ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153
гр.
Пловдив, 23.01.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХVIIІ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ваня
Петкова и прокурора Костадин
Паскалев, като разгледа административно дело № 2029/2019година по описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във вр.
с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано по исковата молба от А.П.Ч., ЕГН**********
***, депозирана чрез адв.Б.П. ***, с която е предявен
иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000.00 /две хиляди/
лева, дължащи се на нарушение на чл.4 ал.1 от Закон за защита от дискриминация
/съкр.ЗЗДискр/ по признак
„имуществено положение“ от служители на Район „Южен“ при Община Пловдив - М.А.,
сътрудник социална работа и В.В.- социален работник,
и двете по проект „Аз живея независим живот“, като през месец август на 2016г
са и отнели карта за ползване на градски транспорт, ведно със законната лихва
от датата на влизане в сила на решение на Административен съд-Пловдив 02.01.2019г.
до окончателното изплащане на сумата. Редовно призован, в съдебно заседание се
явява лично и с процесуален представител адв.П., като
поддържа жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество в
писмени бележки дава становище за обоснованост и доказаност
на исковата претенция, която моли да бъде уважена в предявения размер. Претендира
присъждането на направените по настоящото дело разноски.
Ответната страна чрез писмен отговор и чрез участвалия по
делото процесуален представител юрк.А. взима
становище за неоснователност на предявения иск, като ангажира писмени
доказателства. По същество на спора с писмена защита поддържа становището за неоснователност
и недоказаност на предявения иск. Сочи на липса на причинно – следствена връзка между установените с административен
акт за дискриминация обстоятелства и претендираните
неимуществени вреди, като техният размер счита за необосновано завишен. Затова
моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява
становище за основателност на предявената искова претенция за неимуществени
вреди, която счита за завишена по размер. Предлага иска да се уважи, но претендираното обезщетение да бъде определено в значително
по- нисък размер.
Съдът, като съобрази становищата на страните и прецени
събраните доказателства, счита, че исковата молба е НЕДОПУСТИМА поради следните
за това съображения:
В
исковата молба е посочен като ответник-юридическо лице, който според
ищеца е станал причина за настъпване
на неимуществена вреда в конкретно посочен в исковата молба размер, чрез
извършени действия
от негови служители, установени по съответния
ред с влязъл в сила административен акт. Като такъв е посочена Община Пловдив- Район „Южен“,
представляван от Кмета на района. В този смисъл са и становищата по същество на
делото, конкретизирани в писмената защита. Съобразно изискването
на чл. 205
от АПК, искът за обезщетение
следва е предявен
срещу юридическо лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие според ищеца са настъпили
вреди. В този смисъл Район „Южен“ при Община Пловдив не се
явява процесуално легитимното юридическо лице, което да носи отговорност като
ответник по предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди. Такъв субект
се явява Община Пловдив, която се представлява от съответното лице, Кмет на
Община Пловдив. В случаят липсва пасивна процесуална легитимност на заявения от ищеца
ответник- Район Южен при Община Пловдив. Законодателят
е поставил основно изискване за качеството, което следва да притежава ответника
по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ, а именно да е юридическо лице,
представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. От представените доказателства
се установява, че посочения от
ищеца ответник няма необходимите
характеристики, които да го определят
като допустим ответник по предявения
иск. В разпореждането за насрочване на делото коректно е
посочен ответника- Община Пловдив. Независимо от това, в хода
на производството по чл. 203 и следващите от АПК, където се изясняват въпроси, свързани с наличието или липсата на
незаконосъобразно действие на служители при Община Пловдив, сключили трудов
договор с Кмета на Район „Южен“,
в резултат на които за ищеца
да са настъпили
вреди и дали е налице пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между тях и твърдените за настъпили
вреди, той е продължил да ангажира отговорността Район Южен
при Община Пловдив, който не е юридическото лице, представлявано от органа, от
чието незаконосъобразно действие са причинени вредите. В хода на съдебното
дирене, първоинстанционният
съд е целял
да изясни релевантните
за производството факти и обстоятелства, в т. ч. и дали е налице установено по съответния административен
ред незаконосъобразно
действие или бездействие на посочения от ищеца
административен орган - юридическо лице или негови служители.
Дали е налице извършено незаконосъобразно действие на точно определения
от ищеца административен оран и последвали ли са
за ищеца преки неимуществени
вреди, разбира се винаги е въпрос по съществото на
производството и не е свързан с допустимостта на предявения пред
съда иск. Но
условие за разглеждане по същество на предявеният иск винаги се явява
преценката за ответника, който може да носи съответната отговорност. Не е и
въпрос на задължение за
първоинстанционния съд да посочи на ищеца правилния ответник. Такова действие е недопустимо, тъй като би означавало осъществяване
на намеса в производството в полза на една от равнопоставените
в същото страни. Определянето на ответник в исковото
производство е въпрос, по който следва да вземе решение единствено ищеца, като
съответно и понесе отговорността за евентуално неправилно ангажиране на
отговорност на невиновен или неотговорен по закон правен субект. Намеса
в насочеността на иска може да бъде осъществена от съда единствено и само тогава,
когато той е изрично и безспорно предявен срещу лице, което не се вписва в
заложените в чл. 205 от АПК
критерии, т. е. лице, непритежаващо
качествата, които са
въведени от законодателя с описаната норма. Дори и в
този случай съдът не следва да указва срещу кой да се подаде иска, а следва да
остави същия без движение за отстраняване на съществен недостатък, какъвто се
явява непосочването на нелигитимен ответник. В
конкретният случай от страна на съда е посочен с разпореждане
№4832/24.07.2019г. конкретният ответник, като същевременно ищеца продължава да
ангажира в хода на производството отговорността на Район „Южен“ при Община
Пловдив. Съдът не може да се намесва в тази негова насоченост, потвърдена и с
писмената защита по делото, като не е длъжен да напътства
ищеца срещу кого да насочи
иска си и кой трябва да
е ответник. Съдът е длъжен да даде указания само
във връзка с надлежното упражняване на правото на
иск. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването
на право на иск и надлежното
му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на
правото на иск, а липсата й има за последица
недопустимост на иска и задължение на съда да
върне исковата молба по чл. 130 ГПК и да прекрати образуваното
съдебното производство. В този смисъл
е и постоянната съдебна практика, последователно изразена в Определение № 3078/14.03.2017 г. по адм.д.№2484/2017г. на ВАС- III отд.,
Определение № 9657/13.07.2018г. по адм.
д. № 7517/2018г. на ВАС- III отд. и др. В предвид на
изложеното,
настоящата инстанция счита, че предявеният
иск спрямо Район Южен на Община Пловдив се явява недопустим, поради което исковата молба
следва да се върне,
а производството по делото прекратено.
Ето защо и на
основание чл.129 ал.4 вр. чл.130 ГПК, вр. чл.144 АПК Съдът