Решение по дело №1247/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1
Дата: 2 януари 2020 г. (в сила от 2 февруари 2020 г.)
Съдия: Васко Димитров Нанев
Дело: 20197150701247
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1/2.1.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ: ВАСКО НАНЕВ

 

 

при секретаря Д. Г. и с участието на прокурор Станка Д., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 1247 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба на С.Д.Ч.,*** против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. С., бул.“К. А. Д.“ №...

Искът е с правно основание чл. 203 и следващите от АПК и е в размер на 400 лева.

Било е издадено наказателно постановление срещу ищцата от Директора на дирекция „Инспекция по труда“, г. Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 от КТ и за нарушение на чл.402, ал.2 от същия кодекс и е наложена глоба в размер 1000 лева. Същото е било обжалвано пред Районен съд – Панагюрище, като със свое решение от 14.06. 2019 г. по АНД № 64/2019 г., Районен съд – Панагюрище е отменил НП, като това решение е влязло в законна сила на 08.10.2019 год.

Ищцата твърди, че за защита по това дело е ползвала адвокатски услуги, като е заплатила възнаграждение в размер на 400 лева, което представлява, според нея, имуществена вреда.

Иска се от съда да осъди ИА “Главна инспекция по труда“ да заплати на ищцата сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за защита по обжалване на отменено от съда НП. Претендират се и разноските по настоящото производство.

Ответникът, ИА “Главна инспекция по труда“, редовно призован, не се явява представител, не заявява становище по исковата молба.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за основателност на исковата молба. Безспорно са налице кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 400 лева, във връзка с процесуално представителство и защита по повод обжалване на отмененото като незаконосъобразно НП, с влязло в сила съдебно решение по АНД № 64/2019 по описа на Районен съд Панагюрище. Налице е изискуемата причинно-следствена връзка между причинените на ищцата имуществени вреди и отмененото като незаконосъобразно НП. Предлага съдът да уважи исковата молба.

Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

С Наказателно постановление № 13-001184/13.02.2019 г., издадено от директора на ДИТ Пазарджик на С.Д.Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.402, ал.2 от КТ.

 Против  издаденото НП е подадена жалба до Районен съд – Панагюрище, като по същата е образувано АНД № 64/2019 год. По делото е  приложен договор за правна защита и съдействие от 15.03.2019 год., в който е посочено, че на адвокат П. М. е платено в брой договореното възнаграждение в размер на 400 лева за процесуално представителство в производството пред районния съд.

С Решение № 61 от 14.06.2019 год., постановено по АНД № 64/2019 год., Районен съд – Панагюрище отменил като незаконосъобразно НП № 13-001184/13.02.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ П... Решението на първостепенния съд е обжалвано с касационна жалба  пред Административен съд Пазарджик. С решение № 582/ 08.10.2019 г., постановено по КАНД № 848/2019 г. Административен съд Пазарджик е оставил в сила Решение № 61/14.06.2019 г. Решението на първата контролна съдебна инстанция е влязло в сила на 08.10.2019 г.

Настоящият иск е предявен на 31.10.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от директора на ДИТ, Пазарджик.

Дейността по административното наказване, съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административен съд – Пазарджик счита иска за основателен, поради следното:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, Административен съд – Пазарджик приема, че издаването на НП № 13-001184/13.02.2019 г. от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик е властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.

По делото безспорно се установи, че наказателното постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице доказаност на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно постановление. В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото против него наказателно постановление С.Ч. е упълномощила адвокат М., като е договорила със същата заплащане на възнаграждение в размер на 400 лева. В договора за правна помощ е удостоверено, че същото е изплатено от клиента, тоест ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което пък безспорно е резултат и следствие на издаденото наказателно постановление.

Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.

Законът за административните нарушения и наказания и субсидиарно приложимите правила на НПК не са предвиждали към онзи момент възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски. Направените в тези производства разноски представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административен съд – Пазарджик счита, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 400 лева, представляващи платените от същата разноски за адвокат по АНД № 64/2019 год. по описа на Районен съд – Панагюрище, от което следва, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП.

Ищцата прави искане и за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.10.2019 г., до окончателното й изплащане. Искането за лихви се явява основателно и следва също да бъде уважено.

С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 (сто) лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в резултат на отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, НП № 13-001184/13.02.2019 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2019 г.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищцата и направените в настоящото производство разноски общо в размер на 10 лева за внесена от ищеца държавна такса.

Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул.“К. А. Д.“ №.. да заплати на С.Д.Ч.,***, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по АНД № 64/2019 год. на Районен съд – Панагюрище, във връзка с обжалване на НП № 13-001184/13.02.2019 г., издадено от директора на ДИТ Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.019 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. С., бул.“К. А. Д.“ №  да заплати на С.Д.Ч.,***, направените по настоящото дело разноски в размер на 10 (десет) лева.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Съдия:/П/