РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 28.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието
на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1** по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът И.Р.Г.
поддържа твърдения, че в периода от 01.12.2004 г. до 01.12.2009 г. заемал
длъжността директор на Териториална дирекция – гр. Пловдив към ИА „С.Д.НА М.на О.“.
През 2009 г. била образувана прокурорска преписка № 420/2009 г. по описа на
Военна прокуратура – гр. Пловдив за проверка за извършено престъпление по чл.
282, ал. 1 и чл. 283 от НК като във връзка с действията по нея ищецът бил
многократно привикван. С постановление от 12.04.2011 г. на военен прокурор при
Военно окръжна прокуратура – гр. Пловдив било образувано досъдебно производство
№ 52-Пр/2011 г. срещу ищеца. С постановление от 29.11.2011 г. бил привлечен в
качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с
ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, извършен е разпит на обвиняем и на 07.02.2012 г.
са му предявени материалите по разследването.
С протокол от
04.04.2012 г. на военен прокурор при Военно окръжна прокуратура – гр. Пловдив И.Г.
е повторно привлечен в качеството на обвиняем, извършен е разпит и на
09.04.2012 г. са му предявени материалите по разследването.
С
постановление от 04.05.2012 г. на военен прокурор при Военно окръжна
прокуратура И.Г. бил привлечен трети път като обвиняем за престъпление по чл.
282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 предл. първо вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Извършен
бил разпит и на 08.05.2012 г. са му предявени материалите по разследването.
Твърди, че на
08.05.2012 г. с обвинителен акт бил предаден на съд за това, че при условията
на продължавано престъпление (пет пъти) при изпълнение на службата си, като
лице заемащо отговорно служебно положение – директор в териториална дирекция –
гр. Пловдив към Изпълнителна агенция „С.Д.НА М.на О.“ в противоречие с
принципите на Закона за обществените поръчки, нарушил служебните си задължения
като възложител по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и в
нарушение на Вътрешните правила, обявени със заповед на изпълнителния директор
на ИА „СД на МО“, и от това са настъпили значителни вредни последици –
имуществени вреди общо в размер на 326151,50 лв. и неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване престижа на Териториална дирекция – Пловдив към ИА „СД
на МО“, компрометиране на обективността при провеждане на процедури и
деморализиране на личния състав, като деянието представлява особено тежък
случай – престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1, предл. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК. По образуваното нохд № 175/2012 г. по описа на Военен съд –
гр. Пловдив били проведени общо осем съдебни заседания в присъствието на И.Г..
С присъда №
19/15.01.2013 г. на Военен съд – гр. Пловдив И.Г. е признат за виновен за
престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1, предл. 1 вр. чл. 26, ал. 1
от НК и му е наложено наказание в размер на четири години лишаване от свобода,
както и лишаване от право да заема опредЕ. държавна длъжност, свързана с пазене
разпореждане с държавно имущество за срок от четири години.
Присъдата
била обжалвана пред Военно-апелативния съд, а по образуваното внохд № 21/2013
г. са проведени три съдебни заседания. С въззивна присъда № 21/2013 г. по описа
на Военно-апелативния съд ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Оправдателната присъда е протестирана пред ВКС. По образуваното нд № 109/2014
г. по описа на I НО на ВКС било проведено едно заседание, оправдателната присъда била
потвърдена и влязла в законна сила на 15.04.2014 г.
Твърди, че
наказателното производство срещу него продължило от 29.11.2011 г. до 15.04.2014
г. По делото били проведени множество съдебни заседания, на които ищецът в
качеството му на подсъдим, обвинен за извършването на тежко, по смисъла на
закона, престъпление от общ характер бил длъжен да присъства на всяко едно
съдебно заседание.
Поддържа, че повдигнатото
обвинение по служба повлияло негативно на кариерата му, изгубил възможността да
осъществява дейност във връзка с военното дело, била отнета възможността му за
достъп до класифицирана информация, тъй като не отговарял на чл. 40, ал. 1, т.
5 и 6 във вр. с чл. 41, т. 4 от ЗЗКИ. Засегнати били авторитетът и репутацията
му, поради което не можел да намери работа в Пловдив и като служител на „В.Т.“
АД в периода от 18.12.2012 г. до 01.05.2014 г. работел в други градове, далеч
от съпругата и двамата си сина.
Поддържа
твърдения, че във връзка с неоснователното обвинение е понесъл и търпи неимуществени
вреди, които описва подробно. Освен това твърди, че повдигнатото обвинение
довело до влошаване на здравословното му състояние и затруднено лечение и
възстановяване след операция на мозъчен тумор, извършена през януари 2011 г.,
влошил се диабетът му и се разболял от чревна непроходимост.
Претендира заплащане
на сумата 30000 лв., като обезщетение за причинените му в резултат на незаконно
обвинение в периода от 29.11.2011 г. до 15.04.2014 г. неимуществени вреди, ведно
с обезщетение в размер на законната лихва от 15.04.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и обезщетение за претъпени имуществени вреди,
изразяващи се в претърпяна загуба в размер на 3200 лв. – разноски за адвокатска
помощ и защита за един адвокат в наказателното производство; ведно с
обезщетение в размер на законната лихва от 15.04.2014 г. до окончателното
изплащане на главницата. Претендира разноски.
В срока за
писмен отговор по чл. 131 от ГПК ответникът П.НА Р.Б.оспорва предявените искове, като
неоснователни. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществените вреди, които ищецът
твърди, че е претърпял във връзка с незаконното обвинение, като неоснователен и
недоказан. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер, тъй като е
завишена. Излага, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземе
предвид факта, че по отношение на ищеца не били взети мерки за процесуална
принуда. Излага, че не носи отговорност за разпространяване на информация за
наказателното производство, поради което не отговаря за отзвука му в
обществото. Сочи, че не е налице причинно-следствена връзка между обвинението и
промяната в местоработата му в друг град, евентуално влошеното здравословно
състояние на ищеца, както и сринатата му репутация. Оспорва претенциите за
имуществени вреди както по основание, така и по размер. Счита, че разходите не
са доказани, че няма данни разходите да са действително платени и дружеството
да е регистрирано по ЗДДС. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на защитата на ищеца, както и че не носи отговорност за сторените
разноски. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не
спорят и се установи, че на 12.04.2011 г. срещу ищеца е образувано досъдебно производство № 52 – Пр/2011 г. по
описа на Военно-окръжна
прокуратура – Пловдив за установяване дали на 14.12.2007 г. и 19.09.2008 г. при
условията на продължавано престъпление в гр. Пловдив ищецът в качеството си на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, е нарушил и не е
изпълнил служебните си задължения като възложител по НВМОП по правилното
определяне на основанието и вида на процедурата за сключване на договори №
5/14.12.2007 г. и договор № 13/19.09.2008 г., за строително-монтажни работи в
ПД „К.“ с цел да набави за другиго – фирма ЕТ „Е.**– И.С.“ – облага сумата от
1151518,84 лв. с ДДС и от това са могли да настъпят немаловажни последици –
престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По делото е
установено, че с постановление за привличане на обвиняем от 29.11.2011 г. на ищеца
е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал.
1, предл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода от 14.12.2007 г. до
04.12.2008 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление (пет
пъти), при изпълнение на службата си, като лице, заемащо отговорно служебно
положение – Директор в Териториална агенция – гр. Пловдив към Изпълнителна
агенция „С.Д.НА М.на О.“, в противоречие с принципите на Закона за обществените
поръчки, нарушил служебните си задължения като възложител по Наредбата за
възлагане на малки обществени поръчки, по правилното определяне на вида и
основанието на процедурата за сключване на договор № 5/14.12.2007 г. за СМР в
ПД „К.“ и определяне на неговата стойност като вместо да проведе процедурата за
възлагане на малка обществена поръчка чрез открит конкурс, провел процедура по
възлагане на малка обществена поръчка чрез договаряне с покана, позовавайки се
на обстоятелството „непреодолима сила“ – „проливни дъждове и отрицателни
температури“ без в действителност такива обстоятелства да са налице и да са
довели до нуждата от ремонт макар и нуждата от ремонт на ПД „К.“ в този обем да
е съществувала и от преди това, като допуснал в количествено – стойностната
сметка на ЕТ „Е.**– И.С.“ и в цената на сключения договор № 5/14.12.2007 г. да
бъде включена и доставка на мебели на обща стойност 85936 лв., както и
включване и заплащане на дейности без да са от неотложен характер и като
продължение на първия договор сключил втори договор № 13/19.09.2008 г. за
допълнителни СМР на ПД „К.“ със същия изпълнител с цел да набави за другиго –
фирма ЕТ „Е.**– И.С.“ облага сумата от 1151518,84 лв. с ДДС, които били
изплатени по двата договора и от това настъпили немаловажни вредни последици.
С
постановление за привличане на обвиняем от 04.04.2012 г. на ищеца било
повдигнато обвинение за това, че за периода от 14.12.2007 г. до 04.12.2008 г. в
гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление – чл. 26, ал. 1 от НК
/на пет пъти/, в гр. Пловдив, като лице заемащо отговорно служебно положение –
Директор в ТД – Пловдив към ИА „Социални дейности на МО“ в противоречие с
принципите на ЗОП в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3, нарушил служебните си задължения
като възложител по НВМОП, в нарушение на „Вътрешните правила за изграждане и
функциониране на системите за финансово управление и контрол“ обявени със
Заповед № 1071/29.12.2006 г. на Изпълнителния директор на ИА „Социални дейности
на МО“ – чл. 1, ал. 2, т. 1 , не свел до минимум разходите за придобиване на
ресурси, необходими за осъществяване на дейността и неправилно определил
основанието и вида на процедурата на сключен от него като възложител по НВМОП
договор № 5/14.12.2007 г. за строително-монтажни работи в ПД „К.“ с изпълнител
ЕТ „Е. – ** – И.С.“ и вместо да проведе процедура за възлагане на малка
обществена поръчка чрез открит конкурс, провел процедура за възлагане на малка
обществена поръчка чрез договаряне с покана на основание чл. 53, ал. 1, т. 4 от
НВМОП – „поради непреодолима сила е невъзможно спазването на сроковете по чл.
35“, позовавайки се на обстоятелството непреодолима сила – проливни дъждове и
отрицателни температури, без действително такива обстоятелства да са налице и
да са довели до нуждата от ремонт, макар и нуждата от ремонт на ПД „К.“ да е
съществувала и от преди това; както и нарушил принципите на свободна, лоялна и
честна конкуренция по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОП и тези в Глава
тринадесета от „Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системите
за финансово управление и контрол“, обявени със Заповед № 1071/29.12.2006 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“ – като
предопределил избора на изпълнител чрез изпращане на покани до определени от
него фирми, като и нарушил служебните си задължения по чл. 15, ал. 7 от ЗОП
като допуснал към количествено стойностната сметка на ЕТ „Е. – ** – И.С.“ и в
цената на сключения от него като възложител договор № 5/14.12.2007 г. за СМР в
ПД „К.“ да бъде включена доставка на мебели на обща стойност 103123,20 лв.
както и включване на и заплащане на дейности без да са от неотложен характер и
като продължение на първия договор № 5/14.12.2007 г. сключил и втори договор №
13/19.09.2008 г. със същия изпълнител за допълнителни СМР на ПД „К.“ с цел да
набави за другиго ЕТ „Е. – ** – И.С.“ облага – 1151518,84 лв. с ДДС по двата
договора от това настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в
действително завишение на цените в сравнение със средно пазарните цени и
плащане стойността на така завишените цени по извършените СМР по договор №
5/14.12.2007 г. и договор № 13/19.09.2008 г. общо за двата в размер на
326151,50 лв. или общо настъпили значителни имуществени вредни последици, представляващи
завишение над средно пазарните цени в размер на 326151,50 лв., както и
настъпили неимуществени вредни последици, изразяващи се в уронване престижа на
ТД – Пловдив към Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“, компрометиране
на обективността и процедурата при подбора на фирмата изпълнител и деморализиране
на личния състав, като деянието представлява особено тежък случай –
престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. вр. ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На 04.05.2012
г. ищецът бил отново привлечен като обвиняем с постановление за привличане на
обвиняем от 04.05.2012 г. по същото дело за същото престъпление.
Установи се,
че след приключване на разследването, прокурор от ВОП – Пловдив е внесъл в Пловдивския
военен съд обвинителен акт за извършване на описаното престъпление, по който е
образувано нохд № 175/2012 г. като с присъда № 19 от 15.01.2013 г. подсъдимият
е признат за виновен и е осъден на четири години лишаване от свобода и на
основание чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК е лишен от право да заема опредЕ. държавна
длъжност свързана с пазене и разпореждане с държавно имущество за срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимият е
осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“
– София, сумата от 326151,50 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2008 г. до
окончателното изплащане на сумата. Осъден е да заплати и направените по делото
разноски.
С присъда № 42 от 18.11.2013 г. по внохд № 21/2013
г. по описа на Военно-апелативния съд, постановената
присъда по нохд № 175/2012 г. на Пловдивския военен съд е отменена в частта с
която подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 282, ал. 3 във вр. ал. 2 във
вр. с ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, подсъдимият е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото
обвинение. Присъдата е отменена и в частта по гражданския иск, като същият е
отхвърлен като неоснователен.
Присъдата е
протестирана от прокурор от ВАП и обжалвана от гражданския ищец като по
протеста е образувано касационно дело № 109 по описа за 2014 г. на I НО на ВКС,
по което е постановено решение № 157 от 15.04.2014 г., с което присъда № 42 от
18.11.2013 г. по внохд № 21/2013 г. е оставена в сила. Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 15.04.2014 г.
Страните не
спорят, а и от представените копия от постановления за привличане на обвиняем
се установява, че в хода на наказателното производство на ищеца не е взета мярка за неотклонение.
В
производството се установи, чрез представените договор за правна защита и съдействие от 25.11.2011 г. за 300 лв. и
договор за правна защита и съдействие от 12.06.2012 г. за 500 лв., сключени с
адвокат К.Е., както и от договор № 1975 от 22.02.2013 г. за 1200 лв. с ДДС
и договор № 2290 от 05.02.2014 г. за сумата от 1200 лв. с ДДС, сключени с
Адвокатско дружество „Д., А. иС.“, ведно с представените по делото фактура № ********** от 07.03.2013 г. с приходен касов ордер
№ 324 от 07.03.2013 г. и фактура № ********** от 10.03.2014 г. с приходен касов
ордер № 061 от 10.03.2014 г., че в хода на
наказателното производство ищецът е бил защитаван от адвокати срещу договорено
възнаграждение в общ размер на 3200 лв.,
платено в брой съгласно отбелязването в договорите и представените приходни
касови ордери. От представеното удостоверение за регистрация по ЗДДС е
установено, че Адвокатско дружество „Д., А. иС.“ е регистрирано по ЗДДС.
От
представеното по делото отнемане на разрешение за достъп до класифицирана
информация № 81 от 20.09.2012 г., издадено от Държавна агенция „Национална
сигурност“ се установи, че издаденото на ищеца разрешение № 53744/20.07.2011 г. за достъп до класифицирана информация
с ниво на класификация „секретно“ е отнето.
Между
страните е безспорно, на и от представеното по делото решение № 16548 от
27.12.2012 г. по адм. дело № 722/2012 г., по описа на Пето отделение на ВАС,
както и от препис от служебна книжка № 167 от 01.12.2004 г. се установи, че
служебното правоотношение на ищеца с Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“ – София е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДС без предизвестие, тъй като държавният служител е дисциплинарно уволнен. От
решението на ВАС се установява, че дисциплинарното производство срещу ищеца е
образувано за нарушение при сключването и контрола на изпълнението на шест
договора, като за четири от шестте договора заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена извън преклузивните срокове, т.е. уволнението е обосновано с нарушения
при сключването на договор № 19/08.12.2008 г. и договор № 14/30.05.2009 г., а
не със сключването на договорите, които са били предмет на наказателното
производство.
От служебната
книжка на ищеца се установи, че веднага след уволнението е започнал работа по трудово
правоотношение като за периода на наказателното производство, водено срещу
него, е полагал труд при различни работодатели. Установява се, че трудовото
правоотношение с ЕТ „Д. – Н.“ е прекратено на 27.12.2012 г. на основание чл.
325, т. 1 КТ без предизвестие, по взаимно съгласие на страните, като от
18.12.2012 г. ищецът е започнал работа на 18.12.2012 г. при „В.Т.“ ЕАД като
управител във ваканционно селище „Елените“.
От представените и приети по делото разпечатки на
интернет страници и публикации в печатни материали, се установява, че
образуваното наказателно производство срещу ищеца е придобило обществена
гласност.
Чрез събраните по делото писмени доказателства - медицински
документи, решение № 2899 от 22.10.2013 г., издадено от ТЕЛК – общи
заболявания, както и от заключението на вещото лице д-р Д.Д., специалист
„Онколог-хематолог“, по приета по делото СМЕ, изготвена след извършен личен
преглед на ищеца, се установява, че в периода 20.01.2011 г. до 25.01.2011 г. на
ищеца е извършено облъчване с кибер нож на тумор в мозъка като контролът в
турската болница, в която е лекуван продължава до 2016 г. През месец септември
2014 г. ищецът е постъпил за лечение в отделение по нервни болести на МБАЛ
„Централ хоспитал“ – Пловдив, където му е поставена диагноза увреждане на
междупрешленни дискове в шиен отдел с радикулопатия, страда от захарен диабет с
диабетна полиневропатия, артериална хипертония, нефролитиаза и подагра. В
периода на наказателното производство 29.11.2011 г. до 15.04.2014 г. ищецът е
бил в състояние след радиологично лечение на тумор в мозъка, тремор на горните
крайници, доминиращ в дясно от средно тежка степен, артериална хипертония с
хипертонично сърце, захарна болест с диабетна полиневропария, бъбречно-каменна
болест, калкулозен пиелонефрит, паралитичен субилеус, гастрит, стеатозис
хепатис, подагра и старческо перде с късогледство. През периода на
наказателното производство са диагностицирани илеус паралитикус, Едем на
Квинке, алергия медикамендоза, начално старческо перде на дясното око с късогледство
и субатрофия на десния очен нерв с невус хориоидеус на същото око. Според
експерта това са хронични заболявания, които се лекуват през целия живот. От
заключението на вещото лице онко-хематолог се установява, че няма данни за
задълбочаване или обостряне на заболяването през периода на наказателното
производство, като между повдигнатото обвинение и туморното заболяване при
ищеца няма установена причинна връзка, тъй като туморът е открит и лекуван в
предходен период. От заключението на вещото лице се установява, че няма
данни за възпрепятстване или забавяне на лечението и възстановяването на
здравословното състояние на ищеца, която да е предизвикано от наказателното
производство.
От заключението на изслушаната и приета по делото
СМЕ, изготвена от вещото лице д-р В.К., специалист по ендокринология и болести
на обмяната, която съдът кредитира като компетентно изготвена и безпристрастна,
се потвърждава заключението на д-р Д. в частта относно заболяванията, от които
страда ищеца. Относно захарния диабет тип 2, вещото лице дава своето експертно заключение,
че съмнение за съществуване на заболяването е изразено още при лечението на
мозъчния тумор през февруари 2012 г. в болница „М.“, където пациентът е
консултиран от ендокринолог. На 04.12.2012 г. ищецът отново бил приет за лечение
в същата болница като захарният диабет тип 2 е посочен като придружаващо заболяване.
Две години по-късно - на 27.08.2014 г., ищецът е приет в ендокринологично
отделение на болница „М.“, където се установява, че лечението на захарния
диабет не е било адекватно провеждано през последните месеци, и заболяването не
е контролирано, което в комбинация с острото възпаление на подаграта е довело
до повишена стойност на кръвната захар, налагаща хоспитализация. Според заключението
на вещото лице, ищецът е генетично и физиологично предразположен към
заболяването, а острата декомпенсация, която е наложила лечение е настъпила
вследствие на остро ставно възпаление и няма връзка с хроничния стрес.
От заключението на експерта д-р К.Д., специалист
по гастроентерология, се установява, че стресът влияе пряко на артериалната
хипертония, захарния диабет и свързаната с него чернодробна стеатоза и има
косвено влияние върху рефлукс-езофагит, гастрита и подаграта при недобър контрол
на заболяването, както и че е налице принципна възможност за влошаване на
здравословното състояние на лица, страдащи от усложнения при диабет вследствие
на стрес, но от заключението не може да се направи категоричен извод, че
при ищеца тази причинно-следствена връзка е налице.
От показанията на разпитаните свидетели,
преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, които съдът кредитира като
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, се установява, че ищецът преживял негативни емоции във
връзка с участието му в следствени и съдебни действия, понижаване на служебния
му статус и злепоставяне в обществото. От показанията на свидетеля Петър Г. /син
на ищеца/, които се подкрепят и от разказа на свидетеля Д.Д., се установява, че
ищецът се ползвал с авторитет и добро име в обществото, хората го
гледали с уважение, но след дисциплинарното му уволнение и повдигнатото
обвинение, което станало достояние на приятели и съседи, те се отдръпнали от
него. Спрял да общува със сестра си, станал подтиснат и напрегнат, наложило
му се да започне работа извън града, което се отразило на отношенията със
съпругата и децата му, изпитвал притеснения при намиране на работа и във връзка
с това как ще издържа семейството си, наложило му се да направи операция в
чужбина. Обстоятелството, че за ищеца започнало да се говори лошо и че
твърдените злоупотреби при обявяване на обществени поръчки са станали достояние
на професионалния кръг, в който общувал ищеца, се установява и от показанията
на свидетеля Д., който заемал длъжност като „началник отдел“ във ведомството, в
което ищецът бил директор. От показанията на свидетеля се установява, че след
откриване на заболяването на ищеца, негови приятели събирали средства за
операция в Турция, като от разказа на свидетеля се установява, че
здравословното състояние на И.Г. и към момента е влошено в следствие на захарния
диабет, от който страда.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира,
че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия
на нейни органи. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при
наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е
обусловена от наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретното
длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато
деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена
е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на
обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или, поради
това че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
С дадените
разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК
е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената задължителна съдебна
практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди, и се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под
внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази най-напред
каква е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква
мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото
лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са
били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са
извършените действията по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на
всички тези действия върху ищеца и средата му. От значение са продължителността
на наказателното преследване, личността на увредения и притежаваният от него
авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството,
допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на
лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство
върху душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление
е в област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да
вземе предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този
смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да установи претърпените от него
болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, за
което е бил оправдан, чрез пълно и главно доказване. Преценката на съда не може
да се основава на предположението, за това, че обвинението обичайно води до
стрес, промяна в начин на живот, влошаване на отношенията в семейството и на
здравословното състояние. Поради това, според съда, обективно съществуващи са
фактите относно продължителността на наказателното преследване и характера на
обвинението. От своя страна, субективното отношение на ищеца към обективно
съществуващите факти, отражението им върху неговото физическо и психическо
състояние, изразяващо се в негативна промяна на емоционалното му състояние и
страданията, които е претърпял, като пряка последица от наказателното
преследване, подлежат на доказване в производството.
По отношение
на обективно съществуващите факти, безспорно се установи, че срещу ищеца е
повдигнато и поддържано обвинение в широк смисъл, от датата на образуване на
досъдебното производство срещу конкретно лице (12.04.2011 г.) до влизане в сила
на оправдателната присъда (15.04.2014 г.), за извършено тежко умишлено престъпление,
за което НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и
лишаване от право да се упражнява опредЕ. професия или дейност. Неоснователно
се явява възражението на ответника, че ищецът е бил привлечен като обвиняем в
по-късен момент. Предпоставките за ангажиране на отговорността на
правозащитните органи за обезщетяване на причинени вреди са налице когато
ищецът не е привлечен като обвиняем с нарочен акт. Изразът „обвинение в
извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на
специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл (това
становище е застъпено в Решение №341/05.10.2012 г. по гр. д. № 1310/2011 г., IV
ГО на ВКС, което настоящия състав възприема).
С
ограничителен характер във връзка с неоснователното обвинение са и извършените
действия по отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация,
издадено от Държавна агенция „Национална сигурност“, като независимо от
законосъобразния им характер във връзка с воденото наказателно производство
срещу ищеца, съдът намира, че същите следва да бъдат отчетени при определяне на
обезщетението именно поради връзката им с неоснователното обвинение, но в
степента, в която са се отразили негативно на ищеца и неговата професионална реализация.
Ето защо настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на П.НА Р.Б.. От събранието по
делото доказателства се установява, че ищецът е търпял неблагоприятното
въздействие на наказателното преследване за периода от 12.04.2011 г. до
15.04.2014 г. или 3 години и 2 дни, в които е следвало да участва лично в
извършваните процесуални действия, както и съдебни заседания.
От събраните
по делото гласни доказателства безспорно се установява, че ищецът е претърпял
негативни емоции вследствие на воденото срещу него наказателно преследване,
както и че е понесъл тежки последици в личен аспект от повдигнатото обвинение,
довели до конкретна промяна в начина му на живот. Съдът намира, че събраните
гласни доказателства в настоящото производство установяват тревогата на ищеца,
както и стесняването на социалния му кръг. Фактическите твърдения за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта, достойнството и
доброто му име в следствие на медийното отразяване на случая, причиненият стрес
и напрегнатост, се установяват чрез показанията на свидетелите Г. и Д..
Съдът намира,
обаче, че не се установи връзка между влошаване здравословното състояние на
ищеца и забавяне във възстановяването му от операцията на мозъчния тумор, която
е преживял преди повдигане на обвинението и воденото срещу него наказателно
производство. Въпреки това обстоятелството, че е бил с влошено здравословно
състояние и тежка диагноза, както и че е имал здравословни проблеми в хода на
наказателното производство, следва да бъде отчетено като фактор, задълбочаващ
негативните емоции от незаконното наказателно преследване и отражението, което
то има върху психиката на ищеца, поради което следва да се вземе предвид при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно т.11
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на ВКС – ОСГК,
обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално. Този принцип се
прилага както в случаите, когато обезщетение се претендира във връзка с
повдигнато обвинение за няколко отделни деяния, така и при съобразяването на
отделните конкретни обстоятелства, характеризиращи разглеждания случай.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, според съда, следва
да бъдат отчетени като обуславящи по-висок такъв тежестта и характера на
повдигнатото обвинение - тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, извършено във връзка с изпълнение на служебните задължение на ищеца,
обстоятелството, че е бил признат за виновен на първа инстанция, както и че случаят
е бил медийно разгласен. Това от своя страна допълнително го е уязвило, защото
в очите на обществото той и колегите му, които са се занимавали с обществени
поръчки, са били описани като престъпници. Като обуславящи по-нисък размер на
обезщетение, съдът отчете липсата на други извършени ограничителни мерки спрямо
ищеца, липсата на взета постоянна мярка за неотклонение; липсата на други мерки
с репресивен характер в хода на производството, освен отнемане на разрешението
за достъп до класифицирана информация, което не е установено да се е отразило в
някаква степен негативно на професионалната реализация на ищеца; разумния срок
на проведеното производство /досъдебна и съдебна фаза/ при съобразяване, че
ищецът е бил осъден на първа инстанция. Що се отнася до дисциплинарното наказание
„уволнение“, наложено на ищеца, същото не е на основание повдигнатото
наказателно производство и деянията, които са били негов предмет, а нарушения
във връзка със сключването на други договори, поради което не е установена
пряка причинна връзка между наказателното производство и освобождаването на
ищеца от работа, нито между положението на обвиняем и невъзможността да се
заема опредЕ. работа, за която ищецът има квалификация.
Поради тази причина, настоящият състав намира, че сумата 8000 лв. е
справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, определен съобразно
указаното в чл.52 ЗЗД. За формиране на този извод, съдът отчете
обстоятелството, че по отношение на ищеца не е била определяна мярка за
неотклонение, която да ограничи и свободата на придвижване на ищеца или по-друг
по –съществен начин да се отрази на неговия жизнен и социален статус. Съдът отчете
и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на
приключване на наказателното преследване - като отправна точка при определянето
на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от обсъждания
вид.
Несъмнено, инициираното наказателно производство и участието на ищеца в
него в качеството на обвиняем, а след това в качеството на подсъдим;
отразяването на случая в пресата и необходимостта да търси нова работа, са му
причинили тревоги и притеснения, довело е до нервно напрежение; до промяна и ограничения
в личния и професионалния му живот. Тези отрицателни последици са причинили
морални страдания на ищеца с по-висок интензитет, тъй като същият е страдал от
тежко заболяване и е бил ангажиран с грижи за съхраняване на здравето си, но
въпреки това в производството не се установи пряка причинно-следствена връзка
между така описаните морални страдания и стреса вследствие на тях и настъпилото
влошаване на здравословното състояние на ищеца. Няма съмнение, че при увреждане
на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси се накърняват
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното ѝ
общуване. Целта на обезщетението, обаче, е не да се поправят вредите, което е
невъзможно, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да
се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия
факт на осъждане на виновния. Поради тази причина с оглед спецификата на
конкретния случай, съдът отчита, че самият факт на осъждането на ответника, ще
репарира в много по-голяма степен причинената на ищеца вреда, отколкото би я
репарирало паричното обезщетение.
Поради това, при съобразяване установената от съда практика по
обезщетяване на подобни случаи (например Решение № 302 от 04.10.2011 г. по
гр.дело № 78/2011 г. на III ГО на ВКС), искът над сумата от 8000 лв. до пълния
предявен размер от 30000 лв. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде уважена и
заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата от 8000 лв. за периода от 15.04.2014
г. до окончателното изплащане на вземането. Съгласно т.4
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на ВКС – ОСГК,
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и
началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление, а именно от постановяване на
решението на касационната инстанция на 15.04.2014 г., което е окончателно.
По отношение претенциите за имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата
на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Обезщетението за имуществени вреди се
определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи /Тълкувателно
решение № 1/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. Следователно
предпоставка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2 ЗОДОВ е по делото да е установена причинна връзка между вредата и незаконното
обвинение в извършване на престъпление.
Претенцията
на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от вида на
претърпените загуби, изразяващи се в заплащане на възнаграждение на адвокат в
наказателното производство в общ размер на 3200 лв. по договор за правна защита
и съдействие от 25.11.2011 г. за 300 лв. и договор за правна защита и
съдействие от 12.06.2012 г. за 500 лв., сключени с адвокат К.Е., както и от
договор № 1975 от 22.02.2013 г. за 1200 лв. с ДДС и договор № 2290 от
05.02.2014 г. за сумата от 1200 лв. с ДДС, сключени с Адвокатско дружество „Д.,
А. иС.“, съдът намира за основателна.
Разпоредбата
на чл. 301, т. 12 НПК регламентира отговорността за разноски в наказателното
производство, но не предвижда възможност лицето, което е признато за невиновно
или срещу което наказателното производство е прекратено, да претендира
направените от него разноски в хода на наказателното преследване. Липсата на
процесуална възможност да се упражни претенция за разноски в наказателния процес
от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че
направените от него в хода на наказателното преследване разходи представляват
имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ. В
този смисъл е Решение № 781 от 30.11.2010 г. по гр. дело № 511/2010 г., ІV ГО
на ВКС. За
да бъде уважена искова претенция за имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби, следва последните да бъдат доказани по размер. В
производството безспорно се установи, че във връзка с образуваното наказателно
производство ищецът е сключил договори за правна защита за сумата в общ размер
на 3200 лв. С
оглед задължителните указания дадени в т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК в договора
за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата
на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин
– например по банков път. В
настоящия случай от представените договор за правна защита и съдействие
от 25.11.2011 г. за 300 лв. и договор за правна защита и съдействие от
12.06.2012 г. за 500 лв., сключени с адвокат К.Е., които служат като разписка
за получаване на договорените суми в брой, както и от договор № 1975 от
22.02.2013 г. за 1200 лв. и договор № 2290 от 05.02.2014 г. за сумата от 1200
лв., сключени с Адвокатско дружество „Д., А. иС.“, ведно с представените по
делото фактура № ********** от
07.03.2013 г. с приходен касов ордер № 324 от 07.03.2013 г. и фактура №
********** от 10.03.2014 г. с приходен касов ордер № 061 от 10.03.2014 г., по безспорен начин се доказва, че уговореното
възнаграждение за процесуалното представителство в различните фази на наказателното
производство в общ размер на 3200 лв. е заплатено от ищеца, поради което исковата претенция следва да
бъде уважена изцяло.
Възражението на ответника, че възнаграждението
е прекомерно, съдът намира за неоснователно, тъй като разноските, извършени в
наказателното производство са пряка и непосредствена последица от незаконното
наказателно преследване, поради което претърпяната от ищеца вреда следва да
бъде изцяло обезвъзмездена. В случая са неприложими
правилата на чл.78, ал.5 ГПК по отношение на договорен размер на възнаграждение
за предоставена правна помощ и съдействие по наказателно производство.
С оглед основателността
на главния иск следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление - 15.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането по
изложените в частта за неимуществените вреди мотиви.
По разноските:
При този
изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатеното адвокатско
възнаграждение по договор № 2684 от 01.08.2014 г. от 2400 лв. с вкл. ДДС, за
което е издадена фактура № ********** от 25.09.2015 г. ведно с фискален бон,
удостоверяващ нейното заплащане, съобразно уважената част от иска в размер на 809,64
лв. и 10.00 лв.-държавна такса.
Искането на
ответника за намаляване размера на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира за неоснователно,
доколкото според чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минималният размер възлиза на сумата 1831,20 лв.
с вкл. ДДС, т.е. претендираното възнаграждение в размер на 2400 лв. не
надвишава необосновано минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата.
По делото са
сторени разноски в размер на 900 лв. за три СМЕ (лист 113 и лист 230 гръб) както
и 30 лв. за депозит за свидетел (лист 208), платени от бюджета на СГС. С оглед
изложеното и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ П.НА Р.Б.следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СГС сумата в общ размер на 930 лв., представляващи разноски за
експертизи и депозит за свидетел.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, П.НА
Р.Б.да заплати на И.Р.Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. „Л.“,
ул. „*********, сумата от 8 000.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни страдания, негативни изживявания, притеснения, безпокойства, стрес и
тревожност, всичките вреди претърпени от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 282, ал. 3, във вр. с ал. 2, вр. ал. 1 предл. първо вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебното производство №
52-Пр/2011 г. по описа на ВОП – Пловдив, приключило с оправдателна присъда № 42 от 18.11.2013 г. по внохд
№ 21/2013 г. на Военно-апелативния съд, НО, потвърдена с решение № 157/15.04.2014
г. по кнохд № 109/2014 г. на ВКС, I НО, влязла в сила на 15.04.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 15.04.2014 г. до изплащането ѝ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата 8000.00 лв. до пълния предявен размер от 30000.00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, П.НА
Р.Б.да заплати на И.Р.Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. „Л.“,
ул. „*********, сумата от 3200.00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от
него разноски за адвокатски възнаграждения в рамките на организираната защита
по досъдебното производство № 52-Пр/2011 г. по описа на ВОП – Пловдив, наказателното
производство НОХД № 175/2012 г. по описа на Пловдивски военен съд, ВНОХД №
21/2013 г. по описа на Военно-апелативен съд и по КНД № 109/2014 г. по описа на
I НО на Върховния касационен съд, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 25.11.2011 г. за 300 лв., договор за правна
защита и съдействие от 12.06.2012 г. за 500 лв., сключени с адвокат К.Е., както
договор № 1975 от 22.02.2013 г. за 1200 лв. и договор № 2290 от 05.02.2014 г.
за сумата от 1200 лв., сключени с Адвокатско дружество „Д., А. иС.“, ведно със
законната лихва върху общата сумата от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 15.04.2014 г. до изплащането ѝ.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на И.Р.Г., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, кв. „Л.“, ул. „*********, сумата от 819,64 лв. - разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата в
размер на 930 лв. - разноски в производството за възнаграждения за вещи лица.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: