РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Тутракан, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100059 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
516/08.02.2022 на „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК *** срещу солидарните длъжници Б.
С. З. с ЕГН ********** и Г.. А. Е. с ЕГН **********.
Предметът му касае осъдителната претенция, предявена по реда на чл.
415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК за вземане, за което първоначално се е развило
производство по чл. 410 ГПК, завършило с Разпореждане № 389/30.08.2021
по ч.гр.д.№ 444/2021 на Районен съд Тутракан за отхвърляне на подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Исковата молба е подадена в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Довнесена е дължимата държавна такса 182,44 лева (2% от 9122,07
лева).
Ищецът „П. к. Б.“ ЕООД твърди, че е сключил договор за
потребителски кредит с ответниците на 18.04.2019 г. с № 30036435529 при
следните параметри: сума на кредита 5000 лева; срок на кредита 36 месеца;
размер на вноската 235,93 лева; годишен процент на разходите (ГПР) 46,30%;
годишен лихвен процент 39,10%; лихвен процент на ден 0,11%; общо
задължение по кредита 8493,50 лева; по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение 4114,08 лева; размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги 114,28 лева; общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение 12607,58 лв.;
1
общ размер на вноска 350,11 лева.
Сумата от 5000 лева се твърди, че е преведена по сметка на Б.З..
По процесния заем към 07.02.2022 са направени погасителни плащания
в общ размер 3855,97 лева, признава ищецът.
Поради частично неизпълнение, договорът е обявен за предсрочно
изискуем на 08.05.2021 г. съдлъжниците са уведомени лично с писма с
обратни разписки.
Ищецът моли съда да осъди ответниците за същите суми и периоди, за
които е отказано издаването на заповед за изпълнение, а именно: 3992,49 лева
– главница; 1445,02 лева – договорно възнаграждение за лихва, дължимо за
периода от 15.04.2020 г. до 08.05.2021 г.; 2856,38 лева – възнаграждение за
пакет допълнителни услуги; 574,85 лихва за забава от 16.01.2020 г. – дата на
изпадане на длъжника в забава до 08.05.2021 г. – дата на предсрочната
изискуемост; 253,33 лева – законна лихва, дължима от 08.05.2021 г. – датата
на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г.; законна лихва за забава от датата
на входиране на заявлението до изплащане на вземането. Ищецът претендира
разноски.
Ответниците Б.З. и Г.Е. не депозират писмен отговор.
След преценка на направените искания, събраните доказателства и
закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен, с правна квалификация по чл. 240, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, във връзка със Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 79, и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3
ГПК.
За безспорно е обявено с доклада по делото обстоятелството, че
вземането на ищеца произтича от договор, сключен с потребител.
Следователно приложими към казуса са Законът за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите, освен това съдът е съобщил на страните,
че ще следи служебно за интересите на ответниците потребители и за
наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.
Съдът приема, че на 18.04.2019 г. между страните е сключен договор с
№ 30036435529, с който, от една страна, ищецът като кредитодател, а
ответниците като солидарни длъжници, са се договорили при следните
параметри на потребителския заем: сума на кредита 5000 лева; срок на
кредита 36 месеца; размер на вноската 235,93 лева; годишен процент на
разходите (ГПР) 46,30%; годишен лихвен процент 39,10%; лихвен процент на
ден 0,11%; общо задължение по кредита 8493,50 лева; по избран и закупен
пакет от допълнителни услуги: възнаграждение 4114,08 лева; размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги 114,28 лева; общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо
задължение 12607,58 лв.; общ размер на вноска 350,11 лева.
Въпреки дадената възможност на страните да изразят становище дали
2
вземането произтича от неравноправни клаузи в договора за потребителски
кредит, ищецът не се възползва от нея, а такава неравноправност съдът
съзира в условията на договорения пакет допълнителни услуги, за които в
Разпореждане № 389 от 30.08.2021 по ч.гр.д.№ 444/2021 на Районен съд
Тутракан са изложени достатъчно мотиви за нищожност по чл. 26, ал. 2, изр.
1, пр. 4 от ЗЗД. Съдът не намира основания да отстъпи от изложените
съображения, тъй като не се събраха доказателства за опровергаването им, а
именно, че задължението на потребителите за плащане на цена за пакета
допълнителни услуги е поето при липса на основание. Една част от т.нар.
„услуги“ всъщност са възможности, а не насрещни задължения за кредитора,
щом се иска неговото съгласие за упражняване на услугите. Такива договори,
при които едната страна е поела задължение, в случая да плати цена, а
другата страна не е поела никакво задължение, са нищожни на основание чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД, тъй като задължението се явява възникнало при
липса на основание.
Вярно е, че основанието на сделките се предполага до доказване на
противното – арг. от чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, но настоящата инстанция
съобразява Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 на ВКС по тълкувателно
дело № 1/2020 на ОСГТК, според което съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
случая нищожността произтича пряко от сделката.
Според съда задължението за цена по пакета допълнителни услуги
прикрива същинската му цел: да служи като възнаграждение за кредитодателя
вместо лихва. Разходите по него задължително следва да бъдат включени към
общите разходи по кредита. Ако това беше сторено, годишният процент на
разходите би надхвърлил законния максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. По-
важното обаче е, че като не е включена цената за пакета услуги към ГПР по
кредита, не е позволено на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора, което се явява неравноправност по
чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите. Затова специалният
Закон за потребителския кредит обвързва липсващата информация за ГПР с
най-тежката санкцията за кредитодателя – тази по чл. 23 във вр. чл. 22 вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Неточното посочване на ГПР се приравнява на липсващ ГПР, когато
отклонението е значително. За установяване какъв е действителният ГПР
съдът си служи с препоръчания от Министерството на икономиката на своята
интернет страница https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-na-
godishen-procent-na-razhodite-258.html калкулатор на ГПР, който е разработен
от Европейската комисия, и който, въпреки че е наречен „Калкулатор на ГПР
за ипотечни кредити”, съдържа опция за изчисляване на ГПР по
потребителски заеми. За ползването на калкулатор не са необходими
3
специални знания из областта на математическите и икономическите науки.
Съдът въведе параметрите на процесния заем (5000 лева главница, срок на
кредита 36 месеца и годишен лихвен процент 39,10%) и констатира
получения резултат за ГПР много близък до този по договора за заем – ГПР
46,30% , при получен с калкулатора на съда 46,92%. А размерът на
погасителната вноска вместо 235,93 лева на месец, както е по договор, според
калкулатора е 237,93 лева. Разликата най-вероятно е в настройките за
закръгляне и е несъществена, като резултатът верифицира точността на
калкулатора и дава основание на съда да го използва за следващото
изчисление, но преди това да направи следния фактически извод – в така
посочения ГПР не е включен разходът за пакета допълнителни услуги.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита, а според параграф 1 от ДР към ЗПК
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. Разходите по пакетите допълнителни услуги са пряко
свързани с кредита и са известни на кредитора. Следователно, дори
задължението за неговата цена да беше валидно, а то не е, и да не прикриваше
същинската му цел, която е да служи като възнаграждение за кредитора, този
разход от 36 вноски, по 114,28 лева всяка, е трябвало да се включи в общите
разходи по кредита, при което реалният ГПР излиза на 106,99%, според
калкулатора.
Съдът приема, че цялото кредитно правоотношение между ищеца и
ответниците, възникнало от приетия по делото договор за потребителски
кредит с № 30036435529 от 18.04.2019 г., е недействително на основание чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК ответниците дължат връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължат лихва или други разходи по него.
От приетото по делото и неоспорено преводно нареждане е видно, че на
19.04.2019 г. ищецът „П. к. Б.“ ЕООД е наредил плащане към ответницата Б. С. З.
за 5000 лева. Ответницата Г.. А. Е. е солидарен длъжник. Направени са
погасителни плащания в общ размер на 3855,97 лева – по признание на ищеца.
Искът се явява основателен за разликата в главницата от 1144,03 лева и
неоснователен в останалата част и за останалите претендирани компоненти на
вземането.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени
разноски за производството съразмерно на уважената част от иска, а съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ има право на юрисконсултско възнаграждение.
Разноските в заповедното производство са 182,44 лева държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът не приема сумата от 150 лева за
4
последното, тъй като заповедното производство е еднотипно, инициира се с
образец на заявлението и е с ниска правна сложност. Платената държавна такса в
исковото производство е в същия размер. Претенцията на ищеца в настоящото
производство за 300 лева юрисконсултско възнаграждение е прекомерна, съдът
определя 150 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ. Общо разноските на ищеца са за 564,88 лева, от които
следва да бъдат присъдени 70,84 лева (при съотношението на сумите 1144,03 лева
уважени, спрямо 9122,07 лева претендирани).
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. С. З. с ЕГН ********** и Г.. А. Е. с ЕГН **********
солидарно да платят на „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК *** сумата от 1144,03 лева
(хиляда сто четиридесет и четири лева и три стотинки), ведно със законната
лихва върху присъдената сума от 26.08.2021 до изплащане на задължението,
представляващо главница по недействителен договор за потребителски
кредит с № 30036435529 от 18.04.2019 г., и
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск в останалата част, а именно:
- за главницата в размер на 2848,46 лева, явяваща се разликата над
уважената сума от 1144,03 лева до претендирания размер от 3992,49 лева;
- за договорно възнаграждение в размер на 1445,02 лева, дължимо за
периода от 15.04.2020 г. до 08.05.2021 г.;
- за възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 2856,38 лева;
- за 574,85 лихва за забава от 16.01.2020 г. до 08.05.2021 г.; и
- за 253,33 лева – законна лихва, дължима от 08.05.2021 г. до 26.08.2021
г.
ОСЪЖДА Б. С. З. с ЕГН ********** и Г. А. Е. с ЕГН **********
солидарно да платят на „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК *** сумата в размер на 70,84
лева (седемдесет лева и осемдесет и четири стотинки) за разноските по ч.гр.д.
№ 444/2021 и по гр.д.№ 59/2021 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5