Определение по дело №646/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 2
Дата: 5 януари 2022 г.
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20215000500646
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500646 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.3039/04.11.2021г. от ЦВ. В. П. с
ЕГН:**********, от гр.Д., ул.“В.Л.“№29, чрез пълномощника му адв.В.Р.-
гр.С., ул.“Б.“№7, ет.8, със съдебен адрес: гр.С., ул.“арх.П.П.“№9, вх.А, ап.3,
против Определение №439 от 27.10.2021г., постановено по гр.дело
№145/2021г. по описа на Окръжен съд-С., с което по реда на чл.248 от ГПК
М.р. р. и б." - С. е осъдено да му заплати направените разноски за адвокатско
възнаграждение по делото в размер на 2640лв. Жалбоподателят счита
неправилно да са му присъдени разноски от 2640лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение в по-малък от заплатения размер 5200лв. по повод
възражението за прекомерност на насрещната страна, тъй като минимумът по
Наредба №1 от 09.07.2004г. е определен на база цената единствено на главния
иск за сумата от 55694,84лв., а не е взета предвид и тази на акцесорния за
обезщетение за забава от 16971,47лв., като не е съобразена и сериозната
фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от предхождащото
написването на отговора на исковата молба проучване на значителни по обем
материали, включително приобщените в досъдебното производство. По
1
изложените съображения се претендира за присъждане на пълния размер на
разноските от 5200лв., евентуално на такъв от 3880лв., както и на разноските
за настоящото производство.
Ответникът по частната жалба М. на р. р. и б. не е депозирал отговор на
същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – молителят-ответник; касае обжалваемо, съгласно
чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение за разноските, и
откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима,
а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните
съображения:

Окръжният съд е сезиран с искова молба вх.№1123/10.05.2021г. на М. на
р. р. и б., посредством която е предявен против ЦВ. В. П. иск по чл.45 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение в размер на 55694,85лв. за причинена
имуществена вреда, произтичаща от сключен от него в качеството му на кмет
на Община-Д. с „П.“ООД при явно неизгодни условия Договор №.... за
проектиране и изпълнение на аварийно-възстановителни работи на обект
„Подпорна стена на ул.“К.“, кв.С., гр.Д., финансирани по Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Фонд „Солидарност“ на
Европейския съюз от 21.01.2016г. между Министерството и Община-Д., за
което е образувано ДП №32/2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба и за периода от 05.05.2018г. до подаването й в
размер на 16971,47лв. С исковата молба е заявено искане за спиране на
производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК до
приключване на досъдебното производство. От страна на ответника Ц.П. е
депозиран отговор вх.№1530/14.06.2021г. на исковата молба, подаден чрез
пълномощниците му адв.В.Р. и адв.В.П.. С него е оспорена допустимостта и
основателността на иска по подробно изложени съображения. Ответникът се е
солидаризирал с искането на ищеца за спиране на производството по делото.
Заявил е изрично искане за присъждане на направените разноски. С отговора
са представени договор за правна защита и съдействие от 11.06.2021г. между
П. и адв.В.Р. за процесуално представителство и защита по делото при
договорено възнаграждение от 5200лв., платено в брой при подписване на
2
договора, и пълномощни за адв.Р. и за адв.В.П.. С Определение №220 от
17.06.2021г. окръжният съд, на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК, е
постановил спиране на производството по делото до приключване на
наказателното производство по ДП №32/2017г. по описа на ОД на МВР-С..
Наказателното производство е прекратено с влязло в сила Постановление от
13.08.2021г. на Окръжна прокуратура-С.. С влязло в сила като необжалвано
от страните Определение №367 от 16.09.2021г. окръжният съд е постановил
възобновяване на производството по делото и прекратяването му поради
недопустимост на предявения иск. В срока за обжалване на това определение
от ответника П. е подадена молба вх.№2571/24.09.2021г. за допълване на
прекратителното определение относно разноските чрез присъждане на
заплатените от него такива за адвокатско възнаграждение в размер на 5200лв.
С молбата са представени договора от 11.06.2021г. за правна защита и
съдействие и списък по чл.80 от ГПК. Ответникът по молбата М. на р. р. и б. е
подал възражение срещу същата с доводи за нейната неоснователност, поради
това, че делото не е било инициирано неоснователно, с оглед образуваното
досъдебно производство, както и поради липсата на доказателства за
заплащане на възнаграждението и представен до приключване на последното
съдебно заседание списък на разноските, като е заявено и възражение за
прекомерност.
С обжалваното Определение №439 от 27.10.2021г. окръжният съд е
приел претенцията за разноски за своевременно заявена, както и такива да са
дължими в хипотезата на чл.78,ал.4 от ГПК, като заплатените за адвокатско
възнаграждение в случая да са прекомерни в хипотезата на чл.78,ал.5 от ГПК,
тъй като процесуалното представителство на ответника се е ограничило
единствено до подаването на отговор на исковата молба, поради което и с
оглед цената на иска и разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. и
пар.2а от ДР на същата, разноски за адвокатско възнаграждение да се следват
до размер на 2640лв. с ДДС, какъвто е и присъдил по реда на чл.248 от ГПК.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за допустимо
като постановено по подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на
прекратителното определение молба от ответника за допълването му относно
присъждане на направените от него разноски, в която хипотеза на допълване
3
представянето на списък на разноските по чл.80 от ГПК не е процесуална
предпоставка за допустимост на молбата.

Ответникът своевременно още с отговора на исковата молба е заявил
претенция за присъждане на разноските по делото и е представил
доказателства за заплащането на такива за адвокатско възнаграждение в
уговорения размер от 5200лв. по договор от 11.06.2021г. с упълномощената
адв.В.Р., удостоверяващ плащане в брой, като при постановяване на
определението от 16.09.2021г. за прекратяване на производството по делото
окръжният съд е пропуснал да се произнесе по това искане.
Пред настоящата инстанция спорният въпрос е единствено относно
размера на дължимите на основание чл.78,ал.4 от ГПК на ответника разноски
за адвокатско възнаграждение, с оглед своевременно заявеното от ищеца
възражение за прекомерност по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК. Фактическата и
правна сложност на делото произтича от неговия предмет, извършените по
същото процесуални действия и продължителността на производството пред
съответната инстанция. В конкретния случай се касае за ангажиране на
деликтна отговорност за претърпяна имуществена вреда, като още в исковата
молба е посочено, че за твърдяното виновно противоправно поведение на
ответника е образувано наказателно производство, в рамките на което
обстоятелствата относно него ще бъдат изяснени по обвързващ начин, и до
приключване на което производството по делото е било спряно още на фаза
размяна на книжа, като след неговото възобновяване директно е било
прекратено, без да е провеждано открито съдебно заседание, без да е изготвян
доклад и без да са събирани каквито и да било доказателства. С оглед на тези
обстоятелства доводите на жалбоподателя за сериозна фактическа и правна
сложност на делото не могат да бъдат споделени. Във връзка с тях следва да
се има предвид, че предварителното проучване на материалите, на което се
акцентира, е относимо към самото изготвяне на отговора на исковата молба, с
оглед предмета на спора, и се включва в цялостната защита и
представителство на страната по делото, която в случая се е свела именно до
подадения отговор. При действителната фактическа и правна сложност по
конкретното дело няма основание за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер, надвишаващ съответния минимум по Наредба №1
4
от 09.07.2004г. Меродавен за определянето му е защитаваният материален
интерес. Той произтича от размера на претендираната сума за обезщетение за
имуществена вреда от 55694,85лв. Неоснователно жалбоподателят счита, че в
него следва да се включи и претендираната за периода от 05.05.2018г. до
датата на подаване на исковата молба законна лихва върху главницата.
Независимо, че ищецът е посочил конкретен размер на законната лихва от
16971,47лв., тя не е предмет на отделен самостоятелен иск, тъй като не е
посочена като цена на иска и при задължение от непозволено увреждане,
както в случая, длъжникът се смята в забава и без покана, съгласно чл.84,ал.3
от ЗЗД, при което присъждането на законна лихва е последица от уважаване
на главния иск, чийто размер подлежи на установяване в изпълнителното
производство. Правилно при това положение и на база материален интерес от
55694,85лв. окръжният съд, съобразно чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата и пар.2а от
ДР на същата, е определил размера на дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение на 2640лв. с ДДС, каквито е и присъдил с обжалваното
определение, допълвайки прекратителното, поради което то следва да се
потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №439 от 27.10.2021г., постановено по
гр.дело №145/2021г. по описа на Окръжен съд-С., с което по реда на чл.248 от
ГПК е допълнено прекратителното Определение №367 от 16.09.2021г. по
същото дело в частта му за разноските, като М.р. р. и б." - С. е осъдено да
заплати на ЦВ. В. П. с ЕГН:**********, от гр.Д., ул.“В.Л.“№29, направените
разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 2640лв.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6