Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
07.01.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3978 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за уС.овяване недължимост на суми по
изпълнителен лист, предявен от П.Н.Д. срещу „ВиК“
ЕООД. Ищецът твърди, че е наследник на Н. П.Д., заедно с б. си и м. си. Той,
заедно с Т. Д., се явявал наследник на П. Н. С., срещу която била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 20.09.2012г. за
608.19 лева- главница за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
от 08.11.2007г. до 02.04.2012г.; 140.31 лева- мораторна
лихва за периода от 08.11.2007г. до 02.04.2012г.; ведно със законната лихва от
30.07.2012г. до изплащането, както и за сумата от 125 лева разноски.
Изпълнителният лист бил присъединен към изпълнително дело № 152/2009г. по описа
на ….. Производството по изпълнението било прекратено поради перемпция, след което за вземанията било образувано
изпълнително дело № 20/2017г. по описа на …. П. С.починала на …г. и оставила за
свои наследници в. си Т. Д. и с. си Н. Д.. Последният починал на …г. и оставил
за свои наследници д. и с. си- П., К. и Л. Д., които били конституирани по
изпълнението, всеки за по 1/6 част от задълженията.
С определение 18.04.2018г. производствата образувани
от П., К. и Л. Д. по гр.д. № 3978/2018г., 4251/2018г. и 4250/2018г. на ПРС са
съединени за общо разглеждане предвид връзката между делата.
Изложените в исковите молби обстоятелства са
идентични, като всеки от ищците иска да бъде уС.овено, че не дължи сумата от 101.37 лева главница, 23.39
лева мораторна лихва, ведно със законната лихва и
20.83 лева разноски, представляващи по 1/6 част от задълженията по
изпълнителния лист.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от страна на ответника, с който оспорва претенцията. Твърди, че
изпълнителното производство по дело
152/2009г. е било висящо към момента на присъединяването на вземанията и
с това действия е прекъсната давността. След това били подавани периодични
молби за извършването на изпълнителни действия, които също довели до прекъсване
на давността на срок апо чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
След прекратяването на изпълнителното дело, било образувано изпълнително дело №
20/2017г. по описа на …, по което също били предприети редица действия
прекъсващи давностния срок. Счита, че към момента
погасителната давност не е изтекла. Иска се да бъде отхвърлен иска. Претендира
разноските.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за уС.овено от
фактическа и правна страна следното:
За
процесните суми е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.07.2012г. по ч.гр.д. № 11836/2012г.
на ПРС в полза на ответника срещу П. (П.) Н. С.. Не се установява
от нейна страна да е постъпило възражение, поради което заповедта е влязла в
сила и въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист от 20.09.2012г. С
настъпването на това обстоятелство се е преклудирала
възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могла да
релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК. Между страните не е спорно, а и от приложените
удостоверения за наследници се установява, че П. (П.) С. е починала на …г.,
като е оставила за свои наследници с. си- Н. П.Д. и в. си Т. А. Д. (д. на
починалия преди нея с.- А. П. Д.). Н. П. Д. е починал на .г. и е оставил за
свои наследници ищците по делото- Л., П. и К. Д., като всеки от тях отговаря за
1/6 от задълженията по изпълнителния лист. Стойността на задълженията за всеки
от ищците е в размер на 101.37 лева- главница, 23.39 лева мораторна
лихва и 20.83- разноски.
От приложеното по делото изпълнително дело № 152/2009г. на … се установява,
че на 18.02.2013г. ответникът е подал молба за присъединяване на процесния изпълнителен лист, към провежданото срещу същия
длъжник- П. (П.) С. изпълнение. В молбата за присъединяване (л.171) не са
посочени изпълнителни действия, нито е направено възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Към този момент изпълнителното производство не е било прекратено, тъй
като преди това са били искани и извършвани редица изпълнителни действия, които
са прекъсвали срока по чл. 433, т. 8 ГПК. След присъединяването са извършени
редица справки за имуществото на длъжника, като са насрочени и е поискан опис
на движими вещи в дома на П. С.- лист 177, 181 и 184. Последното изпълнително
действие е от 13.05.2013г. След тази дата са приложени единствено съобщения до
длъжника, които не са били връчени.
След
това изпълнителни действия са поискани от взискателя
с молба от 12.11.2015г., но не са предприети от … предвид размера на пенсията
на длъжника. Това искане не е довело до прекъсване на давностния
срок, защото към този момент изпълнителното производство вече е било прекратено
по силата на закона, поради непоискването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
С
молбата за образуване на изпълнително производство и след това взискателят не е възложил на … да определя начина на
изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Поради това е длъжен да движи
производството и да следи неговото развитие. Дори при наличието на подобно
упълномощаване съдът намира, че срокът по чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се
прекъсва със всяко изпълнително действие, което … реши да предприеме в
изпълнение на възложените му правомощия. Давностният
срок е бил прекъснат няколко пъти през 2012г. и последно на 13.05.2013г.,
когато е поискано налагането на запор. След 13.05.2013г. не са предприемани или
искани изпълнителни действия, двугодишният срок е изтекъл на 13.05.2015г. и
производството се е прекратило по силата на закона. Прекратяването на
изпълнението е настъпило по силата на закона с изтичането на срока, а именно на
13.05.2015г., в какъвто смисъл са и разясненията дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона,
направените след това искания и предприетите действия по принудително
изпълнение се явява незаконосъобразни и не може да доведат до прекъсването на
погасителната давност. Отново в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че давността се прекъсва от последното
валидно изпълнително действие.
Давността
е била прекъсната последно на 13.05.2013г., когато е поискано насрочен опис на
движими вещи. От тази дата е започнал нов давностен
срок, който е изтекъл на 13.05.2016г. До прекъсване на довността
за този период не се е стигнало, като изпълнителният лист е бил върнат на взискателя след него, а ново изпълнително дело е образувано
на 16.01.2017г.- лист 217.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул.
Вземанията
по изпълнителния лист не се погасяват с 5- годишна давност. Съгласно чл. 117,
ал. 2 ЗЗД давността е винаги 5- годишна ако вземането е установено със съдебно
решение. Настоящия случай не е такъв. В действителност е налице влязла в сила
заповед за изпълнение, но тя има единствено
преклудиращ ефект и препятства оспорването на
задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и, с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането
на срока за възражение. Влизането на заповедта в сила обаче не създава сила на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила
съдебно решение, а поражда изпълнителната й сила. Именно този извод следва от тълкуването на
разпоредбата на чл. 424 ГПК, който позволява оспорване на сумите по заповедта при
новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да
бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за възражение или, с които не
е могъл да се снабди в същия срок. Този специален иск е предвиден въпреки
наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, макар тя да е със същия
предмет и разкрива, разминаването в последиците на влязлото в сила решение и
влязлата в сила заповед за изпълнение. Поради това без изрична законова
разпоредба в този смисъл, заповедта не може да бъде приравнена на решение по
спора и не може да се ползва от всички негови последици. За да достигне до този
извод съдът съобрази и подхода на законодателя при уреждането на двете материи,
и предвиденият самостоятелен ред за защита срещу влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл. 424 ГПК, което нямаше да е необходимо ако тя се ползваше със
сила на пресъдено нещо като решение по делото, тъй
като щеше да намери приложение чл. 303, ал. 1,
т. 1 ГПК, който регламентира идентични предпоставки.
Извършените
по новото изпълнително производство плащания не следва да бъдат вземани
предвид, тъй като всички са направени от наследницата Т. Д. за погасяване на нейните
наследствени задължения, които не са предмет на делото.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени
направените разноски за д.т.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
в полза на адв. Б. следва да бъде присъдена сумата от
по 300 лева за адв. възнаграждение за всеки от
ищците.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.Н.Д., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 101.37
лева- главница представляваща неплатена сума за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 08.11.2007 г.-02.04.2012 г., сумата от 23.39 лева- мораторна лихва за забава за периода от 08.11.2007г. до
02.04.2012г.; ведно със законната лихва
върху главницата от 30.07.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 20.83 лева- разноски
за държавна такса и адв. възнаграждение, представляващи наследствената му 1/6
част от сумите по изпълнителен лист от 20.09.2012г., издаден по ч.гр.д. №
11836/2012г. на ПРС срещу П. (П.) Н. С..
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Л.К.Д., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 101.37
лева- главница представляваща неплатена сума за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 08.11.2007 г.-02.04.2012 г., сумата от 23.39 лева- мораторна лихва за забава за периода от 08.11.2007г. до
02.04.2012г.; ведно със законната лихва
върху главницата от 30.07.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 20.83 лева- разноски
за държавна такса и адв. възнаграждение, представляващи наследствената и 1/6
част от сумите по изпълнителен лист от 20.09.2012г., издаден по ч.гр.д. №
11836/2012г. на ПРС срещу П. (П.) Н. С..
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че К.Н.Д., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 101.37
лева- главница представляваща неплатена сума за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 08.11.2007 г.-02.04.2012 г., сумата от 23.39 лева- мораторна лихва за забава за периода от 08.11.2007г. до
02.04.2012г.; ведно със законната лихва
върху главницата от 30.07.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 20.83 лева- разноски
за държавна такса и адв. възнаграждение, представляващи наследствената му 1/6
част от сумите по изпълнителен лист от 20.09.2012г., издаден по ч.гр.д. №
11836/2012г. на ПРС срещу П. (П.) Н. С..
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на П.Н.Д., ЕГН **********, сумата 50.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на Л.К.Д., ЕГН **********, сумата
50.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К.Н.Д., ЕГН **********, сумата 50.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на адв. С.Л.Б.,***, о. …, сумата от 900.00 лева– адв. възнаграждение, за оказаната на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ на П.Н.Д., Л.К.Д.
и К.Н.Д..
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ