№ 251
гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Асен Христов
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600515 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 22.02.2021 г. по н.о.х.д. № 5599/2018г. на СГС, НО, 7 състав подсъдимият Р.
Н. К. е признат за виновен в това, че:
-на 31.07.2015 г., в гр. София, ж.к. "***", при излизане от подземен паркинг на блок 389
към ул. "***", при управление на МПС - т.а."Тойота", модел "Хайлукс" с рег. № ***, с цел да
осуети митническа проверка и в нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 5, ал.
1, т. 1 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), причинил две средни телесни
повреди без имуществени щети на М. В. Н., а именно: травматични увреждания на меките
тъкани на лявата подбедрица с остатъчни сетивни, моторни нарушения, нарушено
кръвообращение на долния крайник и видими деформации на мускулатурата, персистиращи
дори и след продължителен оздравителен процес, без тенденция за възстановяване на
правилната анатомична структура, реализиращи критериите на медикобиологичния
признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и счупване на
пета предкиткова /среднокиткова, дланна/ кост на дясната ръка, под главичката,
реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, пр. 2,
б. "б", пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години, като на основание
1
чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години и
-на горната дата и място противозаконно пречил на орган на власт - главен митнически
инспектор при "Митническо разузнаване" на Митница Столична - Агенция "Митници" М.
В. Н., да изпълни задълженията си и да извърши митническа проверка за наличие на
акцизни стоки в държания от него автомобил, като потеглил и избягал с колата, с което
осуетил проверката, поради което и на основание чл. 270, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е
осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен
срок от три години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК с присъдата за двете деяния е наложено общо наказание
от три години лишаване от свобода, което е отложено с изпитателен срок от пет години,
като към него е присъединено и наказанието лишаване от правоуправление за срок от пет
години.
С присъдата е приспаднато времето, пред което подс. Н. е бил задържан под стража и
спрямо него е прилагана мярка за неотклонение "домашен арест", като в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК са му възложени и разноските по делото.
Срещу присъдата в срок е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Д.
Я. - упълномощен защитник на подсъдимия Р.К.. В сезиращите въззивната инстанция
процесуални документи са наведени оплаквания за нарушение на материалния закон и за
съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК. В подкрепа на тезата си защитата твърди, че съдът е подценил
обстоятелствата по осъществяване на митническата проверка на процесния ден и по-
конкретно това, че разпореждането за извършването й е дадено устно, самите митнически
служители са били цивилни, а автомобилът, с който са се придвижвали, не е бил обозначен
като служебен. Защитникът определя поведението на митническите служители като "сценка
на подготовка за изнудване" и посочва, че те не са поискали съдействието на служители на
СДВР, каквато е била обичайната практика в тези случаи. В жалбата се акцентира върху
неизяснения механизъм на получаване на травмите на пострадалия Н. и върху това, че
твърдяното от свидетелите на обвинението прегазване на крака му няма как да бъде
осъществено според заключението на приетите лекарски експертизи. Поддържа се, че
отговорът на седма задача от заключението на комплексната съдебна медикоавтотехническа
експертиза (КСМАТЕ) насочва към това, че деянието е извършено по непредпазливост, тъй
като след падането на земята пострадалият не е бил в зоната на видимост на подсъдимия.
Защитникът възразява срещу квалифицирането като средна телесна повреда на контузията
на долния ляв крайник на пострадалия. Посочва в тази връзка, че според част от
заключенията на лекарските експертизи, включително и това на д-р Г., заменила в съдебна
фаза починалия и назначен в досъдебното производство експерт, уврежданията на крайника
са довели до разстройство на здравето неопасно за живота и са реализирали
медикобиологичната характеристика на увредата по чл. 130, ал. 1 от НК. Поддържа, че
2
втората телесна повреда - счупването на пета метакарпална кост на дясната ръка на
пострадалия, може да се получи само при самонараняване и се изразява несъгласие с
осъждането на подсъдимия и за това увреждане. Отправя се искане за издаване на нова
оправдателна по характер присъда от въззивния съд или алтернативно за връщане на делото
на друг състав от СГС.
За изясняване на обективната истина по делото с определението по член 327 от НПК
въззивният съд е изискал от Агенция "Митници", Митница Столична информация за
конкретните правомощия на митническите служители и начина, по който те са били
реализирани в процесния ден, а от 09 РУ СДВР информация за подадения от подсъдимия
Р.К. сигнал на 31.07.2015г.
В хода на съдебните прения прокурорът от САП заема позиция за неоснователност на
въззивната жалба. Посочва, че първият съд е преценил всички обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия, а при индивидуализация на наказанието е отчел факторите,
снижаващи и отегчаващи отговорността на лицето. Според прокурора няма основание да се
приеме и превратно тълкуване на доказателствата в мотивите на първостепенния акт.
Искането към въззивния съд е за цялостно потвърждаване на присъдата.
Адвокат Р. П. - упълномощен повереник на частния обвинител М. Н., отправя същото
искане. Отбелязва, че в дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата
градският съд е бил напълно акуратен. Заема позиция за правилност на присъдата и при
индивидуализация на наказанието.
Частният обвинител М.Н. в лична защита поддържа изцяло позицията на своя повереник.
Пред САС защитникът адв. Д. Я. поддържа доводите по въззивната жалба и допълнението
към нея. В пледоарията си акцентира на двете алтернативно отправени искания в жалбата -
за оправдаване на подсъдимия от въззивния съд или за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на СГС, които счита, че намират опора в данните по делото.
Подсъдимият Р.К. се солидаризира с казаното от защитника. В последната си дума моли да
бъде оправдан.
След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и
провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен
съд намери за установено следното:
І. Преди да пристъпи към анализ на събраните доказателства и да прецени дали те
обосновават несъмнената доказаност на обвинението, за което подс. Р.К. е предаден на съд,
3
САС приоритетно провери довода на защитата за допуснато от първия съд нарушение на
процесуалните правила. Процесуалното нарушение защитникът претендира за налично,
доколкото решаващият първи съд не е обсъдил в съвкупност събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и по този начин е направил неверни изводи относно приложението
на материалния закон. Проверявайки първоинстанционната присъда, въззивният съд прие,
че сочените от защитата процесуални нарушения не са допуснати. Софийски градски съд е
анализирал събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Обосновал се е защо
кредитира определени доказателства и способи за проверка на доказателствата за сметка на
други. Отговорил е на всеки един от въпросите по чл. 301 от НПК и е направил това
убедително и в съответствие с изискването за качествено мотивиране. Дали и до каква
степен въззивният съд възприема тази обосновка е въпрос, на който ще бъде даден отговор
при проверка на присъдата по същество.
ІІ. При проверката по съществото на обвинението бе установено следното:
1. Първостепенният съд е провел всеобхватно съдебно следствие, събирайки възможните
доказателствени материали за разкриване на обективната истина по делото.
Софийският градски съд е разгледал делото по общия ред, основавайки фактическите си
констатации на следните доказателства: обяснения на подсъдимия Р.К.; показания на
свидетелите М. В. Н.- включително и частично прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от
НПК, Б. В. Б., включително и частично прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК - т. 3, л.
31 от д.п, С. М. Х., И. К. Р., включително и прочетените в цялост по реда на чл. 281, ал. 5 от
НПК -т. 1, л. 125 от д.п., К. М. С., включително и частично прочетените по реда на чл. 281,
ал. 5 от НПК -т. 1, л. 132 от д.п., М. Б. С., включително и частично прочетените по реда на
чл. 281, ал. 4 и ал. 5 от НПК -т. 2, л. 71 и т. 1, л. 29 от д.п., Т. П. К., включително и частично
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК -т. 2, л. 72 от д.п., Б. Л. Д., Г. Т. Х., С. И. А., А.
С. Ц., В. А. М.; експертизи- заключение на СМЕ по писмени данни на д-р Ц. В.,
автотехническа експертиза на в.л. Г. Д., комплексна тройна СМЕ по писмени данни – в.л. Ц.
В., заменен с в.л. д.р М. Г., в.л. М. Т. и в.л. К. С., СМЕ по писмени данни на в.л. д-р Ц. В.,
комплексна МАТЕ на в.л. Ц. В., заменен с д-р М. Г. и в.л. П. П., петорна СМЕ на в.л. Л. П.,
в.л. П. Т., в.л. Б. С., в.л. Ц. Г. и в.л. Е. И., допълнителна МАТЕ на в.л. М. Г. и в.л. П. П.;
писмени доказателствени материали: том 1 от д.п. -констативен протокол № К626-л. 11-12,
справки от КАТ за собственост на т.а. "Тойота Хайлукс"-л. 13, 15, 16, документи за
сключена застраховка Гражданска отговорност на същия автомобил- л. 141, протокол за
оглед на местопроизшествие от 31.07.2015г., скица и фотоалбум към него-л. 17-22, протокол
за доброволно предаване от подсъдимия на ключ от т.а. "Тойота Хайлукс"-л. 23, талон на
товарен автомобила „Тойота Хайлукс“-л. 24, протокол за оглед на местопроизшествие от
31.07.2015г. на т.а. "Тойота Хайлукс" и фотоалбум към него-л. 25 и сл., свидетелство за
регистрация на л.а. Мерцедес А 60-л. 37, свидетелство за правоуправление на името на В.
4
С., медицински документи за подсъдимия Р.К.-л. 90-94, длъжностна характеристика на
“главен митнически инспектор“ и на „старши митнически инспектор“-л. 99, л. 103,
свидетелство за регистрация на т.а. „Тойота Хайлукс“-л. 131, пълномощно на името на подс.
Р.К. -л. 132; том 2 от д.п. - медицински документи за пострадалия М.Н. - л. 118 -133,
постановление на прокурор от СРП от 30.04.2013 г. и докладна записка по ЗМ 5310/2012-л.
182-183; том 3 от д.п., медицински документи на името на пострадалия М.Н. и
удостоверение за плащане-л. 37-40, медицински документи и диск-л. 55-76; съдебна
фаза-скица от Столична община, район "***", виза за проектиране, схеми на гараж и
паркинг-л. 426, Нотариален акт № 062 за учредяване на право на строеж, справка за
съдимост на подсъдимия-л. 27.
2. Въз основа на тази доказателствена маса и на събраните пред въззивния съд писмени
доказателства - отговори от Агенция "Митници" - Централно митническо управление и
Агенция "Митници" - ТД Югозападна и отговор от СДВР-Девето районно управление,
приложени на л. 35-88 от въззивното дело, бе изведена следната фактическа обстановка:
Към процесната дата подсъдимият Р. Н. К. бил правоспособен водач на МПС. Притежавал
свидетелство за правоуправление № *********, валидно за категория "В", на отчет в МВР -
София, със срок на валидност до 23.02.2020 г. В същия период той управлявал т.а."Тойота
Хайлукс" с рег. № ***, предоставен му за ползване с пълномощно от собственика на колата
св. К. С..
Частният обвинител М. В. Н. и свидетелят М. Б. С. били служители на Агенция "Митници".
Към 31.07.2015 г. първият заемал длъжността "главен митнически инспектор в Митница
Столична, а вторият длъжността „старши митнически инспектор“ на същото място. Към
същата дата и на същото място свидетелят Т. К. заемал длъжността "митнически
инспектор".
Съгласно длъжностните им характеристики свидетелите имали право да извършват
проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в
зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия
на страната; да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на
митническия контрол; да изискват представянето или предаването на стоки, документи,
сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол; да
изискват представяне на документ за самоличност; да изискват писмени или устни
обяснения; да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с
вноса, износа и транзита; да извършват претърсвания и изземвания на стоки, които са били
или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол, и свързаната с тях
документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите
се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Със заповед №864/17.06.2015г. на директора на Агенция „Митници“ тримата били
определени да изпълняват служебните си задължения в сектор „Оперативен контрол“, отдел
5
„Митническо разузнаване и разследване“.
Съгласно утвърден от началника на Митница Столична планов график за разпределение на
служителите в отдел „Митническо разузнаване и разследване“ по работни места и режими
на работа за месец юли 2015г. свидетелите Н., С. и К. били определени да изпълняват
служебните си задължения при нормална продължителност на работното време - 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при петдневна работна седмица, с начало и край на работното
време от 09.00 часа до 17.30 часа.
В сектор „Оперативен контрол“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“ постъпил
сигнал, че лице с имена Р.К., управляващ т.а. "Тойота Хайлукс" с рег. № ***, извършва
нелегална търговия с акцизни стоки без бандерол в района на ж.к. "***", в близост до блок
389.
На 31.07.2015 г. Х. Х. - началник сектор "Оперативен контрол", отдел "МРР" възложил на
частния обвинител Н. и на свидетеля С. да извършат проверка на оперативната информация,
като дейността им бъде подпомогната от свидетеля Т. К.. Възлагането на задачата не било
обезпечено с писмена заповед.
В изпълнение на служебните си задължения на същата дата първите двама митнически
служители отишли на адрес в гр.София, ж.к. „***“, до подземен паркинг между бл. 388 и бл.
389. Придвижвали се със служебен автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с peг. № ***,
който не бил обозначен със специални отличителни знаци, но бил оборудван с устройство за
подаване на светлинен и звуков сигнал, поставено на таблото на предния прозорец на
автомобила. Колата се управлявала от свидетеля М. С.. На предната седалка в нея се возил
частният обвинител М.Н..
На 31.07.2015г., следобяд свидетелите спрели със служебния автомобил в близост до
подземен паркинг между блок 388 и 389
, като преди това огледали района. В паркинга се влизало през покрит с бетон проход с
ширина 2.60 метра, с наклон от ул. "***" към входа. Проходът имал от двете си страни
предпазни стени. Паркингът се затварял и отварял с ролетна врата, която се регулирала с
дистанционно управление.
Около 16.25 часа управляваният от подсъдимия Р.К. т.а. "Тойота Хайлукс" с рег. № ***
влязъл в паркинга. Свидетелите Н. и С. видели това, но не успели да го проверят, тъй като
ролетната врата на паркинга се затворила много бързо след преминаване на колата през
прохода. Поради това свидетелите продължили наблюдението над мястото.
Около 6 - 8 минути по-късно ролетната врата на гаража се отворила и отвътре излязъл
подсъдимият Р.К. със същия автомобил. Частният обвинител Н. тръгнал към паркинга, а
свидетелят С. установил служебния автомобил на улицата по начин, частично препречващ
възможността за свободно излизане от гаража.
6
Автомобилът на подсъдимия все още не бил излязъл от прохода, когато свидетелят Н. се
приближил до колата откъм страната на водача и почукал на прозореца. Подсъдимият
отворил частично прозореца, след което частният обвинител му показал служебната карта,
казал имената си и заеманата длъжност и поискал водачът да слезе от автомобила, за да му
бъде извършена митническа проверка.
Въпреки че възприел отправеното разпореждане, подсъдимият затворил прозореца на
колата, заключил вратите й, след което потеглил напред и навил волана наляво към мястото,
на което стоял свидетелят Н.. При маневрата автомобилът притиснал пострадалия с
предната лява част към стената на прохода. Автомобилът направил още маневри напред и
назад, притискайки все повече пострадалия с гръб към стената и упражнявайки натиск върху
левия му крак. От съприкосновението с автомобила пострадалият загубил равновесие и
паднал, подпирайки се на земята с дясната си ръка. Въпреки болката, изпитана от
притискането на левия крак, пострадалият успял да се изправи и нанесъл удар със свита в
юмрук дясна ръка по автомобила, откъм страната на водача.
Тези действия не възпрели подсъдимия. Той се качил с автомобила на бордюра до
предпазната стена отляво, оставяйки следи от протектор и следа на самата стена, като по
този начин успял да излезе от прохода към паркинга. След това заобиколил спрелия
напречно митнически автомобил, минал между паркираните л.а. „Мерцедес“, модел „А 160“
с peг. № *** и л.а. „Форд“, модел „Мондео“ с peг. № ***, нанасяйки им незначителни щети,
излязъл на улица "***" и се отдалечил в неустановена посока.
Очевидци на случилото се станали свидетелите М. С., Б. Б. и И. Р., а на финалните действия
по излизането на автомобила от прохода и отдалечаването му от мястото и свидетелите С.
Х., Т. К., Г. Х., С. А., А. Ц. и В. М..
Свидетелят М. С. помогнал на частния обвинител да се качи в служебния автомобил, след
което и двамата потеглили към УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". При прегледа на пострадалия в
лечебното заведение били установени: 1. контузия на левия крак; прободна рана на левия
крак, подкожен закрит кръвоизлив и охлузване на кожата на левия крак, а също и 2.
счупване на 5-та предкиткова кост на дясната ръка под главичката. Състоянието на
пострадалия наложило постъпването му в Клиниката по ортопедия и травматология в
същото болнично заведение.
Пристигналият на мястото на инцидента митнически служител Т. К. останал в района, за да
изчака идването на полицейски патрул и групата за оглед.
На 31.07.2015г., за времето от 17.45 часа до 18.40 часа бил извършен оглед на
местопроизшествието. При огледа било установено, че широчината на пътното платно на ул.
„***“ е 14 метра, предназначено е за движение в двете посоки с тротоари, вдясно считано от
посоката на огледа е с широчина 3,6 метра и вляво 3,8 метра, без пътна маркировка. При
огледа била установена ширината на прохода към паркинга между блок 389 и блок 388,
7
която била измерена на 2.60 метра. На стената на прохода била фиксирана следа от
протекторна гума, а в непосредствена близост до прохода на тротоара било намерено
пластмасово черно парче от автомобил.
На 31.07.2015 г. вечерта подсъдимият Р.К. отишъл в Девето районно управление, където
обяснил, че по-рано през деня е станал обект на престъпно посегателство. Поради участието
му в инцидента от същия ден със Заповед №3384-з2125/31.07.2015 г. той бил задържан за
срок от 24 часа.
Според заключението на СМЕ по писмени данни на в.л. д-р Ц. В. от 1.08.2015 г. /т. 1, л. 42
от д.п./, СМЕ по писмени данни на в.л. д-р Ц. В. от 26.09.20015 г. /т. 2, л. 98/, комплексната
тройна СМЕ по писмени данни от 24.04.2016 г. на в.л. д-р Ц. В., заменен с д-р М. Г., в.л. М.
Т. и в.л. К. С. /т. 2, л. 82 от д.п./ и комплексната медикоавтотехническа експертиза от
06.08.2016 г. на вещите лица д-р Ц. В. и инж. П. П. /т. 2, л. 135 от д.п./ вследствие на
произшествието от 31.07.2015г. пострадалият М.Н. е получил: контузия на левия крак,
прободна рана на левия крак, подкожен закрит кръвоизлив и охлузване на кожата на левия
крак и счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка под главичката.
Контузията на левия крак, прободната рана и подкожният закрит кръвоизлив и охлузване на
кожата на същия крак представляват мекотъканни травми, които в съвкупност са причинили
на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Във второто от
посочените заключения /т. 2, л. 98 и сл. от д.п./ изрично е посочено, че тази
медикобиологична характеристика на увредата следва да се счита налична при ненастъпили
в оздравителния период усложнения от инфекциозен, съдов, неврологичен или друг
характер. Според заключението на тройната експертиза на т. 2, л. 82 и сл. от д.п.
мекотъканните травми най-вероятно се дължат на директното въздействие на колелото на
автомобила при косо /тангенциално/ действие и при преминаването му върху крака на
пострадалия.
Счупването на пета предкиткова кост на дясната ръка под главичката е реализирало
медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата при ненастъпили усложнения в
оздравителния период от ортопедично, съдово, неврологично или друго естество. Според
коментирания конкретно в тройната експертиза на т. 2, л. 98 и сл. от досъдебното
производство механизъм това увреждане е настъпило при падането на пострадалия и
подпирането му с дясната ръка на земята или при описания от свидетелите директен удар от
пострадалия със същата ръка по стъклото на прегазилия го автомобил.
Съгласно допълнителната МАТЕ на вещите лица д-р М. Г. и инж. П. П. /л. 380-409 от с.д./ в
нейната втора част, касаеща механизма на извършване на деянието, уврежданията в лявата
подбедрица са резултат много повече на притискане, отколкото на прегазване на долния
крайник, защото в последния случай, с оглед тежестта на автомобила, преминаването му
през целия крак е щяло да доведе до счупване и на подбедрицата, каквото не е налично.
8
Разкъсването, хематомът, охлузването и прободната рана на долния крайник биха могли да
бъдат получени и при изправено положение на крака на пострадалия и притискане върху
преградата - стената. Счупването на петата дланна (метакарпална) кост на ръката отговаря
да е получено при механизъм на самонараняване от нанесен от пострадалия удар/и върху
процесния автомобил.
Според заключението на петорната съдебно медицинска експертиза, изготвена през 2018 г.
от вещите лица Л. П., П. Т., Б. С., Ц. Г. и Е. И. вследствие произшествието от 31.07.2015г. /т.
3, л. 44 и сл. от д.п./ пострадалият Н. е получил следните травматични увреждания:
Първо -дълбока рана на лявата подбедрица по задната повърхност, хематом и охлузвания на
лявата подбедрица, пунктиформена рана на лявата подбедрица, циркулярен белег от
нараняване на лявата подбедрица под колянната става с клинични данни за фиброза на
мускулната тъкан и оток на подбедрицата, голям белег от нараняване на лявата подбедрица
по задната повърхност с деформация на подлежащата мускулатура, компресивна исхемична
лезия на неврус Перонеус в ляво. Към момента на изготвяне на петорната
съдебномедицинска експертиза са били налице клинични данни за остатъчна фиброза на
увредената мускулна тъкан и ЕМГ-данни за компресивно-исхемична лезия на нервус
Перонеус в ляво със засягане на сетивната и моторната функция. Прието е в експертизата, че
персистиращият оток на лявата подбедрица се дължи на нарушеното кръвообращение и
лимфен застой в областта на травмата на лявата подбедрица, резултат от развилите се
фиброзни промени в мускулатурата в хода на оздравителния процес. Установена била и
налична персистираща деформация на мускулатурата от задната мускулна група на лявата
подбедрица в областта на голям цикатрикс от получената рана. Травмата на лявата
подбедрица е съпроводена със слабост и умора при статично и физическо натоварване,
корелиращи с установените ЕМГ-данни за увреда на нерви на лявата подбедрица. Тези
травматични увреждания на меките тъкани на лявата подбедрица с остатъчни сетивни,
моторни нарушения, нарушено кръвообращение на долния крайник и видими деформации
на мускулатурата, персистиращи дори и след продължителния оздравителен процес, без
тенденция за възстановяване на правилната анатомична структура, според вещите лица са
реализирали критериите на медикобиологичния признак постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Според писменото заключение и отговорите на вещите лица в съдебно заседание травмата
на лявата подбедрица е резултат от грубо въздействие на твърди тъпи предмети с елементи
от удар, притискане и триене и отговаря да е получена при притискане между неподвижна
твърда повърхност /терен, стена/ при едновременното въздействие на движеща се част на
автомобила /движещо се колело/, от което са травмирани само меки тъкани - кожа,
подкожие, мускулатура, съдове с малък калибър и нерви, без да са засегнати костите на
крайника и
Второ - счупване на пета метакарпална кост на дясната ръка, което реализира критериите на
9
медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
за повече от 30 дни.
Според писменото заключение и отговорите на вещите лица в съдебно заседание това
увреждане е получено в резултат на индиректно травмиране и може да бъде причинено по
механизма на удар с или върху твърд тъп предмет в областта на метакарпофалангеалната
(дланно фалангеалната) става при сгъната в юмрук ръка.
Съгласно заключението на изготвената по делото комплексна медико-автотехническа
експертиза в нейната автотехническа част мястото на удара на пешеходеца Н. се намира по
широчина на пътното платно от 4,0 метра до 4,5 метра вляво от левия бордюр на ул. „***“,
считано в посоката на огледа и по дължина на пътното платно от 9.0 до 9.5 метра след
ориентира, считано в същата посока. Скоростта на т.а. "Тойота Хайлукс" peг. № *** към
момента на пътно-транспортното произшествие с пострадалия е била от порядъка на 6 км/ч,
а към момента на преминаване между двата автомобила - л.а. „Мерцедес“ и л.а. „Форд“ - е
била от порядъка на 10 км/ч. Водачът на т.а. „Тойота Хайлукс"
е имал обективната възможност да предотврати произшествието и вредоносните резултати,
като остане на място и не потегли (т. 2, л. 135 и сл. от д.п.).
Според заключението на АТЕ на в.л. А. А. при извършения оглед на т.а. "Тойота Хайлукс" с
рег. № *** са установени следи от надиране по левия край на предната броня, по дясна
предна вежда на десния калник, по предна част на задния ляв калник, хлътване на
ламарината на задната лява врата с размери 30-40 см., причинено от удар или силен натиск,
но не от твърд или ръбест предмет, а също и три броя малки, кръгови хлътвания на
вертикалната част на предната лява врата, видими единствено при гледане под ъгъл.
Техническото състояние на автомобила към процесната дата е било изправно, а полето на
видимост на външните огледала за задно виждане е отговаряло на техническите изисквания
на международните правила по линия на ЕИК към ООН.
Гореизложената фактическа обстановка е приета в почти съответен вид и от първата
инстанция. Внимателният прочит на материалите по делото, включително и на събраните
пред тази инстанция, не стана причина въззивният съд да възприеме фактически
констатации, с които да изрази значително несъгласие с приетите от градския съд, а
единствено наложи известна тяхна конкретизация.
ІІІ. Първият съд е обсъждал събраните доказателства и е взел становище по тях, което е
мотивирал в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В изпълнение на
задължението си за собствен доказателствен анализ въззивната инстанция прие следното:
Мястото и времето на произшествието са установени чрез съпоставка на гласните
доказателствени средства и на отразяването в протокола за оглед на местопроизшествие от
31.07.2015 г.
10
Това, че на процесната дата подсъдимият Р.К. е управлявал т.а. "Тойота Хайлукс" с рег. №
*** е видно от собствените му обяснения, от показанията на пострадалия М.Н. и на
свидетеля М. С.. Доказателства в тази посока могат да се изведат и от показанията на
свидетеля К. С. - собственик на процесния автомобил, който преди процесния период го е
предоставил на подсъдимия за ползване с пълномощно на л. 132, т. 1 от д.п.
Относно причината, поради която свидетелите Н. и С. са били на мястото на
произшествието, съдът се довери на техните показания и на разказаното от свидетеля Т. К. -
също митнически служител, който е бил натоварен заедно с колегите си да направи проверка
на подсъдимия и управлявания от него автомобил, заради постъпил в сектор „Оперативен
контрол“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“ сигнал за извършвана нелегална
търговия с акцизни стоки без бандерол. Вярно е, че проверката е възложена на митническите
служители с устно разпореждане на ръководителя на сектора Х. Х.. Това обаче не
компрометира действията на митническите служители, участващи в реализацията й. На т. 1,
л. 98 и л. 124 от д.п. са приложени отговори от началника на Агенция "Митница", Митница
Столична, според които на трите лица са били възложени задачи от прекия им ръководител,
свързани с оперативно наблюдение във връзка с осъществяване на митнически надзор и
контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и придружаващи ги документи с
оглед спазване на европейското и национално митнически и акцизно законодателство. От
постъпилите пред въззивната писмени отговори от Агенция "Митници"- писмо с рег. № 32-
194168/18.06.2021г. и писмо с рег. № 32-193281/18.06.2021г. /с приложения/ е видно, че като
ръководител на сектора Х. Х. е имал правомощие да планира и осъществява митнически
проверки, да разпорежда извършването им, както и да осъществява пряко оперативното
ръководство по тях. Това, че Х. е разпоредил устно извършването на проверката не влиза в
колизия нито с установената в Агенция "Митници" практика, нито със закона, тъй като
съгласно чл. 110, ал. 4 от ДОПК проверката от органите по приходите, към които при
контрола върху акцизни стоки се включват и митническите органи, се извършва без изрично
писмено възлагане.
Въззивният съд се довери на показанията на митническите служители, участващи в
проверката, включая и на приобщените от досъдебното производство такива, като установи,
че те са последователни, конкретни и в синхрон едни с други. Действително свидетелят Н. е
избрал да добие качеството на страна в процеса - частен обвинител. Това е негово
процесуално право и само защото упражнява функция по обосноваване на обвинението
показанията му не следва да бъдат дискредитирани. Тези показания освен това влизат в
пълно съответствие с разказа на очевидците М. С., Б. Б. и И. Р., с резултатите от огледния
протокол и със заключенията на автотехническите и лекарски експертизи по делото, които
установяват механизъм на причиняване на увреждането, свързан с пътен инцидент от
процесната дата.
Показанията на частния обвинител относно това, че е отишъл към колата на подсъдимия в
момента, в който е излизал от прохода към паркинга, че се е легитимирал пред него със
11
служебна карта, че е поискал да слезе от автомобила, за да му бъде извършена митническа
проверка, са все обстоятелства, за които свидетелят Н. разказва подробно и с категоричност.
Действията на свидетеля са напълно обосновани с конкретната проверка, а това, че е
пристъпил към реализацията й докато подсъдимият не е напуснал напълно прохода е
обяснимо с факта, че при влизане на колата в паркинга 6-8 минути по-рано проверка не е
могла да бъде осъществена, тъй като ролетната врата на гаража се е затворила много бързо.
Въззивният съд постави в основата на доказателствените си изводи показанията на
свидетелите Б. Б. и И. Р. - вторият разпитан пред градския съд въз основа на издадена и
изпълнена от Кралство Нидерландия Европейска заповед за разследване. Извън частния
обвинител и свидетелят С. тези двама свидетели са основни за обвинението, тъй като са
възприели непосредствено значителната част от обстоятелствата интересуващи процеса,
които при това потвърждават тезите на частното и държано обвинение. На показанията на
свидетелите Б. и Р. въззивният съд, както и първият, няма причина да не се довери.
Свидетелите са напълно независими - не се твърди, а и не се установява при тях
заинтересованост от изхода на делото, поради лични, служебни или други причини;
изложението им е последователно; за основните факти показанията им са в синхрон едни с
други; а относно финалната част на инцидента - изнасянето на автомобила на подсъдимия от
мястото на произшествието, то намира подкрепа в обясненията на подсъдимия, в
показанията на свидетелите С. Х., Т. К., Г. Х., С. А., А. Ц. и В. М.. Свидетелите Б. и Р. освен
това са били на мястото напълно случайно, информирали са надлежните органи за
инцидента и още тогава са установени от органите на реда като негови очевидци. Всичко
това означава, че нямат преднамерено качество на свидетели, а функцията им на очевидци
не може да бъде поставена под съмнение. Двамата свидетели, съобразно собствения си
езиков опит и култура, излагат фактите, интересуващи процеса. Известната непълнота във
възприятията им при разпита пред съда е обяснима с изминалото от време, но е преодоляна
чрез използване на процесуалната техника по член 281 от НПК, която законосъобразно е
била приложена от първия съд.
От показанията на свидетелите Н., Б. и Р. въззивният съд отказа да възприеме единствено
изявлението им, че при маневрите с автомобила подсъдимият е "прегазил" на два пъти крака
на пострадалия. Тезата за прегазване е стояла в началото на досъдебното производство,
включително е била застъпена като в част от съдебно медицинските експертизи по делото.
След назначаването в предсъдебната фаза на петорна КСМЕ прегазването като възможен
механизъм на получаване на травмата на долния ляв крайник е било изоставено от
обвинението, което и в обвинителния акт е твърдяло, че увредата на крайника е резултат от
провеждането на маневрите напред и назад на автомобила на подсъдимия, при което кракът
на пострадалия е бил притиснат между лявата стена на прохода на паркинга и задната лява
гума на автомобила. Именно на база на заключението на тази експертиза, на разпитите на
вещите лица, участвали в изготвянето й в с.з. на 05.12.2019 г., на база на разпитите в
съдебно заседание на вещите лица, участвали в предходните лекарски експертизи, а също и
имайки предвид допълнителната МАТЕ на л. 380 от съдебното дело, въззивният съд прие, че
12
версията на свидетелите Н., Б. и Р. за прегазване на крака на пострадалия от автомобила на
подсъдимия е недостоверна. При този механизъм на причиняване на увредата и при тежък
автомобил, какъвто е процесният, управляван от подсъдимия, би се стигнало до "счупване
на кости" /разпит на в.л. Ц. Г. в с.з. на 05.12.2019г./; до "усукване на подбедрицата" /разпит
на в.л. Ц. В. в съдебно заседание на 05.10.2020 г./ или до "счупване на пищялите" /разпит на
в.л. М. Г. в с.з. на 03.02.2021 г./ - все увреждания, които обективно не са установени при
пострадалия М. Н.. Невъзприемане на показанията на свидетелите Н., Б. и Р. относно
твърдяното от тях прегазване не се отразява върху достоверността на цялостните им
показания, които, както бе посочено, са последователни, конкретни и в синхрон едни с други
във всички останали части. Използваните от свидетелите формулировки "прегазване", а от
свидетеля Н. и "преминаване с част от лявата гума на автомобила през крака му", се
обясняват с бързината на развилите се събития, с емоционалното състояние на
наблюдаващите инцидента лица, с изпитаната от свидетеля Н. болка от травмата, но най-
вече с това, че автомобилът е минал в такава непосредствена близост до пострадалия, че
маневрата би могла да бъде оприличена на пръв поглед като прегазване и сгрешена не
недобросъвестно относно точната й характеристика.
Въззивният съд отказа да възприеме показанията на свидетелите С. А. и А. Ц., които
твърдят, че след излизане от служебния автомобил пострадалият директно се е насочил към
колата на подсъдимия и без да каже нищо е започнал да удря по стъклото и да дърпа
дръжката на вратата. Показанията на двете жени съвпадат с обясненията на подсъдимия,
депозирани в съдебно заседание на 22.02.2021г. Тук следва да се посочи, че съдът обсъжда
само обясненията от тази дата, тъй като те са депозирани след като в съдебно заседание на
11.02.2021 г. е било допуснато изменение на обвинението, поради съществена промяна в
обстоятелствената му част. Изхождайки от законодателната идея, че подсъдимият би се
въздържал да упражни правото си да дава обяснения при евентуалния риск тези обяснения
да се ползват за обосноваване на ново обвинение и от това, че правилото на чл. 287, ал. 4
НПК представлява реална гаранция за упражняване на правото на защита, съдът приема, че
не може да анализира и да се позовава на обясненията на К., дадени преди изменение на
обвинението и намиращи се на л. 419 и л. 437 от съдебното дело, макар вторите да имат по-
скоро характер на изявление на подсъдимия за действията на частния обвинител в съдебно
заседание. В подлежащата на обсъждане част обаче, както обясненията на подсъдимия,
депозирани след изменение на обвинението, така и показанията на свидетелките А. и Ц. не
биха могли да бъдат приети за достоверни и решаващият първи съд с основание ги е
отхвърлил като несъдържащи истинни обстоятелства. С лансираната от подсъдимия и
свидетелките защитна теза всъщност не се оспорва обстоятелството, че К. се е намирал на
местопроизшествието и е участвал в пътен инцидент с пострадалия Н.. Подсъдимият, а
косвено и свидетелките, потвърждавайки тезата му за внезапност и своеобразна агресивност
в действията на митническия служител, твърдят, че предприетите от К. действия по
напускане на местопроизшествието се дължат на опасенията от нападение или грабеж, от
какъвто преди години е била пострадала и неговата майка. В принципен план версията на
13
подсъдимия не е невъзможна, но в конкретния случай тя се опровергава от показанията на
свидетелите Н. и С., които твърдят, че пострадалият е тръгнал към подсъдимия напълно
спокойно, легитимирал се е и е поискал да извърши проверка на лицето и автомобила, а
също и от казаното от свидетелката Б., която посочва, че преди самият инцидент
пострадалият "е излязъл" пеша и бавно от подземния паркинг. Версията за нападение е
защитна като се има предвид още, че твърдяното нападение е реализирано през деня, на
публично място, в присъствието на много хора, пострадалият не е бил маскиран, не е
държал хладно или огнестрелно оръжие, в ръцете си е носил само служебна карта, която не
би могла да заблуди подсъдимия в естеството си или да породи у него тревога, различна от
тази, свързана с бъдещата проверка. Анализирайки обясненията на подсъдимия в
коментираната част обаче, няма как да не бъде отчетено обстоятелството, че три години
преди процесния случай, при проверка за нерегламентирано държане на акцизни стоки К. е
имал сходно поведение - според показанията на свидетелят Б. Д. тогава той отново е
напуснал мястото на проверката, а по-късно е подал в полицията сигнал за нападение, който
се е оказал несъстоятелен, видно от доказателствата, приложени на т. 1, л. 182 - 185 от д.п.
Подсъдимият освен това е разбрал, че вследствие на маневрите с автомобила е пострадал
човек - той самият твърди, че частният обвинител е викал от болка, а за това разказват и
свидетелите Р. и Б., които всячески са се опитали да го накарат да спре и слезе от
автомобила. Вместо това подсъдимият е напуснал мястото на произшествието и по-късно
през същия ден според собствените му обяснения в присъствието на адвокат е отишъл в
Девето районно управление, за да подаде сигнал за осъществено спрямо него престъпно
посегателство. От изискания от въззивния съд и постъпил по делото отговор с изх. №
338400-7599/23.06.2021г. от Девето районно управление е видно, че няма данни
подсъдимият К. да е подал писмен сигнал в полицията, но това не дискредитира
твърденията му, че е отишъл на място сам и доброволно, тъй като писмените документи към
цитирания отговор не съдържат подобни сведения. От факта, че митническите служители са
били цивилни, а ползваният от тях служебен автомобил необозначен със специални знаци не
биха могли да се правят изводи в подкрепа на защитната теза. От една страна - заради
специфичната дейност, която извършват, при оперативните мероприятия митническите
служители не би следвало да бъдат облечени с униформи, нито да ползват автомобили с
отличителни знаци, тъй като това би ги направило лесно разпознаваеми и би
компрометирало извършваната от тях дейност. Отговор на тази значима за делото
информация, на която акцентира защитата във въззивната жалба, се съдържа и в изисканите
от въззивния съд писма с рег. № 32-194168/18.06.2021г. и с рег. № 32-193281/18.06.2021г. на
Агенция "Митници". Че поведението на подсъдимия е целяло осуетяване на проверка, а не е
било провокирано от опасенията му за мнимо нападение е видно и при съвкупната преценка
на няколко обстоятелства: първо - според приетите за достоверни доказателства
пострадалият се е легитимирал пред К. и е обосновал пред него повода за проверката; второ
- проверката е извършена през деня, в близост до мястото е имало други лица, видимо
случайно присъстващи и трето - според необорените показания на частния обвинител след
инцидента в гаражната клетка на процесното място, собственост на малолетния син на
14
подсъдимия, действително са открити акцизни стоки без бандерол. Отчитайки
обстоятелствата по време, място и начин на отпочване на проверката с действията на
частния обвинител въззивният съд изключи възможността подсъдимият К. да се е заблудил
добросъвестно в действителните намерения на митническия служител М.Н. и тази негова
заблуда да е станала причина да напусне мястото на произшествието.
В останалите части, съдържащи твърдението за местонахождението му на процесното място,
за предприетите маневри с автомобила, за напускане на местопроизшествието, за подадената
в полицията жалба на процесната дата, обясненията на подсъдимия намират пълна подкрепа
в събраните доказателства. Поради това и въззивният съд, както е сторил и
първостепенният, им се довери.
Поради това, че са синхронни едни с други и с останалата доказателствена маса, въззивният
съд се довери и на показанията на свидетелите С. Х., Г. Х. и В. М., които са възприели
обстоятелства от финалната част на инцидента и по-конкретно виковете от болка на
пострадалия и факта на потегляне на управлявания от подсъдимия автомобил.
По делото общо шест експертизи (единични, тройни, комплексни, петорни, допълнителни)
са взели отношение по въпросите, свързани с получените от пострадалия увреждания, с
тяхната медикобиологичната характеристика и с механизма на получаване на травмите, а
именно: заключението на СМЕ по писмени данни на в.л. д-р Ц. В. от 1.08.2015 г. /т. 1, л.42
от д.п./, СМЕ по писмени данни на в.л. д-р Ц. В. от 26.09.20015 г. /т. 2, л. 98/, комплексната
тройна СМЕ по писмени данни от 24.04.2016 г. на в.л. д-р Ц. В., заменен с д-р М. Г., в.л. М.
Т. и в.л. К. С. /т. 2, л. 82 от д.п./ и комплексната медико автотехническа експертиза от
06.08.2016 г. на вещите лица д-р Ц. В. и инж. П. П. /т. 2, л. 135 от д.п./, петорна комплексна
СМЕ на вещите лица Л. П., П. Т., Б. С., Ц. Г. и Е. И. /т. 3, л. 44 от д.п./ и допълнителна
МАТЕ на в.л. д-р М. Г. и инж. П. П. /л. 380 от с.д./.
Вещите лица по всички експертизи са били единодушни, че една от посочените от
прокуратурата травми, а именно счупването на пета предкиткова дланна кост на дясната
ръка на пострадалия под главичката, е довела до трайно затруднение в движението на този
крайник за период повече от 30 дни. За тази увреда различие е имало относно механизма на
получаването й. Първите експертизи, в които този въпрос е бил обект на изследване, са дали
два варианта на получаване на увреждането - при падане на пострадалия и подпирането му с
дясната ръката на земята или при описания от свидетелите директен удар от пострадалия със
свита в юмрук дясна ръка по автомобила. Експертите по петорната комплексна СМЕ /т. 3, л.
44 от д.п./ и допълнителна МАТЕ /л. 380 от с.д./, включително и в разпита в съдебно
заседание на заменилата в.л. Ц. В. д-р М. Г., са категорични, че коментираното увреждане е
получено с голяма степен на вероятност при т.нар. "боксьорски" или "стрийт фракчър" удар
(удар на хора, необучени да удрят професионално), при който ръката е свита в юмрук и удря
твърд предмет. За удар със свита в юмрук дясна ръка по вратата на автомобила, говори
подсъдимият, пострадалият и очевидците на деянието Б. и Р., поради което въззивният съд
15
изцяло се довери на експертизите, според които увредата е получена именно по този
механизъм. Тази констатация въззивният съд направи като отчете и вариантността в
заключенията на първоначалните експертизи и разпитите на вещите лица по тях в съдебно
заседание, при които те не изключват възможността увреждането да е било получено при
удар по автомобила със свита в юмрук дясна ръка. Очевидно е, че обвинението само приема
за достоверен този механизъм - на база на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства в съдебно заседание на 11.02.2021г. е поискано и допуснато изменение на
обвинението, според което коментираната увреда е получена не вследствие посоченото в
обвинителния акт "удряне на китката на пострадалия след падането му на земята", а при
"инстинктивното нанасяне на удар от пострадалия с дясната му ръка по автомобила".
По отношение на медикобиологичната характеристика на увредата на левия крак
заключенията на лекарските експертизи са противоречиви - с изключение на петорната СМЕ
всички останали заключават, че се касае за контузия на левия крак, прободна рана на левия
крак, подкожен закрит кръвоизлив и охлузване на кожата на левия крак, които са довели до
временно разстройство на здравето, временно опасно за живота, т.е. увреждане извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Относно медикобиологичната характеристика на тази
увреда обаче въззивната инстанция се довери не на тези заключения, а на петорната
експертиза на т. 3, л. 44 от д.п., според която се касае за травматични увреждания на меките
тъкани на лявата подбедрица с остатъчни сетивни, моторни нарушения, нарушено
кръвообращение на долния крайник и видими деформации на мускулатурата, персистиращи
дори и след продължителен оздравителен процес, без тенденция за възстановяване на
правилната анатомична структура, реализиращи критериите на медико-биологичния
признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. За да стори това, отчете
на първо място, че в петорната експертиза са участвали вещи лица с разширен брой и
разнородна компетентност, включително и специалисти по образна диагностика, ортопедия
и травматология и неврология, чиято тясна професионална експертиза има отношение към
увреждане като процесното. Извън това - петорната експертиза е изготвена през 2018 г.,
няколко години след процесното деяние, след личен преглед на пострадалия, след проверка
на допълнителната медицинска документация, която той е представил пред тези експерти и
след като за нуждите на самата експертиза на 26.03.2018г. лицето е било насочено към
допълнително изследване - електромиография, която диагностична процедура е направила
оценка на мускулите и контролиращите ги нервни клетки, като е регистрирала
електромиографични данни за периферно-стволова увреда на нервус Перонеус син, с леко
намалена скорост на провежданите двигателни и сетивни влакна на същия и данни за
коренчево дразнене на ниво Л4, Л5 в дясно при запазена проводимост на изследваните
нерви. При обосноваване на причината, поради която въззивният съд се доверява на
петорната експертиза, заслужава акцент и още едно обстоятелство - в първоначалните
експертизи и в частност в експертизата на т. 2, л. 98 от д.п. е отбелязано изрично, че
предложеното от експерта временно разстройство на здравето, неопасно за живота, би
следвало да се приеме като медикобиологична характеристика на увредата само при
16
ненастъпили в оздравителния период усложнения от инфекциозен, съдов, неврологичен или
друг характер. След като при допълнителните прегледи и изследвания такива усложнения са
регистрирани и са намерили място в петорната експертиза, защитена убедително в писмен
вид и при разпит в съдебно заседание, въззивният съд няма основание да не й се довери.
Относно механизма на получаване на това увреждане съдът взе отношение в мотивите по -
горе, като тук единствено отбелязва, че споделя напълно заключението на тази експертиза,
според което е възможно то да бъде получено при маневриране с автомобила на
подсъдимия, при което кракът на пострадалия е бил притиснат между прохода на паркинга и
гумата на колата.
Противно на първата инстанция, въззивният съд не постави в основа на доказателствените
си изводи медицинското становище на д-р М. Т. на т. 2, л. 110 от д.п. Последното не е
назначено по предвидения в закона ред, няма характеристиките на експертно заключение и
не би могло да бъде оценявано като такова. Доводите на защитата в тази насока са напълно
основателни.
На изброените по-горе писмени доказателствени материали, включително и на изисканите
от тази инстанция, съдът също даде вяра, като отчете относимостта им към предмета на
доказване в производството.
ІV. При правилно установените факти контролираната инстанция е достигнала до правни
изводи, които се споделят частично от тази инстанция.
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 342, ал. 2, пр. 2, б. "б", пр. 1, вр. с
ал. 1, пр. 3 от НК
Съобразно обвинителния акт и измененото по реда на чл. 287 от НПК обвинение
подсъдимият Р. Н. К. на 31.07.2015 г., в гр. София, ж.к. "***", при излизане от подземен
паркинг на блок 389 към ул. "***", при управление на МПС -т.а."Тойота", модел "Хайлукс" с
рег. № ***, с цел да осуети митническа проверка и в нарушение на правилата за движение,
визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), причинил
две средни телесни повреди без имуществени щети на М. В. Н., а именно: травматични
увреждания на меките тъкани на лявата подбедрица с остатъчни сетивни, моторни
нарушения, нарушено кръвообращение на долния крайник и видими деформации на
мускулатурата, персистиращи дори и след продължителен оздравителен процес, без
тенденция за възстановяване на правилната анатомична структура, реализиращи критериите
на медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
както и счупване на пета предкиткова /среднокиткова, дланна/ кост на дясната ръка, под
17
главичката, реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни.
Вярно решаващият първи съд е приел, че подсъдимият е изпълнил състава на това
престъпление, тъй като на процесната дата е бил водач на т.а. "Тойота Хайлукс" и при
маневриране с автомобила на излизане от прохода на паркинга на блок 389 в ж.к. "***" е
притиснал крака на пострадалия между прохода на паркинга и дясната задна гума на колата.
От обективна страна тези действия са довели до причиняване на увреда на левия крайник,
която поради видимите деформации на мускулатурата, персистиращи дори и след
продължителен оздравителен процес, без тенденция за възстановяване на правилната
анатомична структура, реализират критериите на медико-биологичния признак постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. на средната телесна повреда.
Въпреки че инцидентът се е случил на необичайно място - проход на паркинг - правилата на
ЗДвП са се прилагали и към него. Аргумент за това съдът черпи от член 1, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП, според който законът урежда правилата за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване и правата и задълженията на участниците в движението, като цели
опазване на техния живот и здраве. Мястото на инцидента представлява път по смисъла на §
6, т. 1 от ДР на ЗДвП, тъй като носи характеристиките на земна площ, изградена и
използвана за придвижване на автомобили от паркинга към уличното платно. При
придвижването си на тази площ пострадалият е бил участник в движението по смисъла на §
6, т. 28 от ЗДвП и пешеходец по смисъла на член 107 от същия закон, тъй като се е намирал
на пътна територия, извън пътното платно и не е извършвал работа по пътя, а с факта на
навлизането си в тази територия, с действията си по легитимация пред подсъдимия и
изявеното желание за проверка вече е оказал влияние на движението по пътя.
Няма спор, че диспозицията на член 342, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК е бланкетна и препраща към
други законови норми, които не са част от наказателния закон. Извършването на
транспортното престъпление и конкретно настъпването на общественоопасния
съставомерен резултат се осъществява чрез нарушаването на нормите на поведение,
отразени в другите нормативни актове, като при ангажиране на отговорността на дееца
трябва да бъде преценявано дали изобщо е извършено нарушение на тези норми и дали то е
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.
С обжалваната присъда подсъдимият К. е бил признат за виновен в това, че е нарушил
правилата за движение по пътищата, посочени в член 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 116 от
ЗДвП.
В текста на член 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се съдържа общо правило към участниците в
движението да не поставят в опасност живота и здравето на хората, като това изискване е
конкретизирано с други задължителни разпоредби от ЗДвП, част от които е
инкриминираният по делото член 116 от ЗДвП (В тази насока е и Решение № 567 от
18
07.02.2013 г. по н.д. № 1961/2012 г., Н. К., ІІІ н.о. на ВКС). След като е бил посочен този
текст, в който законодателят е предвидил конкретни задължения към водача на моторното
превозно средство, е било безпредметно да бъде инкриминирана и нормата на чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, респективно подсъдимият К. неправилно е признат за виновен в нарушаването й.
От обективна страна подсъдимият Р.К. е нарушил член 116 от ЗДвП. Според тази
разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците. В конкретния случай с маневрите си в прохода на паркинга подсъдимият
е притиснал левия крак на пострадалия, който е имал качеството на пешеходец по смисъла
на член 107 от ЗДвП, и го е увредил. Поради видимите деформации на мускулатурата,
персистиращи дори и след продължителен оздравителен процес, без тенденция за
възстановяване на правилната анатомична структура, това увреждане реализира критериите
на медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
т.е. на средната телесна повреда.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл.
Подсъдимият Р.К. умишлено е нарушил правилата за движение по пътищата, съзнавал е
възможността по този начин да причини посочените в закона общественоопасни последици
и е допускал възможното причиняване на резултата - увреждане на телесния интегритет на
пострадалия. За съзнателното допускане на възможността на настъпят тежки вредни
последици сочат установените по делото факти и по - конкретно това, че:
-инцидентът се е развил в прохода на изхода от гаража, т.е. в ограничено по пространствени
характеристики място (проходът е бил с ширина 2.60 м.);
-именно на това място пострадалият се е легитимирал пред подсъдимия и е поискал да му
бъде извършена проверка;
- в същото това пространство подсъдимият е направил не една, а няколко маневри напред и
назад с автомобила си;
-намиращият се вляво до автомобила пострадал преди да падне на земята е бил видим за
подсъдимия;
-подсъдимият е бил наясно, че пострадалият не е напуснал мястото на прохода;
-подсъдимият е бил правоспособен водач на превозно средство и предвид габаритите на
управлявания от него автомобил (значително по-голям по маса и размери от леките
автомобили) е осъзнавал възможното причиняване на увреди на пострадалия при
извършваните от него маневри;
- от техническа гледна точка не е имало проблем подсъдимият да остане на място и да не
потегли;
19
- подсъдимият се е отнесъл с пренебрежение към призивите на пострадалия и на
свидетелите Б. и Р. да спре.
По изложените съображения с оглед начина на извършване на деянието - рязко и внезапно
извършени няколко маневри в ограничено пространство и до намиращ се в непосредствена
близост участник в движението, при съществуващата преди това комуникация между
пострадалия и подсъдимия и нежеланието на последния да му бъде осъществена проверка,
при характеристиките на подсъдимото лице - възраст, интелект и опит като водач на МПС,
съдът прие, че при управлението на автомобила, макар Р.К. да не е искал пряко да настъпят
общественоопасните последици, се е отнесъл пренебрежително към възможното им
настъпване, защото не са били налице обстоятелства, на които е могъл да разчита, че ще
преодолее опасността, каквато намиращият се в непосредствена близост пострадал
безспорно е представлявал. Ето защо в случая не може да се говори нито за небрежност,
нито за самонадеяност у подсъдимия, както претендира защитата и при установеното
поведение на подсъдимия няма как да се премине към по-лека квалификация на деянието.
Противно на възприетото от първия съд тази инстанция не счита, че подсъдимият Р.К. може
да бъде държан наказателно отговорен и за втората телесна повреда, за която е предаден на
съд - счупването на пета предкиткова дланна кост под главичката. Това счупване е довело
до трайно затруднение в движенията на горния ляв крайник за период повече от 30 дни и
съгласно ППВС 3/79 е реализирало медикобиологичната характеристика на средната телесна
повреда по смисъла на член 129 от НК. Безспорно е, че увреждането е получено на
процесната дата и място, непосредствено преди подсъдимият да напусне прохода на
паркинга с автомобила си. Въззивният съд обаче отчете, че това увреждане не се намира в
причинноследствена връзка с поведението на подсъдимия. По твърдение на самата
прокуратура, а и от възприетите за достоверни доказателства е видно, че то е получено след
като самият пострадал е нанесъл удар по вратата на автомобила със сгъната в юмрук лява
ръка, т.е. то е резултат от самонараняване. В измененото обвинение прокурорът сочи и в
мотивите си градският съд е приел, че тази увреда е в причинноследствена връзка с
поведението на подсъдимия, тъй като ударът с юмрук по дясната врата на водача
пострадалият е нанесъл "инстинктивно". Спонтанната и автоматическа реакция на
пострадалия е обяснима от житейска гледна точка с гнева му от станалото и с опита да
възпре водача да напусне мястото. Ударът по вратата обаче, макар обусловен от
предходните действия на подсъдимия, е довел до причиняване на увреда, намираща се в
пряка и непосредствена причинна връзка с поведението на самия свидетел, а не с
поведението на подсъдимия.
Вярно е, че според практиката и доктрината причинната връзка съществува, щом като
деянието е елемент на каузалния комплекс, който предизвиква резултата и щом като
деянието е било едно от необходимите условия (conditio sine qua non) за настъпване на
общественоопасния резултат. Конкретният случай показва, че ударът с ръка по вратата на
подсъдимия е не за да се предпази пострадалият от повторно притискане, прегазване или
20
увреда, а за да изрази гнева си от предходните действия на подсъдимия и да го възпре да
избяга. Ето защо следва да се приеме, че тази увреда е получена от нова самостоятелна по
произход деятелност на пострадалия, която, небидейки в пряко отношение с първоначалната
деятелност на подсъдимия, е довела до причиняване на резултата. Тъй като причинната
връзка между деянието и престъпния резултат е иманентен обективен елемент на
конкретното престъпление, а такава по отношение на конкретната телесна увреда се
установи, че отсъства подсъдимият Р.К. следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 342,
ал. 3 от НК в тази му част.
По отношение на обвинението по член 270, ал. 1 от НК
Според обвинението деянието по този текст е осъществено от подсъдимия Р.К., тъй като на
31.07.2015 г., в гр. София, ж.к. "***", при подземен паркинг на блок 389 към ул. "***"
противозаконно е пречил на орган на власт - главен митнически инспектор при "МР" на
Митница Столична - Агенция "Митници" М. В. Н., да изпълни задълженията си и да
извърши митническа проверка за наличие на акцизни стоки в държания от него автомобил,
като потеглил и избягал с колата, с което осуетил проверката.
Изложените от първата инстанция съображения по отношение на това обвинение се
споделят от състава на въззивния съд, като от правна страна във връзка с тях следва да бъде
добавено следното:
Изпълнителното деяние на престъплението по член 270, ал. 1 от НК се осъществява чрез
действие, бездействие или съвкупност от тях и е насочено към препятстване изпълнението
на възложените на държавните органи и лицата с публични функции служебни задължения.
От обективна страна - частният обвинител М. В. Н. е имал статута на орган на власт по
смисъла на член 93, т. 2 от НК. Към процесната дата М.В. е заемал длъжността "Главен
митнически инспектор в Митница Столична и по длъжностна характеристика и по силата на
чл. 16, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за митниците при изпълнение на служебните си
задължения е имал право да извършва проверки, свързани с митническия надзор и контрол
на стоки, превозни средства и лица на цялата митническа територия на страната,
включително да спира пътните превозни средства във вътрешността на страната. Въз основа
на устно разпореждане на ръководителя на сектор "Оперативен контрол" в отдел
"Митническо разузнаване и разследване" и поради постъпил сигнал срещу подсъдимия за
извършена нелегална търговия с акцизни стоки без бандерол свидетелят М.Н. е бил
натоварен да извърши оперативно наблюдение и проверка на подсъдимия и на управлявания
от него автомобил. По съображения, изложени по-горе, съдът приема, че устното възлагане
на проверката от ръководителя на сектора не отнема характеристиките й на действителна
такава, нито компрометира действията на митническите служители, участващи в
реализацията й.
21
Вярно от обективна страна градският съд е приел, че поведението на подсъдимия Р.К. е
осуетило осъществяването на служебните задължения на служителя на Митница Столична -
Агенция "Митници" главен митнически М. В. Н., който е трябвало да извърши митническа
проверка за наличие на акцизни стоки в управлявания от подсъдимия автомобил. Действията
на подсъдимия следва да бъдат окачествени като "пречене" по смисъла на член 270, ал. 1 от
НК, тъй като след като разбрал какво е длъжностното качество на свидетеля М.Н. и повода,
по който той е там, К. е потеглил и избягал с колата. Фактът, че по-късно в същия ден
подсъдимият се е явил в полицията и е предал доброволно автомобила, на който е трябвало
да бъде извършена проверка, не прави деянието му несъставомерно. От една страна, според
собствените му обяснения подсъдимият е отишъл в полицията не с намерение да му бъде
извършена проверка, а за да подаде сигнал за нападение над него и от друга - огледът на
автомобила след доброволното му предаване не би могъл автентично да документира
състоянието на колата и намиращите се в нея предмети към момента, в който пострадалият
Н. е поискал да извърши проверката, тъй като след бягството този автомобил е бил
значително време единствено във фактическа власт на подсъдимия.
За този състав няма съмнение, че от обективна страна действията на подсъдимия К.,
упоменати в обвинителния акт и приети от състава на първия съд, осъществяват състава на
престъплението по чл. 270, ал.1 от НК, а не на аналогичното му административното
нарушение по член 238, ал. 2 от Закона за митниците (обн. Д.В., бр. 42 от 9 юни 2015г.).
Въззивният съд обръща изрично внимание на това обстоятелство, тъй като ВКС
многократно е изтъквал, че не всяко неподчинение на разпореждане на орган власт
съставлява противозаконно пречене по смисъла на член 270, ал. 1 от НК и за
съставомерността на поведението на извършителите следва да се съди не по това дали
просто не е изпълнено съответното разпореждане, а на основата на всеки елемент от
конкретното активно или пасивно поведение на дееца (Решение № 254/12.03.2018г. по н.д.
№ 923/2017г.,ВКС, ІІ н.о., Решение № 16/24.02.2009г. по н.д. № 652/2008г. на ВКС, ІІІ н.о.,
Решение № 435 от 05.10.2010г. по н.д. № 418/2010г. на ВКС, ІІ н.о., Решение № 511 от
26.11.2013г. по н.д. 1166/2013г. на ВКС, І н.о., Решение № 55 от 28.03.2017г. по н.д.
71/2017г. на ВКС, І н.о.). В конкретния случай подсъдимият К. не само е отказал да се
подчини на разпореждането на митническия служител да слезе от автомобила и да му бъде
извършена проверка, а е заключил вратите на колата, предприел е действия по маневриране
с нея, довели до увреда на митническия служител, избягал е от мястото, не е обърнал
внимание на апела на случайните минувачи, които са го подканяли да спре, а при излизането
си от прохода на гаража на улицата е ожулил два паркирани автомобила. Тези проявни
форми в поведението на подсъдимия не покриват характеристиките на обичайното
неизпълнение на разпореждане на орган на власт, а сочат на активно поведение на дееца,
което поради високата си степен на обществена опасност се явява съставомерно по член 270,
ал. 1 от НК.
Налице са и очертаните в този състав субективни параметри на деянието. Подсъдимият е
22
осъзнавал качеството на митническия служител на орган на власт и това, че в това качество
лицето е искало да извърши митническа проверка, предвиждал е общественоопасните
последици от поведението си и въпреки това е потеглил с автомобила, осуетявайки по този
начин проверката и пречейки на органа на власт да я извърши. Неоснователни са
акцентираните от защитата доводи за незнание на подсъдимия за длъжностното качество на
пострадалия, ерго за приложение на член 14, ал. 1 от НК. Визираният в тази норма институт
предполага липса или погрешност на изискуемите за прекия умисъл представи относно
фактическия и обществен характер на деянието и неговите последици, поради което при
доказателствена обезпеченост това обстоятелство би изключило очертаната форма на вина.
Приетите за достоверни по-горе доказателства - легитимацията на митническия служител с
карта, даденото от него обяснение, че ще се извършва митническа проверка, прекият очен
контакт, който той е имал с подсъдимия, обстоятелството, че тези негови действия са
предприети през деня, на публично място и в присъствието на други случайни минувачи,
категорично изключват възможността подсъдимият да е бил заблуден относно
длъжностното качество на пострадалия, респективно да му е липсвало познание по
отношение на фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението по
член 270, ал. 1 от НК.
V. По отношение на наказанието
За престъплението по чл. 342, ал. 3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от
три до дванадесет години, а за престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК е предвидено
наказание до три години лишаване от свобода или глоба. Първоинстанционният съд е
посочил само обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия К. и по -
конкретно чистото му съдебно минало, младата възраст и изтеклия период от време от
датата на деянието до приключване на делото пред първата инстанция, като е приел, че нито
едно от тях не може да обуслови приложение на член 55 от НК спрямо конкретния деец.
Въззивният съд се съгласява с последната констатация, като отбелязва, че член 55 от НК е
приложим при общото наличие на две предпоставки - съществуването на многобройни или
изключителни отговорността обстоятелства и констатация, че и най-лекото предвидено в
закона наказание би се явило несъразмерно тежко спрямо конкретния подсъдим. В случая
обаче нито една от двете предпоставки не съществува. Нещо повече - въззивният съд
приема, че младата възраст на подсъдимия не може да бъде фактор, снижаващ
отговорността му, тъй като към процесната дата той е бил на 29 години, а чистото му
съдебно минало е сред т.нар. обичайни характеристики, които сами по себе си не носят
елемента на изключителност. Изтеклият период от време действително е фактор, който
трябва да бъде преценяван в полза на подсъдимия, тъй като от датата на деянието до
приключване на делото пред въззивния съд са изминали шест години, които с оглед
23
естеството на обвиненията (две), броя предадени на съд лица (едно) и характеристиките на
конкретните деяния (престъпление против транспорта и реда на управление) не би могъл да
бъде определен като незначителен. Този период от време обаче не е и прекомерно дълъг
особено на фона на множеството експертни становища, които е било необходимо да се
назначат, за да се изясни медикобиологичната характеристика на двете увреди и механизма
на тяхното получаване, а и предвид факта, че делото пред първата инстанция е разглеждано
около две години най-вече заради въведеното извънредно положение в страната,
епидемичната обстановка и прилагането на противоепидемичните мерки, целящи
намаляване въздействието на Covid-19. Ето защо изтеклото време не може да доведе на
самостоятелно основание до приложение на разпоредбата на член 55 от НК, но следва да
бъде преценявано сред факторите, които снижават отговорността на дееца, както е сторил и
градският съд.
Обстоятелствата, които отегчават отговорността на подсъдимия, се коренят в начина на
извършване на конкретните деяния. Първото от тях е свързано с умишлено престъпление
против транспорта, при което пострадал е орган на власт във връзка с изпълнение на
конкретни негови задължения по проверка. Второто е свързано с пречене на този орган да
изпълни задълженията си по арогантен начин и без никакво съобразяване с намесата на
трети лица, последвано от бягство от мястото на проверката. Тук следва да се добави и
демонстративността в поведението на дееца, който е осъществил и двете деяния през деня,
на публично място, в присъствието на други лица, а при напускането на мястото е увредил
(макар и незначително) два паркирани на улицата автомобила. Тези обстоятелства
несъмнено повишават личната степен на обществена опасност на деянията и налагат не
незначимо санкциониране на дееца за извършеното от него. При липсата на съответен
протест или жалба на частното обвинение, а и след като въззивният съд сам оцени
правилността на наложените санкции прецени, че те следва да останат в пределите,
отмерени от градския съд - три години лишаване от свобода за престъплението по член 342,
ал. 3 от НК и една година лишаване от свобода за престъплението по член 270, ал. 1 от НК.
Правилно по отношение за първото престъпно деяние и на основание член 343г от НК
градският съд е наложил на подсъдимия К. наказание лишаване от правоуправление. Към
момента на деянието той е бил правоспособен водач, т.е. пречка за налагане на тази
кумулативна санкция не е съществувала. Размерът й от пет години поначало е в
съответствие с повелята на член 49, ал. 2 от НК. Едновременно с това въззивният съд
прецени, че следва да отпадне отговорността за една от двете средни телесни повреди, за
които К. е предаден на съд, с оглед на което това наказание следва да бъде ревизирано и
снижено до границата от три години. За да стори това, въззивният съд прецени, че по делото
няма данни за други противообществени прояви на подсъдимия, свързани с управлението на
моторни превозни средства, а и факта, че съобразно приетото по-горе нарушената бланкетна
норма на ЗДвП е само една.
На основание чл. 23 от НК, доколкото подсъдимият е признат за виновен в извършване на
24
две самостоятелни престъпни деяния, градският съд правилно е определил общо наказание
по тях. То е в размер на три години лишаване от свобода, към което на основание чл. 23, ал.
3 от НК правилно е присъединено и наказанието лишаване от правоуправление.
Определеното общо наказание лишаване от свобода позволява приложение на института на
условното осъждане. Това е така защото съдебното минало на подсъдимия е необременено -
неспорен между страните факт, установим и от доказателствата по делото. При това
положение въззивният съд следва да изследва и последното условие на чл. 66 от НК и да
съобрази дали за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително той да го изтърпи ефективно.
Решаващият критерий при преценката дали да се отложи изпълнението на наложеното
наказание се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав или от неговия
резултат, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното
поправяне на конкретния деец той ефективно да не го изтърпява. За това и в чл. 66 от НК
изрично е подчертано, че се отлага изпълнението
на наказанието, ако лицето не е осъждано и съдът намери, че за постигане целите на същото
и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително ефективното изпълнение на
санкцията. Конкретният случай е именно такъв, доколкото подсъдимият не представлява
личност с висока степен на обществена опасност. Съдебното му минало е необременено.
Проявата, довела до осъждането му по настоящото дело, е с инцидентен характер. На
досъдебното производство е предал автомобила, който е участвал в произшествието, т.е. в
известна степен е съдействал на разследващите органи. Дава обяснения и в двете фази на
процеса, макар и без характер на самопризнания - което е негово право, чрез които също
подпомага разкриването на обективната истина. Процесуалното му поведение в хода на
процеса е било перфектно. Оценявайки всички тези обстоятелства, САС прие, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага изолирането му в
пенитенциарно заведение, а отлагане на изтърпяването на наказанието за максималния по
закон изпитателен срок от пет години.
VІ. При осъдителния изход на делото разноските по воденето му по аргумент от чл. 189, ал.
3 от НПК също така правилно са били възложени в тежест на подс. Р.К.. Законосъобразно е
и присъждането на сумата, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, предвидена в чл. 190, ал. 2 НПК.
В обобщение настоящият състав намери, че не са налице предпоставки за отмяна на
обжалваната присъда, поради което тя следва да бъде изменена в насоките, посочени в
мотивите на настоящото решение. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК, Софийски апелативен съд, VІ
25
състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 22.02.2021 г. по н.о.х.д. № 5599/2018г. на СГС, НО, 7 състав, като:
- ОПРАВДАВА подс. Р. Н. К. за нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за това
да е извършил престъплението по член 342, ал. 3, пр. 2, б. "б", пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 3 от НК
чрез счупване на пета предкиткова /среднокиткова, дланна/ кост на дясната ръка, под
главичката, реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник на пострадалия М.Н. за срок по-дълъг от 30 дни и
- НАМАЛЯВА наказанието лишаване от правоуправление на ТРИ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред ВКС в 15 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Страните да бъдат уведомени за решението чрез изпращане на писмени съобщения за това.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26