Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 15.03.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в
публичното заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното
от съдията БАНКОВА гр. д. № 8693 по описа за 2017 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
депозирана искова молба от Д.Т.Й. против Н.Д.Д.. В исковата молба ищецът
твърди, че и станал поръчител на ответницата по договор за заем в размер на
11000 лева с „Банка ДСК. Твърди, че ответницата е заплащала вноските по заема
си до 2009г., когато спряла плащанията. Твърди, че по ч.гр.дело № 7253/2009г. по описа на ПлРС е била
издадена заповед за изпълнение № 4364/19.12.2009г., в която заповед като
поръчител на ищеца било разпоредено да заплати сумата 9138,25 лева, от която
сума главницата била в размер на 8441,18 лева, а разликата до 9138,25 лева –
лихви и разноски.Твърди се, че въз основа на този ИЛ е образувано изп.
дело№617/2010г.Твърди се, че през месец септември 2012г. ищецът е получил уведомление
от „ОТП Факторинг България“ ЕООД, че са изкупили вземането от „Банка ДСК“ЕАД.Посочва
се, че задължението е било 8751лв.
главница, 368, 07лв. присъдена лихва, 3053,08лв. законна лихва или общо
12172,15лв. Твърди, че след извършване на цесията „ОТП Факторинг България“ЕООД,
поискало от ЧСИ да направи запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Твърди, че е налице влязло в сила решение по гр.д.№3210/14г., на ПлРС, е осъдил
ответницата за сумата 5400лв., която е заплатил.Твърди се, че е
продължил да плаща ежемесечно, като е изплатил общо сумата 13210лв.Посочва се ,
че за част от сумата има влязло в сила решение и се дължи остатъка от 7810лв.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата да му заплати сумата от 7810 лева, ведно с лихвата от датата
на завеждане на делото до окончателното изплащане и направените по делото
разноски.
За ответницата, назначеният особен представител, оспорва
предявения иск по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, и
становищата на страните, намира за установено следното:
От приложения по делото Договор за кредит за текущо потребление се
установява, че на 02.03.2007г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитодател и
ответницата Н.Д.Д. като кредитополучател, бил сключен договор по силата, на
който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 11000 лева за
текущо потребление, със срок на издължаване 96 месеца. Видно е, че кредитът е
обезпечен с поръчителството на ищеца Д.Т.Й..
Не е спорно, че на 14.09.2010г.
кредиторът е уведомил ответника, че поради забава в погасяването на
задълженията по договора за банков кредит, същият е станал предсрочно изискуем
и към 14.09.2010г. размера на задълженията е 9255,76 лева.
От приложеното доказателства е видно, че е образувано ч.гр.дело №
7253/2009г. на ПлРС, като кредиторът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и на
19.12.2009г. срещу кредитополучателя и двамата поръчители е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4364/19.12.209г. и изп.лист за сумата от
9138,25 лева.
От приложеният по делото препис на изп. дело, се установява, че въз
основа на издадения изпълнителен лист, е образувано изп.дело № 20107550400617
при ЧСИ П.Д.с рег.№ 755, с район на действие РС Плевен.От представеното съдебно
удостоверение№2022/06.11.2017г. от ЧСИ-л.18, е видно, че ищецът е изплатил
сумата общо 13210лв..От съобщението на
л. 17, е видно, че поради изплащане на дълга запора е от трудовото
възнаграждение на ищеца е вдигнат.В подкрепа на горното, са и извлеченията от
ведомостта на заплатата на ищеца и служебна бележка от работодателя на
ищеца-л.22.
Приложено е гр.д.№3210/2014г., от което се установява, че е налице
влязло в сила решение между страните за сумата 5400лв. по чл.143 от ЗЗД , част
от общо дължимата сума 13210лв. Не е спорно, че ОТП Факторинг е придобил от
банката вземанията и срещу длъжниците.
Приложените доказателства не са оспорени по надлежния ред от
ответницата, поради което съдът ги приема като годно доказателство за
отразените в тях обстоятелства.
При това положение съдът приема, че поръчителят с изпълнението на
задължението на длъжника по договора за
банков кредит от 02.03.2007г. за поръчителя възникват регресни права срещу
длъжника за платените суми. Въз основа на изложеното съдът намира, че искът с
правно основание чл.143 ЗЗД следва да бъде уважен, като ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо в размер на 7810 лв.,
представляваща платено от поръчителя вместо длъжника в хода на изпълнителното
дело задължение по договор за кредит от 02.03.2007г., , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 10.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Останалите възражения не следва
да се обсъждат като неотносими и незаявени в срока за отговор на ИМ.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 1738,40лв.
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за назначен особен
представител
По така изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.1 от ЗЗД Н.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Й. с ЕГН ********** ***, сумата общо в
размер 7810лв., представляваща част от задължение по договор за кредит от 02.03.2007г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитодател и Н.Д.Д.
като кредитополучател, платена от
поръчителя Д.Т.Й. с ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 10.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Н.Д.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Т.Й. с ЕГН ********** *** сумата 1738,40лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: