на МВР – Бургас. Свидетелят Ч.,
който се е отзовал на подаден сигнал на мястото на инцидента, подробно описва случилото
се. Свидетелят посоча, че подсъдимият е признал, че е ударил свидетеля Г., паради това, че
свидетелят е причинил ПТП, при което е причинено охлузване на управлявания от
подсъдимия автомобил. Показанията на свидетеля Ч. изцяло кореспондират на показанията
на другите разпитани свидетели. От показанията на разпитаните свидетели не се
установяват противоречиви факти, които да налагат по-подробен анализ на събраните по
делото свидетелски показания. Всички свидетели дават показания, които взаимно се
допълват и разкриват като безспорно установена изложената по-горе фактическа
обстановка.
На следващо място за изясняване на релевантните по делото факти служат и
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебно следствие. Подсъдимият К. признава,
че е ударил свидетеля Г., но поддържа защитната теза, че е нанесъл удар, защото Г. го е
напсувал на майка, както и че носил чанта, предназначена за носене на оръжие. Защитата
лансира версията, че подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение от нанесена
тежка обида от Г., като подсъдимият поддържа тази защитна теза и в дадените пред съда
обяснения. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и средство на
защита срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на доказателствената им стойност
следва да се има предвид, че подсъдимият не носи наказателна отговорност за изложени в
обясненията неистини. Обясненията на подсъдимия в частта, че е бил обиден от
пострадалия остават изолирани от събрания доказателствен материал и по тази причина
съдът не ги кредитира. В действителност при настъпване на ПТП и нанасянето на удара в
лицето на пострадалия, са присъствали единствено подсъдимият К. и пострадалият Г., като
изложените от двамата факти са противоречиви. Г. посочва, че не е напсувал подсъдимия,
докато К. твърди точно обратното, че Г. му казал „Ей сега ще ти еба майката“. Данни за
цялостната фактическа обстановка относно настъпилото ПТП и нанесения удар в лицето на
Г. се съдържат на видеозаписа, изготвен от охранителна камера, разположена на сградата, в
която работи Г.. От възпроизвеждането на видеозаписа става ясно, че има само визуално
изображение, без звук, но заснетите кадри внасят съмнение в поддържаната от подсъдимия
3
защитна версия, че Г. го е напсувал. От видеозаписа се установява, че веднага след
съприкосновението между автомобилите, подсъдимият и пострадалият слизат и всеки един е
клекнал до автомобила, който управлява и преглежда дали има вреди от ПТП, след което се
изправят и подсъдимият настъпва нападателно към Г., като първо го блъска по тялото в
областта на дясната ръка, а след това го удря с юмрук в лицето. От кадрите се вижда, че до
момента на удара пострадалият Г. е спокоен, диалогичен и нищо в поведението му не
показва, че отправя към подсъдимия нецензурни реплики. Още повече подсъдимият е този,
който е агресивен и има нападателно поведение спрямо Г., в резултат на което е последвал и
ударът в лицето на Г.. Ето защо съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в
която излага твърдения за отправени към него обидни реплики от пострадалия. В останалата
част обясненията на подсъдимия изцяло се потвърждават от събрания по делото
доказателствен материал.
Относно характера на причинената на пострадалия Г. телесна повреда от подсъдимия
в хода на съдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза, която дава
заключение, че от събраните по делото медицински документи се установява избиване на
21- горен ляв зъб, луксация на 11, 12, 13 и 22 зъби, както и оток на двете устни с ранички по
лигавицата. Вещите лица съдебен лекар и стоматолог посочват, че няма пречка травмата да е
била получена при удар с човешки юмрук, както и че е причинено на пострадалия трайно
затруднение на дъвченето във фазата на отхапването и говоренето за срок повече от 30 дни.
Експертното заключение е компетентно и обективно изготвено, поради което съдът го
кредитира в неговата цялост. Подсъдимият и неговият защитник не оспорват експертизата.
Единствено се навежда възражение, че предвид факта, че пострадалият не е бил прегледан
от вещите лица, това обстоятелство според защитника възпрепятства преценката за
действителната продължителност на възстановителния период.
Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за
категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка.
След съвкупен анализ на целия събран доказателствен материал съдът достигна до
извод за виновността на подсъдимия.
От правна страна:
На базата на установените горепосочени фактически положения съдът от правна
страна достигна до извод, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 НК.
Според чл. 129, ал. 1 НК на наказание подлежи лице, което причини другиму средна
телесна повреда. По своята същност телесната повреда представлява противоправно и
виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или
причиняване на болка или страдание. В чл. 129, ал. 2 НК са изброени уврежданията на
здравословното състояние, които представляват „средна телесна повреда” по смисъла на
наказателния закон. Сред тези увреждания е и избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че на
16.01.2021г. в гр. Бургас, на Пети километър, местност „Тъмното“ пред склад на фирма
„С.**“ ООД, подсъдимият К. нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта на Г. К. Г.,
причинявайки му средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на 21-ви зъб и луксация
на 11-ти, 12-ти, 13-ти и 22 –ри зъби, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето
във фазата на отхапването. От своя страна заключението на съдебномедицинската
експертиза е в насока, че на пострадалия Г. му е бил избит 21- горен ляв зъб, луксация на 11,
12, 13 и 22 зъби, което е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето във
фазата на отхапването и говоренето за срок повече от 30 дни. Следователно с нанесения
удар в областта на челюстта на Г., подсъдимият К. е причинил на пострадалия Г.
разстройство на здравето, което попада в обхвата на чл. 129, ал. 2 НК. Следователно всички
4
обективни елементи на престъплението по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 НК са налице.
Съдът намира, че деянието е извършено умишлено при форма на вината – евентуален
умисъл. Самото въздействие на подсъдимия върху пострадалия е от такова естество, че
може да причини различни степени на увреждане. Подсъдимият е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е допускал
тяхното настъпване. Удряйки с юмрук пострадалия в лицето, подсъдимият е съзнавал и е
имал реална представа, че от упражненото насилие вероятно е възможно да настъпи
разстройство на здравето му. Независимо от това подсъдимият е действал като е допускал и
е бил безразличен, че здравето на пострадалия може да бъде увредено.
При посочените данни съдебният състав счете, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В
тази връзка съдът не сподели поддържаната от подсъдимия защитна теза, че е извършил
деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида –
престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК. На първо място съдът прие от фактическа страна, че
пострадалият Г. не е отправял обидни реплики спрямо подсъдимия. На следващо място
съдът намира, че от данните по делото може да се направи категоричен извод, че към
момента на нанасяне на удара подсъдимият не е бил в състояние на силно раздразнение по
смисъла на в чл. 132, ал. 1, т. 2 НК. Съгласно съдебната практика и правната теория под
силно раздразнение (физиологичен афект) следва да се има предвид особено психично
състояние на дееца, при което съзнанието му е завладяно от емоциите, предизвикани от
насилие или тежка обида, поради което неговата способност да ръководи постъпките си и
възможността му да вземе адекватно решение са намалени. В действителност подсъдимият е
бил ядосан от това, че пострадалият е причинил ПТП, в резултат на което са били
причинени охлузвания по управлявания от подсъдимия автомобил. Това обстоятелство
обаче не е предвидено в чл. 132, ал. 1, т. 2 НК като причина, която да предизвика силно
раздразнение, което да мотивира поведението на дееца. Още повече от показанията на
свидетеля Ч. и от видеозаписа се установява, че веднага след нанасяне на удара,
подсъдимият е овладял емоциите си, успокоил се и потеглил с автомобила. Ето защо съдът
намира, че подсъдимият не е осъществил състав на престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК.
Поради всичко изложено до тук съдебният състав призна подсъдимия за виновен за
извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното престъпление
по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години.
При индивидуализация на наказанието съдебният съставът прие, че приложение следва да
намери чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК. Това е така, тъй като в случая са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия. Подсъдимият е с
необременено съдебно минало, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност. По делото липсват данни за други противообществени прояви. Подсъдимият е
на сравнително млада възраст (на 25 години), трудово ангажиран. Тези данни
характеризират подсъдимия като личност с ниска степен на обществена опасност.
Подсъдимият признава за нанесения удар и изразява съжаление за извършеното. Веднага
след инцидента оказва пълно съдействие на органите на МВР, както и съдейства за
разКиване на обективната истина по настоящото образувано наказателно производство.
Всички тези обстоятелства мотивираха съдебния състав да приложи разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и предвиденото наказание „лишаване от свобода“ се замени с наказание
„пробация“, като на подсъдимия се наложи наказание „пробация“ със следните пробационни
мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ
адрес”, за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване
на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
5
периодичност два пъти седмично; - по чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 НК –„Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА. - по чл. 42а,
ал. 2, т. 6, вр. ал. 3, т. 3 НК - „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа
годишно за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и
целите си, като въздейства възпитателно върху подсъдимия и обществото.
По гражданския иск:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде
уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна връзка с извършеното деяние и
размер на вредите.
От фактическа страна по делото се установи, че подсъдимият виновно е нанесъл удар
с юмрук в областта на челюстта на пострадалия, в резултат на което на Г. му е бил избит 21-
горен ляв зъб и му е била причинена луксация на 11, 12, 13 и 22 зъби, което трайно е
затруднило дъвченето във фазата на отхапването и говоренето за срок повече от 30 дни.
Полученото увреждане на здравето е наложило пострадалият да претърпи стоматологични
интервенции, като по данни на пострадалия лечението е продължило около 6-7 месеца. При
така установените по делото обстоятелства настоящият състав уважи предявения
граждански иск за обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК от пострадалия Г. неимуществени вреди до размера от 4500 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянието - 16.01.2021 г., като отхвърли иска до пълния предявен размер
от 8000 лв. Относно размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и прие, че сумата от 4500 лв. се явява съразмерна,
съответна на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, поради което е и
справедлива.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдебният състав го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР -Бургас сумата от 234 лв.,
представляващи направените разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на
Районен съд - Бургас - сумите от 180 лева, представляваща държавна такса за уважената
част на гражданския иск и 255.60 лева, представляваща заплатени възнаграждения на
вещите лица.
Така мотивиран съдът произнесе присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6