Решение по дело №233/2018 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 205
Дата: 9 ноември 2018 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Ваня Стоянова Иванова
Дело: 20187280700233
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 205/9.11.2018 г.        

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, четвърти състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Ваня Стоянова

 

при секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 233 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е образувано по жалба на  ЕТ“ „А.А.-А.А“, ЕИК-********, ***, чрез управителя А.Д.А. ***, чрез пълномощника си адвокат К.И.С. от ЯАК, с адрес *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214“Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2015г. изх. № 02-260-2600/5241 от 23.08.2018г. на Зам. Изпълнителен директор П.С.на ДФ“Земеделие“ адрес за призоваване гр. * бул.**, в частта с която му е отказано финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане на площите.

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е издаден при липса на материално правни разпоредби за това, при неспазване на установената форма, при нарушение на административно-производствените правила, както и несъответствие с целта на закона, поради което се претендира за отмяната му.

В съдебно заседание оспорващият редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С., редовно упълномощена.  Представя като доказателство Договор за контрол и сертификация със сертифицираща организация, тъй като според договора  доверителят й не е прехвърлял правата си за уведомяване на трето лице. Сочи, че  страна по административното производство е оспорващия. Сертифициращата организация е „К. С.“. Представя и подробни писмени бележки.  Претендира се присъждане на разноски.

Ответната страна, чрез упълномощения си представител * Б., оспорва жалбата в съдебно заседание, като неоснователна и недоказана. Счита, че е спазено изискването за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на евентуалност. Представя подробни писмени бележки.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

Оспорващият е земеделски производител и в качеството си на управител на ЕТ“А.А.-АА“, ЕИК ********  на 12.06.2015г. е подал заявление за подпомагане  като е заявил, че желае да ползва следните схеми: схема за единно плащане на площ, схема за преразпределително плащане, схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания, схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар, Агроекологични плащания/мярка 214 от ПРСР 2007-2013/ и компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения/подмярка 13.2/НР2/. Подал е приложение за кандидатстване по мярка 214“Агроекологични плащания 2015“, като е заявено за подпомагане направление -биологично растениевъдство.

В землището в с. Х. е заявил 10 броя имоти с номера на парцели от ИСАК, а именно : 1. 77325-166-29-1 с площ 0.95 ха, 2. 77325-166-30.3, с площ от 1.21 ха, 3. 77325-919-6-3, с площ 0.47 ха, 4. 77325-919-6-5, с площ 5.39 ха, 5. 77325-919-6-6, с площ 0.14 ха, 6. 77325-950-1-10, с площ 2.38 ха, 7.77325-950-1-11, с площ 2.21 ха, 8. 77325-950-1-9, с  площ 1.32 ха, 9. 77325-950-2-7 с площ 0.61 ха и 10. 77325-950-2-8 с площ 5.61 ха, обща площ 19.29 ха.

Посочената 2015г. е  третата година и последно поетият от оспорващия агроекологичен ангажимент по направление „биологично растениевъдство“.

В изпълнение на задълженията си по агроекологичния ангажимент е уведомил ДФ „Земеделие“ за щети от неблагоприятно климатично условие-градушка, за което е съставен констативен протокол № 1/26.06.2015г., в който протокол комисията  констатира унищожаване на културата на 100 процента  в два блока: 77325-166-29-1 и 77325-166-30-3 с обща площ 2.16 ха. Посочено е още, че на 17.12.2015г. е имал извършено частично плащане и за оспорващия остава неясно защо няма уведомяване по мярка 214 „Агроекологични плащания“ 2015.

В жалбата се акцентува на обстоятелството, че от доклада на техническия инспекторат към Разплащателна агенция за извършената проверка на място, се установява единствено, че парцел с номер 77326-919-6-6 е недопустим за подпомагане, тъй като в парцела няма следи от заявената култура.

По делото няма доказателства докладът от проверката да е връчен на оспорващия. Освен това противно на посоченото в колона 7 от оспореното писмо, по делото няма доказателства за връчване на уведомително писмо с № 01-152-6500/550 от 06.11.2015г., като приложение към който е посочен техническия доклад за проверката.

Описаната и приложена административна  преписка е приета като доказателство по делото, ведно с всички таблици и заснемания, изпратени и приложени от адм. орган.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214“Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2015г. изх. № 02-260-2600/5241 от 23.08.2018г. на Зам. Изпълнителен директор П.С.на ДФ“Земеделие“ .

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорвания акт е издаден от Зам. Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, упълномощен по надлежния ред, и в изискуемата писмена форма, но при неспазване на административно-производствените правила при издаването му.

  Актът е издаден при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задълженията по чл.26, 28, 34 от АПК от страна на административния орган, който не е уведомил изобщо жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки, да даде обяснения, да направи възражения и да представи доказателства, с което е нарушил и ограничил правото му на защита.

В този смисъл съдът намира за основателно основното твърдение в жалбата, че до издаване на процесното писмо не  е бил наясно, защо е достигнал адм. орган до този извод на третата година да се откаже финансово подпомагане. Неизяснен остава въпроса и след  какви санкции и намаления е оторизирана сума от 298.26 лева.

ЯАС констатира, че оспорващия   е лишен от възможност да направи възражения относно откритото административно производство/ по чл. 26 ал. 1 от АПК, поради това, че не е разбрал за започнатото административно производство по издаване на оспорения адм. акт, поради факта че не е бил уведомен за това.

Следователно жалбоподателят е лишен изцяло от възможността да участва в административното производство и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган е длъжен да уведоми за започналото административно производство и да обсъди всички относими доказателства и възраженията на засегнатото от акта лице. Извършеното нарушение е съществено, защото ако бенефициерът беше допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган.        

Налице са съществени процесуални нарушения на чл.35 и чл.36 от АПК, които изискват да се установят всички факти и обстоятелствата от значение за случая и доказателствата да се събират служебно от административния орган. Оспореното писмо се явява немотивирано.

По делото няма доказателства докладът от проверката да е връчен на оспорващия. Освен това противно на посоченото в колона 7 от писмото, по делото няма доказателства за връчване на уведомително писмо с № 01-152-6500/550 от 06.11.2015г., като приложение към който е посочен техническия доклад за проверката. Адм. орган е посочил следното в колона 7“площта, за която не са били спазени базови и други изисквания за съответното направление. Неспазването на базовите изисквания  е било установено  чрез извършена административна проверка  или проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателна агенция, назначена със заповед №  296073. В контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени базови изисквания. За резултатите от проверката на място  и за базови изисквания, които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително писмо“.  По преписката категорично няма доказателства за това уведомяване, т.е. напълно основателно е възражението в жалбата, че до издаване на процесното писмо оспорващият не е бил уведомяван за действията и резултатите от проверката, извършени от адм. орган. Следва да се посочи още, че дори в приложената по делото писмена защита от процесуалния представител на ответната страна не е  взето отношение по основните възражения в депозираната жалба. В защитата е посочена фактология, касаеща изброяване на заявените площи от 19.29 ха, обстоятелство за което не се спори от страните. От друга страна в писмената защита е направено разяснение след какви санкции и намаления е оторизирана сума от 298.26 лева. А мотивите на адм. акт би следвало да се съдържат в самия акт или в адм. преписка, послужила за издаването му,  за яснота на оспорващия, с оглед на това да не му се нарушава правото на защита.

Оспорващият е изцяло лишен от възможността да упражни правото си на възражение по констатациите от извършените административни проверки, както и да даде съответните обяснения и възражения във връзка с откритото административно производство за издаване на оспорения адм. акт. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е довело до непълнота на доказателствата и неизясняване на случая. Административният акт е издаден в нарушение на принципа за равенство залегнал в чл. 8 ал. 1 АПК, според който  

 

 

 

 всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. Като краен резултат е издаден един немотивиран административен акт.     Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т.е. следва да съдържа мотиви. Трайната съдебна практика приема, че мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка. В случая мотивите към оспореното уведомително писмо с оглед метода използван от Разплащателната агенция за мотивиране на уведомителните писма, чрез таблично обобщаване на резултатите, следва да се извеждат от разясненията, посочени за всяка колона от Таблицата, приложена към него. Административният акт обаче следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания и правното основание, въз основа на които е постановен.   Това е необходимо,  не само за да може адресатът на акта да се защити срещу него, но и с оглед осъществяването на  съдебен контрол относно наличието на предпоставките за отказ.   

       В конкретния казус, видно от оспореното уведомително писмо,  същото не съдържа фактически основания  за издаването му, както се изисква от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсва посочване на конкретната причина за отказ от финансиране.

              Гореизброените пороци налагат отмяната на оспорения административен акт- Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214“Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2015г. изх. № 02-260-2600/5241 от 23.08.2018г. на Зам. Изпълнителен директор П. С., като незаконосъобразен на основанието, посочено в чл.146,  т.3 от АПК, което е достатъчно  за неговата отмяна.

          Според чл. 173 ал. 2 от АПК делото като преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при  спазване на задължителните указания по прилагане на закона дадени в мотивите на решението.

 С оглед изхода от спора, както и на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на доказаните разноски по делото, които в конкретния случай са 50 лева-внесена държавна такса, като и заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 8 ал. 2 т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди такова в размер на 500 лева. Водим от горното ЯАС, четвърти състав

                                                   Р Е Ш И : 

          ОТМЕНЯ по жалба на  ЕТ“ „А.А.-А.А“, ЕИК-********, ***, чрез управителя А.Д.А. ***, чрез пълномощника си адвокат К.И.С. от ЯАК, с адрес ***   Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214“Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2015г. изх. № 02-260-2600/5241 от 23.08.2018г. на Зам. Изпълнителен директор П.С.

         ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указани по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. 

        ОСЪЖДА ДФ “Земеделие” – Разплащателна агенция - София да заплати на ЕТ“ „А.А.-А.А“, ЕИК-********, ***, чрез управителя А.Д.А. с ЕГН: ********** ***, сумата от 550 / петстотин и петдесет/лева, направени разноски  по делото. 

            Решението  подлежи на  обжалване с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                                            Съдия: /п/не се чете